Показват се публикациите с етикет Челопеч. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Челопеч. Показване на всички публикации

петък, 13 ноември 2015 г.

ВСЕ ОЩЕ ЛИ ВЯРВАТЕ, ЧЕ СМЕ БЕДНА ДЪРЖАВА?


Докато народът се чуди как да свърже двата края, след „видимите резултати“, управляващите продължават своята последователна политика, насочена към измислянето на нови данъци. Съвсем скоро най- уязвимата част от населението ще бъде отново наказана и принудена да консумира само некачествена храна, тъй като няма пари за друга – хората по селата, притежаващи малък селски двор или градинка, ще плащат данък за това, че отглежда за прехрана зеленчуци и плодове, вместо да консумира скъпите и вносни „пластмасови“ продукти от хранителните вериги. Удоволствието да се шофира по изпъстрените с дупки, с липсваща маркировка и осветление пътища също ще се заплаща. Вече официално винетните такси доближават срамежливо сто лева. От друга страна, без никаква срамежливост, всеки осмелил се да си свари ракия за лично ползване, също ще плаща данък – облагаемият праг от 1000 пада на 500 литра. Тенденцията е да се облага всеки, който не проявява интерес към безумно скъпия и често некачествен производствен алкохол. Цените на цигарите също се увеличават, докато ни уверяват колко е хубаво да пушим акцизен тютюн.
Ако вече сте преглътнали новите данъчни придобивки, е хубаво да знаете, че това е само началото. Много скоро може да станем свидетели на възстановяването и на ергенския данък. Както зад всеки нов данък, и тук има „благовидна“ цел – стимулиране на раждаемостта. Засега този данък е само идея, но може скоро да се превърне в реалност.
Разбира се, това са само част от благините, които ни се подготвят. Идеята е да се облага всичко, което все още не е обложено. Причината е в отънелия бюджет, чието запълване става единствено чрез данъци. Обикновено това се получава в държава, в която липсват реална икономика и национални отрасли, гарантиращи приходи.
Да се вдигат единствено данъци, за да се закърпи националият бюджет, е толкова ефективно, колкото да лекувате тежка инфекция, сваляйки температурата.
„Няма пари!“
Това е новият-стар политически девиз, добил печална популярност през последните 26 години. Този рефрен неизменно се повтаря от всички партии, имали някакво отношение към управлението на България. Толкова често сме чували тази фраза, че накрая, съвсем естествено, повярвахме в нейната истинност. Без значение кой какви убеждения и визия за икономическото ни развитие има, всички сме постигнали национално съгласие спрямо този неопровержим факт. Затягахме колани, поддържахме фискална дисциплина и теглихме заем след заем. Дори си отстъпихме доброволно суверенитета на въздушното пространство!
Защото „нямаме пари“.
Нека за момент да се усъмним в тази наложена през целият преход теза. Нека за момент допуснем, че България не е бедна държава, а политиците просто са ни лъгали, за да оправдаят епичните си кражби.
Ето няколко твърдения, които постоянно чуваме и не сме си направили труда да проверим.
„България е малка страна и нищо не зависи от нас.“ Познато ви е, нали?
В Европа има точно петдесет независими и официално признати държави. България е на 15-то място по големина на територията. Което противоречи на налаганата през годините теза за нашата незначителност. Всъщност, нашата страна има всички предпоставки за национално самочувствие в геополитически план. Дори без да се акцентира на уникалното ни местоположение.
„България е бедна държава.“ Най-разпространената лъжа.
Българската минно-геоложка камара излезе със своята статистика, според която България е първенец по добив на руда и злато в Европа. Звучи страхотно, нали?
Стига от тези природни богатства да се ползваше нашето общество.
От находището в Крумовград, експлоатирано от канадската фирма “Дънди Прешъс Металс“, в българската хазна постъпват само 0.75 % от добитото злато. Извличането на златото от находището в Челопеч от чужда, небългарска компания, е една от най-големите кражби в историята на България. Всъщност златно-медно-пирит-поликомпонентното находище Челопеч е най-голямото в България, а може би и в Европа.
Първоначалната концесионната такса е 1,5%, договорена с правителството на Иван Костов. Като тази такса се отнася само за добива на злато, сребро и мед. По-късно, по време на правителството на Сакскобурготски, таксата е свалена на 0,75%. В договорите няма и дума за останалите ценни метали.
Само от находището в Челопеч спокойно могат да вдигнат пенсиите, и то не с 5 лв. Стига държавата да поеме контрола върху златодобива, според анализите на геолога проф. Вълко Гергелчев.
Към 31 декември 2012 г. на територията на България действат общо 436 концесии за добив на подземни богатства. Представяте ли си на какво ограбване сме подложени?
30-годишната концесия на „Дънди Прешъс“ се превърна в символ на това как чужди компании източват българските подземни богатства под благосклонния поглед на няколко правителства.
Именно поради повсеместното съучастие на всички партии, оформяли 26-годишното статукво, темата за скандалните договори е табу. А виновниците имат имена. Въпреки това, Главният прокурор, който и да е той, никога не е повдигал обвинение на нито един министър, подписал тези договори. Ако подобно нещо се беше случило в една нормална държава, политиците, отговорни за сключването на тези договори, щяха отдавна да са в затвора по обвинение за престъпление срещу държавата. Освен това, следващото правителство щеше да предоговори концесионните такси или да анулира договорите. У нас не само че това не се случва, но и представителите на т.нар. опозиционни партии услужливо затъпкват темата. Въпреки уверенията на Европейската комисия, че тези договори имат множество правни основания, даващи възможност за тяхното анулиране.
Това обаче не впечатлява нашите политици.
При всеки справедлив вопъл за ниските доходи те отговарят, че няма пари.
Няма смисъл да се изброяват всички разпродадени печеливши предприятия. Достатъчно е да се споменат скандалните ТЕЦ Марица 1 и 3, известни като „американските централи“. Защото заедно със „златните“ концесии, тези американски централи са се превърнали в символ на тоталното ограбване на национални активи. Разбира се, отново няма виновни политици. Отново никой не носи криминална отговорност, въпреки доказаните нарушения. Предоговарянето на условията от страна на сегашното правителство не само че не реши проблема, но и го задълбочи. Въпреки широко рекламираните в медиите твърдения за обратното.
Още през следващата година ще станем свидетели на ново покачване на цените на електроенергията, а оттам и на всички стоки и услуги. Вероятността от фалит на НЕК става все по-реална. Натрупаните задължения растат с всеки изминал месец.
Държава, в която над три милиона души живеят под прага на бедността. Държава, в която стотици хиляди имат доход в размер на 154 лева – в тази държава няколко български правителства безотговорно раздават стотици печеливши отрасли срещу символична концесионна такса. Въпреки това, българската прокуратура не вижда нищо незаконно в подобни действия.
След като унищожиха армията, съдебната система, образованието, здравеопазването и тежката промишленост, нашите политици работят върху премахването на Националната енергийна компания. Ако има нещо, в което българският политически елит да е последователен, това е разпродаването на всички печеливши активи на държавата ни и културното ни обезличаване. Това е единствената програма, която се спазва под една или друга форма от всички партии, участвали в управлението на държавата. Докато ни заблуждават с различни политически и икономически доктрини, симулирайки противопоставяне на идеологии, нашите престъпници в бели якички ни ограбват. Нагло, безкомпромисно и последователно.
Възмущаваме се от високите партийни субсидии. Възмущаваме се от постоянното обновяване на луксозния автопарк на властта. Наивно вярваме, че като намалим броя на депутатите в парламента, ще постигнем положителен ефект. Без да осъзнаваме, че по-малко депутати означава единствено силно партийно статукво и още по-лесен контрол при гласуване. Възмущаваме се от двайсетте заплати на полицаите…
Но пренебрегваме изтичането на милиарди. Пренебрегваме факта, че няма реален контрол върху ДДС-измамите. Не се впечатляваме от откровените привилегии на банките спрямо обществото. Не се ядосваме, че трябва да плащаме осигуровките на най-раздутата администрация в света, въпреки откровеното нищо-не-правене на повечето институции.
Махваме с ръка на най-големите грабежи, сякаш отказвайки да осъзнаем, че именно тези кражби, нямащи аналог дори в африканските диктаторски режими, директно влияят върху живота ни. Точно тези кражби в абсурдно големи размери определят ниските ни заплати, цинично малките пенсии на нашите родители, липсата на ефективно здравеопазване и все по-девалвиращото образование на нашите деца. Тези кражби определят лошите пътища, по които се движим, и „следвоенната“ инфраструктура в градовете и селата ни. Тези кражби определят и високата битова престъпност, която се ражда в нищетата.
Тези кражби и ненаказуемостта им са единствената причина за повишаването на нашите данъци и измислянето на нови такива. Защото в държава с разпродадени и преотстъпени печеливши отрасли, единственият източник на приходи остават данъците.
За да бъде циничната действителност още по-абсурдна, тези, които са главните виновници за състоянието, в което се намира нашето общество, никога не посягат на корпоративните данъци. Веднъж ограбени и ограбвани, ние продължаваме да плащаме кражбите на тези, които избираме да ни представляват. Забравете за подоходно облагане. Забравете за увеличаване на данъците на корпорации и банки. Въпреки огромните приходи от подобна стъпка, у нас тази идея винаги се потъпква още в зародиш. Въпреки доказаната неефективност на плоския данък и липсата на големи инвестиции, нищо кардинално не се променя в данъчната политика. Променя се единствено данъчната тежест от преки и косвени данъци.
Така ние се превърнахме в държава на косвените данъци.
България разполага с невероятно ключово географско положение, морски и зимен туризъм, огромни подземни богатства, исторически и археологически паметници и изключително плодородни земи. И това са само част от всички предимства, които притежаваме. Ние имаме всички реални предпоставки за жизнен стандарт, надхвърлящ този на държави като Холандия и Австрия. Само ако имахме истинска политическа класа, способна да се възползва от това, което природата ни е дарила.
Вместо това у нас се краде. Краде се много и нагло, без свян и без мярка. Да, корупцията не е българско изобретение. Но единствено у нас кражбите се извършват с цената на националния ни суверенитет. Единствено у нас кражбите са в такъв мащаб, че застрашават националната ни сигурност. Те застрашават и съществуването ни като народ, дори като етнос. Единствено у нас 26 години управляват обръчи и кръгове, непритежаващи дори капка национално самосъзнание. Защото никъде другаде по света политиците не предават изцялоинтересите на своите държави.
Дори и диктаторите.
Все още ли вярвате, че сме бедна държава?!
Тодор Галмадиев 
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

неделя, 8 декември 2013 г.

БЪЛГАРИЯ: НАЙ-БОГАТА СТРАНА В ЦЕЛИЯТ СВЯТ


Американски спътници са установили ,че на Българска територия под Пирин и Родопите има злато на стойност 1 трилион долара. Братя българи , Вие сте най-богатите хора в целият свят. Остава да си върнем златото и България !

Четвърто правителства поред позволяват колониалното ограбване на златното находище в Челопеч. Те дават на концесия златните залежи на България със смешно ниска концесионна такса от годишния добив на злато, мед и сребро. Всъщност списъкът от добиваните минерали е значително по-голям, като някой от тях попадат направо групата на редките метали. Те обаче въобще не са споменати в концесията. Тях фирмата ги добива и изнася без да плаща и цент на държавата. Сред редките минерали са: селен, телур, галий, антимон, бисмут, никел, кадмий, талий, индий, паладий, платина и други. Точно заради тях концесионната такса трябва да скочи значително. На този етап това не може да стане, тъй като те не са описани въобще като възможни за добиване, когато държавата е възлагала добива.
Никоя държава – дори и колониалните народи, не позволяват да се изнася добитото злато. Фирмите го добиват, а държавата им го плаща в долари. В тях остават и допълнителните метали и елементи, които получават. При нас обаче е обратно – „Дънди“ плаща жълти стотинки и дори не преработва благородния метал у нас. Само България позволява на канадската компания да изнася златния концентрат и описаните по-горе редки метали в Намибия, и в Канада.
Първата концесия след 1990 г. е дадена на смесено българо-ирландско дружество, в което държавата е имала около 30% участие. Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с „Дънди прешъс“, в който концесионната такса е в размер на 1, 5% от годишния добив на злато и мед. През 2003 г. министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева намалява тази такса от 1, 5% на 0, 75%. Така царят харизва най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на канадската фирма.
1640 пъти по-ниска концесионна така обявяват канадците
През 2008 г. кабинетът на тройната коалиция подписва нов договор с канадската компания „Дънди“, който е за срок от 10 години, като предвиденият добив на благородния метал представлява 3 млн. тона годишно.
А концесионната такса става 8%. Очакваната печалба само от злато е мед е 5, 735 млрд. долара. Изненадващо кабинетът обяви, че за целия срок на договора България ще получи 700 млн. долара концесионна такса, независимо от това, че сметките показват друго – при този процент в хазната трябва да влязат 459 млн. долара.
За 2006 г. – по стари цени на металите, посочени от „Дънди“ – те изчисляват, че печалба от добива на мед, злато и сребро възлиза на 175, 7 млн. долара. Таксата е 132 хил. долара. Но към 12 март 2007 г. „Дънди“ се коригират – те обявяват, че печалбата им ще е 581, 3 млн. долара, като в резултат на това ще внесат 426 хил. долара такса.
През 2008 г. по цени на Лондонската борса за благородни метали печалбата от злато и мед е 6, 698 млрд. долара. При тази цената на металите комисионната такса става 503 млн. долара. Тоест това прави 7, 5% концесионна така, което е намаление от обявените 8% заради изключването на среброто от сметката.
Ако прибавим към печалбата и останалите основни компоненти в находището – цинк, олово, живак, германий и сяра, то тя ще достигне 13, 143 млрд. лв. При това положение таксата пада на 5, 35%. Би трябвало обаче към нея да се прибавят и добивите от допълнителните метали и елементи – селен, телур, галий, антимон, бисмут, никел, кадмий, талий, индий, паладий и платина. Тогава общата печалба ще скочи на 19, 867 млрд. лв. А обещаната от „Дънди“ 700 млн. долара концесионна такса, която би трябвало да е 8%, драстично пада на нищожните 0, 28%.
Къде са обещаните 8%? Това дори не са 1, 5%, договорени от Божков, и 0, 75% – харизани от Шулева. Това не е нищо друго, освен колониално ограбване на България. Освен това от останалия жалък процент такса се удържа глоба за държавата за съдържанието на арсен в рудите, което би следвало „професионалисти“ от „Дънди“ да знаят. Плащането на подобна „такса“ от България е нечувано унижение, защото и първокурсниците геолози знаят, че във всяко златно находище има арсен.
Но това не е всичко. От същата нищожна такса „Дънди“ си удържа пари за превоза на концентрата първо до Намибия, а сега и до Канада. Излиза, че хем ни грабят, хем ни карат да си плащаме за техния гяволък.
През 2007 г. у нас е внесено оборудване за отделяне на арсена от златото, но и до момента инсталацията не е монтирана. И няма признаци това въобще да бъде сторено. Би следвало българската държава да държи отговорни за това „Дънди“, но неизвестно кой чиновник очевидно си затваря очите, защото никой не е глобен.
Всъщност колко са златните запаси в Челопеч?
По данни от първия геоложки доклад на Комитета по геология от 1967 г. запасите на България са оценени на 1, 100 млрд. тона!!!!  През 1977 г. по неизвестни причини те са коригирани на 57 млн. тона. Трябва да припомним, че по онова време се криеха действителните залежи на стратегическите ресурси от благородни метали и затова прогнозата за очакваното количество злато е така драстично намалено. Макар и неофициално заради заплахата от преследване повечето експерти в бранша са категорични: златното находище в Челопеч действително съдържа над 1 млрд. тона злато.
НИКОЛАЙ  НИКОЛОВ