СТАНЦИЯ "НОВОЛАЗАРЕВСКА" /Тайни от вековете/

Няма да се спираме на биографията на този известен (легендарен) съветски полярен изследовател, а ще обърнем внимание на следния немаловажен факт, че всички лица, фигуриращи в секретните документи от интересуващата ни неофициална съветска (сталинска) експедиция през 1946-47 година, получили своите генералски пагони именно в 1946 година, точно преди началото на трансокеанския поход към Южния полюс (изключение бил Водопянов, който бил разжалван от генереласки чин още през 41-ва година заради фактическия провал на стратегическата бомбардировка над Берлин, но получил обратно всичко след пет години) - това само подчертава важността на тази експедиция лично за Сталин. Какво е било необходимо на Сталин в далечната Антарктида в първите години след войната - това е друг въпрос, към изучаването на който скоро ще пристъпим, но навярно тези нужди били не по-малко значителни, отколкото на американския президент Труман, изпратил на аналогичен поход своя собствен полярен вълк - контра-адмирал Ричард Бърд. Ако някой иска да вярва, че американския флот е претърпял по време на похода поражение от някакви си "неизвестни сили", то по-просто е да предположим, че тези "неизвестни сили" са били именно военно морските сили на Папанин.
Общоизвестно е, че научно-изследователската станция Лазарев на брега на Земя Кралица Мод била основана от нашите полярници през 1951 година, но това е само официалната гледна точка. А да знаят истината, дълги години, малко хора са имали право. През 1951 година Папанин се намирал вече в Москва, където му била връчена важна правителствена награда за конкретно неизвестно каква заслуга, и почетен и отговорен пост като началник на един от отделите на Академията на Науките на СССР - отдела за Морски експедиционна работа, а тази длъжност, между другото, била много по-важна от тази, която той заемал до 1946 година, като началник на Главсерморпъти: може да се разбере, че с новото поприще на Иван Дмитриевич се представяла отлична възможност да се докосне до всички разузнавателни управления в света - под негово ръководство се оказало практически цялато военно-марско разузнаване на СССР.
Такава длъжност можело да бъде "купена" само с такива заслуги пред "партията и народа", с каквито малко биха се похвалили - маршал Жуков, например. Но Папанин, за разлика от легендарния маршал, не бил инто ден на предната линия, макар да се числил към въоръжените сили като адмирал. Между другото му се наложило да спечели единственото в историята сражение между ВМС на СССР и ВМС на САЩ в самото начало на "Студената война". И това се случило именно в първите дни на март 1947 година на 70-тия паралел, в близост до тайно основаната съветска военно-морска база, която в последствие получила името "Лазаревска" и във всички справочници по света е обозначена като "научно-излседователска"...
Преди осем години в издателството "Хидромет" излезли спомените на някой си Владимир Кузнецов, един от членовете на първата съветска антарктическа инспекция под егидата на "Госкомгидромета СССР"/рус./, извършил през 1990 година инспекционен рейд по всички научно-изследователски антарктически станции с цел проверка на изпълнението на седмия Междунарден Договор за Антарктида. В главата, описваща посещението на съветската станция Новолазаревска(бившата Лазаревска) има следните редове:
"...Оазиса на Ширмахер, къде се намира Новолазаревска - тясна върволица обледенени възвишения, приличащи на камилски гърбици. А в низините между тях - многобройни малки езера, отразяващи в слънчев ден безкрайното на пръв поглед антарктическо небе. Мисля, че Новолазаревска е най-уютната и най-оживената от всички наши станции в Антарктида. Здравите каменни постройки на бетонни основи, живописно раположени върху кафеви хулмове радват окото със своите фантастични цветове. В къщите е много топло. Освен от дизелите, енергия се добива и от многобройни вятърни генератори на ел.ток. Тук има около 40 зимуващи, лятото до хиляда и повече, Много от тях със семействата си. Станцията има прекрасно летище - най-старото в Антарктида и единствено имащо писти, с метално покритие и бетонни хангари. На каменист хълм, разположен между две особено големи езера се намира гробището на полярниците. Отдавна отписания всъдеход "Пингвин" закаран от механиците на върха на хълма, е станал паметник, който даже са изобразили на пощенска марка. Изкачих се на хълма. По тържественост гробището не отстъпва на повечето знаменити гробища в света, Новодевическо например или дори на Арлингтън. С удивление гледам гроба на летеца Чилингаров, отлятия бетонен постамент и четири лопатния винт, и датата на погребението му: 1 март 1947 година. Но моите запитвания остават без отговори - днешните ръководители на Новолазаревска си нямат и представа за дейността на станцията в онази далечна година. А това, както изглежда е вече работа на историците..."
Кузнецов, несъмнено се оказал прав - това е работа на историците. Но неговата книга излезе преди повече от десет години, а никой от тези същите историци така и не се е потрудил да обясни на света, КАКВО ТОЧНО е правил в самото начало на 1947 година в антарктида четири лопатния винт, "принадлежащ явно на съветски самолет". Както стана известно в последствие, винта, "принадлежащ явно на съветски самолет", бил произведен от американската фирма "Бел". В последствие се изясни, че през време на Великата Отечествена война капитан А.В.Чилингаров е служил в авиодивизия изтребители, която се занимавала с доставки на авиотехника на съветско-германския фронт, предоставена от американците . Командир на същата тази дивизия бил известния ни вече полярник - полковник от ВВС И.П. Мазурук, и тази дивизия обслужвала най-дългото и тежко в света трасе АСЛИБ(съкр. от Алеска-Сибир).

Николай Нколов

ЕКСПЕДИЦИЯТА НА АДМИРАЛ БЪРД

Предисторията започва още, така да се каже в "доисторическите" времена. Много знаещи специалисти твърдят, че тук пряко са замесени някакви "древни висши култове" - с една дума магия, окултизъм и хиромантия. По "земните" изследователи започват датирането от по-късни дати, и именно в годините около 1945-та, когато капитаните на две пристигнали в аржентинско пристанище немски подводници съобщили на "приелите" ги американски спец служби, че в края на войната те като че ли изпълнявали някакви специални курсове по снабдяване на немската Шангри-Лa (*31) - тайнствена нацистка база в Антарктида.

Американското военно ръководство възприело тази информация дотолкова сериозно, че решило да започне търсене на тази база, която самите немци наричали "Нова Швабия" , цял флот начело с най-компетентния техен полярен изследовател - контра-адмирал Ричард Бърд. Това била четвъртата антарктическа експедиция на прославения адмирал, но за разлика от първите три тази била изцяло финансирана от ВМС на САЩ, което и предопределило абсолютната секретност на нейните цели и резултати! В състава на експедицията влизал ескортния самолетоносач "Казабланка", преработен от бързоходен транспорт, но който били базирани 18 самолета и 7 хеликоптера (хеликоптерите няма да сгрешим ако кажем - съвсем несъвършени летателни апарати с ограничен радиус на действие и крайно ниска живучест), а също така още 12 кораба, но които се помещавали повече от 4000 човека. Цялата операция била под кодовото наименование - "Голям скок"("High Jump"), което по замисъла на адмирала трябвало да символизира последния, завършващ удар по недоунищожения Трети райх в ледовете на Антарктида... (Официално за тази експедиция на английски може да се прочете на този адрес)

И така, 4-та експедиция на адмирал Бърд, прикривана от толкова внушителна военна флота, за обикновена цивилна експедиция, пристигнала на бреговете на Антарктида на 1 февруари 1947 година в района на Земя Кралица Мод и се заела с детайлно изучаване на крайбрежната територия. За един месец били направени около 50 хиляди снимки, по-точно 49563 (данните са взети от геофизичния ежегодник "Брукер Каст", Чикаго). Със снимки от въздуха била обхваната 60% от територията интересуваща Бърд, изседователите открили и нанесли на картата няколко по-рано неизвестни планински плата и основали полярна станция. Но след известно време изведнъж работата била прекратена и експедицията се завърнала спешно в Америка.

Дълги години никой нямал абсолютно никаква представа за истинските причини за спешното "бягство" на Ричард Бърд от Антарктида, още повече, никой в света дори и не подозирал тогава за това, че в самото начало на март 1947 година на експедицията се наложило да встъпи в бой с истински противник, присъствието на който, в зоната на изследвания, като че ли никак не била очаквана. От момента на своето завръщане в САЩ, експедицията била покрита от такава пълна секретна завеса, каквато не е имала нито една научна експедиция от подобен род, но някои по-упорити журналисти все пак успели да разберат, че ескадрата на Бърд се завърнала не съвсем в пълен състав - на бреговете на Антарктида тя загубила минимум един кораб, 13 самолета и около 40 човека от наличния състав... С една дума, сензация!

Е ето тази същата сензация, най-подробно била "редактирана" и заела своето законно място на страниците на белгийското научно-популярно списание "Фрей"(*33), а след това била препечатана от западногерманското "Деместиш" и получила нов живот в западногерманския "Бризант"(*34). Някой си Карел Лагерфелд съобщавал на обществеността за това, че завръщайки се от Антарктида, адмирал Бърд давал дълги обяснения на секретни заседания пред президентската спецкомисия във Вашингтон, и нейното резюме било следното: корабите и самолетите на Четвъртата антарктическа експедиция били подложени на нападение... от странни "летящи чинии", които "...излизали изпод водата, и движейки се с огромна скорост нанесли значителни щети на експедицията".

Според самия адмирал Бърд, тези удивителни летателни апарати навярно били произведени в замаскирани авиационни нацистки заводи във вътрешността на антарктическия лед, конструкторите на които били усвоили някаква неизвестна енергия, използвана в двигателите на тези апарати... Покрай всичко казано Бърд заявил пред високопоставени лица следното:

"Необходимо е САЩ колкото може по-бързо да предприеме защитна акция срещу изтребителите на противника, извършващи полети от полярните райони. В случай на нова война, Америка може да бъде подложена на атака от враг, притежаващ способността да лети от единия полюс до другия с невероятна скорост!"

И така, виждаме, че "летящите чинии" са се появили най-напред именно в Антарктида, и тук някои документи, изобщо нямащи нищо общо с проблема НЛО, обръщат внимание на факта, че точно по същото време, когато корабите на адмирал Бърд хвърлили котва в морето на Лазарев, край бреговете на обледенената Земя Кралица Мод, там вече се намирали съветските военни кораби!

...Във всички родни отечествени енциклопедии и справочници се пише за това, че капиталистическите страни започнали да делят помежду си Антарктида, много преди втората световна война. Доколко е било успешно, може да се съди от факта, че съветското правителство, насочило се според британците и норвежците в "изучаване" на южните дополярни ширини, направило през януари 1939 година официален протест пред представители на тези страни във връзка с това, че техните антарктически експедиции "...се занимавали с неправомерно разделяне на части от земята, открита от руските изследователи и мореплаватели"... По времето, когато британците и норвежците били заети с битките във втората световна война, и не им е било до Антарктида, подобни ноти били отправени към САЩ и Япония

Новия обрат на разрушителната война, обхванал бързо половината свят, прекратил на време тези спорове. Но само временно. Половин година след приключването на бойните действия в Тихия океан в ръцете на съветските военни се оказали най-подробни данни, снимки от самолет на цялото крайбрежие на Земя Кралица Мод, започвайки от нос на Тюлените и завършващи в залива Лютцов-Холм - а това е ни повече ни по-малко от 3500 километра в права линия! Някои информирани и до днес заявяват, че тези данни руснаците чисто и просто са ги отнели след войната от немците, които както знаем, в година преди полската военна кампания 1939 година осъществили две широко мащабни антарктически експедиции.

Руснаците и на отричали това, но да делят това което са спечелили с други заинтересовани твърдо отказали, позовавайки се на "национали интереси". След спешното "бягство" на експедицията на Бърд, разчетена за не по-малко от 8 месечно пребиваване в суровите условия на малките ширини, и взетите всякакви свръх мерки, Америка спешно започнала неофициални преговори с правителствата на Аржентина, Чили, Норвегия, Австралия, Нова Зеландия, Великобритания и Франция. Успоредно с това, в самите щати започнала внимателна, но упорита кампания в пресата. В едно от централните американски списания - "Форин Афферс"/рус./, бившия съветник-посланик на САЩ в СССР Джордж Кенън, скоро преди това екстренно напуснал Москва "за консултации със своето правителство", публикувал статия, в което съвсем недвусмислено изказал своята идея за "необходимостта от бързо организиране на ответни мерки срещу неизмеримо големите амбиции на Съветите, които след успешното приключване на войната с Германия и Япония бързали да се възползват от своите военни и политически победи за насаждане на вредните идеи на комунизма не само в Източна Европа и Китай, но и в...далечната Антарктида!

В отговор на това заявление, като носещо характера на официалната политика на Белия дом, Сталин обнародвал свой собствен меморандум за политическия режим в Антарктида, където в достатъчно рязка форма се изразил за намеренията на управляващата върхушка на САЩ "...да лишат Съюза на Съветските Социалистически Републики от своето законно право, основаващо се на откритията направени в тази част на света руски мореплаватели, направени още в началото на 19 век..." Едновременно с това били предприети и някои други мерки, символизиращи протеста на неудобния за политиката на американците по отношение на Антарктида Сталин. Можем да съдим за свойствата и резултатите от тези мерки от факта, че след известно време държавния секретар на Труман - Джеймс Бърнс, изказващ се винаги, както е известно, за най-сурови санкции срещу СССР, неочаквано за всички излязъл предсрочно в оставка, явно принуден за това от Труман. Последните му думи на държавния пост били следните:

"Оказва се, че е невъзможно да проклетите руснаци да бъдат изплашени. По този въпрос (има се предвид Антарктида) те победиха".

Шумотевицата около Шестия Континент бързо затихнала след като СССР подкрепили Аржентина и Франция. Труман, размисляйки над баланса на силите в този регион, с нежелание изразил желание за участие на представител на Сталин на международната конференция за Антарктида, която се предвиждало да се проведе във Вашингтон, но подчертал, че ако договора за равноправно присъствие на всички заинтересовани страни бъде подписан, то той непременно трябва да включва в себе си и такава важна точка като разоръжаването на Антарктида и забрана за всякакви военни действия на нейна територия включващо съхраняване на оръжие в антарктически бази, в това число и атомно, и добиването на ресурси, необходими за създаване на каквито и да било оръжия трябва също да бъде забранена...

При това, всички предварителни договорки са лицевата страна на медала, а има и обратна. Завръщайки се към неуспешната експедиция на адмирал Бъдр, следва да се отбележи, че още през януари 1947 година във водите на морето на Лазарев напълно официално присъствал съветския научно- изследователски кораб, собственост на министерството на отбраната разбира се, с името "Слава". При това на разположение на някои изследователи се оказали документи, достатъчно красноречиво свидетелстващи за това, че в тези сурови за съдбата на човечеството години, край бреговете на Земя Кралица Мод, е обикаляла не само "Слава". Изучавайки получената информация и свързвайки я с данните появили се в свободната преса по различно време истории, ние напълно резонно можем да предположим, че на ескадрата на адмирал Ричард Бърд е противостоял прекрасно снабдения и ръководен от компетентни полярни адмирали... Антарктически флот на ВМС на СССР!

Николай Николов

П-63 "КИНГКОБРА". "Третия Райх"

От цялата авиационна техника, доставена по време на войната от американците в СССР, с четири лопатни винтове на фирмата "Бел" е бил снабден само един тип самолети - това били изтребителите на тази същата фирма П-63 "Кингкобра". "Кингкобра", за разлика от по-известния и не по-малко съвършен "Аерокобра", са се произвеждали от американците изключително само по съветска поръчка и в съответствие със съветските технически изисквания. Не е учудващо, че американците винаги са смятали П-63 за "Руски самолет", тъй като почти целия "тираж" на този самолет отивал в СССР (той така и не бил въведен на въоръжение в самата Америка, не бил във връзка с наличните във ВВС на САЩ типове изтребители - "Мустанг", "Корсар" и някои други). Притежавайки много висока скорост, голяма далечина на полета и прилична полезна товароподемност, П-63 бил великолепен прехващач, но тъй като към момента на появата му, войната явно приближавала към своя край, то нито една машина от този тип така и не попаднала на фронта - Сталин пазел тези изтребители за други цели. "Кингкобите", според един от хроникьорите на онова време, са могли да станат Главния Резерв на Сталин в случай на непредсказуема промяна на военно-политическата ситуация и начало на война със САЩ. С тях били въоръжени всички части на ПВО на СССР - от всички съществуващи на въоръжение в Съветския Съюз, единствено "Кингкобра" можела да "докопа" в небето главния стратегически бомбардировач на САЩ - Б-29 "Суперкрепост". По този начин, в началото на 1947 година всичките 2500 изтребителя П-63, попаднали в ръцете на Сталин, се намирали в пълна бойна готовност. Естествено, тези самолети са участвували във всички явни и тайни операции на съветските ВВС, провеждащи се в този период и една от тях е била именно първата съветска антарктическа експедиция под ръководството на адмирал Папанин.
Както е известно на всеки заинтересуван, "Кингкобра" била приспособена най-добре за "работа" в сложни и дори в много тежки метеорологични условия, в това число и полярни. По време на войната абсолютно всички П-63 били прехвърлени на собствен ход през АЛСИБ(от САЩ в СССР).  И на всичко отгоре по най-трудния маршрут с дължина повече от 5000 километра (без да смятаме прелитането до Беринговия проток над територията на Аляска), от всичките 2500 прехвърлени самолети през есента на 1944 година и пролетта на 1945 от нашите летци, били загубени само седем самолета - просто забележителен показател, ако сравним, че от другите типове самолети по пътя към фронта били загубени несравнимо повече. С какви трудности се налагало да се справят над необятните сибирски пространства, приличащи повече в това време на годината на ледените пустини в Антарктида, можем да си представим от спомените на самия И. Мазурук. Ето неговите думи, взети от мемоарите му, излезли през 1976 година:
"През декември 1944 година водената от мен група от 15 "Кингкобри" поради това, че летището Сеймчан беше затвотено заради мъгла, се наложи да кацнем на леда на река Колим до селцето Зирянка... Термометъра показваше -53градуса по Целзий, а подгреватели разбира се нямахме. Но на сутринта цялата група благополучно излетя благодарение на бордмеханика на самолета-лидер А-20 Генадий Султанов. който повика на помощ месните жители. Цяла нощ възрастното население на Зирянка подрържа огъня в железни печки, поставени под "Кингкобрите", покрити с големи парчета брезент. В последствие същия този Султанов измисли да се използват за бързо подгряване пиропатрони при екстрени ситуации..."
Как да кажем, американците никога не се сетили за това! Между другото те имали подгреватели фабично производство, при това на всеки самолет, за разлика от нас, тна тях им трябвало буквално по десет техници и механици, всеки от които обслужвал опредена част от оборудването. Почти всички базирани в СССР "Кингкобри" били снабдени с радио-компаси, съществено облекчавали навигацията през нощта и в облаци, а през 1945 започнали да навлизат варианти, оборудвани с радиолокационни станции за търсене, което позволявало не само да се лети на "сляпо", но и да се прихващат цели на разстояние 50-70 километра зад хоризонта, а също и някои приспособления, сигнализиращи за атака отзад. Усъвършенстваната система за стартиране на двигателя съществено разширила диапазона на "работната температура", а кислородната маска КМ-10 родно производство, позволявала на пилота да се чувства превъзходно на височини до 16 км (16км - теоретично, а 12 км - на практика, което в тези условия също било прекрасно).
И така, ние с вас определено можем да отбележим, че "Кингкобра" ако не идеален боен самолетза антарктическите условия, то в най-добрия случай е по-приспособен от много други, съществуващи по онова време в целия свят. Във всеки случай Сталин, както твърдят най-информираните историци, не е имал по-добър самолет до въвеждането на МиГ-15. Отчитайки огромния опит на прославения Мазурук в полярните работи, като цяло и успешната експлоатация на "Кингкобрите" в ней-тежките условия на Чукотка и Сибир в частност, може спокойно да предположим, че вече през 1946 година този "човек и герой", получил от ръцете на Йосиф Висарионович генералски пагони, е командвал напълно ефективната система на противовъздушна отбрана на тогавашната военно антарктическа съветска база на "Земята  Кралица Мод".
Намерено някъде......

Николай Николов

СЛЕДИТЕ ВОДЯТ КЪМ ШЕСТИЯ КОНТИНЕНТ. - АНТАРКТИДА

"...Ще повторя своите уверения към Вас, че искрено желая и съм уверен, че това е желанието на народа на Съединените Щати, че народите на Съветския Съюз и Съединените Щати да работят заедно за възстановяването и поддържането на мира. Аз съм уверен, че общите интереси на нашите две страни по съхраняването на мира са по-висши от разногласията между нас."
От писмо на Труман до Сталин
19 декември 1945 година.

19 декември 1945 година.

СЛЕДИТЕ ВОДЯТ КЪМ ШЕСТИЯ КОНТИНЕНТ
......
... "Да се борим" с такова масово явление като НЛО е просто безсмислено и дори глупаво - със същия успех на всеки ъгъл може да викаме за това, че Бог няма. Също не по-малко сериозно изучавайки историята на самата Уфология, може просто да се натъкнем на достатъчно любопитни неща, които могат да доведат до разкриване на тайни в тази насока, но които никога не се афишират в световния печат. Та нали уфология, не примерно като много други науки и повечето псевдо науки, със свой собствен предмет за изучаване, колкото и странно да говорим сега, няма, и в това тя прилича истинско мито творчество. Да смятаме обектите за изследване за някакви съвършенно неуловими дори и за човешкото въображение НЛО повече или по-малко за сериозния изследовател би било просто неразумно. В по-голяма степен работата тук се състои в нещо съвсем друго. В търсене на това ДРУГО на нас ни предстои да се решим на своеобразен исторически експеримент и да проверим, къде в края на краищата може да ни заведе цялата тази уфология.
...Всякакви версии, обясняващи масираното появяване на НЛО именно в Америка и именно започвайки от 1947 година остават така и само версии, не подкрепени от сериозни основания. Разбира се можем да приемем която и да е хипотеза, че военните на САЩ са сключили договор с извънземните, с надеждата да измъкнат от тях дори и малка техническа информация за създаване на супер оръжие против антихристите болшевики... Но тогава се налага тази хипотеза да се приложи и към отношението на Една Шеста Част от Сушата, т.е. - СССР, да не говорим и за останалите страни на света, а това само по себе си вече предопределя неминуемата възможност за тотален заговор не толкова против другите страни, колкото против собствените си народи. Хипотезата се руши пред очите ни, както и следващата, открито тръбяща за същите тези "летящи дискове" все същите военни, от същия този народ... само че, без ЗАГОВОР на правителството с извънземните, а както се казва, заради мира в целия свят, за да има "...глобално спокойствие на световната управляваща върхушка, без значение на идеологическите и религиозни разногласия, така както всяка идеология и религия - това в края на краищата е само отличен начин да пиеш сок с основната маса от населението на земното кълбо, не изпитвайки при това никакви материални или морални неудобства".
Р. Солц "История на митологията"
И тук отново възникват въпроси, и отново на тях не се намират разумни отговори, ако не броим отговорите на уфолозите-разобличители. На много уфолози навярно е известно, че "героят на Америка" Кенет Арнолд далеч не е първият от американците, който е наблюдавал "летяща чиния" в цялата и красота и действие. В началото на 60-те години стават достояние на уфолозите извадки от дневника на американския полярен изследовател Ричард Бърд, който в самото начало на 1947 година оглавил мащабна експедиция към източните брегове на Антарктида. И ето, такива знаещи хора твърдят, че в този същия дневник, само че в друга, засекретена част, Бърд заявява, че по време на един от своите разузнавателни полети над ледената пустиня на Шестия Континент са го принудили да се приземи... странни летателни апарати, "...приличащи, - цитирам от книгата на английския уфолог Уинстън Фламел, - на ПЛОСКИ БРИТАНСКИ КАСКИ!" Това, което описва адмирал Ричард Бърд, просто ми е неудобно да го повтарям, защото на това няма да повярват дори и децата. Макар във всеки случай да става ясно, че дори от дългия списък на "наблюдения" изключим някои "недоразумения", случили се на 25 февруари над Лос Анжелис ("Бой над Лос Анжелис"), то хронологията на "сигурно наблюдение на НЛО" е проста, като сварено яйце - първи от американците КЛСИЧЕСКА "летяща чиния" е видял именно адмирал Ричард Бърд, и това е станало не над Америка, а именно над Шестия Континент.
Ето с това произшествие трябва и да започват всички разкази за историята на НЛО!
Следва...

Николай Николов

ТАЙНАТА НА КИВОТЪТ - ЧАСТ ВТОРА

КИВОТЪТ КАТО КОНДЕНЗАТОР НА СЕИЗМИЧНА ЕНЕРГИЯ

Емил Братанов

Прер.и доп.от публ.в сп.Усури

Възстановената история на Камъка на съдбата от Лемурия и Атлантида /пренасян след големите циклични тектонични катастрофи от един континент на друг, чак до Египет в няколко хиляди години по-близката човешка история/, до изчезването му след падането на Монсегюр е един ясен и недвусмислен разказ за авторите – проследяващи тъкмо такава вероятна хронология. По-нетрадиционна този път е отправната точка – много далеч назад в съществуването на цивилизации, които до днес не са еднозначно признати. Но изглеждат толкова вероятни за неортодоскалната наука, колкото самия Египет или древна Елада. И веднага да отбележим: всичко това превръща Кивотът в нещо различно от библейската “радиостанция” на Бога, поръчана на водача на Израилтянския народ при лутането към Обетованата земя. Всъщност, в изследването на Джоузеф и Бодуан /самата тя - далечен потомък на владетеля, основал Ордена на тамплиерите/, ударението е поставено не изобщо върху “кутията” за скрижалите, а заровено в съдържанието й; един кристал, най-малкото, “работил” хилядолетия в саркофага на Царя в Голямата пирамида /също “кутия” с подобни пропорции и обем, но каменна/ като енергиен кондензатор на геофизични енергии, опазвал долината на Нил от природни бедствия, които унищожили Лемурия и Атлантида.

След превземането на крепостта на катарите, историята на свещения обект поема в няколко различни посоки, много от които напълно възможни, защото на различни места се появяват повече от един кивот или други подобни граали. Ковчегът на завета се оказва и камъкът Туаои, донесен от атлантите, за да възстановят цивилизацията си в делтата на Нил, което го прави най-великия мощен кристал, сътворяван някога. А той е и камъкът Бенбен от Голямата пирамида и сетне свещеният Граал на тамплиерите.

КИВОТЪТ КАТО МИТОВЕТЕ ЗА ЛЕТЯЩИТЕ БОГОВЕ

Зависи наистина от избраната отправна точка на търсенията. Ако се “отървем” от Библията – една съмнителна компилация, обслужваща неприкрити интереси за господство и подчинение; и потърсим “световно” присъствие на божествени магически артефакти, картината ще ни напомни онази с наличните по всяко кътче на планетата ни древни предания за летящите Богове, уменията и обещанията им.

Откриването на почти еднакви устни предания сред народи, отдалечени един от друг на хиляди километри и години, може да означава само едно, твърдят авторите: “…че всички те говорят за един и същ обект, физически артефакт, почитан като най-ценното нещо, което даденият народ можел да притежава. Това бил камък, обикновено скъпоценен, най-често кристал или метаморфна скала с кристални жили, почти винаги асоцииран със земетръсната активност, излъчващ силна светлина, и най-важното – притежаващ способността да осъществява пряка връзка между хората и божествената сила.” Всички имена, които получава този обект от народ в народ и от епоха през епоха, са свързани със светлината и отразяват неговите качества: Камъкът Феникс, Изумрудените скрижали, Съкровището, което изпълнява всички желания, Огненият камък, Сияещият трапецоедър, Пъпът на светлината, Слънчевият камък, лъчистият Граал, искрящият Арон ха Берит, Пъпният камък на митичния японски герой Кашима Даймиоджин. И превръщат местоположението му в “световна ос”, Пъп на света.


Посветил над 20 г. в търсене на Кивота, който е и Граала и още много неща, Франк Джоузеф намира безбройни съвпадения. “Свещеният обект винаги е имал специални пазители: атлантското братство на камъка Туаои, наблюдателите ростхау от платото Гиза, бдящите над Гирон Гагел – кристала на маите У Мамас, свещениците левити, служещи на Кивота на завета, тамплиерите, катарите, рицарите на Граала и Ордена на Гроба Господен, вилмаристите в Канада. Най-често те охранявали свещения си товар в централно ситуирана планинска област или подобна на такава структура или култово средище: Голямата пирамида, Хоризонта на Атон на Ахенатон, Делфийския оракул на върха на Парнас, Синайската долина, оракулът в Делос на планината Кинтос, Храмовата планина в Йерусалим, катедралата в Шартр, крепостта Монреал на Бодуен Първи и другия Монреал – на Анри дьо Вентадур и Жак Картие, катарския Монсегюр, Мунсалваш на Фот Ешенбах, Монсерат на Лойола.”

Със любезното съдействие на Емил Братанов 

Николай Николов 

Тайната на Кивотът - част първа

КИВОТЪТ: вероятно оръжие или каквото и да е.

През 1986 г. Франк Джоузеф, търсещ Кивота вече от 5 години, без да предположи, че следващите две десетилетия това издирване ще продължи с още по-упорита страст, се среща с медиум. Пита знае ли какво какво е Най-сакралния предмет от цялата човешка история. Тя отговаря: “Ковчегът на завета е нещо, за което всеки е чувал, но никоий не е сигурен какво точно представлява.”


“Искам да обясня в самото начало – пише много по-късно Джоузеф, - книгата не е резултат от някакви свръхестествени проникновения и търсения. Нищо не ми е било внушено от “Другия свят”, или поне не съзнателно. Споменах срещата с дамата, само защото тя ме наведе на някои мисли, които заслужават внимание. Както тя каза, наистина е “забележително”, че свещеният Ковчег на завета привлича хората масово в продължение на толкова дълго време, макар че за него се знае толкова малко.” Става въпрос за изследването на Джоузеф и Лаура Бодуан „Кивотът: Тайното оръжие на атлантите” /в България – ИК Кръгозор, прев.П.Мичева/.
КИВОТЪТ КАТО КОНВЕЙЕРЕН МОДЕЛ
Зачестиха оповестените книжовни търсения на свещенния сандък, непонятно защо. Но мнозина твърдят, че е дошло времето Кивотът да бъде изваден на показ за днешното Човечество, което го е заслужило, пък и има нужда от него. Лично аз започвам да схващам за кой Кивот става дума. Защото ще се окаже, че съществуват няколко, укрити, но не забравени, на няколко континента. И нито един от тях може да не е оригиналният. “Онова”, което предания, летопис и съвременни уреди укриват и откриват под един – претърпял съвременни катаклизми – хълм в САЩ на левия бряг на река Ембарас в руините на град Стрингтаун, макар и частна собственост, току-виж се оказало годния за разкопаване Кивот. Пак не лесно и не чак толкова бързо, но според Джоузеф и Бодуан, съвсем предстоящо. Отделен въпрос е кой /военните, учените или наистина цялото Човечество/ и кога ще разбере какво биха намерили там, затрупано от взрив, земетресения и наводнения. “Петното”, което дълбочинното сканиране разкрива, по размери и форма покрива лелеяната мечта на съвременните Индианаджоунсовци, пък и отговаря на местните легенди и част от намерена рисунка върху камък. С другите копия на безценния древен уред ще бъде значително по-трудно: в Гластънбъри Тор, в Близкия Изток, в Латинска Америка, из планините на Далечния Изток, в планината Меч в Япония /още едно предполагаемо копие/, под алпийски глетчер, на дъното на шахта край бреговете на Нова Скотия и още къде ли не /защото набелязаните му местонахождения изобщо не са намалели/. Надеждите за етиопския Кивот от Аксум, който, също е копие – ако съществува – ала направено в края на ІV в., са по-обнадеждаващи, но и те отлежават 15 столетия. Никога ли не сте се замисляли, че именно поне половин дузината места, където от векове търсят Кивота, може да подсказват, че “моделите” са повече от един.


С любезното съдействие на Емил Братанов
Прер.и доп.от публ.в сп.Усури
Николай Николв

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ И САМОЗВАНЦИ В ЛИТЕРАТУРАТА

Историята на Църквата винаги е била многоцветен гоблен, изпълнен с разкривени лица и разкъсана плът, пропит с болни амбиции, алчност и продажност, интриги, заговори и агресия.
Томас Гифорд, „Братството” /Ера, 2006/

ЛЕОНАРДО ИЛИ ШЕСТОТО КЛЕЙМО
Стигнахме и до Харвардският професор по символика Робърт Лангдън, който е извикан "в швейцарски научно-изследователски център, за да анализира тайнствен символ – отпечатан с нажежено желязо върху гърдите на убит физик – той открива доказателство за невъобразимото: възраждането на древното тайно братство на илюминатите…, най-могъщата тайна организация, съществувала на земята. Илюминатите са се появили отново за последната фаза от тяхната легендарна вендета срещу древния им враг." /”Шестото клеймо”/. И една книга по-късно: “Лангдън подозира, че покойният уредник е бил член на Ордена на Сион – многовековно тайно общество – и е пожертвал живота си, за да пази най-святото съкровище на Ордена: неимоверно важна религиозна реликва, скрита от векове…”.
Сполучливи, или не – трябваше да се направят филми по книгите на Дан Браун, за да стане ясно, че Църквата е раздразнена и наскърбена. Имал ли е Иисус плътска връзка с Мария Магдалена и син от нея? Твърде богохулно ли звучи такова любопитство за Сина Божий или просто е пореден опит за търсене на исторически факти от живота на Сина Человечески. А разкрития вероятен терорист в ЦЕРН, който може да предизвика реален Армагедон, шокира извън всякакви литературни прогнози.
Сигурното е, че някои изкарват добри пари от тези занимания. Не чак толкова, колкото потънаха във Ватиканската банка, но за тях Светият престол мълчи. Илюминатите са друга работа. Те имали тайни религиозни общества в Европа през втората половина на ХVIII в., които се борели срещу йезуитите. Йезуитите пък били основно оръжие на папската власт в борбата с ересите. Орденът е основан през 1534 г. от Игнаций Лойола (1491-1556). Членовете му не напускат светското общество, но смятат, че всички средства за постигане целите на църквата са позволени и са една от главните опори на Контрареформацията.
Сион е най-южният от хълмовете, на които бил построен Йерусалим. Йоав, един от военачалниците на Давид, го завоювал от иевусеите. На него се оттеглил Давид от Хеврон, поради което градът бил наречен градът Давидов. Тук бил издигнат и дворецът на цар Давид, по-късно разрушен от римляните. Храмът и околностите също носели това име - Сион.
Тайнствата в книгите на Дан Браун породиха създаването на противоположни лагери, написването на други книги, тълкуващи неговата и… явното неодобрение на Римокатолическата църква. Друго едно авторско трио то обвини в плагиатство, но пък самите те бяха излъгани, че са открили във Франция шефа на Ордена. Навсякъде конкретни неточности бяха опровергани и изобщо всичко бе обявено за художествена измислица. Но няма дим без огън и събираните „измислици” на литераторите не могат да компенсират насадените неистини и жертвите на каноничната църква за цялото й съществуване.


А иначе – самият Леонардо поставя множество неразрешени и до днес въпроси, независимо дали е бил гений, или най-малкото е имал достъп до тайни знания, погубени днес /както се твърди в друга книга – “Тайната египтология”/. Отделен въпрос е дали са изгубени, или погребани навеки – например в Тайния архив във Ватикана. Бил ли е Да Винчи илюминат, ционист или тамплиерски велик магистър? Ако случайно документи от Александрийската библиотека са се съхранили – изнесени преди опожаряването й – в „мазето на Леонардо” за да послужат за експериментите и конструкциите му, все нещо щеше да е останало. В нечия хроника като клюка, факт или набеждаване. Ватиканът нямаше да му прости.
Емил Братанов
Николай Николов

ЕКСПЕДИЦИЯТА НА АДМИРАЛ БЪРД

Предисторията започва още, така да се каже в "доисторическите" времена. Много знаещи специалисти твърдят, че тук пряко са замесени някакви "древни висши култове" - с една дума магия, окултизъм и хиромантия. По "земните" изследователи започват датирането от по-късни дати, и именно в годините около 1945-та, когато капитаните на две пристигнали в аржентинско пристанище немски подводници съобщили на "приелите" ги американски спец служби, че в края на войната те като че ли изпълнявали някакви специални курсове по снабдяване на немската Шангри-Лa (*31) - тайнствена нацистка база в Антарктида.

Американското военно ръководство възприело тази информация дотолкова сериозно, че решило да започне търсене на тази база, която самите немци наричали "Нова Швабия" , цял флот начело с най-компетентния техен полярен изследовател - контра-адмирал Ричард Бърд. Това била четвъртата антарктическа експедиция на прославения адмирал, но за разлика от първите три тази била изцяло финансирана от ВМС на САЩ, което и предопределило абсолютната секретност на нейните цели и резултати! В състава на експедицията влизал ескортния самолетоносач "Казабланка", преработен от бързоходен транспорт, но който били базирани 18 самолета и 7 хеликоптера (хеликоптерите няма да сгрешим ако кажем - съвсем несъвършени летателни апарати с ограничен радиус на действие и крайно ниска живучест), а също така още 12 кораба, но които се помещавали повече от 4000 човека. Цялата операция била под кодовото наименование - "Голям скок"("High Jump"), което по замисъла на адмирала трябвало да символизира последния, завършващ удар по недоунищожения Трети райх в ледовете на Антарктида... (Официално за тази експедиция на английски може да се прочете на този адрес)

И така, 4-та експедиция на адмирал Бърд, прикривана от толкова внушителна военна флота, за обикновена цивилна експедиция, пристигнала на бреговете на Антарктида на 1 февруари 1947 година в района на Земя Кралица Мод и се заела с детайлно изучаване на крайбрежната територия. За един месец били направени около 50 хиляди снимки, по-точно 49563 (данните са взети от геофизичния ежегодник "Брукер Каст", Чикаго). Със снимки от въздуха била обхваната 60% от територията интересуваща Бърд, изседователите открили и нанесли на картата няколко по-рано неизвестни планински плата и основали полярна станция. Но след известно време изведнъж работата била прекратена и експедицията се завърнала спешно в Америка.

Дълги години никой нямал абсолютно никаква представа за истинските причини за спешното "бягство" на Ричард Бърд от Антарктида, още повече, никой в света дори и не подозирал тогава за това, че в самото начало на март 1947 година на експедицията се наложило да встъпи в бой с истински противник, присъствието на който, в зоната на изследвания, като че ли никак не била очаквана. От момента на своето завръщане в САЩ, експедицията била покрита от такава пълна секретна завеса, каквато не е имала нито една научна експедиция от подобен род, но някои по-упорити журналисти все пак успели да разберат, че ескадрата на Бърд се завърнала не съвсем в пълен състав - на бреговете на Антарктида тя загубила минимум един кораб, 13 самолета и около 40 човека от наличния състав... С една дума, сензация!

Е ето тази същата сензация, най-подробно била "редактирана" и заела своето законно място на страниците на белгийското научно-популярно списание "Фрей"(*33), а след това била препечатана от западногерманското "Деместиш" и получила нов живот в западногерманския "Бризант"(*34). Някой си Карел Лагерфелд съобщавал на обществеността за това, че завръщайки се от Антарктида, адмирал Бърд давал дълги обяснения на секретни заседания пред президентската спецкомисия във Вашингтон, и нейното резюме било следното: корабите и самолетите на Четвъртата антарктическа експедиция били подложени на нападение... от странни "летящи чинии", които "...излизали изпод водата, и движейки се с огромна скорост нанесли значителни щети на експедицията".

Според самия адмирал Бърд, тези удивителни летателни апарати навярно били произведени в замаскирани авиационни нацистки заводи във вътрешността на антарктическия лед, конструкторите на които били усвоили някаква неизвестна енергия, използвана в двигателите на тези апарати... Покрай всичко казано Бърд заявил пред високопоставени лица следното:

"Необходимо е САЩ колкото може по-бързо да предприеме защитна акция срещу изтребителите на противника, извършващи полети от полярните райони. В случай на нова война, Америка може да бъде подложена на атака от враг, притежаващ способността да лети от единия полюс до другия с невероятна скорост!"

И така, виждаме, че "летящите чинии" са се появили най-напред именно в Антарктида, и тук някои документи, изобщо нямащи нищо общо с проблема НЛО, обръщат внимание на факта, че точно по същото време, когато корабите на адмирал Бърд хвърлили котва в морето на Лазарев, край бреговете на обледенената Земя Кралица Мод, там вече се намирали съветските военни кораби!

...Във всички родни отечествени енциклопедии и справочници се пише за това, че капиталистическите страни започнали да делят помежду си Антарктида, много преди втората световна война. Доколко е било успешно, може да се съди от факта, че съветското правителство, насочило се според британците и норвежците в "изучаване" на южните дополярни ширини, направило през януари 1939 година официален протест пред представители на тези страни във връзка с това, че техните антарктически експедиции "...се занимавали с неправомерно разделяне на части от земята, открита от руските изследователи и мореплаватели"... По времето, когато британците и норвежците били заети с битките във втората световна война, и не им е било до Антарктида, подобни ноти били отправени към САЩ и Япония

Новия обрат на разрушителната война, обхванал бързо половината свят, прекратил на време тези спорове. Но само временно. Половин година след приключването на бойните действия в Тихия океан в ръцете на съветските военни се оказали най-подробни данни, снимки от самолет на цялото крайбрежие на Земя Кралица Мод, започвайки от нос на Тюлените и завършващи в залива Лютцов-Холм - а това е ни повече ни по-малко от 3500 километра в права линия! Някои информирани и до днес заявяват, че тези данни руснаците чисто и просто са ги отнели след войната от немците, които както знаем, в година преди полската военна кампания 1939 година осъществили две широко мащабни антарктически експедиции.

Руснаците и на отричали това, но да делят това което са спечелили с други заинтересовани твърдо отказали, позовавайки се на "национали интереси". След спешното "бягство" на експедицията на Бърд, разчетена за не по-малко от 8 месечно пребиваване в суровите условия на малките ширини, и взетите всякакви свръх мерки, Америка спешно започнала неофициални преговори с правителствата на Аржентина, Чили, Норвегия, Австралия, Нова Зеландия, Великобритания и Франция. Успоредно с това, в самите щати започнала внимателна, но упорита кампания в пресата. В едно от централните американски списания - "Форин Афферс"/рус./, бившия съветник-посланик на САЩ в СССР Джордж Кенън, скоро преди това екстренно напуснал Москва "за консултации със своето правителство", публикувал статия, в което съвсем недвусмислено изказал своята идея за "необходимостта от бързо организиране на ответни мерки срещу неизмеримо големите амбиции на Съветите, които след успешното приключване на войната с Германия и Япония бързали да се възползват от своите военни и политически победи за насаждане на вредните идеи на комунизма не само в Източна Европа и Китай, но и в...далечната Антарктида!

В отговор на това заявление, като носещо характера на официалната политика на Белия дом, Сталин обнародвал свой собствен меморандум за политическия режим в Антарктида, където в достатъчно рязка форма се изразил за намеренията на управляващата върхушка на САЩ "...да лишат Съюза на Съветските Социалистически Републики от своето законно право, основаващо се на откритията направени в тази част на света руски мореплаватели, направени още в началото на 19 век..." Едновременно с това били предприети и някои други мерки, символизиращи протеста на неудобния за политиката на американците по отношение на Антарктида Сталин. Можем да съдим за свойствата и резултатите от тези мерки от факта, че след известно време държавния секретар на Труман - Джеймс Бърнс, изказващ се винаги, както е известно, за най-сурови санкции срещу СССР, неочаквано за всички излязъл предсрочно в оставка, явно принуден за това от Труман. Последните му думи на държавния пост били следните:

"Оказва се, че е невъзможно да проклетите руснаци да бъдат изплашени. По този въпрос (има се предвид Антарктида) те победиха".

Шумотевицата около Шестия Континент бързо затихнала след като СССР подкрепили Аржентина и Франция. Труман, размисляйки над баланса на силите в този регион, с нежелание изразил желание за участие на представител на Сталин на международната конференция за Антарктида, която се предвиждало да се проведе във Вашингтон, но подчертал, че ако договора за равноправно присъствие на всички заинтересовани страни бъде подписан, то той непременно трябва да включва в себе си и такава важна точка като разоръжаването на Антарктида и забрана за всякакви военни действия на нейна територия включващо съхраняване на оръжие в антарктически бази, в това число и атомно, и добиването на ресурси, необходими за създаване на каквито и да било оръжия трябва също да бъде забранена...

При това, всички предварителни договорки са лицевата страна на медала, а има и обратна. Завръщайки се към неуспешната експедиция на адмирал Бъдр, следва да се отбележи, че още през януари 1947 година във водите на морето на Лазарев напълно официално присъствал съветския научно- изследователски кораб, собственост на министерството на отбраната разбира се, с името "Слава". При това на разположение на някои изследователи се оказали документи, достатъчно красноречиво свидетелстващи за това, че в тези сурови за съдбата на човечеството години, край бреговете на Земя Кралица Мод, е обикаляла не само "Слава". Изучавайки получената информация и свързвайки я с данните появили се в свободната преса по различно време истории, ние напълно резонно можем да предположим, че на ескадрата на адмирал Ричард Бърд е противостоял прекрасно снабдения и ръководен от компетентни полярни адмирали... Антарктически флот на ВМС на СССР!

Николай Николов

ВАТИКАНСКИ ТРИЛЪРИ - ВЗЕТИЯТ НА ЗАЕМ ХРИСТОС. част втора

Разбира се, че езичниците са стопроцентови еретици, след като техните богове се били осмелили да “имитират” живота и смъртта на Христос. Египетският Озирис, персийският Тамуз и римският Митра, както и още няколко умиращи и възкръсващи богове /като гръцките Орфей и Дионис/, били родени по време на зимното слънцестоене, около 25 декември, в скромни места като пещери. Появата им била ознаменувана с изгряването на нови звезди, с идването на пастири и влъхви. Всички те умрели в петък през пролетта, за да възкръснат като по чудо след няколко дни. Дори днес някои християни обясняват тези смущаващи съвпадения с дяволска пародия от страна на създателите на езическите митове, а би трябвало дори за сляпо вярващите това обяснение да звучи странно, защото всичките тези истории предхождат живота на Исус със стотици, дори хиляди години. Понякога се твърди, че в най-добрия случай те са измислени като репетиция и са бледи копия на истинската легенда.



Настина ли: умиращият и възкръсващ бог Тумуз /съпруга – Ищар/ стигнал до Йерусалим през Шумер и Вавилон и бил познат като “сина на кръвта” и “единственият заченат син”. Люлката му била направена от шиник, подобно на Исусовата. Той бил жертвеният Агнец на Бога, небесният пастир, Тъжният човек. Появата на древния бог Озирис се известявала от ангелски хор и Тримата мъдреци, които приемали формата на три звезди в Орион – още една връзка с Витлеемската звезда на Христос. Плътта му – по време на ритуалите и разиграваните жречески мистерии – била изяждана под формата на хлебни питки, а пшеницата се наричала “растението на истината”. /отново у Л.Пикнет/.


Но да не забравяме, че ревностните католици все още са окуражавани да “отдават страданията си на Бога”, който странно защо не иска никой да му отдаде радостта и удоволствието си. Звучи доста невероятно Исус да е имал намерение да основава църква за бъдещите поколения, след като очевидно твърдо е вярвал в неизбежния край на света. Учениците му очаквали всеки миг той да даде сигнал за този край. Основаването на Римокатолическата църква от св.Петър може да се разглежда като пряк резултат от това, че Христос не се завърнал, както било обещано в апостолските времена.


Поне през първите два века след възникването на християнството, нямало стройни религиозни правила, нямало дори единни свети писания, нямало Нов завет. Отношението към падението на Адам и Ева и природата на Бога и Дявола се различавало доста в различните християнски групи в Римската империя. Това объркване продължило, докато Константин не превърнал християнството, вярата на някогашните роби, в държавна религия през 4 в.сл.н.е.


ПОМАЗВАНЕТО – БЕЗ МАГДАЛИНА НЯМАШЕ ДА ИМА МЕСИЯ


Жената с алабастровия съд със скъп нард е Магдалина, тя излива благовонията и ги отрива с косите си. Това е ритуалът помазване и той е от огромно значение, защото титлата на Исус “Христос” означава “помазаният”. А това е единственото помазване, споменато в Новия завет, извършено е от жена и би трябвало да се почита като велико тайнство в християнството. Исус подчертава, когато се обръща към учениците си, възроптали срещу дръзкия жест на “блудницата” – “тя посипа благовоние по тялото ми, за да ме подготви за погребението”. А нали християните вярват, че това “погребение” е различно от всички останали, защото Исус надмогва смъртта. Като го помазва, тя го прави “Христос” и го белязва за неизбежната му смърт.


Истинското значение на ритуала е напълно неясно за останалите му ученици, а той непрекъснато се опитва да им внуши важността му, като им казва почти троснато: “Истината ви казвам, каквото и да се проповядва из целия свят, деянията й ще се разказват в нейна памет”. Е, само че Канонът /до днес/ и тези му ученици, основали в негово име Църквата Му /още тогава/ - мълчат. И това не е единственият пример, в който става ясно как дори първите християни са преправяли посланията на Христос, за да съвпаднат с техните намерения.


Не само, че помазването не се чества, ами и Църквата не е казала на кой ден се е случило това. Евангелските автори много добре са замаскирали и самоличността на човека, който е извършил това тайнство. /“Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството”, ориг. 2003/. Само евангелието на Йоан дава да се разбере, че помазването се е състояло в къщата на Марта, Лазар и Мария и че точно последната е извършила ритуала. Матей, Марко и Йоан поне го “оставят” в Бетания, Лука го “праща” в Капернаум и то в началото на мисията на Исус, а не към края й. Ясно е, че помазването на краката на Исус – с което се обозначава, че е жертвен цар – е създал и много силни врагове на жената с алабастровия съд.

Емил Братанов

Николай николов

ВАТИКАНСКИ ТРИЛЪРИ - част първа " ЧОВЕЧЕСТВО, СЪТВОРЕНО ЗА ГРЯХ"

…програмирали сме наново действителността. Езикът е вирус, религията е операционна система, а молитвите – никому ненужна информация. Едно кликване и си зачеркнат със случайно избрани единици и нули.

Нийл Геймън, Американски богове /Бард, 2004/


С нарастваща активност в новия век библеисти, историци и търсачи на комерсиални сензации получиха стимул да споделят с любопитните свои открития и предположения в областта на теологията, най-общо казано. Свещеният Граал, Евангелията, действителната история отпреди 2000 години /и по-назад/, митовете и реалните образи на Мария Магдалина, Месията и последователите му се размесиха с други действащи лица от легенди и хроники: царе, патриарси, папи, рицари и няколко тайни общества. В съвременен аспект, потайното лице на Римокатолическата църква, взе да придобива къде по-явни, къде още по-зловещи контури. За неизкушените от Канона се разтвориха нови стаи в сградата на популярната наука, които се оказаха пълни с „нездраво” ровене дори в най-свещените книги.


Ще се опитам да се въздържа от “богохулни” коментари, във всеки случай ми е ясно, че с тема като тази се присъединявам поне към Лин Пикнет и част от колегите й в “заявката” за отлъчване от Църквата. Два реални повода за това на популярната авторка са книгите й


“Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството” /ориг. 2003, “Кръгозор”, 2006/ и


“Луцифер. Забранената пътека към познанието” /ориг. 2005, “Кръгозор”, 2006/.


МАНИПУЛАЦИИ: СЪТВОРЕНИЕТО И СЕМЕЙСТВО ЯХВЕ


Колкото и странно и светотатствено да се струва на вярващите, дори Библията не твърди, че Бог, Небесният Отец е създал света – или поне не е бил сам и без помощ. Хилядолетия след създаването на “Генезис” юдейските и християнските свещеници се опитват да скрият, че еврейската дума, преведена като Бог в единствено число, всъщност е в множествено – “elohim” също както “херувими” означава повече от един херувим. Така “елохим” /нататък вероятно умишлено съкращаван до “Ел”, т.е. Бог/ съчетава понятията за мъжко и женско начало, за богове и богини. Познатият ни Яхве не е бил сам в началото на началата, защото дори тази алфа и омега на мъжкото превъзходство е имал съпруга. И не само това. В някои версии тя родила Луцифер, в други пък той бил нейн любовник. Въобще, съпругите явно били проблем на Бога: според еврейските легенди първата съпруга на Адам не била известната Ева, а родената като ханаанска “божествена жена” /”balaat”/ Лилит. И това не бил брак, сключен в рая, защото тя отказала да се подчинява на Яхве, понеже знаела неговото тайно неуловимо име. Впоследствие, недоволната от “инфантилния” си /дори в леглото/ мъж, тя се отдала на “разюздан секс” с демоните като отмъщение за низвергването й. /Л.Пикнет/. Лилит е изхвърлена от Библията, но се появява отново през Средновековието като майка на Дявола.


През 1984 г. американският учен Уилям Г.Денвър пише: “Последните археологически открития донесоха текстове, които за първи път ясно идентифицират Ашера като съпруга на Яхве, или поне за такава са я признавали в някои кръгове на Древен Израел. Там Яхве е неразделна част от култа към Ашера, а някои признават богинята направо за негова съпруга.” Разкопки в Рас Шамра извадиха на бял свят плочки от 14 в.пр.н.е., на които се твърди, че “съпругата на Ел”, “Продължителката на Божия род” или Ашера, не била по-различна от повечето богини-майки, вкл. и от шумерската Астарта и финикийската Танит. Барбара Г.Уокър /в “Женска енциклопедия на митовете и тайните”, Ню Йорк, 1983/ отбелязва още: “За известно време Ашера приела семитския бог като свой съпруг. Тя била Небесната крава, а той – Бикът. След светия им брак тя родила Небесните близнаци – Шахер и Щалем, Утринната звезда и Вечерницата”. Утринната звезда е самият Луцифер, следователно той буквално е син на Бога. Важно е да се допълни и, че след като израилтянските племена пристигнали в Ханаан, тя властвала заедно с Яхве като върховно божество близо 600 години, наравно с други по-низши езически богове. Олтар на Ашера имало дори в Соломоновия храм, преди патриархалните почитатели на Яхве да я запратят окончателно в лоното на езичеството.

Емил Братанов
Николай Николов

ТАЗИ МАШИНА - ЧОВЕКЪТ

„Големият взрив-Вселената-нашата слънчева система-Земята-Човечеството” - съвсем схематичният ред на еволюцията все още е пълен повече с въпроси, отколкото с отговори за съвременната наука. Което не пречи на дейците й с лека ръка да отхвърлят всичко, което не съответства на отвоюваните "постулати". Предполага се, че примитивно възникналата преди 4 млрд.години атмосфера – активизирана от ултравиолетови лъчи и електрически мълнии – спонтанно е породила органичните химични съединения, които в продължение на 1,5 млрд.години са се натрупвали в древните морета. И довели до "качествените изменения", появата на примитивните протеини, сетне на ДНК и РНК и така до… първите живи организми. Присъединявам се към групата на опонентите: "всяко твърдение, че слепи природни сили са организирали молекулите в сложно функциониращи системи, трябва и да даде обяснение за точните принципи и постепенните етапи, чрез които това е станало. Последното обаче, не е направено." Т.е., в случая, любимата система за "естествен отбор" не върши работа, защото "произхода на първия жив организъм не може да започне да действа, ако вече не съществува система за само-възпроизвеждане, защото без възпроизвеждане не се появяват нови форми, след които природата да отбира"; опитите да възпроизведат онзи "първичен бульон" дори с днешните технически средства, още не е донесъл успех на нито една научна лаборатория. Постигнатите от химици "протоклетки" "…представляват нещо повече от малки кухи кълба желе и не са способни да асимилират молекули от заобикалящата ги среда."



Ако пък сте привърженици на теорията за случайността, ето обезкуражаващите изчисления: "като вземем предвид всичките милиард в секунда възможни взаимодействия в нашия хипотетичен първичен бульон, получаваме само 1074 хвърляния на химичните зарове. Това означава, че вероятността от нашия бульон да възникне необходимата самовъзпроизвеждаща се система е 1 към 101926 – не може да очакваме подобно нещо да се случи в течение на цялата история на Земята!

С любезното съдействие на Емил Братанов.

Николай Николов