петък, 29 май 2015 г.

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ - седма част


Друга гледна точка върху парадокса е идеята за „много светове”, предложена от Хю Евърет през 1957 година. Според нея Вселената просто се разделя наполовина, като има една жива котка в едната половина и една мъртва котка в другата половина. Това означава, че огромно размножава­не или разклоняване на паралелните вселени протича всеки път когато стане квантово събитие. Всяка Вселена, която може да съществува, прави това. Колкото е по-странна Вселената, толкова по-малко вероятно е това да се случи, но тези вселени съществуватТова означава, че има пара­лелен свят, в който нацистите са спечелили Втората световна война или свят, в който Испанската армада никога не е била побеждавана и всички говорят на испански. В другите светове вълновата функция никога не колапсира. Тя прос­то продължава по пътя си, като игриво се разделя на безб­рой вселени.
Както е казал физикът Алън Гът от МТИ: „Има вселена, в която Елвис Пресли е още жив, а Ал Гор е президент.“ Нобеловият лауреат Франк Вилчек казва: Преследвани сме от чувството, че безкрайно много леко изменени наши копия живеят своя паралелен живот и, че всеки момент още двойници започват да съществуват и поемат по пътя на много алтерна­тивни бъдещета".
Една гледна точка, която придобива популярност сред физиците, е свързана с нещо, наречено „декохерентност“. Според тази теория, всички паралелни вселени са възможни, но нашата вълнова функция е декохерирала от тях (т.е. тя вече не вибрира в унисон с тях) и вследствие на това не си взаимодейства с тях. Това означава, че вътре във вашата всекидневна вие съществувате едновременно с вълновата функция на динозаври, извънземни, пирати и еднорози, като всички те вярват твърдо, че тяхната вселена е „истинската“, но ние вече не сме „настроени на една въл­на“ с тях.

Според Нобеловия лауреат Стив Уайнбърг това прилича на настройването на радиото във вашата всекидневна. Зна­ете, че всекидневната е залята от сигнали от десетки ради­останции от цялата страна, както и от света. Но радиото ви е настроено така, че да приема само една станция. То е „декохерирало“ от всички други станции. (В обобщението Уайнбърг отбелязва, че идеята за „многото светове“ е „Жал­ка идея, откъсната от другите идеи“.)
В такъв случай дали съществува вълновата функция на една  "Зла Федерация на Планетите", която ограбва по - слабите планети и избива своите врагове? Може би, но ако е така  ние сме декохерирали от тази вселена.

Добре, тогава нека сега ви запозная с нещо наречено: 
              
КВАНТОВИТЕ ВСЕЛЕНИ………           

Когато Хю Евърет обсъждал своята теория за „Много Светове“ с други физици, той се натъкнал на объркване и безразличие. Един от тези физици, Брайс Деуит от универ­ситета в Тексас, отправил възражения срещу теорията му, защото „Просто не могъл да се почувства разделен“. Но Евърет казал, че това прилича на начина, по който Галилео е отговорил на критиците си, които казали, че не могат да усетят движението на Земята?  (Накрая Деуит бил спече­лен на страната на Евърет и станал водещ защитник на теорията).
Десетилетия наред теорията за „много светове“ чезнела в неизвестност. Просто била прекалено фантастична, за да е вярна. Съветникът на Евърет в Принстън Джон Уилър нак­рая стига до заключението, че към тази теория е прикачен прекалено много „излишен багаж“. Но една от причините, поради които теорията на Евърет точно сега изведнъж излезе на мода е, че физиците се опитват да приложат квантовата теория върху последния обект, който е устоял на квантуването: самата Вселена. Прилагането на принципа на не­определеността върху цялата вселена по естествен път во­ди до една мултивселена.
Концепцията „квантова космология“ на пръв поглед из­глежда като противоречие в термините: квантовата теория има за свой обект безкрайно малкия свят на атома, докато космологията има за свой обект цялата вселенаНо помис­лете върху следното: в мига на Големия взрив Вселената е била много по-малка от един електрон. Всеки физик е съг­ласен с твърдението, че електроните трябва да се квантуват, т.е. да се опишат чрез вероятностно вълново уравнение (уравнението на Дирак) и могат да съществуват в паралелни състояния. Вследствие на това, ако електроните трябва да се квантуват и ако Вселената някога е била по-малка от електрон, в такъв случай Вселената също трябва да съществува в паралелни състояния – теория, която по естествен път води до „мултисветовен” подход, нещо за което вече говорихме.
Понеже стана дълго и не толкова лесно разбираемо, то ще продължим следващия път.
  
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

1 коментар:

  1. Единственото нещо, което разбрах с увереност е че паралелните светове не са само теория, а са и за изпитване и практика! Човекът не е подготвен, но и това ще стане! Въпросът не търпи отлагане и е за разумни и пълноправни адекватни действия! Иначе... жална ни майка с това, в което се намираме!...

    ОтговорИзтриване