неделя, 24 март 2013 г.

ОКУПИРАЙ УОЛСТРИЙТ – РЕВОЛЮЦИЯТА Е ЛЮБОВ !



Това движение не се отнася за това - 99-те % да победят или да надвият 1-ия %. Защото знаете какво ще последва: 99% ще създадат нов 1%.
Не, това не е целта ни.
Това, което искаме да създадем, е възможно по-красив свят, свещен свят, свят за всички. 
Свят, който лекува, мирен свят.
 Не можем просто да кажем, че искаме мир. Исканията ни трябва да са конкретни.
Всичко, което хората искат да кажат, трябва да бъде казано само в контекста на сегашния политически дебат. А целият политически дебат вече е прекалено малък. Ето защо празнословието само отслабва движението и го обезсърчава.
Тази система не работи и за единия процент. 
Ако вие бяхте изпълнителен директор, вашите решения щяха да са същите като техните, защото институциите имат своя собствена логика. 

Животът е също толкова  мрачен и на върха. 
И всички тези измами на богатите са един вид тяхната фалшива компенсация за загубата на наистина важните неща.  Загубата на взаимност, загубата на общуване, на близост, загубата на смисъл.
Всеки иска да има смисъл в живота си.
И днес, живеейки в развита пазарна икономика, ние спряхме да зависим от споделянето с другите, а просто си купуваме всичко и затова не ни е нужен никой.
Защото, ако този, който е произвел храната ми, ушил е дрехите ми или е построил къщата ми, ако умре или ако аз го отблъсна от себе си или той не ме харесва, това не е проблем, защото просто ще платя на някой друг да свърши тези неща.
И затова обществото не работи, защото основното е, че ние не се нуждаем един от друг.
И дори да се изолирате с някого, с който да консумирате заедно, това не създава душевна близост.
Само съвместната креативност и споделянето създават близост и удовлетворение.
Вие притежавате качествата, които са важни.
Също както всяко живо същество притежава качества, които са важни за еко-системата. И както изчезването на даден вид наранява всички, същото важи и за вас. Вие също имате необходим и важен дар, който да споделите.
 Дълго време умовете ни казваха, че да живеем споделяйки, е грешно. 
Но сега все повече хора осъзнават истината, че сме тук, за да споделяме, и усещат нужда от споделяне, и че обратното не работи при никакви обстоятелства. Все повече хора виждат, че това не е лудост, че в това има логика, че това е начинът за живеене.



И, осъзнавайки това, умът ни спира да се бори със сърцето, което желае да бъдем полезни и да споделяме.
Това преобразяване на ума, което предизвиква тези неща, е универсално и всички 99% или 1% го осъзнават. Пробуждат се различни хора по различни начини.
За  мен любовта е усещането на връзката ти с друго същество.
Икономистите казват, че “повече за теб” означава “по-малко за мен”.
Но обичаният човек знае, че повече за теб е повече и за мен.
Ако обичаш някого, знаеш, че неговото щастие е твое щастие, неговата болка е твоя болка.
Твоят “Аз” се отваря, за да приеме други хора.
Това е Любовта.
Любовта е разширяването на “Аз”-а, за да приеме другия.
А това е друг вид революция.
Няма с кого да се бориш, няма зло, което да надвиваш, няма “други” в тази революция.
Всеки чува този вътрешен зов и настъпи времето да го послушаме.
Това е бъдещето. 
Време е да се подготвим за него, да допринесем с нещо и да го осъществим.

Видео с български субтитри, 5 минути:


 И ОЩЕ ЕДНО ВИДЕО:



С ПОМОЩТА НА  Лусесита

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

събота, 23 март 2013 г.

ДОБРО НАСТРОЕНИЕ НА ВСИЧКИ!

ДА НАПРАВИМ ИЗКЛЮЧЕНИЕ И ВНЕСЕМ ДА ВНЕСЕМ МАЛКО НАСТРОЕНИЕ.  ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!











НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

петък, 22 март 2013 г.

ДА ИЗРИТАМЕ БОКЛУЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ НА 12 МАЙ


Автономно общество означава общество, в което колективния размисъл е достигнал своя максимум. Демокрацията е режима, в който заедно се мисли и решава какво ще се прави. Свободата в общество, имащо закони, е да имаш действителната възможност да участваш в дискусията, в разискването, във възникването на тези закони. Следователно ролята на политическото в демокрацията е да гарантира и да спомага за възможно най-голямата активност на индивидите и на групите, както в частната, така и в обществената среда. Почти всички човешки общества са неавтономни: въпреки, че всичките създават сами своите институции, те въплъщават в тези институции неоспоримата идея, че тази институция не е създадена от хората, а от нещо по-висше и че не може да се отзовава.



Автономията е ясното съзнание, че ние творим нашите закони и следователно, че можем и да ги сменяме.
Ако няма автономно общество (демокрация) без автономни индивиди, това предполага политическата сфера да гарантира и да спомага за възможно най-голямата дейност на индивидите (частна сфера) и на групите (обществена сфера) и също да прави така, че всички да участват в политическата власт.
Но обществената власт в действителност е частна афера на различни групи и кланове, които си поделят властта помежду си. Основните решения винаги се взимат зад кулисите; Малкото, което се изнася на обществената сцена е гримирано и манипулативно. В нашата демокрация, представителството е взело връх над разискването. Има съвсем ясно разделение между управляващите и управляваните, между доминиращите и доминираните.
Населението от своя страна се зарива в приватизацията. То изоставя обществената област на бюрократичните, управленски и финансови, олигархии. От петдесетина години се оформят нов вид индивиди, определени от алчността, фрустрацията и обобщения конформизъм. Капитализмът изглежда ней-накрая успя да изфабрикува видът индивид, който му съответства: вечно разсеян, без памет, без проект, готов да откликне на всички прищевки на една икономическа машина, която унищожава биосферата, за да произвежда илюзии, наречени стоки. Ние сме съучастници в тази еволюция на нашия свят. За винаги ли ще си останем такива? Едно нещо е сигурно: няма да увеличим шансовете на свободата си, ако постоянно следваме каквото се носи или каквото се говори, ако постоянно окастряме това, което мислим и това което желаем. Когато се борим сами, вместо да искаме от нашето правителство да направи нещо за нас; когато се организираме, дори просто за да обсъдим какво има да се прави, тогава сме в движението към автономията -индивидуална и колективна, следователно и към демокрацията.
Има нужда от нас не това, което е, а това което би могло да бъде и би трябвало да бъде.
Корнелиус Касториадис

С ПОМОЩТА НА  Лусесита.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

четвъртък, 21 март 2013 г.

# ИМПЕРИЯ НА БАЗИТЕ – РИМЕЙК #


САЩ разполагат с военни бази на всички континенти. В годините след разпадането на Съветския съюз, Америка се нарече "самотната свръхсила", по-късно "неохотния шериф", след това "задължителната нация" и накрая след 11 септември "Новия Рим".
Мрежата им представлява фронта на една нова империя:
"империя на базите",
която не обхваща само Антарктида. САЩ имат над половин милион военни, шпиони, технически персонал, информатори и цивилни контрактьори в различни държави. С практиките на тайни затвори, мъчения и безочливо погазване на човешките права
.!!!!!!!!!

Големите бази на Америка разположени на чужда територия са поне 700?! ЗАЩО ТАКА БРЕ МИРОТВОРЦИ - ЦИЦИ ЦИЦИ....?!
Пентагонът е собственик?!,  или наемател ( БРЕ БРЕ, МАМА ИМ ДА ЕБА!) на 702 бази в 130 държави. Освен тях американските военни имат 6 000 бази в Съединените щати и други контролирани от тях територии. Те разполагат и с огромен брой малки секретни подслушвателни бази в различни точки на света.

В разположените в чужбина бази Пентагонът има 253 288 души униформен персонал, плюс още толкова цивилен. Пентагонът е работодател на близо 45 000 наети на място чужди граждани.


Тези данни  обаче са непълни. Те не включват много от новите големи военни бази като "Бондстийл" в Косово, бази в Афганистан, Ирак, Израел, Кувейт, Киргизстан, Катар, Узбекистан и т.н................................
Под прикритие на борба с тероризма Америка чертае една "арка на нестабилността",  която се простира от Андите в Южна Америка до Северна Африка и Близкия Изток, и достига до Филипините и Индонезия. Зоната, очертана от арката  е почти идентична с Третия свят и покрива ключовите петролни резерви на планетата???????!!!!!


Това е нова форма на колонизация чрез военни бази създадена от новата световна империя Америка (историята е даказала, че вечна империя няма и май САЩ се разпада!).  Източно-европейските бази, включително тези в България, са част от "колонизацията". Колин Пауъл ги нарече "ново семейство бази". “Новото семейство" не случайно се изгражда в най-обеднелите точки на Европа и света. Една от причините Пентагонът да търси преместване от "богати демокрации" като Германия в страни смазани от бедност като Румъния и България, или пък от военни диктатури в други части на света, е да се възползува от техните "по-меки закони за околната среда". Известно е, че Пентагонът налага на всяка от държавите, в които разполага свои войски, така наречените "Договори за статута на военните сили", които освобождават Съединените щати от задължения за изчистване или от плащания за щети нанесени на околната среда. Такива щети и специалният статут са се превърнали в огромен проблем за американците в Окинава например. Истинската причина за създаването на нов кръг от американски военни бази е да се разшири империята.

Чалмърс Джонсън


Корумпираните и морално банкрутирали управници в България, Румъния, Полша и други източноевропейски страни бързат да ни продадат на новия Big Brother - да ни превърнат в колониален аванпост на американската Империя от бази и тайни затвори.


Още по-омерзително е поведението на българската официална медия и официална интелигенция, които не произведоха нито един разследващ материал по въпроса, никаква позиция и морално осъждане на безочливите "практики" на Империята, никакъв намек за съпротива на тази неоколонизация.

За разлика от продажните политици, официалната медия и платената интелигенция, мнозинството от хората в България отхвърлят идеята за превръщането на страната в плацдарм на САЩ, фронтова линия за терористични удари и далечен буфер на Империята.


Николай Николов

вторник, 19 март 2013 г.

@ ДЕСЕТ ПРАВИЛА ПО КОИТО НИ УПРАВЛЯВАТ @



В книгата на Йордис фон Лохаузен „Смелост за власт" откриваме „десет правила" на китайския майстор Сун Дзъ преди 2500 години, които показват, че слабостите на хората винаги са били проучвани и използвани. Ако човек познава скритите механизми на живота - в този случай негативните - най-вероятно ще ги употреби и ще има предимство:

1) Развалете това, което винаги е било хубаво в страната на враговете ви.


2) Направете боговете им за посмешище и стъпчете всичките им обичаи в калта.


3) Подкопайте с всички средства престижа на водещата класа; оплитайте ги при всяка възможност в тъмни машинации и в подходящия момент ги опозорете.


4) Разпространявайте между гражданите конфликти и раздори.

5) Настройвайте млади срещу стари.


6) По всякакъв начин спъвайте работата на властта.


7) Внедрявайте навсякъде свои шпиони и


8) не се страхувайте от сътрудничество с най-низките и най-отвратителните създания.


9) Винаги, когато можете, обърквайте обучението и доставките на противниковите сили; подкопавайте дисциплината им и парализирайте волята им за борба чрез потискаща музика, също така пращайте леки жени в лагера им и оставете падението им да достигне дъното.


10) Не пестете нито обещания, нито пари или подаръци, защото всичко това носи големи лихви (1, S. 263).





„Десетте правила" със сигурност са били дар за много владетели при изпълнение на политическите им цели. Части от тях намираме и в „Завещанието на Петър Велики", в документите на Баварските илюминати или при Макиавели. Николо Макиавели (1469-1527) е гениален италиански политик и историк, който (най-вече) в книгата си „Владетелят" изследва причините за безсилието на управлението в Италия. В нея описва владетел, чиито действия произтичат единствено от позиция на властта. По негово мнение владетелят винаги трябва да създава противоположни партии - „леви" и „десни" групировки, които да действат едни срещу други, така че народът да потърси закрила и сигурност при него.
Това не прилича ли на сегашния, раздухван от медиите страх от тероризъм? От кого гражданите ще потърсят закрила? А ако заплахата е (уж) глобална, от кого ще поиска защита световното население? Новия световен ред?...
Драмата е, че повечето хора търсят виновници за тяхното неприятно настроение, финансова мизерия, здраве или семейно положение - винаги извън тях. Логично и решението е някъде навън - държавата трябва да подобри нещата или здравната система, или новата ваксина, или социалната система, да, а защо не и извънземните...




Представата, която ни се внушава от държавата и медиите е абсолютно същата: ние живеем в някакъв напълно външен свят. Духът - двигателят зад материята - любовта, интуицията, душата, божественото се отричат. Всичко това било отживелица, суеверие, фантазия, проекции на желанията.
Точно това е нещото, което различава „посветените" от повърхностните граждани - атеисти и материалисти: те не са запознати с механизмите на живота. Те стават незначителни, безлични и се забавляват с живота на големите, богатите и влиятелните.
Съответно трябва да разделим тайните механизми на живота в две категории:


1) слабостите, които могат да се използват срещу бъдещото развитие на човека, и


2) силите, които благославят човечеството духовно и безгранично, ако бъдат използвани съзнателно.


Николай Николов