СВАСТИКА В ЛЕДОВЕТЕ - първа част

ПОНЕДЕЛНИК, 3 ФЕВРУАРИ 2014 Г. /3.02.14, 9:52/

Било в Берлин през 1997 г. В малка стаичка лежат дебели папки–архив на Германския клуб на полярните изследователи.

Французинът се казва Жак Андре и поначало разкрива много малко около своя интерес към материалите:  „Знаете ли защо се ровя във всичко това? Работата е там, че около тези дяволски бази загина брат ми. Беше през 1973 г. Плавахме заедно с капитан Кусто, снимайки филм за подводния свят. Не знам защо, но капитана го влечеше Антарктида. Общо взето ние не просто се занимавахме с подводни снимки и изследване на местната флора и фауна, не! Останах с впечатлението, че Кусто търсеше нещо. Нещо определено, но не знаейки какво точно. Нали знаете, случва се да търсиш някакъв предмет без да можеш да го опишеш точно но разбираш, че като го видиш ще го познаеш. Е нещо подобно се случи  и тогава. Намерихме това което търсехме!

Беше в района на Земята на кралица Мод. Там загинаха много от нашите. Ето и разказа за случилото се:

Жак-Ив Кусто е роден на 11 юни 1910 г. От дете морето го привлича и вече пораснал избира кариерата на морски офицер. През 1933 г. се отправя в своето първо далечно плаване на борда на крайцера „Примож”. Корабът обаче му се струва прекалено бавен. При Кусто, както и при повечето млади хора се проявява влечението към високите скорости. Младият офицер се прехвърля във военноморската авиация. Но не му било писано дълго да кръстосва небето. Кусто попада в автомобилна катастрофа и получава тежки травми. Авиационната му кариера приключва и се налага да се върне отново на борда.

Малко преди началото на войната Кусто се запознава с Филип Тайе и Фредерик Дюма, които го приобщават към тайните на подводния свят. След първото гмуркане с акваланг младия офицер разбира, че това е неговата мечта! Но реализирането на мечтата ще трябва да се отложи. Започва войната. Кусто активно участва в борбата с нацистите, бие се във френската Съпротива. Чак след победата успява частично да се посвети на любимото си занимание.

През 1950 г. Кусто купува стар английски миноносец и го преправя в истинска плаваща изследователска лаборатория. Корабът е кръстен „Калипсо”. Именно на него капитана провежда своите знаменити експедиции. През 1953 г. излиза първата книга на Кусто, на следващата година – първия му филм за подводния свят. След това филмите и книгите следват един след друг, радвайки се на огромен успех. Кусто става световна знаменитост. Сериалът на Кусто предполагам е гледан от повечето жители на планетата.През 1956 г. Кусто напуска военноморския флот. Впрочем по достатъчно достоверни данни той и след напускането си продължава да сътрудничи на военноморското разузнаване по определени въпроси. Един от тези въпроси очевидно е бил намирането на нацистката база в Антарктида. Отначало озадачава географията на търсенето – района Земята на кралица Мод. Но не е тайна, че данните с които разполага Кусто са взети от американски източници!

След връщането си от своето плаване, адмирал Бърд волю-неволю е трябвало да даде интервю за американската преса. Такава е традицията там – всеки крупен деятел е беззащитен пред „четвъртата власт” и ако обърка нещо, журналистите жив ще го изядат. Та на въпроса как е минала експедицията и кои райони е посетила ескадрилата, адмирала отговорил с широка усмивка:

-Ние изследвахме бреговете на Антарктида, които преди почти никога не са били сериозно изследвани. По-конкретно визирам Земята на кралица Мод разположена в южния Атлантик. Направихме много интересни наблюдения и изучихме уникални природни явления. Мисля, че скоро ще подготвим нова експедиция.

Адмиралът увъртал, той изобщо не се готвел за нова експедиция. Впрочем е лъжел журналистите и за друго. До упоменатите брегове той изобщо не се е приближавал. Земята на кралица Мод се намира на изток от Антарктическия полуостров, докато всички драматични събития от началото на 1947 г. се случват стотици километри по-на запад от него. Станцията „Хорст Весел”, е била евакуирана и предадена на Аржентина веднага след войната. Само за информация: много „жълти” книжки и досега разполагат тайната нацистка база на територията на Земята на кралица Мод. Разказват например за цял подземен град „Нов Берлин+ с население от 2 млн. души, за връзка между нацистите и извънземните, за машина на времето... Няма да се учудите ако разбете, че за всички тези глупости плащат самите нацисти така, че никой да не повярва в съществуването на „Нова Швабия”.

Как французите са разбрали за съществуването на нацистка база в Антарктида е неизвестно. Даже за едно добро разузнаване да получи достатъчно достоверна информация е невъзможно. Обаче французите все пак се решили да експеримент, с надеждата да установят контакт с тези легендарни антаркти.

Андре е предадал интересен документ, по-точно копие:  писмо на шефа на френското разузнаване адресирано лично до Кусто. В него пише:

„Скъпи мосю Кусто! Нашето дългогодишно сътрудничество ми дава основание да се надявам, че Вие няма да се откажете да изпълните още една наша молба.

Нещата касаят доста деликатен въпрос: по непотвърдена информация, в Антарктида през периода на Втората световна война са се разполагали военни бази на няколко страни. Конкретно става въпрос за Земята на кралица Мод, въпреки, че не бива да пропускате Антарктическия полуостров и бреговете на запад от него.

Бихме искали неофициално да изследвате бреговата ивица. Вашата експедиция естествено ще бъде щедро финансирана, като между другото ще продължим да си затваряме очите за някои финансови злоупотреби на Вашите сътрудници.”

Ето значи каква била работата! Кусто не просто го молели, него са го шантажирали! През 90-те, когато стареца почти напълно се оттеглил, се разразили няколко скандала свързани с дейността на създадената от него организация. Прикривайки се зад името на Кусто, неговите подчинени извършвали финансови машинации и укривали данъци. Изглежда всичко е започнало доста преди да излезе на яве.

Французите не искали като американците да пращат голяма ескадрила в южните води и така да привличат излишно внимание. Кусто с неговите плавания, към които света е привикнал, би изпълнил подобна мисия много по-успешно и ефективно. Работата разбира се била доста опасна, но това не плашело френското разузнаване, нали не рискували своите кожи, а чужди.

И така, в средата на октомври 1973 г. „Калипсо” взел курс към бреговете на южния континент.

 И отново пещери!

Изследването на крайбрежието на Земята на кралица Мод можело да отнеме много време. Тази територия обхващала стотици километри. Затова „Калипсо”, който и без това бил оборудван по последна дума на техниката бил допълнително натоварен с най-новите и сложни системи – от радиоелектронни прибори до най-мощните металотърсачи. Някои от тях били свалени от бойни кораби на френския флот.

От време-навреме членове на експедицията се гмуркали за да изследват местната (доста бедна) флора и фауна. Но това не отнемало много време и „Калипсо” никъде не се задържал за дълго. Кусто упорито търсел това, което било нужно на френското разузнаване – изоставената (както смятал той) база от времето на ВСВ.

В края на декември 1973 г. експедицията най-накрая намерила любопитна аномалия – изпод скалистия бряг бликал широк поток топла вода. Това чудо на природата трябвало да бъде изследвано. Кусто предположил, че под скалите се намирали термални извори, които изхвърляли вода в океана. Тази версия се потвърждавала и от обстоятелството, че топлата вода била много по-пресноводна, отколкото солената океанска.

На следващия ден първата група водолази се гмурнала. Борейки се с течението те преплували около 200 м. под водата преди течението да отслабне. Учудващо, скалистия „таван” над главите им изведнъж рязко тръгнал нагоре. Водолазите изплували на повърхността и разбрали, че са се оказали в огромна пещера. Връхлетелите ги емоции, по думите на Андре били непредаваеми: французите се почувствали така, сякаш са попаднали в огромен природен храм. Навярно подобни емоции изпитали и екипажите на немските подводници, когато проникнали в аналогични пещери на стотина километра по- на запад.

Оставяйки на заден план търсенето на базата, Кусто се заел с обстойно изследване на пещерата. Тя била наистина огромна и прекрасна – висок сводест таван, висящи огромни сталактити... Стените на пещерата преливали под лъчите на мощните фенери, сякаш били покрити с множество диаманти????! Огромното подземно езеро впрочем, не достигало до стените на пещерата, неговия бряг образувал плажове със златист пясък. Един от водолазите се пошегувал – „Махни планината отгоре и става курорт”.

В езерото нямало какво толкова да се изследва. В него нямало развити нито флора, нито фауна. На брега обаче все пак имало какво интересно да се види. Вие вече досещате ли се какво именно?

Да, именно обелиски, изписани с руническо писмо. „Когато ги видяхме за пръв път, а допреди това те стояха в сянката на скален издатък, ние изпаднахме в истински шок. Мнозина неволно започнаха да се оглеждат, хората имаха чувство, че някой ги наблюдава, сякаш всяка тяхна стъпка е следена от невидими очи. Тишината наоколо изведнъж ни се стори зловеща. Всички мълчаха, толкова силен бе общия шок. Действително, кой би допуснал, че на континент, смятан за безжизнен, ще се намерят следи на някаква древна цивилизация?”.

Между другото, много скоро някои сериозно се усъмнили, че тази цивилизация е древна. Въпреки, че надписите никой не могъл да разчете, няколко души от експедицията сметнали, че това си е съвсем съвременен тайнопис или код, разположен тук от някакви неизвестни мистици. Само че как тези мистици са проникнали в пещерата? Може би били свързани по някакъв начин с военната база, която търсил Кусто?

Успели да доставят металотърсач в пещерата. Още щом го включили, прибора отчел, че на дъното на езерото има голямо струпване на метал. Водолазите опитали да се гмурнат максимално дълбоко, но не стигнали достатъчно, течението около дъното било изключително силно. Мътната вода, която носела доста пясък, не позволявала да се види какво имало там долу. А на повърхността езерото било абсолютно спокойно и кристално чисто.

Аномалиите обаче не свършвали дотук. Изследователите забелязали появата на странни вълнички по повърхността на езерото, произхода на които си останал загадка. Но това било нищо в сравнение с това, което членовете на експедицията изпитали през един януарски ден на 1974 г. Езерото започнало... да свети отвътре! При това интензивността и цветовете се менели – ту светло синьо, ту ярко червено, ту затихващо зелено.

„С някакъв непонятен ужас наблюдавахме цялата тази илюминация, всички имахме чувство, че сме се докоснали до нещо, никому неизвестно и прекалено велико, в сравнение с което ние сме просто песъчинки”. Причината за това светене, даже и виделите много изследователи не могли да определят, нищо подобно не били срещали в природата. Поглеждайки във водата, някои от тях различили някакви странни сенки с необичайна форма. Ако в този миг от водата се покажел някой древен бог, французите сигурно изобщо не биха се учудили след всичко което видели.

След известно време „светлинното шоу” престанало. Поели си въздух след шока, Кусто и останалите продължили с изследването на пещерата. Във водата хората влизали без особено желание, всички имали усещането, че ходят по гърба на спящ дракон.

Навътре в пещерата изследователите се натъкнали на скулптура. По-точно в началото някой забелязал две червени точки и ги осветил с фенер. Каменната скулптура била направена така, че да внушава страх на всеки който я доближи. Хищно животно, приличащо на лъв или пантера, снишено към земята сякаш готово за скок. Над гърба му разтворени огромни ципести криле с остри нокти. Полуотворена уста от която стърчат дълги и тънки кучешки зъби. На муцуната е застинала ужасна гримаса, смес от ярост и безумие. И най-странното, вместо очи статуята имала два червени камъка, които светели в тъмното без всякаква видима причина.

Кусто наредил единия от обелиските и статуята да се качат на кораба за да ги достави във Франция. Обаче това нямало как да стане, постаментите върху които стояли въпросните неща се оказали много здрави. Инструментите които имали изследователите били безсилни срещу тях. Статуята и обелиските били подробно фотографирани от всички страни. Чак тогава забелязали, че зад гърба на статуята, в стената, има вход към тунел.

Това да Ви напомня нещо?   В началото, при вида на статуята и коридора в скалната маса зад нея не са възникнали никакви асоциации. Но  на повечето веднага изплува в съзнанието им „проклетата шахта” във Валхала!?

Четирима доброволци от екипажа на „Калипсо” решили да влязат в тунела. Дали им дълго въже и ги пратили напред. Между водолазите и спелеолозите има много общо, така че за смелчаците никой не се безпокоял. Безпокойството ги обзело след час, когато въжето спряло да се размотава, а от дълбините на тунела далечното ехо донесло нечий вик.

Тунела по който са вървли ту се свивал, ту се разширявал. На места можело двама души да вървят редом, а на места трябвало да вървят поединично и да се навеждат. Сърцата им биели лудо в гърдите от страх, а и защото доста са бързали. Искахли час по-скоро да стигнат до своите и да се убедят, че всичко е наред. Изминали около 3 км. когато водещия Луи силно извикал и спрял. Всички също замръзнали вцепенени. В тъмното лъчът на фенера осветил мъртвешки бледото лице на Пол от първата група, който лежеше до стената. Господи, надяваме се никога повече да не видим подобен образ излъчващ абсолютен ужас! Телата на останалите трима лежали наоколо. Всички се страхували да си представят какво ги е уплашило до такава степен. Така или иначе това не е било съществено. Трябвало да изнесат телата от това проклето място.

Опитали се да вдигнат тялото на Пол, но то започна да се разплува и разпада в ръцете им, сякаш трупа е лежал тук много дълго време. В този момент от дълбините на тунела се чуло някакво стържене. ТЕ се спогледали и без никой да продума, тръгнали обратно. Накрая, след цяла вечност, края на тунела се показала. Излезли с такова чувство, с каквото навярно Данте е напускал ада.  Оказало се, че предпоследният е вървял последен. Тежкото дишане което е чувал се оказало неговото собствено. Луи - последният, -просто изчезнал.

Загубили пет души наведнъж при смразяващи обстоятелства, експедицията на Кусто не рискувала да изпраща други хора в тунела. Капитанът им казал, че наличното оборудване е недостатъчно за да се справят с неизвестната заплаха.

След няколко дни водолазите напуснали пещерата. „Калипсо” поел нататък покрай бреговете в търсене на основната цел – тайнствената подводна база.

Стана дълго, ще продължа в следващата публикация……….

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ – трета част

В телевизионния сериал „Слайдърс“ малко момче чете книга и получава от нея вдъхновението да конструира машинна, която ще му позволи да „се плъзга“ между паралелните вселени. (Книгата, която чело малкото момче в действителност е била книгата „Хиперпространството").

Но исторически погледнато, четвъртото измерение е смятано за истински куриоз от физиците. Никога не са би­ли откривани доказателства за съществуването на по-висши измерения. Положението започва да се променя през 1919 г., когато физикът Теодор Калуца написва крайно спорна статия, в която се намеква за съществуването на по-висши измерения. Той започва с Айнщайновата теория на общата относителност, но я разполага в пет измерения (едно измерение на времето и четири на пространството, тъй като времето е четвъртото пространствено-времево измерение, днес физиците наричат четвъртото пространс­твено измерение петото измерение). Ако петото измерение стане възможно най-малко, уравненията по някакъв вълшебен начин се разделят на две части. Едната част описва Айнщайновата стандартна теория на относителността, а другата част се превръща в Максуеловата теория на светлината!

Това било смайващо разкритие. Може би тайната на светлината се крие в петото измерение! Самият Айнщайн бил шокиран от това решение, което като че ли осигурявало елегантно обединяване на светлината и гравитацията. (Айнщайн бил толкова разтърсен от предложението на Ка­луца, че мислил върху него в продължение на две години, преди накрая да се съгласи да публикува статия.) Айнщайн писал на Калуца: „Идеята за достигане на (единна теория) посредством петизмерен цилиндров свят никога не ми е хрумвала... От пръв поглед харесах невероятно вашата идея... Формалното единство на вашата теория е поразително.“

Години наред физиците задават въпроса: Ако светлина­та е вълна, то тогава какво представлява вълнението? Свет­лината може да премине през празно пространство с дължина от милиарди светлинни години, но то е вакуум, лишен какъвто и да е материал. В такъв случай какво представл­ява вълнението във вакуума? С появата на теорията на Калуца ние разполагахме с конкретно предложение за разре­шаването на този проблем: светлината представлява въл­нички в петото измерение. Уравненията на Максуел, които описват точно всички свойства на светлината, се очертават просто като уравнения за вълните, които се движат в пето­то измерение.

Представете си риби, които плуват в плитко езеро. Те може никога да не са подозирали, че съществува трето измерение, защото очите им гледат настрани и те могат да плуват само назад-напред, наляво и надясно. Третото измерение за тях може да изглежда невъзможно. Но след това си представете, че върху езерото вали дъжд. Въпреки че не могат да видят третото измерение, те могат да виждат ясно сенките от вълничките на повърхността на езерото. По същия начин теорията на Калуца обяснява светлината като вълнички, които се носят върху петото измерение.

Калуца дава отговор и на въпроса къде се намира то. Тъй като не виждаме доказателства за съществуването на пето измерение, то трябва да „се е свило“ и да е станало толкова малко, че не може да бъде наблюдавано. (Представете си, че вземате двуизмерен лист хартия и го свивате стегнато във формата на цилиндър. От известно разстояние цилиндърът изглежда като едномерна линия. По този начин един двуизмерен обект се е превърнал в едноизмерен обект чрез своето свиване.)

Първоначално статията на Калуца предизвиква сензация. Но през следващите години завладяват възражения срещу теорията му. Каква е големината на това ново пето измерение? Как то се е свило? На тези въпроси не могли да бъдат намерени отговори.

В продължение на десетилетия Айнщайн работил върху тази теория с прекъсвания. След като починал през 1955 г. теорията скоро била забравена, като станала странна бележка под линия, в развитието на физиката.

Следва продължение…… Ще продължим със „Струнната теория”…………

 

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

"KEEERS OF the GDRDEH" - СВЕТЛИННИЯТ КАПАН И ЛУНАТА - ЕДНА ДЪЛГА И ЛУДА ИСТОРИЯ

През 1990 г. – почти 10 години преди излизането на популярната филмова трилогия „Матрицата“, бившия сътрудник на ЦРУ с името Джон Грейс пише книга под псевдонима „Вал Валериан“ с наименованието „Матрицата II: Отвличането и манипулацията на хора чрез напреднала технология“. Сивите, които са описани много добре и от Уитли Стрийбър са тези, които притежават техническото оборудване, за да извличат енергия от човешкото биоплазмено поле. Те също имат и възможността да извличат спомените и преживяванията на човешките същества. Точно те са тези, които причакват в светлината, когато човешкото същество умира. След това човека бива „рециклиран“ в друго тяло и целия процес започва наново. Според автора, капана със светлината в тунела по време на смърт е изобретен сравнително скоро и има за цел определени души да бъдат вкарани в нов репродуктивен цикъл. Когато човек бъде сканиран малко преди да умре, извънземните могат да видят всички негови близки и роднини, които вече са починали. Те проектират образ на „роднината“ в тунела с бялата светлина и този образ ви отвежда все по-надълбоко. Ако изберете да го последвате, може да се окажете в капан и да бъдете изпратени в следваща инкарнация по техен избор. Това показва, че Империята има доста добро разбиране за духа, но се опитва да придобие контрол върху него. За да изпълни своето предназначение този капан има нужда от солидна реклама и не случайно сте чували стотици пъти фразата да „последвате светлината“, когато се окажете в предсмъртна ситуация.

(По отношение на извънземните приличащи на богомолки има значително по-малко информация. Обикновено са засичани да работят заедно със сивите на космическите кораби, но в ролята на надзиратели и командващи процеса. Богомолката като насекомо носи това име защото когато се храни прилича много на човек който се моли с две ръце поставени заедно пред лицето си. Това повдига въпроса, кой е подучил хората да поставят ръцете заедно когато се молят на „БОГ“? 

Очевидно Валериан и извлякъл част от заключенията си от работата на Робърт Монро, човекът, който първи изучава преживяванията извън тялото чрез един научен подход. Той публикува откритията си в три книги. Във втората – „Далечни пътувания“ той картографира различните местности в астрала. В същата книга прави заключението, че човекът е експеримент на „Някого“ и е направен с цел да произвежда субстанция наречена „лууш“. Това очевидно е много рядка субстанция и този, който я притежава я намира за изключително важна за това, за което я използва. Поради нейния недостиг тя започва да се произвежда изкуствено вместо да се търси в естествената й форма. Така бива създадена Градината, за да се произвежда в нея лууш.

Философският въпрос, който много хора си задават предвид всички тези факти е дали душите на Земята живеят в един енергиен източник или има нещо отвъд това? При тяхната смърт те биват примамени към светлината и към Луната чрез красиви звукови и светлинни ефекти, така че да бъдат заловени. Има някакъв вид технология (или кула) /КУЛАТА ДЕЙСТВИТЕЛНО СЪЩЕСТВУВА, А И НЕ САМО ТЯ И Е ЗАСНЕТА ОТ КОРАБИТЕ ОБИКАЛЯЩИ ОКОЛО ЛУНАТА, ОТ своеобразен холографски затвор и са „отглеждани“ като ОГРОМНИТЕ НАЗЕМНИ ТЕЛЕСКОПИ И ОТ "ХЪБЪЛ". - ПУСНАЛ СЪМ КАДРИ В БЛОГА ПРЕДИ ОКОЛО ГОДИНА И ПОЛОВИНА НАЗАД./ на Луната, която очевидно задейства този процес. Душите биват задържани на Луната преди да бъдат трансферирани. Техните спомени биват напълно заличени от светлината и биват рециклирани, реинкарнирани или заточени отново на Земята като хранителен източник „грижливо отглеждан“ от различни същества които се хранят от тази енергия.      (Отговорът на този „философски въпрос“ не може да е еднозначен, защото Земята играе ролята на една мултифункционална платформа, която поддържа в себе си редица първични сценарии и този за фермата-затвор е само един от тях, но пък е напълно „реален“ за тези, които са избрали да го изживеят или са попаднали  в него при други обстоятелства. Земята обаче предлага и много други „сценарии“, които са обяснени по един изключително уместен начин в статията „Причини да съществувате в човешко тяло на Земята“ Колкото до „затворническите сценарии“, при тях също причините могат да бъдат много разнородни, но ако трябва да се направи някакво обобщение най-често вариантите са следните (но това далеч не са всички):

. Конкретната душа е била вкарана в капан или „отвлечена“ от своята родна планета от Империята или друга извънземна структура и е държана тук като „трофей“ или просто бива източвана за енергия. Някои от тези „родни планети“ през това време вече за завладени от Империята или пък са били напълно унищожени.

• Друг вариант е когато конкретната душа не се е съобразявала с кошерното съзнание, което бива установено като модел след като планетата е завладяна от Империята. Империята обикновено управлява чрез нещо като кошерна неврологична мрежа подобна на нашия Интернет  но органична. По този начин те връзват всичко и всеки, така че да елиминират всяко възможно чувство за лично пространство. Много същества при това положение биха действали като опозиция на такъв ред с което стават заплаха и биват задържани и изпратени на Земята.

• Друг вариант е ако душата е била заловена в някаква „нелегална дейност“ съобразно законите на Империята като търговия с оръжие, технология или наркотици и всичко за което се изисква специален лиценз за търговия.

• Конкретната душа е била член на военните сили на завладяна планета от Империята. Империята не обича да хаби ресурси. След като паметта бива заличена, остава едно ядро от информация, което придава на личността определени специфични черти на база на миналия опит. Много трудно е те да бъдат отстранени при това заличаване на паметта. Интересното в случая е, че доста от военните днес на Земята са или бивши служители на Империята в изгнание без дори да го подозират, или пък са бивши членове на отдавна забравената си родна планета, сражавайки се на противниковата страна поради амнезията и контрола над съзнанието.

• Душата е част от някаква бунтовническа фракция, която се опитва да подкопае установената система на Земята и е била изпратена специално тук като мисия. Обикновено получават и „външна помощ“ и имат подсъзнателен подтик, че са тук, за да свършат нещо конкретно.

• Душата е бивш жител на Империята или на някой от нейните съюзници и се намира в изгнание. Такива „хора“ винаги се отличават и лесно могат да бъдат идентифицирани на Земята, защото част от тяхната същност все още е здраво обвързана с идеята за имперския идеализъм. Те обаче нямат никакъв спомен за това откъде идва тяхната привързаност към имперския модел и дори, че той съществува в подсъзнанието им.

Един много интересен източник по темата за „трансфера на души“, който дава доста интересна и специфична информация е Зеф Даниел. Той прави своето изказване по специализираното радиопредаване „Coast to Coast“. Там твърди, че е бил подложен на промиващи съзнанието ритуали от неговото семейство. Според него душите на хората биват залавяни по време на смъртта на тялото смашина произвеждаща бяла светлина, която е позиционирана на Луната.                                                             Той казва на водещия на предаването, че това е някакъв вид кристална структура. По-важното обаче е, че той е видял до структурата същества, които приличали на хуманоидни рептилии. Те управлявали този гигантски тунел, в който хората влизат след като умрат. Всичко става като в някакъв филм. Те влизат там и виждат любимите си хора и имат едно приятно изживяване. И това ги кара да искат да отидат там. Те мислят, че е прекрасно. „Но аз ви казвам – те просто биват събирани там и после пренасочвани на други места.“ Според него съществува огромен междугалактически пазар за тези „души“, защото плътта е просто само един костюм или дреха. Те хващат душите, взимат ги и ги продават! Търговията съществува и е факт.

Друг бивш сътрудник на ЦРУ и пилот, Джон Лиър, споменава доста сходна теза в същото радиошоу. Според него светлина е „измамен трик“ и говори в продължение на няколко предавания за „залавящата души“ кула на Луната. Тази кула се намира точно в центъра на „лунното море“ Sinus Medii, като височината й е 6 мили и стъпва на нещо като триножник, а на върха има някакъв куб с височина 1 миля. (Лунните морета са обширни базалтови равнини на Луната, които гледани от Земята изглеждат като големи тъмни петна върху лунната повърхност.) В началото Лиър заявява, че се е чудил за какво ли може да служи тази гигантска антена, която, освен всичко друго, била насочена директно към Земята. Тогава той стига до извода, че предвид че тази технология е на милиони години, вероятно нейното приложение е свързано с приемане и изпращане на души. Когато човек умре, те вкарват душата в тази машина. Когато човек се ражда те пращат душата пак през нея. И това се случва откакто това устройство е там. Според него основната част на технологията е свързана с „куба“. Интересното е, че след това, той се отказва от показанията си, като излиза с довода, че целият този процес е за „развитието на душата“. Преди това той заявява, че извънземните гледат на хората като на „контейнери“, които участват в експеримент.

Очевидно извънземните използват и малки портативни устройства за „трансфер на души“, като такъв подобен случай е описан в книгата на Карла Търнър – „Маскарад на ангели“. Там Тед Райс описва своите спомени за малка черна кутия, която била използвана, за да прехвърли неговото астрално съзнание от оригиналното му тяло в клонирана версия на същото. Една от причините поради които извънземните използвали черната кутия била да не може човешкото съзнание да отиде някъде другаде, а вместо това да бъде вкарано в капан и насочено към клонирано тяло или просто да бъде „складирано“ докато не бъде трансферирано до мястото където извънземните искат да сложат астралното съзнание. Черната кутия е една от ключовите технологии, които извънземните ползват за „рециклиране на души“, която принуждава човешките души да се раждат в тела предварително и специално избрани от извънземните. Обикновено тези „хора“ след това участват в различни специални програми на тайното правителство като супервойници и др. Това се потвърждава и от факта, че на много хипнотични регресии се споменава за огромни складове на различни места, които са пълни с клонирани тела, ползвани съвместно от извънземни и военни части на тайното правителство.

Много често тези, които са имали преживяване близко до смъртта, след това стават „рекламни агенти“ на извънземната манипулация относно „светлината“. Неслучайно получават и щедрата подкрепа на масмедиите. Те ни казват да отидем към светлината когато умрем точно както бляскавата кукичка примамва рибата, която става на вечеря или светлинните капани, които примамват насекомите към тяхната смърт. Религията ню ейдж също рекламира отиването към светлината от няколко десетилетия с различни истории за преживявания близки до смъртта. Дузина касови филми и сериали също здраво експлоатират тази тематика така, че всички да бъдат добре „информирани“ какво да правят след като напуснат своето тяло.

През 1975 г. д-р Реймънд Мууди публикува своите открития относно един относително „нов“ феномен наречен „преживявания близки до смъртта“ и продава над 20 милиона копия до днес. Няколко години по-късно Бети Еди стартира лавина от книги на тази тематика и разбира се бестселърът „Прегърната от светлината“. Данион Бринкли пък има огромен успех с книгата си „Спасен от светлината“, която освен всичко друго му осигурява и сериозна кариера за години напред и появявания в различни радиопрограми, провеждане на лекции и семинари по целия свят свързани с преживяванията близки до смъртта.

На стр. 19 от своята книга Бринкли признава, че е работел като снайперист за ЦРУ в Лаос (по официални данни няма никакво съмнение, че е бил военен, но няма данни че е работел за ЦРУ; Бринкли твърди, че данните са покрити, защото са класифицирана информация). В същата книга той описва и своето преживяване близо до смъртта като твърди, че е бил клинично мъртъв за 28 минути. Той е ударен от светкавица докато ползва телефона в дома си:

„Гледах към предната част на линейката към едно петно над тялото ми. Заформи се тунел и се отвори като око на ураган и идваше към мен. Помислих си че това е интересно място в което да се озовеш. И така потеглих. Фактически изобщо не мръднах. Тунелът дойде към мен. Имаше звук на камбани докато тунелът се извиваше над мен...тунелът ме обгърна изцяло и се чуваше изключително красив звук на камбани които биеха в ритмична последователност. Погледнах напред към тъмнината. Там имаше светлина и аз започнах да се движа към нея толкова бързо колкото можех. Движех се без да ползвам краката си с огромна скорост. Напред светлината стана по-ярка и по-ярка докато не обхвана тъмнината и не ме остави да

стоя в рая обгърнат от брилянтна светлина. Това беше най-ярката светлина която бях виждал в живота си, но въпреки това тя не вредеше на очите ми по никакъв начин. За разлика от примера когато влизате от тъмна стая на светло тази светлина беше успокояваща за очите ми. Погледнах надясно и видях сребърна форма, която се появи като силует през мъгла. Докато я приближавах започнах да чувствам дълбоко усещане за любов и разбрах всички значения на тази дума. Докато съществото от светлина се приближаваше към мен усещах тези чувства на любов все по-силно и те ми носеха невероятно удоволствие.“

След това той казва, че е срещнал същества, които му показали фрагменти от бъдещото и дискутирали с него „мисията в живота“, която трябва да изпълни. Връщайки се в тялото си той изпитал огромна неохота да влезе в него, но трябвало да влезе, защото бил изпратен да изпълни своята мисия!

Бети Еди разказва в радиопредаването „Coast to Coast“ как била придърпана от някакъв вид енергия и нещо, което приличало на тунел и попаднала в тъмно пространство. Той бил напълно черен..., но бил изпълнен с любов, толкова подхранваща и красива, така че тя споделя, че това е най-хубавото място на което е била в живота си. След това усеща и вижда точка светлина, която се пронизва през тъмнината. Тя пожелава да отиде към тази светлина. Било желание на сърцето й да последва тази светлина. В този момент тя започва да отива към светлината. Тогава забелязва, че има „духовно тяло“, защото можела да види, че има крака които били пред нея, но били от „друг вид“. Тя коментира относно тъмнината в тунела, че принципно това би я паникьосало, но любовта, която се излъчвала от това място била толкова силна, че за нея било най-хубавото място на света:

„Беше толкова хубаво. Беше все едно моето тяло, моето духовно аз минаваше през някакво изцеление или трансформация, защото всичко от Земята се разпадаше и аз бях изпълнена с невероятно силна любов. Това е нещо 1000 пъти по-силно от всяка една любов, която сте изпитвали на Земята.“

Но истинската красота дошла малко по-късно когато тя последвала... светлината. В този тунел имало и други същества и повечето от тях желаели да отидат към нея, но тя знаела, че има и същества, които „не са подготвени да отидат към нея“. Тя казва: „те нямаше да оставят това което имаха там – този комфорт, който изпитваха – нямаше да го оставят за нищо на света и да последват светлината. Но аз исках да я последвам. Мисля че някои от тях не искаха да я последват защото не й вярваха.“

Четейки книгите й впоследствие става ясно какви изживявания й носи „следването на светлината“. Тя била посрещната от 3 „ангелски същества“, които говорили с нея относно нейни предишни съществувания и подтиснати до момента спомени. Тези спомени били подтиснати, за да може да участва в земното изживяване. Тя можела да пътува до различни локации само като си помисли за тях. Излизайки от тунела Еди влязла в доста силна бяла светлина и се срещнала с „Исус Христос“, като по време на срещата изпитала огромно чувство на любов и висок трансфер на отговори, които идвали от него на зададените й въпроси. Притежавайки някакво тяло от етерна субстанция, тя посетила различни места, личности и феномени, паркове и градини които били отвъд конвенционалните и била подложена на различни „обучаващи процеси“, които тя възприела като времеви период равняващ се на седмици или дори месеци.

Еди посетила и огромна библиотека, в която можела да узнае всичко за всекиго в историята и в настоящето за много кратко време и с невероятни детайли и можела да наблюдава различни личности от Земята. Също така посетила различни кътчета и различни цивилизации във вселената. Тя била предупредена още при пристигането си, че е умряла преждевременно и че трябвало да се върне, за да изпълни персоналната мисия, която й била отредена. Някои специфични детайли на тази мисия обаче били умишлено изтрити от паметта й, като й било казано, че това ще предотврати някои трудности при изпълнението на мисията. Тя протестирала относно „изтриването“, но й било обяснено, че това е за нейно добро и че е необходимо, както и необходимостта от това тя да се върне. С неохота тя се съгласила, като й било обещано да не стои на Земята повече отколкото е нужно. Нейното връщане във физическото тяло било доста тежко и неприятно като изживяване и било последвано от „демонични“ визити, които били спрени от ангелското присъствие.

Бети говори в книгите си и за „сложен взаимозависим вселенски план“ и човешката възможност „да се провали в него“. Това несъответствие тя обяснява с допустимия обхват на свободната воля, която е поставена в рамките на един по-голям като мащаб „божествен контрол“.

Следването на светлината след смъртта е залегнало и в някои религиозни текстове, където тя също е „промотирана“, но се изтъква факта, че има „други светлини“, които не биват да бъдат следвани защото са от „по-нисш вид“. Така например в „Тибетска книга на мъртвите“, има специален абзац по този въпрос.

„Тибетска книга на мъртвите“ може да бъде разглеждана и от позицията на една своеобразна инструкция затова как да се навигира в различните „равнини на съществуване“ след смъртта. Там се казва, че когато човек умре, му се явяват серии от различни цветове светлина. Починалият трябва да избегне „халюцинациите“ и примамките, които те представляват и да избере „чистата светлина“ (която всъщност се появява веднага за разлика от другите). Книгата указва следното: „не се подлъгвайте от мъгливата светлина с цвят на пушек идваща от ада... Споменете си за чистата светлина, чистата ясна бяла светлина, от която всичко идва във вселената и към която всичко се завръща – първоначалната природа на вашия собствен ум. Естественото състояние на вселената, която не е манифестирана. Отидете в чистата светлина, доверете и се, и се слейте с нея. Тя е вашата истинска природа, тя е вашият дом.“

Според „Тибетска книга на мъртвите“ точно по време на смъртта бива видяна „чистата светлина на реалността“ и тя се вижда от всички съзнателни същества. По този начин първичната чиста светлина бива разпозната и освобождението бива постигнато. Ако обаче първичната светлина не е разпозната, след известно време към „починалия“ се спуска вторична чиста светлина. След това се появяват светлини от шестте свята и светлината на света в който ще се родите след това ще свети най-видно. Поради „кармичната сила“ тези светлини са следните:

• Мъглива бяла светлина от света на боговете.

• Мъглива зелена светлина от света на титаните.

• Мъглива жълта светлина от света на хората.

• Мъглива синя светлина от света на животните.

• Мъглива червена светлина от света на духовете.

• Светлина с цвят на дим от света на ада.

Фактът, че Луната привлича и събира душите на умрелите на Земята е дълбоко отразен в митовете и религиозните вярвания на много народи. Египетският лунен бог Тот например е известен с това, че предвожда и транспортира душите в отвъдния живот. Той ги води от един свят в друг. Много интересно в това отношение се явява и това че е наричан и „подмамващия бог“. Пигмеите в Африка имат специален фестивал в чест на Луната. Според тях Луната управлява различни аспекти от живота на Земята, но също приютява и душите на мъртвите! На нея се гледа като на „майка на всичко живо“ и „убежище за духовете“. На този празник жените се мажат с бяла глина и зеленчуков сок и по този начин изглеждат като „призраци“ на лунна светлина. Маорите считат че Луната „яде“ хора и е източник на смърт. В екваториална Африка някои племена казват, че Луната гледа специално над тяхната територия и търси кого да погълне, а населението е много изплашено и търси начин да се скрие от нея през тази нощ (нощта на невидимостта). Бушмените също вярват, че Луната отнася душите на мъртвите. В Централна Азия има племена, които считат, че на Луната живее гигант, който яде хора. Племената Тупи в Бразилия пък считат, че всички негативни влияния идват от Луната. В някои шамански легенди се разказва че Луната краде души и шаманът има за задача да се отправи на пътешествие до Луната и да ги върне обратно. Един южно-американски мит също разказва за подобна история, в която Луната е откраднала душата на едно дете и я е скрила. Шаманът отива на Луната и освобождава душата на детето.

Кралете на Бурунди в Африка считат, че техният произход е свързан с Луната и вярват, че краля ще се върне на Луната след като умре. Луната бива разглеждана като място за местопребиваване на духовете и в индуисткия религиозен текст „Каушитаки Упанишад“, където се казва, че всички които си отидат от този свят (или от това тяло) отиват на Луната! Ако отидат на „светлата страна“ те получават всякакви наслади, а ако отидат на „тъмната страна“ на Луната биват изпращани после обратно на Земята.

В гръцката митология Елисейските полета са място, където пребивават след смъртта си в пълно блаженство героите. По принцип точното местоположение на това място не се указва. Според Плутарх обаче, Питагор локализира Елисейските полета на едната страна на Луната и според него там е мястото където цезарите и героите пребиват след като умрат. Самият Питагор е считан от някои, че е дух, който е слязъл на Земята от Луната. Според Кастор от Родос, римските сенатори носели обувки накичени с полумесеци направени от слонова кост, с което показвали, че те ще населят Луната след като умрат.

В религиозните текстове Упанишади, починалият може да тръгне по два пътя, в зависимост от това как е прекарал времето си на Земята. И двата пътя обаче водят до Луната! Там тези пътища се разделят като единия евентуално води отново обратно на Земята! Другият впоследствие води до Слънцето и след това до единение с Брама, след което дългият цикъл на реинкарнации престава.

В „Брихадараняка Упанишад“ първият път е наречен „пътят на душите“ или „пътят на предците“ и той приключва на Луната. Наричан е още пътят на пушека. Тези които покоряват световете чрез саможертва, щедрост и аскетичност (но все още нямат познание за Истината) стават на дим и след това чрез различни преобразувания стигат до Луната, където стават „храна“. Там „девите“ се хранят с тях, а те от своя страна се хранят със сома. В друг текст е обяснено, че когато „девите“ се хранят с тях означава, че ги обичат. Когато резултатът от техните добри дела, които са вършили бъде изчерпан, те се връщат обратно на Земята. Когато се върнат на Земята, те отново са „храна“. Те отново влизат в ролята на „жертвения огън“, който се явява човека. Така те минават отново по същия път.

Вторият път, този на „боговете“, отива първо до Луната, а после до Слънцето. И се нарича „пътя на пламъка“. Той е само за такива, които имат познание и знаят как да го практикуват. След Слънцето те отиват на място с „мълнии“. Тогава там ги посреща дух, който се приближава до тях и ги води към световете на Брама. В тези светове те пребивават въодушевени в продължение не еони. Те не се завръщат на Земята.

Луната и Слънцето са били възприемани в древността като „кораби“ пренасящи души, движейки се през синьо-черните води на небесата. Когато Луната нараствала, тя се пълнела с души, които в крайна сметка отивали до „стълба на славата“, тяхното крайно място за почивка. След това Луната се връщала на запад за нов курс. Този образ на нарастващата и намаляващата Луна изпразнила товара си от души на Слънцето може да бъде открит и в Китай. Сред гностиците Луната също е считана за небесен кораб, който превозва душите на починалите. Манихейците адаптирали старите индо-ирански вярвания за Луната в своята система през трети век. Техният пророк Мани казва, че Луната е „кораб на светлината“, който кръстосва небето, пълни се с души, които транспортира до още по-големия кораб – Слънцето. Сибирското ескимоско племе инуити възприема смъртта като „загуба на душата“, която пътува до Луната, а след това към Слънцето. Циганите, много от които идват от Индия като роби, също имат легенди, че техния спасител носил душите на Луната. В древен Иран животът след смъртта бил представян като опасно пътуване до Луната, Слънцето и звездите. Извършвали се специални церемонии в продължение на 3 дни след смъртта на човека, посветени на това да му помогнат в неговото пътешествие. Това пътешествие включвало преминаването на мост, който бил много опасен за „грешниците“, но лесен за преминаване от „праведниците“. След като душите на мъртвите преминавали моста, те продължавали към звездите. Добрите отивали на Луната, а след това към Слънцето, а „най-добрите“ влизали във вечната светлина на Ахура Мазда.

Както виждате идеята, че Луната е врата или портал, който води към следващия свят, е доста разпространена, а Луната играе ролята на една своеобразна разделителна линия между сегашния свят и този на „вечния свят“ и съществува като транзитна зона между двете. Един пасаж от „Каушитаки Упанишад“ казва следното:

„Наистина Луната е врата към света Сварга (небесния свят). Ако човек не е доволен от живота там, Луната го пуска на свобода. Ако човек не се оплаква впоследствие Луната го изпраща на Земята.“

Някои будистки храмове и някои английски градини съдържат в себе си „лунни портали“, които играят ролята на прагове за инициация от една реалност в друга. Това поставя Луната в ролята на медиатор между Земята и Слънцето, тъй като тя не просто събира, но и „регенерира“ душите на мъртвите, така че те да продължат пътя си към Слънцето.

Друг индуистки текст споменава, че тези които са експерти в „плодотворните дейности” и аскетичните методи придобиват правото да отидат на Луната след смъртта си. Тези „издигнати души” живеят на Луната в продължение на 10 000 години и се наслаждават на живота пиейки сома. След този период те се завръщат на Земята.

Един от последните римляни, които имат подобни схващания относно Луната според Плутарх, е римският държавник Сула, който счита, че Луната трябва да бъде специално почитана, защото тя е дом на душите на праведните, които отиват там да бъдат пречистени преди да отидат на Слънцето. Луната също е считана за дом на тези, които още не са се родили.

(Някои окултни и езотерични източници споменават, че освен Луната „станции за трансфер на души“ съществуват още на Венера, Марс и Меркурий. Луната безспорно обаче е най-голямата такава и тя е натоварена и с допълнителни специфични функции като бивш космически кораб от клас AT-EN. За всичко това подробности можете да прочете в предговора на книгата „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. Връзката на Луната с преминаването към ново съществувание дотолкова е залегнала като философия в някои източни секти, че там те тренират да напуснат своето земно тяло точно в определена фаза на Луната, което би ги отвело и до различна „дестинация“. Колкото до светлината, която обикновено се появява при състояния близки до смъртта – решението дали да я последвате е изцяло ваше, но е добре когато правите този избор той да бъде информиран такъв. Много религии спекулират относно това какво е „светлина“ и какво е „мрак“, като едната фраза е натоварена със силно негативно значение за сметка на другата и това обикновено предрешава избора. Когато става въпрос за това, което „виждаме“, обаче, е добре да се има предвид, че и „светлината“, и „тъмнината“ могат да бъдат разглеждани като различна дължина на вълната. Това, че не виждаме нещо поради липсата на сетива или липса на осъзнатост, не означава че там задължително има „мрак“ или няма „нищо“. Точно както човешкото тяло е ограничено в спектъра, в който приема физическата реалност и не чува и не вижда под и над определена дължина на вълната, същото важи и за нетренираното астрално тяло, което лесно може да бъде дезориентирано. Преди да последвате „светлината“ се уверете, че знаете със сигурност нейният източник.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА И СВЕТЛИНАТА

20.11.2013 г.
Остана зад нас датата 21.12.2012г. С такова нетърпение я очаквахме, че когато отмина, изведнъж пространството се изпълни с Тишина. Подобна на тишината, която прозвуча в жадните ни за свобода души преди двайсет и три години... Колко сърца проляха тогава сълза на разочарование заедно с Йоско Сърчаджиев... Проляхме тази сълза, защото желаехме да получим повече от това, което бяхме заслужили. Проляхме тази сълза, защото изведнъж искахме да получим всичката свобода на света. Сега прозвуча пак подобна тишина... И в тази тишина се дочу въздишка на разочарование... Може би това бе въздишка на излъганите надежди... Това бе въздишката на вашите, уморени от очакване, добри сърца... Толкова дълго беше това очакване, че ни се искаше само за миг да се отмие болката, натрупвана през всичките тези хилядолетия, пренасяна от един живот в друг. Толкова силна беше тази болка, че ни се искаше да изкрещим: „Стига, Господи! Уморихме се! Уморихме се от битки, Господи... Дай ни покой... Върни ни пак в Едемската градина, Господи... Научихме вече земния си урок...“ А, може би, иска Бог да ни каже: „Бъдете търпеливи, деца Мои. Никога не Съм преставал да ви обичам. Вече сте в края на пътя. Само още няколко крачки и ще ви прегърна. Само още няколко крачки и ще ви отведа в свят, изпълнен с Любов и Радост, свят, изпълнен със Светлина, свят, в който самите вие ще бъдете Светлина.“ И ето стига до нас този Божествен полъх и се разкъсва отново тишината. Покълва отново надеждата. Изпълват се сърцата с ново радостно очакване. Защото разбрахме, че наистина се случи нещо неповторимо. Какво всъщност се случи на тази дата? Мнозина от нас я очакваха със страх, други с любопитство, а трети с радостно нетърпение. Тези смесени чувства идваха от пророческите твърдения, че огнена стихия ще унищожи човечеството. Наистина първоначалният божествен замисъл е бил такъв. Предвиждало се е в деня, когато Земята премине през галактическия екватор и получи мощна енергия от центъра на Галактиката, тя да се взриви и да се превърне в свръхнова звезда. Тогава хората са щели да се преродят на други планети и по този начин да преминат в по-високо – четвърто и пето измерение. Но тъй като съзнанието на човечеството през последните три десетилетия рязко се повиши, божественият план за Прехода беше променен. От 1988 година се провеждат опити с доброволци, които да преминат в по-високи измерения, без да минават през смърт, както досега се е случвало при прехода на други планети. Окончателното решение за този вариант е взето през 2009 година. Никога до сега във Вселената не е извършван такъв експеримент – да преминем в по-високо измерение с физическите си тела. За да бъде успешно реализиран този преход, напреднали космически цивилизации работят вече няколко десетилетия и особено през последните три години. Те полагат огромни усилия за почистване атмосферата на планетата от замърсявания, за балансиране магнитното поле на Земята, за омекотяване на неминуемите природни катаклизми. С много усилия те работят за прочистване на планетата от Тъмните сили, които от хилядолетия спъват развитието на човечеството и го тласкат в бездната на омразата и неразбирателството. Преди две години са отстранени микрочипове, вградени в телата на някои от нас чрез имунизациите. Какво ще бъде развитието на човечеството след неминуемото осъществяване на Прехода? Преминавайки на ново, по-високо духовно ниво, човечеството ще получи много дарове. На нашите учени ще бъдат предоставени нови технологии, които те, заедно със своите космически колеги, ще внедрят в живота ни. Една от най-важните придобивки ще бъде безплатната, неизчерпаема енергия, която ние ще получаваме направо от Космоса. Това ще премахне необходимостта да добиваме енергийни ресурси от недрата на Земята и чрез тях да замърсяваме атмосферата. Двигателите с вътрешно горене ще отпаднат от употреба и на тяхно място ще заработят двигатели, ползващи чиста космическа енергия. Те ще бъдат вградени в превозни средства от съвсем нов тип, които ще бъдат много по-бързи и безопасни. Ще ни бъдат предоставени технологии, осигуряващи изобилие от храни и блага, което в крайна сметка ще доведе до отпадане на необходимостта от пари. В по-близък план ще бъдат опростени дълговете на тези, които има опасност да изгубят ипотекираните си жилища. Този процес вече тече в САЩ. Там са изпратени съобщения до всички, които не могат да обслужват ипотечните си задължения, че те им се опрощават. Ще бъде променена изцяло и финансовата система, което ще премахне бедността като явление. Но най-ценната придобивка, която ще получи човечеството, ще е промяната в здравословното му състояние. Вече са изградени част от центровете за лечение, които нашите приятели наричат Градове на Светлината. Те само чакат удобния момент да бъдат „спуснати“. Първият такъв център ще бъде в Седона. В тези центрове и чрез локални устройства ние ще получим съвършено здраве. Лечението ще се извършва със светлина, звук и цвят. Ще бъде спрян процесът на стареене и ще започне регресивен процес, който ще възвърне младежкия ни вид. Както се досещате, това ще доведе до продължаване на човешкия живот. А тези, които постигнат по-високо духовно ниво, на практика ще получат безсмъртие. С тези промени, всъщност, ще започне предсказаният Златен век на Земята. Сега ние използваме едва пет процента от капацитета на мозъка си. Предстои обединяване на двете му полукълба в едно цяло и, от там, постигане възможност за небивало разгръщане на творческия потенциал на всеки един от нас. В този нов свят, който неминуемо ще бъде изграден, ще бъдат непознати злобата и завистта, омразата. Сърцата на всички ще бъдат изпълнени с любов и състрадание, с желание да помагат на другите. Докато пиша тези редове, се опитвам да си представя мислите и настроенията на тези, които ще ги прочетат. Знам, че почти всички вие ще си кажете с въздишка: „Ех, ако можеше това да бъде вярно...“ Разбира се, тази въздишка не е вяра. Тя е едно плахо очакване, едно, може би, малко тъжно мечтание. Сега вие се държите като дете, което е видяло на витрината любимата играчка и си мечтае Дядо Коледа да му я донесе, но не вярва, че ще я получи, защото мама е казала, че играчката е много скъпа, а само татко работи в семейството. Детето прекрасно разбира това, но някъде дълбоко в доброто му сърчице се таи надежда, че може би ще се случи някакво чудо, че вълшебникът Дядо Коледа ще намери начин да му донесе мечтаната играчка. Точно така се чувствате и вие. Знам, че всеки от вас си казва: „ А може би, това наистина ще се случи...“ Да, това наистина ще се случи! То е неотменимо! Но има една малка подробност... Има едно мъничко „но“. (Винаги има едно „но“). Просто Дядо Коледа ще поиска от очакващото с трепет дете да му изпее една песничка и едва тогава играчката ще бъде негова. Ами ако детето не знае песничка? Какво ще прави тогава? Ето, затова започнах да пиша тази малка книга – защото знам, че повече от всичко желаете да получите даровете, за които ви разказах, но не знаете как да си ги поискате, още не сте научили песничката, която трябва да изпеете на Дядо Коледа. Сега ще се опитам да ви разкажа за това, което трябва да постигнете, за да получите този подарък. Опитайте се да ме слушате, докато ви чета тази приказка, така както слушат децата – с ВЯРА! Помислете дали бих се наел с този труд, ако самият аз не бях сигурен в истинността на този разказ. Знам, че ще ви бъде трудно, защото твърде малко се говори за това. По-нататък ще ви обясня защо. Но преди да започна своя разказ, искам да обясня какво ще стане с децата, които не успеят да научат песничката за Дядо Коледа. Вече споменахме какви прекрасни времена ни очакват. Представете си, че изведнъж всред тази идилия, която предстои, се втурне някой и започне да ни заплашва, започва да сее омраза и агресия, опитва се да ни върне в света, който за нас е вече отминал. За тези, които не са разбрали урока, няма да има място в това общество. На всички ще бъде даден равен шанс да се променят, но тези, които не желаят да го направят, ще се трансформират. Това ще стане като се преродят (инкарнират) на друга планета в по-ниско измерение. Нашата планета ще бъде в четвърто – пето измерение. Така в близките 20 – 30 години населението на Земята ще намалее. Но вие не се плашете! Това не се отнася за вас. Защото вече сте започнали да учите песничката за Дядо Коледа и много скоро Той с любов ще ви прегърне и ще каже: „Браво, деца Мои! Чудесно сте научили урока в училището, наречено Земя, където ви пратих преди хиляди години. Живейте в радост!“ Разбирате ли сега каква голяма отговорност стои пред нас? Разбирате ли каква отговорност поемам, като започвам да ви говоря за нещо, изглеждащо толкова странно и непознато? Хората, с които съм разговарял до сега, посрещат думите ми по различен начин – с недоверие, с любопитство, с вяра и надежда, но понякога и с иронична усмивка. Нищо. Дори и един от вас, след като прочете тази книга, да се промени така, че да стане от тези, които ще заживеят в така мечтания свят от любов, значи си е струвало. Песничката, за която говорим, се нарича ОСЪЗНАВАНЕ. Космосът, Вселената, Създателят, нашите космически приятели очакват от нас да осъзнаем някои истини, някои правила, които са основен закон всред Издигнатите същества, каквито ние много скоро ще бъдем. Ако трябва с една дума да определим това, което трябва да осъзнаем, думата е ЛЮБОВ! Безрезервна Любов към всичко. Когато затворите последната страница на тази книга и след като сте потърсили, евентуално, и други източници на информация, би трябвало да почувствате, че сърцето ви е изпълнено с Любов. Това ще значи, че добре сме си свършили работата. Но осъзнаването в Любов минава през много стъпки. Ще се опитам да ви ги посоча. Тъй като това е моето лично виждане, което съм придобил, като съм ползвал много източници, и е част от моя личен опит, бихте могли да ги допълните. 1. Необходимо е да осъзнаем, че човечеството, живата и „неживата“ природа, планетата сме едно цяло. 2. Ние сме неделима частица от Бога. Бог не е нещо вън от нас. Той не е нещо, от което трябва да се страхуваме. Ние и Бог сме едно. 3.Един вмирисан просяк, циганинът, учителят, президентът и ние сме в еднаква степен души. Различно е нашето социално положение, но като души сме едно. 4.ВЯРАТА! Няма по-силен двигател от ВЯРАТА. Ние получаваме от живота това, в което вярваме.   5.СТРАХЪТ. Няма по-голяма спънка в развитието ни от страха. Докато не се освободим от него, не можем да продължим напред. 6.ПРОШКАТА. Докато не осъзнаем прошката, ако не сме готови да простим на всички, развитието ни ще бъде спряно. 7.Освободете се от ЗЛОБАТА, ЗАВИСТТА, АГРЕСИЯТА, ГНЕВА, НЕГОДУВАНИЕТО, ГОРДОСТТА, ЗЛОСЛОВИЕТО. Не се обиждайте. За всички тези стъпки ще говорим по-обстойно. Но за да можем по-добре да ги разберем, е необходимо да се запознаем с основните събития в историята на човечеството, с пътя, който сме изминали в нашето развитие. Човечеството е един експеримент. Първосъздателят започнал да експериментира със сътворението в тази Вселена, за да постигне едно по-добро себе-познаване, себе-изразяване. Той донесъл в тази Вселена енергиите и същностите на живота „част от самия Него“ и ги надарил със своите способности. Тези части или продължения на Първосъздателя – Богове-Създатели, започнали да експериментират и създали собствена йерархия. В процеса на създаването се породила идея Земята да стане интергалактически център за информация. Тя била прекрасно място и се намирала близо до много енергийни магистрали. Цивилизации от всички галактики се надпреварвали да дадат от своето ДНК, за да бъдат представени със собствен код на тази планета. Така майсторите на генетиката създали невиждано на никоя друга планета разнообразие от животински видове. Така Земята се превърнала в жива библиотека. Изначалните автори на Земята били членове на Семейството на Светлината. Така преди 500 000 години била създадена високоразвита цивилизация на южния континент Антарктида. Но тогава започнали космически войни за собственост над този райски кът. Някои от Боговете-Създатели окупирали Земята преди 300 000 години. Тези същности победили Светлината, като лишили хората от информация, за да могат да бъдат управлявани по-лесно. Новите собственици се хранели с енергията, породена от хаоса и страха. Те променили ДНК на хората, като от 12 оставили само две спирали. Всичко, което не било жизнено необходимо и което би могло да носи информация, било изключено. Около Земята била създадена честотна бариера, която пречела на проникването на светлинната информация. Така започнала ерата на Тъмните сили. От 26 000 години на Земята властват Архонтите. Те обявили планетата за тяхна собственост. Човешката раса била поставена в положение на заложник. За да посетят Земята или да пребивават на нея, представителите на други добронамерени цивилизации трябвало да искат специално разрешение. Високочестотната бариера обхващала пространството от осем мили над и под земята. Тази технология променяла структурата време/пространство, което пречело на движението на космическите превозни средства, и така нашите космически приятели са били затруднени в желанието си да ни помагат. Завесата имала за цел да препрограмира човешкото население, като използва астрално-етерни програми за преродени човешки същества. Тези програми постигали следното: 1. Намаляване съзнанието и възпрепятстване на светлинното тяло. 2. Блокиране на свободната воля и потискане на инициативата чрез инфразвукова технология. Това въздействие се чува като жужене и предизвиква необоснована умора. 3. Замъгляване на интелигентността – води до замъглено съзнание и влошена памет. 4. Причиняване на дисхармония във взаимоотношенията – изкуствено разделяне между любов и сексуалност, дисбаланс между женските и мъжките принципи, затваряне на сърцето. 5. Причиняване на бедност, чрез прожектиране на холограмни изображения на бедност в етерния мозък. 6. Субкултурно разделение. 7. Всевиждащото око – шпионска програма, която наблюдава от етерно ниво всички дейности на физическите същества. 8. Импланти. Това са етерни кристали, поставени в аурата на всяко човешко същество непосредствено преди раждането. Тези импланти премахват спомените от предишни прераждания. Физически чипове са поставени на част от човечеството чрез ваксини. Затова СЗО ги направи задължителни. За да противодействат на повишаващото се съзнание на човечеството, Архонтите активираха Завесата през 1996 и 2004 г. Тогава бяха докарани рептилии и милиарди невидими амеби. На етерно ниво чрез камери се наблюдава нашето състояние. Тези същества са алергични към любовта, радостта, секса. Когато забележат, че сме радостни и живеем в разбирателство, към нас се изпращат амеби, които се прилепват към слънчевия сплит и от там влияят на нашите емоции. Затова добронамерените ни космически приятели работят за евакуирането на тези същества.  На Земята има шест милиона физически Архонти. Те контролират човечеството чрез Ротшилдите, владеят икономиката, енергетиката, банковата система, военно промишления комплекс, фармацевтиката, киноиндустрията, всички медии. Те са виновници за всички войни, които се водят на планетата. Но на първи юни 2012 година космическият кораб на Плеядинците успява да разруши тяхната основна опора – честотната бариера, с мощен удар, нанесен, като многократно била увеличена силата на мощно слънчево изригване чрез четиридесет километров рефлектор. Това беше последната опора на Архонтите и сега тяхната власт бързо се руши. Пробуждането на човечеството се активира отново и този път процесът е необратим. За тази операция Изначалните автори призовали Семейството на Светлината да се намеси и прочисти планетата. Началото на този процес бил поставено през 1945 г. Непосредствено след Втората световна война Гея извикала: „Господи, слаба съм! Помогни ми!“ Тогава Бог възложил на Галактическата федерация да проучи какви са възможностите за развитие на планетата. (Галактическата федерация е съюз на 1000 високо развити цивилизации от нашата галактика. В момента те помагат на още единайсет планети, които са в подобно състояние на преход.) Така от 1945 година рязко се увеличило присъствието на космически кораби в около земното пространство. Нашите приятели разработили няколко варианта за изчистване на планетата от Тъмните сили. В основата на тяхната идея стояла възможността да се използва промяната в земния магнетизъм, която започнала през 1950 г. и ще продължи до 2100 г. Тази промяна се дължи на преминаването на планетата и цялата Слънчева система през фотонен пояс в периферията на галактиката Млечен път. Намалената магнитна полярност създава условия за мощно проникване на добри космически енергии от центъра на Галактиката към Слънчевата система. Апогеят в проникването на тези енергии беше на 21.12.2012 г. Тогава се получи т. нар. Прецесия – изравняване на оста на Земята със Слънцето, Центъра на Галактиката и Космическия център, Великото Централно Слънце Алцион. На тази дата ние преминахме Галактическия екватор. Това изравняване ще се повтори след 26000 години. Сред нашите космически приятели възникнала идеята да се осъществи Възнесение на планетата и човечеството, без да се преминава през смърт, както се случвало на други планети при подобни ситуации. До тази идея се стигнало през 1987 г., когато се състояла Хармонична конвергенция. На всеки 25 години се правят такива Хармонични конвергенции. Това представлява замерване на вибрациите и електромагнитните излъчвания на планетата и хората. За последните години вибрациите на планетата са се повишили почти два пъти. Успоредно с това се повишават и нашите вибрации. Ниските вибрации са тези на злобата, завистта, омразата, клюкарството. Но голяма част от човечеството повиши значително своите вибрации, като се изпълни с Любов, добронамереност и Вяра. Това е новото повишено съзнание на голяма част от хората, което доведе до промяна на Божествения план за унищожение на планетата. Ако Тъмните сили не повишат своята честота, те ще изчезнат, няма да могат да понесат повишените вибрации. Техният хранителен източник – страх, тревога, хаос, глад, отчаяние, ще бъде премахнат. Ако ние се изпълним с любов и радост, ще спрем да подхранваме с негативната си енергия тези, които толкова дълго ни държат в робство, и те завинаги ще си отидат от нашия живот. По този начин ние се включваме в трансформацията на злото в добро. При тази трансформация получаваме неоценима помощ и напътствия от нашите космически приятели. Кои са Те? Това са нашите приятели и близки, с които сме се разделили преди хиляди години, за да дойдем на Земята и чрез стотици прераждания да създадем неоценим опит за Вселената. Много скоро нашата памет ще бъде възстановена и ние ще си спомним за тях и буквално ще ги прегърнем, ще се завърнем в своя истински дом от това вълнуващо пътешествие. Те с нетърпение ни очакват и ни помагат да извървим своята част от пътя.  Когато сме се разделили с тях, ние много добре сме знаели, че нашата душа е безсмъртна и затова нищо лошо не може да ни се случи. Знам, че много от вас не могат да допуснат, че нашата душа може да се преражда в нови и нови тела. Без да осъзнаем тази възможност, не сме в състояние да разберем пътя на нашето духовно развитие. Как се осъществява това? След смъртта ние преминаваме през тунел, който е създаден, за да може нашата душа безопасно да премине през пластовете с ниски вибрации. Като се издигнем, ние попадаме в пространство, където срещаме нашите починали преди това близки. Ако в сегашния си живот ние не сме допускали това, не сме вярвали, че нашата душа е безсмъртна, ще изживеем шок. Има души, които до такава степен не могат да приемат това, което се случва, че остават в едно междинно пространство. Те смятат, че това е сън, и чакат да се събудят. Такива души могат да имат проблеми в своето развитие. Затова е много важно предварително да сме подготвени за това, което предстои, и да не изпитваме страх от смъртта, защото тя е само средство, което ни помага да оставим тежките си физически тела тук, за да можем свободно да се придвижваме в други светове. Един от световете, където нашите души се обучават за следващото си прераждане, се намира на най-близката до нас планета с форми на живот в пета и шеста плътност, Венера За да не се чувстваме объркани в новия непознат свят, ние получаваме помощ от инструктори. Те ни помагат да анализираме опита, който сме натрупали през изминалия живот. Обикновено ние се чувстваме изморени от сътресенията, които сме преживяли на Земята, и не желаем повече да се връщаме там. В същото време има души, които са имали красиви преживявания или са оставили нещо недовършено и бързат отново да се преродят. С помощта на инструкторите ни се дава възможност да изберем вариант за следващия ни живот. Това става в едно пространство, подобно на мехур, което те наричат Пръстенът. В този Пръстен има множество устройства, подобни на нашите монитори. Там можем да разгледаме възможните варианти за бъдещото ни развитие. Бихме могли да изберем да се преродим на друга планета или отново да се върнем тук. Ако се чувстваме много уморени, можем да изберем живот в по-високите измерения – от пето до седмо. Това, най-общо казано, означава да се върнем в Едемската градина, от където сме тръгнали преди милиони години. Можем да останем тук стотици и хиляди години. Но, ако сме решили да дойдем отново на Земята, с помощта на инструкторите и на други души, с които сме свързани, започваме анализиране на възможните варианти. Има изградени постоянни групи от 15 – 20 души. Външният ни вид е като този, който сме имали при последния си престой на Земята. В тези групи анализираме опитностите си от последното прераждане и избираме вариант за следващото. Дава ни се възможност да видим епизоди от живота на различни хора, които бихме могли да бъдем. Можем да се спуснем до града, в които ще живеем, да почувстваме ароматите му, да се потопим в неговата атмосфера. Когато изберем подходящия вариант, се спускаме на Земята, за да се срещнем отново в групата след „смъртта“. Започваме своя нов живот, преживяваме ново вълнуващо детство. Вероятно мнозина от вас си мислят, че непременно ще изберат живот в охолство и безгрижие. Това е, защото от позицията на сегашния си живот не можем да оценим изцеляващото въздействие на болката. Ние винаги избираме живот, който ще ни даде най-голяма опитност. Представете си, че изпращаме децата си на училище, а те само играят по цял ден. Тогава ще бъдат много радостни, но нищо няма да научат. Така е и с нас. Ние винаги избираме точно този живот, който ще допълни липсващата ни опитност, независимо колко трудно ще ни бъде.

Следва………..

Д. Пенков

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ