вторник, 26 октомври 2010 г.

ОЩЕ МАЛКО ЗА ДНЕШНА БЪЛГАРИЯ

    



                                                                                                                                                                   Индустриалният умствен капитал на България вече е унищожен



Това е престъпление, по-голямо от самото разрушаване на индустрията, защото без интелект е невъзможно нито изграждането, нито развитието й. Той се създава бавно и трудно. Нужни са време, подходяща среда и много пари.
Разправата бе извършена професионално. Тя включваше:
Бърза раздяла със старите специалисти. Те бяха унизени и оставени на мизерно доизживяване.
Разгонване по чужбина на специалистите от средното и младото поколение под натиска на безработица и безперспективност.
Сриване възпроизводството на нови специалисти. Съсипана бе образователната система.
Това изключи България от групата на индустриалните държави, тя се превръща в неоколониална територия.
Изпълнението започна още от началото на 1990 година.
Фалшифициран бе външният дълг, за да се представи икономиката ни като катастрофирала.
Изчезна 1,4 милиард щ. д. валутен резерв.
Необяснимо защо не бяха прибирани 2 милиарда и 350 милиона щ. д. външни вземания.
На 28 март 1990 г. бе обявен мораториум по външния ни дълг.
По покана на правителството господата Ран и Ът от САЩ с екип от американски и български специалисти разработиха план за “реформи”. Вече 20 години той се изпълнява безпрекословно. В съответствие с него България единствена в света извърши 100 % разрушителна приватизация.
Лекомислено се изоставиха традиционни пазари.
Чрез “преструктуриране” бяха разбити социалната, здравната, образователната и културната национални системи.
Така бе разрушено всичко, което ни свързваше със съвременния промишлен свят. Отприщените стихии унищожиха средата, в която може да се развива индустриалният интелект.


Изправени пред зиналата страшна икономическа гробница, ние, работилите по 30-40 години за нова България, можем само да кажем:


Господа, изпълнихте поръчението:


• Унищожихте плодовете на десетилетния национален труд!
• Продадохте десетократно по-евтино индустриалните мощности!
• Родихте хиляда нови милионери за сметка на милиони обеднели!
• Създадохте най-голямата безработица в Европа!
• Разпръснахте по света 1500 000 хиляди млади хора!
• Направихте от специалистите улични продавачи и охранители!
• Превърнахте боклукчийските кофи в спасителен изход!
• Намалихте нацията с близо 3 милион жители!
• Съкратихте средната възраст на българите с 10 години!
• Върнахте забравената детска неграмотност!
• Отворихте път на младите хора към проституцията и наркотиците!


Не можете само едно: да ни отнемете самочувствието на строители на съвременната ни родина! Нарекохте го “носталгия по миналото” и я обявихте за голям грях. Това си е ваша грижа! Наш дълг е, докато можем, да пазим паметта за съзиданието!




Интернет......

понеделник, 25 октомври 2010 г.

ТАТКО ЗАБРАВЯ



У. Ливингстън Ларнд


Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дохдох при леглото ти.

Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.
Вместо да съдим хората, да се опитаме да ги разберем. Да се опитаме да си представим защо постъпват по един или друг начин. Това е много по-полезно и по-интересно от критиката. Освен това поражда съчувствие, търпимост и доброта. “Да знаеш всичко означава да прощаваш всичко”.

Л.О

Един ден сегашната кампания срещу българите ще свърши



Един ден сегашната кампания срещу българите ще свърши, всичко ще излезе наяве и тогава може би името на един човек ще бъде изчистено.
Жан Виденов се оказва ... единствения български премиер от 1990 г. до днес, който има смелостта да откаже да изпълнява Плана Ран-Ът. Дали той прави това от лоялност към българското общество или по някакви други свои интереси? Понеже явно няма какви да бъдат те, остава да приемем единствено възможното - че е честен човек. Как му организираха инфлацията, заради която го замервахме с камъни, тепърва ще излезе наяве. Ако искаме да бъдем и ние честни, един ден ще трябва да признаем, че не сме били прави...

Колкото и да е непопулярна тази истина днес, да не забравяме, думите на Оруел: "Ако свободата изобщо означава нещо, тя означава правото да казваш на хората онова, което те не искат да чуят."
"Жан Виденов беше свален, защото се противопостави по своему на изискванията на престъпната двойка Международен валутен фонд-Световна банка. Той забави колкото можа приватизацията на “Химко” - Враца, на “Стомана” - Перник, и на други български предприятия - и децата на работниците в тези предприятия имаха хляб още една година…
Вероятно се е противопоставил и на приватизацията на предприятия от мащаба на МДК “Пирдоп”, на загробването на “Балкан”… Спомнете си: МДК “Пирдоп” беше първото крупно предприятие, приватизирано от правителството на Костов от министър Александър Божков през есента на 1997 год. Комбинатът МДК “Пирдоп” - гордостта на България - производител на електролитна мед, злато, сребро, платина! - беше подарен срещу нищожна сума на Юниън Миниер дьо Катанга от Белгия, корпорация, известна с това, че предизвиква гражданска война в Конго и организира убийството на Патрис Лумумба на 17-ти януари 1961, законен лидер на тази страна…
И българската електролитна мед, българското злато, българското сребро, българската платина сега се транспортират в Белгия и осигуряват качествен живот на други хора.
Логично е да се допусне, че Александър Божков получава известния прякор “Мистър 10 %” точно във връзка с приватизация на МДК “Пирдоп”.
Жан Виденов беше свален още, защото се опита да се пребори с олигарсите от “Газпром” и да защити интересите български. (През май 1997 год. те бяха продадени от Евгени Бакърджиев от престъпното служебно правителство на Софиянски след преврата на 4-ти февруари 1997 год.…)
Виденов е пример за достоен българин на значим пост в новото време. Видяхте какво стана с него.
Трагикомедията в случая с Жан Виденов се състои в това, че обезмозъчените българи дори не разпознаха
достойния, национално отговорен българин в негово лице. За тях той си остана само бивш комсомолец и лидер на БСП. В трагичния момент на преврата той беше напълно сам: изоставен от алчната купена партийна номенклатура - и от народа си…"

Николай Николов

Още веднъж за неуспехът на програмата на Ран и Ът


Тя не постига целите си - нас българите не е толкова лесно да ни изтребят. И тази програма едва ли ще успее. По нея още преди 10 години в България трябваше да няма собственици и всички да висим на банките. Очевидно не се получава.

Идеята на страницата не е да навява песимизъм, а да даде обяснението защо всичките ни нови правителства следват една и съща политика. Програмата на Ран и Ът дава обяснението.
Защо "Планът на прехода" не успява да ни ликвидира?
Програмата е била предвидена да се изпълни за десетина години. Но вече двадесета година тя не постига целите си и явно се движи на празни обороти.
По нея още преди 10 години в България не трябваше да има собственици. Масово трябваше да сме разпродали жилищата, имотите и собствеността си на безценица, за да оцелеем, след като инфлациите унищожиха спестяванията ни. Трябваше да се озовем в положението на западняците, които водят луксозен живот под наем и на заеми, които ще изплащат и внуците им. (Само "луксозната част" на нас не ни беше предложена. Тя е предложена само на десетина народи по света за реклама, а на всички останали се обяснява как трябва да си сложат тенджера на главата и да се наберат на нея, за да ги "настигнат".)
Нищо такова не се е случило и няма изгледи да се случи. Мнозинството хора у нас не се разделят със собствеността си и няма начин да бъдат принудени, колкото и експерименти и опити да се правиха. Накрая самите преки изпълнители на програмата вдигнаха ръце и обърнаха тази част на фарс. (Като откровената реклама, в която пенсионерите завещават жилищата си и се събират на ... гола поляна.)
Още преди 10 години у нас не трябваше да има независими хора - трябваше масово да задлъжнеем на банките до живот (пак подобно на западняците, без "луксозната част").
Това също не се случи - мнозинството хора не си сложиха това въже на врата, а много от тези, които теглят заеми от банките го правят ... пак за ново жилище или за независим бизнес. Въпреки трудните условия, българинът, в момента в който успее малко да си вдигне главата, отново започва да търси начини не как да оцелее, а как да пробие напред.
По някакъв ирационален начин ние масово оцеляваме като харчим повече, отколкото изкарваме, без да задлъжняваме на никого. Никой математик не може да обясни, как може разходите да надвишават приходите, без да се влиза в дългове. Факт е, че българите масово го правят. Как става това, е необяснима загадка за нашите противници.
Отговорът се крие някъде в нашия балкански манталитет, който ни е запазил през вековете. За авторите на "Програмата за преход" той очевидно е напълно неразбираем и от там идват и провалите им с нас.
Засега нашия народ се пази достатъчно добре:
Запазваме здравия си балкански манталитет и не възприемаме западния, нито техните фалшиви "ценности", нито бездушното им консуматорство, нито разложението на нравите им.
Тези у нас които се поддават са малцинство. Ако на някой му се струва, че тук нравите се разложиха - да сравни с техните. Един сърбин накратко определя американците така: "40% хомосексуалисти, 40% луди и 10% нормални". В Западна Европа е същото. Ние сме доста далеч от това. И с времето няма да ни развратят повече - каквото можаха направиха. Вече тръгва обратния процес - всеки почва да псува упадъка на нравите. Нравите ни са оцелявали и преди. Само преди 150 г. някой от възрожденците ни са били сериозно уплашени, че гъркомаството у нас приема огроми размери и обхваща голяма част от народа. След няколко десетилетия от това явление не остава и следа - българите сами са се излекували от него и без помощта на "Криворазбраната цивилизация" на Добри Войников.

Противниците ни не могат да разберат балканския манталитет, затова и не знаят как да го преборят. За тях е неведома загадка, защо сърбите не харесаха гениалната идея на Джинджич да "смени сливовата с компютъра" (а го застреляха). същност отговорът е много прост - защото нямат гроздова. Мъчат се да ни обяснят тоя манталитет с простотия, но ние много добре знаем, че той е онова здраво нещо, което ни е запазило през хилядолетията.
Причините за неуспеха на програмата на Ран и Ът да ни ликвидира са безбройни и всички са свързани с нашата народопсихология. А това е тема по-дълбока и по-обширна от плана за разорението на България.

неделя, 24 октомври 2010 г.

ОТНОВО ЗА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА!




Българската държава се простира от Босфора до тези земи още преди новата ера. Писанията на Павел Дякон (роден през 720 г., секретар на лангобардския княз Дидиер, живял и в двора на Карл Велики и при дука на Беневент) също са намерили място във “Фулденските анали”. Според тях “лангобардите са търпели поражения от българите по изворите на реките Одер и Елба още по времето на княз Агелмунд, син на Аион, който заедно с Ибор е извел лангобардите от Скандинавия.” При тези стълкновения княз Агелмунд е бил убит, а дъщеря му – взета в плен. Поставеният след това начело на лангобардите княз Ламисион, млад, буен и нетърпелив в жаждата си за възмездие, също повел войните си към гибел.



Това се е случило малко преди и през I век от новата ера. Така стават ясни твърденията на Енодий и Касиодор, че преди Теодорих Велики всичко в Панония и Дакия е принадлежало на българите. (Цит. по Ганчо Ценов.) Стават ясни и пасажите от писанията на отец Спиридон Габровски, според които българите са основали град Бр(з)емен, т.е. там са се освободили от бремето на преследвания и гонения. Българи са основали и град Тулуза в днешна Франция, но това е станало по-късно. (Виж също статията на Здравко Даскалов “Св. Кирил и Методий са покръстили българите преди 865 г.” във вестник “Македония” от 14.02.2001 г., книгата на Иван Груев “Българско Евангелие” (стр. 17/18), както и статията “Край Висла още славят солунските братя” от Георги Асьов във “Вестник за жената” от 18. - 24.03.2002 год., в която са описани редица изследвания, че първоапостолите Кирил и Методий са били първите проповедници на Християнството в Полша през 863 г., а за родина на поляците се сочи областта край Охридското езеро. Редица още свидетелства за това авторът привежда и в статията си “Когато родният край на Йоан Павел II беше българска църковна провинция”, публикувана във вестник “Нова Зора” от 21.05.2002 г. В нея той се позовава на дългогодишните проучвания на полския академик Хенрик Ловмянски. А и самата католическа църква в лицето на папа Пий IХ потвърждава през 1863 г., че полските земи са били християнизирани през IX век от Кирил и Методий. Тогава главата на полската църква архиепископ Леон Пшилуски е организирал общонационално честване на 1000-годишнината от покръстването на поляците. В своето пастирско послание Пшилуски пише: “В това лето Господне 1863-то се навършиха 1000 години, откакто земята, в която живеем, придоби християнската вяра. Двамата богобоязливи епископи, светите Кирил и Методий, я донесли на славянското племе в 863 г. от рождението на Христа и от тях тя стигнала до нашите предели. . . . От незапомнени времена до днес в Гнезненската катедрала се чества паметта на Кирил и Методий като патрони и апостоли на полския народ”. А през 1881 г. папа Лъв III препотвърждава канонизацията на братята Кирил и Методий и като католически светци.)
Сериозни пропуски в историческата ни памет има и по отношение на царуването на Атила. Погрешна ще се окаже и тезата за така нареченото Велико преселение на народите, свързвайки го с необуздано движение на човешки маси, насилие, грабежи и унищожение. А всъщност това са били вътрешни междуособици след смъртта на този велик представител на българския владетелски род Дуло, породени от борбите за власт между управителите на отделните области на огромната българска империя.
Със сигурност мнозина ще възкликнат: “Та нали българската държава е основана през 681 г.?”; на което следва да се отговори: “По тази логика може да се случи след време за начало на българската държавност да се приемат 3 март 1878 г., 9 септември 1944 г. или 10 ноември 1989 г. Подобни манипулации се правят не от вчера и ще видим, че езикът е едно от средствата за това.

Николай Николов


петък, 22 октомври 2010 г.

Днешното общество е рептилизирано


Нещата са много прости! Проблемите не са в хората, нито в човечеството, че последното било мързеливо, лениво, агресивно и прочие. Напротив, хората са такива каквито ги възпитават методите на възпитателите. Тоест проблемите на това човечеството открай време са били в неправилните му методи на възпитание. И най-вече в неподходящите възпитатели. Защото, самите методи на възпитание произтичат от самите калпави възпитатели. Кои са възпитателите – ще кажете вие. Да, те естествено не седят в министерствата на образованието, нито пък имат допир с религиозната система. Това са наставници от извънземен калибър. И точно тази истина е време, днешното човечество да проумее. Да разбере, че съдбините му за съжаление седят не в собствените му ръце, а в ръцете на група завоеватели от извънземен порядък, които си въобразяват, че все още могат да контролират хората в днешното им състояние. Спорът е в това, дали човечеството се нуждае от бавачка или то може да поеме съдбините в своите ръце. От тук се появява и съответното разделение в прилаганите методи на въздействие. В цялата тази бъркотия е трудно да се установи доколко човечеството е узряло за новите методи, защото като цяло то постоянно седи потопено и обградено като с железни обръчи от старите методи на въздействие. И ако за един затворник е възможно той да се изправи, и измъкне от старата система на затвора, то при днешното човечество не е възможно никаква промяна да се осъществи, и да се измъкне напред като от затвор, защото самите методи на възпитание са от стария порядък и не позволяват това измъкване. /Това бе описано от филма Матрицата, за съжаление видоизменен и също поставен под контрол с новите си серии./И точно това е и парадоксът, Това е и проблема на днешната криза. Че тя е режисирана криза, а не закономерна криза на човечеството. Режисирана от кого! От днешните извънземни наставници, които не искат да напуснат тази планета. Които продължават да твърдят, че те са родителите на това човечество, и неговите създатели.

Може да се заключи, че наистина в откъслечни сцени от няколко филма като „Матрицата” и „Властелинът на пръстените”, бяха показани тези няколко аспекта на дълбоката причина за днешната криза. Защото в основите на днешния расизъм, ционизъм, стремеж за първенство и на всяка цена да бъдеш пръв, в битките за властта и контрол – във всичко това седи само едно: опитът за изграждането на елитарна господарска раса тук на земята от страна на няколко извънземни представители, като един от тях са т.нар. рептилоидна цивилизация. Погледнете за справка театралните постановки, вижте социалното обкръжение, то изцяло е станало атрибут на интересите на тази господарска раса с рептилоиден оттенък. Погледнете историята на извращенията и като се почне от Асиро-Вавилон и Шумер и се стигне до днешната развратена цивилизация, превърната в нов Содом и Гомор, всичко това е плод на тази изграждаща се Елитарна прослойка в обществото. Те са рафинирани, погледнете представянето на Калигула, публиката вижте! Кандидати за елитарни избраници, господарите на бъдещия свят. А стадото, то крачи по улиците и не смее да каже и дума за разразяващите се неправди около него. Българският народ е станал еталон за подобно стадо в последните години. И ако случайно някой от него се повдигне на демонстрация, както е случаят със студентите и еколозите, той бива смазан с методите на 14 януари от полицейската машина. Обаче сред този народ стадо се избират с подходящи методи отделни избраници и с тези избраници се заквасва новото елитарно общество. Вижте опита на пиесата на Явор Гърдев и това е най-точния образ на днешната манипулация от страна на този псевдо бай-ганьовски елит. Елитарният модел е бил стара мечта на днешните извънземни рептилоидни управници. Техен е и опита да изграждат тази елитарна прослойка от затворени общества и клубове в които достъпа да става като за посветени с членски карти.
Днешното общество е рептилизирано за жалост. То обаче може да се каже с еквивалентен израз е САТАНИЗИРАНО.
Има продължение, ако има интерес....

Николай Николов

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

КОИ СМЕ НИЕ?


Кои сме ние? Откъде идваме? Защо сме точно такива, а не някакви други? Какво означава да си човек? Дали сме способни, ако се наложи, да се променим из основи, или мъртвите ръце на нашите забравени прадеди ни водят неотклонно в някаква посока, без значение дали за добро или лошо, и това е извън контрола ни? Можем ли да променим характера си? Можем ли да подобрим обществата си? Можем ли да оставим на децата си един свят, който да е по-добър от този, който ние сме получили в наследство? Можем ли да ги освободим от демоните, които ни преследват и които са присъщи на нашата цивилизация? В дългосрочен план, дали сме достатъчно мъдри, за да знаем - какви промени са необходими? Можем ли да си поверим собственото си бъдеще?
Много дълбокомислени люде се страхуват, че нашите проблеми са станали твърде големи за нас, и че ние - по причини, които се коренят в сърцето на човешката природа - сме неспособни да се справим с тях. Те смятат, че сме загубили пътя си, че господстващите политически и религиозни идеологии не са в състояние да променят злокобната посока, към която са се отправили човешките дела. Напротив - благодарение на своята скованост и некомпетентност, както и на неизбежната развала на властта - именно тези учения са подпомогнали процесите, за които говорим. Вярно ли е това, и ако да, то какво можем да направим по въпроса?
В опитите си да разбере, кои сме всъщност, всяка човешка култура е изобретила свой собствен набор от митове. Противоречията вътре в нас са приписвани на борбата между две съперничещи си, но равностойни божества; или на един несъвършен Създател; или, колкото и да е парадоксално, на конфликта между един разбунтувал се ангел и на Всемогъщия; или на още по-неравната борба между едно всесилно същество и непокорните човеци. Освен това винаги е имало и такива, които са твърдели, че боговете нямат нищо общо с цялата работа. Един от тях, Нанрей Кобори, покойният игумен на Храма на Сияйния Дракон - будистко светилище в Киото - ни е оставил следните думи:


Бог е човешко творение. И поради това Божествената природа е една плитка загадка. Човешката природа е дълбоката загадка.

Николай Николов

НА РЪБА НА ЖИВОТА





За да бъде живо милиарди години след зараждането на живота, едно същество трябва да е жилаво, изобретателно и надарено с късмет: неговият път е преминал през толкова опасности. Живите организми оцеляват благодарение на търпението си, например, или на своята ненаситност, или на самотата и изкуството си да се прикриват, или на многобройното си потомство, или на това, че са страховити ловци, или че могат да отлетят в безопасност, или че са бързи плувци, или копачи, или че разпръскват вредни и объркващи течности, или че успяват да проникнат в самия генетичен материал на други, нищо неподозиращи същества. Или просто благодарение на това, че са били другаде, когато хищниците са връхлетели, или реката е била отровена, или хранителните запаси са се стопили. Създанията, на които тук ще отделим специално внимание, съвсем до скоро са били общителни до глупост, шумни, свадливи, дървесни, деспотични, секси, разумни, владеещи различни сечива, с удължено детство и нежно отношение към своите малки. Всяко едно нещо води до нещо друго и за едно мигване техните потомци вече са се размножили по цялата планета, избили са всички свои съперници, развили са технологии, способни да променят света, и са изложили на смъртна опасност както себе си, така и много други същества, с които споделят скромния си дом. Едновременно с това, същите тези същества са се отправили на пътешествие към планетите и звездите.



Николай Николов

сряда, 20 октомври 2010 г.

CREDITREFORM – ПАЗИ СЕ НАРОДЕ ОТ МОШЕННИЦИТЕ!




В последно време настъпи РАЗЦВЕТ НА КРАЖБИТЕ от нормалните хора от фирми като Кредитреформ, Мобилтел ЕАД и т. н…….

Не мога да разбера, кой още ги толерира в България тези мошеници и крадци. Новата власт беше заявила, че ще се бори с тях, но уви! Едва ли не и може би да, ама не!
Тази измамна фирма е основана от „Богоизбранитемасони в Германия през 1879 година и в момента има 178 офиса в Европа и е една от най – големите обирджийски фирми. Има 4 500 служители и през 2009 година е откраднала насила от 400 000 000 човека 520 000 000 евро! Между тях и големия крадец и измамник Мобилтел ЕАД е подписан договор на 20.05.2003г.
Тези гадняри започват да събират измислени задължения от преди 10 години.
Кой средно статистически човек си пази договорите за плащания 10 г.?
Даже НАП / Национална Агенция от Педерунгели /, пази папките 5г.
И ето реален случай / в случая мой / ! Получавам известие, че през 2003 година не съм платил 12 лева за телефон, който всъщност не използвам и съм прекратил договора плащайки си всички задължения! До сега колкото пъти сам плащал новите си телефонни номера, никога не е излизало в справката, че дължа нещо! Как да го докажа?! Къде е договора за приключване на този телефон? Кой ще го пази цял живот?! И не само това. Ако не платите заявената сума, ще Ви дойдат в къщи и ако и тогава не я платите, ще се образува дело срещу вас, което няма да спечелите и ще платите всички разходи по него. После където и да постъпите на работа ще дойде информация за Вас, че – цитирам:„Отрицателната информация за Вас ще бъде отразена в съответните база данни в България и Европа, което автоматично ще доведе до спадане на кредитния Ви рейтинг. Всички ще бъдат предупредени за морала Ви на плащане. Така попадате в списък….. -, че сте некоректен и ненадежден партньор.”
Кога ще се национализира МОБИЛТЕЛ ЕАД , и ще се изгони тази масонска фирма от България! Питам правителството! Иначе май ще започнем да им запалваме офисите докато избягат от страх! Къде сте достойни българи?!..


 Николай Николов:

понеделник, 18 октомври 2010 г.

КАКВО Е ТОВА НЕЩО ИЗРАЕЛ - ЧАСТ 1



Стратегията на Израел гласи: най-добре никой да не знае колко силна е еврейската държава. Всъщност ако не беше случаят Вануну, и до ден днешен може би никой нямаше и да знае, че Израел разполага с ядрено оръжие. Вануну беше техник в изследователския атомен център в Димона в пустинята Негев. През 1986 година той заминава за Австралия и пред британската преса издава детайли от пазената в тайна израелска ядрена програма. Това го прави за кратко световноизвестен и го отвежда в затвора. Малко след неговите медийни изяви израелската тайна служба Мосад го отвлича и в Израел той е осъден на 18 години затвор - за шпионаж и издаване на държавна тайна.
Още в средата на 80-те години Израел е притежавал между 75 и 200 ядрени бойни глави, както и съвременна система от ракети-носители. Ако тези числа отговарят на истината, Израел би бил петата по големина ядрена сила в света след САЩ, Русия, Франция и Китай.

И до днес обаче Израел мълчи по въпроса. Това, че страната притежава ядрено оръжие нито се потвърждава, нито се отрича. При това е обществена тайна, че Израел е започнал още в края на 50-те години създаването на ядрен арсенал, навремето преди всичко с френска помощ. Професорът по химия и тогавашен млад учен в изследователския център в Димона Уци Евен си спомня: "По онова време холокостът все още бе в съзнанието ни и ние бяхме наясно, че трябва да сторим нещо, за да не се повтори подобно нещо. Ние бяхме млади и ентусиазирани и работехме върху нещо, за което вярвахме, че е от съдбовно значение за нашето съществуване, един вид окончателна застраховка срещу нападение и унищожение."
Под закрилата на САЩ
Съществуването на израелската ядрена доктрина обаче е възможно и поради закрилата от страна на САЩ, датираща още от 60-те години на миналия век. А поради факта, че САЩ спират всякакъв натиск отвън, и до ден днешен Израел не се е присъединил към договора за неразпространение на ядреното оръжие. И няма защо да се опасява и от проверки от страна на МААЕ.


Експертите по ядрена сигурност изчисляват, че понастоящем в изследователския център в Димона работят 2.700 души, като в тази инсталация се произвеждат 4 до 5 ядрени бойни глави. Официално потвърждение на тези данни обаче няма. А по всичко личи, че няма да има и в бъдеще.

Николай Николов

неделя, 17 октомври 2010 г.

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО - ЧАСТ 4

Ако по-някакъв магически начин това бъде направено, ще се върнем в миналото, но тази възможност решително е отхвърлена, защото просто няма как да се получи. Това е "златното правило" на Айнщайн, което прави връщането в миналото абсолютно невъзможно. Някои обаче отказват да приемат това. И търсят невероятни начини да заобиколят това правило. И успяват. Първо обаче те трябва да жертват нещо важно, нещото наречено "здрав разум". Във всекидневието считаме здравия разум за нещо полезно, но физиците са скептично настроени. Оказва се, че Вселената е доста по-екзотична и изчанчена. Тя се състои от звезди, свръхнови и студено празно пространство. Това е Вселената на Айнщайн - със забързващо се и забавящо се време. Ние сме изчанчени, ние сме изключение. Ето защо здравият разум и интуицията ни изневеряват, когато искаме да я разберем. Някои се оплакват, че ние физиците постоянно измисляме все по-странни теории, а всъщност ние се приближаваме все повече до истината. И ако ние физиците излизаме с все по-откачени идеи, това е така, защото и Вселената е такава. Вселената е по-ненормална, отколкото сме очаквали. Въпросът е, дали е достатъчно ненормална, че да ни позволи да пътуваме във времето. Да обори златното правило на Айнщайн за да пътуваме в миналото. Някои смятат, че е. Отдавна се твърди, че ако можем да пътуваме във времето, ще бъдем заобиколени от туристи от бъдещето. Откъде можем да бъдем сигурни, че и ние не сме такива? Много хора в САЩ твърдят, че са пътували във времето, при това съвсем свободно и в двете посоки. Колко хора пътуват във времето ли? Мисля, че са хиляди. Много е вероятно хиляди да го правят. Патриша Рес е издала множество книги за реално съществуващи пътници.
Следва продължение....

Николай Николов

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО - ЧАСТ 3




Най-много пътувал във времето е космонавтът Сергей Авдеев, прекарал 748 дни на борда на космическа станция "Мир", която се движи със скорост 27 000 км/час. Когато се завърнал той бил остарял с 1/50 от секундата по-малко, отколкото ако беше останал на Земята. С други думи, когато се прибрал установил, че се намира с 1/50 от секундата в бъдещето, т.е. преминал с 1/50 от секундата в бъдещето. Да си признаем, 1/50 от секундата не е кой знае какво, но космонавтите на борда на "Мир" могат да преминат доста по-напред в бъдещето, стига да увеличат скоростта си. Представете си, че съм на борда на космически кораб, чиято скорост е близка до тази на светлината и обикалям галактиката около година. Връщам се на Земята и установявам, че сте остарели с 10 години. Мен ме е нямало една година, а на Земята са минали десет и реално аз съм направил 9-годишен скок в бъдещето. Това звучи като изключително странна и невероятна особеност на природата. Всъщност, това е един от най-добре изучените физични ефекти, които познаваме. Хората, които правят сателити на практика отчитат факта, че времето варира при различните скорости. Когато Айнщайн за пръв път разкрива същността на този ефект, хората били изумени. Изглежда човечеството най-накрая щяло да овладее времето и ще може да пътува в него, когато си поиска. Скоро обаче се появило разочарованието. Айнщайн обявява, че неговият тип пътуване във времето е строго ограничен. Можем да се пренесем в бъдещето, но няма как да се върнем в нашето собствено време. Това означава, че ако пътуваш дълго и после се завърнеш на Земята, любимите хора, които си оставил ще бъдат много по-възрастни или много по-мъртви от теб. Има причина да не можем да се връщаме в нашето време - това би означавало връщане назад във времето, а това е нещо, което Айнщайн не би допуснал. Това е табу, защото нарушава един от фундаменталните закони на физиката. За да се забави хода на времето трябва да се движим с голяма скорост, а Айнщайн твърди, че за да се върнем в миналото трябва да се движим много, много бързо. Всъщност това трябва да стане със скорост по-голяма от тази на светлината. За нещастие Айнщайн е доказал, че това е невъзможно. Айнщайн казва, че ако се движим със скорост по-голяма от светлинната, можем да се върнем назад във времето. Проблемът е, че доказва, че не може да се построи космически кораб, който може да достигне скорост над светлинната.
Следва продължение....

Николай Николов

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО - ЧАСТ 2



Нужно било нещо грандиозно, което да ги обори, нещо велико. Работата на Айнщайн е величествена и озадачаваща. Експлозията е едно от най-красивите неща, наблюдавани от човечеството. Те са и причината за създаването на атомната бомба, което е достатъчно добър довод срещу онези, които я смятат за толкова странна, че не може да бъде вярна. Неговото влияние върху представите ни за времето са почти толкова опустошителни. Айнщайн успешно разбива 200-годишните ни представи за същината на времето и пространството. Теорията на Айнщайн е като Троянския кон - много красива отвън, но отвътре гъмжи от духове и демони. Нютон твърди, че времето е едно и затова едно е и настоящето. Айнщайн е на друго мнение. Той твърди, че времето е доста необикновено. Също като пространството. Всяка част от него съществува едновременно, така както и всички части на времето. Някъде във Вселената вашите наследници вече са живи. Някъде във Вселената отдавна умрелите ви предци все още живеят. Миналото и бъдещето са някъде там и ни очакват, като Айнщайн даже предлага начин да се стигне до тях. Той твърди, че всичко опира до скоростта. Преди Айнщайн се е смятало, че времето тече с еднакво темпо навсякъде, но той демонстрира, че то може да се променя. То варира, в зависимост от скоростта, с която се движим. Колкото и странно да звучи, колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето за нас. Работата на Айнщайн напълно променя възгледите ни за времето. Той показва, че времето не е праволинейно и часовниците не тиктакат по един и същи начин. Ако часовникът се движи със скорост близка до тази на светлината, ще тиктака много бавно. Времето е относителна величина - колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече то. Часовник на покрива на една сграда малко избързва, в сравнение с часовник в долния й край. А близо до повърхността на неутронна звезда или в центъра на черна дупка времето се забавя и може би дори спира. Айнщайн знае, че неговата теория ще има изключително приложение, ако времето може да забързва и забавя, значейки, че то може да се манипулира и контролира. Този ефект може да се използва за напускане на настоящето и пренасяне в друго време - пътуването във времето било възможно. Лесно е пътуването във времето да се отрече, но причината да се взима на сериозно, е че то вече се е случвало. Това е напълно доказано и теорията на Айнщайн спомага за това. Например космонавтите на "Мир".
Следва....

Николай Николов

петък, 15 октомври 2010 г.

СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЖИВОТА



В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

Николай Николов

ПРАВИЛА ЗА ВСИЧКИ ХОРА



1.Ще получиш тяло .
Дали ще го харесваш или мразиш , то ще си бъде
твое през цялото време , докато си на тази земя.
2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище
наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш
в това училище.Те може да ти харесат , а може и да ти се сторят
неуместни и глупави.
3.Няма грешки има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки :
експериментиране.,,Провалените"експерименти
също са част от процеса , както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва ,,успешен".
4.Урокът се повтаря , докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по
различни начини , докато го научиш .
Тогава продължаваш със следващия.
5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота , през която да
не се налага да усвояваш уроци.Докато
си жив , винаги има уроци, които
трябва да бъдат научени.
6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук".
Когато твоето ,,там" стане ,,тук",
ти просто ще откриеш друго ,,там",
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".
7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого , освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.
8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими .Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб.Изборът е твой.
9.Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота ,
носиш в себе си.Трябва само да гледаш , да слушаш и
да вярваш.
10.Ще забравиш всичко това.

Николай Николов

сряда, 13 октомври 2010 г.

МЕМОРАНДУМ НА ЕДНО ДЕТЕ

Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не вярвам ви.
Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога продължа да да ви използвам.
Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване повече още. Правилно е нещата такива да са, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял (а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
Не позволявайте страховете ми да предизвикват безпокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълченето не го забравяте.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.

И още нещо - аз ви обичам много, моля ви обичайте ме и вие!

Николай Николов








вторник, 12 октомври 2010 г.

ОБИКНОВЕН ПЪТ, ЖИВОТ И Т. Н.


Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута:

Хората са упорити, алогични и егоцентрични.
обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА!
Правиш ли добро, ще те обвинят
в егоизъм и задни мисли.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!
Успееш ли, ще се сдобиеш с фалшиви приятели
и истински врагове.
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА!
Доброто, което правиш ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!
Най-големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат
убити от най-дребните хора
с най-дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА!
Хората са благосклонни към губещите,
но следват само победителите.
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА!
Каквото си градил с години, може да се срине
само за една нощ.
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА
Дай на света най-доброто от себе си
и той ще те отритне.
Дай му го, ВЪПРЕКИ ТОВА!
животът

ЖИВОТЪТ Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО - ПОСРЕЩНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ДАР - ПРИЕМИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ - ОСЪЩЕСТВИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е МЪКА - НАДМОГНИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ДЪЛГ - ИЗПЪЛНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ИГРА - ИЗИГРАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ТАЙНСТВО - ОТКРИЙ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПЕСЕН - ИЗПЕЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ВЪЗМОЖНОСТ - ИЗПОЛЗВАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ПЪТЕШЕСТВИЕ - ИЗВЪРШИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ОБЕЩАНИЕ - СПАЗИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ - ОТРИЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е КРАСОТА - ВЪЗХВАЛИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ИСТИНА - ОСЪЗНАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е БИТКА - ПРИЕМИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЗАГАДКА - РАЗРЕШИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЦЕЛ - ПОСТИГНИ Я.

Най-хубавият ден


Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да заблудиш се.
Най-голямата грешка - да духом паднеш.
Коренътна всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители - децата.
Най-голямото щастие - да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък - лошото настроение.
Най-красивия подарък - прошката.
Най-добрата защита - усмивката.
Най-доброто лекарство - оптимизма.
Най-мощната света сила на - вярата.
Най-стимулуращия дар - надеждата.
Единствената реалност - любовта.

М. Т.

Николай Николов

Размисли върху статията НА ЛУНАТА Е ОТКРИТА БАЗА НА НЛО



penchoan каза ...


Учителят Петър Дънов казва, че на Луната живеят между 100 000 и 150 000 души. Имат градини под кората на Луната, където вкарват слънчевата светлина. За лунната цивилизация са писали Леонард Ойлер, а Йохан Кеплер е писал дисертация за лунните жители.
14 юни 2010 18:07

Николай Николов каза ...

То такива вече почети и доказани неща има и за хора доста по високи на ръст и доста по напреднали от нас които живеят под земята. Тези наченки на това познание са открити района в на Бермудския триъгълник, където всякакви опити за проникване през металните покрития които са на малка дълбочина били обречени на неуспех, поради намесата на т.н. "Атланти"Които са спрели проникването със страх и психотронно въздействие, предизвикващо силно главоболие и загуба на ориентация, подобна на тази която се предизвиква от притискане на нерв от четвъртия прешлен на гръбначния стълб, което блокира работата на органа за равновесие във вътрешното ухо, придружен с болка и уплаха, особено когато ти се случва за първи път!


Николай Николов


неделя, 10 октомври 2010 г.

Учените разкриха невероятни свойства на сока от Нар


Сока от Нар е полезен за сърцето - това е известно на мнозина. Но той също може да подобри и сексуалните възможности, и дори предпазва и от рак, но това не е всичко. Той помага и за неутрализиране на процеса на стареене. Британските учени смятат: сока от Нар намалява кръвните нива на свободни мастни киселини (FFA) - "СМК".

FFА /СМК/ са причина за натрупване на излишните мазнини в коремната област. Учените провели експеримент върху 24 мъже и жени. Те са пили в продължение на един месец по 500 милилитра сок от Нар на ден.

Резултатите показват: почти половината от доброволците са станали по-малко склонни към увеличаване на наднорменото тегло. Освен това, почти при 90% от пациентите се нормализирало кръвното налягане. Това намалява риска от инфаркт и развитието на бъбречно заболяване.

Николай Николов