+ТАЙНИТЕ ОРЪЖИЯ НА РАЙХА И АЛДЕБАРАНЦИТЕ+

Фашисткият възход и падение се радват на постоянен интерес, но все пак новост за нас беше, че и икономистите освен историците, скинарите и пацифистите взимат пряко отношение. Иде реч за стопанските идеи на Третия райх – прилагането им у нас беше подложено на обсъждане... Всъщност, в областта на обществения феномен много от тайните на могъщата хитлерова държава ще продължат да бъдат загадъчни. Не просто върху поколенията, чийто живот е бил подчинен или пък объркан от Фюрера, а май завинаги.

"Според някои източници немците се сдобиват с напреднали технологии още в началото на 40-те (най-вероятно от разбили се НЛО или чрез контакт с извънземна култура), тази статия на Владимир Терзийски, Президент на Американската Академия на Дисидентските Науки, ни разказва за немската намеса в изследванията на Луната и Марс."

“Капсулата имала фашистки свастики...”

Ето нещо действително любопитно, спорно и шокиращо. Няколко книги. Един филм на БиБиСи. Една американска поредица. Едно неотречено, но потулено съобщение на Асошиейтед Прес.

Годината е 1994. Малко съобщение Асошиетед Пред звучи отвсякъде невероятно: американските ВВС са открили и прихванали летателен апарат, който се приводнил нейде по източното крайбрежие. Капсулата имала фашистки свастики, не изглеждала никак “очукана”, била оборудвана с животоподържащи системи… и две добре изглеждащи мъртви тела на борда, облечени в нацистки униформи!

Тогава работех в едно голямо радио и се обадихме на наш човек в Щатите да поразучи това-онова. Беше невъобразимо. Кореспонденцията идваше от световната информационна агенция, не от жълтата преса, но нови съобщения не последваха. Колегата ни там каза, че се чуло нещо подобно, но никой не може да даде никаква информация.

“Нацистката орбитална станция тежала 100 тона”

И се връщам към изследванията на английски и щатски телевизии в извадените на светло тайни архиви на Райха през 90-те години. Едно е да четеш хипотези, но съвсем друго е да видиш кадри и стари черно-бели снимки. Летяща чиния на фона на боен самолет и отворении врати на хангар, побиращ цепелини.

Чертежи на електромагнитен междупланетен кораб с гравитационен двигател, кабини за спане, носещ в хангар няколко малки “чинии”. С прилежно нанесени данни: диаметър 25-30 м при височина в центъра над купола 9-10 м.; над 121 м и ок.70 м диаметър съответно за “Ханебио 3” /само в проект/ и “Ханебио 2” /изпитван – според документите/; развита скорост в земната атмосфера от 3200 възела в час.

Или проектите за орбиталната станция  “Машина Андромеда” с тегло 100 тона, за която пише, че гравитационния двигател безпроблемно ще я издигне. Цялата тази “дейност” – с начало 1939 и непреставаща дори в самия край на войната през 1945 г.

Още смущаващи чувството за реалност данни, документи и снимки от архива на супер-секретния отдел SS-E4: разработки на летяща чиния и двигатели “Ханебио” и “Врил” /”Брюл”?/ в Пенемюнде /в чието небе много свидетелстващи офицери често виждали неиндефицирани летящи обекти с форма и вид – на които едва в последната от 50-те години на века един журналист, прелитащ над платото Рейниър, ще даде прословутото днес име/.

Годината е 1943-а. В Пенемюнде текат разработки и изпитания на двигател “Врил 7”, предназначен за междупланетен кораб за полет до Алдебаран. Чинията с гигантски размери трябва да развива до 4022 км/ч., като вече са достигнати 1930 км/ч. в атмосферата. Паралелно се разработва лъчево оръдие, което пробива десетсантиметрова броня и дори се вижда на една снимка на летателен апарат пред хангар.

“Медиумите поддържали телепатична връзка с населени планети...”

По Коледа на същата година в Колберг се провежда тайна среща на Обществото “Туле”, на която се разисква “Операция Алдебаран”. Медиумите Мария и Сибрун докладват за телепатична връзка с двете населени планети от тази звездна система, отстояща от Земята на 68 светлинни години.

Говори се за тунел във времето и предадени телепатично иноземни технологии за строеж на кораба. През януари 1944-а Хитлер и Химлер на тайна среща дискутират именно полет дотам.

Говори се, че на дъното на Монзее в Горна Австрия е потопена една от “чиниите”. Но други – може би – са скрити в Антарктида в тайната немска база за НЛО в Швабенланд /Земята на Кралица Мадлен/.

Две години след капитулацията, в един филм за войната, адмирал Бърд несловоохотливо говори за изчезването на 38 фашистки подводници, отклонени от Балтийския флот /снабдени с революционна система Валтер за въздух – способстваща за оставане под вода със седмици/. Победителите-съюзници организират потеря. Посоката е Антарктика.

Адмиралите Бърд и Ууд отплуват с 4000 войници, самолетоносач, бойни кораби и поддръжка. И се връщат тихо и безславно след загуба на неизвестен брой самолети. Операцията е прекратена. Някъде в южния Атлантик ги е пресрещнал добре въоръжен враг, за който те не желаят да говорят. Дори години по-късно. С какво ги е разбил? Къде са отплувалите германски подводници? Какво са превозвали?

“В лагерите на смъртта се провеждали нечовешки генни експерименти...”

Ето това са – за мен – по-важните въпроси и темите, които търсят своите разяснения, твърдо разобличаване или потвърждение и днес. Ясно е, че германската военна машина, вдъхновена от тайните общества и /евентуално/ търсените “висши” познания, е провеждала експедиции в Тибет, Кашмир, към двата полюса /водени от известни тогава специалисти като Едмонд Кис и шведа Свен Хедин/.

Говорело се е за срещи с пратеници на други светове, за “посещения” в древността и новоустановени телепатични контакти. Въпреки че заводите за тежка вода в Скандинавия са унищожени от Съпротивата, Хитлер до последно е крещял в речите си, че “ще подпалим света”.

За другите “светове” пък се е разисквало в тези тайни общности и мистични кръгове /най-вече “Туле” и “Врил”/. Какво е имал той и учените му. Към какви оръжия и машини са се стремели учените му – извън нечовешките генно-расови и евгенистични експерименти в концлагерите?

Боя се, че никога няма да узнаем. Подозирам обаче, че историята на “Уфологията” трябва да започва не от Розуел, а от Пенемюнде, двайсетина години по-рано.

Независимо дали Вернер Фон Браун – който даде тласък на американската ракетна програма, вече отвъд Океана, - е черпел проекти и технология от иноземци. Независимо дали “Стелт”-а е човешко творение или “повторение” на пленена “чиния” /или доброволно предадена?/…

Но по времето на Втората световна война германците не само са искали, те са и имали нещо, което не се побира в канона на елементарното отрицание. А има вероятност никога да не узнаем истината, тъкмо защото не е измислена.

Американските ВВС са открили и прихванали летателен апарат, който се приводнил нейде по източното крайбрежие. Капсулата имала фашистки свастики, не изглеждала никак “очукана”, била оборудвана с животоподържащи системи… и имало две добре изглеждащи мъртви тела, облечени в нацистки униформи!

“Врил 7” бил предназначен за междупланетен кораб за полет до Алдебаран. Чинията с гигантски размери трябвало да развива до 4022 км/ч., като вече са достигнати 1930 км/ч. в атмосферата. Паралелно се разработвало лъчево оръдие, което пробива 10-сантиметрова броня и дори се вижда на една снимка на летателен апарат пред хангар.



ХИТЛЕР, ЗЕЛЕНИ ЧОВЕЧЕТА И ШАМБАЛА

“Окултната магия на Третия Райх” -книгата

Време беше за такава книга и още по-хубавото е, че е написана от руснак. Дебелото томче открива много любопитни тайни: окултните общества във фашистка Германия между двете войни и истинските водачи-адепти, които май наистина са стояли в дъното на чудовищната експанзия, разразила се сетне.

“Арманеншафт” на Гвидо фон Лист, “Германенорден” на барон Зеботендорф, “Златна заря” на Самуел Мейтерс, “Туле” и “Врил” – в които Карл Хаусхофер играе голяма но невидима на “повърхността” роля… - мистичните общества, наели се да възкресят величието и властта на тевтонската сила, нордическите богове, арийското превъзходство.

Да открият Шамбала, да се въоръжат с древните знания за да изковат съвременните оръжия, да достигнат… Алдебаран, където живеят Боговете, посетили навремето Вавилон, Шумер и Акад. Или да докажат /дочакат?/ теорията на Хербигер за съществуването тук на земята на вход към отвъдния свят, откъдето ще се завърнат “великите непознати”, които ще помогнат на… арийците да наложат волята, традициите и чистотата на расата над Света.

А националсоциализмът на върхушката около Адолф Шикългрубер се е оказал удобното средство за постигането на всичко преднарчетано .

С любезното съдействие на ЕМИЛ БРАТАНОВ.

Николай Николов

ТРЕТИЯ РАЙХ - ОПЕРАЦИЯ НЛО

Вярно ли е, че нацистите са създали свръх - секретна база в Антарктида? Къде в края на войната изчезнаха хиляди висококвалифицирани немски специалисти и високо секретните производства на Третия райх?

Действително ли немските учени са разработили дискообразни летателни апарати? Какви са реално постигнатите резултати ? Може да се доверим на слуховете, че Германия е създала летящи машини с форма на летяща чиния, (нещо което е видяно лично от адмирал Бърд, и те са разбили огромната флота на САЩ), и дали са били способни да летят в космическото пространство?

Какво е търсила в древните ръкописи на Изтока, и в секретните документи на тайните общества най-мистериозната организация на Третия райх - Общество "Аненербе"? Кое стои наистина зад теорията за "Кухата Земя", която е била толкова популярна в Третия райх?

НИКОЛОЙ НИКОЛОВ

П-63 "КИНГКОБРА". "Третия Райх"

От цялата авиационна техника, доставена по време на войната от американците в СССР, с четири лопатни винтове на фирмата "Бел" е бил снабден само един тип самолети - това били изтребителите на тази същата фирма П-63 "Кингкобра". "Кингкобра", за разлика от по-известния и не по-малко съвършен "Аерокобра", са се произвеждали от американците изключително само по съветска поръчка и в съответствие със съветските технически изисквания. Не е учудващо, че американците винаги са смятали П-63 за "Руски самолет", тъй като почти целия "тираж" на този самолет отивал в СССР (той така и не бил въведен на въоръжение в самата Америка, не бил във връзка с наличните във ВВС на САЩ типове изтребители - "Мустанг", "Корсар" и някои други). Притежавайки много висока скорост, голяма далечина на полета и прилична полезна товароподемност, П-63 бил великолепен прехващач, но тъй като към момента на появата му, войната явно приближавала към своя край, то нито една машина от този тип така и не попаднала на фронта - Сталин пазел тези изтребители за други цели. "Кингкобите", според един от хроникьорите на онова време, са могли да станат Главния Резерв на Сталин в случай на непредсказуема промяна на военно-политическата ситуация и начало на война със САЩ. С тях били въоръжени всички части на ПВО на СССР - от всички съществуващи на въоръжение в Съветския Съюз, единствено "Кингкобра" можела да "докопа" в небето главния стратегически бомбардировач на САЩ - Б-29 "Суперкрепост". По този начин, в началото на 1947 година всичките 2500 изтребителя П-63, попаднали в ръцете на Сталин, се намирали в пълна бойна готовност. Естествено, тези самолети са участвували във всички явни и тайни операции на съветските ВВС, провеждащи се в този период и една от тях е била именно първата съветска антарктическа експедиция под ръководството на адмирал Папанин.
Както е известно на всеки заинтересуван, "Кингкобра" била приспособена най-добре за "работа" в сложни и дори в много тежки метеорологични условия, в това число и полярни. По време на войната абсолютно всички П-63 били прехвърлени на собствен ход през АЛСИБ(от САЩ в СССР).  И на всичко отгоре по най-трудния маршрут с дължина повече от 5000 километра (без да смятаме прелитането до Беринговия проток над територията на Аляска), от всичките 2500 прехвърлени самолети през есента на 1944 година и пролетта на 1945 от нашите летци, били загубени само седем самолета - просто забележителен показател, ако сравним, че от другите типове самолети по пътя към фронта били загубени несравнимо повече. С какви трудности се налагало да се справят над необятните сибирски пространства, приличащи повече в това време на годината на ледените пустини в Антарктида, можем да си представим от спомените на самия И. Мазурук. Ето неговите думи, взети от мемоарите му, излезли през 1976 година:
"През декември 1944 година водената от мен група от 15 "Кингкобри" поради това, че летището Сеймчан беше затвотено заради мъгла, се наложи да кацнем на леда на река Колим до селцето Зирянка... Термометъра показваше -53градуса по Целзий, а подгреватели разбира се нямахме. Но на сутринта цялата група благополучно излетя благодарение на бордмеханика на самолета-лидер А-20 Генадий Султанов. който повика на помощ месните жители. Цяла нощ възрастното население на Зирянка подрържа огъня в железни печки, поставени под "Кингкобрите", покрити с големи парчета брезент. В последствие същия този Султанов измисли да се използват за бързо подгряване пиропатрони при екстрени ситуации..."
Как да кажем, американците никога не се сетили за това! Между другото те имали подгреватели фабично производство, при това на всеки самолет, за разлика от нас, тна тях им трябвало буквално по десет техници и механици, всеки от които обслужвал опредена част от оборудването. Почти всички базирани в СССР "Кингкобри" били снабдени с радио-компаси, съществено облекчавали навигацията през нощта и в облаци, а през 1945 започнали да навлизат варианти, оборудвани с радиолокационни станции за търсене, което позволявало не само да се лети на "сляпо", но и да се прихващат цели на разстояние 50-70 километра зад хоризонта, а също и някои приспособления, сигнализиращи за атака отзад. Усъвършенстваната система за стартиране на двигателя съществено разширила диапазона на "работната температура", а кислородната маска КМ-10 родно производство, позволявала на пилота да се чувства превъзходно на височини до 16 км (16км - теоретично, а 12 км - на практика, което в тези условия също било прекрасно).
И така, ние с вас определено можем да отбележим, че "Кингкобра" ако не идеален боен самолетза антарктическите условия, то в най-добрия случай е по-приспособен от много други, съществуващи по онова време в целия свят. Във всеки случай Сталин, както твърдят най-информираните историци, не е имал по-добър самолет до въвеждането на МиГ-15. Отчитайки огромния опит на прославения Мазурук в полярните работи, като цяло и успешната експлоатация на "Кингкобрите" в ней-тежките условия на Чукотка и Сибир в частност, може спокойно да предположим, че вече през 1946 година този "човек и герой", получил от ръцете на Йосиф Висарионович генералски пагони, е командвал напълно ефективната система на противовъздушна отбрана на тогавашната военно антарктическа съветска база на "Земята  Кралица Мод".
Намерено някъде......

Николай Николов

Конвертора за свободна енергия на инж. Ханс Кьолер използван при летящите чинии на третия райх

Ханс Кьолер е изобретил устройство, което той нарича конвертор на енергията на гравитационното поле.


Устройството се състои от шест постоянни магнити свързани така, че самите магнити са част от електрическа верига (на фиг.). На всеки от магнитите са навити бобини. Тези бобини са разположени в шестоъгълник (фиг.б). Веригата включва два кондензатора, ключ и два соленоида, поставени един в друг. Старта на устройство се извършва чрез пресичане на пътя на магнитните бобини и соленоида. Максималната стойност, на полученото напрежение е 12V. За товар служат три лампи с нажежаема жичка. Резултатите от тестовете показват, че мощността консумирана от товара е няколко пъти по-висока от мощността консумирана за задвижване на устройство от батерията. Последната възлиза на 1,7 W, а консумацията на товара е около 8 W. Проф. М. Колос, който е ръководил опитите с устройството на Кьолер подчертава, че тока в консуматорите е до12 пъти повече от този консумиран от батериите. В заключение, проф. М. Колос пише: "Единственото предположение, което можем да направим е, че източника на допълнителната енергия се явява магнитната система.







Николай Николов

От Интернет...