ЕНЕРГИЙНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ. УДЪРЖАНЕ НА ПРОСТРАНСТВЕНИЯ КОРИДОР ЗА ПРЕХОДА.

                                   17 ноември 2013
    Докато четете ченълинга помнете: – никаква външна информация не притежава стопроцентова достоверност. Преди всичко слушайте себе си. Във всеки от нас е налична цялата необходима информация.
   

Предавахте, че пространството ни е разгърнато и в него са се образували енергийни дупки, и сте призвани да ги затворите. Освен това, за тази есен се планираше, вектора на развитието ни да се изравни и пространствения коридор на прехода да стане стабилен. Какво в действителност става в момента?
    Не успяхте да изравните вектора на развитието си. Включихме се към формирането на коридор за прехода, но е нестабилен.
    Защо?
    За да стане стабилен, е необходимо постоянното му захранване. Ние го подхранваме през цялото време. Но когато си заминем, той може да се разпадне. Планираше се, повечето от вас да се включат в поддръжката на тунела, но това в голяма степен не се получи. За да се свържат две пространства, се изгражда тунел за преход, неговите контури се удържат от енергийни силови линии. Те могат да се удържат с помощта на външни енергийни източници, а може всеки от вас да изгради своя част и по този начин тунела ще стане самоподържаща се система. Съответно, той ще бъде най-устойчив в пика на максимално количество преминаващи. И нашите усилия са необходими само в началото, при изграждането на тунела и неговото закриване.
    Какво се случва сега с този тунел?
    Той се поддържа, но характеристиките му са неустойчиви. По-точно, държи се за сметка на външни енергийни източници, т.е. благодарение на нас и другите цивилизации.
    Предадоха ни, че много цивилизации са престанали да участват в проекта на Прехода ни.
    Да, в проекта първоначално участваха 873 цивилизации, сега са по-малко от стотина. Една трета от тях са енергийни. С вас са останали сродните ви цивилизации.
    Защо не са ни предавани конкретни методики и план за действие на земните хора за удържането на съвместния коридор?
    Те са предавани под друга форма. Много е трудно да се обясни на всеки един действията му на линейни възприятия. И така, докато обясняваме на теб, опростяваме изключително много. Вече ви е предавано, че просто трябва да приемете промените, това ще отвори енергийните ви системи за възприемането на ставащите промени и ще ви включи в процеса.
    Все още можем ли да се включим?
    Да, можете да го направите във всеки един момент.
    Предавахте, че порталите за възнесение не се затварят никога.
    Да, така е. Порталът е съществуващ потенциал. Ако е разгърнат благодарение на енергиен импулс, той изгражда коридор, а ако е свит, е точка в пространството, където вече е вграден потенциала за разгръщане. Преди, адептите ви с усилване на енергийните си характеристики, са се включвали с помощта на Учителите към точките-портали и ги разгръщаха и ставаше така нареченото от вас Възнесение. Възнесението е движение по еволюционната траектория. Но има и паралелни движения – това, което наричате паралелни светове и портали. В тях също може да се попадне, докосвайки и разгръщайки потенциала на портала.
    На планетата ви има фиксирани точки-портали. Мнозина знаят за това. В периода на масово възнесение, краткото разгръщане на портала е недостатъчно, трябва да се направи устойчив коридор. В този случай има няколко възможни варианта.
    Първия път, най-ефективния е, преминаващите сами да си изградят коридор. За целта трябва да имат съответната честота на вибрации, подходящи по характеристики към новото пространство и мощност за да направят скок за разгръщане и преход. Вие нямате такъв потенциал.
    Втория вариант – повечето от преминаващите да натрупат необходимия потенциал за Прехода и за сметка на своята вълна да поддържат коридора за тези, които нямат мощност за решаващия скок. Планирахме за вас именно този вариант.
    Но на практика се реализира трети вариант. Портала за преход се подържа от външни за вас източници, за сметка на различни цивилизации и сънастройване на силите за енергийно свързване. През този портал засега са минали много малко хора. Основната част от тези, които могат да пътешестват по портала, се движат напред назад. Основно по време на сън. Но по-голямата част от човечеството не вижда портала. Разбира се, имаме предвид енергийното зрение. Т.е. този портал макар и да съществува, е скрит за възприемането на повечето и съответно, за преход.
    Колко време ще се удържа този портал?
    Засега се държи. По ваше време до края на текущата година, до деня на зимното слънцестоене. След това ще се взема решение за свиването или разгръщането му.
    Със свиването е разбираемо. А за сметка, на какво, и къде, ще бъде разгръщането?
    Разгръщането може да стане само за сметка на допълнителни енергийни източници.
    Други цивилизации?
    Не могат всички цивилизации на Вселената да работят вместо вас. Не знаем, кои ще бъдат и ще бъдат ли изобщо. Учителската система работи по въпроса сега – как вие да включите потенциалите си. Ние ще поддържаме портала до края на годината.
    Предавахте, че е нулева вероятността нищо да не се получи. Как да го разбираме?
    При нас всичко се получи. Не се получава при вас. Нашата работа сме я свършили и продължаваме да я вършим. Но не всичко зависи от нас. От вас зависи всичко. Някои цивилизации във Вселената преминаваха на ново ниво, изобщо без наше участие, само със собствени сили.
    Говориха ни за сливане на реалностите в една. Случи ли се?
    Не съвсем правилно разбираш сливането на реалностите. Възможно е, ние да не сме обяснили, както трябва. Реалността е една и множество едновременно. Както диаманта има множество фасети, така и реалността е многостранна и многомерна. Многомерността не е отделно съществуващи в пространството реалности, а части от едно цяло. При това, когато някой пътешества по спектъра на реалностите, отначало преминава през центъра и се появява от „другата“ страна на реалността. Центъра е това, което удържа този модел на реалностите. Представете си диамант с безкрайно число фасети. За да преминете от една фасета на друга, трябва да преминете през центъра. Но това е просто друга фасета. Сливане на реалностите се получава, когато всички жители на фасетите се устремят към центъра и по този начин се съвместяват реалностите в една точка и разгръщане на другата страна.
    Постарай се да разбереш процеса на Прехода. Вселената ви е такъв диамант с безброй фасети. Прехода е, когато всяка фасета (характеристиките й) се устремят към центъра на кристала и се преобърнат от другата страна на възприемане, и по такъв начин, целия диамант ще блесне и ще се разгърне по нов начин. Като ново цвете. За да настъпи прехода, е необходим енергиен импулс, след това този импулс се занулява и разгръща в нова съставка, но скокообразно усилена. Т.е. трябва да избухне нова вселена. Както при вас избухват свръхновите звезди. Процеса е аналогичен. Всичко е подобно.
    Има информация, че в най-близко бъдеще се подготвя малко преобръщане на Гея. Участвате ли в това?
    Да, но в малка степен. На планетата не й е нужно нашето активно участие. Вашата планета е натрупала достатъчно енергиен потенциал и може сама да направи скока.
    Кажете, какво става с населението на вътрешната Земя? Къде преминават те?
    Ти разбра. Всичко, все едно сменя местата си, но с ново качество. Те стават открити, а не скрити. Преминават на външния контур, а вие на вътрешния.
    Преминаваме вътре в Земята? Това е нещо ново.
    Вътрешно и външно са относителни понятия. Всичко вътрешно включа в себе си външното и обратно.
    Но на нас ни говориха, че вътре в Земята има изкуствено слънце, а не такова като нашето. Това ли ни очаква?
    Сигурна ли си, че вашето слънце не е изкуствено? Откъде правиш такива изводи? Какво според теб е изкуствено?
    Което не е сътворено от Бог.
    Не съществува такова. Всичко е сътворено от Бога, понеже не съществува нищо освен Бог. Всяка частица притежава съзнание и изкуственото слънце, вътре в Земята, също. Просто са разни видове светила, сред цялото им многообразие. Вашето слънце също еволюира.
    Има информация, че Слънцето е премахнато, а на негово място има холограма или подобие на светило.
    Можеш ли да си представиш, каква трябва да е холограмата, за да продължи топлото да стига до планетата? Разбира се, всичко това е възможно, но не е ефективно. И не е така. Просто Слънцето се променя, то също избира своя път. Тримерното ви Слънце вече е повишило своята мерност и се готви за следващите. Може да еволюира заедно с планетата, може да си избере друга слънчева система. Може да избухне като свръхнова. Много са възможностите.
    Виждате ли вероятностните линии? 
    Това не е наш профил. Вероятностните линии са множество от вектори, т.е. направления. Ние се намираме в момента тук и сега.


БЛАГОДАРЕНИЕ НА ПОМОЩТА НА ЛУСЕСИТА.


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Забранените теми: ГЕОМЕТРИЯТА НА ПРОСТРАНСТВОТО

Всяко Знание в началото на своя път минава през стадиите на версии и хипотези.

Кое от представеното тук ще стане Знание за бъдещите поколения – ще покаже времето……
Аз спирам до тук, а за вас оставям осмислянето на чутото и видяното.....

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ

Думите със тъмносин цвят са препратки към други страници, събития и официални доказателства!
Какви са те и как изглеждат? Паралелната реалност постоянно съществува редом с нас, но е съвършено незабележима за хората. И понякога тънката невидима граница може за кратко да изчезне. В това, че има паралелни вселени вече не се съмняват много учени и изследователи. Съвременната наука също допуска и доказва тази възможност. Но може ли това да се провери?! И къде да се търсят входовете в паралелните светове! А каква е една от целите на Адронния колайдер (LHC) ???! Някои знаят, но повечето не! Как мислите вие? Вече се натрупаха твърде много такива случаи на преходи, и документирани доказателства, че е въпрос на време да се превърне в реална възможност. 

Николай Николов

КАКВО ЗНАЧИ „АЗ” ? КОЙ СЪМ „АЗ” ?!

КОЙ СЪМ „ АЗ”?   Има няколко „вечни” въпроса, които преследват всеки мислещ човек от самото му детство. Един от тях е „Кой съм „АЗ” ? ” И ние започваме да се вглеждаме в самите себе си, но колкото повече усилия полагаме, толкова повече се отдалечава обекта на нашите търсения… Може да се каже, че ”АЗ” изгражда личността „аз” по свое усмотрение, заставяйки я да натрупва едни или други знания, навици или умения. „АЗ” принуждава личността „аз” да се развива. „АЗ” и моята личност „аз” – това са различни неща!!! Личността „аз” ръководи нашето его,  а индивидуалността „АЗ” -  нашият дух. „АЗ” облича личността и я носи на себе си като костюм. „АЗ” – това не е ум; Връзка между празни желания, проявени или непроявени.  „АЗ” – не е тяло /смес от плът, кости и кръв /. „АЗ” – не е чувство, сляпо влечение, преграждащо пътя към свободата. „АЗ” – не са моите мисли, не са моите емоции, не са моите усещания. „АЗ” – не е съдържанието на моя живот. „АЗ” има Вечният Висшия дух, осъзнаващ мощта която има „АЗ”. „АЗ” има Живота ,  „АЗ” има Пространството, в което протича всичко.  „АЗ” има Съзнанието, „АЗ” има Настоящия Момент . Тоест „АЗ” СЪЩЕСТВУВА!

Николай Николов

® ОТНОВО - ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ПЪТУВАНЕ И ПРЕМЕСТВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО ®

Според великите учени, като Алберт Айнщайн, времето не е толкова стабилно, както повечето от нас си мислят. Като хора, ние сме се приспособили към времето и в хода на еволюцията сме си създали тази илюзия, за да си позволи нашия съзнателен ум да взаимодейства с нея, но в действителност това е доста ненадеждна концепция.
Скоковете във времето се появяват тогава, когато текущото време (сега) се преплита с минало време (тогава) и може да бъде преживяно от човек в сегашно време. Въпреки това, случката обикновено е незабелязана от хората от по-ранните времена. Какво е доказателството за този феномен?
Повечето от вас знаят къде да търсят. В действителност това е толкова разпространено, че дори присъства в английския език. Ще обясним. Когато скокът във времето се случва, хората в двете реалности са в състояние да преживеят алтернативната реалност.
Все пак, според повечето разкази, това обикновено трае само няколко секунди и човешкият мозък дава всичко от себе си, за да филтрира тези аномалии. Това поражда изрази като „бих се заклел, че току-що видях“ или „очите ми трябва да си правят шега с мен“ или дори „няма да повярваш какво видях току-що“. През годините хората са твърдели, че са видели стари самолети, кацнали на ливади, които някога са били летища или римски войници, маршируващи по пътя.
В почти всички случаи, човекът, който преживява скок във времето примигва, поглежда отново и с изненада установява, че това, което е видял, сега е изчезнало. Въпреки това, фотографията е уловила тези аномалии от момента, в който фотоапаратът е бил изобретен. В действителност, по-дългото време на експозиция при ранните фотоапарати разкрива повече, отколкото съвременната моментна фотография, но все още има странности, като например изображението, заснето с Google Earth, което ясно показва бомбардировачи от Втората световна война да летят над Великобритания. Дали това е скок във времето или просто хората в Google си правят шега? Може би това е реконструкция от въздушно шоу?


Не всички скокове във времето са кратки. Има случаи, когато хора са влизали в стая и с изненада са откривали, че са в съвсем различно време. Един случай е записан от г-н Арчи „Състезателя“ Кармайкъл, който шофирайки от Бирмингам до Лондон през 1953 г., спрял за едно питие в селцето Костуулд близо до Bourton-on-the-Water.
Той паркирал своя Остин Хийли 100/4 извън местната кръчма и влязъл за едно питие. Бил шокиран, когато видял, че хората вътре в бара изглеждали така, сякаш са от по-ранен век. Неговите опити за комуникация били неуспешни и след няколко минути картината изчезнала и Арчи намерил себе си до притеснения барман, който го питал дали е добре. Изглежда, че той си е помислил, че е видял духове, но вероятно е преживял скок във времето.
(Бележка на съставителя на статията: Преди около 15 и повече години четях така наречените паранормални списания. Заедно с един приятел имахме доста впечатляваща колекция от списания и вестници за мистерии, НЛО и т. н. Чел съм десетки истории за пътешественици във времето. Спомням си две по-специално, но за съжаление без имена или проследими детайли.


Един мъж е пътувал със съпругата и дъщеря си до близката пощенска станция. Те искали да изпратят картичка на някого. Съпругът паркирал колата и както вървял по улицата към пощата, съпругата и дъщеря му го видели да изчезва и да се появява отново около пет минути по-късно.
Мъжът бил убеден, че е пътувал назад във времето с около 100 години. Вместо пощенска станция, там имало книжарница за канцеларски материали. Той дори се върнал с няколко листа „восъчна хартия“ – хартия за писане, характерна за онези времена.


Втората история е за двама студенти, които обичали да прекарват времето си в различни гробища, изучавайки латински писания от древни гробове и интересни монументи, открити там.
Един ден, докато те превеждали текст от вътрешността на подземие, единият от тях изчезнал пред очите на другия. Вторият студент търсел приятеля си напразно, а по-късно изтичал до полицията и казал, че приятелят му просто изчезнал. Полицаите не му повярвали. Те мислели, че той е убил приятеля си и е скрил тялото му някъде в гробището. Така те се върнали да търсят липсващия студент или следи от убийството му. Не открили нищо. Разбира се, защото не е имало доказателство за връзка с възможното убийство, младежът не бил арестуван.
Малко по-късно студентът решил да отиде и да огледа отново криптата, където приятелят му изчезнал и докато се оглеждал, намерил надпис под едно от писанията, които изучавали. Той бил от неговия приятел, който се прехвърлил назад във времето и не можел да се върне. От това, което той бил написал, младият мъж изглеждал много уплашен, но за съжаление не мога да си спомня какво е било посланието му.


Разбира се, студентът се завтекъл към полицията отново и точно както и първия път, никой не му повярвал. Полицаите смятали, че той е написал съобщението на стената, за да прикрие убийството (по странен начин, мога да кажа). Но надписът бил много стар и полицаите били объркани. Те помолили специалист да дойде и да датира надписа и се оказало, че наистина е много стар. Студентът казвал истината...
Освен това, ще споделя с вас още три случая на „скок във времето“,  за които има доказателства (?).)
Пътуването във времето на Виктор Годард.


Виктор Годард, който е известен във Великобритания като бащата на Кралските военновъздушни сили, очевидно е имал опитност със скок във времето. Този човек бил известен като истински джентълмен. Още през 1935 г. той преживял явления, които не бил в състояние да обясни.
„През 1935 г. сър Виктор Годард, маршал от авиацията на британските Кралски военновъздушни сили, имал мъчително преживяване в своя двуплощник Hawker Hart. Тогава Годард е подполковник в авиацията и по време на полет от Единбург, Шотландия, към основната си база в Андовър, Англия, той решил да прелети над изоставено летище в Дрем, недалеч от Единбург. Неизползваното летище било обрасло със зеленина, хангарите се разпадали, а крави пасяли там, където самолетите някога били паркирани.
Тогава Годард продължил полета си до Андовер, но попаднал на странна буря. Сред силните ветрове и странните кафяво-жълти буреносни облаци, той загубил контрол над самолета си, който започнал да пада спираловидно към земята.
Едва предотвратил катастрофата, Годард видял, че неговият самолет се е насочил обратно към Дрем. Като приближил старото летище, бурята изведнъж изчезнала и самолетът на Годард сега летял всред искряща слънчева светлина. Този път, докато прелитал над летище Дрем, то изглеждало напълно различно. Хангарите били като нови. Имало четири самолета на земята: три от тях били познатите двуплощници, но боядисани в жълто, а четвъртият бил моноплан, който Кралските военновъздушни сили нямали през 1935 г. Механиците били облечени в сини гащеризони, които Годард мислел за странни, тъй като всички механици от военновъздушни сили по негово време били облечени в кафяви гащеризони.
Странно е, че нито един от механиците не го забелязал да прелита над тях. Напускайки местността, той отново попаднал на бурята, но успял да насочи самолета си обратно към Андовер. През 1939 г. Кралските военновъздушни сили започнали да боядисват своите самолети в жълто, а монопланите били от модела, който Годард видял, цветът на униформите на механиците бил променен в син.“


Годард летял четири години в бъдещето и след това се завърнал в собственото си време, което станало за часове. Това, което прави тази история наистина необикновена, е че 16 години по-рано Годард имал друга паранормална случка в живота си.

Снимка 1

Тази фотография е направена през 1919 г. и е публикувана през 1975 г. от сър Виктор Годард. Снимката е групов портрет на ескадрилата на Годард, която е служила в Първата световна война на борда на HMS Daedalus. Едно призрачно лице се появява на нея. Зад летеца, който се намира на най-горния ред, четвъртият отляво надясно, може да се види лицето на друг мъж.
Това е лицето на Фреди Джаксън, авиационен механик, който случайно е бил убит от витлото на самолет два дни по-рано. Погребението му е било в същия ден, в който е направена тази снимка. Членовете на ескадрилата лесно го разпознават. Предполагало се е, че Джексън, който не разбрал, че е мъртъв, решил да се включи в груповата снимка.


Снимката „Пътешественикът във времето“
Интригуваща снимка от 1940 г. показва мъж в модерно облекло. На снимката се вижда тълпа от хора на откриването на моста South Fork в Британска Колумбия. Един от тях обаче носи слънчеви очила, модерна връхна дреха и портативен фотоапарат.


Снимка 2

Човекът с модерните слънчеви очила носи щампована тениска с хубав пуловер, през цялото време държейки компактен фотоапарат!
Пътешественикът във времето, говорещ по мобилен телефон“ на Чарли Чаплин.


Режисьорът Джордж Кларк от Белфаст смята, че се е натъкнал на нещо доста интересно – пътешественик във времето, който говори по мобилен телефон през 1928 г. Режисьорът показва доказателства във видео от YouTube, като кадрите са извадени от DVD на премиерата на филма на Чарли Чаплин „Циркът“ в Китайския театър на Грауман през 1928 г. В клипа се вижда как една жена върви по улицата, отивайки на премиерата, като държи ръката до ухото си, сякаш говори по телефон. Но разбира се, през 1928 г. не е имало мобилни телефони.





 Разбира се, въпросът е: „Може ли дамата да използва мобилен телефон през 1928 г.,  дори и да има?“  Е, без предавател за мобилен телефон тя не би могла да говори по него. Но можем ясно да я видим как говори по устройството. А ако тя не е пътешественик във времето, а вместо това е имала  „Скок във времето“?
Следва продължение........


Николай Николов

ЗА БОГ, НИЩОТО, НУЛАТА ЕДИНИЦАТА И ДРУГО…- РИМЕЙК.

В самото начало, някога преди всичко останало, е имало Нищо. Тази празнота или място се бележи с цифрата нула! Нулата сама по себе си е липсата на Бог, но в същото време тя е съставна част, пространството, където Бог може да се реализира. Нулата е покой, празнина, липса на движение. Всъщност нулата е божествената, застинала, съвършена и вечна същност на Бог. Повечето хора наричат Бог именно тази иманентна пред съществуваща същност. Ако съществуваше само нулата, това означава, че Бог е съвършен, вечен, безкраен и съществува сам по себе си. Но бидейки в това състояние, той не би съществувал, защото съществуване и реализация има само, когато един обект започне да влияе на заобикалящото го. Ако Бог беше в състояние Нула, нямаше да съществува, защото неговото съществуване нямаше да има значение за никого другиго освен за него самия него. Той започва да съществува едва, когато има създадено нещо друго и някой друг. Този някой, когото можем да наречем Наблюдател или субект, всъщност представлява единицата. Така обективното не би могло да съществува без да има субект, който да осмисли и определи съществуването му. Единицата - субектът, е материята, променливата компонента. Дълго време хората са считали, че трябва да променят и усъвършенстват материята (Единицата) и да се прекланят пред Нулата. Това не е нужно. Всъщност Нулата и Единицата са напълно равностойни и нужни. Единицата, колкото и да е малка, грешна и несъвършена, е толкова важна, колкото и Нулата. Тоест човек е точно толкова значим и важен, колкото и Бог. И всякакво подценяване на човека е грешно, както и прекланянето пред Бог няма да свърши работа. Но Единицата, освен че осмисля Нулата, я унищожава. И след като вече съществува материята, не могат да съществуват съвършенство, покой и Бог. Така обективното не би могло да съществува, без да има субект, който да осмисли и определи съществуването му. Но съществува ли субект, вече Бог не е такъв, какъвто би бил, без човека и материята.

След като съществува Единица, вече започва да съществува и Двойката. Числото Две изразява дуалността на света, това са категориите: добро и зло, черно и бяло и т.н. Много учени смятат, че Две произтича от Едно. Всъщност двете започват да съществуват едновременно. Дори боговете могат да се разделят на две: добри и лоши, Бог и Сатана, Христос и Антихрист, Ариман и Ахура Мазда и този, когото самите те нарекли Единния Бог, той е Нулата. А ето имената, с които е назоваван: Бог Отец при християните, Аллах при мюсюлманите, при евреите - Елохим, Ен Соф, Яхва, Адонай, Йехова и др.

Много учени, особено в древна Персия, са се опитвали да разделят целия свят на две крайности. Те сгрешили само в това, че се опитвали да забравят Нулата и Единицата, а издигнали Двойката в култ. Но всъщност, ако се замислиш ще разбереш, че Нулата, Единицата и Двойката могат да опишат целия свят, всичко съществуващо. Ето това е тройката.

Тройката е всичко. Тя е многото, разнообразието в цялото му великолепие. Тройката е равна и напълно идентична с четворката, петицата и т.н.

Всъщност бог като Нула не може да съществува. Истинският, съществуващ Бог, при условие, че ние съществуваме, не може да бъде Нула. След като има материя, Бог вече не е Нула, а Десетка (Едно и Нула едновременно). Всъщност Десетката е Истинският съществуващ Бог. Бог, който включва в себе си Съвършеното (Нулата) и променящото се (Единицата) - материята. Това е Бог. В него нещата имат място, той се самоусъвършенства чрез хората, но в същото време съдържа в себе си съвършенство. Той може да съществува и е Единен, и Вечен, не чрез Нулата, а чрез Баланса и Хармонията между Нулата и Единицата. Това е Богът на Десетката.

Дълго време, между учените кабалисти, е имало спор кой е истинският Бог - този на Нулата или на Десетката. Привържениците на Нулата са казвали, че истинският Бог е този на покоя, съвършенството, вечното заставане. Те твърдят, че Бог, който има материална, променяща се част, не би могъл да бъде постоянен и устойчив. Той би се променял и не би бил истински Бог, защото би бил зависим от променящата се част. Цялото развитие на всичко това ще продължи докато един ден Единицата не завърши своето пътуване и не престане да съществува, постигайки това съвършенство, към което се стреми и по този начин, сливайки се с Нулата. Така че един ден всичко ще се върне в онова състоя ни от което е започнало - Нулата!

Николай Николов

® Космическите струни ® - Живеем в симулиран от наследниците ни свят!

Това са фини нишки енергия, останали след Големия взрив, чието съществуване е предсказано в половината теории от физиката на елементарните частици. Техният диаметър е по-малък от диаметъра на ядрото на атом, те нямат начало и край, следователно са или безкрайни, или образуват гигантски затворени кръгове. Тяхната дължина може да е милиарди светлинни години, но са много тънки. Тези нишки всъщност никога не са били наблюдавани, съществуват само на теория. Те са изобретение на математиците. Толкова са имагинерни, че на никой не можел да даде пълно описание. Гот си спечелил име като разрешил този проблем. Бях много развълнуван когато успях, защото беше много важно това да се направи, тъй като това отваря вратите към космическите струни. Неговото решение показва, че времето и пространството около тези струни са изключително странни, а сега той се чуди какво би станало при едно още по-особено явление - две пресичащи се космически струни. Години по-късно отрих решение на този проблем - ако имаме две движещи се струни, как би изглеждало решението? Математическите уравнения на Гот предричат, че двете космически струни така ще изкривят времето и пространството, че времето би попаднало в затворен кръг, като в цилиндъра на Типлър. Ако космическите струни се движат със скорост по-ниска от тази на светлината, решението е доста усукано, за да може да се тръгне оттук, да се обиколят и двете струни в момента когато се пресичат и да се върнеш в момент от миналото. И ако обяснението не е достатъчно ясно, на помощ идва пицата. Може би се чудите какво общо има пицата с физиката. Ако се чудите как изглежда времето около космическите струни, си представете, че струната минава през средата на пицата и пространството около нея би приличало на пицата. Изненадващото е, че моето решение ще изглежда като пица без едно парче. Затова ще отрежа едно парче и ще го махна - може да го изядете, после ще сгъна пицата във формата на конус и околността на струната става доста по-малка. Ето такава е геометрията около една космическа струна. Ако има втора нишка, махаме още едно парче пица, сгъваме я от двете страни и заприличва на хартиено корабче. Как от това ще се получи машина на времето? Да предположим, че живеете тук, на планета "А", имате космически кораб, с който изпращате светлинен сигнал на приятел на планета "Б". Той преминава точно между двете нишки, но вие можете да се тръгнете с кораба и със скок през липсващото парче пица ще стигнете до планета "Б" по-бързо от светлината. Можете да сте по обяд на планета "Б" и да се върнете на планета "А" по същото време. Всъщност можете да се върнете назад във времето и да стиснете ръката на по-младия си "аз" и да му пожелаете приятно пътуване около космическата струна. Значи това е машина на времето? Да. Решението на Гот е последното от многото, относно това как би работила една машина на времето. Съществуват множество решения, които претендират, че ще позволят на космонавтите да се придвижват в двете посоки на времето. За нещастие всички имат един общ недостатък. Обществото, което би било достатъчно напреднало да създаде такива машини се намира на хиляди години в бъдещето. Цивилизация, която притежава галактическата сила да манипулира звездните системи и черните дупки, която ще бъде господар на времето и пространството. Необходимата енергия за задвижването на машина на времето е далеч отвъд пределите на възможностите на хората от планетата Земя. Машина на времето използваща космическите струни, даваща възможност да се върнем една година назад във времето, ще се нуждае от половината от масата на нашата галактика и толкова голям кръг. Дори някой да успее да изгради такива машини те ще е са ограничено приложение, защото ще се разчита на времеви кръгове, за които става ясно, че важи едно строго правило. Всички обмисляни досега методи, космическите струни на Гот, черните дупки и всички други начини, имат особеността, че не могат да ни връщат във времето преди изграждането им. Затова ако някой построи такава машина в 3000 г., няма да може да се появи при нас и да ни разкаже за нея. Ако я направим днес, не можем да се върнем в миналото за да видим динозаврите, освен ако няма приятелски настроени извънземни някъде в галактиката, направили такава преди стотици милиони години, които да ни я заемат. Унищожавай, унищожавай. Може би сте си помислили, че в такъв случай цялата идея за пътуване във времето води наникъде. Забравяте обаче въображението на физиците. Търсенето на начини за овладяване на времето изглежда довежда до най-мрачния извод. Преди около 5 години група учени и философи, започнали спорове, че може да съществуват и други начини за пътуване във времето. Те обаче не предвиждали машини в космоса и въртене на галактики. Машината ще бъде компютър. Инициатор на този необичаен подход бил пионерът в областта на машините на времето - проф. Франк Типлър. От 70-те години той следи развитието на компютрите. Хората осъзнаха, че скоростта на компютърните процесори се увеличава експоненциално, скоростта им се удвоява за 12 или 18 месеца. Ако тази тенденция се запази, значи компютрите ще стават все по-мощни и бързи. Значи в далечното бъдеще някоя супер цивилизация ще притежава компютри, на фона на които нашите ще бъдат доста жалки. Да си представим, че това стане доста бързо. Ако това стане, ще е възможно да се обработва безкрайно количество информация. Според Типлър именно неограничената компютърна мощ ще позволи на бъдещите цивилизации да пътуват във времето. Те ще го правят с помощта на виртуална реалност. Качеството на компютърните изображения са се подобрили много през последните 30 години. Много физици смятат, че накрая компютрите ще започнат да създават виртуални образи, които ще бъдат толкова реалистични, че няма да се отличават от реалността. Ще бъдат точно копие до най-малката частица на реалността. В бъдещето, симулации на физични системи с много голяма точност, изглеждащи абсолютно истински за потребителя на виртуалната реалност, ще се превърнат в нещо тривиално. Ами ако хората от бъдещето не просто създават измислена реалност? Ако успеят да възстановят образи от миналото? В такъв случай те биха могли да направят точно триизмерно копие на неща и събития от нашия свят. Тези симулации ще включват същества, идентични на нас самите. Ще имат същите чувства и усещания като нас. Дори ще се мислят за нас самите. Потомците ни ще използват тези образи за да научат за миналото си. Ще притежават машина на времето, но няма да се налага да пътуват с нея, просто ще пренесат миналото при тях. Представете си тази цивилизация, която иска да види миналото. Може да се окаже невъзможно да се върнат в миналото, защото физиката не го позволява. В такъв случай ще прибягнат към резервен вариант и ще създадат много подробна и реалистична симулация на миналото. Идеята, че компютрите един ден ще могат да пресъздават точни копия на миналото може да прилича на умствена гимнастика, но ново поколение вярващи в тези пътувания са прегърнали идеята, и умозаключават, че тази супер цивилизация няма да направи само една симулация на миналото. Напредналата цивилизация ще има достатъчно компютърна мощ и ако впрегне само един процент от нея, само за една секунда от хилядолетното си съществувание, ще бъде достатъчно да се създадат милиарди симулации. Всеки път когато науката си помисля, че е намерила начин да контролира времето се сблъсква с тревожно усложнение. Това важи и за последното решение, което също се оказва с горчив край. Продиктувано от математическите закони за вероятностите. Ако компютърът на бъдещето може да реализира милиарди симулации, как ще знаем, че живеем в истинския свят, а не в някоя от многото копия? Всъщност шансът наистина да съществуваме е едно към 1 млрд. срещу нас. Ще има много повече симулирани хора като нас, отколкото първоначално е имало несимулирани. Тогава ще се замислим - добре, щом почти всички хора са симулирани и само една малка част не са, тогава по-скоро и аз съм симулиран, а не част от изключително малкото оригинали. С други думи, почти е сигурно, че живеем в симулиран от наследниците ни свят. Колкото по-добра става симулацията, толкова по-трудно може да се разбере, дали сме истински или живеем в симулация. Дали живеем в истинска или фалшива Вселена, като накрая разликата между реалност и симулация ще изчезне. Щом сме вътре в симулацията не можем да определим разликата между виртуална реалност и реална среда. Всъщност, нашият свят може би е просто симулация. Преди 300 години науката тръгна по пътя на овладяване и контролиране на времето. На хората не им харесвала идеята времето да бъде контролирано от някакво свръхинтелигентно, върховно същество а от самите тях. Но при всеки пробив изниква и пречка. Сега ни казват, че може изобщо да не съществуваме. А сме просто част от компютърна програма, а предполагаемата от Нютон свобода на решения вероятно е илюзия. И за капак на всичко, ние сме контролирани от свръхинтелигентно, висше създание, което властва над времето. От научна гледна точка това е катастрофална идея, защото целта на науката е да обясни реалността. Ако живеем във виртуална реалност никога няма да разберем природата. Въпросът за същността на времето неизменно води към въпроса за същността на реалността и ще бъде много иронично, ако кулминацията на тази величествена научна епопея подкопае самото съществование на начинанието и съществуването на Вселената като цяло.

Вселената не само, че е по-странна отколкото сме предполагали, тя е по-странна отколкото изобщо можем да си представим.

СТИГА ТОЛКОВА!!!!! Поне за сега. Иначе играта продължава!

Николай Николов