петък, 14 юли 2017 г.

КОЙ Е БОЯНЪ МАГА? - римейк


Боянь Мага (княз Бениамин - най малкият син на цар Симеон и съвременник на св. Иван Рилски) е бил поет, певец, просветител, лечител, маг и най - мистичната и популярна фигура в Европа и Азия през 10 - 14век от н.е., та дори и до днес. На 19 год. е владеел практически, цялото знание на Магнаурската, Александрийската и Багдатската школи. Учителите му са се изумявали на дълбоките му познания във всички науки. Малко се знае за него, но това което се знае е велико, всемирно, общочовешко. 
Първото си посвещение получава още на 16 г. във Византия, в Магнаурската школа от двама тайнствени сирийски мага, които по- късно го посещават и в Преслав, където му дават и второ посвещение. 
Боянъ Мага е основател на Богомилското движение, което се разпростира из цяла Европа, а богомилските принципи стават основа за епохата на Ренесанса - наука, религия, изкуство и философия в едно. Това движение възстановява чистотата на ранното християнство и припомня забравените Христови принципи на Любов и Братство между хората.


 Богомилите са се обличали в бели ленени дрехи, отглеждали са пчели и са се хранели предимно с плодове, мед, жито и орехи. Смятали са живота на всичко живо за свещен и при никакви обстоятелства не са посягали на него. 
След избиването на 17 съвършени богомили в България, от управляващите, под силното влияние на Византия, която владее изцяло царския двор по време на царуването на брат му Петър, Боянь Мага напуска България. Богомилите се пръскат из Европа. Гонени, преследвани, охулвани , изгаряни на клади те възкръсват по света и техния гений чертае светли хоризонти за всяка нация, до която се докосват. Техни последователи са квакерите в Англия, албигойците във Франция , катари, бугри , българи в Италия, розенкройцери в Германия, чешките братя, добри хора, богу мили, съвършени. Наричани с различни имена в различните държави . Богомилите учат хората, как да живеят чист и свят живот, откриват училища за деца и възрастни. Разкриват тайните на живата природа и космоса, магията на музиката и изкуствата. 
Песни се пеят и до днес и легенди се разказват за Баянь Магесник в Украйна и Русия, където Боянь живее и работи в двора на Киевската княгиня Олга ( негова сестра и дъщеря на цар Симеон). С напускането на България там той пренася много от книгите на Преславската школа и българските книжовни средища, разпространява българския език и писменост в недрата на необятната Руска шир. В продължение на 30 години, в една от кулите, в двореца на сестра си, Боянъ пише и разпраща богомилските книги по цяла Европа.
В летописите се разказва за великия поет и певец , който владее вятъра и природните стихии, може да възкресява, да лекува, да се появява и изчезва. Във фолклорните песни се пее за българския княз, облечен в бели ленени дрехи извезани с български бродерии. 
Боянь мага е вдъхновител за всеки, който търси съвършенството.

Втора, разширена част:


Мистерия е дали той е истинският водач на богомилите, но със сигурност е умеел да примирява духа на езичеството и каноните на християнството.

В историята на България има немалко харизматични личности, чийто изпълнен с мистичност живот предизвиква интерес до ден днешен. Основната причина е, че тази мистичност се подхранва тъкмо от неразгадани истини и факти, затрупани безвъзвратно  от времето.
Един от най-любопитните примери си остава битието на Боян Магесника, макар че е живял през далечния Х в. - златното столетие на страната ни. Самото му прозвище е достатъчно, за да провокира любопитството. Още повече, че заниманията с магьосничество вероятно са били твърде опасни в зората на българското християнство. Въпреки че е бил член на царското семейство, Боян Магесника е почти напълно премълчаван и от византийските, и от българските хронисти. За него все пак пише лангобардският дипломат епископ Лиутпранд, живял в средата на Х в., работил във Византия като канцлер на крал Беренгар II, а по-късно и като пратеник на германския император Отон т. Сведението му обаче е оскъдно: "Симеон имал двама сина, единият на име Баян, а другият - по име Петър, който и сега е жив и властно царува над българите. Баян, разказват, дотолкова бил изучил магията, че внезапно могъл да се превръща от човек на вълк и на всякакъв друг звяр." В студията си, посветена на Боян Магесника, акад. Иван Дуйчев изтъква, че освен Петър, роден от втората съпруга на цар Симеон, мистичният чудотворец е имал и други братя, сред които Михаил, роден от първата съпруга на царя, който бил накаран да приеме монашество. 
Кога е роден Боян Магът - човекът с

НЕОБИКНОВЕНИ СПОСОБНОСТИ?

Не е изяснено точно, вероятно през 908 или през 910 г. Годината на смъртта му е напълно неизвестна, със сигурност не е бил дълголетник. Епископ Лиутпранд посочва за брат му цар Петър, че "и сега е жив", т.е. брат му вече е починал. 
Макар че се е занимавал с магьосничество, Боян е покръстен и е приел християнското име Вениамин според византийски летописци. 
Повечето от нашите историци медиевисти приемат, че Боян Магесникът е завършил прочутата Магнаурска школа в Константинопол, столицата на Византия. Според лечителя Петър Димков редом с висшите науки Боян е учил и в тайна школа, където са преподавани само на избрани египетските мистерии. В труда си "Българска народна медицина" Димков твърди, че в Константинопол по онова време се е намирал таен клон на египетските мистерии - своеобразна световна академия на науките. "В нея - пише лечителят - като голям учен, моралист и филантроп приели и Боян Мага. Тук той придобил солидни познания по различни религиозно-философски и медицински въпроси." С други думи, синът на Симеон, успоредно с учението си в Магнаурската школа, е завършил и египетска езотерична школа, където е получил своето духовно посвещение като маг.
Доколко тези занимания с магии навремето са влизали в разрез с официалното християнство? Акад. Иван Дуйчев пише: "Необходимо е прочее нашият Боян Магесник да бъде поставен в своята естествена среда и да бъде преценяван като син на своето време, за да може да се определи, както подобава, значението на неговите занимания с магия. Той се е задълбочавал очевидно с разпространената във Византия магия. Като вземем предвид широкото разпространение на магията сред византийското общество, не ще ни се стори никак странно обстоятелството, че този български княз се е посветил на езотерични науки. Не е наложително при това да се предполага, че той се е бил отрекъл от православието и е станал еретик или езичник. Средновековните люде са намирали възможност да примирят своите занимания с магията и християнството - отбелязва академик Дуйчев. - Не са редки случаите, когато представители на византийската църква изучавали най-усърдно магията и астрологията в най-различните им видове, както, от друга страна, постъпвали и самите императори." Впрочем византийският патриарх Михаил Керуларий бил в открито взаимодействие с астролози и алхимици. 
В какво точно се състояло магьосничеството на царския потомък, никъде не е изяснено, очевидно това ще остане една от вечните тайни за нашата историческа наука. Има достатъчно трудове, посветени на средновековната магия, практикувана на Запад. Липсват обаче проучвания, посветени на тайните знания във Византия и в България през Х в., които са били повлияни от източната езическа мъдрост. Знае се, че през онази епоха изкуството на Боян е било твърде разпространено у нас. България се е славела с множеството си магьосници, чиито имена и умения не са достигнали до днес. Вероятно са използвали и магически ритуали от практиката на прабългарската и славянската езическа традиция, в която били призовавани старите богове, приемани като зли духове. В историко-литературната си студия "Боян Магьосникът", издадена през 1923 г., Васил Пундев прави извода, че Магът е бил или отстъпник от християнството, или виден представител на богомилството.
Изучаването на
египетските тайни учения
свързани с магьосничество, вероятно са се отразили съществено върху отношението на Боян Магесника спрямо официалното християнство. Той, царският син, който могъл да има блестяща и безметежна кариера като политик, духовник или учен, провокирал обществото, провокирал духовенството, а и цялата общественост, с еретическите си възгледи. Според лечителя Петър Димков Боян Магесникът бил истинският създател на богомилството, след като се върнал в България, повлиян тъкмо от египетските мистерии. 
В книгата си "Богомилски легенди" Николай Райнов отбелязва, че за Петър Дънов Боян Магът и Поп Богомил са били два архангела, които са слезли на земята, за да продължат Христовия импулс, "защото той беше отслабнал".
Пръв за Боян Магесника пише руският учен славист Юрий Венелин, живял през ХIХ в. Според него Боян имал склонност към наука и словесност, към поезия и музика. Би могло да се нарече "магьосник", но само в метафоричен смисъл. Ученият приема, че прототипът на споменавания Боян в руския епос "Слово за Игоревия полк", творба от ХI-ХII в., е харизматичният чародеец и вълшебник - син на цар Симеон. Според Юрий Венелин руският народ по онова време не е могъл да има поет като българския Боян. 
Под влияние на Венелин Георги Ст. Раковски също героизира Боян Магесника в своята поема "Горски пътник". Александър Теодоров-Балан също се увлякъл от тезата, че всъщност става дума не за магесник, а за голям поет, чиито творби са изчезнали. Васил Пундев обобщава безпристрастно, че поетът от "Слово за Игоревия полк" няма нищо общо с нашия Боян Магесник.
Какви са били магиите му и дали той е истинският създател и водач на богомилите, вероятно това ще остане завинаги една от големите мистерии в българската история. Със сигурност обаче този царски маг е умеел да примирява загърбения дух на езичеството и каноничните претенции на християнството - способност, която изглежда достатъчно мистериозна дори за мнозина наши съвременници.

Написал по молба от колега:


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

вторник, 4 юли 2017 г.

БЪЛГАРИО! - за себе си те майката ни ебаха....Търговска верига "ЗОРА"

29.05.2011 г.
ЗОРА е специализирана верига от магазини за бяла, черна, IT и офис техника. Основана е през 1991 година. В момента фирмата има 36 търговски обекта, от които 25 хипермаркета, 6 магазина и 5 локални складови бази в градовете: София- 10, Пловдив – 2, Варна– 2, Хасково, Бургас, Русе, Стара Загора, Пазарджик, Плевен, Видин, Враца, Монтана, Севлиево, Габрово, Търговище, Шумен, Сандански, Кърджали, Харманли и Свиленград. Складови бази в Пловдив, Варна, Бургас, Хасково и Севлиево.
Във връзка с динамичното и устойчиво развитие на фирмата, на Десетия национален конкурс през 2006 г., "За цялостен принос в националната икономика” управляващият съдружник Георги Милушев бе номиниран за „Мистър Икономика”.


В три поредни години - 1998, 1999 и 2000 г. фирма ЗОРА е награждавана от Българска федерация на потребителите в категориите за най-пълно съответствие на качество и цена, за бърза реакция при удовлетворяване претенциите на потребителите и за най-добро сервизно обслужване. Фирма ЗОРА е член на Българска търговско промишлена палата (БТПП) и Българска стопанска камара (БСК).

Ха сега да видим кой е този господин!

ИМАЙТЕ ПРЕДВИД, ЧЕ СПЕСТЯВАМ ИСТОРИИТЕ С БОЙКО, ЗАЩОТО Е ПРИМИЕР И ВСИЧКИ РАЗЧИТАМЕ НА НЕГО.

Ето историята за Милушев: на 28 август 1989 Живков е трябвало да лети от Варна за София. Времето е лошо и екипът му е принуден да чака в Евксиноград. Рано сутринта на същия ден, министърът на отбраната Добри Джуров звъни на генерал Милушев в почивната станция на МНО с искане, да му се изпрати мерцедес от гаража. Налагало му се да пътува някъде из околностите на Варна. След около час Живков е на летището и там виждат, че самолетът на Добри Джуров се готви за полет, а Елена Джурова и Велко Палин /зав. отдел "Социална и национална сигурност" на ЦК на БКП - бел. Л. М./ нервно се суетят около самолета. Джуров вижда Милушев и се провиква: "Попитайте, моля Ви, другаря Живков, може ли да пътуваме с него?" Причината била следната - самолетът на Живков ТУ - 154 издържал на лоши метеорологични условия и бил по-надежден от самолета на министъра на отбраната Джуров. Живков дава съгласие и политат.
..............
Велко Палин сяда до генерал Милушев в по-малкия салон. Възбуден и непредпазлив, Палин споделя с Милушев, че се наложило да променят плановете и маршрута си. По телефона се обадил генерал Семерджиев и доложил за "неприятен инцидент": човек, който се представил за активен борец, сигнализирал, че членове на Политбюро и генерали готвят преврат срещу Тодор Живков. Междувременно Палин съобщава и на Джуров за разговора, който е имал с генерал Милушев. Това стряска заговорниците и министърът дръпва настрана Милушев с молба: "Вижте, това, което Сте чул от Палин, не го казвайте на другаря Живков - ние ще имаме грижата за случая. Да не безпокоим излишно Живков!"
...............
Месеци по-късно, в кабинета на новия генсекретар генерал Милушев чува коментара на Петър Младенов по августовския случай и издънката на Велко Палин: "Слава Богу, че тогава Сте си мълчал. Значи сме били на косъм от провала! - Ако беше разбрал Тодор Живков, главите ни щяха да отидат!
..........
Това мълчание на генерал Милушев е причина той да получи предложение за посланически пост във Виетнам - място далечно и добро за останал без работа генерал. В наши дни Милушев е свързан с веригата магазини "Зора" - как и по какъв начин - той си знае. Факт е, че авторите на свалянето на Живков вземат мерки и за благодарност и за собствена сигурност.
Професия “бодигард”, възпята от Уитни Хюстън, се оказа най-примамливата и печелившата в България не само преди 10 ноември, но и в годините на прехода. Такава е и до днес. Почти всички гардове на хората от червения елит заеха стабилни позиции в бизнеса и политиката. Някои се заплетоха в сложни, но печеливши комбинации с подземни босове и масонски организации. В интерес на истината в зората на промените това съсловие даде и немалко жертви. Една от най-знаковите е създателят на първата частна детективска агенция у нас и бодигард на княгиня Мария-Луиза Янко Димов Станков, за когото и досега няма яснота дали се е самоубил “по невнимание”/?!/, или е бил ликвидиран.
Живите му колеги са обвързани помежду си с невидими, но невъзможни за прекъсване нишки. Днес вече се смята за 100 процента доказано, че “израстването” на големите в бранша като Бойко Борисов, Румен Ралчев и Владо Владков минава през старателното телоопазване на Тодор Живков, а после през охранителните мероприятия за Желю Желев и Симеон Сакскобургготски, за да се стигне до създаването на силови структури и бизнесимперии, в които се вля цяла армия от знайни и незнайни кадри на ДС, МВР, МО и техните подразделения.
Напоследък най-модното име в тези среди, е на Томо Борисов, управител на “Секюрити група Алфа”, създадена още през 1992 г. Сред нейните съучредители е и кадровият офицер от ПГУ на ДС и преподавател по оперативна психология в МВР-школата в Симеоново о.р. подполковник Илия Илиев. Навремето е бил пратен да консултира Сергей Антонов. По-късно под псевдонима Герго Манчевски публикуваше “психопортрети” на действащи родни политици в Блъсковите издания и дори репортерстваше във “Всяка неделя”. Илия Илиев, сочи справка във фирмения регистър, участва и в още 2 фирми с Борисов, но прехвърля дяловете си на неговия брат Борислав.
Според някои публикации в пресата Томо Борисов “е близък до структурите на бившите барети и групата около застрахователно дружество “Спартак” на Алексей Петров”. Преди “нежната революция” е бил в оперативния автомобил на УБО, който се е движел на първа позиция зад лимузината на Тодор Живков. По време на първата визита на Симеон Сакскобургготски у нас е шеф на оперативната група, бдяща над сигурността на величеството.
В момента “Секюрити група Алфа” е основен партньор на “Ню имидж” в България. Нейни служители вардят всички холивудски звезди, пристигнали на снимки у нас. От bg-звездите клиенти са им били манекенката Наталия Гуркова и естрадната певица Кристина Димитрова. Малцина знаят, че нашенският Кевин Костнър спасява живота на Виктор Вълков по времето, когато той бе външен министър.
“Бяхме на посещение в Унгария. Валеше силен дъжд и пътят бе много хлъзгав. Не отделях поглед от движението и забелязах, че вляво имаше кола, която изчакваше да мине колоната. Изведнъж се появи ”Пежо”, което не можа да спре навреме и отби към нас. В опита си да избегне удара със спрялата кола, то ни се натресе челно. Като видях, че приближава с така сила, скочих и покрих с тялото си министъра. Изведохме го веднага от рисковата ситуация. Това се случи на един мост. Ако не бяхме с мощна кола, можеше да се прехвърлим през мантинелата”, припомня си ПТП-то някогашната “горила” на Тато.
На 17 юни 2002 г. в условията на “строга секретност” в грандхотел “Велико Търново” е създаден Национален съюз “Безопасност и охрана”. За негов шеф е избран възпитаникът на МВР-школата в Симеоново о.р.полковник Румен Ралчев – масон и рицар-тамплиер, едър предприемач, който в списъка на българските милионери фигурира с капитал от над 15 млн. лв. От 1993 г. е президент на най-мощната охранителна фирма “Болкан Секюрити груп”, която дотогава е “брънка” от структурите на “Мултигруп”. Преди 10 ноември педераса Ралчев дълго време е работил като старши на екип в отделението за охрана на Тато, оглавявано от полковник Кайджийски. След това е прехвърлен в звеното, отговарящо за масовите мероприятия и делегации в НСО.......
Твърди се, че именно Ралчев е бил гардът, който през 1980-та, по време на Ботевите тържества във Враца, сваля на земята и покрива с тялото си първия човек в партията и държавата, предпазвайки ги от “атентатора” Цветан Килограмски. Но по този въпрос определено има разминаване, тъй като има версия, че “спасителят” на бай Тошо е шефът на личната му охрана полковник Сърбиновски.
Причината да се неглижира ролята на вече покойния Сърбиновски е, че влиза в конфликт с Тато и е уволнен веднага след смъртта на Людмила Живкова.
Сърбиновски е личен “телопазач” на Първия още от 1954-та. По едно време обаче, заразен от примера на хората от Живковата кохорта, решава да пробута сина си Станимир за дипломат. Живков научава за мерака му, привиква го и почва да му трие сол. “Какъв е твоят син, бе?! Вие сте прости селяни...”, изцепил се Тато и почнал да ругае. На неговия преторианец №1 му кипнало и се озъбил на баш шефа си. “Значи, моите деца не ставали за дипломати, така ли?! Аз ти бях готвачът, аз ти гладех дрехите, аз съм те пазил, аз съм се грижил за семейството ти... Как не те е срам!” Първия се развикал и начаса изритали Сърбиновски от кабинета му.
.......................................................
Шефът на личната охрана на Тато наистина му спасява живота по време на лов, довери пред “ШОУ” бившият зам.-външен министър и дипломат в Прага и Лондон Живко Попов. Самият Сърбиновски му разказал, че по време на поредния авджилък мечката скача и е била на половин метър от Първия. Гардът му обаче й дръпва един светкавичен откос с автомата и я убива.
“После тя беше препарирана в едно малко салонче в неговата резиденция. “Мечката, която уби другарят Живков”. Истината е, че Сърбиновски я убива. Защо да ме лъже човекът?”, разказва Попов.
Не само Румен Ралчев се числи към висшите кръгове на нашенските “свободни зидари”. Неговият колега от УБО Владо Владов, който също е вардел Тато, членува в масонска ложа и върти едър бизнес. Има цяло имение в Свети Влас, 200-квадратното му жилище е в кооперация на пъпа на София, където преди време се помещаваше и офисът на Желю-Желевата фондация. Щерката на Владов учи в Италия. Говори се, че наскоро й закупил апартамент за 300 000 евро в Милано.
Бившият вардиянин на Тодор Живков е съпруг на скандалната шефка на митниците Елка Владова. Тя бе уволнена по времето на Иван Костов и за нея се писа, че е имала взимане-даване със застреляния крупен контрабандист Иван Тодоров-Доктора.
Един от най-проспериращите в бранша е и босът на “Секюрити холдинг” Горан Петков. Той е син на служители на МВР и УБО и по тази линия “съвсем естествено” завършва школата за разузнавачи в Симеоново. Докато се обучава там, бъдещият бизнесмен се залюбва с млада студентка от Шумен. Името на красивата брюнетка от ВИАС е Юлиана Дончева. Като ученичка тя е луда по свой връстник – боксьор, който обаче тренира във Варна, затова връзката им се разпада по “географски” причини. Още на първия студентски празник чаровницата е атакувана от напористия Горан. Той си има дама, Юлиана също била с кавалер, което не им пречи в края на купона да си тръгнат заедно. Бъдещият кадър на УБО й купува огромен букет и чинно я изпраща до вратата на общежитието й в Студентски град, без “нищо повече”. Целува й галантно ръка и... потъва в мрака.
“Бях много заинтригувана. Непрекъснато очаквах да ме потърси. Тогава нямаше мобилни телефони. След 2 седмици той минал и оставил съобщение. Първата ни официална среща беше на театър”, изповяда се бившата царска депутатка.
Горан обаче така режисирал нещата, че точно въпросната вечер нямало спектакъл. Отишли на кафе, гукали си цяла вечер и накрая разбрали, че са родени един за друг. Дончева обаче едва удържала сълзите си в гражданското.
“На сватбата бях много разстроена заради роклята си. Беше много грозна. Някаква шивачка така я направи, че предния ден, като я облякох, доста плаках”, признава ексзвездата на италианската телевизия “Раи Уно”.
От бившите високопоставени кадри в системата на УБО най-голяма политическа кариера направиха о.р. ген. Димитър Владимиров и Камен Пенков, който стана зам.-министър на вътрешните работи и върти чрез фирмата си “Скорпио дистрибутинг”, охраняваща централата на БСП на “Позитано” 20, капитали в размер на десетки милиони евро.
Пратеният “в запас” дългогодишен шеф на НСО в края на 1989-та е “зам” на ген.Сава Джендов, приемник на ген. Георги Милушев, последния шеф на УБО преди “нежната революция”. Тогава под прякото ръководство на двамата в пещите на столичния квартал “Захарна фабрика” са изгорени архивите на УБО. В продължение на една седмица – от 23 до 5 часа сутринта, в огъня са хвърлени хиляди страници с документи.
Сред тях са били и досиетата на секретните сътрудници на УБО, за които и досега не се знае нищо. За старанието, с което изпълнява заповедта, Владимиров е препоръчан от шефа си – “шестака” ген. Джендов, за началник на НСО.
Още в началото на прехода със създаването на групировките се започва практиката техните босове да бъдат охранявани от служители на УБО, а после и на НСО. Освен топла връзка с подземния свят службата е важна за “архитектите на прехода” и за упражняване на политически контрол. Ген. Владимиров, който е сложен на поста по договорка между Желев и Луканов, чудесно пасва на ролята. Основната му задача е да назначава охраната на ВИП-политиците на страната. През годините ведомството му затъна в мръсни скандали, но той оставаше несменяем поради тайните, които знаеше. Гардове на НСО обраха дома на Йордан Соколов, когато бе шеф на парламента. Събираха компромати срещу различни политически лидери. Бяха засечени в нерегламентирани контакти с представители на подземния свят, а дори бяха на паралелна служба при тях. На няколко пъти пък шофьори на службата предизвикаха тежки катастрофи с човешки жертви. В крайна сметка ген. Владимиров бе пенсиониран и страстите се уталожиха, което в светлината на последните събития се оказа затишие пред буря.
Асен Топалов

ДОСИЕ


- Управлението за безопасност и охрана /УБО/ се е водело като V управление на ДС, въпреки че според вътрешноведомствена заповед от1963 г. е било отделно и от нея, и от МВР. През 1971 г.УБО минава на пряко подчинение на Държавния съвет, а малко преди това Тодор Живков е станал негов шеф. Де факто службата е била под личния контрол на Тато. Една от причините за уволнението на МВР-шефа Ангел Солаков става апетитът му да командва и кадрува в УБО. Според една запазена стенограма от съвещание на ЦК Първия казал, че Солаков е подслушвал “ако не всички нас, то поне голяма част от тук присъстващите”.
- Щатът на УБО е бил чудовищно раздут. В него са работили общо 1274 човека – офицери, сержанти, милиционери и волнонаемни, което по онова време е една пета от целия кадрови състав на ДС.
- Освен че е вардело Тато, членовете на неговото семейство и хората от висшата номенклатура, УБО се е грижело за техния бит и ги е снабдявало с предмети на лукса. За целта е имало специален безотчетен фонд. УБО е поръчвало доставката на съответните стоки на Министерството на външната търговия, което ги е закупувало чрез своите търговски представители в чужбина и ги е доставяло безплатно –обикновено чрез БГА “Балкан”.
- Последният шеф на УБО преди 10 ноември - ген. Георги Милушев, си навлече лютата омраза на персоналната медицинска сестра на Живков – майора от УБО Ани Младенова. Той уволни “плетачката на Татовите чорапи” през ноември 1988-ма за “интригантство, подвеждане на началството и лично облагодетелстване”. Първият “демократичен” шеф на НСО ген. Сава Джендов обаче лобира за дългогодишната си колежка пред новия шеф на МВР ген. Красимир Саманджиев, който я възстанови на щат и върна званието й “заслужила медицинска сестра”.
- И до днес смъртта на МВР-кадъра и личен гард на Мария-Луиза по време на първото й посещение у нас в началото на 90-те години – Янко Димов Станков, е обвита в мистерия. Неговата тъща Виолета Ангелова го намира изстинал на килима в хола на апартамента му в блок 2 на Зона Б-5 в столицата на 29 юли 1991 г. По гърба му имало много кръв. Най-странното е, че пистолетът му, марка “Валтер”, с който уж се прострелял по невнимание, е бил положен на бюрото пред него. Майката на боса на първа частна детективска агенция “Виктория 18” – Мария Станкова, все още е убедена, че синът й е бил убит. На същото мнение е и неговият ортак в групата на изданията с логото “Меридиан” Бойко Кръстевич. Освен ВИП-персони преди 10 ноември и след това Янко Димов е охранявал и дискотеките “Анжел”, “Ла страда” и “Джо, банки, както и обвинената в пране на мръсни пари и тъмни сделки “Българо-арабска инвестиционна компания” на Стефан Кобаков. Няколко дни преди смъртта си е получил оферта да поеме и охраната на Първа частна банка, но не се е съгласил и се е стигнало до скандал и размяна на обидни реплики между него и хора от системата на МВР. Вероятно никога няма да се узнае и името на тайнствения гост, когото Димов очаквал във фаталния следобед.
- Много УБО- и ДС-кадри обаче с охота започват работа при боса на “Мултигруп” Илия Павлов. Най-христоматийният пример е ексшефът на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов. Инструктори към “бойните единици” на корпорацията са били и уволненият началник на ВГУ на ДС Божидар Антонов и човекът, отговарял за Светия Синод Бончо Асенов.
Роден на 20 юни 1937 г.
Георги Милушев е управляващ съдружник и съсобственик на Търговска верига за бяла техника "Зора ММС".
Търговският комплекс "Зора", създаден преди 12 години, представлява верига от магазини, съвременна складова база, транспортни средства, модерен маркетинг и ефективен мениджмънт
През 2008 г. търговска верига „Зора" инвестира 7,19 млн. евро (над 14 млн. лв.) в закупуване и изграждане на собствени търговски обекти и складове в градовете София, Пловдив, Кърджали, Търговище, Стара Загора и Свиленград. Регистрираният ръст в приходите от продажби до момента е 28%, като се очаква той да надхвърли 30% до края на 2008 г.
Вече 17 години търговска верига „Зора" е на българския пазар и заема водещи позиции в продажбата на електродомакинска и аудиовизуална техника. „Зора" е първата частна компания в бранша у нас и притежава собствената стокова марка CROWN.
Търговската верига е в контакт и поддържа връзки с основните производители от Европа и света. Фирма „Зора" е изключителен представител и вносител за България на черна, бяла, IT и климатична техника на марките Crown, Galanz, Ayco, Electra, уреди за вграждане Ariston и Airforce. Официален вносител е на Indesit, Whirlpool, Sony, Moulinex, Rowenta, Tefal, Krups и др.
Бившият шеф на УБО о.з. ген. Георги Милушев в момента управлява търговската верига за черна и бяла техника "Зора". Той бе уволнен дни след свалянето на Тодор Живков и изпратен във Виетнам като шеф на търговско-икономическата ни служба.
Автор:Николай Николов

Следват пикантни подробности относно зетя и жена му и сина му шефовете на матазините и т. н.
"Блажени са бедните духом, тяхно е царството небесно"!