четвъртък, 24 октомври 2013 г.

"Спасителят в ръжта"



 Единственият публикуван роман на Джеръм Дейвид Селинджър. За сметка на това успешен до немай къде и то в държава, където е в списъка на проблемните книги. Книгата е забранена заради убиеца на Джон Ленън, Марк Чапман, който поискал автограф върху копие от “Спасителя” по-рано същия ден, преди да убие Ленън. Медиите не пропуснали да спекулират нашироко с факта, че героя на книгата също имал психологични проблеми и т.н. Макар че това всъщност довело до още по-голямата известност на книгата в Америка...

“Ако наистина ви се иска да чуете тази история то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво ли не още, с една дума – цялата тази плява от сорта на “Дейвид Копърфилд”, но на мен не ми се ще да се ровя из нея. Просто ще ви разкажа тази смахната история, дето се случи с мене около Коледа и ме умори до смърт, та трябваше да дойда тук и да си гледам спокойствието”

“Падам си по книга, дето след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона когато ти се поиска”


“Дано когато наистина умра, се намери някой свестен човек да ме хвърли в реката или нещо подобно. Каквото ще да прави, само да не ме натиква в тия идиотски гробища. И после да идват хора в неделя и да ми слагат букети цветя връз корема и подобни глупости. Кому са притрябвали цветя, като е мъртъв. Никому.”


“Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някъква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда, зная, че е лудост”

Николай Николов

1 коментар:

  1. Във всеки един от нас е спасителя в ръжта. Но никой не иска да си признае, защото го е страх, че ще го помислят за луд. И така, цял живот, сковани от страх, всички ние умираме като обикновени хора. СПАСИТЕЛИ стават единици от милиони.
    Пламен Лазаров

    ОтговорИзтриване