Лимон - мутант
Проблемът с ГМ-храни придобива все по-голяма острота в България. Книгата на издателство РАСПЕР "ГМО-диабет, рак, смърт…" обяснява на общо-популярен език какво представлява ГМО и каква вреда нанася върху организма.
Мутант в чинията!
"Каква трябва да бъде идеалната стока, от производството на която може бързо да се спечели? Тя трябва да бъде нужна на потребителя – тогава ще се продава добре, независимо от ситуацията в страната. Стоката трябва да има легенда, която експлоатира една или друга висша идея – здраве, религия, любов към животните и пр. Продуктите от соя притежават всичките тези качества… "
Цитат от реклама на оборудване за производство на соеви продукти.
Спомнете си през последните две десетилетия в България каква теза се налагаше в средствата за масова информация – колко са полезни за здравето соевите продукти (соево мляко, соев кашкавал, соево месо и пр.); и те се предлагаха във всеки диетичен магазин, пък и в обикновените маркети.
Първо място в света по производство на генномодифицирана соя е САЩ. Но първо място в света по употреба заема твърдо Русия. Каква е причината за това, като се знае, че страната не спада към държавите, които традиционно употребяват соя. Може би руснаците лековерно се доверяват на твърденията за "лечебните свойства" на генетично променената соя и поголовно спазват соевата диета.
И руснаците, и ние българите, употребяваме соя в огромни количества и във всякакъв вид, дори без да се сещаме за това, защото ГМ-добавки се съдържат в почти всички хранителни стоки на пазара. Нима не е ясно, че ГМ-добавки се съдържат във всички салами, наденици, луканки, шунки и пр. шумно рекламирани в СМИ хранителни стоки, които дори не могат да се нарекат "храни".
В началото на 90-те години в Русия, както и в България, се роди нов отрасъл от "хранителната" индустрия – производството на заместители на хранителните стоки. В основата на отрасъла залегна соята. За да "подобрят" месните и млечните продукти, производителите използваха натурална и генномодифицирана соя. Под "подобряване" на хранителните стоки производителят разбира да се пести натуралният компонент (примерно месо и мляко), като се смени с ГМ-добавки (соев протеин), които са по-евтини; като цяло произведеният продукт си е чисто "менте", но е по-евтин.
Днес соевите добавки присъстват в месните и млечните произведения на много, дори водещи производители и в България. Избройте имената на най-известните български фирми, производителки на месо и месни продукти и няма да сбъркате, ако кажете, че употребяват в продукцията си соеви съставки.
В момента има повече от 500 вида "хранителни продукти", в които натуралната основа е сменена със соев сурогат. Целта на вкарването им в продукта е поевтиняването на производството за сметка на по-скъпия естествен компонент. Повечето производители лъжат, като твърдят, че соевите буламачи придават допълнителни хранителни свойства и високи вкусови качества на храните.
Твърди се например, че по съдържание на белтък 1 кг соя е равен на 3 кг говеждо месо или 80 кокоши яйца. Може и да е така, но растителният белтък едва ли може да замени животинския. Но има един тревожен факт: соята съдържа вещество, което е пагубно за щитовидната жлеза. Този факт е известен още от 50-те години. Нека да си припомним дали в саламите и шунките от соц. времето в България имаше соя? Дали нашите "партийни и държавни ръководители" не бяха наясно с вредата й върху здравето на хората?
Всъщност спекулациите по повод факта, че соята е богата на белтъчини, я направи популярна за кратко време сред вегетарианците и сред хората с ниски доходи. В соята наистина се съдържат малко повече белтъчини в сравнение с другите бобови култури, но истина си остава фактът, че соевите продукти са бедни на протеин, защото в нея се съдържа особен фермент, който потиска активността на белтъчините и ферментите, необходими за усвояването й. Термичната обработка на соята не убива този фермент. Освен това употребата на соя в храната може да доведе до хронична неспособност да се реусвояват аминокиселините. А това води допълнително до нарушения в организма на човека.
Свойствата на соята да взаимодейства с ферментите и аминокиселините в организма може да доведе до негативни последици за главния мозък. Д-р Уайт и колегите му от Хавайския център за изследвания предполагат, че изофлавоните в соевите продукти влияят върху активността на хипокампа (област от мозъка, която участва в обучението и формирането на паметта).
Хипокампът съдържа голямо количество от протеина тирозин-киназа. Но изофлавонът в соята съдържа вещества, които намаляват скоростта на химическите, включително и ферментативните реакции или ги потискат. ГМ-соя влияе върху тирозин-киназата в хипокампа и може да блокира дълговременната памет.
Освен това Националният център по токсикология в САЩ през 1997 г. е установил, по-точно е потвърдил, резултатите от по-ранни изследвания през 1959 г., че изофлавоните в соята разрушават щитовидната жлеза.
През 1996 г. британският Департамент по здравеопазването предупреждава, че изофлавоните са опасни за детския организъм и бременните жени.
Днес американски и английски учени окончателно са установили, че изофлавоните оказват антиестрогенно действие, което влияе на менопаузата при жените.
Д-р Стенли Бас, на когото обичат да се позовават адептите на "здравословното" хранене с генномодифицирана соя, в свой труд, след претенциозни и не много ясни обосновки за полезността на соевия сурогат, пише:
"Макар че влиянието на соевите продукти върху здравето на човека още не е изучено, вече с увереност може да се каже, че продуктите от соя са здравословна храна… "
Доктор Бас не е сам в своите лошо обосновани твърдения за полезността на соята.
Подобни писания има и в българската преса.
ИЗТОЧНИК: „Епохални Времена”
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ