неделя, 20 април 2014 г.

РИТМИТЕ НА ЧАЛГАТА....


Много се чудих с коя тема във форума да ви запозная, сега е неделя малко преди обед, най-активните читатели вече са седнали на аперитив, другите режат салатата и хвърлят по едно око на бутилката в камерата на хладилника, за да видят запотила ли се е, за какво да говорим, за генетика и космически технологии не е подходящо, затова дайте да насочим вниманието си към чалгата.
Виждам, че активна форумна дискусия се е разразила във връзка с една статия във вестник “Сега”, ще ви прочета основното от нея, за да са разбираеми коментарите после.
И така, статията е озаглавена “Долу лапите от чалговите ритми!”, автор е бай Иван, участник в електронния форум. Чета избрани извадки: “Айде пак изкараха чалгата рожба и консумация на провинциалния еснаф. Роден съм в София, в елитен квартал. Имам три дипломи за висше образование. Родителите ми са софиянци, и двамата висшисти. Знам говоримо и писмено 6 езика, разбирам над 15. Това не ми пречи да харесвам българската чалга…”
Мисля, че вече сте наясно за какво става дума. А ето и коментарите на читателите в онлайн изданието на вестника:
Хорото, всъщност при тази тема май е по-уместно да кажем кючека повежда sluncho6, той пише: “Бай Иване, с три висши и сега с дисертация по чалгата – ти си уникат! Аз досега не съм слушал истинска чалга, ама ще взема да опитам, може да ми провърви”
Следва мнението на Ситка Пит: “Авторо съвсем е изперкал. Така става с три висши, петнайс езика и простатна недостатъчнос.”
Anacephal: “И все пак – когато на хубав човек му е гадно, се получава блус, когато на гаден човек му е хубаво – чалга!”
Gasparini лаконично прави нещо като цитат: “И най-мъдрия си е малце прозд!”
Koreander: “Бай Иване, и пиян на кирка да съм пак не мой я слишам таз чалга! Нищо, де, хора, вкусове всякакви, тактувай си с краче в ритъма на …. ” Тук авторът изброява имената на фолкпевци от трите пола, които ще цензурирам. Постинга на Koreander завършва така: “Па мой и още един език да научиш, ромски примерно! Ще ти е от полза!!! Дерзай!”
Ето и постинга на Markoni: “Наплъно разбирам бай Иван, аз още като започнах да разбирам 3 езика и ми омекна хурката, а пък той с неговите 15, леле мале…”
Тук искам да вмъкна, че не е лесно да бродиш по форумите, не е просто да си седиш пред компютъра и да щракаш с мишката, защото освен това трябва ида разчиташ прякорите на пишещите. Ето сега аз трябва да произнеса името на следващия форумец, дано да се справя от първи път, той си е лепнал прякора Krvdderi и е написал следното: “Разликата между чалга музика и джаза е, че никой не ви пуска гърмящ джаз докато се храните.” Този автор веднага подхрани въображението ми, надявам се и вие да си представите най-дивия джаз клуб “О’Сачмо”, как вътре Ела Фитцджералд вие снага между масите и извива глас, край нея Луис Армстронг надува божествения си инструмент, а вие между две татарски кюфтена, пъхате навити на фунийка банкноти между копчалъците на тромпета…
Но стига апокалиптични видения, да се върнем към форума. Ето какво е написала по темата Геновева: “Това, че Стравински не можел да се слуша с мастика и шопска салата, е просто едно изфукване на човека с три висши и петнайсе езика. На чалгата – в най-лошия й вид, защото тук има и една доста добра част, най-неприятното е съпровождащата я не храна, а публика… Шопската салата му била виновна, вижте го моля ви се…
Във форума отново се намесва, за съжаление, точно труднопроизносимият Krvdderi: “Споко, имах една колежка, която се фукаше, че е инженер трето поколение, гаче инженерството се предава по наследство. Пък с тия клонирания може и да е започнало вече, знам ли. А пък един приятел, който има малка фирмичка за туризъм и води гостите си по разни кътчета на света, разправя, че като се напие, говори 17 езика…”
По самочувствието на автора удря и човек с прякор керпеден_1: “Три висши, петнаесе езика… Питомна гарга разбийш… Шопската му пречела… То от образование само две гънки му останали, ама нали е учено…”
Отново чаровен постинг от Геновева: “И Афтура, и той простак. Се таквиз сме се събрале… Мъка, викам… Що ли ме учи мама да свиря на пиано?”
Тук вече усещате, че работата на към завършек, на към изводи отива. И наистина, откриваме едно обобщение в постинга на hamer: “Аз пък съм роден на село, живея в София, имам едно образование, поразбирвам един-два езика от немай къде и определено се имам за прост. Щото ако не бях прост, наистина щях да слушам чалга в най-скъпите клубове пред чаша 15-годишно уиски с две миски на коленете или в скъп джип с други две миски, щях да имам замък в стил “мутробарок” и около мене щяха да се въртят дежурните за всеки коктейл интелектуалки като… Тук авторът цитира имената на известни светски персони от трите пола, които аз пак ще цензурирам. Но иначе всичко, което ви прочетох от интернет форума си е такова, каквото витае във виртуалното пространство. Все пак, мисля, че е време да се върнем в реалното пространство, при Спас, а ако на вас или на вашите близки зад граница ви се прииска да бродите из Интернет, отбийте се и на сайта на радиото, адресът е bnr.bg, там можете да слушате програма “Христо Ботев” в реално време независимо в коя точка на вселената ви е отвял вятърът.

Николай Николов

събота, 19 април 2014 г.

БОГ Е СКАЛАРНО ПОЛЕ - ОТНОВО РЕПЛИКА



Чрез светлозелените думи и изречения, които представляват връзки към други места, където може да си разширите познанията!

Четиринадесет милиарда години, по време на своето раждане, цялата Вселена е била сключена в радиус от /10 на -33 степен / см.  което е несравнимо по-малко от радиуса на протона. В този обем се е намирала, цялата информация за бъдещето на Вселената. Става Големият Взрив. Повечето учени смятат, че от този момент Вселената се разширява с постоянно ускорение, но не се свива. Но силата на гравитацията трябва да забавя разширяването на големи разстояния. За да се разбере, този парадокс може да се обясни само ако има анти-гравитация с отрицателно налягане. Над този парадокс се е мъчил и великият Айнщайн.
Само 3-5% от вселената – първичната материя се състои от бариони , (неутрони протониони, електрони и кванти светлина). 70% от Вселената се състои от материя, с положителна енергия плътност и отрицателно налягане. Това вещество се нарича "тъмна енергия". Още 25% от вселената са частици с неизвестен характер, които не са открити, но е ясно, че те са по-тежки от протоните и не достигат скоростта на светлината. На Земята има много бариони, от които ние можем да черпим енергия. Разсеяната енергия на вакуума на Вселената който е несравнимо повече, е недостъпна за нас. Къде е мястото, за Бога? За физиците, Бог може да се разглежда като скаларно поле наречено още инфлатон , което не е открито, но наличието на което следва от теорията.
Скаларното поле ( инфлатон /наричан Майка на Вселената/ )


Скаларното поле съществува около нас, но не го виждаме. Проявява се в това, че частиците получават маса, взаимодействайки си с него. От това поле Вселената черпи енергия за разширението си, при това невероятно огромна енергия.
Използваме аналогия на пуснато в чаша топче. Когато топчето е достатъчно нависоко, потенциалната му енергия е голяма. То може да се търкаля надолу, освобождавайки енергия във вид на кинетична енергия. А скаларното поле преминава "надолу", освобождавайки енергия в разширението на Вселената. Когато скаларното поле осцилира, то губи енергия, отдавайки я във форма на елементарни частици. Тези частици си взаимодействат една с друга, докато не достигнат топлинно равновесие, съответстващо на стандартния модел на горещата Вселена.
Важно е да се отбележи, че макар физичните процеси в ранната Вселена да протичат при много високи плътности на енергия ( ~1014 GeV), температурата на средата остава 0 (поле има, но частици няма!). Традиционната плазма възниква по-късно, когато скаларното поле се разпада на частици, и се ражда веществото.

В теорията на инфлация се твърди, че ние виждаме от Земята далече не цялата, а много малка част от целия свят - цялата Вселена. И тази "наша" част от Вселената се оказва една от многото други отделни части на Вселената, които спонтанно са се родили от флуктуацииите на физическия
вакуум.

Кой направи всичко това?

"Но напоследък ни гризе още една мисъл: може да се създава Вселена не само в компютрите, но и в лаборатория! Трябва само да се свие материята така силно, че квантовите флуктуации да задействат инфлационен взрив। Оценките показват, че даже милиграм вещество е достатъчно за възникване на нова вечно самовъзпроизвеждаща се Вселена! /Адронов Колайдер/.

Разбира се, това е фантазия на теоретици, и ние не знаем дали е възможен такъв път. Теорията на квантовите флуктуации е много сложна, и да се предскажат количествено, как ще тръгне процеса, засега е невъзможно…
А ако се получи, то какво да правим с тази нова Вселена?… Как да се свържем с нейните жители?… А може би, и нашия Космос е създаден от някакви любители на подобни експерименти?… Някога ще си отговорим на тези въпроси".
Само ще отбележа, че енергията за създаването на скаларно поле я имаме, остава само да разберем как и дали да я приложим...


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

# ЧУДОТО ЗЕОЛИТ (КЛИНОПТИЛОЛИТ) #




Клиноптилолитът e едно от най-изучаваните неща на планетата,  обявен от Световната научна организация за минерал на XX век, поради граничещите му с вълшебството качества и все по-нарастващото му използване в хранително-вкусовата промишленост, индустрията, животновъдството, растениевъдството, космонавтиката, медицината.
Казват, че нашите сънародници живеещи в Родопите от десетки години го използват в ежедневието си – слагат го във водата си, дори в храната и са сред едни от най-здравите дълголетници в родината ни!
Истински дар от майката Природа, зеолитът едва наскоро разкри свойствата си пред по-голяма аудитория, подобно на много други “чудодейни”, но безкрайно простични лекове, напълно достъпни за хората и за ужас на фармацевтичната индустрия – наистина работещи. Ролята на натуралния магнезий за здравето вече не е тайна за никой, функцията на водораслите, стимулиращи отделянето на необходимите стволови клетки, българските изобретения, възвръщащи здравето дори там, където официалната медицина вдига ръце. Малко по малко хората започнаха да се отърсват от дългогодишните насадени заблуди от фармация, медии и управляващи, чиято последна грижа и желание е хората да бъдат здрави и да живет дълго и хармонично.
Клиноптилолитът се счита за напълно безопасен и нетоксичен за перорално приложение при хора и животни. Това включва бебета, деца, бременни жени и кърмачки. Клиноптилолитът е порест минерал, съставен предимно от алуминий, силиций и кислород. Той е мощен адсорбент. На микроскопско ниво се вижда, че скелетът му има структурата на пчелна пита, с високопорьозна и обширна реактивна повърхност от 450 кв. метра на един грам. Именно тази структура придава на клиноптилолита уникални свойства. Натоварената с отрицателно електричество повърхност дава възможност минералът клиноптилолит да привлича и задържа катиони от средата, в която се намира и от своя страна да отделя други. Поставен във водна среда, клиноптиолитът елиминира всички вредни за човека вещества от нея, включително и радиоактивно замърсяване. Той има силно въздействие върху човешкия организъм. Пречиства отровите в организма, поети чрез въздуха и храната. 
Какво е полезното действие на зеолита:
1.Силен антиоксидант. През първия месец от използването му се свалят 3-4 кг „мъртво тегло“, поради изхвърлянето на шлаките от организма. Клиноптилолитът е най-мощното детоксикиращо средство помагащо на организма да се защити от свободните радикали
2. Улавя и извежда от организма нитрозамините /канцерогенните вещества , които се образуват при консервиране на храни, пържене, опушване или при използване на нитратна сол/
3.Притежава абсорбиращи свойства спрямо радиоактивните елементи като Цезий 134 и Цезий 137, стронций, както и към тежките метали /живак, кадмий, олово, цинк, хром/.
4.Свързва и елиминира амоняка от клетките.
5.Елиминира млечната киселина от мускулите и подобрява мускулния тонус (подходящ за прилагане при спортисти с цел бързо възстановяване).
6.Снижава риска от развитие на ракови клетки.
7.Нормализира киселинно-алкалния баланс. Това е изключително важно за общото укрепване, защото повечето хора живеят в състояние на излишна киселинност, предизвикана най- вече от лошо или неправилно хранене. Помага на организма да регулира биохимичния си баланс. Подобрява усвояването на другите нутриенти от организма.
8.Пречиства бъбреците и жлъчката от песъчинки.
9.Единственият минерал, който помага при обилно изпотяване предизвикано от нервни проблеми: (150 г клиноптилолитова вода се смесва с 50 г ябълков оцет или лимонов сок и сместта се пие минимум три пъти дневно преди ядене, леко затоплена).
10.Нормализира кръвното налягане, премахва безсънието, потенето, напрегнатостта. Хората, употребяващи клиноптилолит, не познават болести като рак, язви, гастрити, колити, проблеми на сърдечно-съдовата и нервната система.
11.Намалява симптомите на алергии. Улавя някои от алергените и антигени, които предизвикват алергии, мигрена, астма.
12.Стабилизира функцията на имунната система осигурявайки ѝ перфектна защита в борбата с различни болест. Действа в широк антивирусен спектър. Клиноптилолитът не засилва директно имунната система, но позволява тя да функционира оптимално чрез премахване на токсини, вируси, дрожди, бактерии и гъбички, които могат да потиснат имунната функция и производството на хормони. Много хора съобщават за чувство на повишена енергия, яснота на съзнанието и жизненост.
13.За лечение на инфекции на пикочните пътища и зъбната плака.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

® ОТНОВО - ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ПЪТУВАНЕ И ПРЕМЕСТВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО ®


Според великите учени, като Алберт Айнщайн, времето не е толкова стабилно, както повечето от нас си мислят. Като хора, ние сме се приспособили към времето и в хода на еволюцията сме си създали тази илюзия, за да си позволи нашия съзнателен ум да взаимодейства с нея, но в действителност това е доста ненадеждна концепция.
Скоковете във времето се появяват тогава, когато текущото време (сега) се преплита с минало време (тогава) и може да бъде преживяно от човек в сегашно време. Въпреки това, случката обикновено е незабелязана от хората от по-ранните времена. Какво е доказателството за този феномен?
Повечето от вас знаят къде да търсят. В действителност това е толкова разпространено, че дори присъства в английския език. Ще обясним. Когато скокът във времето се случва, хората в двете реалности са в състояние да преживеят алтернативната реалност.
Все пак, според повечето разкази, това обикновено трае само няколко секунди и човешкият мозък дава всичко от себе си, за да филтрира тези аномалии. Това поражда изрази като „бих се заклел, че току-що видях“ или „очите ми трябва да си правят шега с мен“ или дори „няма да повярваш какво видях току-що“. През годините хората са твърдели, че са видели стари самолети, кацнали на ливади, които някога са били летища или римски войници, маршируващи по пътя.
В почти всички случаи, човекът, който преживява скок във времето примигва, поглежда отново и с изненада установява, че това, което е видял, сега е изчезнало. Въпреки това, фотографията е уловила тези аномалии от момента, в който фотоапаратът е бил изобретен. В действителност, по-дългото време на експозиция при ранните фотоапарати разкрива повече, отколкото съвременната моментна фотография, но все още има странности, като например изображението, заснето с Google Earth, което ясно показва бомбардировачи от Втората световна война да летят над Великобритания. Дали това е скок във времето или просто хората в Google си правят шега? Може би това е реконструкция от въздушно шоу?


Не всички скокове във времето са кратки. Има случаи, когато хора са влизали в стая и с изненада са откривали, че са в съвсем различно време. Един случай е записан от г-н Арчи „Състезателя“ Кармайкъл, който шофирайки от Бирмингам до Лондон през 1953 г., спрял за едно питие в селцето Костуулд близо до Bourton-on-the-Water.
Той паркирал своя Остин Хийли 100/4 извън местната кръчма и влязъл за едно питие. Бил шокиран, когато видял, че хората вътре в бара изглеждали така, сякаш са от по-ранен век. Неговите опити за комуникация били неуспешни и след няколко минути картината изчезнала и Арчи намерил себе си до притеснения барман, който го питал дали е добре. Изглежда, че той си е помислил, че е видял духове, но вероятно е преживял скок във времето.
(Бележка на съставителя на статията: Преди около 15 и повече години четях така наречените паранормални списания. Заедно с един приятел имахме доста впечатляваща колекция от списания и вестници за мистерии, НЛО и т. н. Чел съм десетки истории за пътешественици във времето. Спомням си две по-специално, но за съжаление без имена или проследими детайли.


Един мъж е пътувал със съпругата и дъщеря си до близката пощенска станция. Те искали да изпратят картичка на някого. Съпругът паркирал колата и както вървял по улицата към пощата, съпругата и дъщеря му го видели да изчезва и да се появява отново около пет минути по-късно.
Мъжът бил убеден, че е пътувал назад във времето с около 100 години. Вместо пощенска станция, там имало книжарница за канцеларски материали. Той дори се върнал с няколко листа „восъчна хартия“ – хартия за писане, характерна за онези времена.


Втората история е за двама студенти, които обичали да прекарват времето си в различни гробища, изучавайки латински писания от древни гробове и интересни монументи, открити там.
Един ден, докато те превеждали текст от вътрешността на подземие, единият от тях изчезнал пред очите на другия. Вторият студент търсел приятеля си напразно, а по-късно изтичал до полицията и казал, че приятелят му просто изчезнал. Полицаите не му повярвали. Те мислели, че той е убил приятеля си и е скрил тялото му някъде в гробището. Така те се върнали да търсят липсващия студент или следи от убийството му. Не открили нищо. Разбира се, защото не е имало доказателство за връзка с възможното убийство, младежът не бил арестуван.
Малко по-късно студентът решил да отиде и да огледа отново криптата, където приятелят му изчезнал и докато се оглеждал, намерил надпис под едно от писанията, които изучавали. Той бил от неговия приятел, който се прехвърлил назад във времето и не можел да се върне. От това, което той бил написал, младият мъж изглеждал много уплашен, но за съжаление не мога да си спомня какво е било посланието му.


Разбира се, студентът се завтекъл към полицията отново и точно както и първия път, никой не му повярвал. Полицаите смятали, че той е написал съобщението на стената, за да прикрие убийството (по странен начин, мога да кажа). Но надписът бил много стар и полицаите били объркани. Те помолили специалист да дойде и да датира надписа и се оказало, че наистина е много стар. Студентът казвал истината...
Освен това, ще споделя с вас още три случая на „скок във времето“,  за които има доказателства (?).)
Пътуването във времето на Виктор Годард.


Виктор Годард, който е известен във Великобритания като бащата на Кралските военновъздушни сили, очевидно е имал опитност със скок във времето. Този човек бил известен като истински джентълмен. Още през 1935 г. той преживял явления, които не бил в състояние да обясни.
„През 1935 г. сър Виктор Годард, маршал от авиацията на британските Кралски военновъздушни сили, имал мъчително преживяване в своя двуплощник Hawker Hart. Тогава Годард е подполковник в авиацията и по време на полет от Единбург, Шотландия, към основната си база в Андовър, Англия, той решил да прелети над изоставено летище в Дрем, недалеч от Единбург. Неизползваното летище било обрасло със зеленина, хангарите се разпадали, а крави пасяли там, където самолетите някога били паркирани.
Тогава Годард продължил полета си до Андовер, но попаднал на странна буря. Сред силните ветрове и странните кафяво-жълти буреносни облаци, той загубил контрол над самолета си, който започнал да пада спираловидно към земята.
Едва предотвратил катастрофата, Годард видял, че неговият самолет се е насочил обратно към Дрем. Като приближил старото летище, бурята изведнъж изчезнала и самолетът на Годард сега летял всред искряща слънчева светлина. Този път, докато прелитал над летище Дрем, то изглеждало напълно различно. Хангарите били като нови. Имало четири самолета на земята: три от тях били познатите двуплощници, но боядисани в жълто, а четвъртият бил моноплан, който Кралските военновъздушни сили нямали през 1935 г. Механиците били облечени в сини гащеризони, които Годард мислел за странни, тъй като всички механици от военновъздушни сили по негово време били облечени в кафяви гащеризони.
Странно е, че нито един от механиците не го забелязал да прелита над тях. Напускайки местността, той отново попаднал на бурята, но успял да насочи самолета си обратно към Андовер. През 1939 г. Кралските военновъздушни сили започнали да боядисват своите самолети в жълто, а монопланите били от модела, който Годард видял, цветът на униформите на механиците бил променен в син.“


Годард летял четири години в бъдещето и след това се завърнал в собственото си време, което станало за часове. Това, което прави тази история наистина необикновена, е че 16 години по-рано Годард имал друга паранормална случка в живота си.

Снимка 1




Тази фотография е направена през 1919 г. и е публикувана през 1975 г. от сър Виктор Годард. Снимката е групов портрет на ескадрилата на Годард, която е служила в Първата световна война на борда на HMS Daedalus. Едно призрачно лице се появява на нея. Зад летеца, който се намира на най-горния ред, четвъртият отляво надясно, може да се види лицето на друг мъж.
Това е лицето на Фреди Джаксън, авиационен механик, който случайно е бил убит от витлото на самолет два дни по-рано. Погребението му е било в същия ден, в който е направена тази снимка. Членовете на ескадрилата лесно го разпознават. Предполагало се е, че Джексън, който не разбрал, че е мъртъв, решил да се включи в груповата снимка.


Снимката „Пътешественикът във времето“
Интригуваща снимка от 1940 г. показва мъж в модерно облекло. На снимката се вижда тълпа от хора на откриването на моста South Fork в Британска Колумбия. Един от тях обаче носи слънчеви очила, модерна връхна дреха и портативен фотоапарат.


Снимка 2

Човекът с модерните слънчеви очила носи щампована тениска с хубав пуловер, през цялото време държейки компактен фотоапарат!
Пътешественикът във времето, говорещ по мобилен телефон“ на Чарли Чаплин.


Режисьорът Джордж Кларк от Белфаст смята, че се е натъкнал на нещо доста интересно – пътешественик във времето, който говори по мобилен телефон през 1928 г. Режисьорът показва доказателства във видео от YouTube, като кадрите са извадени от DVD на премиерата на филма на Чарли Чаплин „Циркът“ в Китайския театър на Грауман през 1928 г. В клипа се вижда как една жена върви по улицата, отивайки на премиерата, като държи ръката до ухото си, сякаш говори по телефон. Но разбира се, през 1928 г. не е имало мобилни телефони.





 Разбира се, въпросът е: „Може ли дамата да използва мобилен телефон през 1928 г.,  дори и да има?“  Е, без предавател за мобилен телефон тя не би могла да говори по него. Но можем ясно да я видим как говори по устройството. А ако тя не е пътешественик във времето, а вместо това е имала  „Скок във времето“?
Следва продължение........


Николай Николов

ЛАБИРИНТИ НА ВРЕМЕТО

Филма който Ви предлагам е 44 минути и на руски, но ще научите от него много неща и тайни за времето, и за пътешествието в него. Ще научите неща за адронния колайдер, каква е неговата цел и какво може да предизвика. Ще видите интересни преходи от едно измерение в друго, за Анарибе и Хитлеристка Германия и още доста неща! Не ми се пишат субтитри, защото е много обемна работа, но при ползване на пауза и внимателно гледане и слушане ще разберете всичко!


Николай Николов

четвъртък, 17 април 2014 г.

НАШЕТО ПЪТЕШЕСТВИЕ.....ЗАПОЧВА!!!



Нашето пътешествие ще е от 7000 пр. Хр.,  до 2012 след Христа. Мина доста време откакто ние  започнахме да си говорим за тази дълга история от древността и вече е уместно да завършим с това, което можем да направим по въпроса как да сложим край на тази манипулация и да извоюваме свобода си!
И то истинска свобода на тази планета, за първи път - буквално от хиляди години. Следователно едва ли е изненадващо, че тази информация която ще си споделим сега е била  най - яростно потискана от всички видове информация. Защото ако осъзнаем кои всъщност сме ние и природата на нашата истинска сила и за да можем да контролираме съдбата си и да направляваме посоката на живота си, то тогава способността на шепата да контролира масата става невъзможна. Ето защо се е поставяло това ударение през тези хиляди години  за да се създаде религията и други затвори за съзнанието, които са ни разделили и са ни държали настрана от познанието което ще ни освободи. И наистина стигаме до още една на пръв поглед противостояща комбинация - религията и ортодоксалната наука. Същите тайни общества, които създадоха всички религии са същите, които създадоха ортодоксалната наука. Тази идея е: „Този свят е всичко, което съществува и ние произлизаме от забвението и след един период на пробуждане на съзнанието за няколко секунди или сто години, ние се връщаме към забвението”. Невероятно е, че за такова твърдение се получават титли и големи заплати !!! Сега тези две неща изглежда, че се противостоят. Едното казващо: "Боже" и темподобни и "Трябва да правите каквото казва Бог". И другото казващо: "Няма никакъв Бог." Вие сте просто една космическа случайност." Имат много общи неща, но едно е ключово: И двете казват, че контролът върху живота ни не е вътре в нас, а е някъде навън ! Ортодоксалната наука казва: "Винаги е просто една случайност. Това е просто късмет." А религията казва: "Съдбата Ви се контролира от това дали служите и правите както казва Бог. " О….. между другото аз и моето дълго расо и яка знаем какво иска Бог. Правете както казвам и ще бъдете добре." Та религията е използвана толкова дълго и все още продължава да се използва за да контролира хората и да изключи съзнанията им от това кои са те в действителност всъщност от истинския живот. И когато хората нарастващо през последните два века са започнали да не вярват в тази измама, се появила ортодоксалната наука, за да ги завлече. Идеята и на двете, а всъщност създателите и на науката и на религията, са били високо посветени в мрежата на тайните общества и езотеричните школи и са знаели, че и двете версии, които предлагат са пълна глупост ! Ако не вярваме на нито една от тях, можем да видим какво се опитват да скрият от нас. Дава ни се да избираме или да сме контролирани от Бог или да сме една космическа случайност. ОК! Това което не ни се дава като избор да видим от рано, освен ако нямаме просветени родители е, че ние не сме едно физическо тяло, ние не сме едно същество, живеещо във физическия свят,и ние сме всичко, което съществува. Все повече науката е с отворено съзнание и време е да чуваме повече за това което започва да потвърждава, това което мистици и други хора твърдят от хилядолетия - Че всичко съществуващо в цялото Сътворение в това и в другите измерения, е същата Енергия в различни състояния. И вибрационното й състояние решава като и какво ще се изяви тази енергия. Следователно ние не сме едно физическо тяло, това е нашия генетичен костюм, чрез който преживява този свят. Това, което сме ние, е едно многоизмерно Съзнание, което вдъхва живот на това тяло. И въпросът е: с колко от това Съзнание ще се свържем? С малко или с доста от него. Имаме връзка между нашия духовен и енергиен "Аз" и нашето физическо "Аз", която се казва в системата на чакрите. Думата произлиза от санскритски и значи светлинни колела, а санскритският език произлиза от арийската раса, която произхожда от Кавказ. Но това мисля, че Ви е ясно. Сега това, което тези чакри правят: - Има седем главни и много други и, те проникват дълбоко в нашите нива на съществуване. Имаме ментално ниво, което е енергийно поле. То е един честотен диапазон. Това е нашата рационална мисъл както я наричат! Имаме емоционално ниво, което е още един „честотен диапазон”. Имаме Духовно ниво, което е нашето по-високо измерение за нас самите. И тези нива са взаимно проникнати от тези чакри, от тези светлинни колела. Следователно дисбаланс на едно ниво се пренася на друго ниво чрез тези чакри. Ето защо когато силно емоционално се стресираме, първото нещо което се случва е, че ние преставаме да мислим трезво. Тъй като дисбалансът на емоционално ниво се пренася на ментално ниво и ние загазваме здраво!! Сега ако този емоционален дисбаланс продължи, той накрая се пренася на най-ниското ниво на тази система, което е физическото! Той се проявява във физическото тяло като една химична реакция. И сега в момента тази химична реакция, се появява в "съвременната медицина" с нейните синтетични лекарства и скалпели. Следователно тя лекува не причината на този емоционален енергиен дисбаланс, а симптома. (това нещо да ви напомня?!). Спомням си, че веднъж  личният ни лекар изпрати писмо на всеки, от клиентелата си. Това писмо всъщност обобщава великолепно. В него пишеше: "Напомня се на пациентите, че срещите с лекаря са само за пет минути и  това не е времето да обсъждате други ваши проблеми."

За да не Ви досаждам, то продължението ще е, в следващата статия!



Всичко добро от мен!

 Николай Николов

ЛЪЖИТЕ НА ПРЕХОДА И КЪДЕ СА ПАРИТЕ И ВСИЧКО ОСТАНАЛО

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТЕМАТА: Защо се получава така, че повече от 20 години сме в кризи? Просто е ! Първо - България съвсем не е била икономически слаба по времето когато се правеше „прехода“! Само външнотърговските дружества са харчели към 30 милиарда долара!!! Индустриалния парк  е бил на стойност към 350милиарда лева!!! По курса към долара по онова време - към 300 милиарда долара!!! В Банките е имало към 200 милиарда долара от които близо 50 милиарда са раздадени от Луканов на „наши хора“ и изнесени зад граница към офшорки!!! С тях приближени до комунистическия висш ешелон хора станаха олигарси! Останалите 150милиарда лева и част от златния резерв се стопяват по време на криминалното управление на правителствата на Беров и Виденов!!! (Намеса от мен. Мисля, че най - честният държавник и жестоко изигран беше Жан Виденов, зад когото се скриха останалите. Той единствен даде отпор на световната банка и какво стана – е***а неговата мамка). На практика БНБ е спонсорирала с тези пари частните банки на Моллов „Първа частна банка”, а други такива банки точили пари са „Земеделска и промишлена банка“,  банка „Орион“,  банка „Славяни“,  „Минерал банк“, „Балканбанк“Агробизнесбанк“ ,„ТСБанк“, „Пощенска банка“.

„Стопанска банка“ - раздавала лоши кредити на престъпния свят!!! Потърпевши от фалитите на тези банки са безброй държавни и частни компании, чиито пари изгарят!!! Изгарят и част от парите насочени за плащане на данъци и така след години частни лица и компании се оказват длъжници на данъчното поради това, че внесените за превод пари към данъчните служби навремето, са източени и откраднати!!!
Каква е била схемата на тези огромни по размера си кражби?!!!  Просто е - БНБ финансира частните банки с стотици милиарди левове. Частните банки пък от своя страна „раздават“ необезпечени кредити,на приближени до управлението си хора.  Кредитите са в размер на стотици милиони лева!!!  Кредитнитемилионери пък от своя страна обръщат левовете в долари и ги изнасят зад граница!!! За сравнение само банките на Моллов(финансирала с крадени пари и КНСБ „Подкрепа„) са дължали 108,231 милиарда лева!!!
Само на ДСК -„Банка Моллов“ е дължала около 1 милиард лева!!! Годините -1991 до 1997 задълженията на банките сравнени към БВП възлизат на 41,6% !!! Над 150 милиарда лева са раздадени като несъбираеми кредити след 1991 година!!! РУМЕН ГЕЧЕВ, ТОДОР ВЪЛЧЕВ, ИВАН АНГЕЛОВ са покровителите на финансовия срив в този период!!! Въпреки това сред населението все още имаше пари!!!  Малко по-късно започнаха финансови пирамиди да никнат като гъби!!! Целта беше да се заграби това което е останало!!!
След като свърши и това крадене се започна да се посяга на земята и собствеността на хората! Много възрастни хора започнаха да продават наследството си - в вид на земеделски земи, недвижима собственост! Купувачите купуваха на безценица и често пъти криминални структури посягаха на имотите на хората чрез фалшиви нотариални актове!!!
И последната държавна кражба е – че държавата прехвърля негативите от некадърността си да управлява върху вече окрадените бедни и безработни българи!!!  Да ви звучи познато еи то в този момент????? И питам аз? ––––ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА КРИЗИ САМО БЕДНИТЕ ТРЯБВА ДА ПОЕМАТ ТЕЖЕСТТА НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЗАТРУДНЕНИЯ??? Не е ли редно богатите да плащат по-голямата част от задълженията???   ЗАЩО ВЛАСТА НЕ ПОСЯГА НА ТЕХНИТЕ ПАРИ???
Трябва ли да си мислим , че държавното управление на България покровителства открито ОЛИГАРСИТЕ и БОГАТАШИТЕ!!!??? И щом е така за какъв чеп ни е такова правителство???

Със съдействието на Киликанзер

Николай Николов

понеделник, 14 април 2014 г.

ЖЕСТОКАТА ИСТИНА!! БЪЛГАРИ, ГЛЕДАЙТЕ!!

Моля, споделяйте да достигне до възможно най-много хора. Един клип, направен с много болка и гняв. Без никаква професионална обработка, но целта на клипа не е да се покажат умения за видео обработване, а да се покаже гледна точка, болката, огорчението и всички други чувства от тази гама !!!



С помощта на Ваня Накова.


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

неделя, 13 април 2014 г.

ХОРА ЖИВЕЯТ СЕГА, А НЕ В МИНАЛОТО ИЛИ В БЪДЕЩЕТО - втора част

У тези здрави, пълноценно живеещи индивиди не се открива никакъв стремеж към одобрение. Те могат да функционират без одобрението и възхищението на околните. Не търсят почести, както повечето хора. Не се влияят от мнението на околните, почти не се интересуват дали другите одобряват или не думите или действията им. Не се опитват нито да шокират хората, нито да спечелят одобрението им. Хората, освободили се от слабите си места, са с толкова силна вътрешна локализация на контрола, че буквално не се влияят от това, как другите преценяват поведението им. Това не означава, че остават безчувствени пред възхищението и одобрението - просто не изпитват потребност от тях. Те могат да бъдат откровени до болка, тъй като не забулват мислите си във внимателно подбрани думи, с които искат да доставят радост на другите. Ако искате да разберете какво мислят, ще чуете точно това от устата им. И, обратно, ако кажете нещо лошо по техен адрес, те няма да се разстроят или да се демобилизират. Ще приемат данните, които сте им доставили, ще ги пресеят през ситото на собствените си ценности и ще ги използват в по-нататъшно то си израстване. Те не изпитват нужда да бъдат обичани от всички, нито имат безгранично желание всяка тяхна постъпка да бъде посрещана с одобрение. Съзнават, че винаги ще се сблъскват с известно неодобрение. Необикновеното у тях е, че са в състояние да функционират така, както диктуват самите те, а не някой друг, който е извън тях.
Като наблюдавате тези хора, ще забележите у тях известно отсъствие на приобщеност към културата. Те не са бунтари, но правят свой собствен избор, дори той да противоречи на действията на всички останали. Хората, освободили се от слабите си места, пренебрегват незначителните правила, ако те са безсмислени, и не се съобразяват с дребнави условности, които са толкова важни за повечето хора. Те не ходят често на коктейли и не водят светски разговори, защото така е прието. Те са верни на себе си и макар че обществото заема важна част от живота им, отказват да бъдат ръководени от него или да му робуват. Те не вдигат бунт, но вътрешно знаят кога да не му се подчиняват и как да функционират трезво и смислено.
Хората, освободили се от слабите си места, умеят да се смеят и да създават смях. Откриват хумора в почти всички ситуации и могат да се засмеят и в най-глупавия, и в най-тържествения случай. Обожават да разсмиват другите и с лекота се шегуват. Това не са сериозни, тежки хора, които минават през живота с каменна строгост. Тъкмо обратното, те са хора на делото, които често са презирани заради лекомислието им в неподходящи моменти. Те не подбират момента с точност, защото знаят, че такова нещо като подходящо събитие на подходящо място не съществува. Те обичат несъответствието и въпреки това хуморът им не е злостен. Никога, абсолютно никога не използват злонамерени подигравки, за да създават смях. Те не се смеят на хората, а се смеят заедно с тях. Смеят се на живота и всичко приемат като развлечение, въпреки че са целенасочени. Когато отстъпят крачка назад и погледнат живота, знаят, че не са се запътили към някое специално място. Способни са да се радват и да създават атмосфера, в която и другите могат да избират да се радват. Приятно е да си близо до хора, освободили се от слабите си места.
Тези хора приемат себе си, без да се оплакват. Те знаят, че са човешки същества и че това е свързано с определени човешки качества. Знаят, че външно изглеждат по определен начин и приемат това. Ако са високи, добре, ако са ниски, пак добре. За тях не е от значение дали са плешиви или имат буйна коса. Те понасят потенето. Не се отнасят с фалшиво отвращение към физическата си същност. Те са се приели и следователно са най-естествените хора. Не се маскират с изкуствени препарати, не се извиняват за това, което са. Не ги отвращава нещо, което е типично човешко. Харесват се. и се приемат такива, каквито са. По същия начин възприемат и цялата природа - такава, каквато е, без да желаят да е по-различна. Никога не се оплакват от неща, които не могат да променят - например от жегата, дъждовните бури или студената вода. Приемат и себе си, и света такъв, какъвто е. Без претенции, без хленчене - приемат го и толкова. С години да живеете край тях, няма да ги чуете да негодуват от себе си или да отправят празни пожелания. Ще видите хора на действието, които действат. Ще ги видите да наблюдават света такъв, какъвто е, като деца, които приемат природата и й се радват - такава, каквато е.
Те ценят природата. Обичат да бъдат сред нея и да бродят из девствени и красиви места. Особено обичат планините, залезите, реките, цветята, дърветата, животните, цялата фауна и флора. Самите те са естествени, безцеремонни и непретенциозни и обичат неподправеността на вселената. Не се стремят към кръчмите, нощните клубове, празненствата, събиранията, към изпълнените с цигарен дим стаи и така нататък, въпреки че са в състояние да извличат максимално удоволствие от тях.
Тези индивиди са в хармония с природата, със света, макар че могат да функционират и сред хората. Те са в състояние да ценят това, на което останалите са престанали да се радват. Слънчевият залез или разходката в гората никога не ги отегчава. Винаги могат да се любуват на полета на някоя птица. Гъсеницата никога не им е досадна, нито пък котката, която ражда котенцата си. Те се възхищават непрекъснато и спонтанно. За някои това може да изглежда изкуствено, но тези хора не забелязват какво мислят другите. Твърде много са погълнати в съзерцанието на безкрайните възможности за пълноценно изживяване на настоящите моменти.
Хората, освободили се от слабите си места, проникват в същината на поведението на другите и това, което за мнозинството може да е сложно и неразгадаемо, за тях е ясно и разбираемо.
Проблемите, които извеждат мнозина от равновесие, за тях са само незначителни неудобства. Тази липса на емоционално преживяване на проблемите им позволява да преодоляват пречки, които за останалите хора са непреодолими. Освен че познават себе си, те веднага разбират какво се опитват да им сторят другите. Хората без слаби места могат да вдигнат рамене и да отминат неща, които у другите хора предизвикват гняв и объркване. Те никога не се смущават или объркват, а това, което за другите може да изглежда сложно и нерешимо, за тях е просто условие с готов отговор. Те не изпадат в мрачни настроения поради проблеми в собствения си емоционален свят. Проблемът за тях е само препятствие, което трябва да преодолеят, а не отражение на това, което са или не са като личности. Самооценката им е с вътрешна локализация и затова те могат да изследват обективно всички външни съображения, без да ги виждат като заплаха за самооценката си. Тази особеност най-трудно се възприема, тъй като мнозинството от хората лесно се чувстват застрашени от външни събития, идеи или хора. Психично здравите и независими индивиди обаче не умеят да се чувстват застрашени, а именно тази тяхна особеност може да ги направи заплаха за останалите.
Индивидите без слаби места никога не водят безполезни битки. Не са склонни да се заемат с най-различни начинания само и само да си придадат важност. Ако борбата може да доведе до промяна, те ще се борят, но никога няма да сметнат, че е необходимо да се борят безцелно. Те не са мъченици, а хора на действието. Те са също хора, които са готови да помогнат. Почти непрекъснато са заети с дейност, която ще направи живота на другите по-приятен и по-лек. Те са бойци от предния фронт на социалната промяна, но не си лягат всяка нощ заедно с проблемите от изминалия ден и не си докарват язва, сърдечно заболяване или други болести. Те са неспособни да мислят и действат стереотипно. Често пъти дори не забелязват физическите различия между хората, включително расовите, етническите, ръстовите и сексуалните. Те не са повърхностни хора и не съдят за другите по външния им вид. Въпреки че може да изглеждат епикурейци и егоистични, през голяма част от времето си те служат на другите. Защо? Защото им харесва.
Хората, освободили се от слабите си места, не са болнави. Не се разстройват от настинки и главоболия. Вярват в способността си да се избавят от тези неразположения и никога не разказват колко зле се чувстват, колко са уморени или какви заболявания нападат организма им. Те се отнасят добре с тялото си. Харесват се. Хранят се добре, редовно се занимават с физически упражнения (като начин на живот) и не се поддават на неразположенията, които обикновено изваждат другите от релсите за различни периоди от време. Те обичат да живеят добре и живеят добре.
Друга особеност на тези пълноценно функциониращи индивиди е откровеността. Те не отговарят уклончиво и за нищо не лъжат. Лъжата за тях е изкривяване на тяхната собствена реалност. Затова и не се самозаблуждават. Въпреки че са сдържани, няма да преиначат истината, за да защитят някого. Те знаят, че владеят собствения си свят - така както другите владеят своя. Понякога поведението им може да изглежда жестоко, но в действителност те просто дават възможност на околните да вземат решения самостоятелно. Те решават ефективно нещата - такива, каквито са, а не каквито биха искали да бъдат.
Тези хора не са склонни да обвиняват другите. Те имат вътрешна ориентация на личността и не приписват отговорността за това, което са, на други хора. Не са склонни продължително време да говорят за другите и да обсъждат какво е извършил или не е успял да извърши даден човек. Те не говорят за хората, а говорят с тях. Не обвиняват другите, а помагат - на тях и на себе си - отговорността да попадне там, където й е мястото, Не са нито клюкари, нито интриганти. Толкова са заети да живеят ефективно, че не им остава време за дребнави заговори, които запълват живота на мнозина. Хората на действието действат. Критикарите хвърлят обвинения и се оплакват.
Индивидите, които са скъсали със слабите си места, не отдават голямо значение на реда, организацията или системността в живота си. Те имат самодисциплина, но не им е необходимо нещата и хората да съответстват на собствените им схващания. Те не дават препоръки на околните. Знаят, че всеки има право на избор и че маловажни неща, които вбесяват другите хора, са просто резултати от нечие решение. Те не смятат, че светът трябва да бъде устроен по специален начин. Нямат мания за чистота или ред. Стремят се да живеят функционално, но ако не всичко е така, както биха желали, не правят трагедия от тона. За тях организацията е само полезно средство, а не самоцел. Поради това, че не страдат от манията за организираност, те имат творчески подход към живота си. Заемат се с решаването на всеки проблем по свой собствен маниер - като си сварят канче супа, като напишат отчет или започнат да косят трева. Влагат въображение в постъпките си и в резултат подходът им към всичко е творчески. Не им се налага да правят нещо по точно определен начин. Не се съветват със справочници или специалисти - просто се заемат с проблема така, както им се струва, че е подходящо. Това е творческият подход и те го владеят без изключение.
Хората, освободили се от слабите си места, имат изключително висок енергиен заряд. Изглежда, че им е достатъчен краткотраен сън и това, че живеят, създава у тях особена възбуда. Те живеят и са здрави. Могат да вложат огромна енергии в изпълнението на някоя задача, защото решават да се заемат с нея пълноценно в настоящия си момент. Енергията им не е свръхестествена, а се дължи на това, че обичат живота и всички дейности в него. Никога не изпитват скука. Всички житейски събития им предоставят възможност да вършат нещо, да мислят, да чувстват и да живеят, а те умеят да вложат енергията си в почти всички ситуации в живота. Ако попаднат в затвора, ще впрегнат ума си в творчески занимания и няма да си позволят да изгубят интерес към живота. Скуката отсъства от всекидневието им, тъй като индивидите, откъснали се от слабите си места, насочват същата енергия, която притежават и останалите хора, към полезни изживявания.
Те са любознателни до агресивност. Това, което знаят, никога не им е достатъчно. Винаги търсят още знания и са готови да се учат във всеки настоящ момент от живота си. Не се интересуват дали ще трябва да направят нещо по правилния начин или дали са направили нещо по неправилен начин. Ако нещо не излиза или не е максимално полезно, те го изоставят, а не се отдават на празни съжаления. Те търсят истината в света на знанията, винаги се радват да научат нещо ново и никога не смятат, че са завършен продукт. Ако са край бръснар, искат да научат нещо повече за бръснарството. Никога не изпитват и не проявяват чувство на превъзходство и не очакват другите да ръкопляскат на заслугите им. Готови са да се учат от децата, борсовите агенти и животните. Искат да научат нещо повече за работата на заварчика, готвача, въдичаря или заместник-председателя на някоя компания. Те са по-скоро ученици, отколкото учители. Това, което знаят, не им е достатъчно и те никога не се държат снобски или надменно, защото тези чувства са им чужди. Всеки човек, предмет или събитие за тях е повод, за да научат нещо ново. Те са агресивни в многостранните си интереси, никога не чакат информацията да стигне до тях, а сами я издирват. Не се срамуват да разговарят със сервитьорката, да запитат зъболекаря какво изпитва, когато бърка по цял ден в устите на хората, или да попитат някой поет какво иска да каже с един или друг свой стих.
Тези хора не се боят от неуспеха. Дори често му се радват. Те не слагат знак на равенство между успеха в някое начинание и успеха на човека като личност. Тъй като самооценката им идва отвътре, те разглеждат обективно всяко външно събитие като ефективно или неефективно. Знаят, че неуспехът всъщност е нечие мнение, изказано с думи, и че той не е опасен, защото не може да накърни самооценката им. Хората, освободили се от слабите си места, са готови да опитат всичко, па участват във всичко, защото това им прави удоволствие и никога не се страхуват да обяснят какво чувстват. Затова никога не избират демобилизиращия ги гняв. По същата логика (без да се налага всеки път да го обмислят, тъй като това е станало техен начин на живот) те не си казват, че другите би трябвало да се отнасят по-различно с тях и че би трябвало да им се случват по-различни неща. Те приемат хората такива, каквито са, и полагат усилия, за да променят събитията, които не им харесват. Следователно гневът остава невъзможен, защото те нямат предварителни очаквания. Това са хора, способни да отхвърлят самопогубващите емоции и да привличат положителните емоции.
Тези щастливци проявяват завидна липса на склонност да се самоизтъкват. Те не участват в състезателни игри и не се опитват да правят впечатление на другите. Не се обличат специално, за да бъдат харесвани, нито пък полагат усилия, за да се изтъкват. У тях има простота и непринуденост, която не им позволява да правят голям въпрос от маловажни или по-важни неща. Не са склонни да участват в спорове и разгорещени дискусии. Те просто излагат становището си, изслушват другите и разбират, че е безсмислено да се опитват да убеждават някого да бъде като тях. Те отбелязват: „Добре, просто сме различни. Не е нужно да стигаме до съгласие." Оставят нещата така, без да изпитват потребност да спечелят спора или да убедят противника, че позицията му е погрешна. Не се боят да направят лошо впечатление, но и не си го поставят за цел.
Ценностите им не са от локален характер. Те не се идентифицират със семейството, съседите, общността, града, областта или държавата. Приемат се като представители на човешкия род. За тях безработният австриец не е нито, по-добър, нито по-лош от безработния калифорниец. Не са локални патриоти, а се виждат като част от цялото човечество. Не се радват, когато загиват повече врагове, тъй като и врагът е човек, както и съюзникът. За онези, които са се освободили от слабите си места, не са валидни прекараните от хората граници, които определят пристрастията на един човек. Те преминават през границите на традициите, поради което често ги заклеймяват като бунтовници или дори предатели.
За тях няма „герои'' или „кумири". В техните очи всички хора са хора и никого не поставят по-високо от себе си по значимост. Не изискват непрекъснато да им бъде отдавана справедливост. Когато някой друг има повече привилегии от тих, смитат, че това е изгодно за него, и не виждат причина да се разстройват от това. Когато се състезават срещу някой противник, желаят той да се представи добре, а не посредствено, за да не се налага самите те да спечелят състезанието поради дисквалификация на противника. Обичат да побеждават и да успяват със собствени сили, а не да печелят благодарение на недостатъците на другите. Не настояват, че всички трябва да бъдат еднакво надарени, но търсят щастието вътре в себе си. Не са склонни да критикуват, нито изпитват удоволствие от нещастията на другите. Те са твърде заети да живеят, за да забелязват какво правят съседите им.
Най - характерното за хората, избавили се от слабите си места, е, че те се самоуважават. Мотивирани са от желанието да израстват и когато имат възможност, винаги се отнасят добре към себе си. У тях няма място за самосъжаление, самоотхвърляне или самоомраза. Ако ги попитате: „Харесвате ли се?", ще ви отговорят гръмогласно „Да, разбира се!". Те наистина са редки птици. Всеки ден за тях е удоволствие. Прекарват го цялостно и изживяват пълно всички свои настоящи моменти. Не им липсват проблеми, но не изпадат в емоционалната демобилизация, до която обикновено водят проблемите. Критерият за психичното им здраве не е дали ще се подхлъзнат, а какво ще направят, ако се подхлъзнат. Ще останат ли на земята, хленчейки, че са паднали? Не, те ще станат, ще отупат праха от дрехите си и ще продължат да живеят. Хората, които вече нямат слаби места, не гонят щастието - те живеят и щастието е тяхната отплата.
Следващият цитат от едно есе върху щастието, публикувано в сп. „Рийдърс дайджест", обобщава подхода към ефективния начин на живот, за който говорим в цялата книга:
Нищо на света не прави щастието по-непоносимо, отколкото опитът ни да го открием." Историкът Уил Дюрант описва как търсел щастие в познанието, но открил само разочарование. След това потърсил щастие в пътешествията, но открил досада; като го потърсил в богатството, открил недоразумение и безпокойство. Потърсил щастие в собственото си писане и открил само умора. Един ден видял жена, която чакала някого в малък автомобил със спящо дете на ръце. От влака слязъл мъж, приближил се до нея, нежно я целунал, после целунал и детето съвсем леко, за да не го събуди. Семейството потеглило с колата, а Дюрант останал зашеметен от това, че е открил истинската същност на щастието. След това се успокоил и открил, че „всяка нормална жизнена функция съдържа известна наслада".
Като използвате настоящите си моменти, за да получите максимално задоволство, вие ще бъдете един от индивидите, освободили се от слабите си места, а не наблюдател. Тази мисъл е толкова приятна – да се освободите от слабите си места. Вие можете да направите този избор още сега – стига да решите.

НЯКЪДЕ НЯКОГА, ТОЛКОВА НЯКОГА КОЛКОТО СТО ЛЕТА... Я ДА ВИДИМ НЯКОЙ НЯКОГА ДАЛИ НЕЩО  РАЗБРА.......

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ