Проблемът при научния анализ на психокинезата е,
че учените биват лъгани лесно от тези, които твърдят, че притежават
парапсихични способности. Учените са обучени да вярват на това, което виждат в
лабораторията. Магьосниците, които претендират, че притежават парапсихични
способности обаче, са обучени да мамят другите със зрителни илюзии. В резултат на това учените се оказвали
лоши наблюдатели на парапсихични явления. През 1982 г. например парапсихолози
били поканени да анализират две момчета, за които се смятало, че притежават
необикновени способности. Това били Майкъл Едуардс и Стив Шоу. Те твърдели,
че могат да огъват метални предмети, да създават изображения върху фотографски
филм чрез своите мисли, да движат предмети чрез психокинеза и да четат
мисли. Парапсихологът Майкъл Толбърн бил толкова впечатлен от това, което
видял, че измислил термина „психокинет“, за да опише момчетата. В Лабораторията
за психични изследвания „Макдонъл“ в Сейнт Луис, Мисури, парапсихолозите били
поразени от способностите на момчетата. Парапсихолозите вярвали, че разполагат
с истинско доказателство за способностите на момчетата и започнали да подготвят
научна статия за тях. На следващата година момчетата обявили, че са измамници
и че техните „способности“ се дължат на най-обикновени магически трикове, а не
на нещо свръхестествено. (Единият от младежите - Стив Шоу, щял да продължи
развитието си и да стане виден магьосник, който често се появявал по
националната телевизия и понякога бивал „изгарян жив“ в продължение на няколко
дни.)
Продължителни
експерименти в областта на психокине- зата били извършвани и в Института „Райн“
към университета „Дюк“ в контролирана среда, но с противоречиви резултати.
Пионерът в тази област е проф. Гертруде Шмайдлер. Бивша издателка на
„Парапсайколъджи Мегъзин“ и президентка в миналото на Парапсихогическата
асоциация, била омагьосана от екстрасензорните възприятия и провеждала много
експерименти със своите студенти в колежа. Имала е навика да устройва
коктейли, на които известни екстрасенси правели трикове пред гостите, за да
набира доброволци. Но след като анализира стотици студенти, десетки менталисти
и екстрасенси, се уверява не е в състояние да намери дори един човек, който да
извърши тези психокинетични подвизи по поръчка в контролирана среда.
Веднъж
тя пръснала из стаята съвсем малки термистори, които можели
да измерват промени в температурата в рамките на
един градус. Един менталист успял след голямо умствено усилие да повиши
температурата на един термистор с една десета от градуса. Шмайдлер била горда с
този експеримент в строго контролирана среда. Но това все още е далеч от
способността на нечий ум да движи големи обекти.
Едно
от най-строго контролираните, но също противоречиви,
изследвания на психокинезата е извършено в рамките на Изследователската програма за
аномални явления (PEAR) на
Принстънския университет, създадена през 1979 г. от Робърт Дж. Джан, декан на
Института за инженерни и приложни науки. Експериментаторите към PEAR проучват
дали човешкият разум е способен само чрез мисли да влияе върху резултати от
случайни събития, или не е в състояние да постигне това. Например знаем, че
когато подхвърлим монета, има 50 процента вероятност тя да падне ези или тура.
Но учените в PEAR твърдели,
че човешката мисъл сама по себе си е способна да повлияе върху резултатите от
тези случайни събития. По време на целия двадесет и осем годишен период до
окончателното приключване на програмата през 2007 г. експериментаторите към PEAR провели
хиляди експерименти, които включвали повече от 1,7 милиона опита или 340 милиона подхвърляния на монети.
Резултатите като че ли потвърждават психокинетичните| ефекти, но те са съвсем
слаби и средностатистически достигат не повече от няколко повлияни числа на
десет хиляди подхвърляния. И дори тези незначителни резултати били оспорени от
други учени, които твърдели, че в данните на изследователите има едва
забележими, скрити отклонения от правилата.
(През 1988 г. Американската армия моли
Националния изследователски съвет да проучи твърденията за съществуване на
паранормална дейност. Американската армия желае да изследва всяко възможно
предимство, което може да предложи на своите войници, като включва в това число
и парапсихичните способности. В доклада на Националния изследователски съвет се
визира създаването на хипотетичен „Първи
земен батальон“, съставен от „воини-монаси“, които щели да усвоят почти
всички техники, разглеждани от съвета, включително прилагането на
екстрасензорни възприятия, което включва способността да напускат телата си по желание, да левитират, да лекуват чрез
парапсихични средства, да преминават
през стени. При проучването на
твърденията на PEAR. Националният
изследователски съвет установил, че половината
от всички успешни изпитания се дължат на един-единствен индивид. Някои критици
са убедени, че това лице е човекът, провел експеримен- тите или написал компютърната програма за PEAR. „Според мен е проблематично, ако човекът,
който ръководи ла-
бораторията, е единственият, който представя резултатите“, казва д-р
Рей Химан от университета в Орегон. В доклада
се стига до заключението, че няма „научно потвърждение,
достигнато въз основа на изследване, провеждано през 130-годишен период, за
съществуването на парапсихични феномени“.)
Проблемът при проучването на психокинезата, както
признават дори нейните защитници е, че тя не се съгласува със законите на
физиката. Гравитацията, която е най-слабата сила във Вселената, само привлича
и не може да се използва за предизвикване на левитация или на отблъскване на
обекти. Електромагнитната сила се подчинява на уравненията на Максуел и не
допуска възможността неутрални обекти да бъдат изблъскани от електричеството от
единия в другия край на една стая. Ядрените сили действат само в къс обхват
като разстоянието между частиците в ядрата на атомите.
Друг
проблем при психокинезата е снабдяването с енергия. Човешкото тяло може да
произвежда само една пета от една конска сила, обаче когато Йода в
„Междузвездни войни“ кара цял междузвезден кораб да левитира със силата на
съзнанието си или когато Циклопът изстрелва снопове лазерни
лъчи, тези изключителни постижения нарушават принципа за
запазване на енергията - едно съвсем малко същество като
Йода не може да натрупа количеството енергия, необходимо за повдигане на един
междузвезден кораб. Без значение колко усърдно се
концентрираме, ние не можем да натрупаме достатъчно енергия, за да извършим подвизите
и чудесата, приписвани на психокинезата. Като се вземат предвид тези проблеми,
как би могла психокинезата да
бъде съвместима със законите на физиката? Следва продължение…
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
.jpg)