НАУЧНО ЗА ЗА ГРАВИТАЦИЯТА И ЛЕВИТАЦИЯТА

Протони, неутрони, електрони, цели атоми и дори купове от шестдесет и повече атома наречени бъкиболи, до един преминават към и извън вълново състояние, при което на пръв поглед изобщо не съществуват. С помощта на новия физичен модел на Дюи Ларсън вече разбираме, че тези частици непрекъснато се вмъкват в паралелна реалност, наречена времепространство, където времето е триизмерно. Доктор Владимир Гинзбург обръща едно от класическите уравнения на Айнщайн с главата надолу и открива, че при достигане скоростта на светлината и отвъд ато­мите и молекулите губят от масата си. Оттам се установи, че чрез най-обикновено удряне или разтърсване на предмет - както става при експериментите на Козирев, или при бързо завъртане на предмет - както става при експеримента на Депалма, сме в състояние да ускорим вътрешното движение във всеки атом до скорост, надвишаваща скоростта на светлината, с което осезаемо да намалим теглото му. Козирев открива също така, че за зав­ръщането на липсващата маса са необходими от петнадесет до двадесет минути, а когато това става, протича на внезапни скокове, а не чрез гладка, равномерна промяна - както иначе бихме очаквали. В тази нова наука гравитацията и времето са взаимно свързани. И в нейните рамки всички атоми се оказват водовър­тежи от движение насред енергия, която повечето хора наричат гравитация, а ние наричаме Вселенско енергийно поле.

Нека сега огледаме един истински водовъртеж насред во­доем. Дали част от водата изчезва, когато навлиза във водовър­тежа? Какво се случва с водата, след като нахлуе в него? Дали преминава в някоя паралелна реалност и никога не се завръща? Разбира се, че не. Водата, естествено, си е все така в потока и продължава да си се движи. Но как се съотнася всичко това към Земята? Най-простичко казано енергията, която нахлува в Зе­мята, после трябва да изтича от нея. Като сила, насочена надолу, гравитацията би трябвало да си има своето противоположно по знак и равно по сила съответствие - думата за кон­трапункта на гравитацията е левитацията. Вселенското енергийно поле - или гравитацията - нахлува в нашата планета. да създаде всички атоми и молекули едновременно. Но въпреки това то трябва да продължава да се движи. Щом веднъж същият този енергиен поток изтече от планетата ни, той вече е изгубил част от инерцията си което ще рече, че ще пътува малко по-бав­но, отколкото скоростта с която е влязъл. Щом разберем това ще разберем, че би трябвало да има и сила, насочена нагоре от Земята, като силата, насочена надолу печели със съвсем дребна разлика. Ако не разполагахме със силата бутаща нагоре, коя­то да балансира всичко, най-вероятно досега да бяхме напълно смачкани от налягането на гравитацията.

Атомите и молекулите са нищо повече от водовъртежи нас­ред гравитацията. Според модела на Ларсън реалните измерения са само три и в тази абсолютна реалност времето и простран­ството са едно и също нещо. Така се оказва, че разполагаме с две паралелни реалности, където пространството в едната съз­дава времето в другата и, обратното. И във всеки атом съществу­ва постоянен, непрестанен обмен между двете реалности. Кога­то даден атом се озове във времепространството, въртящият му момент се предава на подобната на течност енергия в рамките на паралелната реалност, а гравитацията на нашето собствено пространство-време престава да му действа. В този момент гра­витацията протича директно през съответната точка, без да бута атома. Но ако атомът (или водовъртежът във времепространство­то) започне да губи скорост и импулс, гравитацията го придърп­ва обратно в пространство-времето. При голям обект с много атоми пълният преход може да отнеме до двадесет минути, как­то се вижда от експериментите на Козирев. Любопитното е, че в един от броевете от 1997 година на списание „Сайънтифик американ" прочутият математик и физик Роджър Пенроуз казва, че на квантово ниво именно гравитацията отключва прехода меж­ду частица и вълна. Доктор Хал Пътоф изчислява, че съществува пряка връзка между гравитацията и треперливото движение във всички частици, което немците наричат Zitterbewegung.

През 1982 година учените от Принстън установяват, че електроните преминават в течно състояние, когато се поставят при свръхниски температури и се облъчат с най-мощния магнит в света. Което пасва перфектно на нашия модел. Електроните като че ли „си сътрудничат" и работят за­едно за образуването на онова, което учените наричат „квантоватечност” – изключително рядко срещано състояние на веществото, където всички електрони действат по един и същ начин, в синхрон, по-скоро като супа с отделни въртящи се компоненти.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

# ПРОИЗВОДСТВО НА АНТИ-АТОМИ И АНТИ-ХИМИЯ #

Просто казано - АЛХИМИЯ, НО ЗА ТОВА ПО-КЪСНО.....

В началото на XX в. физиците осъзнали, че атомът се състои от заредени субатомни частици с електрони (с отрицателен заряд), които се движат в кръг около съвсем малко ядро (с положителен заряд). На свой ред ядрото се състояло от протони (които носели положителен заряд) и неутрони (които били електрически неутрални).

Затова през 30-те години научният свят изпаднал в силен шок, когато физиците осъзнали, че всяка частица има близначка - античастица, но с противоположен заряд. Първата античастица, която била открита, бил антиелектронът (наречен позитрон), който има положителен заряд. Позитронът е идентичен с електрона във всички отношения, като изклю­чим това, че носи противоположния заряд. Той бил открит за първи път във фотографии на космически лъчи, направени в облачна камера. (Следите от позитрон и се забелязват твърде лесно в такава камера. Когато бъдат поставени в мощно магнитно поле, те се прегъват в протнвоположна посока в сравне­ние с обикновените електрони.

През 1955г. Беватрон - ускорителят на частици в Калифорнийския университет в Бъркли, произвел първия антипротон. Както се очаквало, той бил идентичен с протона във всички отношения, като изключим факта, че имал отрицателен заряд. Това означава, че по принцип човек може да създава антиатоми (с позитрони, които се движат около антипротоните). Антиелементите, антихимията, антихората, дизелите и дори антивселените са теоретично възможни. Понастоящем гигантските ускорители на частици в ЦЕРН и в лабораторията „Ферми”, близо до Чикаго, са в състояние да създадат незначителни количества анти водород. (Това става чрез взривяване на лъч от високоенергийни протони с цел използването на ускорители на частици, като по този начин бива създаден сноп от субатомни отломки. Мощни магнити отделят антипротоните, които се забавят до много ниски скорости и след това се излагат на въздействието на антиелектроните, които се излъчват по естествен път от натрий-22. Когато антиелектроните се движат в орбита около антипротоните, те създават анти водород, тъй като водородът е съставен от един протон и един електрон). В чист вакуум тези антиатоми могат да съществуват вечно. Но заради примесите и сблъсъците със стената нак­рая се удрят в обикновените атоми и се анихилират, отде­ляйки енергия.

През 1995г. ЦЕРН влезе в историята, когато обяви, че е създал девет антиводородни атома. Лабораторията „Ферми“ скоро последва примера, като произведе сто атома антиводо­род. По принцип няма нищо, което да ни попречи да създа­дем елементи с по-висока атомна маса, като изключим заше­метяващата цена. Производството дори на няколко унции антиатоми би довело до банкрут всяка нация. Сегашното рав­нище на производство на антиматерия варира между една милиардна част и десет милиардни части от един грам на го­дина. Продукцията може да нарасне трикратно до 2020 го­дина. Икономиката на антиматерията е много слаба. През 2004 г. производството на няколко трилионни от един грам антиматерия е струвало на ЦЕРН 20 млн. долара. При това Равнище на производство произвеждането на един-единствен грам антиматерия ще струва 100 квадрилиона долара, а антиматерийният завод ще трябва да работи непрекъснато в продължение на 100 милиарда години! Това прави от анти материята най-скъпата субстанция в света.

„Ако можехме да съберем на едно място цялата антиматерия, която сме произвели в ЦЕРН досега и я анихидираме с материя - гласи едно твърдение на ЦЕРН, - ще разполагаме с достатъчно енергия, за да държим запалена една-едннспева електрическа крушка в продължение на няколко минути”.

Работата с антиматерия предизвиква непознати досега проблеми, тъй като всеки контакт между материята и ан тиматерията води до експлозия. Поставянето на антимате­рия в обикновен контейнер би било равносилно на самоу­бийство. Когато антиматерията влезе в досег със стените, тя ще избухне. Така, че как да работи човек с антиматерия, ако тя е толкова избухлива? Единият от начините за това е антиматерията първоначално да бъде йонизирана в газ от йони, а след това да бъде държана в „магнитна бутилка” с оглед безопасност. Магнитното поле би попречило на анти­материята да влезе в досег със стените на камерата.

За да бъде изграден антиматериен двигател, постоянна струя от антиматерия трябва да бъде поддържана в реак­ционна камера, където ако бъде смесена с обикновена мате­рия, ще предизвика контролирана експлозия, подобна на експлозията, създавана при химическите ракети. Йоните, създадени от тази експлозия, след това ще бъдат изхвърле­ни от единия край на антиматерийната ракета, като по този начин ще я задвижват. Заради ефективността на антиматерийния двигател при преобразуването на материята в енер- гия, на теория това е един от най-перспективните проекти за двигатели на бъдещите междузвездни кораби. В сериала „Стар Трек“ антиматерията е източникът на енергията на „Ентърпрайз“. Неговите двигатели се енергизират от контролираното сблъскване на материя с антиматерия.

Николай Николов

НЕВИДИМОСТ, ПОСТИГАНА ЧРЕЗ ПЛАЗМОНИКА

В средата на 2007 г. една група учени обяви, че е създала метаматериал, който пречупва видимата светлина с използването на съвсем различна технология, наречена „плазмоника". Физиците Хенри Лизъц, Дженифър Дион и Хари Атуотър от Калифорнийския технологичен институт (Кал Тек) обявиха, че са създали метаматериал, който им отрицателен индекс за по - трудния синьо-зелен регион на видимия спектър на светлината.

Целта на плазмониката е да „сгъстява” светлината така, че  човек да може да манипулира обектите в наномащаб, осо­бено върху повърхността на металите. Причината, поради която металите провеждат електричеството, е, че електроните са слабо свързани с металните атоми, затова те могат да се движат свободно по повърхността на металната решетка. Електрическият ток, който тече в жиците във вашия дом, представлява плавният поток на тези слабо свързани елект­рони върху металната повърхност. Но при определени усло­вия, когато един светлинен лъч се сблъска с металната по­върхност, електроните могат да вибрират в унисон с първо­началния светлинен лъч, създавайки вълнообразни движе­ния на електроните върху металната повърхност (наречени плазмони), и тези вълнообразни движения също пулсират в унисон с първоначалния светлинен лъч. По-важно е, че чо­век може да „сгъсти" тези плазмони така, че те да имат съ­щата честота като първоначалния лъч (и вследствие на това да носят една и съща информация), но да имат много по-малка вълнова дължина. По принцип след това човек би могъл да натъпче тези сгъстени вълни в наножици. Както в случая с фотонните кристали, крайната цел на плазмониката е да създаде компютърни чипове, които да правят изчисления, използвайки светлина, а не електричество.

Групата от Кал Тек е изградила своя метаматериал от два слоя сребро, като между тях имаше силициево-азотен изо­латор (с дебелина само от 50 нм), действащ като „вълнов водач", който може да направлява посоката на плазмонните вълни. Лазерната светлина влиза и излиза от апарата през два тесни отвора, изрязани в метаматериала. Чрез ана­лизирането на ъглите, при които се пречупва лазерната свет­лина, докато преминава през метаматериала, човек може след това да докаже истинността на твърдението, че светлината е пречупена чрез отрицателен индекс.

Следва продължние……..

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ