НАШАТА МАЙКА Е ВОЙНАТА

Съществува предубеждението, че "Мирът на всяка цена" е по-добър от войната. Въпреки от реалностите на човешката история, въпреки постоянното опровержение на пацифистките утопии, тази наивна позиция не изчезва. Напротив.

Апологетите на "Мир на всяка цена" се позовават на Евангелието и на антимилитаристичния характер на християнската етика. Но това е свободна интерпретация. Защото небесният покой на небесния мир противостои на основната характеристика на долния мир, движен от неистовото буйство на стихията.

За това пише и Хераклит: "Враждата е бащата на всички неща". Горният свят, светът на истинския мир, воюва с долния, попаднал под властта на дявола. Тези два лагера, тези две групи ще се намират в безкрайна вражда, във войн до края на света. Примирието между тях е невъзможно. Призивите за него са кощунствени. Между доброто и злото нe може да има консенсус. Поради това да се извежда пацифизма от християнството е некоректно и от богословна гледна точка. Проповядваната любов към врага не може да отмени битката.

От войната не може да се избяга. Върху войната и битката са построени основите на този свят. Те са неговото главно качество. Щом сме хвърлени в земния мир, ние, въпреки нашата воля, сме мобилизирани на фронта. И този факт трябва да възприемем.

Без да решим проблема с войната, без да отговорим на нейния призив ние не можем да се придвижим към нито една страна на битието. Раждайки се, ние сме обречени на определена част от долния мир. Следователно автоматично сме мобилизирани за нейната защита, за отстояване на общността, обществото, техните интереси.

По принцип всички хора се намират в постоянна война. Те са принудени да защитават своя род, своята земя, своята държава, самите себе си от агресивните вълни на земната реалност. Човек се ражда от войната, учредява се от нея, закалява се от нея, закалява се в нейния огън.

Странно е, че колкото по-упорито човечеството бяга от реализма за войната, толкова по-страшни и нечовешки са войните, толкова по-дълбоко по спиралата на ужаса се спуска в мерзостта. На това се дължи и фарисейската юридическа установка, забраняваща пропагандата на война. Какъв фалш!

Войната се подсмива на тези жалки опити. И си отмъщава.

Тя е неотменима като смъртта. Онзи, които не се готови за участие в битката, който се отказва от ролята на войника, той не се записва сред дезертьорите, а сред жертвите. Рано или късно войната го настига. Но не като жив и свободен, приемащ достойно предизвикателство като благородно същество, а като жалка, неодушевена кукла, като пасивен предмет, възнамеряващ евтино да се изплъзне от могъщото предопределение.

От войната не може да се избяга. Напротив.

Важно е точно да определим принадлежността си към своята армия и своята част. Не е важно дали войната вече е обявена, или още не е. Тя няма да се забави много. Тя е неизбежна. Тя е навсякъде около нас.

Но войната няма само духовно-екзистенционален аспект. Тя съдържа и друг компонент, касаещ общата система от ценности. Войната кара човека, отново и отново, с цената на огромно лично усилие, да утвърди своята принадлежност към общността. В това се крие социалният и даже националният смисъл на войната. Тя винаги е колективно дело, винаги е насочена към обща цел, към съхраняване на народа, държавата или към увеличаване на жизнените им региони. Войната дава смисъла на съществуването на народа или цивилизацията, както в малкото, така и във великото.

Винаги идва моментът, когато тази културна форма е атакувана от врага, искаш да я сломи, преобрази, присвои. Или обратното - винаги идва моментът, когато силата, мощта и излишъкът на вътрешна енергия се нуждае от изход. Това може да стане само за сметка на някой друг.

Войната има начало и край като исторически период. Но със своята неизбежност, със своята неповтаряемост, с постоянството на своите дълбочини онтологически причини тя превъзхожда историята, подчинява я на себе си.

Ако хората не защитават своя народ и своята вяра на война, те ще загубят връзката с този народ, ще станат блуждаещи атоми, а тяхната вяра ще загуби спасителната си сила, ще стане плоска, не действителна. Отказът от война, бягството от война свидетелстват за дълбоко израждане на нацията, за загубата на нейната сплотеност и жизнена сила. Този който не е готов да се сражава и умира не може истински да живее. Поради това на всякъде, даже в най-мирната от цивилизациите - християнската никога не е бил прекратяван култа към войната, която дава на нацията смисъл и съдържание.

Не случайно така почитаният от православните Свети Григорий е воин за Вярата, защитник на православния народ, спасител не само на земното, но и на православното царство.

Ценностите на народите, културите и обществата се доказват във война и чрез войни. Ценно е онова, за което е заплатено с кръв. Прекрасно е онова, в чиято основа лежи самоотвержен подвиг. Възвишено е онова, за което може да се умре.

Родината е конкретна форма, обхващаща всички ценности, покриваща всички трансперсонални записи от емоционалния свят, проникващи през рода и поколенията.

Юнгер пише, че "родината събужда толкова изначално чувство, че то е присъщо даже на растенията, които категорично отказват да растат на чужда почва". Родината е епитаф, възвишено оправдание за загиналите. Достатъчно е само това свещено слово и войната възприема нов смисъл, достъпен не само на благородния доброволец, на богатира и героя, но и на всеки прост човек, до когото стига в интимен момент гласът на собствената му природа. "Ти можеш да се страхуваш от прекия контакт със Смъртта и кръвта, но пред лицето на Родината, която е над всички ценности. Ти си длъжен да отидеш на война. Ти нямаш избор."

Как диво контрастира всичко казано, което е толкова понятно, разбираемо и логично, с настроенията, които царят днес у нас. Като че ли са прекъснати най-важните връзки, които трябва да свързват мисълта и действието, идеологията и психологията, логиката на постъпките и каналите за нейното осмисляне, оценката на миналите и избора на бъдещите пътища...

Могат да се поставят различни диагнози. И всички ще бъдат песимистични, горчиви, без надежда.

Най-неоспоримата е, че сме загубили волята за война, че ние предадохме войната. Или от срам, или от страх, или от загуба на разума се отказахме да изпълняваме онова, което са длъжни да вършат в минутите на буреносен набат всички народи. Да воюват.

 Народи и народчета, култури и култове хвърлиха смъртно предизвикателство. Западната цивилизация ни отказва правото да бъдем различна от нея цивилизация - и това е война. Нашите бивши братя отказват да уважават нашата сила и нашия мащаб - това е война. Западните съседи, поощрявани от мощта на атлантистите, застрашително ни размахват хилавите си рижави юмручета - и това е война. Азиатските орди косо и лошо гледат към нашите южни и източни простори - и това е война.

Нашата изстрадана, изплакана, отвоювана от нас с възторг ДУХОВНА МЕЧТА е оплювана от привържениците на други културни форми - и това е война. Ние стремително ще се разтворим в небитието като призрак, губейки своето единство, своята сплотеност, своето самобитно, уникално, тревожно и необятно "аз" - и това е война.

 Колко още може да продължи този кошмарен сън?

 Колко още трябва да се чака докато в бърлогата на непробудното помрачение се събуди нашият горд и възвишен дух - духът на смелите и верни на Родината хора.

Колко ще трябва да ни зоват сълзите и кръвта от могилите на нашите предци, които всичко виждат, но не могат да осъзнаят позорището на хипнотизираните от дръзки чужденци потомци.

Добре, заради тях и заради онези, които страхливо мълвят "Пак искат да ни направят пушечно месо" ще кажем иначе.

Добре, войната не е ваша.

Тя е наша. Нашата майка!

Александър Дугин

Николай Николов

Ако трия, то трия защото сте анонимни!

Ако трия, то трия защото сте анонимни! Ни най-малко ме интересува мнението на различни хора! Свят широк, диванета всякакви! Дал съм и линк към целия план! Аз съм от потърпевшите от този план и съм имал доста години пряк контакт с сегашната така наречена власт и знам какви, извинете ме за думата – „продажни лайна са". Тези които сега са добре или имат някаква службичка и не виждат повечето хора от градовете и селата как живеят, въпреки големите усилия които полагат, то те ги мислят за лъжци и мързеливи! Повярвайте ми, те работят но като преди век и половина - не получават пари! Вижте ми предишните статии. Просто няма вече къде да се работи! Почети всичко е разрушено и унищожено! Няма заводи, фабрики, предприятия, детски градини, даже и спортни и детски площадки! А като сееш домати и краставици, то никой за тях пари не дава! Трябва ни икономика а не само МОЛОВЕ и хипермаркети, където да се подвизават гъзарите и крадците и педерасите и високо платените курви от  „елита”! Ако в София има някаква работа то другаде има само за продавачи и по - точно за продавачки!/ с разширени опции на обслужване, но нямат избор/ разберете това! А големите чужди вериги ни съсипаха родните магазини и са пълни с фалшиви и вредни стоки, но си имат начин да си плащат когато им дойде проверка! Там законите от кодекса не важат! А я си се обадил и си аут! Работил съм в "Техномаркет", "Зора" "Еко клима", "Практикер", „Метро” и повярвайте ми, не знаете на каква безбожна експлоатация, подигравка и обезличаване са подложени хората там. Сведени са до състояние при които работят и мислят като магаретата, но мисля, че за магаретата се полагат повече грижи!
С удоволствие бих изключил опцията да няма коментари и край! Проблема е решен за мен! Но искам нормалните хора да видят как част българите се израждат, оглупяват и освен простотии и личен интерес Те друго просто нямат!!! Мислят само за гъза си и половината за това и станаха педераси! И то имащите повече от това което им е необходимо и то увеличено по стотици пъти! А останалите тънат в мизерия! Така е драги ми приятелю!!

С уважение: Николай Николов

КАКЪВ Е НАШИЯ ПЪТ В ЖИВОТА ?! НЕГОВАТА СЪЩНОСТ - РЕПЛИКА

27 ян. 2012г.
Повечето хора си представят себе си не като хора, които бързо стъпват от ляв на десен крак, а като ходещи дръвчета, които вместо крака имат коренища и които след всяка крачка спират, оставят корените си да се впият в земята и да им дадат стабилност, а после пак прекрачват. Такова ходене е много бавно, мъчително и е свързано с непрекъснато късане на връзки, които сам си изградил и заздравил.
Има и следващо ниво, след Пътя без Път. Това е стоенето на място, без да стоиш.‹(•¿•)›   Да изминеш Пътя без да помръдваш, да стоиш неподвижно, но да се движиш. Това е да бъдеш себе си, без да си. Много хора смятат, че когато завъртят една обиколка в себе си вече познават Пътя и знаят всичко за него. Това е така, защото те са плоски и елементарни хора. Те са пленници на думите и смятат, че знаят всичко. Те са смешни и недостойни, защото техният свят, техният Път е двуизмерен, той е плосък и линеен                           ------------------------------------------------------------------------------.
Всъщност ние сме като коне, които препускат в един кръг и тичат все по-бързо и бързо. За „плоските” хора това е безсмислено въртене в кръг. Те казват: „Какъв е смисълът да се бъхтя да тичам в кръг? Вече познавам всичко в този Път.” Такива хора обаче винаги бягат само по периферията на кръга и не могат да осъзнаят, че трябва да тичат към центъра! Там, в центъра на кръга, е същността.............................................................
Но, дори и това не е вярно. Всъщност Пътят не е двуизмерен. Когато аз тичам в кръг, за „плоските” хора това е точно така. За тях моето тичане, като обезумял, е тичане в кръг, а за мен това е тичане по спирала, защото за мен Пътят не е двуизмерен. Гледано отгоре аз тичам в кръг, но погледнато отстрани, обемно, аз тичам по една спирала, все по-нагоре или надолу, няма значение. Има два вида спирали. Едните са като пружина. При тях движението винаги е еднакво отдалечено от оста И!
 При другите спирали, освен движение нагоре или надолу, имаме и приближаване към оста И. Движението по Пътя може да стане по единия или по другия начин. Когато е по втория начин на „плоските” хора ще им изглежда като тичане към центъра на кръга.

Успех на Ходещите и Тичащите!

Николай Николов

НА КОРАБИ ПРИЛИЧАХА ЖЕНИТЕ А ЖИВОТЪТ МИ - НА ХАОТИЧНО ПРАЗНИЧНО ПРИСТАНИЩЕ - РИМЕЙК

Бях на самия връх , бях на самия връх на моята младост! Бях див, несъразмерен и красив!

На кораби приличаха жените а животът ми - на хаотично празнично пристанище.
Позволи ми да мисля за тебе , да се влюбя в тебе отново да повярвам във тебе, бъди ми и жена и сестра, съществувай, неизвестно къде – съществувай, неизвестно с кого - съществувай, и си спомняй за мене понякога!













Николай Николов

ЮЛСКО УТРО ЗА ВСИЧКИ ХОРА

Нека от първи юли всички хора по света станат по -добри, а българите  да са освен по-добри, то нека и духовно да израснат! Нека да заживеят по-добре, по-щастливо, без проблеми и да са живи и здрави!





С любов към всички Вас: Николай Николов

КОИ СМЕ НИЕ? - РИМЕЙК

Кои сме ние? Откъде идваме? Защо сме точно такива, а не някакви други? Какво означава да си човек? Дали сме способни, ако се наложи, да се променим из основи, или мъртвите ръце на нашите забравени прадеди ни водят неотклонно в някаква посока, без значение дали за добро или лошо, и това е извън контрола ни? Можем ли да променим характера си? Можем ли да подобрим обществата си? Можем ли да оставим на децата си един свят, който да е по-добър от този, който ние сме получили в наследство? Можем ли да ги освободим от демоните, които ни преследват и които са присъщи на нашата цивилизация? В дългосрочен план, дали сме достатъчно мъдри, за да знаем - какви промени са необходими? Можем ли да си поверим собственото си бъдеще?
Много дълбокомислени люде се страхуват, че нашите проблеми са станали твърде големи за нас, и че ние - по причини, които се коренят в сърцето на човешката природа - сме неспособни да се справим с тях. Те смятат, че сме загубили пътя си, че господстващите политически и религиозни идеологии не са в състояние да променят злокобната посока, към която са се отправили човешките дела. Напротив - благодарение на своята скованост и некомпетентност, както и на неизбежната развала на властта - именно тези учения са подпомогнали процесите, за които говорим. Вярно ли е това, и ако да, то какво можем да направим по въпроса?
В опитите си да разбере, кои сме всъщност, всяка човешка култура е изобретила свой собствен набор от митове. Противоречията вътре в нас са приписвани на борбата между две съперничещи си, но равностойни божества; или на един несъвършен Създател; или, колкото и да е парадоксално, на конфликта между един разбунтувал се ангел и на Всемогъщия; или на още по-неравната борба между едно всесилно същество и непокорните човеци. Освен това винаги е имало и такива, които са твърдели, че боговете нямат нищо общо с цялата работа. Един от тях, Нанрей Кобори, покойният игумен на Храма на Сияйния Дракон - будистко светилище в Киото - ни е оставил следните думи:


"Бог е човешко творение. И поради това Божествената природа е една плитка загадка. Човешката природа е дълбоката загадка".


Николай Николов

ЗА СЪЩНОСТТА НА НАШИЯ ПЪТ!-ОТНОВО РЕПЛИКА НА НЕЩО СТАРО

Повечето хора си представят себе си не като хора, които бързо стъпват от ляв на десен крак, а като ходещи дръвчета, които вместо крака имат коренища и които след всяка крачка спират, оставят корените си да се впият в земята и да им дадат стабилност, а после пак прекрачват. Такова ходене е много бавно, мъчително и е свързано с непрекъснато късане на връзки, които сам си изградил и заздравил.
Има и следващо ниво, след Пътя без Път. Това е стоенето на място, без да стоиш. Да изминеш Пътя без да помръдваш, да стоиш неподвижно, но да се движиш. Това е да бъдеш себе си, без да си. Много хора смятат, че когато завъртят една обиколка в себе си вече познават Пътя и знаят всичко за него. Това е така, защото те са плоски и елементарни хора. Те са пленници на думите и смятат, че знаят всичко. Те са смешни и недостойни, защото техният свят, техният Път е двуизмерен, той е плосък и линеен.
Всъщност ние сме като коне, които препускат в един кръг и тичат все по-бързо и бързо. За „плоските” хора това е безсмислено въртене в кръг. Те казват: „Какъв е смисълът да се бъхтя да тичам в кръг? Вече познавам всичко в този Път.” Такива хора обаче винаги бягат само по периферията на кръга и не могат да осъзнаят, че трябва да тичат към центъра. Там, в центъра на кръга, е същността.
Но, дори и това не е вярно. Всъщност Пътят не е двуизмерен. Когато аз тичам в кръг, за „плоските” хора това е точно така. За тях моето тичане, като обезумял, е тичане в кръг, а за мен това е тичане по спирала, защото за мен Пътят не е двуизмерен. Гледано отгоре аз тичам в кръг, но погледнато отстрани, обемно, аз тичам по една спирала, все по-нагоре или надолу, няма значение. Има два вида спирали. Едните са като пружина. При тях движението винаги е еднакво отдалечено от оста й. При другите спирали, освен движение нагоре или надолу, имаме и приближаване към оста й. Движението по Пътя може да стане по единия или по другия начин. Когато е по втория начин на „плоските” хора ще им изглежда като тичане към центъра на кръга.

Успех на Ходещите и Тичащите!

Николай Николов

КОИ СМЕ НИЕ?

Кои сме ние? Откъде идваме? Защо сме точно такива, а не някакви други? Какво означава да си човек? Дали сме способни, ако се наложи, да се променим из основи, или мъртвите ръце на нашите забравени прадеди ни водят неотклонно в някаква посока, без значение дали за добро или лошо, и това е извън контрола ни? Можем ли да променим характера си? Можем ли да подобрим обществата си? Можем ли да оставим на децата си един свят, който да е по-добър от този, който ние сме получили в наследство? Можем ли да ги освободим от демоните, които ни преследват и които са присъщи на нашата цивилизация? В дългосрочен план, дали сме достатъчно мъдри, за да знаем - какви промени са необходими? Можем ли да си поверим собственото си бъдеще?
Много дълбокомислени люде се страхуват, че нашите проблеми са станали твърде големи за нас, и че ние - по причини, които се коренят в сърцето на човешката природа - сме неспособни да се справим с тях. Те смятат, че сме загубили пътя си, че господстващите политически и религиозни идеологии не са в състояние да променят злокобната посока, към която са се отправили човешките дела. Напротив - благодарение на своята скованост и некомпетентност, както и на неизбежната развала на властта - именно тези учения са подпомогнали процесите, за които говорим. Вярно ли е това, и ако да, то какво можем да направим по въпроса?
В опитите си да разбере, кои сме всъщност, всяка човешка култура е изобретила свой собствен набор от митове. Противоречията вътре в нас са приписвани на борбата между две съперничещи си, но равностойни божества; или на един несъвършен Създател; или, колкото и да е парадоксално, на конфликта между един разбунтувал се ангел и на Всемогъщия; или на още по-неравната борба между едно всесилно същество и непокорните човеци. Освен това винаги е имало и такива, които са твърдели, че боговете нямат нищо общо с цялата работа. Един от тях, Нанрей Кобори, покойният игумен на Храма на Сияйния Дракон - будистко светилище в Киото - ни е оставил следните думи:


Бог е човешко творение. И поради това Божествената природа е една плитка загадка. Човешката природа е дълбоката загадка.

Николай Николов