2009г.
Днес ще направя леко отклонение от реалните експерименти и същността на времето пускайки ви нещо, което е може би известно на много хора. Но след това, тоест днес, ще ви пусна следващата статия за същността на времето и ще се доближите още повече до възможността да го управлявате, защото както Ви казах ТУК: - ЦЪК!: Времето – това е особен вид енергия. То притежава и маса и плътност. Всички процеси в света протичат или с отделяне или с поглъщане на време. Светът от далечните звезди идва до нас за милиарди години, а енергията на времето пристига мигновено. Времето няма скорост на разпространение, то е тук и моментално, и е навсякъде. Та да започваме:
В "Епсуclopaedia Britannicaса" граф Сен Жермен е представен като прочут авантюрист от 18. век, известен из цяла Европа като „необикновения мъж". За произхода му не се знае нищо определено, смъртта му също е обгърната в мрак. Волтер, един циник, който трудно се впечатлявал, го нарича пред Фридрих Велики „мъжът, който знае всичко и никога не умира!" .
Ако се вярва на свидетелите от негово време, той е живял най-малко двеста години, без външния му вид да се промени.
Графът се появява внезапно от нищото. Целият му живот е изпълнен с интриги и слухове за магически сили. Трябва да е имал повече от осемдесет псевдонима и вероятно името му Сен Жермен също не е истинско.
В разговор с мадам Помпадур, метресата на крал Людовик XV, Сен Жермен обобщава начина на живот по онова време с думите: „Всички жени търсят вечната младост, а всички мъже - Философския камък. Едните искат вечна красота, другите -вечно богатство."
Много от тези, които са се срещали с графа, смятат, че графът е притежавал и двете. Това, впрочем, се дължи на дългия му живот. Пред Фридрих Велики той веднъж заявява, че бил открил еликсира на дълголетието, който удължава човешкия живот, и самият той живее вече повече от две хиляди години. Пред барон фон Алвенслебен казва: „Аз държа природата в ръцете си и както Бог е създал света, така аз мога да създавам това, което поискам, от нищото."
При друг случай той приятелски споделя, че може би е по-стар от Матусал.../ Син на Енох и дядо на Ной, живял 969 години (Бит. 5:27)/
Нека проследим появите му последователно:
Сен Жермен се появява за първи път през 1710 г., за което свидетелстват композиторът Жан-Филип Рамо и младата графиня Джорджи. Те го описват като четирийсет, четирийсет и петгодишен мъж. Не е напълно ясно какво се случва през следващите две десетилетия, освен че той става близък довереник на мадам Помпадур и, че е имал голямо влияние в масонските ложи и други тайни съюзи. По онова време духът, свързващ ложите и техните братя е бил много по-различен от сегашния. Събирали са се много духовно извисени и интересуващи се от спиритизма хора, за разлика от съвременните висши степени, които, вървят в напълно различни посоки.
Между 1737 и 1742 г. Сен Жермен се задържа в двора на шаха на Персия, където вероятно придобива голяма част от невероятните си знания за диамантите. През 1743 г. се появява при крал Людовик XV и се прочува с огромното си богатство и алхимични умения. За себе си твърди, че е намерил Философския камък и можел да произвежда диаманти както и, че бил обходил Хималаите и открил хора, „които знаели всичко". Допълва, че „човек трябва да е учил в пирамидите, както направих аз", за да може да разкрие тайната му. Разказвал, че пътувал в космоса: „Много дълго пътувах през космическото пространство. Видях земни кълба, които се въртяха около мен, и световете бяха в краката ми." По друг повод той казва: „Аз пътувам през времето и неволно се оказвам в далечни страни."
Освен това имал пророческа дарба - съобщавал за открития от бъдещето. Твърдял, че можел да става невидим или внезапно да се появява, когато и където си поиска. Неговите съвременници - от споменатата преди малко мадам Помпадур до немския философ Грим, подчертават в писмата и дневниците си невероятния талант на графа да разказва истории с исторически подробности. Омагьосващите му истории за Клеопатра, Пилат Понтийски, Мария Тюдор, Хайнрих VIII и Франц 1, описвани с безброй живописни детайли, убеждавали неговите запленени и погълнати слушатели, включително Людовик XV, че той наистина описва собствените си преживявания.
Днешните психиатри вероятно лесно биха могли да цитират примери от практиката си, но разликата в случая е, че Сен Жермен е впечатлявал хората от миналото с физически „чудеса".
Да се върнем към историческите факти: през 1744 г. графът е обвинен в шпионаж и попада в затвора, но след разпит отново е освободен. От 1745 до 1746 г. живее като принц във Виенския двор, където го описват като „забавен и много надарен". Всички твърдят, че не само е богат, но говори няколко европейски езика, а също и арабски, ориенталски и класически езици, свири съвършено на цигулка и пиано. При това бил вегетарианец и пиел вино само по повод.
Между 1747 и 1756 г. той най-малко два пъти е посещавал Индия. Има писмо, в което обяснява, че „усвоил знанието и леенето на бижута".
Между 1757 и 1760 г. достига върховната си слава в двора на Людовик XV, пред когото уголемява или умножава диаманти. В неговия двор той имал на разположение и лаборатория за алхимичните си експерименти. Когато на 70 години Графиня Джорджи отново се среща с него, е силно изненадана, че Сен Жермен изглежда така, както при срещата им преди петдесет години.
През 1760 г. мадам дю Хосе го описва по следния начин: „Той изглеждаше така, сякаш е на около петдесет години. Не беше нито слаб, нито дебел, имаше безупречни маниери, изглеждаше умен; обличаше се просто, но с вкус, на пръстите си, както и на табакерата си за енфие и часовника, имаше брилянти с превъз
ходна бистрота. Диамантите на колената и на катарамите на обувките му бяха за 200 000 франка. На дантелената му яка блес-тяха рубини с невероятна красота..."
Графинята си спомня, че се била запознала с него преди петдесет години, през 1710 г. във Венеция, когато той се наричал Маркус Балети, и подобно на музиканта Рамо, който си спомня същото, се кълне, че сега изглеждал по-млад.
Във Версай графът се появява едва към 1757 г. и се радва на много необичайно влияние. Свободният му достъп по всяко време до Людовик XV предизвиква недоволство у френските придворни, защото прекарвал много вечери с френския монарх.
През годините 1760 до 1762 г. графът ненадейно се появява в Холандия и се опитва да преговаря за мира с Англия. Политиците и владетелите не проявили никакъв интерес и той очевидно се проваля, защото по-късно отново се връща в Холандия, за да продължи работата си. През тази година Волтер пише до краля на Прусия: „Говори се, че тайната на мира се знаела само от един господин от Сен Жермен, който някога вечерял с отците на църковния събор. Той е мъж, който всичко знае и никога не умира."
От 1762 г. до приблизително 1773 г. из цяла Европа има данни за научните и политическите му дела: „Един необикновен човек, който може да превърне желязото в метал, който за златаря е не по-малко хубав и красив от златото."
Във Венеция Сен Жермен притежава фабрика със сто работника, която произвеждала лен с вид на коприна.
Между 1774 и 1784 г., след смъртта на Людовик XV, напразно предупреждава Людовик XVI и Мария Антоанета за „огромния заговор", за който научава от кръговете на масоните и илюминатите.
След това повечето време той живее в Германия. Един свидетел твърди, че по онова време графът трябва да е бил между шейсет и седемдесетгодишен. Там заедно с ученика и покровителя си принц Карл фон Хесен-Касел вероятно се е ангажирал с кръговете на масоните, розенкройцерите и тамплиерите. Твърди се, че двамата са работили над неща, ,. които ще са от полза за цялото човечество".
Много години графът живее при Карл фон Хесен-Касел в Германия, където извършва и демонстрира различни научни експерименти. Предлага списък с различни химични способи на Фридрих Велики, и „ако този монарх ги беше взел на сериозно, Германия можеше да е водещата сила в индустриалната революция и да е господар на Европа."
В двора на Карл фон Хесен-Касел графът за първи път започва да остарява. На 27 февруари 1784 г. най-ненадейно Сен Жермен трябва да е умрял в ръцете на две камериерки, което е записано в
църковния регистър на Екернфьорде. Но когато няколко дена след това ковчегът му отново е отворен, той се оказва празен!
На 15 февруари 1785 г. той се появява (потвърдено от много свидетели) на една голяма среща на окултисти във Вилхелмсбад - между тях масони, илюминати и некроманти - на която трябвало да се уточнят различните намерения на ложите. Явява се, придружен от прочутия италиански авантюрист и алхимик Калиостро, виенския лекар Франц Месмер, откривател на „животинския лечебен магнетизъм" (месмеризъм), и френския писател и философ Луис-Клод Сен Мартен.
От 1788 г. той отново живее предимно във Франция и предупреждава аристократите за предстоящата революция, но отново не му вярват. През 1789 г. пътува до Швеция, за да предпази крал Густав III от някаква болест.
Той изглежда е говорел за вътрешния смисъл на живота и - понеже предсказал бъдещата революция - утешавал хората, с които общува, с описание на финия свят (отвъдното).
На Мария Антоанета предсказва деня и часа на смъртта й през 1793 г. Самата кралица засвидетелства, че с духовното си тяло (астралното си тяло) графът й се явил в килията и я окуражил, като я уверил в красивия отвъден живот, което й дало сила да застане пред гилотината.
По-късно крал Густав III казва на приятелката и хронистката си мадам д'Адемар, която все още вярвала, че Сен Жермен изглеждал на 45 години, че графа щял да я посети още пет пъти. По-късно тя самата потвърждава, че предсказанието се сбъднало. За последен път това се случило през 1820г. във вечерта на убийството на херцог дъо Бери.
След това графът отново трябва да е бил забелязван, преди всичко в окултните кръгове, за което обаче, доколкото знам, не съществуват никакви или в най-добрия случай само откъслечни данни. През 1820 г. трябва да се е установил във Виена и да е разговарял с мадам дьо Женли. През 1836 г. -т.е. 52 години след „официалната си смърт" - се появява на погребението на Карл фон Хесен-Касел, където е разпознат от много хора. През 1842 г. той трябва да е станал близък приятел с лорд Литън. През 1867 г. вероятно е присъствал на срещата на Великата ложа на Мейленд, а по-късно е вдъхновил Шопен и Чайковски. И накрая, прочутата теософка д-р Ани Безант (наследничката на Елена Блаватска) твърди, че за пръв път среща графа през 1896 г.
Кой е граф Сен Жермен?
Откъде е черпел знанията си за алхимията? На какво е дължал богатството си? И как така не е остарявал или остарявал само незначително, което множество свидетели по-твърждават? Едва ли не сме изправени пред Шотландски боец, който, за разлика от всичките си приятели, никога не губи младежкия си вид.
Наистина ли Сен Жермен е безсмъртен и дори пътник през времето? Едва ли някой освен него може да каже. Факт е обаче, че често е изумявал слушателите си, описвайки открития, които през 18. век все още не са съществували - железниците и параходите. Откъде е знаел за тях?
Едва през 30-те години на миналия век хората отново чуха за него. Той се явил на един американец на връх Моунт Шаста в Северна Калифорния - по-скоро се материализирал пред очите му и по-късно по същия начин изчезнал.
Пред американеца графът заявил, че бил член на „Бялото братство". По думите му „Бялото братство" е група същества от по-високо измерение, което се грижи за развитието на нашата планета и помага на душите в духовното им развитие.
Следва продължение.......
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
.jpg)