Ако светът свършва, как е най-възможно това в проценти на вероятност!

Действително ли идва свършекът на света или 2012 г. ще бъде само годината на колапса на едно френско село, пита британският в. "Дейли телеграф" и припомня 10-те разпространявани през последните години зловещи сценарии за Края.

Към всеки един вестникът прави оценка по 10-бална скала на вероятността от неговото реализиране.
Версията, че нашествие на извънземни ще доведе до края на света, е популярна още от далечната 1898 г., когато Хърбърт Уелс публикува романа си "Войната на световете". Тази година дори се появи информация, че ООН ще си има свой посланик в Космоса, който да ни представлява в случай на посещение.
Миналата година известният физик Стивън Хокинг пък предупреди, че ако извънземните ни посетят, резултатът би бил като при пристигането на Колумб в Америка - не особено оптимистичен.
Учени обаче установиха интересна тенденция - страховете от смъртоносна извънземна атака се повишават в момент, когато хората се страхуват и от по-земни заплахи, както е в наши дни.
Така че вероятността извънземни да унищожат планетата следващата година е 0,1 на 10.
Хиляди интернет форуми и сайтове тиражират сценария, че в ранния XXI век непозната планета ще се сблъска със Земята, ще унищожи цивилизацията или ще причини огромен природен катаклизъм.
Този сценарий се основава на измислената от американския фантаст Закария Сичин планета Нибиру. Според него тя е била част от Слънчевата система и се е движела по странна и изменчива орбита.
На всеки 3700 години Нибиру се озовавала във вътрешната част на нашата планетна система, а там са Меркурий, Венера, Земята и Марс.
Доказателство за съществуването на мистериозната планета няма. През 2005 г. НАСА съобщи, че е открила планета накрая на нашата Слънчева система и мнозина вярват, че именно тя ще премине през 2012 г. близо до Земята и по някакъв начин ще й повлияе.
Едно нещо засега е сигурно във връзка с тази планета, заради която беше променена преди четири години дефиницията за планетата Плутон, - тя със сигурност не се придвижва към вътрешната част на Слънчевата система, така че вероятността от реализацията на втория сценарий за края на света е 0,2 на 10.
Третият сценарий е свързан със Слънцето. Мощно слънчево изригване ще погълне Земята. Учените действително смятат, че когато слънцето "изчерпа горивото си", то ще набъбне до размерите на червен гигант, ще избухне и тогава ще погълне планетата ни.
Това обаче ще се случи не по-рано от 5 млрд. години, така че вероятността от реализацията на този сценарий е 0,3 на 10.
Четвъртият начин светът да свърши е свързан с теорията за изместване на земните магнитни полюси. Според нейните привърженици това ще предизвика и промяна във въртенето на планетата и последващи катастрофални събития.
Учени от университета в Принстън и университета "Пол Сабатие" в Тулуза установиха, че Земята се е "ребалансирала" преди 800 млн. години. Те са изследвали минерали в седиметни скали в Норвегия и са открили, че северният полюс се е изместил с над 50 градуса за 20 млн. години.
Привържениците на апокалиптичните теории вярват, че подобно изместване ще има отново в много кратко бъдеще. Според геолозите това ще се случи в период от 1 млн. години, така че вероятността от сбъдването на сценарий номер 4 е 1 на 10.
Петият сценарий е свързан с избухването на супервулкан. Според учени такава вулканична експлозия би се случила, когато магмата се надигне в недрата на Земята, но не може да си пробие път навън. Натрупва се огромно напрежение, което в крайна сметка ще доведе до гигантски взрив.
Подобен катаклизъм би изхвърлил във въздуха тонове отровни газове и вулканични отломки, би предизвикал нова ледена епоха и би унищожил живота на части от планетата ни.
Привържениците на тази теория смятат, че подобна свръхвулканична експлозия може да има в гигантската калдера под националния парк Йелоустоун в САЩ. Сателитни кадри от последните години показаха там промени в движението на разтопени скали на дълбочина 16 км.
Засега обаче никой не знае дали и кога тази калдера ще избухне. Така че вероятността от сбъдването на този сценарий е 1 на 10.
Сценарий номер шест за края на света напуска пределите на науката и фантастиката и ни връща в реалното. Трета световна война, в която ще бъдат използвани и ядрени оръжия, ще унищожи света.
Този план беше актуален първо по времето на Студената война, когато на няколко пъти хората се почувстваха на ръба на подобен глобален конфликт. След разпадането на СССР страховете намаляха.
В последните години притесненията в тази насока се завърнаха заради иранската ядрена програма, напрежението на Корейския полуостров и продължаващите търкания между Индия и Пакистан - две страни с ядрени арсенали.Миналата година в Прага Барак Обама се опита да разсее тези страхове с обещанието за свят, освободен от ядреното оръжие. Отчасти заради това обещание той спечели Нобеловата награда за мир същата година.
През април 2010 г. Русия и САЩ направиха стъпка в тази посока, като подписаха споразумението СТАРТ-2 за съкращаване на ядрените арсенали на двете най-големи ядрени сили в света.
Според наблюдатели обаче обещанията в него са скромни и след предвидените съкращения САЩ и Русия ще притежават достатъчно ядрени арсенали, за да унищожат света, ако пожелаят. Така че вероятността от реализиране на този сценарий за края на света е 1,5 на 10.
Седмият сценарий е гибел на човечеството в следствие на терористичен акт с оръжие за масово поразяване.
След атентатите от 11 септември 2001 г., когато наведнъж загинаха близо 3000 души, убити в зрелищна атака пред очите на милиарди хора, застанали пред телевизионните екрани, страховете от този вариант рязко се повишиха.
Западни правителства заговориха за опасност от подобни атентати срещу големи градове. Преди няколко години Осама бин Ладен заяви, че "Ал Кайда" притежава няколко ядрени оръжия, но те били за разубеждаване.
Имаше и притеснения, че ядрени материали могат да се озоват в неподходящи ръце в бившите съветски републики. Днес опасенията са, че терористи ще се възползват от нестабилността в Пакистан и ще сложат ръка върху ядреното му оръжие.
На обратния полюс са конспиративните теории, според които атентатите от 11 септември са били планирани и извършени от "непокорници" от американската администрация. Същите тези хора сега ще развеят фалшивото знаме на опасността от ядрена атака, за да отклонят вниманието от враговете на Запада и да предизвикат ако не края на света, то началото на ера от военни положения и тоталитарно управление.
Засега няма доказателства, че "Ал Кайда" притежава ядрени оръжия. Няколко опита на терористи във Великобритания да произведат биологично или нервнопаралитично оръжие се увенчаха с неуспех.
Няма доказателства и в подкрепа на конспиративните теории, така че вероятността сценарий номер 7 да се случи е 2 на 10.
Със следващия навлизаме в сферата на икономиката - пик втърсенето на петрол ще доведе до края на света. При него търсенето ще бъде много по-голямо от предлагането и недостигът на петролните доставки ще има огромни последици по света, като се има предвид, че повечето икономики са захранвани от петрола, селското стопанство зависи от него заради производството на торове и пестициди, а производството на пластмаси е базирано изцяло на него.
Подобна криза ще доведе до колапс в социалния ред. Ето защо на този сценарий трябва да се погледне наистина сериозно. Пикът на петрола е почти сигурно нещо, но в тази връзка възникват два въпроса - кога ще се случи това и светът ще е развил ли навреме алтернативни енергийни източници?
Според оптимистите пикът ще настъпи до 2020 г. Някои петролни гиганти обаче признаха, че са надценили петролните си запаси и породиха опасения, че вече сме навлезли в епохата, когато търсенето на петрол е повече от предлагането.
Това, както и спадът на инвестиции в петролните полета и рафинерии по време на глобалната рецесия, само подчертават още повече до каква степен светът зависи от един източник на енергия, който един ден може да се изчерпа безвъзвратно. Реализацията на сценария е с 4 на 10 вероятност.
Сценарий номер 9 е свързан с феномен, наблюдаван през зимата на 2008 г. - измирането на цели пчелни колонии. Тогава над 1/3 от използваните за търговски цели пчелни рояци в САЩ измряха в резултат на синдрома на колапса на пчелните колонии.
Той се разпространи в няколко европейски страни, сред които Франция, Белгия, Италия, Испания и Португалия. Няколко причини за заболяването бяха посочени - пестициди, остър израелски паралитичен вирус, восъчният молец, климатичните промени, мобилните телефони и мрежите им. Засега категорично не е доказано коя от тези причини е виновна за случилото се през 2008 г.
Лечение за синдрома не беше открито. За нови случаи на болестта беше съобщено от незасегнати досега страни и надвисна опасността от пандемия по пчелите, която може да доведе до пълното им изчезване.
Ако подобно нещо се случи, няколко култури, важни за човека, биха изчезнали, в това число соята, памукът, някои ядки, гроздето, ябълките, слънчогледите. Почти 1/3 от храните, консумирани в света, се произвеждат благодарение на неподозираното участие на пчелите.
Измирането на добрите труженички би довело до недостиг на някои храни, което пък ще доведе до преселение, насилие, войни. Вероятността от реализирането на сценарий номер 9 е доста висока - 7 на 10.
Последният сценарий е познат на всички - глобалното затопляне и промените в климата ще доведат до умножаване на стихиите, до наводнения, до суши, ще прокудят народи от родните им места, ще заличат страни от лицето на земята, ще унищожат животински и растителни видове, важни за съществуването на хората.
Малко са учените, които оспорват факта, че средните температури в глобален план се повишават от най-малко век. Появиха се обаче климатични скептици, които откриха грешки и недобре аргументирани изводи в доклади на международни организации за климата, които обявиха, че данните за климатичните промени са манипулирани от климатолозите.
Въпреки това, това не успя да промени убеждението на повечето хора, че климатичните промени са реална заплаха.
Светът днес се зае да противодейства на този феномен, като организира няколко международни конференции за климата. Последната в Канкун беше малка стъпка напред. Участниците в нея постигнаха съгласие, че в глобален план повишаването на температурите трябва да бъде задържано под 2 градуса.
Това стана на фона на съобщенията на НАСА, че последното десетилетие е било най-топлото, откакто се водят подобни статистики, и че средните глобални температури са се повишили с около 0,8 градуса от 1880 г. насам. Така че вероятността от реализирането на този сценарий е 7 на 10.
Привържениците на всякакви варианти за световния свършек се основават и на пророчества на маите. Те най-често сочат за фатална датата 21 декември 2012 г., защото тогава приключва 13-ият цикъл (бактун) от календара на маите. Един бактун е равен на 394,3 тропически години.
Миналата година обаче племенният старейшина на майте Аполинарио Чиле Пихтун отхвърли всички тези вярвания, като подчерта, че на 21 декември 2012 г. светът няма да свърши, а просто ще започне 14-ият цикъл от календара.
Дори и свършекът на света да не настъпи след две години, реална опасност от подобен крах е надвиснала над френското село Бугараш, в югозападната част на страната, разположено в подножието на едноименната планина, най-високата точка във винарския район Корбиер.
Знае се, че там е живял Ностардамус, който също е пророкувал свършека на света. Говори се, че Хитлер, Франсоа Митеран и израелските тайни служби Мосад са нареждали извършването на тайнствени разкопки в района на планината.
Според уфолози връх Бугараш бил "гараж за НЛО". Там в огромна пукнатина извънземните чакали кротко свършека на света и после щели да отлетят, като можело да вземат с тях неколцина оцелели хора.
Други твърдят, че Бугараш ще бъде единствено пощаден от евентуална глобална катастрофа. В резултат на това селото с едва 189 души население от известно време е залято от вълна от уфолози и теоретици за края на света.
Кметът Жан-Пиер Делор е толкова притеснен от нарастването на потока от подобни туристи, че заплашва да се обърне за помощ към армията, защото с наближаването на декември 2012 г. в Бугараш може да се изсипят 10 хил. души и властите няма да могат да справят с тях.
Множество уфолози вече са купили имоти на безумни цени в съседната махала Лина. В района се организират и семинари за уфолози и езотерици за сумата от 800 евро на седмица.
Местните жители се оплакват, че дори обикновена разходка вече е истинско изпитание. Навсякъде човек се натъква на медитиращи и пеещи химни хора.
Престой в Бугараш вдъхновил и Стивън Спилбърг за филма му "Близки срещи с третия вид". Той обаче заснел лентата в планината Дяволската кула в щата Уайоминг.

"Дейли телеграф"
 
Николай николов

Нека да хвърлим поглед върху българската история

От гледна точка на прагматизма Паисий Хилендарски си е прахосал живота — вместо да се опита да стане игумен на манастира (а защо не и нещо повече!), както постъпват порядъчните монаси, той се е захванал да пише История славяно-болгарска. От позициите на съвременните представи за ефективност също не е постигнал нещо съществено — обикаляйки страната пеш, Като гламав, той е оставил на различни места няколко десетки преписа на своята история, които са били прочетени най-много от неколкостотин човека. Капка в морето. Откачен монах! А ако го нямаше?



Още по-унищожителна може да бъде критиката срещу Раковски. Вместо да стане тежък търговец или султански чиновник, ползващ се с уважението и благоволението на силните на деня, както правят умните и сериозни хора, той тръгнал да организира чети, легии и да издава вестници, от които не се печелят пари. А Когато Сърбия, благодарение и на неговите легии, изгонва турския гарнизон от Белград, вместо да получи за заслугите си висок пост и да стане сърбин (както години по-Късно прави българинът никола Пашич), отново се занимава със своите „глупости“. Този будала явно не знае, че Където е добре, там е родината. След многото си щуротии Раковски умира в бедност, изоставен от всички (пада му се!), а българите пак си остават поробени. А ако го нямаше?


Ами Левски? Не послушал правилните напътствия на вуйчо си Василий и на други умни и сериозни хора и тръгнал да буни раята срещу легитимната власт на Негово величество) султана! И Като въртоглав да обикаля българско и да създава тайни революционни Комитети от хайлази и хаирсъзи като него! Абе, глупако, всеки почтен бакалин ще ти каже, че империя не се събаря с 50 Комитета от по 5 човека, дето месец след учредяването си забравят, че са Комитет!… Пък и зле ли ни е под султанска власт?… Увисна на бесилото (хак му е!)… Ефективност — близка до нула, биха Казали в наши дни. А след смъртта на Левски Комитетите се разпадат и априлското Въстание се подготвя от нови хора… А ако го нямаше Левски?


И Ботев не е по стока. Вместо кротко да си даскалува или да се опита да завърти търговийка, тръгнал вестници да издава и стихотворения да пише за свободата, и други глупости да върши, дето нито за ядене стават, нито в пари могат да се обърнат! И не стига това, ами събрал хаймани като него, да се бият против властта, значи против закона! И какво направи? Направи дупка в морето!… И тук никаква ефективност.


Слава Богу, има умни и сериозни българи, които да ни отсрамят пред цивилизования свят. Умният човек никога няма да тръгне направо срещу властта и закона, винаги ще плува по течението, ще сваля шапка на по-умните (по-силните) и ще превърне всичко това в пари и обществено положение. Да вземем например хаджи Иванчо Хаджи Пенчович. Богат човек, умен човек, верен слуга на падишаха. Изпълнил дълга си и изпратил Левски на бесилото, а султанът му дал нишан (орден) и други благини. След време дошло освобождението на България от турско робство и Хаджи Пенчович отново изпълнил дълга си, този път като депутат в Учредителното събрание в Търново. И пак богат и почитан. Ето това е умен човек! Прагматик.


Пример за подражание е и Александър Лилов. Бедно момче от Северозападна България, отрано тръгнало по правилния път. Комсомол, БКП, окръжен Комитет, ЦК на БКП, Политбюро… — неудържим възход на умен човек. Прославя и Партията, и другаря Тодор живков. Разработил марксистко-ленинистката естетика и с право станал професор, доктор на науките, член-Кореспондент на БАН. С аргументите на науката и политиката се бори против капитализма, ревизионизма, идеологическата диверсия на империализма и за чистотата на ленинско-димитровските идеи, а също за победилия, зрелия, развития и реалния социализъм. После идва 10 ноември 1989 г. И другарят Лилов прегръща ревизионизма, т.е. Демократичния социализъм. Още по-Късно се помирява и с капитализма, пардон, с демокрацията. „превежда“ Партията през криволичещите пътища на прехода, и вместо подсъдим, тя отново става съдник. Не цялата Партия, а върхушката й. „Редовите социалисти“ Живеят в режим на оцеляване, както и техните опоненти. А господин Лилов и преди беше богат, и сега е богат. И преди уважаван, и сега уважаван. И преди вземаше решения, водещи страната към възход, и сега взема решения за излизане от катастрофата — резултат от възхода. Умен човек, идеолог-прагматик, гордост за България.
Ами Андрей Луканов? Трето поколение революционер, сега анонимен (чрез родата си) Капиталист. Виден марксист-ленинец, ревизионист, либерал, Консерватор… Според духа на времето. Корифей на социалистическата, капиталистическа-та и преходната икономика. Взел активно участие при натрупването на външния дълг на страната ни и при изплащането му впоследствие. Защитил честта на социалистическа България в Ню Йорк, отбелязвайки, че именно тя, а не южна Корея е истинско икономическо чудо в света; по-Късно активно участвал в излизането на българското чудо от катастрофата… Прагматик, винаги вкрак с времето. И той е гордост за страната ни.
И това не са единствените умни хора на съвременна България. По техния път вървят Красимир Премянов, Филип Димитров, Филип Боков, Иван Костов, Клара Маринова, Александър Йорданов… Цяла плеяда от умни хора. Други, още по-умни, Като Георги Йорданов, Георги Атанасов, Кръстю Тричков, Григор Стоичков, Пеко Таков, Станко Тодоров… И (или) потомците им дърпат Конците на събитията, без да се показват на политическата сцена — те владеят България анонимно. За честта на страната ни трябва да се отбележи, че вече не се срещат хаймани и глупаци като Ботев и Левски. А това много ни доближава до Европа и най-вече до Америка.


Тук е време да бъде изоставен пародийно-сатиричният тон и да се заговори сериозно. Всъщност тази пародия изцяло покрива МОРАЛНИТЕ ЦЕННОСТИ, Които българската „демокрация“ насажда в съзнанието на хората главно чрез медиите: НИЩО НЕ СТОИ ПО-ВИСОКО ОТ ЛИЧНИЯ ИНТЕРЕС; АКО ОТКРАДНЕШ И НЕ ТЕ ХВАНАТ, СИ ГЕРОЙ; АКО ЛЪЖАТА ТИ НОСИ (МАТЕРИАЛНА) ИЗГОДА, ВИНАГИ ЛЪЖИ — БИЛО ОТДЕЛНИ ХОРА, БИЛО ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО; ВСЯКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ Е ОПРАВДАНО, АКО ОТ НЕГО СЕ ПЕЧЕЛЯТ ПАРИ… Разбира се, тези грозни максими рядко се изричат направо, те са вплетени във филмите и телевизионните сериали, в книгите и вестниците, в речите на големците и в тяхното поведение. Това не е карикатура на Запада, резултат на балкански нрави; това е самият Запад с драстично хиперболизирани отрицателни черти и изчистен от положителните си характеристики. Днешният Запад не би търпял Ботев и Левски, Хосе Марти и Че Гевара, но би се спогодил с хаджи Иванчо хаджи Пенчович и другите умни прагматици, изброени по-горе, плюс множество неизброени. И го прави.


Като утеха за „глупаците“ остава фактът, че никой от потомците на хаджи Пенчович не носи неговата фамилия — сменили са я, за да избегнат срама. За Конформистите-говеда това не е никаква загуба — щом изгодата го изисква, те сменят и име, и род, и народност.


Всяко добре организирано общество се нуждае от „стандартни“ граждани, дори и официално да твърди обратното. То може да изтърпи неколцина кротки чудаци, но ако всички са чудаци, обществото ще се разпадне. Основната маса от хора трябва да бъде стандартна, изповядваща основните добродетели и предразсъдъци на своето време. Стандартният човек редовно си плаща данъците, гласува на изборите (ако така правят и другите), отива войник, щом го призоват, заклеймява враговете, щом го насъскат, пие кока-кола, ако рекламата го преследва навсякъде, носи тесни панталони, ако модата е такава… Без да е тъп, стандартният човек не прекалява с мисленето, а несъзнателно подражава на авторитетите. Авторитетът може да бъде някой мъдрец, но може да бъде и естраден певец. Навярно това е за добро, понеже аналитичното мислене не се удава на повечето хора, независимо от претенциите им. Стандартността прави гражданина предвидим и улеснява ръководенето му и груповото му манипулиране. Уважава-ният гражданин винаги е стандартен (или се старае да изглажда такъв) и може да се прави на интересен само чрез много малки отклонения от стандартността — той е „един от нас“.


Конформизмът е следващата крачка в процеса на стандартизиране. Той е продукт на прокамерния егоизъм и страха, че нещо може да бъде загубено. Стандартният човек се възмущава от неправдите и по силата на заложената в него „програма“ е готов лично да се намеси в събитията с риск да си изпати. Конформистът може най-много да се възмути дозирано, но никога няма да рискува скъпоценната си кожа — ТОЙ ЩЕ СЕ ВПИШЕ ВЪВ ВСЯКА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ И ЩЕ СЕ ОПИТА ДА ИЗВЛЕЧЕ ИЗГОДА. Конформистите не са симпатични същества, но обикновено са непотопяеми и най-често тъкмо те оцеляват и благоденстват.


От гледна точка на битовото процъфтяване НАЙ-ИЗГОДНАТА ЖИТЕЙСКА ПОЗИЦИЯ Е КОНФОРМИЗМЪТ. Защитавайки общоприети истини и заблуждения, човек може да се радва на осигурен живот и душевно равновесие. Ако гръмогласно декламира общоприети баналности, може да завоюва и високи позиции. Той винаги ще остане червей по дух, но човек не може да има всичко едновременно.


Тогава наистина ли Левски и другите, подобни нему, са глупаци? От гледна точка на Конформиста — да, въпреки че Конформизмът изисква да се говори обратното. От позициите на нормалните стандартни хора ЛЕВСКИ Е ГЕРОЙ и ще си остане такъв завинаги.


Паисий, Раковски, Левски, Ботев и много други са се борили за Каузата на българите без реални шансове за победа. Никой от тях не е постигнал целите си приживе, но приживе и съзнателно е направил своя избор в живота си. ИЗБОРЪТ НЕ ЗАВИСИ ОТ ОКРЪЖАВАЩАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ („Времето беше такова!“), А САМО ОТ ЛИЧНОСТТА. Според съвременните представи те са действали с ниска ефективност, но въпреки това не са се предали на отчаяние дори и в безнадеждни ситуации. Те респектират не с успеха си, а със СИЛАТА НА ДУХА И САМОЖЕРТВАТА СИ — с това, че в безнадеждни ситуации са имали кураж да се изправят срещу тиранията.


Опитайте се да си представите какви щяхме да сме ние сега, ако наша гордост бяха кирмихалакиевци и байганювци. АКО НЕ СЪЩЕСТВУВАШЕ ЛЕВСКИ, ТОГАВА НА БЪЛГАРИНА НЕ БИ МУ ОСТАНАЛО НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ДА СИ ВЪРЖЕ КАМЪК НА ВРАТА И ДА СЕ ХВЪРЛИ В НАЙ-БЛИЗКОТО БЛАТО!"
"България или мафияга?. Методи Андреев
Николай николов