ТИХОТО ОРЪЖИЕ - Ротшилд - част четвърта

* Енергийни източници за икономическите усилватели

Следващата стъпка в изработването на един икономически усилвател е откриването на енергийни източници. Енергийните източници, върху които се крепи всяка основна икономическа система, са, разбира се, природните ресурси и съгласието на хората да работят и съответно да заемат определен пост, ранг или класа в социалната структура, тоест, да се трудят на различните равнища в системата. Всяка класа, за да осигури своя доход, контролира класата непосредствено под нея, и по този начин запазва класовата структура на обществото. Това обезпечава необходимата стабилност и сигурност, както и правителството на върха. С течение на времето комуникациите и образованието неизбежно се подобряват и нисшите класи започват да завиждат на по-висшите за техните привилегии и благосъстояние. Освен това и те започват да придобиват познания за енергийните системи и стават способни да се придвижват нагоре в класовата структура. Това заплашва суверенитета на елита. Ако това издигане на нисшите класи може да бъде забавено достатъчно дълго, елитът ще може да постигне енергийно превъзходство, и доброволният труд вече няма да бъде първостепенен енергиен източник. Докато не бъде установено абсолютно енергийно превъзходство, съгласието на хората да се трудят и да оставят други да ги управляват трябва да се взема под внимание. Един провал в това отношение би попречил на последната фаза на прехвърляне на енергийните източници под контрола на елита.
* Политическа структура на нациите — зависимост
Основната причина за стремежа на гражданите на една страна към създаване на политическа структура е подсъзнателното им желание да запазят отношенията на зависимост и протекция от детството си. Казано по-просто, те искат човек-бог, който да ги пази от всички възможни рискове; да ги гали по главите; да целува и превързва раните им; да отрупва масата им с лакомства; да ги облича; да ги приспива вечер; да им повтаря, че всичко ще бъде наред, когато се събудят сутринта. Това искане на обществото е невероятно наивно и настоятелно и човекът-бог, т.е. политикът, посреща тази наивност с друга: обещава всичко и нищо не изпълнява. Кой е по-големият лъжец в този случай? Обществото или “политикът-бог”? Това поведение на обществото вече е капитулация, породена от страха, мързела и целесъобразността. То е основа на държавата на благополучието като стратегическо оръжие срещу едно примитивно, отвратително общество.
* Лицемерие
Повечето хора имат желание да се разправят с онези, които им пречат в живота, и дори да ги убият, но не искат да се изправят пред моралните и религиозни последствия от една такава агресия. Затова те прехвърлят мръсната работа на други (в това число и на децата си!), за да не изцапат с кръв собствените си ръце. Всички се обявяват за хуманно отношение към животните, а в същото време обядват със сочни кюфтета от някоя кланица, удобно скрита далече от погледа. Но най-голямото лицемерие е, че те плащат данъци, с които финансират една професионална асоциация на наемни убийци, наречени политици, а после се жалват от корупцията в правителството.
* Отговорност
Повечето хора искат да имат пълна свобода на действие (да си правят всякакви експерименти), но в същото време се боят от провал. Страхът от неуспеха се проявява като безотговорност, като стремеж за прехвърляне на личната вина върху други — там, където успехът е несигурен и може да има нежелателни последствия (включително юридически), които лицето не е готово да поеме върху себе си. Хората искат власт, но не искат да поемат отговорност и задължения. Хората разрешават тази дилема като наемат политици, за да посрещат вместо тях реалностите на живота.
* Накратко:
Народът избира политици, за да могат хората 1. да получат безопасност без да се грижат за нея; 2. други да мислят и действат вместо тях; 3. да крадат, да нанасят вреда и да убиват други, без да мислят за смъртта и без да поемат морална отговорност; 4. да избягват отговорността за собствените си действия; 5. да се радват на даровете на природата и постиженията на цивилизацията и науката, без да полагат сериозни усилия за да ги заслужат.
Хората дават на политиците властта да създават и управляват военна машина с цел: 1. обезпечаване оцеляването на нацията-утроба; 2. предотвратяване на всякакви посегателства и заплахи срещу нацията-утроба; 3. унищожаване на външните врагове, които заплашват нацията-утроба; 4. унищожаване на вътрешните врагове — онези граждани на собствената им страна, които заплашват сигурността на нацията-утроба;


Политиците поддържат различни полувоенни служби. На най-ниското равнище е полицията, като полицаите са редови войници; адвокати и прокурори; шпиони и диверсанти (на държавна служба) и съдии, които крещят заповеди и управляват войниците. Генерали са индустриалците. Президентът, като главнокомандващ, изпълнява заповедите на международните банкови магнати. Хората знаят, че самите те са създали целия този фарс, и че те самите го финансират със своите данъци (признак на съгласие със системата), но предпочитат да търпят, вместо да се признаят за виновни и да го прекратят. По този начин нацията се разделя на две ясно разграничени части — послушно стадо и политическа върхушка. Политическата част от нацията е тясно свързана с послушната част, търпи я и я изсмуква малко по малко. Това ще продължи дотогава, докато политиците станат достатъчно силни, за да бъдат независими от народа, и тогава те ще разкъсат и изядат своите създатели .


Николай Николов
 

ТИХОТО ОРЪЖИЕ - Ротшилд - част трета

Основна стратегия: отвличане на вниманието

Опитът е доказал, че най-простият метод за гарантиране ефективността на тихите оръжия и засилване контрола над обществото е то да се държи в неведение по отношение основните принципи на системата, като в същото време вниманието на хората се отвлича с маловажни неща и се създава объркване и дезорганизация. Това се постига по следния начин: 1. Отвличане на вниманието на хората от истинските проблеми; потискане на умствената им дейност; въвеждане на некачествени учебни програми по математика, логика, икономика и инженерни дисциплини; обезсърчаване на техническото творчество. 2. Експлоатиране на емоциите на хората, усилване на склонността им да си угаждат, да задоволяват своите физически и емоционални желания (на ниво първична сигнална система). Тази цел се постига чрез: а) непрестанни емоционални атаки и насилие (психически терор) посредством масирана пропаганда на секс, насилие и войни в медиите — особено по телевизията и в пресата. б) задоволяване на първичните им желания в излишък, задръствайки ума с храна-боклук и лишавайки хората от истинската духовна храна, от която те имат нужда. 3.Презаписване на историята и законите, атакувайки широко известни факти и изконни ценности и втълпявайки на хората твърдения в противоречие с общоприетото до този момент. По този начин се атакува здравия разум — вместо да се концентрират върху истинските проблеми в търсене на изход, мисълта им се насочва към изкуствено изфабрикувани външни приоритети. Този механизъм на психическа агресия блокира способността на хората да разсъждават трезво и предотвратява евентуалното разкриване на “тихите оръжия” и технологията за автоматизиране на обществото. Основното правило е, че от хаоса се извличат дивиденти — колкото по-голяма обърканост цари сред населението, толкова по-голяма изгода могат да получат управляващите от създадената ситуация. Следователно, най-добрата стратегия е да се създават проблеми и след това да се предлага решение.

* Общественото съгласие – основна победа


Системата на тихото оръжие работи с данни, получени от послушно (опитомено) население по пътя на законови (но не винаги законни) средства. Голяма част от информацията за системните програмисти на тихото оръжие се набавя от националната данъчна служба. Тази информация се състои от структурирани данни, съдържащи се в данъчните формуляри, събрани, комплектувани и предоставени с робския труд на данъкоплатци и работодатели. Плюс това, броят надлежно попълнени формуляри, подадени в данъчната служба, е ясен индикатор за степента на обществено съгласие — важен фактор при вземане на стратегически решения. Останалите източници на информация са изброени по-горе, в краткия списък на входовете.


Коефициент на съгласие — това е обратна връзка в цифрова форма, отразяваща степента на победа. Тя се основава на следната психологическа база: Когато правителството може да събира данъци и изкупува частна собственост без справедлива компенсация, това показва, че обществото проявява безразличие към своята съдба и приема робството и законовите посегателства срещу правата на личността. Един добър и точен показател за времето на жътвата е броят граждани, които плащат подоходния си данък въпреки че правителството очевидно не изпълнява честно своите задължения към тях.

Николай Николов