ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ- първа част

Дали алтернативните светове или вселени са наистина възможни? Те са любим способ на холивудските сценарис­ти, както е в случая с епизода от „Стар Трек“, озаглавен „Ог­ледало, огледало“. Капитан Кърк е прехвърлен случайно в странна паралелна вселена, в която Федерацията на Плане­тите е зла империя, която се крепи на бруталните завоева­ния, алчността и грабежите. В тази вселена Спок носи зап­лашителна брада, а капитан Кърк е вожд на банда от нена­ситни пирати, които се издигат, като поробват своите съ­перници и убиват своите шефове.

Алтернативните вселени ни дават възможност да проучим света на „какво ще стане, ако“ и неговите възхитител­ни, интригуващи възможности. В комикса с приключенията на „Супермен“ например има няколко алтернативни свя­та, в които родната планета на Супермен Криптон никога не е взривявана или пък Супермен накрая разкрива своята истинска самоличност като притежаващия скромни маниери Кларк Кент, или се жени за Лоис Лейн и има супердеца от нея. Но дали паралелните вселени са владение само на повторенията на „Зоната на здрача“ или намират потвърж­дение в модерната физика?

През цялата история, ако се върнем мислено в почти всички древни общества, ще установим, че хората са вяр­вали в други нива на съществуване, в селенията на богове­те или духовете. Църквата вярва в рая, ада и чистилище­то. Будистите имат своята нирвана и различни състояния на съзнанието, а индуистите - хиляди равнища на същес­твуване.

Християнските теолози, тъй като им е било трудно да обяснят къде може да се намира раят, често изказвали тео­ретично предположението, че може би Бог живее в равни­щето на по-висшите измерения. Изненадващ е фактът, че ако по-висшите измерения наистина съществуват, много от свойствата, приписвани на боговете, може да станат възможни. Едно същество от по-висше измерение би могло да бъде в състояние да изчезва и да се появява отново, когато му хрумне, или да минава през стени - способности, които обикновено се приписват на божествата.

Неотдавна идеята за паралелните светове стана една от най-разгорещено обсъжданите теми в теоретичната физи­ка. На практика има няколко типа паралелни вселени, кое­то ни принуждава да преразгледаме това, което разбираме под „реално“. Това, което е заложено на карта в дебата за паралелните светове, е ни повече, ни по-малко смисълът на самата реалност.

Има поне три типа паралелни светове, които се обсъждат разпалено в научната литература:

а) хиперпространството или по-висшите измерения;

б) мултивселената;

в) квантовите паралелни вселени.

ХИПЕРПРОСТРАНСТВОТО

Паралелният свят, който е бил тема на най-продължи­телния исторически дебат, е Вселената на по-висшите измерения. Фактът, че живеем в три измерения, (дължина, ши­рина, височина) е характеристика на здравия разум. Неза­висимо от това как местим един обект в пространството, всичките му позиции могат да бъдат описани от тези три координати. На практика с помощта на трите числа можем да определим местонахождението на всеки обект във Вселе­ната, като се започне от върха на нашите носове и се стигне до най-далечната от всички галактики.

Четвъртото пространствено измерение като че ли противоречи на здравия разум. Ако позволим на дима напри­мер да изпълни една стая, няма да видим дима, който из­чезва в друго измерение. Никъде в нашата вселена не виждаме обекти, които изчезват внезапно или се прехвърлят в

друга вселена. Това означава, че всички по-висши измере­ния, ако те изобщо съществуват, трябва да бъдат по-мал­ки от атом.

Трите пространствени измерения изграждат фундамен­талната основа на гръцката геометрия. Аристотел например писал в своя трактат „За небето”: „Линията има големина по един начин, равнината има такава по два начина, а фигурата с три измерения - по три начина, и извън тях няма друга големина, защото тези три са общо всички.” През

150 г. Птолемей Александрийски предложил първото „доказателство“, че по-висшите измерения са „невъзможни“. В своя труд „За разстоянието“ той разсъждавал така. „На­ чертайте три линии, които са взаимно перпендикулярни (подобно на линиите, образуващи ъгъла на една стая). Очевидно  - казва той, четвъртата линия,, която е перпендикулярна на другите три, не може да бъде начертана. Вследствие на това четвъртото измерение е невъзможно.”

(Това което е доказал той в действителност било, че нашите мозъци са неспособни да визуализират четвъртото измерение. Персоналния компютър върху вашето бюро прави изчисления в хиперпространството през цялото време!) От тук вече следват доста по различни  неща…….

Стана дълго! Ще продължа в следващата статия……..

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ - шеста част

Дали алтернативните светове или вселени са наистина възможни? Те са любим способ на холивудските сценарис­ти, както е в случая с епизода от „Стар Трек“, озаглавен „Ог­ледало, огледало“. Капитан Кърк е прехвърлен случайно в странна паралелна вселена, в която Федерацията на Плане­тите е зла империя, която се крепи на бруталните завоева­ния, алчността и грабежите. В тази вселена Спок носи зап­лашителна брада, а капитан Кърк е вожд на банда от нена­ситни пирати, които се издигат, като поробват своите съ­перници и убиват своите шефове.

Алтернативните вселени ни дават възможност да проучим света на „какво ще стане, ако“ и неговите възхитител­ни, интригуващи възможности. В комикса с приключенията на „Супермен“ например има няколко алтернативни свя­та, в които родната планета на Супермен Криптон никога не е взривявана или пък Супермен накрая разкрива своята истинска самоличност като притежаващия скромни маниери Кларк Кент, или се жени за Лоис Лейн и има супердеца от нея. Но дали паралелните вселени са владение само на повторенията на „Зоната на здрача“ или намират потвърж­дение в модерната физика?

През цялата история, ако се върнем мислено в почти всички древни общества, ще установим, че хората са вяр­вали в други нива на съществуване, в селенията на богове­те или духовете. Църквата вярва в рая, ада и чистилище­то. Будистите имат своята нирвана и различни състояния на съзнанието, а индуистите - хиляди равнища на същес­твуване.

Християнските теолози, тъй като им е било трудно да обяснят къде може да се намира раят, често изказвали тео­ретично предположението, че може би Бог живее в равни­щето на по-висшите измерения. Изненадващ е фактът, че ако по-висшите измерения наистина съществуват, много от свойствата, приписвани на боговете, може да станат възможни. Едно същество от по-висше измерение би могло да бъде в състояние да изчезва и да се появява отново, когато му хрумне, или да минава през стени - способности, които обикновено се приписват на божествата.

Неотдавна идеята за паралелните светове стана една от най-разгорещено обсъжданите теми в теоретичната физи­ка. На практика има няколко типа паралелни вселени, кое­то ни принуждава да преразгледаме това, което разбираме под „реално“. Това, което е заложено на карта в дебата за паралелните светове, е ни повече, ни по-малко смисълът на самата реалност.

Има поне три типа паралелни светове, които се обсъждат разпалено в научната литература:

а) хиперпространството или по-висшите измерения;

б) мултивселената;

в) квантовите паралелни вселени.

ХИПЕРПРОСТРАНСТВОТО

Паралелният свят, който е бил тема на най-продължи­телния исторически дебат, е Вселената на по-висшите измерения. Фактът, че живеем в три измерения, (дължина, ши­рина, височина) е характеристика на здравия разум. Неза­висимо от това как местим един обект в пространството, всичките му позиции могат да бъдат описани от тези три координати. На практика с помощта на трите числа можем да определим местонахождението на всеки обект във Вселе­ната, като се започне от върха на нашите носове и се стигне до най-далечната от всички галактики.

Четвъртото пространствено измерение като че ли противоречи на здравия разум. Ако позволим на дима напри­мер да изпълни една стая, няма да видим дима, който из­чезва в друго измерение. Никъде в нашата вселена не виждаме обекти, които изчезват внезапно или се прехвърлят в

друга вселена. Това означава, че всички по-висши измере­ния, ако те изобщо съществуват, трябва да бъдат по-мал­ки от атом.

Трите пространствени измерения изграждат фундамен­талната основа на гръцката геометрия. Аристотел например писал в своя трактат „За небето”: „Линията има големина по един начин, равнината има такава по два начина, а фигурата с три измерения - по три начина, и извън тях няма друга големина, защото тези три са общо всички.” През

150 г. Птолемей Александрийски предложил първото „доказателство“, че по-висшите измерения са „невъзможни“. В своя труд „За разстоянието“ той разсъждавал така. „На­ чертайте три линии, които са взаимно перпендикулярни (подобно на линиите, образуващи ъгъла на една стая). Очевидно  - казва той, четвъртата линия,, която е перпендикулярна на другите три, не може да бъде начертана. Вследствие на това четвъртото измерение е невъзможно.” /Ето ви пример от мен да четвърто измерение ТУК: – ЦЪК!

(Това което е доказал той в действителност било, че нашите мозъци са неспособни да визуализират четвъртото измерение. Персоналния компютър върху вашето бюро прави изчисления в хиперпространството през цялото време!) От тук вече следват доста по различни  неща…….

Стана дълго! Ще продължа в следващата статия……..

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

® ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ. " МУЛТИВСЕЛЕНА" - пета част ®

Струнната теория все още трябва да отговаря на един мъчителен въпрос: Защо трябва да има пет различни нейни версии? Струйната теория може да обедини успешно квантовата теория с гравитацията, но има пет начина, по които може да стане това. Това е твърде смущаващо, тъй като повечето физици искат една-единствена „теория на всичко“, Айнщайн например искал да знае дали „Бог е имал някакъв избор при създаването на Вселената“. Той смята че единната полева теория на всичко трябва да бъде единствена по рода си. В такъв случай защо трябва да има пет струнни теории?

През 1994 г. се взриви още една бомба. Едуард Уитън от Принстънския институт за напреднали изследвания и Пол Таунзенд от Кеймбриджкия университет изказаха теоретично предположението, че всичките пет струнни теории на практика са една и съща теория но само ако добавим единадесето измерение. От изгодната позиция на единадесето­то измерение всичките пет различни теории колапсираха в една! В крайна сметка теорията е единствена по рода си, но само ако се покатерим на планинския връх на единадесето­то измерение.

В единадесетото измерение може да съществува нов математически обект, наречен мембрана (нещо като повърх­ността на една сфера). Тук беше направено едно смайващо наблюдение: ако човек падне от единадесетте в десетте измерения, биха се появили всичките пет струнни теории, започвайки от една-единствена мембрана. Вследствие на това всичките пет струнни теории са само различни начини за спускане на една мембрана от единадесетте в десетте изменения.

(За да онагледим визуално тази мисъл,  нека  да си представим водна топка с кръгло ластиче, което е опънато около екватора. Представете си, че вземате ножници и разрязвате водната топка два пъти, веднъж над и веднъж под кръглото ластиче, като по този начин отрязвате горната и долната част на водната топка. Всичко, което остава, е кръглото ластиче - една струна. По същия начин, ако свием единадесетото измерение всичко, което остава е мембраната на неговия екватор, която представля­ва струна. На практика от математическа гледна точка има пет начина, по които може да протече разрязването, което ще ни остави пет различни струнни теории в десет измере­ния.)

Единадесетото измерение ни дава нова визуална представа. То означава и, че може би самата вселена е мембрана,

която се носи из едно единадесетизмерно пространство - време. Освен това не всичките измерения трябва да бъдат толкова малки. На практика някои от тях биха могли да бъдат наистина безкрайни.

Това разкрива възможността нашата вселена да съществува в една мултивселена от други вселени. Представете си голяма група от носещи се безцелно сапунени мехурчета или мембрани. Всяко сапунено мехурче представлява цяла все­лена, която се движи върху по-голямата арена на единадесет измереното хиперпространство. Тези мехурчета могат да се съединят с други мехурчета или да се разделят и дори да изскачат от нищото и да изчезват в него. Може би ние живеем върху повърхността само на едно от тези мехурчета-вселени.

Макс Тегмарк от МТИ е на мнение, че след петдесет години „съществуването на тези „паралелни вселени“ ще се оспорва не повече, отколкото е било оспорвано съществува­нето на другите галактики - наричани тогава „островни вселени“ - преди 100 години“.

Колко вселени предрича струнната теория? Смущаваща особеност на тази теория е, че има трилиони трилиони възможни вселени, като всяка от тях е съвместима с относителността и с квантовата теория. Според някои изчисления може да има Гугъл такива вселени. (Един гугъл е единица, следвана от 100 нули.)

В нормални условия поддържането на връзка между тези вселени е невъзможно. Атомите на нашето тяло са като мухи, хванати от мухоловка. Можем да се движим свободно в три измерения по нашата мембранна вселена, но не можем да изскочим от нея в хиперпространството, защото сме залепени за нея. Но тъй като гравитацията  предс­тавлява деформация на континуума   пространство-време, тя може да се носи свободно в пространството между вселените.

Всъщност има една теория, според която тъмната мате­рия - невидимата форма на материята, която обгръща Галактиката, може да бъде обикновена материя, която се носи безцелно из една паралелна вселена. Както се случва в романа на X. Дж. Уелс „Невидимия“, един човек ще стане невидим, ако се носи точно над нас в четвъртото измерение..

Представете си два успоредни листа хартия, като някой се носи върху единия лист, точно над другия.

По същия начин е изказана хипотезата, че тъмната материя може да е обикновена галактика, която се рее над нас в друга мембранна вселена. Бихме могли да усетим гравитацията на тази галактика, тъй като гравитацията се просмуква между вселените, но другата галактика ще бъде невидима за нас, защото светлината се движи под нея. По този начин Галактиката ще притежава гравитация, но ще бъде невидима, което се съгласува с описанието на тъмната материя. (Но има още една възможност - тъмната материя да представлява следващата вибрация на суперструната. Всичко, което виждаме около нас, като атомите и светлината, не е нищо друго освен най-ниската вибрация на суперструната. Тъмната материя може да е следващата по-висока серия от вибрации,)

Разбира се, повечето от тези паралелни вселени вероятно са безжизнени, тъй като се състоят от безформен газ от субатомни частици като електрони и неутрина. В тези вселени протонът е нестабилен, затова цялата материя такава, материя каквато я знаем, бавно ще се разложи и разпадне. Сложната материя, която се състои от атоми и молекули, вероятно няма да бъде възможна в много от тези вселени.

Други паралелни вселени биха могли да бъдат просто противоположни, като притежават сложни форми на материя, които надминават всичко, което можем да си представим. Вместо само един тип атом, който се състои от протони, неутрони и електрони, те биха могли да имат поразителен набор от други типове стабилна материя.

Тези мембранни вселени ще се сблъскат по всяка вероятност, създавайки космически фойерверки. Някои физици в Принстън смятат, че може би нашата вселена е започнала съществуването си като две гигантски мембрани, които са се сблъскали преди 13,7 милиарда години.  Шоковите вълни от този катастрофален сблъсък, са създали нашата вселена. Забележителен е фактът, че когато експерименталните последствия от тази странна идея биват изследвани, те съвпадат с резултатите, получени от спътника WМАР, който понастоящем се движи в орбита около Земята. (Това се нарича теорията „голямото пръскане”).

Следва продължение в следващата статия…….Благодаря ви!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ. СТРУННАТА ТЕОРИЯ - четвърта част

                                 СТРУННАТА ТЕОРИЯ

Всичко това се променило с появата на една смайваща нова теория, наречена суперструнната теория. До 80-те години на XX в. физиците се давели в море от субатомни частици. Всеки път когато разбивали на парчета един атом с мощните ускорители на частици, те откривали десетки нови частици, които се разделяли. Това било толкова обезсър­чаващо, че Дж. РобъртОпънхаймер обявил, че Нобеловата награда по физика трябва да бъде дадена на физика, койтото не е открил нова частица през тази година! (Енрико Ферми, ужасен от размножаването на субатомни частици с имена, които звучели като на гръцки, казал: „Ако можех да запом­ня имената на всички тези частици, щях да стана бота­ник.) След десетилетия усилен труд този зоопарк от час­тици успял да бъде подреден в нещо, наречено „стандартен модел“. Милиарди долари, потта на хиляди инженери и фи­зици, и двадесет Нобелови награди са отишли за мъчителното сглобяване, парче по парче, на стандартния модел. Той е наистина забележителна теория, която като, че ли се съгласува с всички експериментални данни, свързани със субатомните частици.

Но въпреки всичките си експериментални успехи стан­дартният модел страда от един сериозен дефект. Както каз­ва Стивън Хокинг: „Моделът е грозен и е създаден за слу­чая.“ Той съдържа поне деветнадесет свободни параметъра (сред които влизат масите на частиците и силата на техните взаимодействия с други частици), тридесет и шест кварки и антикварни, три точни и резервни копия на субчастиците и множество странно звучащи субатомни час­тици като тау неутрината, глуоните на Йанг-Милс, Хигс- бозоните, W-бозоните и Z-частиците. Нещо по-лошо. В стандартния модел не се споменава за гравитацията. Струва се, че е трудно да се повярва, че природата на своето най-висше, фундаментално равнище може да действа толкова наслуки и да бъде неелегантна във висша степен. Така се появява теория, която само една майка може да обича. Самата неелегантност на стандартния модел принуждава физиците да направят повторен анализ на всичките си допускания за природата. Нещо било сбъркано, и то страшно много! Ако човек анализира последните няколко века във физиката, едно от най-важните постижения през последното столетие било обобщаването на цялата фундаментална физика в две големи теории: квантовата теория (представена от стандартния модел) и Айнщайновата теория на общата относителност (описваща гравитацията). Забележителен е фактът, че заедно те представляват общият сбор на цялото физическо познание в областта на физиката на фун­даментално ниво. Първата теория описва света на миниатюрното - субатомния квантов свят, в който частиците иг­раят фантастичен танц, изниквайки от нищото, изчезвай­ки в него и появявайки се на две места по едно и също вре­ме. Втората теория описва света на макрокосмоса - чер­ните дупки и Големия взрив, и си служи с езика на гладки­те повърхности, разтегнатите тъкани и деформираните плоскости. Теориите са противоположни във всяко отно­шение, тъй като използват различна математика, различ­ни допускания и различни физически визуални образи. Става така, сякаш природата е имала две ръце, като нито едната от двете не е поддържала връзка с другата. Нещо повече, всеки опит за свързване на тези две теории е водел до безсмислени отговори. В продължение на половин век всеки физик, който се е опитвал да уреди чрез посредни­чеството си насилствен брак между квантовата теория и общата относителност, е установявал, че теорията избухва в лицето му, давайки безкрайно много отговори, които в крайна сметка се обезсмислят.

Всичко това се променя с появата на суперструнната тео­рия, която постулира, че електронът и другите субатомни частици не са нищо друго освен различни вибрации на стру­на, които действат като съвсем малко кръгло ластиче. Ако човек удари кръглото ластиче, то вибрира в различни ладове, като всяка нота съответства на различна субатомна час­тица. По този начин суперструнната теория обяснява стотиците субатомни частици, които са открити досега в ускорителите на частици. На практика теорията на Айнщайн се очертава като една от най-ниските вибрации на струната.

Струнната теория бе приветствана като „теория на всич­ко“, като легендарната теория, която се е изплъзвала на Айнщайн през последните тридесет години от неговия живот. Айнщайн искал една-единствена, всеобхватна теория, която ще обобщава всички физични закони - теория, коя­то ще му позволи „да чете мислите на Бога“. Ако струнна­та теория наистина обединява гравитацията с квантовата теория, тя представлява върховното постижение на науката, връщайки се мислено още преди две хиляди години, когато гърците са си задали въпроса от какво се състои материята.

СТИГА ТОЛКОВА, ЧЕ СТАНА ДЪЛГО……..

Със следващата статия ще продължим за Струнната теория и  не само с нея………,а ще засегнем и въпроса за Мултивселената, тоест за там където бяхме се запътили….

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

КОНТАКТ МЕЖДУ ВСЕЛЕНИТЕ

Това положение оставя неразрешени някои мъчителни въпроси: Ако физиците не могат да изключат възможност­та да съществуват няколко типа паралелни вселени, то ще бъде ли възможно да осъществим контакт с тях? Да ги посетим? Или може би същества от други вселени са ни посещавали - дали и това е възможно?

Контактът с други квантови вселени, които са декохерирали от нас, изглежда крайно неправдоподобен. Причи­ната, поради която сме декохерирали от тези други вселе­ни е, че нашите атоми са се блъснали в безброй други ато­ми в околната среда. Всеки път когато протече сблъсък, вълновата функция на атома като, че ли „колапсира" мал­ко, т.е. броят на паралелните вселени намалява. Всеки сблъсък ограничава броя на възможностите. Общият сбор на всички тези трилиони атомни „мини-колапси" създава илюзията, че атомите на нашето тяло са колапсирали напълно в определено състояние. „Обективната реалност" на Айнщайн е илюзия, създадена от факта, че разполагаме с толкова много атоми в нашето тяло, като всеки от тях се блъска в други, което всеки път ограничава броя на въз­можните вселени.

Положението е такова, сякаш гледаме към нефокусира- но изображение през камера. То би съответствало на мик- росвета, където всичко изглежда неясно и неопределено. Но всеки път когато нагласите фокуса на камерата, изображе­нието става все по-ясно. Това съответства на трилионите съвсем малки сблъсъци със съседните атоми, всеки от кои­то намалява броя на възможните вселени. По този начин осъществяваме плавно прехода от неясния микросвят към макросвета.

Затова вероятността да взаимодействаме с друга кван­това вселена, подобна на нашата, не е нулева, но намаля­ва заедно с броя на атомите във вашето тяло. Тъй като има трилиони трилиони атоми във вашето тяло, шансът да взаимодействате с друга вселена, обитавана от дино­заври или извънземни, е безкрайно малък. Можете да из­числите, че ще трябва да чакате много по-дълго, откол­кото продължава животът на Вселената, за да се случи подобно събитие.

Така, че контактът с една квантова паралелна вселена не може да бъде изключен, но той би бил изключително рядко събитие, тъй като сме декохерирали от тези други вселени. Но в космологията се натъкваме на различен тип паралел­на вселена - една мултивселена от вселени, които съсъществуват взаимно, подобно на сапунени мехурчета, които се носят във вана. Контактът с друга вселена в мултивселената е различен въпрос. Несъмнено това би било трудно и изк­лючително постижение, но то може да бъде възможно за цивилизация от III тип.

Както бе написано по-горе, енергията необходима за от­варянето на дупка в пространството или за увеличаване на пространствено-времевата пяна, е от порядъка на енергията на Планк, където цялата известна физика тър­пи неуспех. Пространството и времето не са стабилни при тази енергия и това оставя открита възможността да на­пуснем някога нашата вселена (ако приемем, че същест­вуват други вселени и не загинем по време на преминава­нето).

Това не е само научен въпрос, тъй като всички инте­лигентни форми на живот във Вселената един ден ще тряб­ва да решат какво да правят, тъй като ще наближи нейният край. В крайна сметка теорията за мултивселената може да се окаже спасението на всички форми на интелигентен живот в нашата вселена. Наскоро получените данни от спът­ника WMAP, който в момента се движи в орбита около Зе­мята, потвърждават, че Вселената се разширява с увелича­ваща се скорост. Един ден всички ние може да загинем по време на това, което физиците наричат голямото замръзва­не. Накрая цялата вселена ще почернее. Всичките звезди в небесата ще угаснат и Вселената ще се състои от мъртви звезди, неутронни звезди и черни дупки. Дори самите атоми на техните тела ще започнат да се разпадат. Температурите ще спаднат почти до абсолютната нула, правейки невъзмо­жен живота.

Докато Вселената се приближава до този момент, една високоразвита цивилизация, която е изправена пред окончателната й гибел, може да обмисли предприемането на своето последно пътуване - пътуването до друга вселена. Тези същества ще трябва да избират между бялата смърт и на­пускането. Законите на физиката са смъртна присъда за всички интелигентни форми на живот, но в тези закони има клауза, която допуска измъкването.

Такава цивилизация ще трябва да овладее мощта на ог­ромните атомни ускорители и лазерните снопове с големи­на на слънчева система или звезден куп, за да концентри­ра огромна енергия върху една-единствена точка така, че да достигне приказната енергия на Планк. Възможно е са­мото извършване на това да бъде достатъчно за отваряне­то на дупка-червей или на портал към друга вселена. Една цивилизация от III тип може да използва колосалната енер­гия, която има на свое разположение, за да отвори дупка - червей, докато извършва пътуване към друга вселена, на­пускайки нашата умираща вселена и започвайки всичко отначало.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПАРАЛЕЛНА ВСЕЛЕНА - КВАНТОВА ТА ТЕОРИЯ - шеста част

Теорията за мултивселената разполага с поне един факт подкрепа. Когато анализираме природните константи ще  установим, че те са „настроени“ много прецизно, за позволят съществуването на живота. Ако увеличим големината на ядрената сила, в такъв случай звездите ще изгорят прекалено бързо, за да породят живот. Ако намалим големината на ядрената сила, в такъв случай звездите никога няма да пламнат изобщо и животът също няма да може да съществува. Ако увеличим силата на гравитацията, нашата вселена ще загине бързо в едно голямо хрускане. Ако намалим силата на гравитацията, Вселената ще се разшири бързо в едно голямо замръзване. На практика има десетки „случайности“, включващи природните константи, които позволяват съществуването на живот. Очевидно нашата вселена живее в „зона на Голдилок“ с много параметри като всички те са „фино настроени“ да допуснат съществуването на живот. Така, че или ни остава да стигнем до заключението, че някакъв Бог е избрал нашата вселена като „подходяща“ за допускане на съществуването на живот, или има милиарди паралелни вселени, като много от тях са безжизнени. Както казва ФрийманДайсън: „Вселената сякаш е знаела, че ние идваме.“

Сър Мартин Рийс от Кембриджския университет пише, че тази фина настройка на практика е убедително доказателство за съществуването на мултивселената. Има пет физични константи (като големината на различните сили), които са фино настроени да допускат съществува­нето на живот и той вярва, че има и безкрайно много вселени в които природните константи не са съвместими с живота.

Това е т.нар. „антропен принцип“. Според слабата версия просто нашата вселена е фино настроена да допуска съ­ществуването на живот (на първо място, защото сме тук, за да изкажем това твърдение). Според силната версия може би нашето съществуване е било страничен резултат от проект или замисъл. Повечето космолози биха се съгласили със слабата версия на антропния принцип, но се води ожесто­чен спор по въпроса дали антропният принцип е нов научен принцип, който може да доведе до нови открития и резултати, или е само очевидно твърдение.

КВАНТОВАТА ТЕОРИЯ

Освен по-висшите измерения и мултивселената има още един тип паралелна вселена - тип, който е причинявал гла­воболия на Айнщайн и който продължава да обърква физиците днес. Това е квантовата вселена, предсказана от обик­новената квантова механика. Парадоксите в рамките на квантовата физика изглеждат толкова неразрешими, че Но­беловият лауреат Ричард Файнман обича да казва, че никой не разбира наистина квантовата теория.

По ирония на съдбата, въпреки че квантовата теория е най-сполучливата теория, предлагана някога от човешкия разум (като често достига точност от порядъка на едно на 10 милиарда), тя е изградена върху пясък от шанс, късмет и вероятности. За разлика от Нютоновата теория, която да­ва точни и ясни отговори на движението на обектите, кван­товата теория може да посочва само вероятности. Чудесата на модерната епоха като лазерите, интернета, компютри­те, телевизията, клетъчните телефони, радара, микровъл­новите фурни и т.н. - всички те са основани на подвижните пясъци на вероятностите.

Най-яркият пример за тази главоблъсканица е прочутият проблем с „котката на Шрьодингер“ (формулиран от един от създателите на квантовата теория, който, колкото и парадоксално да звучи, предложил проблема, за да опровергае тази вероятностна интерпретация). Шрьодингер се над­смял над интерпретацията на своята теория, като твърдял следното: „Ако човек трябва да се заяде с тези проклети квантови скокове, съжалявам, че изобщо съм се замесил в тази работа.“

Парадоксът с котката на Шрьодингер е следният: Една котка е поставена в запечатана кутия. Вътре в нея към кот­ката е насочено оръжие (а спусъкът е свързан с гайгеров брояч, поставен до парче уран). Обикновено когато урано­вият атом се разпада, той задейства гайгеровия брояч, а пос­ле и оръжието и котката бива убита. Урановият атом може или да се разпадне, или да не се разпадне. Котката е или мър­тва, или жива. Това е само пример за разумно разсъждение.

Но в квантовата теория не знаем със сигурност дали уранът се е разпаднал. Затова трябва да добавим две възможности, като добавим вълновото функция на един разпаднал се атом към вълновата функция на един непокътнат атом. Но това означава, че за да опишем котката, трябва да добавим двете състояния на котката. Затова котката не е нито мъртва, нито жива. Те е представена като сумата от една мъртва и една жива котка!…..

Следва продължение…

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ - пета част

Но странната особеност на суперструнната теория е, че струните могат да вибрират само в едно специфично изме­рение на континуума пространство-време. Те могат да виб­рират само в десет измерения. Ако човек се опита да създа­де струнна теория в други измерения, тя не издържа в мате­матическо отношение.

Разбира се, нашата вселена е четириизмерна (с три изме­рения в пространството и едно във времето). Това означава, че другите шест измерения трябва да са колапсирали някак и да са се свили, подобно на петото измерение на Калуца.

Неотдавна физиците започнаха да обмислят сериозно как да докажат или да опровергаят съществуването на тези по - висши измерения. Може би най - простият начин за доказване на съществуването на по-висшите измерения би се състоял в това да се открият отклоненията от Нютоновия закон за гравитацията. В гимназията учим, че гравитацията на Земята намалява, докато навлизаме в открития космос. Или по-точно казано, гравитацията намалява заедно с квадрата на разделящото разстояние. Но това е така само защото живеем в триизмерен свят. (Представете си сфера, която обгръща Земята. Гравитацията на Земята прониква равномерно през повърхността на сферата, така че колкото по - голяма е тя, толкова по-слаба е гравитацията. Но тъй като повърхността на сферата се увеличава, подобно на квадрата на нейния радиус, силата на гравитацията, която е проникнала над повърхността на сферата, трябва да намалява подобно на квадрата на радиуса.)

Но ако Вселената имаше четири пространствени измере­ния, гравитацията трябваше да намалява като куба на разделящото разстояние. Ако Вселената имаше n - пространст­вени измерения, гравитацията трябваше да намалява подобно на N ˉ1 сила!

Първият експеримент за тестване на обратно-квадратния закон на малки разстояния беше извършен в Колорадския университет през 2003 година, и даде отрицателни резултати. Очевидно няма нито една паралелна вселена, поне не и в Колорадо. Но този отрицателен резултат само изостри апетита на другите физици, които се надяват да извършат повторно този експеримент с по-голяма точност.

Нещо повече!  Големиятадронен колайдер, който започна работа през 2008 г. близо до Женева, Швейцария, търси нов тип частица, наречена с-частица или суперчастица, ко­ято представлява по-висока вибрация на суперструната (всичко, което виждате около себе си, е само най-ниската вибрация на суперструната). Ако бъдат открити            с-частици от LHC, това може да е революция в начина, по който гледаме на Вселената. В тази картина на Вселената стандартни­ят модел е най-ниската вибрация на суперструната.

Кип Торн казва: „През 2020 година физиците ще разбират законите на квантовата гравитация, която ще се окаже вариант на струнната теория.“

Освен по-висшите измерения има още една паралелна вселена, която е предсказана от струйната теория и това е „мултивселената“.

МУЛТИВСЕЛЕНАТА – ще продължа с нея в следващата статия за да не се объркате в паралелните вселени J

Чао до утре………

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ