Показват се публикациите с етикет общество. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет общество. Показване на всички публикации

вторник, 2 август 2016 г.

ОСНОВАХА НАЦИОНАЛНО ХОРИЗОНТАЛНО ДВИЖЕНИЕ „КУР ЗА ПОЛИТИЦИТЕ“

В Габрово бе основано Национално хоризонтално движение „Кур за политиците“, съкратено НХД КЗП. Движението е основано с решение на самите основатели, без да се допитват до съда или друга държавна институция. Основателите на движението не са нищо повече от негови членове, самото движение е напълно хоризонтално, без какъвто и да било ръководен или изпълнителен орган. Няма да се правят никакви опити движението да бъде регистрирано по официален път, тъй като това противоречи на самата му идейна същност. Гербът на движението е изправен среден пръст, а девизът, който се използва и като поздрав между членовете и симпатизантите на движението е, „Кур за политиците“.
Всеки български гражданин е свободен да влиза и излиза в движението когато и колкото пъти си поиска. Всеки член на движението може да организира събитие в рамките на движението, като единственото необходимо нещо е то да се проведе под мотото „Кур за политиците“. Задълженията на членовете са по време на акции и събития да носят агитационни и пропагандни материали с изобразени герба на движението и изписано неговото мото. При всеки досег с представители на медиите, членовете на движението са длъжни да започват своето волеизявление с показване на среден пръст и ясно изговаряне на девиза на движението „Кур за политиците“. Всеки член на движението е свободен да говори както от името на цялото движение, така и от свое собствено име.
Друго задължение на членовете на движението, е при провеждане на политическо събитие или такова с участие на политици в тяхното населено място или в близост, да го саботират по всеки възможен начин с освирквания и възгласи „Кур за политиците“, както и да агитират присъстващите там български граждани да се присъединят към националното хоризонтално движение „Кур за политиците“.
Целта на движението е взимането на властта в страната, след което всички политици от 1989г. насам ще бъдат осъдени на доживотен физически обществено полезен труд, личното им имущество ще бъде конфискувано, а бизнесът, ако имат такъв, национализиран. Заплащането на труда им ще бъде в размер на минималната работна заплата, към датата на взимане властта от НХД КЗП. Движението има право да излъчва свои членове за различни държавни длъжности, като изборът става чрез жребий измежду всички желаещи да заемат въпросната длъжност.
Националното хоризонтално движение „Кур за политиците“ има за крайна цел установяването на демократична диктатура. След вземането на властта, в страната ще бъде въведен диктаторски режим, като диктаторът ще се избира за срок от една година чрез жребий измежду всички, които искат да изпълняват тази висша ръководна длъжност в държавата. След изтичане на мандата, диктаторът няма право да участва в жребия за следващата година. Ако след изтичане на мандата диктаторът откаже да напусне поста си доброволно, всеки гражданин има право да го убие, без да се бои от съдебно преследване. След изтичане на мандата си диктаторът няма право на никаква специална защита или привилегии, той отново става обикновен гражданин.
Сътворил: - ТУК!, ЗА КОЕТО МЕРСИ......
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

събота, 4 април 2015 г.

# ПСИХО ВОЙНАТА - ЖЕСТОКАТА РЕАЛНОСТ #

СУБТИТРИТЕ, МОГАТ ДА СЕ МЕСТЯТ С ЛЯВА МИШКА НА МЯСТО КЪДЕТО ПОЖЕЛАЕТЕ! 

Психологическата война (Психовойната) се изразява в планирано използване на пропагандата и други психологически методи с основната цел да се повлияе върху мнението, чувствата, отношението и поведението на дадена вражеска група, в името на постигането на националните интереси.




Позната е и с термина „информационна война" (infowar), който подчертава тактическото значение на използването на информацията за военни цели.
Методите, използвани в психовойната, се наричат психологически операции или психологически маневри (на английски PSYOPS, Psychological operations). Те са модерни методи, използвани от военните институции и могат да бъдат описани като сбор от психологически действия, прилагани чрез планирано използване на комуникацията. Прилагат се в периоди на мир, криза или война и са насочени срещу групи от приятели, неутрални или врагове (правителство, обществено мнение, организации, групи или индивиди) с цел да повлияят на отношението и поведението на избраната група и да се постигнат определени политически резултати.
Психовойната може да се определи като неконвенционална война, стремяща се да унищожи съзнанието на врага, вместо неговия военен потенциал.
„Психовойна" е филм на режисьора Скот Нобъл (режисьор и на Human Resources). В него се проследява историята на пропагандата и връзките с обществеността в САЩ. Кои са създателите на пропагандата? Дали психовойната във военно време и рекламата в мирно време не са едно и също нещо? Дали цялото общество не е жертва на подобна психовойна? И ако е така, то как бихме могли да реагираме? Изключително интересен и интелигентен филм. Гледайте и четете!!!!




НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

вторник, 4 март 2014 г.

# СВОБОДАТА Е ОТНОСИТЕЛНА И КАТО ТАКАВА ЗАВИСИ ПОВЕЧЕ ОТ ВЪНШНИЯТ ФАКТОР #


Свободата е относителна и като такава зависи повече от външният фактор, отколкото волята. Ролята на волята твърде често се изчерпва с това да се примири с логичното. Ето пример с ябълката (всеки един от нас) и Земята (света който ни заобикаля). Според физичните закони Земята привлича ябълката към себе си, но и ябълката прави същото с планетата. Второто е толкова по - малко, колкото и масата му е по - скромна и отклонения има евентуално ако си тежиш на мястото.
Да владееш живота си ще рече, че владееш средата си, т.е. елиминираш влиянието и върху теб при вземането на решения, начин на поведение и т.н. и т.н. Като почнем с това, че имаме часовник, поглеждаме светофара, ходим на училище или работа, не се разхождаме по нощница на улицата и си плащаме в магазина, можем да се замислим що за свобода реално имаме. Излиза, че ежедневието ни е изпълнено в угаждане на чужди интереси и правила. Робството не са окови, това го научавате още в училище. Тогава научавате и още една мисъл - робството се усеща едва когато оковите станат твърде дебели за да бъдат строшени. По тази причина се пропагандира, че  наркотиците са готино и елитно занимание. Можем само да си пожелаем, че няма излъгани нови наркоманчета заблудени, че заплахата е като тази да говориш в клас или пресечеш на червено.
Та, ето ви и теория: Човекът е като капка - съвършена форма която бързо се трансформира, разкъсва или просто разлива. Океанът пък е населението на планетата. Когато една капка падне върху повърхността на водата, тя прави грандиозно зрелище изразяващо се в концентрични вълни галещи повърхността. Точно така се разпространяват идеите и мислите. Ефектно и ... краткотрайно. Когато живеем в една локва, влиянието ни ще бъде по осезаемо, когато се намираме в океана... може и да не забележат присъствието ни. А сега си помислете, че навън вали. Да, ние сме част от нещо, но сякаш нашето влияние върху това глобално явление е незабележимо. И когато говорим за космонавтиката, разстоянията до бленуваното посещение на близки планети от друга галактика не е 20 години строеж, а 20, 50 или 1 000 хиляди светлинни години. Числа които еднодневки като хората няма как да обгърнат в представите си и изчисленията след десетичната запетая могат да развълнуват само математиците.
Ако човек има влияние, то не е толкова върху собственият му живот, отколкото върху този на околните. По същата причина и неговият живот е повече следствие от средата му, отколкото от личен избор. Ако искаш да разсмееш БОГ, кажи му, че си имаш планове. Чували ли сте го? Кой от вас не е имал планове които не е осъществил? Кой от вас се не се е отказвал, защото целта му се е сторила твърде висока и недостижима? Всички ние имаме една мнооооооого малка мяра за това какво можем и се равняваме по нея въобразявайки се, че всъщност правим нещо съществено. Колко от вас получават удовлетворение от работата на която ходят? Колко от вас не са се карали с роднини? Колко от вас не са искали да зарежат всичко и да отидат на другия край на света? Колко от вас не са искали да отидат някъде, където никога няма и да отидат? И вие се мислите за свободни?
Дойде ред и на волята. Имаме воля. Че даже и свободна била. Не знаем какво е несвободна воля, но и този израз е толкова смислен колкото и предходният. Да имаш воля не значи да свършиш нещо, а да го свършиш ръководейки се от лични съображения. Дали такива съществуват, ние май сме  скептични. Най-голямото преимущество на човека осигурило му господство над света е и най-големият му недостатък. Не, не говорим за интелекта, а за общественото самосъзнание. Човек мисли твърде много за другите, дотолкова, че забравя и себе си. Грижи се за колата, за децата, за съпругата, за майката, за минувача който е блъснал, за непознатият който му се смее, за колегата, за шефа, за касиера, за този който никога не е виждал, а живее отсреща, за всеки. Всичко което имаме ни връзва в адска бримка на отговорности, като почнем от данъци и свършим с внимание и любов. Извода не е "нямайте", просто констатираме, че основна характеристика на имането на живот е треперенето над него.
Под воля се разбира да вземаме решения самостоятелно и да противоречим на общоприетото или налаганото ни. Всичко това е алогично и неестествено. Като такова е срещано толкова често колкото и 6 - цата от тотото. Да, съществува и не, не доказва нищо. Това е просто изключението потвърждаващо правилото. 
Човекът е жертва на обществото. Естествено има и други философски течения. Според едни ние сме родени с мисия или пък бъдещето ни вече е предначертано. И в "Престъпление и наказание" Разколников реализира идеята на райха за раса над друга, за "свръхчовека" на Ницше и прочие идеи подкрепящи, че съществуват хора които коват съдбата си и това им право е дадено свише. Дали е така, всеки може да прецени за себе си.


НИКОЛААЙ НИКОЛОВ

понеделник, 9 декември 2013 г.

ПСИХОВОЙНАТА - ЖЕСТОКАТА РЕАЛНОСТ




СУБТИТРИТЕ, МОГАТ ДА СЕ МЕСТЯТ С ЛЯВА МИШКА НА МЯСТО КЪДЕТО ПОЖЕЛАЕТЕ! 

Психологическата война (Психовойната) се изразява в планирано използване на пропагандата и други психологически методи с основната цел да се повлияе върху мнението, чувствата, отношението и поведението на дадена вражеска група, в името на постигането на националните интереси.




Позната е и с термина „информационна война" (infowar), който подчертава тактическото значение на използването на информацията за военни цели.
Методите, използвани в психовойната, се наричат психологически операции или психологически маневри (на английски PSYOPS, Psychological operations). Те са модерни методи, използвани от военните институции и могат да бъдат описани като сбор от психологически действия, прилагани чрез планирано използване на комуникацията. Прилагат се в периоди на мир, криза или война и са насочени срещу групи от приятели, неутрални или врагове (правителство, обществено мнение, организации, групи или индивиди) с цел да повлияят на отношението и поведението на избраната група и да се постигнат определени политически резултати.
Психовойната може да се определи като неконвенционална война, стремяща се да унищожи съзнанието на врага, вместо неговия военен потенциал.
„Психовойна" е филм на режисьора Скот Нобъл (режисьор и на Human Resources). В него се проследява историята на пропагандата и връзките с обществеността в САЩ. Кои са създателите на пропагандата? Дали психовойната във военно време и рекламата в мирно време не са едно и също нещо? Дали цялото общество не е жертва на подобна психовойна? И ако е така, то как бихме могли да реагираме? Изключително интересен и интелигентен филм. Гледайте и четете!!!!




НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

петък, 22 март 2013 г.

ДА ИЗРИТАМЕ БОКЛУЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ НА 12 МАЙ


Автономно общество означава общество, в което колективния размисъл е достигнал своя максимум. Демокрацията е режима, в който заедно се мисли и решава какво ще се прави. Свободата в общество, имащо закони, е да имаш действителната възможност да участваш в дискусията, в разискването, във възникването на тези закони. Следователно ролята на политическото в демокрацията е да гарантира и да спомага за възможно най-голямата активност на индивидите и на групите, както в частната, така и в обществената среда. Почти всички човешки общества са неавтономни: въпреки, че всичките създават сами своите институции, те въплъщават в тези институции неоспоримата идея, че тази институция не е създадена от хората, а от нещо по-висше и че не може да се отзовава.



Автономията е ясното съзнание, че ние творим нашите закони и следователно, че можем и да ги сменяме.
Ако няма автономно общество (демокрация) без автономни индивиди, това предполага политическата сфера да гарантира и да спомага за възможно най-голямата дейност на индивидите (частна сфера) и на групите (обществена сфера) и също да прави така, че всички да участват в политическата власт.
Но обществената власт в действителност е частна афера на различни групи и кланове, които си поделят властта помежду си. Основните решения винаги се взимат зад кулисите; Малкото, което се изнася на обществената сцена е гримирано и манипулативно. В нашата демокрация, представителството е взело връх над разискването. Има съвсем ясно разделение между управляващите и управляваните, между доминиращите и доминираните.
Населението от своя страна се зарива в приватизацията. То изоставя обществената област на бюрократичните, управленски и финансови, олигархии. От петдесетина години се оформят нов вид индивиди, определени от алчността, фрустрацията и обобщения конформизъм. Капитализмът изглежда ней-накрая успя да изфабрикува видът индивид, който му съответства: вечно разсеян, без памет, без проект, готов да откликне на всички прищевки на една икономическа машина, която унищожава биосферата, за да произвежда илюзии, наречени стоки. Ние сме съучастници в тази еволюция на нашия свят. За винаги ли ще си останем такива? Едно нещо е сигурно: няма да увеличим шансовете на свободата си, ако постоянно следваме каквото се носи или каквото се говори, ако постоянно окастряме това, което мислим и това което желаем. Когато се борим сами, вместо да искаме от нашето правителство да направи нещо за нас; когато се организираме, дори просто за да обсъдим какво има да се прави, тогава сме в движението към автономията -индивидуална и колективна, следователно и към демокрацията.
Има нужда от нас не това, което е, а това което би могло да бъде и би трябвало да бъде.
Корнелиус Касториадис

С ПОМОЩТА НА  Лусесита.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ