21 ян. 2013
Как и кога беше убит генералисимусът Йосиф Висарионович Сталин? По този случай са изписани хиляди книги и предложени още толкова версии, някои напълно налудничави и абсурдни. А всичко е изключително елементарно и просто.
Дори убиецът открито се хвали с този свой подвиг! И престъплението е организирано и съшито с бели конци, за срам и позор на цяла Русия!
И без повече увъртания ще обявя имената на убийците – грузинският евреин Берия като главен организатор и членът на личната охрана на Сталин – Хрустальов, като изпълнител. Плюс още една малка група от волни и неволни съучастници, заинтересувани лично от смъртта на вожда. И над всичко стои издадената присъда в Тел Авив, потвърдена от американското и световното еврейство – великият руски цар трябва да умре! Както толкова много свои предшественици. След което и цялата империя ще бъде унищожена! Заедно с проклетите и непокорни православни славяни, които трябва да изчезнат от лицето на земята. Защото, докато те съществуват, никога новият юдейски цар няма да завладее света!
Кога беше извършено убийството? Ще разгледаме данните без емоции и то така, както би го направил всеки честен следовател. “През нощта на 28 февруари срещу 1 март … Кои бяха при него през онази нощ? Обичайните му гости: Берия, Маленков, Хрушчов и брадатият Булганин… След 4 часа извикахме колите за гостите…”
Според някои изследователи на тази нощна среща Сталин е обявил, че през следващите дни започва изселването на евреите. Но това твърдение не е доказано и може да се оспорва. Още повече, че всички знаят от доста време за това негово решение.
Дотук нищо подозрително, всичко се развива по отдавна установения от вожда ред. А този факт е изключително важен – правилата се спазват точно, по германски. И никой не може да си помисли да ги наруши. Дори и “слугата на народа” няма това право. Но и да го има, няма да си го позволи. Защото отдавна не е Коба, а руският цар. А установеният ред в новия, византийския Трети Рим стои дори над волята на самия владетел.
И точно в тази фатална нощ определеният от царя и Бога ред е нарушен, и то най-драстично. Случайно съвпадение? В двора на императора такова чудо просто няма!
Ще цитираме показанията на друг член на охраната, Лозгачов:
“Но главното е – странната фраза “лягайте всички да спите”, която Лозгачов “чува за първи път”… Но не от Стопанина, а от прикрепения Хрустальов. Той предава нареждането на Стопанина, а сутринта си заминава. Нареждането, което толкова е учудило Лозгачов и другия телохранител Туков. Те знаят колко безпощадно държеше Стопанина на реда. Тази среща нарушава свещения ред: разрешава на всички да спят, тоест да не пазят стаите му и да не се следят един друг…”
Запомнете тези часове – в четири през нощта си тръгват гостите, в 10 сутринта – Хрустальов. През това време Сталин е без охрана! Лозгачов дава показания: “В 10 часа в стаята му няма движение (така казвахме, когато той спеше). Но удари 11 – пак няма, и в 12 – също няма. Това вече беше странно: обикновено той ставаше в 11-12, а понякога се събуждаше дори в 10 часа”.
Още едно нарушение на правилата и създадената традиция. И то все през тези фатални 24 часа!
И по-нататък Лозгачов: “Ние седим със Старостин и той казва: “Нещо лошо се е случило, какво ще правим?... Вече е 6 (18) часа, а ние не знаем какво да правим. Изведнъж звъни постовият от улицата: “Видях, че светна лампата в малката столова”. “Е, мислим си, слава богу, всичко е наред”.
Но отново в стаите на Сталин цари гробна тишина. “Казвам на Старостин: “Иди ти, ти си началник на охраната, ти трябва да се притесняваш”. А той: “Страх ме е! – продължава своя разказ Лозгачов. “В това време донесоха пощата – пакет от ЦК. А пощата обикновено му предавахме ние… Когато влязох в тази стая и погледнах през отворената врата в малката столова, видях на пода да лежи Стопанина с вдигната ръка, ето така – и Лозгачов вдигна полусвитата си ръка. – Всичко в мен се вцепени… Изтичах и попитах: “Другарю Сталин, какво ви е?” Той беше се изпуснал през това време и с лявата ръка искаше да оправи нещо. Казах му: “Да извикам ли лекар?” А той ми отговори някак неясно: “Дз…дз…” и край. На пода се търкаляше джобния часовник и вестник “Правда”. Часовникът показваше шест и половина, това се беше случило в шест и половина”.
Лозгачов много натъртва на този факт – шест и половина. А лампата е светила в шест! Но дали е така? Ами ако часовникът е спрял в 6.30 сутринта? Тогава просто алибито на Хрустальов пропада. В 4 часа през нощта той снема охраната, тръгва, сигурен в извършеното дело.
Само запалената лампа е въпрос за доуточняване. Ами ако тя е светила през целия ден и когато почва да се смрачава, е била видяна, и то забележете, от външната охрана! Следователно вътрешната не е могла да я види нито през деня, нито през нощта заради плътно затворените врати.
Или някой е минал покрай охраната, без да бъде “забелязан”? Но защо ще пали тогава осветлението? А и охраната няма да го допусне, ако не е също изцяло замесена в заговора, което е много малко вероятно.
Но да оставим да продължи главният свидетел Лозгачов:
“…Обаждам се на Старостин: “Бързо при мен, в къщата. Дойде Старостин също стъписан – Стопанина е в безсъзнание… Казвам на Старостин: “Иди се обади на всички без изключение… Аз не се отделях от Стопанина, той лежеше неподвижно и само хъркаше”. Следователно охраната веднага разбира, че Сталин е в критично положение и животът му е в опасност. И реагират общо взето адекватно, ако не се обърне внимание на страха им да влязат значително по-рано. И веднага звънят на своя пряк началник:
“Старостин се обади в КГБ на Игнатиев, но той се изплаши и го препрати към Берия и Маленков”.
И тук започва още една загадка. “В това време Старостин успя да се свърже с Маленков. След около половин час Маленков се обади и ни каза: “Не намерих Берия”. Мина още половин часа, обади се Берия: “Не казвайте на никого за болестта на другаря Сталин”. Това значи абсолютна забрана да викат медицински екип от кремълската болница! Или да информират когото и да било от верните на вожда хора!
Но да продължим с единствения по-надежден свидетел – Лозгачов:
“В три часа през нощта чух, че пристига кола (изминали са повече от четири часа след първото обаждане!). Пристигнаха Берия и Маленков… Те влязоха:…Берия ме напсува: “Защо вдигаш паника? Стопанина си спи спокойно. Да тръгваме, Маленков! Обясних им всичко, как е лежал на пода, как съм го попитал … Берия: “Не вдигай паника и не ни безпокой. Недей да тревожиш и другаря Сталин” – и си заминаха.”
Простите момчета от охраната разбират сериозното състояние на вожда, а съвсем не глупавите Берия и Маленков твърдят, че той най-спокойно спи. И го оставят на “спокойствие”.
И простите момчета се чудят какво да правят. Да нарушат заповедта на всесилния Берия? Това е самоубийство за тях. Или да оставят Сталин да умре?
Лозгачов: “Отново останах сам. Мисля си, трябва пак да повикам Старостин, нека вдигне всички. Казвам: “Иначе той ще умре… Позвъни да дойдат”.
И по-нататък показанията на свидетеля Лозгачов: “След 7 часа сутринта се появи Хрушчов. “Как е Стопанина?” Казвам: “Много е зле, нещо му има”, и му разправям всичко. Хрушчов казва: “Сега ще дойдат лекарите”. Е, мисля си, слава богу. Между осем и половина и девет (след като е лежал 13 часа “безпомощен”) пристигнаха лекарите”.
Да, когато вече е “много зле”, идват лекарите. Защото трябва заговорниците да са абсолютно сигурни, че бавно действащата и стимулираща инсулт отрова, изготвена по една стара еврейска рецепта, вече е подействала и Сталин никога повече няма да проговори. Защото ако успее, те знаят какво ги чака!
Лозгачов: “А всички лекари бяха толкова уплашени… Ние си мислехме: ще ни качат в колата и завинаги сбогом! Но, слава богу, лекарите стигнаха до извода, че е имал кръвоизлив…”
Значи охраната е имала съмнения за причината на смъртта. И ако се докажеше, че е отровен, с тях е свършено. Защото не са си вършили както трябва работата. Така че и някои от техните показания трябва да се поставят под съмнение. Защото, ако са “проспали” вожда, знаят какво ги чака.
А ето спомените на дъщерята на Сталин, която на 2 март също е във вилата:
“Извикаха и Василий (сина на Сталин), но той беше пиян и бързо отиде при охраната – вдигаше скандал в служебното помещение, че са убили баща ни…”
Тази теза генералът от авиацията Василий Сталин ще поддържа през целия си живот. Заради което ще лежи в затвора и ще бъде преследван и интерниран от убийците. И накрая ще почине и той при не много ясни обстоятелства.
Според запис в дневника на 2 март в 10.40 сутринта в кабинета се събират Берия, Маленков и Хрушчов. По-късно към тях се присъединяват Молотов, Микоян, Ворошилов, Каганович и останалите членове на президиума.
Но нека да разгледаме този оркестър – от тях двама са чисти евреи – Берия (по майка) и Каганович. “На първия организационен пленум на ЦК Сталин обвинил Молотов в шпионаж в полза на Америка и Ворошилов в шпионаж в полза на Англия, а техните жени еврейки вече били в подземията на Лубянка по същите обвинения”.
На същия пленум Сталин се нахвърля и срещу Микоян, чийто син е замесен в някакви криминални деяния. И той също разбира, че дните му са преброени.
А Хрушчов? Той има снаха еврейка и разни и досега не изяснени връзки с “избрания” народ. Още от времето, когато работи в Украйна. И ако кълбото започне да се разплита, щеше неименуемо да стигне и до него. Така че като в роман на Агата Кристи всеки има повод да желае смъртта на Сталин.
Кой все пак е убиецът? Или, както твърдят много историци, всички са действали заедно и единно? Но при втората версия някой пряко ги е ръководил и е организирал цялата работа.
А това е могъл да бъде единствено всесилният шеф на полицията, под чието командване стои едномилионната армия на вътрешните войски. Също както и при първата версия – единствено той е могъл да го запланува, проведе и извърши. Разбира се, по заповед на световния ционистки център и под неговото мъдро ръководство.
Но нека се върнем към спомените на Светлана Алелуева за последните дни на Сталин: “Агонията му беше страшна… В един момент… изведнъж отвори очи и огледа всички, които стояха около него. Това беше ужасен поглед, не мога да кажа дали безумен, или гневен… За частица от секундата изгледа всички. И в този миг – това беше непонятно и страшно, и аз и досега не мога да си го обясня, но не мога да го забравя – вдигна лявата си ръка и не знам дали посочи някъде нагоре, или се закани на всички. Жестът беше непонятен, но заплашителен…”
Да, това е последният жест на отровения и умиращ велик руски цар към предалите го боляри. И те знаят какво ги чака, ако по някакво чудо избегне смъртта. И какво прави главният убиец? Нека да видим спомените на Молотов: “Очите на Сталин бяха затворени и когато той ги отваряше и се опитваше да говори, към него се спускаше Берия и му целуваше ръка… След погребението Берия се кикотеше: “Корифеят на науката, ха-ха-ха”.
Да се върнем пак към Светлана Алелуева: “Само един човек се държеше почти неприлично – Берия. Беше възбуден до крайност… лицето му непрекъснато се променяше от напиращите в него страсти – честолюбие, жестокост, хитрост, жажда за власт… Приближаваше се до леглото и дълго се взираше в лицето на болния. Баща ми отваряше понякога клепачи… Тогава Берия се втренчваше в замъглените му очи…
А когато всичко свърши, той пръв изскочи в коридора и в тишината на стаята, в която всички стояха мълчаливо около смъртния одър, се чу гръмкият му глас, който издаваше тържество: “Хрустальов! Кола!”
Той дори вика пред всички името на прекия извършител на убийството!
Но нека да видим какво става с охраната. Разказва Лозгачов:
“Разгониха всички…незабавно да напуснем със семействата. Толкова неочаквано… Решиха да помолят Берия да не ги мести. Отишли, а той казва: “Ако не искате да отидете там, ще отидете там” - и посочва с пръст в земята…
- А какво стана с Хрустальов?
- Хрустальов се разболя и наскоро след това умря!”
Още едно безспорно доказателство за извършеното престъпление. Единственият, който можеше открито да изобличи Берия, е елиминиран. Задължителен ход за грузинския евреин. Както и разгонването на цялата охрана далеч извън Москва. Те нищо или почти нищо не знаят. Освен че Хрустальов им е наредил за няколко часа да не пазят вожда! А да си легнат да спят! Докато го убива най-хладнокръвно и жестоко. Защото бавната агония е много по-голямо отмъщение от бързата, моментална смърт.
Но защо все пак евреинът Берия си прави толкова много труд, вместо просто да го застреля някой “полудял” от охраната?
Защото щеше да има лоши последици за “избрания народ”. Ето част от доклада на министъра на държавната сигурност С. Игнатиев от 5 март 1953 г. (денят на смъртта на Сталин), предоставен лично само на четиримата “главни” – Маленков, Берия, Булганин и Хрушчов:
“Докладвам ви за реакцията на военнослужещите и на волнонаемните от Съветската армия и военноморския флот по повод болестта на И.В.Сталин… Волнонаемната работничка от военна база от московски военен окръг: “Колко е жалко, че толкова тежко се е разболял! Няма ли тук намесата на еврейската ръка?...”
Сътрудник на коменданта на московския Кремъл: “Много е възможно тук да са замесени и лекарите. Ако това се докаже, в народа ще настъпи голямо възмущение срещу евреите…”
Шлосер от експлоатационно-техническия отдел: “Ще настъпи времето евреите да кажат на нас, руснаците: “Край на вашата, руска власт.” Така ще стане. Нашите органи за сигурност всичко изпуснаха. Но ако не оздравее др. Сталин, работниците ще организираме погром над евреите. Ако не оздравее др. Сталин, то ние трябва да тръгнем и срещу Израел и да громим и там евреите…”
Така, че трябва да се твърди на всяка цена, че вождът умира от естествена смърт. Въпреки, че властта е поделена вече между четворката.
И дори съобщението за смъртта по радиото е прочетено от тържествуващия глас на евреина Левитан:
“5 март в 9 часа и 50 минути вчера … спря да бие сърцето … на мъдрия вожд и учител … Йосиф Висарионович Сталин.”
А ето какво казва руският публицист А.Чичкин, като цитира една издадена през 1973 г. в Лондон книга за Берия:
“През нощта на 2 март 1953 г. по време на юдейския празник Пурим, Й.В. Сталин беше умъртвен, но чак до 6 март лъжеха партията и народа… На 5 март лекарят Русаков, който направи аутопсията на Сталин, беше умъртвен. А на 1 май 1953 г. на трибуната на мавзолея на Ленин-Сталин Берия призна на Молотов: “Аз го убих. И така всички ви спасих.”
Случайно ли е това съвпадение с еврейския празник на отмъщението Пурим? На тази дата евреите са избили всички свои врагове в персийската империя. Това е денят на отмъщението, който те празнуват вече хиляда години. И на който е добре да унищожават своите неприятели. Което се потвърждава директно и от самите евреи през 1994 г.:
“В Ню Йорк, в централната синагога Хабад, течеше празничният Фарбренген. Равинът произнасяше слова от Тората. Изведнъж, без всякаква връзка, той разказа историята на един евреин, който за пръв път дошъл в Петербург… и се озовал всред тълпата точно, когато по улицата минавал цар Павел І… Народът приветствал царя, викайки “ура! Ура!”. Той помислил, че викат “г ура”, което значи той е лош, и започнал да вика “гу ра! Гу ра!” И след няколко дни цар Павел умрял. Над него беше извършено покушение… “Затова – предложил равинът – давайте и днес всички, както този евреин, да викаме “г ура”. Присъстващите бяха в пълно недоумение защо равинът я разказа сега?... Но равинът нарежда – и хиляди хасиди и гости, събрали се на Фарбренген гръмко скандираха “г ура! Гу ра”.
Сталин умря 3 дни след Пурима. А ударът получи на самия Пурим.”
(“Лехаим”, Московска религиозна еврейска община “Марьина роща”, 1995, бр.27)
Нека да цитираме още една книга, издадена под редакцията на Самуел Франсес и със съдействието на израелския консул в София:
“Смъртта на Сталин на 5 март 1953 г. спасява голям брой евреи както в Съветския съюз, така и в другите просъветски източноевропейски страни от трагична съдба. Преследванията са спрени…”
По древноримското право първо съдиите си задават въпроса кой има полза от извършеното престъпление. След което започват да се издирват и преките извършители.
Но да продължим цитираната малко по-горе книга:
“Победата, извоювана с толкова усилия, дава нова увереност на Сталин в правилността на провежданата от него великодържавна политика. Още в годините на войната той прибягва към старите, изпитани от царската династия средства за мобилизиране и консолидиране на обществото – търси опора в православната църква. Преселва народи, които му изглеждат опасни за сигурността, обръща се към дремещия руски национализъм. Традиционният антисемитизъм в Русия е доста близък до този кръг средства…”
“Гу ра! Г ура!” – викат всички евреи в синагогата. Той трябва да умре!
Защото е православен. И е станал руснак! “Г ура! Г ура!”, и за “традиционно антисемитки настроения руски народ”. Защото според същия Самуел Франсес въпросът “се отнася до съучастието на местното окупирано от германците население в кампанията по унищожаването на съветските евреи – избити са милион и половина души, което според наблюдатели и историци не би могло да стане без помощ на място. За това говорят и антиеврейските погроми в краткото време между отстъплението на съветската армия и идването на хитлеристите. Подобни явления са характерни и за други региони на Европа, по-специално за вишиската Франция, кунслинговата Норвегия, окупираната католическа Полша, марионетната Словакия на Й.Тисо и Унгария на Ф.Хорти и Р.Салаши.”
И какво излиза? Всички заклети врагове на германците – православните руснаци, белоруси, украинци, заедно с католиците –поляци и французите, се бият едновременно с Хитлер и с евреите, които би трябвало поне за онзи момент да бъдат техни естествени съюзници. Но те са мразени дори повече от агресорите – германци, които рушат и помитат всичко по пътя си.
Защо? Всеки би трябвало сам да си зададе този въпрос и да открие неговия отговор.
Защото всеки, който не е евреин, е “г ура”. И произнесеното проклятие трябва да се стовари върху народите на цялата земя. Абсолютно върху всеки. Точно според Тората и Талмуда.
Но да продължим с “обвинителния акт” срещу Сталин, повторен от Самуел Франсес, който довежда до произнесената от световното юдейство смъртна присъда:
“За откровен антисемитизъм в Съветския съюз може да се говори едва след началото на студената война между бившите съюзници от антихитлеристката коалиция. От една страна, влошаването на отношенията със западните демокрации развърза ръцете на Сталин да действа без да се съобразява с международното наблюдение, упражнявано от американските и британските представители в различни съвместни органи и организации. Другата, вероятно по-важна причина за антисемитската вълна, заляла СССР и Източна Европа през последния период от живота на Сталин, е неговата подозрителност към всичко, което не се поддава на пълен контрол. Оживява старата идея за “космополитизма” като негативен двойник на интернационализма и инструмент на империалистическата агресия. В Сталиновото разбиране интернационализмът означава служене на интересите на Съветския съюз, докато космополитизмът е служене на външни сили… На съветските евреи започва да се гледа като на световна заговорническа организация, разпростряла пипала навсякъде по света.”
Да, Сталин смята, че съществува световен ционистки заговор. И решава да отреже неговите пипала, които се дърпат и защитават от подведомствените им американски и английски организации за защита на еврейските,т.е. човешките права.
Но нека видим какво казва в своята беседа със Зоя Касаткина през 1988 г. вече доста възрастният “шеф” на евреите в Русия, самият Лазар Каганович:
Евреите винаги мътят водата, защото много малко зависят от традициите на страната, в която пребивават, и повече държат на своите връзки с роднините си зад граница… Добре познавайки психологията и тактиката на ционистите, аз се обезпокоих и съобщих за своите тревоги на Сталин. Йосиф Висарионович се съгласи с моите доводи, че е целесъобразно да забраним дейността на еврейския антифашистки комитет, много тясно свързан със задграничните ционистки централи в САЩ, Израел и Европа, като нанесем удар по “космополитизма”, преди всичко по космополитно настроената съветска еврейска интелигенция. Аз считам, че тогава това беше правилното решение… Сега, в годините на разбиване на комунистическите идеали, няма нищо удивително, че еврейските “смутители” са отново в първите редици”.
Каганович говори като руски патриот? Глупости! Но той вижда, че масовото участие на евреите в Русия като агенти на САЩ може да има много опасни последици за всички тях. И иска искрено да ги предпази от гнева на всесилния руски цар, като арестува най-явните и поуплаши останалите ционисти. Защото времето за открити действия още не е дошло.
Но той признава съществуващия световен ционистки заговор, който контролира повечето от неговите сънародници, пребиваващи в СССР. Значи заговор има, а не е плод на болезнената фантазия на Сталин! А ако има заговор, то участващите в него шпиони се съдят по законите на всяка страна. Също както и при “демокрациите”.
Следователно обвинението срещу Сталин за извършените “репресии” отпада. Това са просто издадени според действащите закони на страната присъди. Може би малко по-строги, но такива са били времената.
Но, същата, цитирана преди това и издадена с израелски пари книга, продължава да разкрива все нови и нови “тайни”.
“Първа израелска представителка в СССР става Голда Мейр, родена в Одеса и живяла в Русия до шестгодишна възраст. Благодарение на доброто познаване на русия език Голда Мейр бързо създава силна и влиятелна в московското общество група, близка до израелското посолство. Подобна активност не може да бъде толерирана от подозрителния Сталин и в крайна сметка Мейр е изтеглена от този пост, което залага студенина още в началото на двустранните отношения.
Е, всеки ще разбере какво значи “група, близка до израелското посолство”. И каква ще бъде нейната дейност, ръководена пряко от крайната ционистка Голда. А Сталин бил “подозрителен”!? Че те какво искат от новия могъщ руски цар – да бъде идиот или предател? Просто номерът няма да мине.
И как проклинат “възмутените” в синагогата – “Гу ра! Гу ра! Гу ра! На Сталин!” а техният сънародник Берия вече разработва последните детайли по плана за убийството.
Сталин освобождава и Източна Европа от евреите, които са заели ключовите постове в правителствата и партийния апарат. Ще цитираме отново Франсес:
“Пак по същото време, с участието на съветските “съветници”, в органите за сигурност на страните от Източна Европа започна чистка в компартиите, като евреите са в центъра на мишената – най-известният процес от този род е в Чехословакия. Осъдени са 14 видни дейци на ЧКП, 11 от които са евреи, начело с бившия генерален секретар на партията Рудолф Славински и външния министър Владимир Клементис. Западната реакция на новите антисемитски акции е изцяло негативна…”
Още една причина за издаване на смъртна присъда.
И постепенно и бавно, с годините части от истината започват да излизат наяве. И някои от евреите направо се хвалят с извършеното.
Иля Еренбург (същият оня, когото вбесеният Шолохов напсува) съобщава следното, от което, ако се извадят абсолютно неверните дати, може да се мисли, че е имало буен конфликт между Сталин и Каганович, който поискал от Сталин: “1) Да се създаде специална комисия, която обективно да разследва “делото на лекарите” 2) Да отмени даденото от него разпореждане за депортиране на всички евреи в отдалечена зона на СССР.
Всички членове на старото Политбюро освен Берия (?) подкрепили Каганович. Това необичайно и небивало единодушие показало на Сталин, че има работа с предварително организиран заговор. Той загубил самообладание и почнал не само да ругае като хамалин, но и заплашил бунтовниците с най-жестока разправа. Но заговорниците били предвидили подобна реакция на ултиматума, предявен от Каганович… Ето защо взели предохранителни мерки”.
Тази версия, отчасти с по-точна датировка, е подкрепена в общи линии от Пономаренско (бивш член на Президиума на ЦК на КПСС) през 1957 г.: В края на февруари 1953 г. Сталин свикал заседание на Президиума на ЦК и съобщил за показанията на “лекарите вредители”… Същевременно той представил за утвърждаване от Президиума на ЦК проектодекрет за депортиране на всички евреи в Средна Азия. Тогава думата взели Молотов и Каганович и заявили, че подобно депортиране ще направи катастрофално впечатление на външния свят. Сталин изпаднал в ярост и почнал да ругае всички, които се одързостили да не се съгласят с неговия проект. Каганович се изказал още веднъж, този път рязко и непримиримо, скъсал демонстративно партийния си билет и го хвърлил на масата пред Сталин с думите: “Сталин позори страната ни”.
Да, изглежда е имало сериозен опит на евреите първо да “притиснат” вожда да отмени изселването. И след като той не се е поддал на натиска, е бил убит. Защото всичко става в самия край на февруари и първия ден на март.
И още един интересен факт: “Късно вечерта на 28 февруари излезе първомартенският брой на “Правда”,… в него се говореше … най-много за шпиони, убийци, скрити врагове на народа.”
Под “врагове на руския народ” в момента се разбираха евреите. И изведнъж във вестника, който се подготвя за печат на 1-ви март (когато още уж никой не знае за болестта на вожда) и се печата през нощта на 1-ви срещу 2-ри март, политическата линия коренно е променена! И точно през този период Сталин лежи без лекарска помощ полузамръзнал на пода! И всички отказват дори да го видят!
Директно отровен от Хрустьлов или само умишлено оставен да умре без лекарска помощ? И двете заедно! Първо е отровен и след това изоставен като бездомно куче! А се касае за най-силния в момента световен владетел! И за най-могъщия в историята руски цар.
Проклятието, произнесено в нюйоркската синагога, се сбъдва. Но с помощта не на сатаната, а на еврейските агенти в Москва. Тези,които вождът изтребваше през целия си живот в името на своята тъй обичана Русия.
След смъртта на Сталин властта е взета от четворката, организирала убийството – Берия, Молотов, Маленков и Хрушчов.
На 4 април 1953 г. са освободени лекарите евреи.
На 12 юни 1953 г. е прието предложението на Берия, което поставя основата за разпадането на руската империя. Според него в “братските републики трябва да се издигат на ръководна работа хора от местна националност… Да се отмени практиката да се издигат кадри …, които не знаят местния език. Деловодството в националните републики да става на роден, местен език… В националните републики бе сложено началото на премахване на “институцията на вторите секретари”. Тя бе създадена от Сталин и се свежда до следното: …вторият секретар на ЦК е руснак, назначаван направо от Москва… Той е очите и ушите на Кремъл срещу потенциален “сепаратизъм”.
Започва масова чистка на верните на Сталин руснаци и заместването им с хора от други националности, включително и евреи.
Всичко се развива по сценария, изигран по-късно от Горбачов и Елцин. Но армията се чувства все още силна. И евреинът Берия е арестуван и разстрелян. И чак след това съден за всички престъпления, които е извършил. Но той не може вече да говори на процеса.и отнася в гроба всички тайни на заговора.
Хрушчов започва на ХХ конгрес едно тотално оплюване на Сталин и възхвала на Ленин и неговата еврейско-болшевишка гвардия, която съсипа Русия.
Великият държавник е обвинен главно за антиеврейските чистки през 1936-1939 и 1953 г. Той убил такива “гении” като Тухачевски и Якир! И не бил подготвил страната за войната! Нищо, че я спечелил и влязъл в Берлин! Било е с много жертви!
А Ленин и неговите евреи са нещо съвсем друго. Такива хуманисти, такива мили демократи! Такава човеколюбива революция са извършили! Колко много са обичали руснаците и руския народ! Нищо, че са евреи. И не е вярно, че са дошли от Германия. Не, просто са паднали от небето.
А че са ругаели църквите и са избивали поповете е добре. И Хрушчов започва нови огромни акции срещу възстановеното от Сталин православие. И са затворени хиляди и хиляди църкви, като са унищожени безценни икони и исторически паметници. Нещо като американския любимец Пол Пот в Камбоджа.
Но народът го нарича Никита Кукурузин. И открито го презира и му се подиграва. И накрая е свален чрез дворцов преврат за радост на цяла Русия!
Така империята се задържа в своите естествени граници. Дори печели виетнамката война срещу САЩ. И разширява своите доминиони в Индокитай (Лаос, Камбоджа), в Африка (Сомалия, Ангола, Мозамбик, Либия и др.), в Америка (Куба, Никарагуа и за кратко Чили).
Брежнев издига Русия отново на нивото на Сталиновата империя. Какво е тогава отношението към евреите? Почти като при генералисимуса. Ето какво казват самите евреи:
“Антиеврейският курс продължава и през 70-те години… В преследването на корупцията и сенчестата икономика изкупителни жертви са отново евреите като незаконно обогатили се… Проявите на антисемитизма са маскирани като антиционизъм… Емиграцията на евреите в Израел води до нов взрив на враждебни отношения сред различни слоеве на обществото.”
Да, незаконно обогатяване. Пак и отново главно ТЕ. И преследват ционистите!
И Франсес прави извода, че всичко това води “до възраждане на националното самосъзнание на съветските евреи”.
След което цитира друг идеолог на еврейството – Сергей Лезов, който твърди: “че всяка руска идеология, основана на традиции, религия, съвременни съветски ценности, е порочна. В рамките на едно национално съзнание, смятат те, неизбежно се образува континиум “патриотизъм-национализъм-шовинизъм”. Така в значителна степен се възобновява класическият идейно-духовен конфликт между руската (впоследствие съветска) апостолическа претенция и нейната еврейска опозиция.
С идването на Горбачов официалните антисемитски настроения губят почва.”
Трябва да признаем, че успоредно с безкрайната си наглост евреите са искрени – техните “пребиваващи в Русия събратя” имат нарастващо “национално, ционистко самосъзнание”. А при руснаците това “самосъзнание” се нарича шовинизъм. Но защо тогава с решение на ООН ционизмът беше признат за форма на расизъм? И кое тогава е шовинизъм и кое чист расизъм? Въпроси с “повишена” трудност.
И се говори за “класически идейно-духовен конфликт” на “еврейската опозиция” срещу Русия! Нещо, което доказваме до този момент. Борбата е не само в идейната, но и в духовната сфера. Или ще има православие и руснаци, или юдаизъм и евреи. Излиза, че в това се крие същността на този “класически” конфликт.
И обявяват открито своята победа с идването на власт на Горбачов!
Но не казват как се подготвя всичко това. И как евреинът Андропов оглави КГБ, а сънародникът му Волф – ЩАЗИ. И как изнудваха и сменяха партийните лидери от руски произход и ги заменяха с “други”. А как “умря” Брежнев? Но това е въпрос на друг разговор.
Ето какво казва Самуел Франсес, като цитира главния редактор на списание “Международная жизнь” Б. Пядишчев: “Някъде в потаен кабинет седи мъдър евреин, който знае всички оферти на световната политика и съответно насочва ходовете на Съветския съюз. Това “поверие” има напълно реално подплата: всички генерални секретари на КПСС от революцията до последните дни на СССР имат талантливи съветници евреи, макара и на по-дискретни постове и с видимо скромни функции.”
Да, с “видимо скромни функции”. И с невидима огромна власт. И от революцията, включително при Сталин и Брежнев, не са я изпускали напълно, а продължават да дълбаят и рушат империята отвътре. Докато накрая успяха да я разрушат. И всичко се ръководи от “мъдрия евреин” от “потайния кабинет”. Ще то открият ли някой ден руснаците? И тогава какво ли ще стане с него, когато го извадят навън, между тълпата от изгладнели, ограбени и разорени “туземци”? Просто Адолф Хитлер ще му заприлича на безобиден и приятен виенски бохем и веселяк.
Какво правят евреите по времето на Горбачов и Елцин? Ще цитираме отново Франсес и споменатата вече книга:
“В този мътен и неясен период (разпадането на Съветския съюз) на объркани понятия и критерии активната пропагандна позиция на редица еврейски активисти срещу руския национализъм и в подкрепа на не руския сепаратизъм (ярко манифестирани от А.Ваксберг) налива масло в огъня на руско-еврейската нериязън. Един от рупорите на тази позиция, преминаваща в отмъстителни нападки срещу Русия и руските национални белези, е списание “ХХ век и мир”, официален орган на Съветския комите за защита на мира”.
Някои от по-умните юдеи започват да разбират, че тези крайни ционисти-шовинисти започват да прекаляват. Особено от “комитета за защита на мира”, който “налива масло в огъня на руско-еврейската неприязън”. Точно по Оруел, където министерството на войната е преименувано в министерство на мира, и министерството на вътрешните работи в министерство на любовта.
И напада не само руската империя, а и “руските национални белези”. Нямаше ли някога едно списание “Дер щюрмер”, което осмиваше особено силно “еврейските национални белези?” И се харесваше доста много на германския фюрер? Имаше, имаше такова. И се молете в синагогата пак да не го има. Защото тогава ще стане нещо много, много лошо!
А между другото тези “редица еврейски активисти” активно подкрепят “не руския сепаратизъм” и разпалват кръвопролитни, междуособни войни, взели стотици хиляди жертви. Пак с помощта на “комитета за защита на мира”. Отново Оруел и неговият новоговор. Но от това те имат полза. Какво значат някакви си там стотина хиляди убити гои-животни?
“След разпадането на Съветския съюз по обясними причини в руската вътрешна и външна политика се засилва отново ролята на политизираните еврейски среди и икономически групировки.”
Този цитат е пак от същата, на Франсес книга. Преведен от новоговора на Оруел означава, че цялата власт – политическа и икономическа, е вече в ръцете на евреите. Ите дори го доказват, като прилагат “факти и документи”! И се хвалят това “въпреки че седят върху буре с динамит!
“Известно време начело на руската дипломация е Андрей Козирев (1992-1994), външен министър от еврейски произход при първия руски президент Борис Елцин… Неговото поведение има като логическа последица почти пълната капитулация на Москва пред повечето западни претенции до края на 1993 г.”
Много ценен министър. А това е написано с помощта на консула на Израел в София Офар Карив. То може да си хвалиш сънародниците, но чак пък толкова много е малко прекалено! А при това и открито!
Но се налага заслужилият Козирев да бъде сменен. И с кого мислите? С друг негов сънародник, живеещ под псевдонима Евгени Примаков, който “провежда по-предпазлива политика”.
Е, като руши Русия, поне няма да го прави, като бие тъпан и се хвали открито пред целия свят за това!
А кой унищожи икономиката, закри огромните сталински заводи и проведе най-голямата в световната история деиндустриализация на най-голямата в света държава?
Да оставим да го кажат Франсес и Карив“Когато преди сто години руските евреи са сред най-запалените привърженици на реформирането на руската държава. На преден план бързо излизат група млади дейци в икономиката и администрацията, които налагат своя стил…
Един от тях е (евреинът) икономист Григорий Явлински. Той съставя програма за бързи и решителни реформи, наречени “500 дни”, благодарение на която става заместник министър председател на РСФСР на 38 години. Тази програма не успява…”
Не е вярно, че не успява! Тя се провежда гениално и води до истинската катастрофа. Втората в света по сила икономика става седма! Наистина още един “гениален” евреин. Между другото, под словосъчетанието млад реформатор по новоговора на Оруел винаги разбирайте в 100% представител на “избрания” народ или техен верен агент и служител.
Друг огромен успех на “програмата” на Явлински е предаването (а не продаването) на всички природни богатства., суровини и някои от оцелелите големи предприятия в ръцете на “избрания народ”. Грабеж в такъв огромен размер се извършва за пръв път в световната история и наистина е един експеримент дори и за самия Израел. Нека да дадем отново думата на Франсес и Карив - “Ярък пример в това отношение е дейността на руския евреин с двойно гражданство (руско и израелско) Борис Березовски… Той започва търговия с автомобили на “Авто ВАС”, а после става директор на търговската финансова империя “Лого ВАЗ”. Той е собственик на една от най-големите руски петролни компании “Сибирнефт”, както и най-голям акционер в обществената руска телевизия (ОРТ), в списание “Огоньок”, вестник “Независимая газета” и т.н. Тези позиции на Березовски го правят един от важните фактори за формиране на руското обществено мнение. Те му помагат да влезе в политиката – Березовски подпомага с пари президентската кампания на Елцин, заради което през октомври 1996 г. е назначен в Съвета за сигурност след отстраняването на генерал Лебед.”
Е, тук има една “малка” неточност – Березовски де факто оглавява Съвета за сигурност, и то на Русия, а не на Израел. Въпреки че има израелско гражданство. Само Оруел може да обясни това положение. И също как така, без нито един долар, става собственик на сибирския нефт и на най-големите вестници, списания и телевизионни канали. Или по-добре да се обърнем към неговия сънародник Кафка и неговите “драми на абсурда”?
А кои са вицепремиерите по това време – разбира се, че евреите “Чубайс и Немцов, ползващи се с подкрепата на международния финансов магнат, унгарския евреин Джорджо Сорос. Самият Борис Немцов … е характеризиран в пресата като “момчето на Сорос”. Този пример показва изцяло новите сфери на интерес както на руските, така и на неруските евреи в днешната ситуация, което несъмнено ще даде своето отражение както вътре в страната,така и на дипломатическата арена” – завършват многообещаващо своите откровения Самуел Франсес и консулът на Израел в София Офар Карив.
И какво остава на разорената, разкъсана и тотално ограбена от юдеите Русия? Само едно – народът да избере новия могъщ руски цар, който с иконата на казанската Богородица да го поведе отново през Москва, Петербург, Сталинград…
И да обедини след това се един замах страната, която ще стане още по-силна и могъща, отколкото е била и при най-великите владетели – Иван Грозни, Петър І и Йосиф Сталин.
Николай Николов
