Свободата е относителна и като такава зависи повече от външният фактор, отколкото волята. Ролята на волята твърде често се изчерпва с това да се примири с логичното. Според физичните закони Земята привлича ябълката към себе си, но и ябълката прави същото с планетата. Второто е толкова по-малко, колкото и масата му е по-скромна и отклонения има евентуално ако си тежиш на мястото.
Да владееш живота си ще рече, че владееш средата си, тоест елиминираш влиянието и върху теб при вземането на решения, начин на поведение и т.н. Като почнем с това, че имаме часовник, поглеждаме светофара, ходим на училище или работа, не се разхождаме по нощница на улицата и си плащаме в магазина, можем да се замислим що за свобода реално имаме. Излиза, че ежедневието ни е изпълнено в угаждане на чужди интереси и правила. Робството не са окови, това го научих още в училище. Тогава научих и още една мисъл - робството се усеща едва когато оковите станат твърде дебели за да бъдат строшени. По тази причина и докладвах пропагандирането на наркотици като готино и елитно занимание. Мога само да си пожелая, че няма излъгани нови наркоманчета заблудени, че заплахата е като тази да говориш в клас или пресечеш на червено.
Та, ето и моята теория. Човекът е като капка - съвършена форма която бързо се трансформира, разкъсва или просто разлива. Океанът пък е населението на планетата. Когато една капка падне върху повърхността на водата, тя прави грандиозно зрелище изразяващо се в концентрични вълни галещи повърхността. Точно така се разпространяват идеите и мислите. Ефектно и ... краткотрайно. Когато живеем в една локва, влиянието ни ще бъде по осезаемо, когато се намираме в океана... може и да не забележат присъствието ни. А сега си помислете, че навън вали. Да, ние сме част от нещо, но сякаш нашето влияние върху това глобално явление е незабележмо. И както казах, когато говорим за космонавтиката, разстоянията до бленуваното посещение на близки планети от друга галактика не е 20 години строеж, а 20, 50 или 1 000 хиляди светлинни години. Числа които еднодневки като хората няма как да обгърнат в представите си и изчисленията след десетичната запетая могат да развълнуват само математиците.
Ако човек има влияние, то то не е толкова върху собственият му живот, отколкото върху този на околните. По същата причина и неговият живот е повече следствие от средата му, отколкото от личен избор. Ако искаш да разсмееш бог, кажи му, че си имаш планове. Чували ли сте го? Кой от вас не е имал планове които не е осъществил? Кой от вас се не се е отказвал, защото целта му се е сторила твърде висока и недостижима? Всички ние имаме една мнооооооого малка мяра за това какво можем и се равняваме по нея въобразявайки се, че всъщност правим нещо съществено. Колко от вас получават удовлетворение от работата на която ходят? Колко от вас не са се карали с роднини? Колко от вас не са искали да зарежат всичко и да отидат на другия край на света? Колко от вас не са искали да отидат някъде, където никога няма и да отидат? И вие се мислите за свободни?
Дойде ред и на волята. Имаме воля. Че даже и свободна била. Не знам какво е несвободна воля, но и този израз е толкова смислен колкото и предходният. Да имаш воля не значи да свършиш нещо, а да го свършиш ръководейки се от лични съображения. Дали такива съществуват, аз лично съм скептичен. Най-голямото преимущество на човека осигурило му господство над света е и най-големият му недостатък. Не, не говоря за интелекта, а за общественото самосъзнание. Човек мисли твърде много за другите, дотолкова, че забравя и себе си. Грижи се за колата, за децата, за съпругата, за майката, за минувача който е блъснал, за непознатият който му се смее, за колегата, за шефа, за касиера, за този който никога не е виждал, а живее отсреща, за всеки. Всичко което имаме ни връзва в адска бримка на отговорности, като почнем от данъци и свършим с внимание и любов. Извода не е "нямайте", просто констатирам, че основна характеристика на имането на живот е треперенето над него.
Под воля се разбира да вземаме решения самостоятелно и да противоречим на общоприетото или налаганото ни. Всичко това е алогично и неестествено. Като такова е срещано толкова често колкото и 6-цата от тотото. Да, съществува и не, не доказва нищо. Това е просто изключението потвърждаващо правилото.
Човекът е жертва на обществото. Естествено има и други философски течения. Според едни ние сме родени с мисия или пък бъдещето ни вече е предначертано. И в "Престъпление и наказание" Разколников реализира идеята на райха за раса над друга, за "свърхчовека" на Ницше и прочие идеи подкрепящи, че съществуват хора които коват съдбата си и това им право е дадено свише. Дали е така, всеки може да прецени за себе си.
Николай Николов
