АЛТАЙСКИЙ ДЕД ПАСЕЧНИК: 2019! КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИТЕ И ДА СТАНЕТЕ ЗДРАВИ!

Гледайте филма и слушайте..  Не мога нищо да добавя, освен да коментирам. Но за добро или за зло то нямам неговият опит. Ако е за добро то е, че съм по-млад. А ако е за зло то това е, че ми липсват неговите знания и с риск да се повторя - неговият опит! Не знам дали е прав или не. Изводите оставям на ВАС и само но Вас!



НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

99 НЕВЕРОЯТНИ ПРИЧИНИ ДА ЖИВЕЯ В БЪЛГАРИЯ

1. Защото много ми харесва да живея в кочина.

2. Защото обичам да дишам мръсен въздух.
3. Обожавам да пия хлорирана вода от ръждясали тръби.
4. Държа да умра от рак на четиридесет години.
5. Страшно желая да плащам външния дълг, който не съм го направил аз.
6. Приятно ми е да работя за 217 лева на месец .
7. Обичам да не ми плащат социалните осигуровки.
8. Много ме радват сметките  по 150 лева за парно и 320 за ток!.
9. Кефя се, когато сметката на телефона ми е по-голяма от заплатата ми.
10. Умирам си от кеф цяла година да събирам пари за GSM втора употреба от Германия:  почти  като нов си е ...
11. ….и после да ме е страх да говоря по него защото за 2 минути разговор трябва да работя два дена.
12. Държа съседите ми да са олигофрени.
13. Искам всяка седмица да се караме кои се е разпломбирал радиатора и защо някои си не е платил 0,60 лева за чистачката.
14. Страшно си падам да ме унижават новобогаташи.
15. Панелните гарсониери ме кефят.
16. Дупките по пътищата са супер!!!!
17. Обичам съседът ми да си цепи дървата в хола си.
18. Обичам като изляза на терасата  да виждам как тъпите ми съседи си изхвърлят манджата и боклука през прозореца си.
19. Обичам депутатите, който съм  избрал, да гласуват тъпи закони.
20. Луд съм от щастие когато после същите депутати ми обясняват, че законът който са приели е виновен за нещо.
21. Държа да се осигурявам здравно и след това, ако се разболея никой да не ми обръща внимание.
22. Искам с парите ми за здравни осигуровки да се купуват нови Мерцедеси.
23. Искам депутатите дето аз сам ги избрал всяка година да си купуват нови коли.
24. Кефят ме данъци  над четиридесет процента.
25. Обичам да плащам такса смет колкото десет пенсии на баба ми /лично аз 760 лв./ и после пак да ходя из боклука.
26. Луд съм от щастие когато се забавя с 14 минути да  платя тока и да ми го спрат веднага.
27. После, след като си го платя да чакам три дена да ми го пуснат.
28. А най-готиното е, че тъпите цигани не си го плащат по десет години.
29. Радвам се когато мургав контрольор в градския транспорт ми дава билет шеста употреба.
30. Щастлив съм да гледам тъпи циганки да не се плащат билета защото са братовчеди с контрольора до шесто коляно.
31. Хубаво ми е да събирам пари за кола втора употреба  десет години…
32. … и после да ми я откраднат на втория ден.
33. Искам инфлацията да ми изяде спестяванията.
34. Обичам да дружа със тъпи, грозни и миризливи цигани който наскоро са забогатели от съмнителен бизнес.
35. Още по-хубаво ми е когато ми откраднат колата.
36. Най - хубаво ми е когато  корумпирани ченгета ми се обаждат да искат “награда” за нея за да ми я върнат.
37. Харесват ми покупните ченгета – те са много готини!
38. Харесват ми покупните митничари – браво юнаци!
39. Харесва ми, че абсолютно всички които не трябва са подкупни.
40. Чувствам се щастлив когато мутрите изнасилят гаджето ми.
41. Чувствам се щастлив когато мутрите пребият и мен.
42. Весело ми е, когато БМВ-тата газят хора и се отървават с глоба за превишена скорост.
43. Обичам попфолк.
44. Искам да си купувам дрехи втора употреба – на килограм.
45. Искам да имам хладилник втора употреба.
46. Искам и пералня втора употреба.
47. Искам и климатик втора употреба.
48. Падам си да ми обират апартамента по два пъти в годината …
49. …кефя се и когато се върнат да ми изядат и сланината в хладилника.
50. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шест годишни деца изнасилени от гнусни педофили.
51. Хубаво ми е когато на следващата сутрин разбера, че гнусните педофили са ги освободили срещу гаранция от 500 лева.
52. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на петнадесетгодишни деца умрели от дрога.
53. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шестнадесетгодишни деца застреляни от полицаи.
54. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на двадесет годишни младежи които са се самоубили в  защото някои се е гаврил с тях.
55. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на на старци които са се самоубили за да не живеят в мизерия.
56. Обичам да гледам старци да си късат рецептите пред поликлиниките защото не могат да си купят лекарствата.
57. Приятно ми е да ме хапят бездомните кучета които живеят в градинката до нас.
58. След това ми е хубаво когато в болницата ми кажат, че се е свършила ваксината против бяс…
59. …и най-накрая ми предложат такава за десет лева от личният им запас.
60. Харесва ми да ме ръгат в трамваите.
61. Харесва ми да ме настъпват и да ми кашлят в лицето в тролеите и автобусите.
62. Обичам да ме лъжат на пазара.
63. Обичам да ме лъжат навсякъде.
64. Харесва ми че в България думата “педерас” звучи гордо.
65. Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат лайна след като не съм имал вода от четири дени.
66. Обичам да гледам тъпа и манипулирана телевизия.
67. Много си падам по предавания с дълбоко социално значение като “Разбиване” и “Първична сила”.
68. Обичам да гледам тъпи сериали по четири пъти на ден, особено турските.
69. Обичам да слушам прекрасните родни радиостанции.
70. Обичам страшно тъпите театрални постановки.
71. Обичам тъпите вестници на Делян Пеевски и на още двама олигофрени.
72. Много обичам да ми спират кабелната телевизия в момента, когато има хубав филм.
73. Падам си по това да пия метилов алкохол в бутилка от уиски.
74. Весело ми е да гледам как баба ми живее с петдесет лева пенсия.
75. Става ми готино когато видя, че баба ми си продава покъщнината да може да си плати водата.
76. Доставя ми удоволствие да гледам как контрольорите в градския транспорт бият хора.
77. Доставя ми удоволствие и мен да ме бият.
78. Радват ме бездомните деца по улицата …
79. …и те са много щастливи когато намерят някой лев за да си купят лепило.
80. Харесвам по цял ден да седя пред телевизора и да няма едно свястно заведение където да ида да пия едно кафе.
81. Обичам кафето да ми е втора цедка с бъркалка втора употреба.
82. Още повече ме радват бездомните деца и то когато са гладни.
83. Обичам да виждам пудели с прически за по сто-двеста лева.
84. Става ми хубаво когато си купувам лекарства с изтекъл срок на годност.
85. Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора за да си правят пломби по зъбите.
86. Кеф ми е, когато лекарят ми ми каже, че дължа 50 лева за един обикновен преглед и консултация.
87. Радвам се, когато срещна случайно на улицата бивши финансови фараони.
88. Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме сгази.
89. Кефя се когато по тротоарите няма място от паркирани коли
90. Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме сърби главата.
91. Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Гвинея Бисау.
92. Приятно ми е, когато някой психопат спечели избори.
93. Много ми е готино, че родителите ми живеят на заеми.
94. Радвам се като някакъв изрусен, девствен педерас ме срещне на улицата и ми каже: ”Скъпи, обичам те!” или нещо подобно.
95. Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по хиляда лева наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с наднормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите на островите Тонга и возещи се в служебни коли струващи колкото половин поликлиника и децата на които ходят с по шест бодигардове а жените им се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца, се опитват да ме убедят, че нещата някога ще се оправят.
96. Харесват ми самозвани професори въртящи по 10 фирми да пишат двойки, защото по време на лекциите сме ходили на работа.
97. Защото умирам  тъпи комплексирани работодатели да ме третират като роб.
98. Защото няма по-голяма наслада да уча в бунище.
99. Защото много обичам екстремния спорт – “разходка по планините” и т.н.

Източник бг.нет

И С ПОМОЩТА НА Emi Draicheva

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

@ АКО СТЕ БИЛИ ДЕТЕ ТОГАВА....@

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век.

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сме оцелели до днешния ден.

* Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, можеше да пренощуваш у когото си щеш, а шкафовете в къщи не се заключваха никога.

* Пиехме вода от улични чешми, а не от пластмасови бутилки.

* На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

* С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на боклука, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. След като влитахме в бодливите храсти по няколко пъти, се справяхме и с този проблем. Возенето в каручка в топъл летен ден беше незабравимо удоволствие.

* Излизахме от къщи рано, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление, а през лятото често и посред нощ. И през целия ден никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

* Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Киселото мляко се разваляше за два дни... Нямаше подобрители, консерванти, стабилизатори и генно модифицирани храни, затова и нямаше за всеки човек личен лекар...
* Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, Интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

* Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, чукахме на вратата, звъняхме на звънеца или просто влизахме у тях, за да го видим. Просто така, без предварително обаждане! Спомняте ли си? Без да питаме! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Ние карахме колелата, пускахме кибритени клечки във пролетни потоци, седяхме по пейките, по оградите или в училищния двор и бъбрехме за това, което ни дойде на акъла.
* Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му порастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания и свиквахме да не обръщаме никакво внимание на това. Когато отивахме да се учим да плуваме в някой водоем или река, без да знаят родителите ни, залагахме само живота си...

* Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.

* Ние сме се били до кръв – но никой никого не съдеше. Всичко се случваше. Но виновни бяхме само ние и никой друг. Нямаше зад кой да се крием. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

* Това поколение създаде огромно количество хора, които са способни да рискуват, да решават всякакви проблеми и да създават неща, които преди това просто не съществуваха. Ние имахме свобода на избора, правото на риск или несполука, отговорност, и някакси просто се нучихме да ги използваме. Ако сте един от това поколение – ЧЕСТИТО! На нас ни провървя, защото нашето детство и младостта завършиха преди периода, в който правителството откупи от младежта свободата й срещу ролери, мобилни телефони и сухарчета с вкус на бекон. С нейно всеобщо съгласие...

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от трима човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

99 НЕВЕРОЯТНИ ПРИЧИНИ ДА ЖИВЕЯ В БЪЛГАРИЯ

1. Защото много ми харесва да живея в кочина.
2. Защото обичам да дишам мръсен въздух.
3. Обожавам да пия хлорирана вода от ръждясали тръби.
4. Държа да умра от рак на четиридесет години.
5. Страшно желая да плащам външния дълг, който не съм го направил аз.
6. Приятно ми е да работя за 217 лева на месец .
7. Обичам да не ми плащат социалните осигуровки.
8. Много ме радват сметките  по 150 лева за парно и 320 за ток!.
9. Кефя се, когато сметката на телефона ми е по-голяма от заплатата ми.
10. Умирам си от кеф цяла година да събирам пари за GSM втора употреба от Германия:  почти  като нов си е ...
11. ….и после да ме е страх да говоря по него защото за 2 минути разговор трябва да работя два дена.
12. Държа съседите ми да са олигофрени.
13. Искам всяка седмица да се караме кои се е разпломбирал радиатора и защо някои си не е платил 0,60 лева за чистачката.
14. Страшно си падам да ме унижават новобогаташи.
15. Панелните гарсониери ме кефят.
16. Дупките по пътищата са супер!!!!
17. Обичам съседът ми да си цепи дървата в хола си.
18. Обичам като изляза на терасата  да виждам как тъпите ми съседи си изхвърлят манджата и боклука през прозореца си.
19. Обичам депутатите, който съм  избрал, да гласуват тъпи закони.
20. Луд съм от щастие когато после същите депутати ми обясняват, че законът който са приели е виновен за нещо.
21. Държа да се осигурявам здравно и след това, ако се разболея никой да не ми обръща внимание.
22. Искам с парите ми за здравни осигуровки да се купуват нови Мерцедеси.
23. Искам депутатите дето аз сам ги избрал всяка година да си купуват нови коли.
24. Кефят ме данъци  над четиридесет процента.
25. Обичам да плащам такса смет колкото десет пенсии на баба ми /лично аз 760 лв./ и после пак да ходя из боклука.
26. Луд съм от щастие когато се забавя с 14 минути да  платя тока и да ми го спрат веднага.
27. После, след като си го платя да чакам три дена да ми го пуснат.
28. А най-готиното е, че тъпите цигани не си го плащат по десет години.
29. Радвам се когато мургав контрольор в градския транспорт ми дава билет шеста употреба.
30. Щастлив съм да гледам тъпи циганки да не се плащат билета защото са братовчеди с контрольора до шесто коляно.
31. Хубаво ми е да събирам пари за кола втора употреба  десет години…
32. … и после да ми я откраднат на втория ден.
33. Искам инфлацията да ми изяде спестяванията.
34. Обичам да дружа със тъпи, грозни и миризливи цигани който наскоро са забогатели от съмнителен бизнес.
35. Още по-хубаво ми е когато ми откраднат колата.
36. Най - хубаво ми е когато  корумпирани ченгета ми се обаждат да искат “награда” за нея за да ми я върнат.
37. Харесват ми покупните ченгета – те са много готини!
38. Харесват ми покупните митничари – браво юнаци!
39. Харесва ми, че абсолютно всички които не трябва са подкупни.
40. Чувствам се щастлив когато мутрите изнасилят гаджето ми.
41. Чувствам се щастлив когато мутрите пребият и мен.
42. Весело ми е, когато БМВ-тата газят хора и се отървават с глоба за превишена скорост.
43. Обичам попфолк.
44. Искам да си купувам дрехи втора употреба – на килограм.
45. Искам да имам хладилник втора употреба.
46. Искам и пералня втора употреба.
47. Искам и климатик втора употреба.
48. Падам си да ми обират апартамента по два пъти в годината …
49. …кефя се и когато се върнат да ми изядат и сланината в хладилника.
50. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шест годишни деца изнасилени от гнусни педофили.
51. Хубаво ми е когато на следващата сутрин разбера, че гнусните педофили са ги освободили срещу гаранция от 500 лева.
52. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на петнадесетгодишни деца умрели от дрога.
53. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шестнадесетгодишни деца застреляни от полицаи.
54. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на двадесет годишни младежи които са се самоубили в  защото някои се е гаврил с тях.
55. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на на старци които са се самоубили за да не живеят в мизерия.
56. Обичам да гледам старци да си късат рецептите пред поликлиниките защото не могат да си купят лекарствата.
57. Приятно ми е да ме хапят бездомните кучета които живеят в градинката до нас.
58. След това ми е хубаво когато в болницата ми кажат, че се е свършила ваксината против бяс…
59. …и най-накрая ми предложат такава за десет лева от личният им запас.
60. Харесва ми да ме ръгат в трамваите.
61. Харесва ми да ме настъпват и да ми кашлят в лицето в тролеите и автобусите.
62. Обичам да ме лъжат на пазара.
63. Обичам да ме лъжат навсякъде.
64. Харесва ми че в България думата “педерас” звучи гордо.
65. Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат лайна след като не съм имал вода от четири дени.
66. Обичам да гледам тъпа и манипулирана телевизия.
67. Много си падам по предавания с дълбоко социално значение като “Разбиване” и “Първична сила”.
68. Обичам да гледам тъпи сериали по четири пъти на ден, особено турските.
69. Обичам да слушам прекрасните родни радиостанции.
70. Обичам страшно тъпите театрални постановки.
71. Обичам тъпите вестници на Делян Пеевски и на още двама олигофрени.
72. Много обичам да ми спират кабелната телевизия в момента, когато има хубав филм.
73. Падам си по това да пия метилов алкохол в бутилка от уиски.
74. Весело ми е да гледам как баба ми живее с петдесет лева пенсия.
75. Става ми готино когато видя, че баба ми си продава покъщнината да може да си плати водата.
76. Доставя ми удоволствие да гледам как контрольорите в градския транспорт бият хора.
77. Доставя ми удоволствие и мен да ме бият.
78. Радват ме бездомните деца по улицата …
79. …и те са много щастливи когато намерят някой лев за да си купят лепило.
80. Харесвам по цял ден да седя пред телевизора и да няма едно свястно заведение където да ида да пия едно кафе.
81. Обичам кафето да ми е втора цедка с бъркалка втора употреба.
82. Още повече ме радват бездомните деца и то когато са гладни.
83. Обичам да виждам пудели с прически за по сто-двеста лева.
84. Става ми хубаво когато си купувам лекарства с изтекъл срок на годност.
85. Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора за да си правят пломби по зъбите.
86. Кеф ми е, когато лекарят ми ми каже, че дължа 50 лева за един обикновен преглед и консултация.
87. Радвам се, когато срещна случайно на улицата бивши финансови фараони.
88. Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме сгази.
89. Кефя се когато по тротоарите няма място от паркирани коли
90. Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме сърби главата.
91. Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Гвинея Бисау.
92. Приятно ми е, когато някой психопат спечели избори.
93. Много ми е готино, че родителите ми живеят на заеми.
94. Радвам се като някакъв изрусен, девствен педерас ме срещне на улицата и ми каже: ”Скъпи, обичам те!” или нещо подобно.
95. Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по хиляда лева наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с наднормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите на островите Тонга и возещи се в служебни коли струващи колкото половин поликлиника и децата на които ходят с по шест бодигардове а жените им се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца, се опитват да ме убедят, че нещата някога ще се оправят.
96. Харесват ми самозвани професори въртящи по 10 фирми да пишат двойки, защото по време на лекциите сме ходили на работа.
97. Защото умирам  тъпи комплексирани работодатели да ме третират като роб.
98. Защото няма по-голяма наслада да уча в бунище.
99. Защото много обичам екстремния спорт – “разходка по планините” и т.н.

Източник бг.нет

И С ПОМОЩТА НА Emi Draicheva

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

# АКО СТЕ БИЛИ ДЕТЕ ТОГАВА.... #

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век.
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сме оцелели до днешния ден.

* Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, можеше да пренощуваш у когото си щеш, а шкафовете в къщи не се заключваха никога.

* Пиехме вода от улични чешми, а не от пластмасови бутилки.

* На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

* С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на боклука, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. След като влитахме в бодливите храсти по няколко пъти, се справяхме и с този проблем. Возенето в каручка в топъл летен ден беше незабравимо удоволствие.

* Излизахме от къщи рано, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление, а през лятото често и посред нощ. И през целия ден никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

* Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Киселото мляко се разваляше за два дни... Нямаше подобрители, консерванти, стабилизатори и генно модифицирани храни, затова и нямаше за всеки човек личен лекар...
* Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, Интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

* Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, чукахме на вратата, звъняхме на звънеца или просто влизахме у тях, за да го видим. Просто така, без предварително обаждане! Спомняте ли си? Без да питаме! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Ние карахме колелата, пускахме кибритени клечки във пролетни потоци, седяхме по пейките, по оградите или в училищния двор и бъбрехме за това, което ни дойде на акъла.
* Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му порастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от "Веро". Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания и свиквахме да не обръщаме никакво внимание на това. Когато отивахме да се учим да плуваме в някой водоем или река, без да знаят родителите ни, залагахме само живота си...

* Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията.

* Ние сме се били до кръв – но никой никого не съдеше. Всичко се случваше. Но виновни бяхме само ние и никой друг. Нямаше зад кой да се крием. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

* Това поколение създаде огромно количество хора, които са способни да рискуват, да решават всякакви проблеми и да създават неща, които преди това просто не съществуваха. Ние имахме свобода на избора, правото на риск или несполука, отговорност, и някакси просто се нучихме да ги използваме. Ако сте един от това поколение – ЧЕСТИТО! На нас ни провървя, защото нашето детство и младостта завършиха преди периода, в който правителството откупи от младежта свободата й срещу ролери, мобилни телефони и сухарчета с вкус на бекон. С нейно всеобщо съгласие...

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

1. По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от трима човека.
3. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща.
5. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Намерено някъде.

Николай Николов