ПОЛЕЗНА ЛИ Е СОЯТА?

Напредъкът в технологиите позволи да се произвежда изолиран соев протеин от това, което преди е било смятано за отпадъчен продукт - обезмаслените, с високо белтъчно съдържание остатъци от шушулките, които изглеждат и миришат ужасно. Благодарение обаче на множество оцветители, консерванти, обезмирисители, подсладители, емулгатори и синтетични хранителни добавки този отвратителен продукт може да се превърне в приятно ухаеща, вкусна "храна".

Трябва да се отбележи, че доскоро това растение се е смятало за не особено подходящо за ядене дори в родината му - Азия. Китайците не го консумират така, както другите бобови култури, защото според знанията им от векове то съдържа голямо количество антихранителни вещества.

Според многогодишните съвременни проучвания на първо място сред тези вещества са мощните ензимни инхибитори, които блокират действието на трипсина и други ензими, необходими за смилането на белтъците.

Хемаглутининът и ензимните инхибитори на трипсина са фактори, които потискат растежа. Малки плъхове, хранени със соя, спират да се развиват нормално. Тези вещества се деактивират в известна степен при процеса на ферментация, но въпреки всичко не се разграждат напълно. Вредното им действие се намалява, когато се консумират заедно с повече риба, както правят в Азия.

Соята съдържа и вещества, които потискат функцията на щитовидната жлеза. През 1991 г. японски учени съобщават, че консумацията на 30 г соя на ден в продължение на един месец води до значително намаляване на функцията на щитовидната жлеза у здрави индивиди. При някои от участниците в изследването се развила дифузна гуша и хипотиреоидизъм и много се оплаквали от запек, умора и летаргия, независимо че количеството йод, който приемали, било напълно адекватно.

Соята е едно от растенията съдържащо най-висок процент фитинова киселина, която се намира по принцип в триците на зърнените култури или обвивките (шушулките) на всички семена и на бобовите. Фитиновата киселина блокира в храносмилателния тракт усвояването от храните на много важните за организма калций, магнезий, желязо, мед и особено цинк.

Вегетарианците, заместващи със соя месото и млечните продукти и особено ако я консумират често и в по-големи количества, са изложени на сериозен риск от минерален дефицит. Изследванията с животни, хранени със соев белтък, показват повишена нужда от витамините Е, К, В и В12 и съответно развиващ се дефицит на калций, магнезий, манган, цинк и желязо. Цинкът е необходим за правилното функциониране на нервната система. Той играе много важна роля в синтезата на белтъчини и образуването на колаген, в механизмите, участващи в контролирането на Кръвната захар, както и в състава на различни ензими, осигуряващи здрава имунна система. Цинкът е абсолютно необходим за поддържането на оплодителната способност! А за мъжете няма да е зле да знаят, че някои монаси в Азия употребяват соята за ядене, защото са установили, че понижава либидото (т.е. сексуалното желание)!

Изофлавоните (това са фитоестрогени - вещества със структура, подобна на женския хормон естроген), които се намират в соята в големи количества, особено генистен и даидзен, са токсични. При изследвания инвитро е установено, че те потискат синтеза на естрадиол  и други стероидни хормони.

Твърденията за високите изисквания от белтъчини са пресилени. Необходимият дневен порцион от протеини у здрав човек е около 1 г/кг тегло, а за двете важни незаменими аминокиселини - триптофан и лизин - съответно по 1 и 3 г на ден за целия организъм. Това количество спокойно би могло да се осигури от млечни храни, сурови ядки и семена, други бобови растения и плодове и зеленчуци. Западният начин на хранене включва в изобилно количество концентриран протеин в месото, яйцата, млякото, млечните продукти и бобовите - много повече, отколкото има нужда човек. Белтъчните изисквания се повишават само при тежка физическа работа, в периода на израстването или след дълго и изтощително боледуване. Белтъчен глад може да се получи при продължително или системно гладуване или при прием на трудносмилаеми храни. Важно е обаче преди всичко какви аминокиселини се внасят с храната, а не количеството на протеините!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ВРЕМЕНА НА МУТАНТИ - МУТАНТ В ЧИНИЯТА!

                      

                                Лимон - мутант

Проблемът с ГМ-храни придобива все по-голяма острота в България. Книгата на издателство РАСПЕР "ГМО-диабет, рак, смърт…" обяснява на общо-популярен език какво представлява ГМО и каква вреда нанася върху организма.

Мутант в чинията!

"Каква трябва да бъде идеалната стока, от производството на която може бързо да се спечели? Тя трябва да бъде нужна на потребителя – тогава ще се продава добре, независимо от ситуацията в страната. Стоката трябва да има легенда, която експлоатира една или друга висша идея – здраве, религия, любов към животните и пр. Продуктите от соя притежават всичките тези качества… "
Цитат от реклама на оборудване за производство на соеви продукти.
Спомнете си през последните две десетилетия в България каква теза се налагаше в средствата за масова информация – колко са полезни за здравето соевите продукти (соево мляко, соев кашкавал, соево месо и пр.); и те се предлагаха във всеки диетичен магазин, пък и в обикновените маркети.
Първо място в света по производство на генномодифицирана соя е САЩ. Но първо място в света по употреба заема твърдо Русия. Каква е причината за това, като се знае, че страната не спада към държавите, които традиционно употребяват соя. Може би руснаците лековерно се доверяват на твърденията за "лечебните свойства" на генетично променената соя и поголовно спазват соевата диета.
И руснаците, и ние българите, употребяваме соя в огромни количества и във всякакъв вид, дори без да се сещаме за това, защото ГМ-добавки се съдържат в почти всички хранителни стоки на пазара. Нима не е ясно, че ГМ-добавки се съдържат във всички салами, наденици, луканки, шунки и пр. шумно рекламирани в СМИ хранителни стоки, които дори не могат да се нарекат "храни".
В началото на 90-те години в Русия, както и в България, се роди нов отрасъл от "хранителната" индустрия – производството на заместители на хранителните стоки. В основата на отрасъла залегна соята. За да "подобрят" месните и млечните продукти, производителите използваха натурална и генномодифицирана соя. Под "подобряване" на хранителните стоки производителят разбира да се пести натуралният компонент (примерно месо и мляко), като се смени с ГМ-добавки (соев протеин), които са по-евтини; като цяло произведеният продукт си е чисто "менте", но е по-евтин.
Днес соевите добавки присъстват в месните и млечните произведения на много, дори водещи производители и в България. Избройте имената на най-известните български фирми, производителки на месо и месни продукти и няма да сбъркате, ако кажете, че употребяват в продукцията си соеви съставки.
В момента има повече от 500 вида "хранителни продукти", в които натуралната основа е сменена със соев сурогат. Целта на вкарването им в продукта е поевтиняването на производството за сметка на по-скъпия естествен компонент. Повечето производители лъжат, като твърдят, че соевите буламачи придават допълнителни хранителни свойства и високи вкусови качества на храните.
Твърди се например, че по съдържание на белтък 1 кг соя е равен на 3 кг говеждо месо или 80 кокоши яйца. Може и да е така, но растителният белтък едва ли може да замени животинския. Но има един тревожен факт: соята съдържа вещество, което е пагубно за щитовидната жлеза. Този факт е известен още от 50-те години. Нека да си припомним дали в саламите и шунките от соц. времето в България имаше соя? Дали нашите "партийни и държавни ръководители" не бяха наясно с вредата й върху здравето на хората?
Всъщност спекулациите по повод факта, че соята е богата на белтъчини, я направи популярна за кратко време сред вегетарианците и сред хората с ниски доходи. В соята наистина се съдържат малко повече белтъчини в сравнение с другите бобови култури, но истина си остава фактът, че соевите продукти са бедни на протеин, защото в нея се съдържа особен фермент, който потиска активността на белтъчините и ферментите, необходими за усвояването й. Термичната обработка на соята не убива този фермент. Освен това употребата на соя в храната може да доведе до хронична неспособност да се реусвояват аминокиселините. А това води допълнително до нарушения в организма на човека.
Свойствата на соята да взаимодейства с ферментите и аминокиселините в организма може да доведе до негативни последици за главния мозък. Д-р Уайт и колегите му от Хавайския център за изследвания предполагат, че изофлавоните в соевите продукти влияят върху активността на хипокампа (област от мозъка, която участва в обучението и формирането на паметта).
Хипокампът съдържа голямо количество от протеина тирозин-киназа. Но изофлавонът в соята съдържа вещества, които намаляват скоростта на химическите, включително и ферментативните реакции или ги потискат. ГМ-соя влияе върху тирозин-киназата в хипокампа и може да блокира дълговременната памет.
Освен това Националният център по токсикология в САЩ през 1997 г. е установил, по-точно е потвърдил, резултатите от по-ранни изследвания през 1959 г., че изофлавоните в соята разрушават щитовидната жлеза.
През 1996 г. британският Департамент по здравеопазването предупреждава, че изофлавоните са опасни за детския организъм и бременните жени.
Днес американски и английски учени окончателно са установили, че изофлавоните оказват антиестрогенно действие, което влияе на менопаузата при жените.
Д-р Стенли Бас, на когото обичат да се позовават адептите на "здравословното" хранене с генномодифицирана соя, в свой труд, след претенциозни и не много ясни обосновки за полезността на соевия сурогат, пише:
"Макар че влиянието на соевите продукти върху здравето на човека още не е изучено, вече с увереност може да се каже, че продуктите от соя са здравословна храна… "
Доктор Бас не е сам в своите лошо обосновани твърдения за полезността на соята.
Подобни писания има и в българската преса.

ИЗТОЧНИК: „Епохални Времена”

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ