ТАЙНАТА НА КИВОТЪТ - ЧАСТ ВТОРА

КИВОТЪТ КАТО КОНДЕНЗАТОР НА СЕИЗМИЧНА ЕНЕРГИЯ

Емил Братанов

Прер.и доп.от публ.в сп.Усури

Възстановената история на Камъка на съдбата от Лемурия и Атлантида /пренасян след големите циклични тектонични катастрофи от един континент на друг, чак до Египет в няколко хиляди години по-близката човешка история/, до изчезването му след падането на Монсегюр е един ясен и недвусмислен разказ за авторите – проследяващи тъкмо такава вероятна хронология. По-нетрадиционна този път е отправната точка – много далеч назад в съществуването на цивилизации, които до днес не са еднозначно признати. Но изглеждат толкова вероятни за неортодоскалната наука, колкото самия Египет или древна Елада. И веднага да отбележим: всичко това превръща Кивотът в нещо различно от библейската “радиостанция” на Бога, поръчана на водача на Израилтянския народ при лутането към Обетованата земя. Всъщност, в изследването на Джоузеф и Бодуан /самата тя - далечен потомък на владетеля, основал Ордена на тамплиерите/, ударението е поставено не изобщо върху “кутията” за скрижалите, а заровено в съдържанието й; един кристал, най-малкото, “работил” хилядолетия в саркофага на Царя в Голямата пирамида /също “кутия” с подобни пропорции и обем, но каменна/ като енергиен кондензатор на геофизични енергии, опазвал долината на Нил от природни бедствия, които унищожили Лемурия и Атлантида.

След превземането на крепостта на катарите, историята на свещения обект поема в няколко различни посоки, много от които напълно възможни, защото на различни места се появяват повече от един кивот или други подобни граали. Ковчегът на завета се оказва и камъкът Туаои, донесен от атлантите, за да възстановят цивилизацията си в делтата на Нил, което го прави най-великия мощен кристал, сътворяван някога. А той е и камъкът Бенбен от Голямата пирамида и сетне свещеният Граал на тамплиерите.

КИВОТЪТ КАТО МИТОВЕТЕ ЗА ЛЕТЯЩИТЕ БОГОВЕ

Зависи наистина от избраната отправна точка на търсенията. Ако се “отървем” от Библията – една съмнителна компилация, обслужваща неприкрити интереси за господство и подчинение; и потърсим “световно” присъствие на божествени магически артефакти, картината ще ни напомни онази с наличните по всяко кътче на планетата ни древни предания за летящите Богове, уменията и обещанията им.

Откриването на почти еднакви устни предания сред народи, отдалечени един от друг на хиляди километри и години, може да означава само едно, твърдят авторите: “…че всички те говорят за един и същ обект, физически артефакт, почитан като най-ценното нещо, което даденият народ можел да притежава. Това бил камък, обикновено скъпоценен, най-често кристал или метаморфна скала с кристални жили, почти винаги асоцииран със земетръсната активност, излъчващ силна светлина, и най-важното – притежаващ способността да осъществява пряка връзка между хората и божествената сила.” Всички имена, които получава този обект от народ в народ и от епоха през епоха, са свързани със светлината и отразяват неговите качества: Камъкът Феникс, Изумрудените скрижали, Съкровището, което изпълнява всички желания, Огненият камък, Сияещият трапецоедър, Пъпът на светлината, Слънчевият камък, лъчистият Граал, искрящият Арон ха Берит, Пъпният камък на митичния японски герой Кашима Даймиоджин. И превръщат местоположението му в “световна ос”, Пъп на света.


Посветил над 20 г. в търсене на Кивота, който е и Граала и още много неща, Франк Джоузеф намира безбройни съвпадения. “Свещеният обект винаги е имал специални пазители: атлантското братство на камъка Туаои, наблюдателите ростхау от платото Гиза, бдящите над Гирон Гагел – кристала на маите У Мамас, свещениците левити, служещи на Кивота на завета, тамплиерите, катарите, рицарите на Граала и Ордена на Гроба Господен, вилмаристите в Канада. Най-често те охранявали свещения си товар в централно ситуирана планинска област или подобна на такава структура или култово средище: Голямата пирамида, Хоризонта на Атон на Ахенатон, Делфийския оракул на върха на Парнас, Синайската долина, оракулът в Делос на планината Кинтос, Храмовата планина в Йерусалим, катедралата в Шартр, крепостта Монреал на Бодуен Първи и другия Монреал – на Анри дьо Вентадур и Жак Картие, катарския Монсегюр, Мунсалваш на Фот Ешенбах, Монсерат на Лойола.”

Със любезното съдействие на Емил Братанов 

Николай Николов 

Тайната на Кивотът - част първа

КИВОТЪТ: вероятно оръжие или каквото и да е.

През 1986 г. Франк Джоузеф, търсещ Кивота вече от 5 години, без да предположи, че следващите две десетилетия това издирване ще продължи с още по-упорита страст, се среща с медиум. Пита знае ли какво какво е Най-сакралния предмет от цялата човешка история. Тя отговаря: “Ковчегът на завета е нещо, за което всеки е чувал, но никоий не е сигурен какво точно представлява.”


“Искам да обясня в самото начало – пише много по-късно Джоузеф, - книгата не е резултат от някакви свръхестествени проникновения и търсения. Нищо не ми е било внушено от “Другия свят”, или поне не съзнателно. Споменах срещата с дамата, само защото тя ме наведе на някои мисли, които заслужават внимание. Както тя каза, наистина е “забележително”, че свещеният Ковчег на завета привлича хората масово в продължение на толкова дълго време, макар че за него се знае толкова малко.” Става въпрос за изследването на Джоузеф и Лаура Бодуан „Кивотът: Тайното оръжие на атлантите” /в България – ИК Кръгозор, прев.П.Мичева/.
КИВОТЪТ КАТО КОНВЕЙЕРЕН МОДЕЛ
Зачестиха оповестените книжовни търсения на свещенния сандък, непонятно защо. Но мнозина твърдят, че е дошло времето Кивотът да бъде изваден на показ за днешното Човечество, което го е заслужило, пък и има нужда от него. Лично аз започвам да схващам за кой Кивот става дума. Защото ще се окаже, че съществуват няколко, укрити, но не забравени, на няколко континента. И нито един от тях може да не е оригиналният. “Онова”, което предания, летопис и съвременни уреди укриват и откриват под един – претърпял съвременни катаклизми – хълм в САЩ на левия бряг на река Ембарас в руините на град Стрингтаун, макар и частна собственост, току-виж се оказало годния за разкопаване Кивот. Пак не лесно и не чак толкова бързо, но според Джоузеф и Бодуан, съвсем предстоящо. Отделен въпрос е кой /военните, учените или наистина цялото Човечество/ и кога ще разбере какво биха намерили там, затрупано от взрив, земетресения и наводнения. “Петното”, което дълбочинното сканиране разкрива, по размери и форма покрива лелеяната мечта на съвременните Индианаджоунсовци, пък и отговаря на местните легенди и част от намерена рисунка върху камък. С другите копия на безценния древен уред ще бъде значително по-трудно: в Гластънбъри Тор, в Близкия Изток, в Латинска Америка, из планините на Далечния Изток, в планината Меч в Япония /още едно предполагаемо копие/, под алпийски глетчер, на дъното на шахта край бреговете на Нова Скотия и още къде ли не /защото набелязаните му местонахождения изобщо не са намалели/. Надеждите за етиопския Кивот от Аксум, който, също е копие – ако съществува – ала направено в края на ІV в., са по-обнадеждаващи, но и те отлежават 15 столетия. Никога ли не сте се замисляли, че именно поне половин дузината места, където от векове търсят Кивота, може да подсказват, че “моделите” са повече от един.


С любезното съдействие на Емил Братанов
Прер.и доп.от публ.в сп.Усури
Николай Николв