ВАТИКАНСКИ ТРИЛЪРИ - повторението е майка на знанието....Римейк

Замисляли ли сте се коя е онази институция – за разлика от ЦРУ, КГБ и МИ-6, видима, явна, на показ и вероятно по-мощна от всичките подобни служби, взети заедно… Която управлява без да отговаря на неудобните въпроси за управлението и съществуването си. Ние славяните в източния край на континента, може и да не се чувстваме зависими от мощта й. Но какво знаем и не знаем за Ватикана? Да загърбим Средновековието, Инквизицията, Конкистата, кладите…, да останем дори само в рамките на днешното време в днешния свят.

Дворци, богатства, произведения на изкуството, подозираме ли измеренията на владенията на Римокатолическата Църква? Ами тихата и реална власт? Политиката, влиянието и, външните и отношения; банката, скритата цена на явий?/… Ами натрупаните имоти, колекции, вещи – повечето “невидими”, не обявявани, не показвани – глупаво би било да се вярва, че са плод само на даренията на богатите католици.
Има ли тайни във Ватикана? Например, дали заграбени от фашистите ценности и произведения на изкуството в края на Втората световна война не са сменили притежателя си – и заради какво. Писателите не се притесняват от такива въпроси. Можем да ги ползваме като наши агенти в тъмните дела на Църквата. Те някак са се добрали до това-онова. Пък и не се ограничават в любопитството си. Те пишат за тайни общества, за секти, за експерименти, за намеса – те не се свенят да подлагат на съмнение външната представа за богоугодните цели и дейност на Светата Църква. Вероятно в повечето теми и съждения грешат. Или най-малкото хиперболизират в името на шеметните си сюжети. Но няма дим без огън. И никак не е невъзможно да се докосват чрез героите си до онази страна на Ватикана, която продължава да съществува само в най-пазените кардиналски и папски покои; тъмна и недоказуема. Тези книги си остават единствения начин да надникнем там. И са най-приятната разходка из небогоугодните свети места и дейности.

"…Програмирали сме наново действителността. Езикът е вирус, религията е операционна система, а молитвите – никому ненужна информация. Едно кликване и си зачеркнат със случайно избрани единици и нули."
Нийл Геймън, Американски богове /Бард, 2004/

С нарастваща активност в новия век библеисти, историци и търсачи на комерсиални сензации получиха стимул да споделят с любопитните свои открития и предположения в областта на теологията, най-общо казано. Свещеният Граал, Евангелията, действителната история отпреди 2000 години /и по-назад/, митовете и реалните образи на Мария Магдалина, Месията и последователите му се размесиха с други действащи лица от легенди и хроники: царе, патриарси, папи, рицари и няколко тайни общества. В съвременен аспект, потайното лице на Римокатолическата църква, взе да придобива къде по-явни, къде още по-зловещи контури. За неизкушените от Канона се разтвориха нови стаи в сградата на популярната наука, които се оказаха пълни с „нездраво” ровене дори в най-свещените книги.
Ще се опитам да се въздържа от “богохулни” коментари, във всеки случай ми е ясно, че с тема като тази се присъединявам поне към Лин Пикнет и част от колегите й в “заявката” за отлъчване от Църквата. Два реални повода за това на популярната авторка са книгите й :
“Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството” /ориг. 2003, “Кръгозор”, 2006/ и“Луцифер. Забранената пътека към познанието” /ориг. 2005, “Кръгозор”, 2006/. 
  

 СЪТВОРЕНИЕТО И СЕМЕЙСТВО ЯХВЕ

Колкото и странно и светотатствено да се струва на вярващите, дори Библията не твърди, че Бог, Небесният Отец е създал света – или поне не е бил сам и без помощ. Хилядолетия след създаването на “Генезис” юдейските и християнските свещеници се опитват да скрият, че еврейската дума, преведена като Бог в единствено число, всъщност е в множествено – “elohim” също както “херувими” означава повече от един херувим. Така “елохим” /нататък вероятно умишлено съкращаван до “Ел”, т.е. Бог/ съчетава понятията за мъжко и женско начало, за богове и богини. Познатият ни Яхве не е бил сам в началото на началата, защото дори тази алфа и омега на мъжкото превъзходство е имал съпруга. И не само това. В някои версии тя родила Луцифер, в други пък той бил нейн любовник. Въобще, съпругите явно били проблем на Бога: според еврейските легенди първата съпруга на Адам не била известната Ева, а родената като ханаанска “божествена жена” /”balaat”/ Лилит. И това не бил брак, сключен в рая, защото тя отказала да се подчинява на Яхве, понеже знаела неговото тайно неуловимо име. Впоследствие, недоволната от “инфантилния” си /дори в леглото/ мъж, тя се отдала на “разюздан секс” с демоните като отмъщение за низвергването й. /Л.Пикнет/. Лилит е изхвърлена от Библията, но се появява отново през Средновековието като майка на Дявола.

През 1984 г. американският учен Уилям Г.Денвър пише: “Последните археологически открития донесоха текстове, които за първи път ясно идентифицират Ашера като съпруга на Яхве, или поне за такава са я признавали в някои кръгове на Древен Израел. Там Яхве е неразделна част от култа към Ашера, а някои признават богинята направо за негова съпруга.” Разкопки в Рас Шамра извадиха на бял свят плочки от 14 в.пр.н.е., на които се твърди, че “съпругата на Ел”, “Продължителката на Божия род” или Ашера, не била по-различна от повечето богини-майки, вкл. и от шумерската Астарта и финикийската Танит. Барбара Г.Уокър /в “Женска енциклопедия на митовете и тайните”, Ню Йорк, 1983/ отбелязва още: “За известно време Ашера приела семитския бог като свой съпруг. Тя била Небесната крава, а той – Бикът. След светия им брак тя родила Небесните близнаци – Шахер и Щалем, Утринната звезда и Вечерницата”. Утринната звезда е самият Луцифер, следователно той буквално е син на Бога. Важно е да се допълни и, че след като израилтянските племена пристигнали в Ханаан, тя властвала заедно с Яхве като върховно божество близо 600 години, наравно с други по-низши езически богове. Олтар на Ашера имало дори в Соломоновия храм, преди патриархалните почитатели на Яхве да я запратят окончателно в лоното на езичеството.

СТИГА ЗА ДНЕС……..

Емил Братанов

Николай Николов

ИСТИНАТА ЗА БОГОМИЛИТЕ - първа част

Българите направиха нещо за света чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципът на свободата.

Стремежът към просветление, където преходното се превръща във вечно, а всекидневното се озарява от копнеж по безсмъртното битие, е неизменен спътник на българския народ от незапомнени времена. Този стремеж намира израз в богомилството, което става основа за изграждането на нова, устремена към бъдещето култура. Това наистина може да бъде основание за високо национално самочувствие на българите.

Богомилството бележи един от най-високите върхове по дългия исторически път на България и има епохално значение за еволюцията на европейската цивилизация. То оказва решаващо и трайно влияние за духовното извисяване на хората, като разширява хоризонта на познанието. Всеобхватно по своето съдържание, богомилското учение обогатява и издига човешкото мислене до качествено нова, по-висша степен на развитие. То освобождава съзнанието от господството на авторитети, утвърдени религиозни предразсъдъци, овехтели църковни догми, заблуди и суеверия.

Многостранното му въздействие предизвиква реформаторски движения в редица страни и допринася

за възникването и изграждането на някои мистични и езотерични общества в Европа.

Уникално по своето значение, богомилството е ярък феномен на българския дух, въплъщение на неговия гений. То е до такава степен убедително и безспорно, че не е необходимо да бъдем великодушни, за да сме справедливи в оценката си за него. Фактът, че в продължение на векове богомилите формират светогледа на обществото, достатъчно красноречиво говори за голямата жизненост, възвишеност и плодоносност на идеите им. Техните християнски идеали и високи нравствени изисквания изпреварват със столетия епохата на Средновековието, дори и днес не са осъществени.

Преди хиляда години богомилите внасят своя дял в световната съкровищница. Постиженията им в духовната и социалната сфера представляват най-величественият паметник на техния живот, венец на усилията им. Те са безценно наследство за нас, защото освен всичко друго ни завещават любов към мъдростта и истината.

На богомилството са посветени голям брой творби и специални проучвания от средните векове до наши дни. В много от тях авторите се спират предимно върху социалните аспекти на богомилското движение. За сметка на това пък, съвсем малко внимание се отделя на езотеричната страна на учението. Ще се позовем  върху религиозно-мистичната същност на богомилството опирайки се на стари писмени източници и с помощ на с оценки на видни историци и писатели. 

В историята на човечеството има епохи в които настъпва възход на духовността. Такъв е периодът през X век, когато в тъмните средновековни дълбини по нашите земи заблестява светлината на богомилството – най-забележителното явление в българската история. Родено от необятната мъдрост на Изтока, богомилското учение тласва развитието на европейските народи по нов път. Като мистично и същевременно социално движение, то оказва силно влияние върху развитието на европейската цивилизация повече от 400 години. Богомилството става причина за появата на редица еретични движения, които разтърсват устоите на държавите и премахват догматизма и измамата на средновековната православна и католическа църква. Отрекло ортодоксалността в нейните ритуални и организационни форми, това анти - църковно учение е повече от реформаторско. Епохално е влиянието му върху духовния и социалния живот. Обикнато и възприето от различни съсловия на обществото, то поема своя път през вековете.

Хари Салман, философ от Холандия, казва в беседата си на 8 юли 1997 г. в София: През Х век България е духовният център на Европа, където се е родил Духът за да се разпространи в другите страни - Босна, Италия, чак до Франция. Но кръстоносните походи на Инквизицията унищожили тези богомилски духовни средища. Каква ли е била причината за това отрицателно отношение? Богомилските общини искали да реализират принципа на християнството – без богатство, без йерархични структури, в директна връзка с ранното християнство. И общини на братство се създавали навред но те се оказвали опасни за официалната Църква.

Богомилството притежава освободителна и творческа сила. То е носител на свободолюбието и несломимия съзидателен порив на българите в историята на европейските народи. Богомилското учение дарява човечеството с най-прогресивните идеи и подтиква обществото към бърза еволюция.

То съдържа цялото езотерично знание и древната мъдрост. Характеризира се с универсализъм и

космополитност. Чрез самоотвержения си живот богомилите разпространяват трансцендентните си

идеи в редица страни, и запалват първите искри на Ренесанса в Западна Европа, като предизвикват

Реформацията. Богомилството съдържа същноста, есенцията на световната мисъл. България е първата европейска страна, в която богомилите изричат новородената истина. Следите, които те оставят в средновековната история са незаличими. Безброй са верните последователи на истинското християнство от Мала Азия до Атлантическия океан. Хиляди преминават през вериги и тъмници и се изкачват на кладите с пълната увереност, че страдат и умират за една истина, която е божествена и вечна, която никоя сила не може да унищожи. Богомилите стават идейни подбудители на движения за социална справедливост и национална независимост и открито застават срещу византизма, който обхваща по това време българската държава. Навред богомилските проповедници разпространяват учението според което нито Константинопол, нито Рим изразяват истинското Христово слово а съзнателно го изопачават и приспособяват за своите користни интереси. Преследвани и унищожавани с жесток фанатизъм последователите на българската ерес даряват човечеството с плодовете, израснали на коравия български дух, като променят светогледа на европейците за цели няколко столетия напред. Дори и след падането на България под османска власт пренесеното на запад богомилство продължава да живее, давайки импулс на народите към духовна и социална свобода.

Могъщи и многобройни еретически движения заливат от X до XV век много страни в средновековна Европа. Те печелят широките народни маси, заплашват официалната църква, духовните и светските власти и подкопават устоите на средновековните държави... В борбата срещу еретиците се организират кръстоносни походи, извършват се чудовищни жестокости и се създава Инквизицията кояте е най-могъщата институция през средновековието за разследване, сковаване и потискане на човешката мисъл и дело, заунищожаване на "неправоверно" мислещия човек. Въпреки високо моралните си идеи, борчески качества и жертвоготовност, еретиците не могат да устоят. Към края на XIV и началото на XV век угасват един след друг пламъците на еретическата дейност. Изтощени са силите, които са я поддържали в продължение на векове...

Но в Европа възникват нови идеи и пламват нови борби срещу църковния и феодалния гнет. Това са идеите и борбите на пред реформаторските и реформаторски учения и движения.

За богомилството пишат много историци и изследователи, които дават различни оценки на този български феномен. Едни го отричат, други - възхваляват. Някои принизяват и омаловажават неговата роля и значение за духовното израстване на народите през Средновековието, но

обективните и непредубедените учени подчертават реформаторския му дух. За повечето автори богомилството е национална гордост и е най-светлата страница в българската история българският принос в европейския духовен живот, за други то става причина за гибелта на Първото българско царство и падането на народа под чужда власт. Според неговите противници,

богомилите са рушители на православието и виновници за упадъка на България.

Следва продължение………

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ВАТИКАНСКИ ТРИЛЪРИ - повторението е майка на знанието....

НЕКА ЗА МОМЕНТ СЕ ИЗОЛИРАМЕ ОТ РЕАЛНОСТТА СЕГА, ПРОТЕСТИТЕ И ПРОСТОТИЯТА И ДА ПРОЧЕТЕМ НЕЩО ДРУГО! ТОВА НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ЩЕ СПРЕМ, ЗАЩОТО БЕЗ БОРБА НЯМА ПОБЕДА!!!

Замисляли ли сте се коя е онази институция – за разлика от ЦРУ, КГБ и МИ-6, видима, явна, на показ и вероятно по-мощна от всичките подобни служби, взети заедно… Която управлява без да отговаря на неудобните въпроси за управлението и съществуването си. Ние славяните в източния край на континента, може и да не се чувстваме зависими от мощта й. Но какво знаем и не знаем за Ватикана? Да загърбим Средновековието, Инквизицията, Конкистата, кладите…, да останем дори само в рамките на днешното време в днешния свят.
Дворци, богатства, произведения на изкуството, подозираме ли измеренията на владенията на Римокатолическата Църква? Ами тихата и реална власт? Политиката, влиянието и, външните и отношения; банката, скритата цена на явий?/… Ами натрупаните имоти, колекции, вещи – повечето “невидими”, не обявявани, не показвани – глупаво би било да се вярва, че са плод само на даренията на богатите католици.
Има ли тайни във Ватикана? Например, дали заграбени от фашистите ценности и произведения на изкуството в края на Втората световна война не са сменили притежателя си – и заради какво. Писателите не се притесняват от такива въпроси. Можем да ги ползваме като наши агенти в тъмните дела на Църквата. Те някак са се добрали до това-онова. Пък и не се ограничават в любопитството си. Те пишат за тайни общества, за секти, за експерименти, за намеса – те не се свенят да подлагат на съмнение външната представа за богоугодните цели и дейност на Светата Църква. Вероятно в повечето теми и съждения грешат. Или най-малкото хиперболизират в името на шеметните си сюжети. Но няма дим без огън. И никак не е невъзможно да се докосват чрез героите си до онази страна на Ватикана, която продължава да съществува само в най-пазените кардиналски и папски покои; тъмна и недоказуема. Тези книги си остават единствения начин да надникнем там. И са най-приятната разходка из небогоугодните свети места и дейности.

…програмирали сме наново действителността. Езикът е вирус, религията е операционна система, а молитвите – никому ненужна информация. Едно кликване и си зачеркнат със случайно избрани единици и нули.

Нийл Геймън, Американски богове /Бард, 2004/

С нарастваща активност в новия век библеисти, историци и търсачи на комерсиални сензации получиха стимул да споделят с любопитните свои открития и предположения в областта на теологията, най-общо казано. Свещеният Граал, Евангелията, действителната история отпреди 2000 години /и по-назад/, митовете и реалните образи на Мария Магдалина, Месията и последователите му се размесиха с други действащи лица от легенди и хроники: царе, патриарси, папи, рицари и няколко тайни общества. В съвременен аспект, потайното лице на Римокатолическата църква, взе да придобива къде по-явни, къде още по-зловещи контури. За неизкушените от Канона се разтвориха нови стаи в сградата на популярната наука, които се оказаха пълни с „нездраво” ровене дори в най-свещените книги.

Ще се опитам да се въздържа от “богохулни” коментари, във всеки случай ми е ясно, че с тема като тази се присъединявам поне към Лин Пикнет и част от колегите й в “заявката” за отлъчване от Църквата. Два реални повода за това на популярната авторка са книгите й :

“Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството” /ориг. 2003, “Кръгозор”, 2006/ и 

“Луцифер. Забранената пътека към познанието” /ориг. 2005, “Кръгозор”, 2006/.   

 СЪТВОРЕНИЕТО И СЕМЕЙСТВО ЯХВЕ

Колкото и странно и светотатствено да се струва на вярващите, дори Библията не твърди, че Бог, Небесният Отец е създал света – или поне не е бил сам и без помощ. Хилядолетия след създаването на “Генезис” юдейските и християнските свещеници се опитват да скрият, че еврейската дума, преведена като Бог в единствено число, всъщност е в множествено – “elohim” също както “херувими” означава повече от един херувим. Така “елохим” /нататък вероятно умишлено съкращаван до “Ел”, т.е. Бог/ съчетава понятията за мъжко и женско начало, за богове и богини. Познатият ни Яхве не е бил сам в началото на началата, защото дори тази алфа и омега на мъжкото превъзходство е имал съпруга. И не само това. В някои версии тя родила Луцифер, в други пък той бил нейн любовник. Въобще, съпругите явно били проблем на Бога: според еврейските легенди първата съпруга на Адам не била известната Ева, а родената като ханаанска “божествена жена” /”balaat”/ Лилит. И това не бил брак, сключен в рая, защото тя отказала да се подчинява на Яхве, понеже знаела неговото тайно неуловимо име. Впоследствие, недоволната от “инфантилния” си /дори в леглото/ мъж, тя се отдала на “разюздан секс” с демоните като отмъщение за низвергването й. /Л.Пикнет/. Лилит е изхвърлена от Библията, но се появява отново през Средновековието като майка на Дявола.

През 1984 г. американският учен Уилям Г.Денвър пише: “Последните археологически открития донесоха текстове, които за първи път ясно идентифицират Ашера като съпруга на Яхве, или поне за такава са я признавали в някои кръгове на Древен Израел. Там Яхве е неразделна част от култа към Ашера, а някои признават богинята направо за негова съпруга.” Разкопки в Рас Шамра извадиха на бял свят плочки от 14 в.пр.н.е., на които се твърди, че “съпругата на Ел”, “Продължителката на Божия род” или Ашера, не била по-различна от повечето богини-майки, вкл. и от шумерската Астарта и финикийската Танит. Барбара Г.Уокър /в “Женска енциклопедия на митовете и тайните”, Ню Йорк, 1983/ отбелязва още: “За известно време Ашера приела семитския бог като свой съпруг. Тя била Небесната крава, а той – Бикът. След светия им брак тя родила Небесните близнаци – Шахер и Щалем, Утринната звезда и Вечерницата”. Утринната звезда е самият Луцифер, следователно той буквално е син на Бога. Важно е да се допълни и, че след като израилтянските племена пристигнали в Ханаан, тя властвала заедно с Яхве като върховно божество близо 600 години, наравно с други по-низши езически богове. Олтар на Ашера имало дори в Соломоновия храм, преди патриархалните почитатели на Яхве да я запратят окончателно в лоното на езичеството.

СТИГА ЗА ДНЕС……..

Емил Братанов

Николай Николов