петък, 29 май 2015 г.

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ - седма част


Друга гледна точка върху парадокса е идеята за „много светове”, предложена от Хю Евърет през 1957 година. Според нея Вселената просто се разделя наполовина, като има една жива котка в едната половина и една мъртва котка в другата половина. Това означава, че огромно размножава­не или разклоняване на паралелните вселени протича всеки път когато стане квантово събитие. Всяка Вселена, която може да съществува, прави това. Колкото е по-странна Вселената, толкова по-малко вероятно е това да се случи, но тези вселени съществуватТова означава, че има пара­лелен свят, в който нацистите са спечелили Втората световна война или свят, в който Испанската армада никога не е била побеждавана и всички говорят на испански. В другите светове вълновата функция никога не колапсира. Тя прос­то продължава по пътя си, като игриво се разделя на безб­рой вселени.
Както е казал физикът Алън Гът от МТИ: „Има вселена, в която Елвис Пресли е още жив, а Ал Гор е президент.“ Нобеловият лауреат Франк Вилчек казва: Преследвани сме от чувството, че безкрайно много леко изменени наши копия живеят своя паралелен живот и, че всеки момент още двойници започват да съществуват и поемат по пътя на много алтерна­тивни бъдещета".
Една гледна точка, която придобива популярност сред физиците, е свързана с нещо, наречено „декохерентност“. Според тази теория, всички паралелни вселени са възможни, но нашата вълнова функция е декохерирала от тях (т.е. тя вече не вибрира в унисон с тях) и вследствие на това не си взаимодейства с тях. Това означава, че вътре във вашата всекидневна вие съществувате едновременно с вълновата функция на динозаври, извънземни, пирати и еднорози, като всички те вярват твърдо, че тяхната вселена е „истинската“, но ние вече не сме „настроени на една въл­на“ с тях.

Според Нобеловия лауреат Стив Уайнбърг това прилича на настройването на радиото във вашата всекидневна. Зна­ете, че всекидневната е залята от сигнали от десетки ради­останции от цялата страна, както и от света. Но радиото ви е настроено така, че да приема само една станция. То е „декохерирало“ от всички други станции. (В обобщението Уайнбърг отбелязва, че идеята за „многото светове“ е „Жал­ка идея, откъсната от другите идеи“.)
В такъв случай дали съществува вълновата функция на една  "Зла Федерация на Планетите", която ограбва по - слабите планети и избива своите врагове? Може би, но ако е така  ние сме декохерирали от тази вселена.

Добре, тогава нека сега ви запозная с нещо наречено: 
              
КВАНТОВИТЕ ВСЕЛЕНИ………           

Когато Хю Евърет обсъждал своята теория за „Много Светове“ с други физици, той се натъкнал на объркване и безразличие. Един от тези физици, Брайс Деуит от универ­ситета в Тексас, отправил възражения срещу теорията му, защото „Просто не могъл да се почувства разделен“. Но Евърет казал, че това прилича на начина, по който Галилео е отговорил на критиците си, които казали, че не могат да усетят движението на Земята?  (Накрая Деуит бил спече­лен на страната на Евърет и станал водещ защитник на теорията).
Десетилетия наред теорията за „много светове“ чезнела в неизвестност. Просто била прекалено фантастична, за да е вярна. Съветникът на Евърет в Принстън Джон Уилър нак­рая стига до заключението, че към тази теория е прикачен прекалено много „излишен багаж“. Но една от причините, поради които теорията на Евърет точно сега изведнъж излезе на мода е, че физиците се опитват да приложат квантовата теория върху последния обект, който е устоял на квантуването: самата Вселена. Прилагането на принципа на не­определеността върху цялата вселена по естествен път во­ди до една мултивселена.
Концепцията „квантова космология“ на пръв поглед из­глежда като противоречие в термините: квантовата теория има за свой обект безкрайно малкия свят на атома, докато космологията има за свой обект цялата вселенаНо помис­лете върху следното: в мига на Големия взрив Вселената е била много по-малка от един електрон. Всеки физик е съг­ласен с твърдението, че електроните трябва да се квантуват, т.е. да се опишат чрез вероятностно вълново уравнение (уравнението на Дирак) и могат да съществуват в паралелни състояния. Вследствие на това, ако електроните трябва да се квантуват и ако Вселената някога е била по-малка от електрон, в такъв случай Вселената също трябва да съществува в паралелни състояния – теория, която по естествен път води до „мултисветовен” подход, нещо за което вече говорихме.
Понеже стана дълго и не толкова лесно разбираемо, то ще продължим следващия път.
  
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ - шеста част


Дали алтернативните светове или вселени са наистина възможни? Те са любим способ на холивудските сценарис­ти, както е в случая с епизода от „Стар Трек“, озаглавен „Ог­ледало, огледало“. Капитан Кърк е прехвърлен случайно в странна паралелна вселена, в която Федерацията на Плане­тите е зла империя, която се крепи на бруталните завоева­ния, алчността и грабежите. В тази вселена Спок носи зап­лашителна брада, а капитан Кърк е вожд на банда от нена­ситни пирати, които се издигат, като поробват своите съ­перници и убиват своите шефове.
Алтернативните вселени ни дават възможност да проучим света на „какво ще стане, ако“ и неговите възхитител­ни, интригуващи възможности. В комикса с приключенията на „Супермен“ например има няколко алтернативни свя­та, в които родната планета на Супермен Криптон никога не е взривявана или пък Супермен накрая разкрива своята истинска самоличност като притежаващия скромни маниери Кларк Кент, или се жени за Лоис Лейн и има супердеца от нея. Но дали паралелните вселени са владение само на повторенията на „Зоната на здрача“ или намират потвърж­дение в модерната физика?
През цялата история, ако се върнем мислено в почти всички древни общества, ще установим, че хората са вяр­вали в други нива на съществуване, в селенията на богове­те или духовете. Църквата вярва в рая, ада и чистилище­то. Будистите имат своята нирвана и различни състояния на съзнанието, а индуистите - хиляди равнища на същес­твуване.
Християнските теолози, тъй като им е било трудно да обяснят къде може да се намира раят, често изказвали тео­ретично предположението, че може би Бог живее в равни­щето на по-висшите измерения. Изненадващ е фактът, че ако по-висшите измерения наистина съществуват, много от свойствата, приписвани на боговете, може да станат възможни. Едно същество от по-висше измерение би могло да бъде в състояние да изчезва и да се появява отново, когато му хрумне, или да минава през стени - способности, които обикновено се приписват на божествата.
Неотдавна идеята за паралелните светове стана една от най-разгорещено обсъжданите теми в теоретичната физи­ка. На практика има няколко типа паралелни вселени, кое­то ни принуждава да преразгледаме това, което разбираме под „реално“. Това, което е заложено на карта в дебата за паралелните светове, е ни повече, ни по-малко смисълът на самата реалност.
Има поне три типа паралелни светове, които се обсъждат разпалено в научната литература:
а) хиперпространството или по-висшите измерения;
б) мултивселената;
в) квантовите паралелни вселени.


Паралелният свят, който е бил тема на най-продължи­телния исторически дебат, е Вселената на по-висшите измерения. Фактът, че живеем в три измерения, (дължина, ши­рина, височина) е характеристика на здравия разум. Неза­висимо от това как местим един обект в пространството, всичките му позиции могат да бъдат описани от тези три координати. На практика с помощта на трите числа можем да определим местонахождението на всеки обект във Вселе­ната, като се започне от върха на нашите носове и се стигне до най-далечната от всички галактики.
Четвъртото пространствено измерение като че ли противоречи на здравия разум. Ако позволим на дима напри­мер да изпълни една стая, няма да видим дима, който из­чезва в друго измерение. Никъде в нашата вселена не виждаме обекти, които изчезват внезапно или се прехвърлят в
друга вселена. Това означава, че всички по-висши измере­ния, ако те изобщо съществуват, трябва да бъдат по-мал­ки от атом.
Трите пространствени измерения изграждат фундамен­талната основа на гръцката геометрия. Аристотел например писал в своя трактат „За небето”: „Линията има големина по един начин, равнината има такава по два начина, а фигурата с три измерения - по три начина, и извън тях няма друга големина, защото тези три са общо всички.” През
150 г. Птолемей Александрийски предложил първото „доказателство“, че по-висшите измерения са „невъзможни“. В своя труд „За разстоянието“ той разсъждавал така.На­ чертайте три линии, които са взаимно перпендикулярни (подобно на линиите, образуващи ъгъла на една стая). Очевидно  - казва той, четвъртата линия,, която е перпендикулярна на другите три, не може да бъде начертана. Вследствие на това четвъртото измерение е невъзможно.” /Ето ви пример от мен да четвърто измерение ТУК: – ЦЪК!
(Това което е доказал той в действителност било, че нашите мозъци са неспособни да визуализират четвъртото измерение. Персоналния компютър върху вашето бюро прави изчисления в хиперпространството през цялото време!) От тук вече следват доста по различни  неща…….
Стана дълго! Ще продължа в следващата статия……..


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ЙОНАГУНИ - ДЕЛО НА ДРУГА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. ПИРАМИДА И.....


 Йонагуни е най-западния населен остров на Япония и добива своята известност през 1987 година, когато водолази откриват край бреговете му на дълбочина от 25 метра загадъчни подводни каменни структури. И до днес учени водят дебати относно произхода им, но никой не знае със сигурност откъде и как са се появили под океана. 
Природен феномен или дело на човека са тези пирамиди?



Според някои специалисти подводния монумент е създаден изкуствено преди много години от неизвестна цивилизация, изчезнала от лицето на земята. Ако тази версия се потвърди, то паметника Йонагуни ще промени радикално историята на човечеството. Откритите по каменните блокове следи от обработка и рязане доказват до някъде тази теория, но остава въпроса от кога датират. Според Масаки Кимура - морски геолог от Университета проучвал загадъчните пирамиди около Япония в продължение на 15 години смята, че това място е на повече от 5000 години, но е било наводнено преди 2000 години по време на земетресение.

 
Други учени, сред които и професора по геология от университета в Токио - Теруаки Иши, твърдят че те са на много повече и тяхното потапяне под водата е настъпило в края на последната ледникова епоха - преди около 10 хиляди години. В този случай излиза, че пирамидите на Йонагуни са по-стари и от египетските. Не далеч от тях е била открита издялана от камък човешка глава, на която са гравирани множество непознати йероглифи.




На противоположно мнение е Робърт Шоч - професор по математика в Бостънския университет. Той вярва, че паметника Йонагуни е формиран естествено и е дело на тектонична активност, след което е модифициран от хората.



  НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

четвъртък, 28 май 2015 г.

® ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ. " МУЛТИВСЕЛЕНА" - пета част ®

Струнната теория все още трябва да отговаря на един мъчителен въпрос: Защо трябва да има пет различни нейни версии? Струйната теория може да обедини успешно квантовата теория с гравитацията, но има пет начина, по които може да стане това. Това е твърде смущаващо, тъй като повечето физици искат една-единствена „теория на всичко“, Айнщайн например искал да знае дали „Бог е имал някакъв избор при създаването на Вселената“. Той смята че единната полева теория на всичко трябва да бъде единствена по рода си. В такъв случай защо трябва да има пет струнни теории?
През 1994 г. се взриви още една бомба. Едуард Уитън от Принстънския институт за напреднали изследвания и Пол Таунзенд от Кеймбриджкия университет изказаха теоретично предположението, че всичките пет струнни теории на практика са една и съща теория но само ако добавим единадесето измерение. От изгодната позиция на единадесето­то измерение всичките пет различни теории колапсираха в една! В крайна сметка теорията е единствена по рода си, но само ако се покатерим на планинския връх на единадесето­то измерение.
В единадесетото измерение може да съществува нов математически обект, наречен мембрана (нещо като повърх­ността на една сфера). Тук беше направено едно смайващо наблюдение: ако човек падне от единадесетте в десетте измерения, биха се появили всичките пет струнни теории, започвайки от една-единствена мембрана. Вследствие на това всичките пет струнни теории са само различни начини за спускане на една мембрана от единадесетте в десетте изменения.
(За да онагледим визуално тази мисъл,  нека  да си представим водна топка с кръгло ластиче, което е опънато около екватора. Представете си, че вземате ножници и разрязвате водната топка два пъти, веднъж над и веднъж под кръглото ластиче, като по този начин отрязвате горната и долната част на водната топка. Всичко, което остава, е кръглото ластиче - една струна. По същия начин, ако свием единадесетото измерение всичко, което остава е мембраната на неговия екватор, която представля­ва струна. На практика от математическа гледна точка има пет начина, по които може да протече разрязването, което ще ни остави пет различни струнни теории в десет измере­ния.)
Единадесетото измерение ни дава нова визуална представаТо означава и, че може би самата вселена е мембрана,
която се носи из едно единадесетизмерно пространство - време. Освен това не всичките измерения трябва да бъдат толкова малки. На практика някои от тях биха могли да бъдат наистина безкрайни.
Това разкрива възможността нашата вселена да съществува в една мултивселена от други вселени. Представете си голяма група от носещи се безцелно сапунени мехурчета или мембрани. Всяко сапунено мехурче представлява цяла все­лена, която се движи върху по-голямата арена на единадесет измереното хиперпространство. Тези мехурчета могат да се съединят с други мехурчета или да се разделят и дори да изскачат от нищото и да изчезват в него. Може би ние живеем върху повърхността само на едно от тези мехурчета-вселени.
Макс Тегмарк от МТИ е на мнение, че след петдесет години „съществуването на тези „паралелни вселени“ ще се оспорва не повече, отколкото е било оспорвано съществува­нето на другите галактики - наричани тогава „островни вселени“ - преди 100 години“.
Колко вселени предрича струнната теория? Смущаваща особеност на тази теория е, че има трилиони трилиони възможни вселени, като всяка от тях е съвместима с относителността и с квантовата теория. Според някои изчисления може да има Гугъл такива вселени. (Един гугъл е единица, следвана от 100 нули.)
В нормални условия поддържането на връзка между тези вселени е невъзможно. Атомите на нашето тяло са като мухи, хванати от мухоловка. Можем да се движим свободно в три измерения по нашата мембранна вселена, но не можем да изскочим от нея в хиперпространствотозащото сме залепени за нея. Но тъй като гравитацията  предс­тавлява деформация на континуума   пространство-времетя може да се носи свободно в пространството между вселените.
Всъщност има една теория, според която тъмната мате­рия - невидимата форма на материята, която обгръща Галактиката, може да бъде обикновена материя, която се носи безцелно из една паралелна вселена. Както се случва в романа на X. Дж. Уелс „Невидимия“, един човек ще стане невидим, ако се носи точно над нас в четвъртото измерение..
Представете си два успоредни листа хартия, като някой се носи върху единия лист, точно над другия.
По същия начин е изказана хипотезата, че тъмната материя може да е обикновена галактика, която се рее над нас в друга мембранна вселена. Бихме могли да усетим гравитацията на тази галактика, тъй като гравитацията се просмуква между вселените, но другата галактика ще бъде невидима за нас, защото светлината се движи под нея. По този начин Галактиката ще притежава гравитация, но ще бъде невидима, което се съгласува с описанието на тъмната материя. (Но има още една възможност - тъмната материя да представлява следващата вибрация на суперструната. Всичко, което виждаме около нас, като атомите и светлината, не е нищо друго освен най-ниската вибрация на суперструната. Тъмната материя може да е следващата по-висока серия от вибрации,)
Разбира се, повечето от тези паралелни вселени вероятно са безжизнени, тъй като се състоят от безформен газ от субатомни частици като електрони и неутрина. В тези вселени протонът е нестабилен, затова цялата материя такава, материя каквато я знаем, бавно ще се разложи и разпадне. Сложната материя, която се състои от атоми и молекули, вероятно няма да бъде възможна в много от тези вселени.
Други паралелни вселени биха могли да бъдат просто противоположни, като притежават сложни форми на материя, които надминават всичко, което можем да си представим. Вместо само един тип атом, който се състои от протони, неутрони и електрони, те биха могли да имат поразителен набор от други типове стабилна материя.
Тези мембранни вселени ще се сблъскат по всяка вероятностсъздавайки космически фойерверки. Някои физици в Принстън смятат, че може би нашата вселена е започнала съществуването си като две гигантски мембрани, които са се сблъскали преди 13,7 милиарда години.  Шоковите вълни от този катастрофален сблъсък, са създали нашата вселена. Забележителен е фактът, че когато експерименталните последствия от тази странна идея биват изследваните съвпадат с резултатите, получени от спътника WМАРкойто понастоящем се движи в орбита около Земята. (Това се нарича теорията „голямото пръскане”).
Следва продължение в следващата статия…….Благодаря ви!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ



ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ. СТРУННАТА ТЕОРИЯ - четвърта част


Всичко това се променило с появата на една смайваща нова теория, наречена суперструнната теория. До 80-те години на XX в. физиците се давели в море от субатомни частици. Всеки път когато разбивали на парчета един атом с мощните ускорители на частици, те откривали десетки нови частици, които се разделяли. Това било толкова обезсър­чаващо, че Дж. РобъртОпънхаймер обявил, че Нобеловата награда по физика трябва да бъде дадена на физика, койтото не е открил нова частица през тази година! (Енрико Ферми, ужасен от размножаването на субатомни частици с имена, които звучели като на гръцки, казал:Ако можех да запом­ня имената на всички тези частици, щях да стана бота­ник.) След десетилетия усилен труд този зоопарк от час­тици успял да бъде подреден в нещо, наречено „стандартен модел“. Милиарди долари, потта на хиляди инженери и фи­зици, и двадесет Нобелови награди са отишли за мъчителното сглобяване, парче по парче, на стандартния модел. Той е наистина забележителна теория, която като, че ли се съгласува с всички експериментални данни, свързани със субатомните частици.
Но въпреки всичките си експериментални успехи стан­дартният модел страда от един сериозен дефект. Както каз­ва Стивън Хокинг: „Моделът е грозен и е създаден за слу­чая.“ Той съдържа поне деветнадесет свободни параметъра (сред които влизат масите на частиците и силата на техните взаимодействия с други частици), тридесет и шест кварки и антикварни, три точни и резервни копия на субчастиците и множество странно звучащи субатомни час­тици като тау неутрината, глуоните на Йанг-Милс, Хигс- бозоните, W-бозоните и Z-частиците. Нещо по-лошо. В стандартния модел не се споменава за гравитацията. Струва се, че е трудно да се повярва, че природата на своето най-висше, фундаментално равнище може да действа толкова наслуки и да бъде неелегантна във висша степен. Така се появява теория, която само една майка може да обича. Самата неелегантност на стандартния модел принуждава физиците да направят повторен анализ на всичките си допускания за природата. Нещо било сбъркано, и то страшно много! Ако човек анализира последните няколко века във физиката, едно от най-важните постижения през последното столетие било обобщаването на цялата фундаментална физика в две големи теории: квантовата теория (представена от стандартния модел) и Айнщайновата теория на общата относителност (описваща гравитацията). Забележителен е фактът, че заедно те представляват общият сбор на цялото физическо познание в областта на физиката на фун­даментално ниво. Първата теория описва света на миниатюрното - субатомния квантов свят, в който частиците иг­раят фантастичен танц, изниквайки от нищото, изчезвай­ки в него и появявайки се на две места по едно и също вре­ме. Втората теория описва света на макрокосмоса - чер­ните дупки и Големия взрив, и си служи с езика на гладки­те повърхности, разтегнатите тъкани и деформираните плоскости. Теориите са противоположни във всяко отно­шение, тъй като използват различна математика, различ­ни допускания и различни физически визуални образи. Става така, сякаш природата е имала две ръце, като нито едната от двете не е поддържала връзка с другата. Нещо повече, всеки опит за свързване на тези две теории е водел до безсмислени отговори. В продължение на половин век всеки физик, който се е опитвал да уреди чрез посредни­чеството си насилствен брак между квантовата теория и общата относителност, е установявал, че теорията избухва в лицето му, давайки безкрайно много отговори, които в крайна сметка се обезсмислят.
Всичко това се променя с появата на суперструнната тео­рия, която постулира, че електронът и другите субатомни частици не са нищо друго освен различни вибрации на стру­на, които действат като съвсем малко кръгло ластиче. Ако човек удари кръглото ластиче, то вибрира в различни ладове, като всяка нота съответства на различна субатомна час­тица. По този начин суперструнната теория обяснява стотиците субатомни частици, които са открити досега в ускорителите на частици. На практика теорията на Айнщайн се очертава като една от най-ниските вибрации на струната.
Струнната теория бе приветствана като „теория на всич­ко, като легендарната теория, която се е изплъзвала на Айнщайн през последните тридесет години от неговия живот. Айнщайн искал една-единствена, всеобхватна теория, която ще обобщава всички физични закони - теория, коя­то ще му позволи „да чете мислите на Бога. Ако струнна­та теория наистина обединява гравитацията с квантовата теория, тя представлява върховното постижение на науката, връщайки се мислено още преди две хиляди години, когато гърците са си задали въпроса от какво се състои материята.
СТИГА ТОЛКОВА, ЧЕ СТАНА ДЪЛГО……..
Със следващата статия ще продължим за Струнната теория и  не само с нея………,а ще засегнем и въпроса за Мултивселената, тоест за там където бяхме се запътили….

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ


сряда, 27 май 2015 г.

КОНЦЕРТ НА СЛАВИ ТРИФОНОВ И КУКУ БЕНД НА 25.04,2015 г.- ВТОРИ ОПИТ


През тъпия си живот съм разбрал, че идиотите с алгоритъм..,  сами се поставят в забрава! Няма приятели богтати! Или има или - НE!  Отдавна Ви писах за идиота Павел Станчев и цензурираната еврейска телевизия БТВ!

А СЕГА ВИ ПУСКАМ РАЗДЕЛЕН НА ЧАСТИ ПО 100 МЕГАБАЙТА, (ТЪЙ КАТО ЦЕЛИЯ КОНЦЕРТ Е 1,5 ГИГАБАЙТА, А ПРАВИЛАТА ТУК СА ТАКИВА)  НАИСТИНА БЕ ГРАНДИОЗЕН КОНЦЕРТА НА СЛАВИ ТРИФОНОВ  И "КУКУ БЕНД",  ДЕСИ ДОБРЕВАНЕЛИ ПЕТКОВА, ГРАХИЧ,  КРИСИЯ И Т. Н... ПОЗНАВАМЕ СЕ ОТДАВНА, НО КОГАТО ЛИТНЕШ В НЕБЕСАТА, МАЙ ЗАБРАВЯШ.....  ЩЕ МУ НАПОМНЯ САМО ЗА СИМЕОН БУЧКОВХИЛДА КАЗАСЯННИКОЛАЙ КИТОВНИКОЛАЙ КУСЕВ,  ДЖОКО РОСИЧ, БУРАС, И ИЛИЯ ПАВЛОВ.  НЕКА ВМЪКНА И  "ГРАНД ХОТЕЛ ВАРНА". ТОЕСТ ЩЕ ВИ КАЖА КАК СЕ КЛАНЯХА НА К&К, ТОГАВА "МУЗИКАЛЕН СВЯТ", А СЕГА "ТЕХНОМАРКЕТ".   МНОГО ИМ СЕ КЛАНЯХА И ГИ РЕКЛАМИРАХА,  БЕЗ ДА ИМА РЕКЛАМИ И ТО ДИРЕКТНО С ИМЕНАТА ИМ...  ЗАПИСИТЕ СА НАЛИЦЕ И ГО ПОТВЪРЖДАВАТ..... ТЕ:  /НИКОЛАЙ КИТОВ И НИКОЛАЙ КУСЕВ, ТОЕСТ - К&К/  - И СИ  СТАНАХА ОЛИГАРСИ...  В НАЧАЛОТО ПРИ ТЯХ БЕШЕ СИМЕОН БУЧКОВ НО ГО ИЗГОНИХА И МУ ДАДОХА КАТО ДЯЛ  TDKА СЕГА СЛАВИ  ПРАВИ ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗИ.  БРАВО НА НЕГО!  ТАКИВА ХОРА СА НЕОБХОДИМИ,  ЗАЩОТО ВСИЧКИ МЕДИИ С МАЛКИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ НИ  ЛЪЖАТ! ПРЕКЛАНЯМ СЕ ПРЕД "КУКУ БЕНД" И СЛАВИ ТРИФОНОВ!  ОЩЕ ВЕДНЪЖ: - БРАВО НА ТЯХ!

МОЖЕ ДА СЪМ ПОВТОРИЛ НЯКОЙ КЛИП. ЩЕ ВИДЯ ПО -КЪСНО..... ВТОРИЯТ клип Е  105 МЕГАБАЙТА И КАТО МУ НАМАЛЯ РАЗМЕРА ЩЕ ВИ ГО ПУСНА!  ТАКА, ЧЕ ЗА МОМЕНТА, ОТ ПРЪРВИЯ СИ ОТИВАТЕ НА ТРЕТИЯ.   СЛЕД ЧАС,  ВЕЧЕ НЯМА А Е ТАКА! ЯД МЕ Е, ЧЕ ТОЛКОВА ТРУД ПОЛОЖИХ....на вятъра. Както казва в Стария завет Еклисиаст(Проповедника) - "ВСИЧКО Е СУЕТА И ГОНЕНИЕ НА ВЯТЪРА"......


video

video

video

video

video

video

video

video

video

video

video

video

video

video


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ