ВАТИКАНСКИ ТРИЛЪРИ - повторението е майка на знанието....Римейк

Замисляли ли сте се коя е онази институция – за разлика от ЦРУ, КГБ и МИ-6, видима, явна, на показ и вероятно по-мощна от всичките подобни служби, взети заедно… Която управлява без да отговаря на неудобните въпроси за управлението и съществуването си. Ние славяните в източния край на континента, може и да не се чувстваме зависими от мощта й. Но какво знаем и не знаем за Ватикана? Да загърбим Средновековието, Инквизицията, Конкистата, кладите…, да останем дори само в рамките на днешното време в днешния свят.

Дворци, богатства, произведения на изкуството, подозираме ли измеренията на владенията на Римокатолическата Църква? Ами тихата и реална власт? Политиката, влиянието и, външните и отношения; банката, скритата цена на явий?/… Ами натрупаните имоти, колекции, вещи – повечето “невидими”, не обявявани, не показвани – глупаво би било да се вярва, че са плод само на даренията на богатите католици.
Има ли тайни във Ватикана? Например, дали заграбени от фашистите ценности и произведения на изкуството в края на Втората световна война не са сменили притежателя си – и заради какво. Писателите не се притесняват от такива въпроси. Можем да ги ползваме като наши агенти в тъмните дела на Църквата. Те някак са се добрали до това-онова. Пък и не се ограничават в любопитството си. Те пишат за тайни общества, за секти, за експерименти, за намеса – те не се свенят да подлагат на съмнение външната представа за богоугодните цели и дейност на Светата Църква. Вероятно в повечето теми и съждения грешат. Или най-малкото хиперболизират в името на шеметните си сюжети. Но няма дим без огън. И никак не е невъзможно да се докосват чрез героите си до онази страна на Ватикана, която продължава да съществува само в най-пазените кардиналски и папски покои; тъмна и недоказуема. Тези книги си остават единствения начин да надникнем там. И са най-приятната разходка из небогоугодните свети места и дейности.

"…Програмирали сме наново действителността. Езикът е вирус, религията е операционна система, а молитвите – никому ненужна информация. Едно кликване и си зачеркнат със случайно избрани единици и нули."
Нийл Геймън, Американски богове /Бард, 2004/

С нарастваща активност в новия век библеисти, историци и търсачи на комерсиални сензации получиха стимул да споделят с любопитните свои открития и предположения в областта на теологията, най-общо казано. Свещеният Граал, Евангелията, действителната история отпреди 2000 години /и по-назад/, митовете и реалните образи на Мария Магдалина, Месията и последователите му се размесиха с други действащи лица от легенди и хроники: царе, патриарси, папи, рицари и няколко тайни общества. В съвременен аспект, потайното лице на Римокатолическата църква, взе да придобива къде по-явни, къде още по-зловещи контури. За неизкушените от Канона се разтвориха нови стаи в сградата на популярната наука, които се оказаха пълни с „нездраво” ровене дори в най-свещените книги.
Ще се опитам да се въздържа от “богохулни” коментари, във всеки случай ми е ясно, че с тема като тази се присъединявам поне към Лин Пикнет и част от колегите й в “заявката” за отлъчване от Църквата. Два реални повода за това на популярната авторка са книгите й :
“Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството” /ориг. 2003, “Кръгозор”, 2006/ и“Луцифер. Забранената пътека към познанието” /ориг. 2005, “Кръгозор”, 2006/. 
  

 СЪТВОРЕНИЕТО И СЕМЕЙСТВО ЯХВЕ

Колкото и странно и светотатствено да се струва на вярващите, дори Библията не твърди, че Бог, Небесният Отец е създал света – или поне не е бил сам и без помощ. Хилядолетия след създаването на “Генезис” юдейските и християнските свещеници се опитват да скрият, че еврейската дума, преведена като Бог в единствено число, всъщност е в множествено – “elohim” също както “херувими” означава повече от един херувим. Така “елохим” /нататък вероятно умишлено съкращаван до “Ел”, т.е. Бог/ съчетава понятията за мъжко и женско начало, за богове и богини. Познатият ни Яхве не е бил сам в началото на началата, защото дори тази алфа и омега на мъжкото превъзходство е имал съпруга. И не само това. В някои версии тя родила Луцифер, в други пък той бил нейн любовник. Въобще, съпругите явно били проблем на Бога: според еврейските легенди първата съпруга на Адам не била известната Ева, а родената като ханаанска “божествена жена” /”balaat”/ Лилит. И това не бил брак, сключен в рая, защото тя отказала да се подчинява на Яхве, понеже знаела неговото тайно неуловимо име. Впоследствие, недоволната от “инфантилния” си /дори в леглото/ мъж, тя се отдала на “разюздан секс” с демоните като отмъщение за низвергването й. /Л.Пикнет/. Лилит е изхвърлена от Библията, но се появява отново през Средновековието като майка на Дявола.

През 1984 г. американският учен Уилям Г.Денвър пише: “Последните археологически открития донесоха текстове, които за първи път ясно идентифицират Ашера като съпруга на Яхве, или поне за такава са я признавали в някои кръгове на Древен Израел. Там Яхве е неразделна част от култа към Ашера, а някои признават богинята направо за негова съпруга.” Разкопки в Рас Шамра извадиха на бял свят плочки от 14 в.пр.н.е., на които се твърди, че “съпругата на Ел”, “Продължителката на Божия род” или Ашера, не била по-различна от повечето богини-майки, вкл. и от шумерската Астарта и финикийската Танит. Барбара Г.Уокър /в “Женска енциклопедия на митовете и тайните”, Ню Йорк, 1983/ отбелязва още: “За известно време Ашера приела семитския бог като свой съпруг. Тя била Небесната крава, а той – Бикът. След светия им брак тя родила Небесните близнаци – Шахер и Щалем, Утринната звезда и Вечерницата”. Утринната звезда е самият Луцифер, следователно той буквално е син на Бога. Важно е да се допълни и, че след като израилтянските племена пристигнали в Ханаан, тя властвала заедно с Яхве като върховно божество близо 600 години, наравно с други по-низши езически богове. Олтар на Ашера имало дори в Соломоновия храм, преди патриархалните почитатели на Яхве да я запратят окончателно в лоното на езичеството.

СТИГА ЗА ДНЕС……..

Емил Братанов

Николай Николов