ЗАЩО КРИЯТ ВИТАМИН В - 3 И ВИТАМИН В -17 - римейк заради низ от въпроси

Нека да започнем с витамин В-17. Текста е дълъг но си заслужава да се прочете. Ще научите нещо което се крие с всички възможни средства и даже се забранява от медицинската индустрия, чието название е по-точно медицинска мафия! И защо според Вас?! - За да печелят пари и да умират ХИЛЯДИ хора и то от какво – от всички разновидности на рак!!! Просто за тях „богоизбраните тъпънари”, ние не сме хора а просто животни, по - скоро "работни единици" или най - точно просто боклук! А рака е просто дефицит на витамини и по – конкретно на витамин В-17. Преводът е на мой колега. 

Posted on февруари 22, 2013

Джо Виалс – Joe Vialls
от Vialls Сайт 13 октомври 2003 г.
Bъзстановени чрез WayBackMachine Сайт

За мен е удоволствие да обявя, че доктор Майкъл Taйт от Куинсланд, Австралия се присъедини към използващите В-17 (Леатрил) “Laetrile”. В неговата клиника “Извор на живот” “Fountain of Life” 

на Голд Коуст (Gold Coast), д-р Tait и колегите му обикновено имат по 4-7 пациенти с рак на ден, получаващи 3 часова Laetrile терапия. Ако се съди по наличните данни, отговора на пациентите е предсказуемо позитивен.
Въпреки натовареността му в клиниката, д-р Taйт също успя и да създаде много впечатляващ уеб сайт, предоставящ повече данни за витамин В-17, отколкото всеки друг уеб сайт, който съм виждал. Неговият сайт заслужава да бъде посетен от всеки, който някога се е чудел защо американската FDA и австралийското правителство са отговорили на В-17 с такова порочно незачитане на човешкия живот.

Въпреки, че много алтернативни лечения за рак са показали успех през годините, то е имало  твърде малко дискусии относно възможните начини за предотвратяване или подтискане на рака, преди да има шанс той да атакува организма или ефективно  му контролиране, след като той вече ни е атакувал. Налице е и въпросът защо ставаме все по-уязвими по отношение на всяка форма на рак .

Има ли пряка връзка между лесно проучваемите и непрекъснато увеличаващи се количества химикали и добавки в храната ни и водоснабдяването, или причината е в премахването на някои важни съставки от нашите рафинирани западни диети?

Има убедителни доказателства, че премахването на витамин В-17 от нашите диети изигра най-голяма роля за увеличаването на уязвимостта ни!!!!!

Преди десетилетия две книги, представиха жизненоважни улики към една възможна причина за тревожно увеличаване на честотата на всички форми на рак. Въпреки, че са насочени към най-различни читателски аудитории, двете книги показваха възможните връзки между недостига на витамина и болестта.

“Свят без рак” “World Without Cancer” от Едуард Грифин - Калифорния, разглежда нарастващото убеждение, че витамин В-17 може да предотврати появата на всички форми на рак, а втората книга “Яж мазнини и расти слаб” - “Eat Fat and Grow Slim” от др. Ричард Мак Kaрнeс, предлага диета с високо съдържание на мазнини за тези, които са уморени да опитват подхода “Зелена салата” за загуба на тегло?! :)))!

Първоначално е трудно да се види някаква връзка между тези две различни теми, но връзка има!!! По различен начин двете книги разглеждат две напълно различни групи от хора (едните вегетарианци и другите -  месоядни), които не страдат от рак или сърдечно-съдови заболявания изобщо, докато консумират естествени храни в родната си среда.

Това е критичната точка, защото без такава връзка е твърде лесно за утвърдените медицински изследователи да доведат обществеността до заблуда, чрез изследвания на стойност милиарди долари, насочени към насърчаване на лечение с убиващата радиация и химиотерапия. През 1950 г. след много години на изследвания биохимика д-р Ернст Т. Кребс младши, изолира витамин, който номерира В-17 и назова Леатрил -“Laetrile”.
С течение на годините хиляди се убедиха, че Кребс най-накрая откри начин за контрол на всички ракови заболявания, убеждение споделяно от още повече хора днес. Обратно, през 1950 г. Ернст Кребс не е имал представа какво гнездо на оси той е на път да разбърка!!!!!!!!!

Не могат да патентоват Б-17 или защитят изключителни права за витамин, защото мултинационалните фармацевтични компании стартират мащабна пропагандна атака с безпрецедентна злонамереност срещу Леатрил, независимо от факта, че сме заобиколени от доказателства за неговата ефективност в контролиране на рака.

Каква е причината за рака всъщност – пушенето на цигари, интензивна слънчева светлина или може би ефекта на токсичните хранителни добавки?

Д-р Кребс не мисли така. Неговите категорични биохимични доказателства потвърждават факта, че ракът е просто болест предизвикана от дефицита на витамин В-17, отдавна отстранен от нашите "високо рафинирани западни диети". Кребс постулира, че така наречените “канцерогени” са просто стресови фактори, които изострят недостигът на Б-17 с опустошителен ефект!

Верността на твърденията на Кребс е най-добре илюстрирана от причинената от недостиг на витамин С болест, известна като “скорбут". Както при рака така и при скорбута няма предварителни признаци, които да предупреждават, че тялото е останало с ниски резерви на витамин С !!!!!!  В един момент пациентът е здрав човек а в следващият инвалид!!! Възстановяването от скорбута е също толкова бързо. В рамките на дни (понякога часове) на лечение с високи дози витамин С, скорбутът изчезва  появявайки се отново само ако резервите на витамин С още веднъж спаднат под критичното (но не документирано) ниво.

Така че, ако Ернст Кребс е прав, алтернативни лечения, като Essiac, кислород и електромагнитни терапии непрекъснато ни водят към  неравностойна битка. Простото добавяне на “изгубения” Витамин В-17 в нашата диета може да допринесе за увеличаване на успеваемостта на другите алтернативни лечения, или да ги замени напълно.

Доказателствата които д-р Кребс представи през годините в подкрепа на твърдението си за "изгубения"В-17 в нашата диета са впечатляващи. Преди векове сме се хранили с хляб съдържащ просо и ленено семе, богати на В-17, но сега дъвчем пшеничен хляб, в който го няма изобщо

В продължение на поколения нашите баби, внимателно чупеха костилките на сливи, череши, ябълки, кайсии и други членове на Ботаническото семейство Розоцветни, и усърдно смесваха ядките с домашните си конфитюри и сладка. Баба вероятно не е знаела защо го прави, но ядките на всички тези плодове са едни от най-мощните източници на В-17 в света. В тропиците, са намерени огромни количества В-17  в горчивата маниока, известна също като тропическа маниока.

Изследвания показаха, че никои от племето Хунза в Хималаите, не страда от рак или сърдечно-съдови заболявания, ако се придържа към родната си диета, която е изключително богата на кайсии и просо. Въпреки това, изложени на западните диети, Хунза станаха толкова уязвими, колкото останалата част от нас

Тъй като Хунза ядат много малко месо, това би могло да насърчи голям брой вегетарианци да се потупат един друг с нетърпение по гърбовете, като в същото време обявят:
“Вижте, ние сме били прави!”

Уви, такова ликуване ще бъде тъжно и неоправдано. В опит да се намери алтернатива за тези, които не желаят да клъвнат едно листо маруля като дневна диета :)), Ричард Maк Kaрнес направи подробно проучване на ескимосите, които живеят на полярния лед, и американските индианци ядещи традиционните си диети.

В естествените им среди двете групи са предимно месоядни, ядящи дивеч, включително лос и карибу, допълнено от диви плодове, само през сезона когато са налични . Основната теза в книгата на Мак Kaрнeс “Яж мазнини и расти слаб” е, че няма такова нещо като затлъстяване сред тези хора: един интересен факт сам по себе си, тъй като те редовно се тъпчат с наситени животински мазнини, най-малко два пъти на ден.

Нещата стават определено по-интересни когато се разгледат доказателствата му, че ескимосите и индианците, които живеят в естествената си среда и се хранят с традиционните храни, НИКОГА не боледуват от рак или страдат от сърдечни оплаквания: точно като хората хунза в Хималаите, въпреки че ескимосите и американските индианци са месоядни а не вегетарианци.

Внимателно изследване разкрива, че най-вероятния общ фактор е витамин B-17. Карибу които формират голяма част от основната храна на двете групи пасат предимно стреловидна трева (arrow grass), съдържаща до 15 000 мг на килограм нитрилозит nitriloside, основният източник на В-17.

Къпините, малините и боровинките сушени и ядени от ескимосите и индианците, също съдържат огромни количества витамин В-17.

Така, че в тези различни общности, както вегетарианците така и месоядните  могат да останат напълно здрави. Това е от особено значение за тези, които не са в състояние да се придържат към вегетарианска диета. Такава диета ще бъде почти невъзможна на полярните ледени шапки или в безводните пустини.

За съжаление, в повечето “цивилизовани” западни култури тревата и другите хранителни продукти, които сега се използват за да се хранят домашни животни, предназначени за консумация от човека, рядко съдържат повече от следа от нитрилозит nitriloside, въпреки, че те съдържаха докато ботаници и биохимици започнаха да променят генетично  растенията ни. На свой ред това означава, че нашия вторичен източник на витамин В-17 (чрез месото в хранителната верига) бързо изчезва!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Докато Хунза или Eскимосите получават средна индивидуална дажба всеки ден между 250 и 3000 милиграма витамин В-17, Европейските народи хранещи се със “здравословни” модерни храни получават едва 2 милиграма. 

Последствията от тези открития са умопомрачителни разбира се. Ако успяхме да контролираме скорбута преди векове, защо не можем да направим същото и за рака днес? Факт е, че най-вероятно бихме могли, ако нашите правителства го позволяваха. За съжаление повечето  „Правителства“ са се преклонили под натиска, упражняван от фармацевтичните мултинационални компании, американската администрация за храните и лекарствата (FDA), както и на Американската медицинска асоциация.

Всички те провеждат изключително успешни кампании на “плашене” , въз основа на факта, че витамин В-17 съдържа “смъртоносен” ​​цианид, удобно забравяйки, че витамин В-12 също съдържа големи количества цианид, но е свободно достъпен в магазините за здравословни храни в световен мащаб.

Витаминът В-17 -"Леатрил" на Д-р Кребс  е получен от кайсиеви ядки и след това е синтезиран в кристална форма, използвайки негов ​​собствен уникален процес. Изведнъж американската FDA бомбардира медиите с една история за нещастна двойка в Сан Франциско, която се беше отровила от ядене на сурови кайсиени ядки. Историята беше една от водещите новини в САЩ въпреки, че няколко подозрителни журналисти не успяха да установят самоличността на нещастната двойка, дори и след много упорити опити????!!!!

Но мултинационалната фармацевтична индустрия и FDA се стремяха към разплата в пълния смисъл на думата. От този момент нататък яденето на кайсиеви ядки или В-17, тоест  Леатрил стана синоним на извършване на самоубийство. Още през петдесетте години д-р Ернст Кребс доказа по възможно най-убедителен начин, че В-17 е напълно безвреден за хората. След тестване на витамина върху животни, той напълни голяма спринцовка с мега доза концентриран Леатрил, който след това инжектира в собствената си ръка! Драстично може би, но авантюристичния д-р Кребс все още е жив и здрав и днес.

Витаминът е безвреден за здравата тъкан поради една много проста причина: всяка молекула от B-17 съдържа една единица цианид, една единица от бензалдехид и две глюкоза .

За да стане опасен цианидът, е необходимо първо да се “отключи” (разгради) молекулата и той да са освободи. Трик, който може да се извърши само от един ензим, наречен бета-глюкозидаза, който е налице във всички части на човешкото тяло в малки количества, но в наистина огромни количества (до 100 пъти по-високи) само на едно място:- мястото на злокачественния раков тумор.

Така цианидът се освобождава само на мястото на рака с драстичен резултат, който става напълно опустошителен за раковите клетки, тъй като единицата бензалдехид се освобождава в същото време.

Бензалдехидът наистина е смъртоносна отрова, която действайки в синхрон с цианида, образува отрова 100 пъти по-смъртоносна, отколкото всяка от тях взета по отделно. Комбинираният ефект върху раковите клетки е най-добре да се остави на въображението. Но какво да кажем за опасността за останалата част от клетките на организма?

Друг ензим, rhodanese, винаги присъстващ в много по-големи количества, отколкото отключващия ензим бета-глюкозидаза в здравите тъкани, има способността лесно да разгражда цианида и бензалдехида в полезни за тялото продукти. Предвидимо може би, злокачествените ракови клетки не съдържат въобще rhodanese , оставяйки ги напълно на милостта на двете смъртоносни отрови.

Още преди поколения нашите земеделски експерти са знаели за “отключващия” ефект на бета-глюкозидаза, т.е. способността му да освободи единицата цианид в молекулата В-17, но изглежда, че е имало значително количество от объркване за това как да се подходи към проблема. Опростеното решение е било, да се етикетират всички растения, съдържащи молекула В-17 “отровни”, а след това да се променят генетично за да се отстрани напълно съдържанието на nitriloside (В-17) за безопасност на животните.....

ДО ТУК Е СТИГНАТО С ПРЕВОДА.   ЩЕ ПРОДЪЛЖИМ ДА ИЗНАСЯМЕ ФАКТИТЕ БЛАГОДАРЕНИЕ НА  КОЛЕГАТА КОЙТО СЕ БОРИ ЗА ИСТИНАТА, ТАКАВА КАКВАТО Е!!!!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ