КРИТИТЕ ОТ НАС ТАЙНИ. ХИПОФИЗА, МЕЛАТОНИН, ВИТАМИН В-17, ММС, СОДА ЗА ХЛЯБ, ЗЕОЛИТ И…

НАЙ - НАПРЕД ИСКАМ ДА ВИ КАЖА, ЧЕ ЩЕ ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ВИДИТЕ ФИЛМА: "THE 2012 ENIGMA", BY DAVID WILCOCK С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ. АКО СЛУЧАЙНО НЕ ВИ ИЗЛЯЗАТ СУБТИТРИТЕ, ТО НАТИСНЕТЕ НАЙ ЛЯВОТО ПРАВОЪГЪЛНИЧЕ ДОЛУ В ДЯСНАТА СТРАНА НА ЛЕНТАТА ПОД ФИЛМА И ПОД НЕГО ЩЕ СЕ ПОЯВИ ЧЕРВЕНА ЧЕРТИЧКА ВЪПРЕКИ, ЧЕ СЪМ ВИ ГИ ПУСНАЛ, НО СТАВАТ И ГРЕШКИ...
В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ГОДИНА МОЖЕ БИ, ВИ ПОДНАСЯХ БАВНО НЯКОЙ НЕЩА  КОИТО УМИШЛЕНО СЕ КРИЯТ ОТ НАС, И ОСНОВНАТА ПРИЧИНА Е ПЕЧАЛБАТА НА ФАРМАЦЕВТИЧНИТЕ МОНОПОЛИ И ЖЕЛАНИЕТО НА ГРУПА ОТ ОКОЛО 300 „ЧОВЕКА”, ДА СА ГОСПОДАРИ НА ХОРАТА ОТ ЦЯЛАТА ЗЕМЯ И СТРЕМЕЖЪТ ИМ ДА НАМАЛЯТ ПО ВСЯКАКЪВ ВЪЗМОЖЕН НАЧИН НАСЕЛЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА ДО  ОКОЛО 500 МИЛИОНА, ДО ЕДИН МИЛИАРД! ТОЗИ ПЪКЛЕН ПЛАН, ПОТИСКАЙКИ ВСИЧКО ЧОВЕШКО В ТЕЗИ „ХОРА”  ВЪРВИ  ОТ ПРЕДИ ХИЛЯДА И МАЛКО ПОВЕЧЕ ГОДИНИ ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО НА ЦАР ДАВИД. С НАПРЕДВАНЕТО НА ТЕХНОЛОГИИТЕ СТАВА ВСЕ ПО - РЕАЛЕН И ВИЕ ГО ВИЖДАТЕ ВСЕ ПО ЯСНО ВСЕКИ ДЕН! ЗА ТЯХ НИЕ СМЕ РАБОТНИ ЕДИНИЦИ, ГОИ, ЧОВЕШКИ РЕСУРС ИЛИ КАЗАНО С ЕДНА ДУМА – РОБИ!

ЩЕ ВИ ОБЕДИНЯ В ЕДНА СТАТИЯ ТЕМАТА ЗА ХИПОФИЗНАТА ЖЛЕЗА (НАРИЧАНА ОЩЕ „ТРЕТОТО ОКО”) И МЕЛАТОНИНЪТ, КОЙТО СЕ ПРОИЗВЕЖДА ОТ НЕЯ. ТОЙ Е ХОРМОН, НОРМАЛНОТО НАЛИЧИЕ НА КОЙТО ПРЕМАХВА ЗАБОЛЯВАНЕТО  ДЕПРЕСИЯ И НИ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ, ЧАСТ ОТ ХРАНАТА НИ ДА Е СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА. РЕГУЛИРАЙКИ НЕВРОМЕДИАТОРА СЕРОТОНИН, НИ ОСИГУРЯВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ЧЕСТВАМЕ ЩАСТЛИВИ, ДА СПИМ СПОКОЙНО И НОРМАЛНО И ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ВЪЗСТАНОВЕНИ И БОДРИ,  НО ЗА ТОВА МАЛКО ПО-НАДОЛУ В СТАТИЯТА.  ОТНОСНО ВИТАМИН В-17 МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ – ТУК, ЗА  СОДА БИКАРБОНАТ – ТУК, и ТУК, ЗА ММС – ТУК И ТУК,  ЗА ЗЕОЛИТА – ТУК,   ЗА ЙОДА – ТУК, И ТАКА НАТАТЪК, И ТАКА НАТАТЪК...

А СЕГА НЕКА ДА ЗАПОЧНЕМ ТОВА ЗА КОЕТО ВИ ПИСАХ В ПЪРВИТЕ РЕДОВЕ:

Множество древни вярвания и традиции твърдят, че в центъра на човешкия мозък се е стаила една физическа жлеза, чрез която се приемат и предават телепатични мисли и образи. Тази миниатюрна жлеза с формата на шишарка е известна на медицината като епифиза, или епифизна жлеза, и има размерите на грахово зърно. Дори латинското й наименование произлиза от думата „ртеа", което означава „шишарка". Културите на древния свят посвещават голяма част от усилията си на претворяването на изображението на шишарката и систематично ги използват в най-добрите си творби. Питагор, Платон, Ямблих, Декарт и други пишат за тази жлеза с огромно преклонение. Често я определят като седалището на душата. Очевидно е, че това „трето око" приема впечатления директно от Вселенското енергийно поле. Макар и засега да не сме успели да проумеем как точно сработва този механизъм, това в никакъв случай не означава, че древните са грешили.
Епифизата — ендокринна жлеза с размерите на грахово зърно, разположена в геометричния център на мозъка, се превръща в обект на преклонение за много култури.
Обърнете внимание на приликата й с шишарка.
Ако трябва да бъдем точни, епифизната жлеза не е част от мозъка, тоест, тя не е защитена от мозъчната тъкан. Намира се в приблизителния геометричен център на мозъчната маса, притежава кух интериор, пълен с водниста течност, и получава повече кръв, отколкото която и да е друга част на тялото освен бъбреците.
Тъй като епифизата не е защитена от бариерата на мозъчната тъкан, с течение на времето течността във вътрешността й събира все по-голямо количество минерални отлагания, или „мозъчен пясък", с оптичните и химически качества на емайла на зъбите ни. На рентгенова снимка или ядрено-магнитен резонанс това калциране се вижда като подобна на кост маса в центъра на мозъците ни. Лекарите използват това твърдо бяло струпване, за да определят дали имаме мозъчен тумор. Ако бялата точка изглежда на скенера като избутана към някоя от двете части на мозъка, това им подсказва, че туморът е променил формата на мозъка.
Както и в документалния филм „Енигмата 2012", шишарките са едни от най-често Срещаните изображения в свещеното изкуство и архитектурата на народите по целия свят са безсъмнено символи на преклонение пред епифизната жлеза. Това е един изумителен феномен, който досега не е получил адекватното си обяснение. Една християнска статия със заглавие „Езичниците обичат шишарките и ги използват непрекъснато в изкуството си." предоставя редица илюстрации, доказващи основната теза:
*Бронзова скулптура на ръка от мистичния култ към Дионисий в късната Римска империя има шишарка на палеца, както и други странни символи.
*Скулптура на мексикански бог го представя с шишарки и ела в ръката.
*Жезълът на египетския бог на слънцето Озирис в музея в Торино, Италия, има две „змии кундалини", които се преплитат и обръщат глави към шишарка на върха.
*Асирийско-вавилонският крилат бог Тамуз се изобразява с шишарка в ръка.
*Гръцкият бог Дионисий носи жезъл с шишарка на върха,символизираща плодовитостта.
*Бакхус - римският бог на веселието и пиянството, също носи жезъл с шишарка.
*Католическият папа носи жезъл с шишарка, разположена
точно над мястото на ръката му, а от нея нагоре жезълът представлява стилизиран дънер на дърво.
*Множество римокатолически свещници, орнаменти, свещени декорации и архитектурни елементи съдържат шишарка като свой ключов елемент.
*Най-голямата скулптура на шишарка в света се намира на площада пред Ватикана - в Двора на
шишарката.
Папа Бенедикт XVI, държащ папския жезъл с шишарката, очевидно символизираща

способността му да се свързва с по-висш разум чрез епифизната жлеза.
Във филма „Енигмата 2012" изтъква също така, че златната погребална маска на цар Тот представлява уреус, или „змията кундалини", излизаща от челото му точно от точката, зад която се намира епифизната жлеза. Издигнатата кръгла област между веждите на повечето от статуите на Буда символизират съвсем недвусмислено третото око. Косата на Буда също обикновено се представя във формата на стилизирана шишарка. Почти всички индийски богове и богини се изобразяват с бинди, или трето око между веждите. Мнозина индуси носят този символ и до ден днешен. Косата на индийския бог Шива също прилича на стилизирана епифизна жлеза, а около врата му се увиват „змиите кундалини".
След като излезе филмът „Енигмата 2012",





се откри една скулптура на индианския бог Кетцалкоатъл, представяща го като излизащ от устата на змия, а тялото на змията се увива във формата на епифизната жлеза. В същата скулптура Кетцалкоатъл носи огърлица от шишарки. И което е още по-интересното, от долната част на шишарките очевидно излизат енергийни вълни. Устата на змията обгръща лицето на бога по същия начин, по който изглеждат шлемовете на съвременните астронавти. Освен това, ако се загледаме с изображенията в храма на Кетцалкоатъл в Теотихуан, не е трудно да разпознаем множеството шишарки, издълбани до главите на змиите.

Мелатонинът, 5-метокси-N-ацетилтриптамин, е хормон, присъстващ в организмите на всички живи същества от водораслите до човека в нива, променящи се в ежедневен цикъл. При висшите животни мелатонинът се произвежда от пинеалоцитите в епифизата (разположена в мозъка), а също и от ретината и стомашно-чревния тракт. Той се синтезира естествено от аминокиселината триптофан (чрез синтез на серотонин) от ензима 5-хидроксиндол-O-метилтрансфераза.

Много биологически ефекти на мелатонина се осъществяват чрез активиране на мелатониновите рецептори, а други възникват в резултат от ролята му на широко разпространен и много силен антиоксидант със специална роля в предпазването на ядрената и митохондриална ДНК. Мелатонин се синтезира и от различни растениякато ориз, а и за погълнатият мелатонин е показано, че е способен да достигне местата за свързване на мелатонина в мозъците на бозайниците и да се свърже с тях.

Производството на мелатонин от епифизата е под влияние на супрахиазмалното ядро на хипоталамуса, което приема информация от ретината за ежедневната смяна на светлина и мрак. Този сигнал е част от системата, регулираща денонощния цикъл, но супрахиазмалното ядро е това, което управлява дневния цикъл в повечето компоненти на паракринната и ендокринната системи, а не мелатониновият сигнал (както е приемано в миналото). Мелатонинът, произведен в епифизата действа като ендокринен хормон, тъй като се отделя в кръвта, докато мелатонинът, произведен от ретината и стомашно-червния тракт действа като паракринен хормон.

Мелатонинът е медиатор, производен на серотонина. Той се съдържа в епифизата. Мелатонинът предизвиква концентриране на пигментните гранули около ядрото и пигметните клетки на кожата. Неговата секреция е слаба през деня, а се увеличава на тъмно, но значението на мелатонина за пигментацията на кожата при бозайниците е незначително. Мелатонинът е мощен антиоксидант и подпомага за унищожаването на вредните радикали в организма. Това му свойство е довело до названието му "хормон на младостта", тъй като мелатонинът подпомага съня и подобрява неговите качества. А както е известно сънят е този, който помага на организма да се възстанови след уморителен ден и е доказано, че: "Сънят е здраве!".

Николай Николов

КОНОПЕНО МАСЛО Е ЛЕК ЗА МНОГО БОЛЕСТИ, ДОРИ И ЗА РАК

Все повече и повече хора започват да оценят силата на конопено масло като естествен лек за много и различни заболявания. Все повече хора разказват как се лекуват от рак с конопено масло.

Конопено масло – това е маслото, произведено от най-силният, чист канабис,  и наистина се прилага за лечение на болести и дори при лечение на рак.

То е мощно. То е ефективно. То е безопасно. Конопеното масло има следните предимства при използването си:

·        #  Безопасно е при лечение на много болести, ако се спазва дозата

·      #  Намалява болката, без да има пристрастяване и не се стига до осакатяване живота със страничните ефекти на химическите лекарства

·        #  Подмладява жизненоважни органи.

·        #  Потенциално противодейства на ефектите на стареенето.

·        #  Създава балансирани нива на рН на организма и така се оформя среда, която предотвратява развитието на рака.

·        #  Увеличава нивото на мелатонин.

Наистина, това са доста смели твърдения – може да е масло, получено от обикновена канабис действително да има такива предимство?

Съвременната медицина, най-вече представителите на фармацевтичната индустрия омаловажават ползата на конопено масло. Познайте защо?
От доста време, Подмладява е машина за пари, отколкото за изцеление.

Без да се спираме на юридическия въпрос за легализирането на канабиса за медицински цели, то трябва да признаем, че конопеното масло има реален шанс да помогне на хората.

Рик Симпсън е човекът, който е активен защитник на твърдението, че рак се лекува с конопено масло. В своя сайт и страницата си във Фейсбук – Rick Simpson, той обяснява от повече от 8 години как човек да се лекува с конопено масло. И разбира се как да си го направи. Той общува с хора от цял свят, които разказват своите покъртителни истории и как чудното конопено масло лекува много болести и дори рак.

Видеото тук разкрива как всеки може да си направи според Рик Симпсън безценното конопено масло.

БЛАГОДАРЕНИЕ НА ПОМОЩТА НА МАРИЯ ПЕТРОВА.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

КАКВО ПРАВИ С ОРГАНИЗМА НИ СОДАТА ЗА ХЛЯБ

Скъсах се да ви пиша за зеолита, ММС, йод, витамин В -3, В -12 и особено В – 17, мелатонина, содата за хляб /натриев хидроген карбонат/ и днес Ви вземам статия наготово за содата! Може да я намерите поне на три места в блога ми и с филми с разкази на Дейвид Айк. Открита е как действа през  1930 година! Сведения за нея дават Елена Балватская и Рьорих. Италианецът само се е добрал до това. Браво на него! Не съм чел това което пре-публикувам и корекции няма да правя! И знаете ли причината – ФАРМАЦЕФТИЧВАТА МАФИЯ!!!

УСПЕХ!Четете и мислете……… и си поддържайте имунната система и се пазете. Тя се справя, лекарствата само помагат, когато се е сринала. И спортувайте и ходете на чист въздух!

Един от тези, които открито тръгнаха против системата, е италианецът Тулио Симончини. Той бе оплют от всички страни и хвърлен в затвора, защото успешно е лекувал хора в последния стадий на рака. Престъплението му се е състояло в това, че той е разбрал, че злокачествените образувания са разраснала се гъба кандида (подобна на дрожди гъба, с паразитна природа, живееща в организма на здравите хора, чийто силен имунитет я държи под контрол, но при отслабването му, гъбата се разпространява по цялото тяло и води до образуването на злокачествени тумори.). Гъбичките и особено кандида живеят за сметка на тялото на стопанина. На този организъм, както и на всеки друг паразит, за да се възпроизведе, му е нужен приемник. Продуктите от жизнеността на кандидата отслабват имунната система и водят до това, човек да се чувства зле, както физически, така и психи-чески. Тулио Симончини счита, че традиционното тълкуване на природата на рака е изцяло неправилно. Сам специалист в онкологията и метаболичните нарушения, той е тръгнал против интелектуалния конформизъм на традиционната медицина, против традиционните методи за лечение на глобалната епидемия на рака. Симончини решил да отхвърли всичко, което е знаел за онкологията и да започне собствено независимо изследване. Открил, че всички видове рак се проявяват еднакво, независимо от това в какъв орган или каква тъкан се е образувал туморът. Всички злокачествени новообразувания са били с бял цвят. Той се замислил, на какво прилича раковото образувание. На гъбата кандида? Нима това, което традиционната медицина смята за неконтролируемо деление на клетките, е старти-ран от организма процес за защита от кандидозата? Ако се изходи от това предположение, то развитието на болестта протича по следния сценарий – гъбичката кандида, обикновено контролирана от силния имунитет, започва да се размножава в отслабналия организъм и образува собствена колония. Когато някой орган се заразява с кандидоза, имунитетът се опитва да го защити от чужди завоеватели. Имунните клетки построяват защитна бариера -точно това традиционната медицина нарича рак. Счита се, че разпространението на метастази в организма е нахлуване на злокачествените клетки в органите и тъканите. Но Симончини твърди, че метастазите са предизвикани от това, че гъбичката кандида се разхожда в организма. Тези гъбички могат да бъдат унищожени само от нормално функциониращ имунитет. Имунната система е ключът към оздравяването. . Имунитетът се подкопава с хранителните продукти, хранителните добавки, пестицидите и хербицидите, ваксините, електромагнитните и микровълнови технологии, фармацевтичните препарати, стресът от съвременния живот и т.н. Децата до 2 годишната си възраст получават около 25 ваксини. А в това време имунитетът само се формира. 
Когато Симончини разбрал, че ракът има гъбична природа, започнал да търси ефективен фунгицид. Тогава му станало ясно, че противогъбичните препарати не работят. Кандида мутира бързо и дотолкова се приспособява към препарата, че дори започва да се храни с него. Оставало само старото, проверено, евтино и достъпно средство срещу гъбичките – сода бикарбонат. Основна съставка на хранителната сода. Неизвестно защо, гъбичките не могат да се адаптират към натриевия бикарбонат. Пациентите на Симончини пият разтвор на содата или натриевия бикарбонат се вкарва непосредствено в тумора с помощта на приспособление, наподобяващо ендоскоп (дълга тръбичка, която използват за изследване на вътрешни органи). През 1983 г. Симончини лекувал италианец на име Генаро Сенгерма-но, на когото лекарите давали само няколко месеца живот, вследствие рак на дробовете. След кратко време този човек се излекувал изцяло. Ракът изчезнал. Окрилен от успеха и с други пациенти, Симончини представил данни на италианското министерство по здравеопазване, с надеждата, че ще започнат клинични изследвания, за да се провери, как работи метода му. Какво било удивлението му, когато италианското медицинско общество не само не разгледало изследванията му, но и го лишил от медицинския му лиценз заради лекуване на пациенти с неодобрени лекарства. Масмедиите започнаха кампания против Симончини, с подигравки към него и изливане на помия към неговия метод. И по спешност този талантлив лекар влиза за три години в затвора, заради това, „че е убивал пациентите си”. Симон-чини е обграден от всички страни. Авторитетите в медицината заявяват, че методът му за лекуване на онкологичните заболявания чрез сода бикарбонат е „налудничаво и опасно”. За щастие не им се отдава да изплашат Симончини. Той продължава работата си. Сега за него може да се чуе благодарение на интернет. Този лекар твори чудеса и лекува дори най-изоставените случаи в онкологията чрез простичкия и евтин натриев бикарбонат. В някои случаи процедурите продължават с месеци, в други (примерно при рак на гърдата) – само за няколко дни. Често Симончини просто казва по телефона или чрез електронната поща какво да правят хората. Дори лично не присъства при лечението и въпреки това резултатът винаги е над очакванията. 
Раковите клетки имат уникален биомаркер – ензимът CYP1B1. Ензимите са белтъци, които катализират химичните реакции. CYP1B1 променя химическата структура на веществата, наречени салвестрол, и които се съдържат в много плодове и зеленчуци. Химическа-та реакция превръща салвестрола в компонент, който убива раковите клетки. Ензимът CYP1B1 се изработва само в раковите клетки и реагира на салвестрола на плодовете и зеленчуците, като образува субстанция, убиваща само раковите клетки. Салвестролът е естествената защита, намираща се в плодовете и зеленчуците за борба с гъбичките. Колкото повече растението е нападнато от гъбично заболяване, толкова повече салвестрол съдържа то. Към такива плодове и зеленчуци се отнасят: ягодата, боровинката – черна и червена, малината, гроздето, черното и червено френско грозде, къпината, ябълките, прасковите, зелените зеленчуци (броколи и всякакъв вид зеле), артишока, червената и зелена чушка, авокадото, аспарагусът и патладжаните. Но агро- и фармацевтичните компании знаят за това. И ето какво предприемат – произвеждат химически фунгициди, които убиват гъбичките и спъват образуването на естествена защита (салвестрол) в растенията като отговор на гъбичното заболяване. Салвестрол съдържат само плодовете, които не са химически обработени с фунгициди. Най-разпространените фунгициди блокират изработването на CYP1B1. Затова, ако се храните с химически обработени плодове и зеленчуци, не получавате очакваният оздравителен ефект. 
А гъбичките започват да се размножават в организма, когато в човека възниква окислителен (оксидативен) стрес. Този стрес, за който говори Люк Монтание и който води до СПИН. Следователно всичко е в киселинно-алкалния баланс в организма. Ролята на содата и основата при защита здравето на хората и растенията – http://my.mail.ru/community/sila-v-trezvosti/1B65B2318E195689.html – 22 януари 2009 г.

КЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛОЖИ СОДАТА? 

§             Профилактика и лечение на рак.

§             Лечение на алкохолизъм.

§             Отвикване от цигарите.

§             Лечение на всички видове наркомания и токсикомания.

§             Изчистване от олово, кадмий, живак, талий, барий, бисмут и други тежки метали в организма.

§             Извеждане на радиоактивните изотопи от организма, профилактика на радиоактивното заразяване.

§             Извличане и разтваряне на вредните натрупвания в ставите, гръбначния стълб, камъни в жлъчката и бъбреците, т.е. лечение на радикулитите, остеохондрозата, полиартрити-те, подаграта, ревматизма, бъбречно-каменната болест, жлъчните камъни, разтваряне камъчетата в черния дроб, жлъчните канали, стомаха и бъбреците.

§             Прочистване на организма за подсилване на вниманието, съсредоточеността, равновесието и растежа на неуравновесените деца.

§             Прочистване на организма от отрови, отработени при яд, злоба, ненавист, завист, съмнения, недоволства и други вредни чувства и мисли на човека (Границите на Агни Йога т.8, с.99-100)

СЪВРЕМЕННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ 

В организма на човека, животните и растенията ролята на содата е да неутрализира киселините, да повишава алкалните резерви на организма, да поддържа киселинно-алкалния баланс. За човека показателят за киселинност рН в кръв-та трябва да е в рамките на 7.35-7.47. Ако е по-малък от 6.8 (много киселинна кръв, силна ацидоза), то настъпва смърт за организма (Голяма съветска енциклопедия, т.12, с.200). В днешно време повечето хора страдат от повишена киселинност в организма (ацидоза) с рН по-ниско от 7,35. при рН по-малко от 7.25 (силна ацидоза) трябва да се назначи алкализираща терапия – прием на сода от 5 до 40 г. в денонощие (Справочник на терапевта, 1973, с.450, 746). При натравяне с метанол, дозата за инжекция сода във вената достига 100 г (Справочник на терапевта, 1969 г., с.468). Причините за ацидозата се намират в храната, водата, въздуха, лекарствата и пестицидите. Голямото самоотравяне на хората с психически отрови става чрез страха, безпокойството, раздразнението, недоволството, завистта, злобата, ненавистта, които сега са много засилени благодарение на нарастващи-те вълни Космически Огън. При загубата на психическа енергия, бъбреците не могат да удържат високата концентрация на содата в кръвта, която се губи заедно с урината. Това е другата причина за ацидозата – загубата на психическа енергия, води до загубата на осно-ви (сода) За коригиране на ацидозата се назначават 3-5 г сода в денонощие (Машков-ский, М.Д. Лекарствени средства, 1985, т.2, с.113). Содата унищожава ацидозата, повишава алкалните резерви на организма, раздвижва киселинно-алкалния баланс към алкалната му страна (рН примерно с 1,45 и повече). В алкалния организъм се активизира водата, т.е. раз-падането й на йони Н+ и ОН- за сметка на аминните основи, аминокиселините, белтъците, ферментите, нуклеотидите на РНК и ДНК. В активираната вода, наситена с огнената енергия на организма, се подобряват всички биохимични процеси, ускорява се синтезът на белтък, по-бързо се обезвреждат отровите, по-активно работят ферментите и аминните витамини, по-добре действат аминните лекарства, които са с огнена природа и биологически активните вещества. За преработване на храната здравият организъм изработва силно алкални преработващи сокове. Храносмилането в дванадесетопръстника става в алкална среда под въздействието на сокове – панкреатичен, жлъчка, сок от брутенеровата жлеза и сок от лигавицата на дванадесетопръстника. Всички сокове имат висока алкалност (Голяма Медицинска енциклопедия, изд. 2, т.24, с.634). Панкреатичният сок има рН между 7,9 и 9,0. ферментите на този сок действат само в алкална среда. Жлъчката като норма има алкална реакция рН 7.50-8.50. Секретът на дебелото черво има силно алкална среда рН 8.9-9.0 (ГМЕ, изд.2, т.12 ст. Киселинно-алкален баланс, с.857). при силна ацидоза жлъчката става кисела рН 6.6-6.9 вместо нормалната рН 7.5-8.5. Това влошава храносмилането, което води до отравяне на организма с несмляните продукти, образуването на камъни в жлъчка-та, жлъчния мехур, червата и бъбреците. В киселата среда спокойно си живеят глистите: опистархоза, остриците, аскаридите, тениите. В алкалната среда те загиват. В киселинния организъм слюнката е кисела рН 5.7-6.7, което води до бавното рушене емайла на зъбите. В алкалният организъм и слюнката е алкална рН 7.2-7.9 (Справочник на терапевта, 1969, с.753) и зъбите не се рушат. За лечението на кариес трябва да се приема два пъти на ден сода (за да стане алкална слюнката). Содата неутрализира излишната киселина, повишава алкалните резерви на организма, прави урината алкална, което облекчава работата на бъбреците (съхранява психическа-та енергия), запазва глутаминовата аминокиселина, предотвратява отлагането на камъни в бъбреците. Забележителното свойство на содата е това, че нейният излишък лесно се отвежда от бъбреците като дава алкално свойство на урината (ГМЕ, изд.2, т.12 с.861). „Но тялото трябва дълго да се приучва към нея (М.О. ч.1, с.461), тъй като алкализирането на организма води до извеждане на голямо количество отрови (шлаки), натрупали се в организма през многото години киселинен живот. В алкална среда с активираната вода многократно нараства биохимическата активност на аминните витамини: В1 (тиамин, кокарбоксилаза), В4 (холин), В5 или РР (никониномид), В6 (пиридоксал), В12 (кобимамид). Витамините с огнена природа (М.О., ч.1 205) могат да се проявят изцяло само в алкална среда. В киселинната среда на отровения организъм, дори най-добрите растителни витамини, не могат да проявят най-добрите си качества (Бр., 13). „Мускус и горещо мляко със сода е добро предпазващо средство. Колкото хладното мляко не се съединява с тъканите, толкова пък горещото със сода прониква в центровете” (М.О. ч.1, п.58). Затова, за подобряване всмукването на содата от червата, тя се приема с горещо мляко. В червата содата реагира на аминокиселините на млякото, като образува алкални натриеви соли на аминокиселината, които по-лесно, отколкото содата, се всмукват в кръвта и повишават алкалните резерви на организма. Големите дози сода с вода не се всмукват и предизвикват разстройство, затова се ползва като слабително. За борба с аскаридите и остриците се приема аминната основа пиперазин, допълнени с клизми със сода (Машковский, М.Д, т.2 с.366-367). Содата се приема при натравяне с метанол, етилов спирт, формалдехид, малатион, трихлорфон, бял фосфор, фосфороводород, флуор, йод, живак и олово (Справочник на терапевта, 1969). Разтворът на содата, натриев хидроксид и амоняк се приемат за унищожаване (дегазация) на бойните отровни вещества (Кратка Химическа енцикопедия, т.1, с.1035). За отвикване от цигарите – изплакване на устата с гъст разтвор сода или омазване на устната кухина със смесена със слюнка сода– содата се слага на езика, разтваря се в слюнката и предизвиква отвращение към цигарите при пушене. Дозите са малки, за да не се нарушава храносмилането. Живата Етика за содата: В Учението за Живата Етика, записано от Елена Рьорих, нееднократно се говори за нуждата от прием на сода, за благотворното й влияние върху човешкия организъм. В писмо от 1 януари 1935 г. Е. Рьорих пише: ”Въобще Владиката настоятелно ни съветва да се научим да приемаме два пъти на ден сода. Това е изумително предпазно средство от много тежки заболявания, в частност и от рак” (писма на Елена Рьорих, т.3 с.74). На 4 януари 1935 – „Приемам я ежедневно, понякога при силно напрежение до осем пъти на ден по кафяна лъжичка. При това просто я изсипвам върху езика си и пия вода. Също действа забележително добре при всички простуди и напрежение на центровете, горещо, но не прекипяло мляко със сода” (Писма, т.3 с.75). „Добре е и на децата да се дава сода в горещо мляко” (П6, 20,1). 18 юли 1935 „После ви съветвам ежедневно да приемате по два пъти на ден сода бикарбонат. При болки под лъжичката (напрежение в слънчевия сплит) приема на сода е незаменимо. Изобщо, содата е най-благодетелното средство, тя предпазва от всевъзможни заболявания, започвайки от рака, но трябва да се научите да я приемате ежедневно без пропуски… Също при болки и парене в гърлото горещото мляко е незаменимо, но не прекипяло, а също и със сода. Обичайната пропорция е кафена лъжичка на чаша. Съветвайте всички за содата. Също следете жлъчката да не се обременява и червата да са чисти” (П, 18.06.35). Великият Учител съветва, ежедневно да се приема по два пъти сода от всички. „Правилно е като не забравяте значението на содата. Не без причина я наричат пепел от Божествения Огън. Тя е от тези широко приложими лекарства, които са изпратени за полза на цялото човечество. Трябва да се помни за содата не само при болест, но и при благополучие. Като връзка с огнените действия, тя е щит срещу тъмнината и разрушението. Трябва да приучвате тялото си към нея дълго. Всеки ден трябва да я приемате с вода или мляко и при приема трябва да я направлявате към нервните центрове. Така постепенно имунитетът може да се възстанови” (МО2, 461). „За отслабване на диабета се приема сода,… млякото със сода винаги е добро” (МО3, 536). „Явленията на преизпълване с психическа енергия предизвикват много симптоми, както в крайниците, така и в гърлото и стомаха. Содата е полезна за освобождаване от депресията, също и горещото мляко” (С, 88). „При раздразнение и вълнение ви съветвам мляко във всякакъв вид като про-тивоотрова. Содата укрепва действието на млякото” (С. 534). „При вълнение – преди всичко, недохранване и валериан, и разбира се мляко със сода” (С, 548), „Содата е полезна и смисълът й е толкова близък до огъня. Содовите полета са наричани пепелта на Великия Пожар. Така в древността хората са познавали особеностите на содата. Повърхността на Земята е покрита със сода за широка употреба” (МО3, 595) „Запекът се лекува по различни начини, но се пропуска най-простия и естествен, а именно – простата хранителна сода с горещо мляко. В този случай действа металът натрий. Содата е дадена за широка употреба на хората. Но те не знаят за това и често приемат вредни и разрушаващи лекарства” (ГАЙ11, 5151). „За обичайното прочистване на червата може да се добави редовен прием на питейна сода, която има способността да неутрализира много отрови…” (ГАЙ12, 147, М.А.Й.) На 1 юни 1936 г. Елена Рьорих пише: „Но содата получи повсеместно признание и сега по нея много са увлечени в Америка, където тя се приема едва ли не против всички болес-ти… Указанията са за прием два пъти на ден, също като при валериана, без да се пропуска ден. Содата предпазва от много заболявания, включително и рак” (Писма, т.3, с.147). „Това е изумително предпазно средство против много болести, в частност и рак. Чувала съм за случай на излекуване на дългогодишен открит рак чрез посипването му със сода. Когато си спомним, че содата е главната съставка на кръвта ни, то ще ни е лесно да разберем благотворното й действие. При огнени явления содата е незаменима” 

За дозите на приемане Елена Рьорих пише: 

Ако все още не сте приемали сода, то започнете с малки дози – по половин кафена лъжичка, два пъти на ден. Постепенно дозата може да се увеличи. Лично аз приемам дневно по 2-3 пълни кафени лъжички. При болки в слънчевия сплит и тежест в стомаха приемам много повече. Но винаги трябва да се започне от малки дози.

(Писма т.3 с.309 Содата трябва да се приема на гладно – 20-30 минути преди ядене (не трябва веднага след храна, ефектът може да е обратен) Започва се с малки дози – 1/4 чаена лъжичка, с постепенно увеличаване на дозата до ½ чаена лъжичка. Содата може да се разтвори в една чаша гореща преварена вода (горещо мляко) или да се приема в сух вид, изпита задължително с гореща вода или мляко (една чаша). Приема се от 2 до 3 пъти на ден.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ