неделя, 28 октомври 2012 г.

СЪЖАЛЯВАМ ПРИЯТЕЛИ...

СЪЖАЛЯВАМ ПРИЯТЕЛИ..., НО ГОЛЯМ ЗОР МИ ДАДОХА ДА ВЛЯЗА В "Свежо", И ЗА СЕГА НЕ МОГА ДА ВИ ПУБЛИКУВАМ НЕЩО, НО СЕ НАДЯВАМ ДА УСПЕЯ! УСПЕХ ВИ ЖЕЛАЯ
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

сряда, 10 октомври 2012 г.

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО

Думите със зелен цвят са препратки съм други статии!


Ще видите документирани случаи за преместване във времето! Приятно гледане!




СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ..............      ССТРАННО.... КЛИПЪТ ВЪПРЕКИ, ЧЕ Е НАПИСАН В КОДА СЛЕД ВРЕМЕТО КОЕТО Е МИНАЛО НЕ НЕ ТРЪГВА???????
ЕТО ГО И КОДА -     

Николай Николов

неделя, 7 октомври 2012 г.

КАКВО СА МЕЧТИТЕ - РИМЕЙК




Както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно тъй, че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.


Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.

И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.

-След всичко, на което станах свидетел - казал първият,- аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.

-Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро- обадил се вторият.

-Колкото до мен - проговорил третият,- аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.

Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал.

Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.

Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла.

От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели.

Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.

Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: "Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение..."

Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.

Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.

На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окървавен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.

Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.

П. К.

Николай Николов