СЪЗНАНИЕ, ВЕЧНОСТ, ВСЕЛЕНСКИ РАЗУМ - НАЧАЛО

Предприели сме дълго пътуване, за да получим отговор на въпроса дали Вселенското енергийно поле действително съществува  В процеса на това пътуване започваме да попадаме на удивителни доказателства. Изследванията на доктор Клийв Бакстър предоставят убедителна информация в полза на заклю­чението, че всички живи същества - бактериите, растенията, насекомите,  животните, птиците, рибите и хората - се намират по един или друг начин в непрестанен енергиен обмен. Общуването между тях предполага наличието на поле, което не би трябвало да съществува,  но само защото не може да бъде открито в традиционния електромагнитен спектър на видимата светлина, радиовълните, инфрачервените лъчи, микровълните, рентгено­вите лъчи или каквито и да било други познати на науката явления  Бакстър е само един от цяла поредица изследователи на хипнозата, установили, че всички ние можем да останем слепи и глухи за сигналите в нашето обкръжение, стига в състояние на транс да сме получили указания, че никога няма да можем да ги усетим. Но щом всички живи същества се намират в непрекъснат психически обмен и са настроени едно към друго, възможно е мозъците ни целенасочено да изолират по-голямата част от тази информация за наше собствено добро - за да съхранят здравия ни разум.

В Мексико живяла лечителка, позната като Пачита (с рождено име Барбара Гуеро). Още в детството си Пачита установила, че притежава лечителски способности и първоначално практи­кувала тези свои умения с животни, докато работела като акробат в един цирк. В юношеството си се била рамо до рамо с Панчо Вила, а после пеела по кабаретата и продавала лотарийни билети,  докато на тридесетгодишна възраст, вече като домакиня  преоткрила своите способности. И през следващите четиридесет и седем години, през които прилагала уменията си, тя съзнателно избягвала всякаква публичност и помогнала на много и различни хора с привидно неизлечими заболявания. Едва в края на 1977 година тя възприела идеята талантите и да бъдат подложени на научни изследвания и се обърнала към доктор Андрия Пухарич от Съединените щати да изследва нейните пара психични лечителски способности заедно със своя екип от специалисти.

В книгата си „Законът на Единния - Книга първа“ Карла Рюкерт разказва за непосредствените си преживявания с Пачита:

В края на 1977 и началото на 1978 година придружихме док­тор Андрия Пухарич и неговия изследователски екип до Мексико Сити, за да се запознаем с една мексиканска лечителна - седем­десет и осем годишна жена на име Пачита, която практикува уменията си от много години... Пачита извади един много тъп нож с петнадесет сантиметрово острие и го раздаде на групата  за да провери реакциите ни.  Интересуваше я най-вече моята,  тъй като аз играех ролята на опитната мишка. Поради това, че нейната „операция“ протече, докато аз лежах по корем  не бих могла да разкажа с подробности какво точно се случи  обаче Дон ме информира, че ножът като че ли изчезнал на десетина сантиметра в гърба ми, а после се придвижил много бързо по целия ми гръбнак. Това се повторило няколко пъти, тъй като, по думите на Пачита, тя работела с бъбреците ми. И тук ние пак не направихме опит да съхраним „доказателства­та“, защото си знаехме, че нищо няма да излезе. Мнозина са правили опити да проучат пара психичната хирургия чрез анализ на последствията и, но са стигали или до незадоволителни, или до нулеви резултати, което ги е навеждало на заключение­то, че цялото това лечение е чиста проба измама.

Любопитно е какво е усещането по време на тази своеобразна операция, поради което такъв бе и първият въпрос, който бе зададен на Карла,. Както стана ясно, процедурата и била причинила силна болка. Казва  че имало и известно количество кръв, въпреки че, когато Пачита изтеглила ножа, раните като по чудо се затворили автоматично. Сигурни сме, че всичко това ви звучи налудничаво, но да не забравяме, че за него свидетелстват цяла стая опитни научни наблюдатели.

Лично доктор Пухарич пък бил лекуван от Пачита за прогресивна загуба на слух вследствие на атеросклероза - разрастване на хрущялната тъкан. Разбираме, че Пачита просто забила върха на прословутия си нож последователно във всяко ухо, за по четиридесет секунди, което му причинило невероятна болка, оба­че и при него раните се затворили моментално, кървенето било минимално и нямало никаква остатъчна болка. И въпреки че на пръв поглед тази намеса с нож в ушите му би трябвало да доведе до постоянна загуба на слух - както би се очаквало според кон­венционалната медицина, - той бил буквално удивен от резултата  постигнат само от един сеанс.

В главата ми зазвъняха всякакви силни шумове. .. Изчислих, че са от нивата на нюйоркското метро или около 90 децибела над слуховия праг. Шумът беше толкова силен, че не чувах нищо от разговорите около мен, обаче иначе не ме беше страх, че вследствие на процедурата ще оглушея. Пачита ми връчи някаква тинктура (с неизвестно съдържание) и ми каза да си слагам от нея по една капка във всяко ухо, всеки ден. С всеки следващ ден шумовете в главата ми намаляваха с около 10 децибела и към осмия пост-оперативен ден напълно изчезнаха. Слухът ми обаче се бе изострил дотолкова, че дори и телефонният разговор ми се струваше болезнен, затова от този момент нататък ми се налагаше да държа слушалката на почтително разстояние от ушите си. Тази хиперакузия продължи около две седмици.  Един месец след операцията на Пачита си бях възвърнал нормалния, идеалния слух и в двете уши.

Ако Пачита беше просто хипнотизатор, предизвикващ по някакъв начин масови халюцинации, то и тогава лечението й би могло да се определи като ефективно. Карла Рюкерт описа само първата от двете операции, които са й били направени от Пачи­та. За втората операция разказва самият доктор Андрия Пухарич в книгата на Хърман, при това в доста по-големи подробности.

Дванадесет дена след първата операция Пачита беше готова да направи и втората. Беше успяла да получи един човешки бъбрек от съдебната патология. Беше и донесен, поставен в най-обикновен, нестерилизиран буркан, в най-обикновена вода и съхраняван в кухненския хладилник. В деня на операцията Пачи­та просто извади бъбрека от буркана с окървавените си ръце. След това го разряза по дължина на две, заявявайки, че възнамерява да трансплантира всяка от двете половини поотделно. След това заби ножа си дълбоко в едната страна на гърба на пациента, завъртя го и ме помоли да пусна половинката бъбрек в дупката. С огромно изумление установих, че бъбрекът в ръката ми бе буквално „засмукан” от тялото на пациента. Когато после опитах с палпация мястото, където бе „засмукан" бъбрекът, установих, че тъканта се бе затворила автоматично и в кожа­та не се виждаше дори дребна дупчица. Беше зашеметяващо! По този начин бяха трансплантирани и двете половини на бъбрека.  Цялата операция траеше точно 92 секунди. Един час по - късно пациентката успя да се изправи на крака. Наспа се добре и около 14 часа по-късно уринира напълно нормално. След три дена се качи на самолета и се върна обратно в Съединените щати.

Авторът на тази книга твърди: „Андрия бе напълно убеден, че „моменталната хирургия“ на Пачита е абсолютно автентична и че и той, и колегите му, наблюдавали и документирали събитията  могат да свидетелстват, че измамата е невъзможна.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ И ТО ПО ВАШЕ ЖЕЛАНИЕ..

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ