ЗАПИСКИ НА ЕДИН ЩРАУС, ЗАРОВИЛ ГЛАВАТА СИ В ТАЙНСТВА!

От самото начало Сър Бърнард Ловъл, професор по радиоастрономия от университета в Манчестър, пише за сингулярностите: "При опита да дадем физично описание на началото на времето ние се натъкваме на бариера…" Засега тази бариера не са успели да преодолеят дори най-упоритите привърженици на теорията за Големия взрив. Лауреатът на Нобелова награда, известният физик Стивън Уайнбърг се оплаква: "За съжаление аз не мога да започна филма – колоритното му описание на Големия взрив – в нулева точка от времето и при безкрайно висока температура." Откриваме, че теорията на Големия взрив изобщо не описва произхода на Вселената, защото първоначалната сингулярност не подлежи на описание още по определение. Следователно, в теорията има проблем буквално от самото й начало. Пък ни убеждават, че – прескачайки няколко милиарда години – знаят откъде се е пръкнал човекът. Впрочем, "според Айнщайновата представа за Вселената, човекът не е индивид, който изживява последователност от събития, а 4-измерен "пространствено-времеви червей", към който не може да се прилага концепцията за изминаващото време".
ИЗМЕРЕНИЯТА: КОЛКО СА ИЗМЕРИМИ
Съвременните физици откриха съществуването на различни измерения, или нива на действителността. Но още Ведическите произведения на древна Индия също говорят за различни измерения, както висши-материални, така и висши-духовни.
Хайде да не разисквам тук постулатите, че използваме само малка част от мозъците си, че древните са владеели умения – изгубени при съвременния човек – за духовно, но реално общуване с природата и Космоса, а и със себеподобните си на високи психо-соматични нива. Да: науката изследва глъбините на мозъка, но се препъва в обяснението на феномена съзнание. Отхвърля се идеята, че съзнанието е по някакъв начин реално и се залага на твърдото решение и то да бъде обяснено с езика на точните науки. Стига се до парадокси. Нобелистът-физик Юджийн Уигнър казва: "Има два вида реалност, т.е. съществуване – на моето съзнание и съществуването и реалността на всичко останало. Втората реалност не е абсолютна, а само относителна". И пак няма да се разпростирам върху случаите на преобладаващо заклеймяваните като спекулативни "преживявания извън тялото". Въпреки примерите – да речем – на д-р Майкъл Сейбъм, кардиолог и преподавател от Медицинския факултет на университета в Емъри, който събрал рутинни сърдечноболни и такива със споделяни преживявания извън тялото. Втората група описала доста детайлно "кризата си в близост до смъртта, а 6 описали своето връщане към живота и тези детайли съответствали на отразеното в медицинските доклади". Но измеренията, разбира се, са толкова, колкото можем да измерим. С шивашки метър, примерно.


Следва....
С любезното съдействие на Емил Братанов


Николай Николов

ГЛЕДАЙТЕ НАШАТА ЗЕМЯТА В РЕАЛНО ВРЕМЕ ОТ КОСМОСА: - ОТ МКС

ЩЕ ВИ ДАМ ПОГЛЕД НА ЗЕМЯТА ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА КОСМИЧЕСКА СТАНЦИЯ. ЗЕМЯТА СЕ СНИМА ОТ НЯКОЛКО КАМЕРИ С ВИСОКО КАЧЕСТВО. АКО СЕ ВИЖДА САМО ТЪМНА КАРТИНА ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ МКС  Е В НЕОСВЕТЕНАТА ЧАСТ НА ЗЕМЯТА,  ОСНОВНО НАД ОКЕАНА ИЛИ АФРИКА. впрочем станцията се движи доста бързо и ще има доста тъмни моменти, но на долното: - цък, ще видите къде се намира във всеки момент......! НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ДА НАТИСНЕТЕ ТРИЪГЪЛНИЧЕТО  "PLAY" В СРЕДАТА НА ПЛЕЪРА.  ГОРНИЯТ ПЛЕЪР ПРЕДАВА В РЕАЛНО ВРЕМЕ,  А ДОЛНИЯТ Е ЗАПИС ОТ ВЪТРЕЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКАТА СТАНЦИЯ.  СИГНАЛА ИДВА ДОСТА ОТ ДАЛЕЧ,  КОЕТО НЕ ЗАВИСИ ОТ МЕН ТАКА, ЧЕ ЩЕ ТРЯБВА ДА ИЗЧАКАТЕ НЯКОЛКО СЕКУНДИ ДА СЕ ЗАРЕДИ. УСПЕХ И ВСИЧКО ДОБРО ОТ МЕН!

Broadcast live streaming video on Ustream

А ЗА ДА ВИДИТЕ КЪДЕ Е В МОМЕНТА МКС ПРОСТО НАТИСНЕТЕ ТУК - ЦЪК!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

НЕЩО КАТО ТАЙНСТВЕНИ ДУПКИ…МОЖЕ БИ…....

На юг от перунската столица Лима, в района на Наска, се намира долината Писко. Зад малкото селце Хумай, което няма да ви впечатли с нищо специално, се намира една от мистериите на света - дълга няколко километра лента от тъмни ями. Те са хиляди, около 2 метра широки и 1,5 м дълбоки, пише сп. "Love story". Според специалисти, изследвали района, броят им е близо 7000. Някои образуват права линия, други са подредени в шахматен ред, едни са по-дълбоки, има и по-плитки. Учените твърдят, че за да се направят подобни дупки ръчно, са необходими десетилетия. Местните жители не знаят как са създадени. Те всъщност дори не подозирали за съществуването им, докато не била направена снимка на местността от самолет. Едва тогава било забелязано, че дупките изглеждат странно подредени. Структурата се вижда идеално и от Космоса, което пък свързва някои от териториите за произхода й именно с извънземни пришълци.

Използването на някакъв мощен уред би могло да обясни точността и дълбочината им. Според някои изследователи отверстията приличат на тези, които търсачите на скъпоценни камъни и метали оставят в земите на Западен Тексас. Казват, че биха могли да бъдат направени с лазер. За съжаление около мястото не са открити артефакти, които да дадат допълнителна информация. Според археолози може да са служили като част от древно укрепление. Някои историци пък са убедени, че става въпрос за погребален комплекс. Древните са държали, мъртъвците да се намират на високо.

Някои историци обясняват появата на дупките с желанието на хората да съхранят зърнената си реколта. Но и тази теория срещнала отпор. Критиците й задават въпроса защо силозите не са били изкопани в земята, където почвата е глинеста, близо до населеното място, а в скалите, където камъкът е твърд и трудно се пробива. На няколко километра на изток от структурата спътниковите снимки показват, че има остатъци от древна цивилизация. Не било установено кой народ е живял по тези места, въпреки че руините напомнят много тези в Мачу Пикчу. Отверстията, дълги няколко километри имат своя начална и крайна точка.  Тя рязко свършват до планински участък, в който земята е с неестествено тъмен цвят. Това се вижда много добре от сателитните снимки.

Така се появила третата версия за произхода на странната структура. Някои привърженици на паранормалното твърдят, че земята изглежда така, сякаш е била термично обработвана или на нея са били извършвани взривове. Те твърдят, че дупките най-вероятно са следствие от работата на двигател на извънземен кораб. Изследователи обаче забелязали, че всеки осем дупки винаги изграждат права линия. На компютърен език това би означавало, че са осем бита, всеки от които съответства на елемент от неизвестна нам схема или съставлява един байт. Броят на байтовете бис е получил 176. Т.е. Става въпрос за двоичен код, език за общуване. Език, на който биха могли да се предават данни, числа, послания. Но на кого? Четвъртата версия е за пиктограма. Твърди се, ч,е останали на земята извънземни астронавти са се опитали да предадат съобщение и да поискат помощ от своите. Те накарали местното население да изкопае дупките по осем на ред, в резултат на което се появила линията. Версиите за произхода на структурата са почти толкова, колкото са дупките по нея, шегуват се местните. А докато е така, те разчитат на туристите, за да припечелят някоя и друга банкнота......
Това е информаця от Интернет .... не съм говриил с колеги, но вие вече сте напреднали и достатъчно умни...  Аз изоставам...  просто ми се скапах да се боря за един по-добър живот за Вас, за мен, за всички........ Ще чакам пбликаций от Вас.....  и ще  ги коментирам ако мога. Всичко добро Ви желая!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ИМА ЛИ АЛКОХОЛ В КОСМОСА?! КАК МИСЛИТЕ? АМИ ГЛЕДАЙТЕ ФАКТИТЕ!

Не е важно питието,важна е компанията!

ОСТАВЯМ ВИ КЛИПА ОТВОРЕН ЗА ДА ВИДИТЕ ОЩЕ КЛИПОВЕ! ВСИЧКО ДНАЙ-ДОББРО ВИ ЖЕЛАЯ!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

СЛЪНЧЕВИ ПЛАТНА - част трета

Продължение от публикацията която се намира - ТУК!

Въпреки че физиката, на която се основава едно слънче­во платно е достатъчно проста напредъкът в действител­ното създаване на слънчево платно, което може да бъде из­пратено в Космоса, е непостоянен. През 2004 г. една японс­ка ракета разгърна успешно две малки прототипни слънче­ви платна в Космоса. През 2005 г. Планетарното общество, Космос Студиос и Руската академия на науките изстреляха космическото платно „Космос 1“ от подводница в Баренцово море, но неговата ракета носител „Волна“ не постигна успех и платното не излезе в орбита. (Един предишен опит със суборбитално платно също се провали през 2001 годи­на.) Но през февруари 2006 г. слънчево платно с дължина 15 метра  беше изпратено успешно в орбита от японска ­ракета  М-V, въпреки че платното не се разтвори напълно.

Напредъкът в технологията на слънчевите платна е мъ­чително бавен, но защитниците им имат още една идея, ко­ято може да ги отведе при звездите: изграждането на огромна батарея от лазери на Луната, която да изстрелва интен­зивни лъчи от лазерна светлина към слънчево платно, да­вайки му възможност да се отправи към най-близката звез­да. Физиката на подобно междупланетарно слънчево плат­но е наистина обезсърчаваща. Самото платно би трябвало да има диаметър от стотици мили и да бъде конструирано изцяло в открития космос. Човек ще трябва да изгради хи­ляди мощни лазери на Луната, като всеки от тях трябва да бъде в състояние да изстрелва лъчи в продължение на пери­оди, вариращи от няколко години до десетилетия. (По една експертна оценка ще се наложи да бъдат изстрелвани ла­зерни лъчи, които надминават хиляда пъти сегашната об­ща енергийна мощност на планетата Земя.)

На хартия подобно мамутско светлинно платно би могло да бъде в състояние да се движи със скорост, наполовина по-малка от скоростта на светлината. На такова слънчево плат­но ще му трябват само осем години или горе-долу толкова време, за да стигне до близките звезди. Предимството на та­кава система за задвижване е, че тя може да използва гото­ва технология. Не е необходимо да бъдат откривани нови закони на физиката, за да бъде създадено такова слънчево платно. Но главните проблеми са в областта на икономика­та и техниката. Инженерните проблеми при създаването на платно с диаметър от стотици мили, което се енергизира от хиляди мощни лазери, разположени на Луната, са страш­ни, тъй като изискват технология, която ще бъде разрабо­тена най-рано след век. (Един проблем пред междупланетарното слънчево платно е завръщането. Човек ще трябва Да изгради втора батарея от лазери на далечна луна, за да отправи летателния апарат към Земята. Или може би корабът ще може да се завърти бързо около една звезда, използвайки я като прашка, за да получи достатъчно ускорение за обратното пътуване. Тогава лазерите на Луната ще бъдат използвани, за да намалят скоростта на платното, за да мо­же то да кацне на Земята.)

И тогава идваме до идеята за създаване на постояннотоков реактивен двигател използващ ядрен синтез. За него ще ви разкажа в следващатата публикация.

Следва продължение…….

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

"ФЕНОМЕНЪТ ЦАРИЧИНА"

През 1990 година, по заповед на Генералния щаб на Българската армия, започват разкопки в село Царичина. Изпратена е информация от извънземна цивилизация, според която там се намира гробницата на първото същество, живяло някога на Земята.
Мястото на разкопките става секретен военен обект, на който работят само екстрасенси и висши офицери. Те виждат странни летящи обекти, загадъчни светлини и поддържат контакт с извънземните.
Участниците в операцията настояват изследването на царичинската дупка да продължи. Учените вярват, че военните са били подведени от екстрасенсите.
14 години по-късно това може да бъде най-голямата измама в новата ни история, или дълго търсеното доказателство, че не сме сами във Вселената.
На 30 километра северозападно от София се намира Царичина. Тук живеят около 40 души, повечето от тях са пенсионери. Рано сутринта на 6 декември 1990 година в центъра на селото спират военни автомобили и багер. За няколко часа на това място е изкопана дупка с дължина 15 метра и дълбочина 2 метра и половина. Селяните дори не подозират, че по заповед на Генералния щаб на Българската армия военните търсят в Царичина съкровището на цар Самуил.


Информацията за съкровището идва в Генералния щаб от асансьорния техник Димитър Кекеменов. В неговия род от поколения се носи легендата за имането на Самуил, скрито в Царичина. Една нощ Кекеменов сънува Вазов, Левски и Ботев, а Раковски слага ръка на рамото му и казва: "Димитре, българино, поведи българите!" Това кара Кекеменов да разкаже легендата на висши военни, защото само те ще се заемат безкористно с откриването на съкровището. Сънят с посланието на Раковски звучи меко казано странно, но не и за началника на Генералния щаб генерал Радню Минчев. Той издава заповед за започване на разкопки в село Царичина в търсене на съкровището. Освен военните, на обекта са и трима екстрасенси, които се опитват да локализират мястото. Изкопните работи са спрени, защото на дълбочина 2 метра и половина багерът удря в скала.
По това време Елисавета Логинова е начинаещ екстрасенс и контактьор с извънземни цивилизации. Тя е съпруга на служител в Генералния щаб и е призована да участва в търсенето на съкровището. Елисавета получава информация от извънземни, че мястото и целта на разкопките са погрешни. Според посланието от Космоса, военните трябва да копаят на 100 метра югоизточно от първата дупка. Там ще открият нещо повече от съкровището на Самуил. Очаква ги гробницата на първото разумно същество, което е населявало Земята. То е било двуполово и високо около 2 метра и половина.


"Това, което аз виждах и съм го скицирала на лист бяла хартия, е, че той има като една каменна обковка около самия скелет, и мека, то не е глина, като мек материал, който е полепнал около скелета. Това е нещото, което го е запазило през толкова много, много години", обяснява Елисавета Логинова.
В центъра на Царичина, точно до кръчмата и площада, военните изграждат лагера на експедицията. Върху поляната до дупката са разположени радио-релейна станция, фургони и палатки. Мястото е обградено с двуметрова ограда от камуфлажна мрежа срещу любопитните погледи на местните жители.
На 7 декември 1990 година разкопките започват. Логинова е в Генералния щаб на армията, където получава посланията от извънземните къде и как да се копае. В Царичина са тогавашният началник на химическите войски генерал Динев, трима екстрасенси и полковник Цветко Кънев, който е заместник-началник на Военно-научния отдел в щаба. Охрана на обекта са редови войници от софийско поделение. Копаят само генерал Динев и още няколко висши военни. Според Генералния щаб, в дупката трябва да работят само най-сигурните и проверени хора. Скоро Логинова е изпратена да се включи в изкопните работи на секретния военен обект Царичина.

Подробни данни от участник в събитието.

Николай Николов

ДРУГИ ВСЕЛЕНИ

Учените винаги са предполагали, че е възможно да съществуват и други вселени освен нашата, но сега изглежда вече имат и доказателство за това.

От години циркулира теорията, с която учените винаги са предполагали, че е възможно да съществуват и други вселени освен нашата, но сега изглежда вече имат и доказателство за това.

От години циркулира теорията, че Вселената ни може да се опише като "мехурче". То вероятно не е едно-единствено, има и други вселени - мехурчета с друг набор от физични закони.

Знаете за така нареченото реликтово излъчване. Това е електромагнитно лъчение идващо от всички посоки на космоса и което се приема, че се е появило при Големия взрив с който започва самото съществуване на Вселената. Група учени водени от Стивън Фийни (Stephen Feeney) твърдят, че са открили нехарактерни области в полето на реликтовото лъчение, които теоретично може да са получени при сблъсък на нашето мехурче-вселена с други мехурчета. Има поне четири такива области, което говори за поне четири сблъсъка с други вселени.

Все още има много научна работа да се свърши докато се потвърди със сигурност това смело предположение, но ако наистина се окаже вярно, това ще е невероятно. Какви физични закони действат в другите вселени, има ли живот в тях, как си взаимодействат вселените при сблъсъците помежду си...

ttp://www.technologyreview.com/

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ЗАПИСКИ НА ЕДИН ЩРАУС, ЗАРОВИЛ ГЛАВАТА СИ В ТАЙНСТВА

ОТ САМОТО НАЧАЛО...........

Сър Бърнард Лъвъл, професор по радиоастрономия от университета в Манчестър, пише за сингулярностите: "При опита да дадем физично описание на началото на времето ние се натъкваме на бариера…" Засега тази бариера не са успели да преодолеят дори най-упоритите привърженици на теорията за Големия взрив. Лауреатът на Нобелова награда, известният физик Стивън Уайнбърг се оплаква: "За съжаление аз не мога да започна филма – колоритното му описание на Големия взрив – в нулева точка от времето и при безкрайно висока температура." Откриваме, че теорията на Големия взрив изобщо не описва произхода на Вселената, защото първоначалната сингулярност не подлежи на описание още по определение. Следователно, в теорията има проблем буквално от самото й начало. Пък ни убеждават, че – прескачайки няколко милиарда години – знаят откъде се е пръкнал човекът. Впрочем, "според Айнщайновата представа за Вселената, човекът не е индивид, който изживява последователност от събития, а 4-измерен "пространствено-времеви червей", към който не може да се прилага концепцията за изминаващото време".

ИЗМЕРЕНИЯТА: КОЛКО СА ИЗМЕРИМИ

Съвременните физици откриха съществуването на различни измерения, или нива на действителността. Но още Ведическите произведения на древна Индия също говорят за различни измерения, както висши-материални, така и висши-духовни.

Хайде да не разисквам тук постулатите, че използваме само малка част от мозъците си, че древните са владеели умения – изгубени при съвременния човек – за духовно, но реално общуване с природата и Космоса, а и със себеподобните си на високи психо-соматични нива. Да: науката изследва глъбините на мозъка, но се препъва в обяснението на феномена съзнание. Отхвърля се идеята, че съзнанието е по някакъв начин реално и се залага на твърдото решение и то да бъде обяснено с езика на точните науки. Стига се до парадокси. Нобелистът-физик Юджийн Уигнър казва: "Има два вида реалност, т.е. съществуване – на моето съзнание и съществуването и реалността на всичко останало. Втората реалност не е абсолютна, а само относителна". И пак няма да се разпростирам върху случаите на преобладаващо заклеймяваните като спекулативни "преживявания извън тялото". Въпреки примерите – да речем – на д-р Майкъл Сейбъм, кардиолог и преподавател от Медицинския факултет на университета в Емъри, който събрал рутинни сърдечноболни и такива със споделяни преживявания извън тялото. Втората група описала доста детайлно "кризата си в близост до смъртта, а 6 описали своето връщане към живота и тези детайли съответствали на отразеното в медицинските доклади". Но измеренията, разбира се, са толкова, колкото можем да измерим. С шивашки метър, примерно.

Следва....

Николай Николов

УРОЦИТЕ НА ТВОРЕНИЕТО: УРОК 6 – ТВОРЕНИЕ НА ФОРМАТА

Творението е многовариантно. Отначало се създава формата. После тя се изпълва с енергията на звука и развитието. Енергия на звука - това е тоналността на формата, нейното местоположение в хармоничното звучене на света.

Цялата енергия може да се разглежда като мелодия или звук. Всички ваши енергии звучат в космическото пространство и създават обща мелодия. Всички ваши енергии имат цветови характеристики, които също създават картината на мирозданието. Звукът е вибрация. Цветът е степен на вибрация. Освен тези характеристики има още много. От известните ви електромагнитни колебания.

Индивидуалната характеристика на всеки от вас има множество аспекти, по които да се различавате един от друг. Част от тези характеристики говорят за вашата история и произход, за семейството, от което произхождате, от кой светлинен район на галактиката и така нататък.

Така е и при творението на формата. Отначало се създава контурът на обема или граница на формата и след това се фиксира. По-нататък тя трябва да се изпълни с характеристики за индивидуализация на формата. Ако това е растение - то ще има свои характеристики, ако е камък - други.                         

А откъде може да се вземат тези характеристики? Откъде идва изпълването?                       

Създателят изпълва формите от себе си. Чрез преобразуване на своите излъчвания, пречупвайки ги и оформяйки ги. Тоест изолирайки  част от себе си, той  възстановява  характеристиките на тази част и я  попълва със  създадената от него форма.                                               

А как създава границите на формата?

С поле. С електромагнитно и с други полета. Вашите граници всъщност са определени по същия начин. Всичко, което виждаш като твое физическо тяло, е действие на гравитационното поле. А твоето астрално тяло се подчинява на формиране на други полета.                                                       

Кой е създал тези полета и кой ги управлява?

Аз създадох тези полета. Чрез манипулиране с различни полета аз създавам форма и след това я изпълвам със съдържание с нужното качество.

Откъде се взимат тези нужни качества?                     

Те вече присъстват в мен. В света има много творци от различно ниво и те вече са усвоили безброй начини и качества на творението, и всичко това са части от мен. Затова аз имам достъп до дадените части и до овладяването на тези характеристики.

Тоест всичко вече е създадено и може само да се променят вариантите? 

Приблизително е така. Макар че е по-сложно. От вариантите се получават комбинации, и те са безброй. А като се вземе предвид, че процесът на творение е непрекъснат, то всяка микросекунда от вашето време се създават безброй много нови качества и характеристики на творението, нови разновидности създания. 

А как избираш с какво съдържание искаш да напълниш формата?

Изборът не е съвсем точно понятие. Вие си представяте, че аз просто си измислям и фантазирам. Моят избор също е обусловен от самия строеж на мирозданието.

В системите на мирозданието има много различни характеристики на създадените светове и същности. Тяхното развитие и сътворение изменя общата структура и тези изменения предизвикват необходимост от следващи изменения. Тоест, в определен спектър на мирозданието на определен етап на неговото сътворяване се създава поляризация на определени сили и полета. Ако за минус приемем недостига на някакви форми и качества на творението, то даденият минус трябва да се неутрализира със съответен плюс и да уравновесим системата.

По-нататък всяко творение има етапи и цикли. Затова определен етап изисква или води до изменение на качествата на системата. Търси подобие. Всичко е подобно. Същото става и в твоя организъм даже на физическо ниво. Когато на тялото ти му е нужен отдих, се изработват хормоните на съня. Когато в твоето тяло на организма му липсват някакви вещества, самият организъм може да ги попълни без участие на външна храна, която вие използвате. И вашият организъм, и вселената - това е саморегулираща се система от взаимовръзки. Външният космос и вътрешният космос са подобни.

Излиза, че всичко става автоматично и ти самият не твориш?

Аз съм създал и създавам системи на творението, които работят без моята директна намеса. Но тези, които творят, са части от мен. Затова не може да се каже, че аз не участвам в творението. Аз творя чрез вас. Чрез моите части. Защото аз съм цялото – това е малко по-друго качество на съзнанието и на битието. Аз като цяло също съм част от друго цяло и на друг цикъл на творението.

А кой създава новото, новите форми?

Какво наричаш ново? За вашия свят ново е всичко, което не е част от вашия свят. За другите светове е друго. Практически няма нищо ново във вашето разбиране. Има многочислени вариации на старото. И тъй като количеството на съставните части на вариациите постоянно расте, затова расте и количеството на вариациите. А значи се появяват нови вариации на творението.

А експеримента с дуалността? Това нова вариация на старото ли беше? 

Ако думите старо и ново определим не с качеството, а с времевите разлики или по-точно със скоростните разлики, то можем да делим не на старо и ново, а на сътворено и на още несътворено. Експериментът с дуалността разбира се беше нова вариация на по-рано сътворени типове на развитие. Всъщност има и триалност и така нататък. Има и много по-сложни взаимовръзки. Дуалността – това е намаляване на обемите на избора. Намаляване на неговата вариантност, когато безброй характеристики се поляризират на два полюса, на две основни групи.

Искаш да кажеш, че има системи, където свободата на избора е още по-многовариантна?            

Да, разбира се. Има всичко, което можеш да предположиш. В буквалния смисъл на тази дума. Всичко, което може да ти дойде на ум. Това е информация за вече съществуващи форми на творението. Ти знаеш за това, защото в периодите, когато ти (моя част) се завръщаше при мен, ти имаше всички знания, които има в мен. И сега са останали спомени за тези знания. Но ти засега не можеш да ги изразиш всичките, защото твоите честотни характеристики в  сегашното съществувание и тяло още не възприемат някои вибрации на твоите или на нашите знания.

Значи излиза, че ние не говорим с теб. А аз просто си спомням.

Излиза, че ти разговаряш сама със себе си и сама си помагаш да си спомниш всичко.         

А какво представлява знанието?                                                                                     
Знанието е наличие на определена енергия. Всичко на света е енергия. Ти, облаците, хората, боговете, полетата, силите и така нататък. Енергията се трансформира и приема определени форми и характеристики. Електрическата енергия и енергията на осъзнаването по същество са една и съща изначална енергия, но белязана с определени маркери – характиристики на диференцираността.                                   

Знанието е определен потенциал на енергиите, концентриран и намиращ се в състояние на покой. Тоест това, което се намира в състояние на покой и без изменение, в сегашния момент може да се счита за устойчива форма и характеристика, и вие я наричате знание. Но това знание може да се промени, ако тази форма се задвижи.                                                 

Ти говориш за човешките знания или за истината на мирозданието?          

Човешките знания са част от истината на мирозданието. Има част от енергията на мирозданието в стабилна форма на възприемането и със стабилни за дадения момент характеристики, която се намира в покой. Това е своего рода източник за еталони на развитието. Картотека. Библиотека на форми и състояния, които са стабилизирани и затова имат статус на знание. Тоест сега не изискват изменение.

Част от тези характеристики – това са знанията на хората. Тези, които сте в състояние да възприемете. Става дума за съвместимост на енергиите. Има част от знанията, енергетиката на които ви е толкова чужда на днешното ви възприемане, че вие практически сте несъвместими. Но ако възникне необходимост от изменение на тези характеристики под въздействието на вътрешни фактори на системата, те се променят и до процеса на стабилизация вече не са знания.

Например вашите Акашови Хроники са стабилизирана част от енергията на творението на вашия сектор, където са записани всичките характеристики и кодове на развитие на вашата система, на всичките и части на всички етапи. Тези хроники постоянно се попълват с нови части от знанието. В края на краищата ще дойде момент, когато масата на натрупване на енергия на стабилните знания ще стане критична и ще се извърши качествен скок на даденото знание-енергия на ново ниво. Всичко е подобно, взривовете на свръхнови в космоса – това е почти същият процес. И тогава вашият свят ще получи нов статус на творението.

Значи неизменна истина не съществува?

Какво определя истинността? Вие определяте истинността, като разлика от лъжата. В мирозданието няма такива понятия. Това са различни енергии. Думата “истина” произлиза от думата “източник”. Истина - това е началното състояние. А знанието е определен етап от развитието на енергията на преобразованието и творението. Термините не са много важни. Просто запомни, че всичко е движение на енергията или на нейното състояние. И ти също.

Ти казваш, че когато Акашовите Хроники натрупат определен потенциал,  ще стане качествен скок. За прехода ли става въпрос?                                                                                               
Ако имаш предвид сегашната ситуация, то това е само част от процеса. Всичко на света има цикличност и етапи. Акашовитет хроники - това е вашият своего рода стабилизационен фонд. Натрупаните там вибрационни  характеристики  на знанието сякаш уравновесяват интензивността на векторите на вашето движение. Един вид равновесна чаша.

Нещо като чашата на Граал ли?

                                                                                      
Да. Вие така го наричате.

                                                                                               
Достижимо ли е пълното знание?

                                                                                              
И да, и не. Когато се сливаш с всички части, достигаш до пълното знание. Можеш да направиш това и сега за кратко време. Когато отново се върнеш в твоята форма, можеш да възприемаш само тази част от знанията, която съответства на твоите честотни характеристики. По-нататък всичко зависи от това доколко  е неизменна тази част от знанието, която ти е била достъпна при сливането с цялото. Защото цялото също се променя.
                        
Но във всеки от вас има връзка с мен и с общото знание. Ако определяте постигането на знанието като процес на възприемане на нова информация, то знанието е непостижимо. Защото не е резултат, а е процес. Ако определяте знанието като съпричастност с общото, то това винаги го има във всеки.                       

Всяка ваша клетка носи цялата  информация за вселената. Всички ваши клетки притежават пълната информация, която имат и цялата вселена, и всички нейни части. Именно затова всеки от вас може да се въплъти  на други нива на творението и в други части на мирозданието.

Значи аз мога да създам нещо, което изобщо не съответства на този свят, нещо от други части на вселената, ако успея да открия тази информация в моите клетки?

Да, но тази част няма да може да съществува в тази част на вселената .По вибрационни характеристики по закона за подобието, тя ще бъде привлечена от друга подобна на нея част. Така се раждат във вашата и в други части на вселената така наречените фантоми  или чупакабри.Това са опити за сътворение на други форми и реалности с погранични характеристики.

Ти каза, че ти също имаш създател.                                                                               
Всичко е огледално, и всичко е подобно. Откъде мислиш, че съм се появил?   
Това означава, че твоят създател те е създал от себе си, или има общ източник на сътворение на всички творци?

Всичко е подобно. Всеки творец може да създава само от себе си. Но това съвсем не е това, което сега си помисли. Какво си ти – отделена част от мен. Значи ако ти започнеш да твориш от себе си, по този начин ти твориш от мен. А аз, творейки от себе си, творя от моя създател. По-просто казано, създателят ме създаде от своята енергия. А аз създадох теб от моята енергия. А ти създаваш твоите творения от твоята енергия. Всичко това всъщност е една и съща енергия, само че получила нови характеристики.     

Значи има първи пратворец?

Има верига на творението. И понеже всичко е безкрайно, то и тя не може да има начало и край, и тя е безкрайна. Затова се говори за цикличност или спирала. Или за лента на Мьобиус във вид на спирала. По-точно, ако говорим с вашите понятия, това е още по-сложна конструкция. Важното е, че всичко е взаимосвързано и всеки се явява етап за другия. Може да се говори само за цикличност.

Имам чувството, че разговарям с човек. Как е възможно?                                    
                                    
Колкото повече общуваме, толкова повече ти ме  очовечаваш. Или толкова повече нашите енергии започват да се сънастройват. В този смисъл ти твориш част от мен. Процесът на творение е взаимен. Творецът твори  създание и създанието твори твореца. Това е взаимно отваряне. Когато двама души общуват един с друг, те взаимодействат със своите полета и енергийни структури. При това, сътворявайки очаквания спрямо партньор си, всеки от тях сътворява част от съвместното пресичащо се пространство, от общото пространство, и своето виждане за другия. Това е все едно да виждаш партньора си не пред теб, а неговото отражението в огледало.                                  

Но това огледало е твоето възприятие, твоето пречупване на постъпващата от него енергия. Сега ти общуваш с мен. Аз се отразявам в огледалото на твоето пречупване и ти ми даваш определени черти. Например ти виждаш в огледалото  неясни очертания и твоето въображение или творящия импулс започва да отгатва в тях форма и да й придава подробности. Тоест да изпълва формата със съдържание.

Ти каза, че всичко е подобно. Но когато ние творим, да речем скулптурите: те взимат материал и му придават форма, а не обратното.                                                                           

Това не е много ефективен метод за творене, защото се губи много материал, както ти го наричаш. Взимате камък и отстранявате излишното, а какво е излишното? Процесът на сътворяване на света е по-икономичен.                              

Ти говори за сътворчество. Как ние можем да творим теб?
                                   
Сега, когато си общуваме, твоите (или моите обособени в твоята форма) енергии взаимодействат с тази част от мен (теб), която се е отделила за общуване с теб. Такова общуване се извършва с безброй мои части. Но всички мои части си взаимодействат една с друга, сътворявайки една друга и по този начин сътворявайки мен.           

Превод от руски: Росица

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:940856

С ПОМОЩА НА ЛУСЕСИТА

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

НА ЛУНАТА Е ОТКРИТ МАГНИТЕН ЩИТ

До сега се смяташе, че Луната няма собствено магнитно поле.

Все пак някои планетолози са изказвали мнение, че там трябва да има магнитни аномалии.

И те не са грешали. Оказа се, че повърхността на луната се спасява от слънчевата радиация от неголям магнитен щит. Неговото съществуване са открили изследователи от шведския институт по космическа физика и техни колеги от Индия, Швейцария и Япония.

Необичайното образование е разположено в североизточната част на обратната страна на нашия спътник. Учените смятат, че то по някакъв начин е свързано с наличието на голям метеоритен кратер. Диаметъра на магнитната аномалия е 360 километра, при това около нея се образува300 километров „пояс”, в който слънчевия вятър се движи бързо и потока от частици става плътен. Магнитното поле в центъра на „балона” е 300 пъти по слабо от земното над екватора.

Николай Николов

Открито е сложно органично вещество в междузвездното пространство

Астрономи от Испания и САЩ са открили в междузвездното пространство сложното органично съединение антрацен.


„ Ние регистрирахме катиони от антрацен /С14Н10+/ в плътен молекулярен облак, който се намира на линията на наблюдаването на звездата Cernis 52 в съзвездието Персей, на разстояние около 700 светлини години от Слънцето, - пояснява ръководителят на изследването Сузана Иглесиас – Грот от института по астрофизика на Канарските острови.

Наблюдението на Cernis 52 са се водили през 2007 и 2008 година с помощта на испанския телескоп на името на Уйлям Гершел и телескопа Хоб Еберли разположен в Тексас.

„Две години преди това тук беше открито и друго органично вещество – нафталин, -отбелязала Иглесиас – Грот.

Анрацен преди това е регистриран само в останките от метеорити, а не в междузвездното пространство. Неговите окислени форми често се срещат в биологичните системи и проявяват висока биохимическа активност.

Според мнението на Иглесиас – Грот в близко бъдеще астрономите трябва да се заемат с търсенето на аминокиселини в споменатите по горе пространства.


Николай Николов

В НЕДРАТА НА ФОБОС СА СКРИТИ ГИГАНТСКИ ПЕЩЕРИ

Данните, получени от Европейската сонда „Марс Експрес”, показват, че във вътрешността на един от спътниците на Марс - Фобос, се крие гигантска пещера, заемаща около една трета от неговия обем, което води до отхвърляне на теорията, че Луната – това е един астероид привлечен към Земята от Марс, пишат УЧЕНИТЕ В статия, публикувана в списание Geophysical Research Letters.

Изследователският екип, ръководен от Томас Андерт от германския университет на ВВС е използвал доплеровия ефект на радиосигналите излъчвани от апарата „Марс Експрес" по време на среща с Фобос. Този метод дава възможност да се определи точно промяната на скоростта на сондата и следователно, по - точното измерване на гравитационното влияние на спътниците на Марс. Анализът на данните позволява да се определи по-точно стойността на масата и плътността, както и да се направят изводи за вътрешната структура на Фобос.

3D изображение

"Новите стойности на гравитационен параметър и на плътността на Фобос (1876 плюс - минус 20 килограма на кубичен метър) дават нови данни за порьозността на това небесно тяло (30% плюс или минус 5%) и дават основа на нови идеи за вътрешната му структура. Ние стигнахме до извода, че под повърхността на Фобос е вероятно да съществуват големи кухини "- казват учените.

Марс има, двата спътника: Фобос и Деймос (от гръцките думи "страх" и "ужас"). Размерът на по-големия спътник - Фобос, е около 20 километра. През 1950-60г., особеностите в движението на Фобос довели астрономите до мисълта, че спътника може да е кух. Тази идея била веднага подета от писателите – фантасти, които предположиха, че това небесно тяло е създадено от извънземна цивилизация.

Въпреки това, в началото на междупланетните експедиции и фотографиите, направени от космическите кораби, "уби" тази хипотеза - Фобос прилича на гигантски "камък" покрит с кратери. Но сега, новите, по-точни измервания накараха учените да се върнат към идеята за кухия Фобос.

Въпреки предположението, че Фобос е съставен от скали, "излетели" от повърхността на Марс след удар с гигантски космически обект, то не може да се счита за напълно вярно и от факта, че съставът на Фобос не е подобен на състава на марсианската скална маса.

Андерт и колегите му са заключи, че Фобос е създаден от група отломки, които се слепват след сблъсък на древни марсиански спътник с астероид.
"РИА - новости".

Николай Николов