ТАЙНИТЕ НА ВРЕМЕТО. НАЗАД КЪМ БЪДЕЩЕТО. ПАРАЛЕЛНО СЪЩЕСТВУВАНЕ

ТОЗИ ФИЛМ Е ОТКЪС ОТ ДОКУМЕНТАЛНИЯ ФИЛМ „СЕКРЕТНАТА ТЕРИТОРИЯ- ОГЛЕДАЛОТО И ПАРАЛЕЛНИТЕ СВЕТОВЕ”. СЪЗДАДЕН Е ПРЕД 2011 ГОДИНА. ОТ НЕГО ЩЕ НАУЧИТЕ ОЩЕ ЗА „ОТГЛЕДАЛАТА НА КОЗИРЕВ” И ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА И  НАУЧНАТА ДЕЙНОСТ НА НОВОСИБИРСКИТЕ УЧЕНИ, А СЪЩО И ЗА ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И МИСЛИ НА ГОЛЕМИ РАЗСТОЯНИЯ, РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ КОИТО СА ПРОСТА ЗАШЕМЕТЯВАЩИ!.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ТАЙНИТЕ НА ВРЕМЕТО. НАЗАД КЪМ БЪДЕЩЕТО. ПАРАЛЕЛНО СЪЩЕСТВУВАНЕ

ТОЗИ ФИЛМ Е ОТКЪС ОТ ДОКУМЕНТАЛНИЯ ФИЛМ „СЕКРЕТНАТА ТЕРИТОРИЯ- ОГЛЕДАЛОТО И ПАРАЛЕЛНИТЕ СВЕТОВЕ”. СЪЗДАДЕН Е ПРЕД 2011 ГОДИНА. ОТ НЕГО ЩЕ НАУЧИТЕ ОЩЕ ЗА „ОТГЛЕДАЛАТА НА КОЗИРЕВ” И ЗА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА И  НАУЧНАТА ДЕЙНОСТ НА НОВОСИБИРСКИТЕ УЧЕНИ, А СЪЩО И ЗА ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И МИСЛИ НА ГОЛЕМИ РАЗСТОЯНИЯ, РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ КОИТО СА ПРОСТО ЗАШЕМЕТЯВАЩИ!.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ВАТИКАНСКИ ТРИЛЪРИ - повторението е майка на знанието....Римейк

Замисляли ли сте се коя е онази институция – за разлика от ЦРУ, КГБ и МИ-6, видима, явна, на показ и вероятно по-мощна от всичките подобни служби, взети заедно… Която управлява без да отговаря на неудобните въпроси за управлението и съществуването си. Ние славяните в източния край на континента, може и да не се чувстваме зависими от мощта й. Но какво знаем и не знаем за Ватикана? Да загърбим Средновековието, Инквизицията, Конкистата, кладите…, да останем дори само в рамките на днешното време в днешния свят.

Дворци, богатства, произведения на изкуството, подозираме ли измеренията на владенията на Римокатолическата Църква? Ами тихата и реална власт? Политиката, влиянието и, външните и отношения; банката, скритата цена на явий?/… Ами натрупаните имоти, колекции, вещи – повечето “невидими”, не обявявани, не показвани – глупаво би било да се вярва, че са плод само на даренията на богатите католици.
Има ли тайни във Ватикана? Например, дали заграбени от фашистите ценности и произведения на изкуството в края на Втората световна война не са сменили притежателя си – и заради какво. Писателите не се притесняват от такива въпроси. Можем да ги ползваме като наши агенти в тъмните дела на Църквата. Те някак са се добрали до това-онова. Пък и не се ограничават в любопитството си. Те пишат за тайни общества, за секти, за експерименти, за намеса – те не се свенят да подлагат на съмнение външната представа за богоугодните цели и дейност на Светата Църква. Вероятно в повечето теми и съждения грешат. Или най-малкото хиперболизират в името на шеметните си сюжети. Но няма дим без огън. И никак не е невъзможно да се докосват чрез героите си до онази страна на Ватикана, която продължава да съществува само в най-пазените кардиналски и папски покои; тъмна и недоказуема. Тези книги си остават единствения начин да надникнем там. И са най-приятната разходка из небогоугодните свети места и дейности.

"…Програмирали сме наново действителността. Езикът е вирус, религията е операционна система, а молитвите – никому ненужна информация. Едно кликване и си зачеркнат със случайно избрани единици и нули."
Нийл Геймън, Американски богове /Бард, 2004/

С нарастваща активност в новия век библеисти, историци и търсачи на комерсиални сензации получиха стимул да споделят с любопитните свои открития и предположения в областта на теологията, най-общо казано. Свещеният Граал, Евангелията, действителната история отпреди 2000 години /и по-назад/, митовете и реалните образи на Мария Магдалина, Месията и последователите му се размесиха с други действащи лица от легенди и хроники: царе, патриарси, папи, рицари и няколко тайни общества. В съвременен аспект, потайното лице на Римокатолическата църква, взе да придобива къде по-явни, къде още по-зловещи контури. За неизкушените от Канона се разтвориха нови стаи в сградата на популярната наука, които се оказаха пълни с „нездраво” ровене дори в най-свещените книги.
Ще се опитам да се въздържа от “богохулни” коментари, във всеки случай ми е ясно, че с тема като тази се присъединявам поне към Лин Пикнет и част от колегите й в “заявката” за отлъчване от Църквата. Два реални повода за това на популярната авторка са книгите й :
“Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството” /ориг. 2003, “Кръгозор”, 2006/ и“Луцифер. Забранената пътека към познанието” /ориг. 2005, “Кръгозор”, 2006/. 
  

 СЪТВОРЕНИЕТО И СЕМЕЙСТВО ЯХВЕ

Колкото и странно и светотатствено да се струва на вярващите, дори Библията не твърди, че Бог, Небесният Отец е създал света – или поне не е бил сам и без помощ. Хилядолетия след създаването на “Генезис” юдейските и християнските свещеници се опитват да скрият, че еврейската дума, преведена като Бог в единствено число, всъщност е в множествено – “elohim” също както “херувими” означава повече от един херувим. Така “елохим” /нататък вероятно умишлено съкращаван до “Ел”, т.е. Бог/ съчетава понятията за мъжко и женско начало, за богове и богини. Познатият ни Яхве не е бил сам в началото на началата, защото дори тази алфа и омега на мъжкото превъзходство е имал съпруга. И не само това. В някои версии тя родила Луцифер, в други пък той бил нейн любовник. Въобще, съпругите явно били проблем на Бога: според еврейските легенди първата съпруга на Адам не била известната Ева, а родената като ханаанска “божествена жена” /”balaat”/ Лилит. И това не бил брак, сключен в рая, защото тя отказала да се подчинява на Яхве, понеже знаела неговото тайно неуловимо име. Впоследствие, недоволната от “инфантилния” си /дори в леглото/ мъж, тя се отдала на “разюздан секс” с демоните като отмъщение за низвергването й. /Л.Пикнет/. Лилит е изхвърлена от Библията, но се появява отново през Средновековието като майка на Дявола.

През 1984 г. американският учен Уилям Г.Денвър пише: “Последните археологически открития донесоха текстове, които за първи път ясно идентифицират Ашера като съпруга на Яхве, или поне за такава са я признавали в някои кръгове на Древен Израел. Там Яхве е неразделна част от култа към Ашера, а някои признават богинята направо за негова съпруга.” Разкопки в Рас Шамра извадиха на бял свят плочки от 14 в.пр.н.е., на които се твърди, че “съпругата на Ел”, “Продължителката на Божия род” или Ашера, не била по-различна от повечето богини-майки, вкл. и от шумерската Астарта и финикийската Танит. Барбара Г.Уокър /в “Женска енциклопедия на митовете и тайните”, Ню Йорк, 1983/ отбелязва още: “За известно време Ашера приела семитския бог като свой съпруг. Тя била Небесната крава, а той – Бикът. След светия им брак тя родила Небесните близнаци – Шахер и Щалем, Утринната звезда и Вечерницата”. Утринната звезда е самият Луцифер, следователно той буквално е син на Бога. Важно е да се допълни и, че след като израилтянските племена пристигнали в Ханаан, тя властвала заедно с Яхве като върховно божество близо 600 години, наравно с други по-низши езически богове. Олтар на Ашера имало дори в Соломоновия храм, преди патриархалните почитатели на Яхве да я запратят окончателно в лоното на езичеството.

СТИГА ЗА ДНЕС……..

Емил Братанов

Николай Николов

ТАЙНАТА СКРИТА ОКОЛО ЕГИПЕТСКИТЕ ПИРАМИДИ

Съществува един документ: „Изумрудените таблици на бога Тот”.
За тези таблици е написано много. Ще Ви приведа един цитат: /преводът е мой за което се извинявам/.

„Сега ще ти съобщя знамение, по - древно, даже от мисълта на твоята раса. Знай ти, че ние сме Велика раса имала и имаща знания, който са много повече от човешките. Мъдростта ние получихме от раси родени от звездите - мъдрост и знания на много превъзхождащи човешките. Долу при нас са слизали майстори на мъдростта, също много повече превъзхождащи нас, както аз теб. Записвай ти сега докато ти давам мъдрост. Използвай това и ще бъдеш свободен.
Знай ти, че с пирамидите създадох Ключове, които ще ти покажат пътя в живота. Да, рисувай, ти, линия от големия образ създаден от мен, към върха на пирамидата построена като порта. Рисувай ти от другата пирамида но в същото направление и ъгъл. Копай там и търси това, което съм скрил. Там ще намериш подземен вход където има тайни скрити още преди вие да станете хора.”



Тука точно ни е показано положението на оставеното ни „наследство”, къде и на каква дълбочина.
И още един важен въпрос.
Ако намерим „наследството”, то трябва ли да го отваряме? Няма ли да отворим приготвената за нас „кутия на Пандора”? Древногръцкият мит звучи за нас като предупреждение। Когато Пандора отворила съда, връчен и от боговете, в който били заключени всички човешки пороци и нещастия, по земята се разпространили болести и бедствия. Само надеждата останала тъй като Пандора затворила капака. Така хората били лишени даже от надежда за по добър живот.

Може всичко да е съобразено с неимоверното любопитство на хората? Трябва да помним, тука ние имаме работа с далеч по развита цивилизация. Затова трябва добре да си отговорим на някои въпроси. Къде са се дянали тези умници? А ние сме оцелели, защо?

Стрелките на часовника в Гиза са спрели в момент на ужасна катастрофа, в момента на гибелта на велика цивилизация.


Николай Николов

ИМА ЕДНО ТАЙНО МЯСТО И ТО СЕ КАЗВА "ЗОНА -51".

ПУСКАМ Я ОТНОВО ПО МОЛБА НА ПРИЯТЕЛИ

ТОВА Е ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ СТАТИЯТА МИ ЗОНА 51, А АКО НЕ СТЕ Я ПРОЧЕЛИ И ГЛЕДАЛИ ФИЛМИТЕ ТОВА МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ ЕТО - ТУК!
ВИЖТЕ ВНИМАТЕЛНО - ТУК!!!
СЪЖАЛЯВАМ, НО МИ ИЗТРИХА ФИЛМИТЕ НА ПЪРВАТА ПРЕПРАТКА ТУК. ОСТАНА САМО ЕДИН.

Между другото днес ще ви пусна още един, докато не го изтрият и него: 



Стоя и се чудя, че изродите човешки ще направят грандиозно лазерно шоу в целия свят, било с пристигането на Христос, било с извънземни, и за всяка религия може би ще е различно! А научни постижения в тези области вече има! Лазерните обекти съчетани с ултразвук се пипат и усещат като реални, ХААРП може да сътвори реално бедствие на всяко място на планетата (спомнете си 9,5 по Рихтер в Сибир преди седмица?!). А това: - "Земен трус със сила 7.0 по скалата на Рихтер разтърси Токио в първите часове на новата година, предаде агенция France-Presse. Според сеизмологичната служба на Япония, епицентърът на земетресението е бил на 560 километра на юг от столицата, в района на остров Торишима" Не напразно започнаха да "признават” за Розуел, уловените "извънземни", за кухото устройство на всички планети, като започнем от Земята, Луната, Марс, та стигнем до Фобос и Деймос! Не мога да разбера само едно - защо им е такава власт над всички, освен ако не знаят тайната на "Вечния живот"! И от къде идва тази омраза вместо ЛЮБОВ!???

Най-вероятно сте чували, че в САЩ се намира таен полигон, наречен "Зона 51". Повече от 50 години над тази област случайни свидетели са наблюдавали НЛО.
В края на 90-те години на миналия век военните разкриха, че на това място се извършват опити и изпитания със секретни оръжия. В средата на 50-те години там е бил създаден и тестван шпионския самолет U-2. По-късно са били проведени изпитания и с SR-71 Blackbird, бомбардировачите F-117 Stels и Stels B-2.
Но по мнението на по-голямата част от уфолозите в света, в секретната база се съхраняват останките на множество катастрофирали на земята неидентифицирани летящи обекти и останки от представители на чужди цивилизации.

"Зона 51" е разположена в пустинята Невада. Край нея има стотици надписи и билбордове, които предупреждават незнаещите, че преминаването на оградената територия е абсолютно и строго забранено.

Входовете се охраняват от многобройни патрули. Обектът от всички страни е заобиколен от високи планини. В основата му има няколко огромни хангари. Една от сградите е за лабораторни изследвания на ядрени оръжия. Според изявленията на някои от работилите в "Зона-51" американци, които обяснимо са пожелали да останат анонимни, във военната база се тестват и забранени химически оръжия.
Първият от бивши служители на базата, който започна да издава нейните тайни, бе ученият Боб Лазар. Той твърди, че центърът на това тайно подземно съоръжение е тайната лаборатория на НЛО.
Някои американски уфолози пък твърдят, че правителството на САЩ умишлено прикрива информация за неидентифицирани летящи обекти. В края на 90-те години един бивш служител на "Зона 51", Скот Рейн, заяви пред американска телевизия, че в един от хангарите на базата има тела на извънземни.
В отговор на това американски официални лица обявиха Скот Рейн за луд. Да опровергава твърденията  му се включи дори тогавашния щатски президент Бил Клинтън. Боб Лазар зададе уместен въпрос в интервю пред The New York Times: "А защо, уважаемият президент тръгна да опровергава думите на един луд? ! "
През последните десетилетия в небето над Невада летящите чинии вече са нещо съвсем нормално. Според жителите на малкия град Остин през 1997 година в ясно небе е имало необичаен феномен. Няколко летящи обекти, неестествено светли, са прелетяли над пустинята с висока скорост от юг на север.
Какво в действителност се случва в тайнствената военна база "Зона 51"? Отговорът явно е достояние само на малцина...
Зона 51 - Дълбоко под земята
Една от най-големите загадки, свързани с евентуалното присъствие на извънземните на Земята, е така нареченият Зона 51 в Невада. По-долу ще видите показанията на полк. Били Фей Уудуард от американските ВВС...
Пристигане и Въвеждане.
Работих в Зона 51 в Невада от 28 януари 1971г. до 1982г. През тези години посетих шест пъти кухата вътрешност на Земята, която е 800 мили под повърхността и.
При пристигането в Зона 51 бях информиран за съществуването на тунели под него. Скоро след това срещнах няколко извънземни оператори на подземните совалки, които бяха високи от 4 до 4,5 метра. Тунелите, които прекосяват вътрешността на Земята, са били построени от цивилизация, която е съществувала тук много, много отдавна.
Веднага след постъпването ми на работа в Зона 51 се запознах с работата на съоръженията. Казаха ми, че първите 15 нива под земята са били направени от хора и че нивата 16-27 са прокопани много по-рано. Никой от земните хора не е участвал в тяхното изграждане. Ние само помагаме в обслужването им.
Моят баща служеше в базата в Розуел. Заради това помоли да бъда назначен заедно с него в Пентагона. Там ми казаха, че "имаме нов гарнизон, който е в Зона 51, Невада". Обикновено го наричаха S-4.
Когато постъпих в Пентагона бях лейтенант. След това ме повишиха в старши лейтенант и най-изненадващо, само три седмици по късно ме направиха ... полковник, като ми казаха, че "трябва да имате поне чин полковник, за да ви изпратим в секретния Район 51".
В обекта има поне 150 000 души персонал, от които 85 на сто са военни, а 15 на сто - цивилни. След пристигането ми ме закараха в подземните съоръжения и не видях дневна светлина през следващите 11,5 години.
Тунелите и Совалките
Стените на тунелите са изключително гладки. Все едно, че са прокарали стъклена епруветка в топка глина. Толкова гладки са стените. Стените на залите пък са покрити с нещо като мрамор, но реално това са някакви метални непробиваеми субстанции. Повърхността им не може да бъде пробита даже с диамантена сонда или лазер.
Тунелите са достатъчно широки, за да могат в тях да се разминават две совалки по 5 метра. Тръгвайки от Зона 51 едните се насочват към Тихия Океан (350 мили западно от Монтерей, където под водата има пирамида). Други совалки се насочват към базата под планината Чайен.
Дължината на големите совалки е около 400 метра. Живеещите в земята ги използват за превозване на голям брой същества, хора и каквото и да било, много бързо. Малките совалки са дълги около 20 метра. С тях обикновено се движих и аз. Скоростта на совалките е по-голяма от скоростта на звука. Те стигат от Зона 51 до вътрешността на земята за по-малко от 10 минути. 5-6 минути и вече сме там.
Материалите, от които са направени совалките са от същата субстанция, от която беше обвивката на намерените извънземни кораби в района на Розуел. Совалките се движат чрез електромагнитна сила, използваща магнитните полета. Операторите на совалките както споменах, са високи по 4 - 4,5 метра и по външен вид са като хората, но са много по-развити и комуникират чрез телепатия. Тяхното мнение за човечеството е тревожно, тъй като разбират в колко погрешна насока се развиваме.
Във вътрешната земя има седем цивилизации, които са управлявани според принципите на хармонията. Техните знания в областта на медицината са феноменални. Според моя водач Зора, който беше на възраст поне 150 000 години, много от хората са с произход от "вътрешната земя".
Има седем равнища на разделение, като съществата и оборудването са допускани според тяхното равнище. Входовете към равнището дайстват като врати за влизане или излизане към кухата вътрешност на Земята.
Има повече от един Бермудски триъгълник до Флорида. Единият е до езерото Ери, други до бреговете на Мексико и Япония. Те са наричани "тихи зони". Тези врати дават възможност на съществата от вътрешността да излизат и влизат обратно в Земята. Според тях всички планети са кухи.
За да се определи къде се намира входът към "вътрешната земя" се нуждаете само от компас. Той се върти така като че стоите на Северния полюс, именно над входа на тунелите към "вътрешната земя.
СЪЖАЛЯВАМ, НО МИ ИЗТРИХА ФИЛМА
Николай Николов

ПОДОБРЕТЕ ЗНАНИЯТА СИ ЗА СКАЙП. ТРИКОВЕ СЪС СКАЙП!.

Така…! Може би знаете но нека и аз да ви кажа. Ако веднъж напишете потребителско име в Скайп, то името винаги се появява наред с другите имена. Ако искате да не се появява /тоест и други хора ползват този компютър/, и ако искате да не триете хронологията, и желаете да видите всичките си  абонати които сте имали от началото до сега, независимо от колко години и искате, евентуално да ги добавите отново, то ще Ви дам няколко съвета. Отваряте „ "Изпълнение” или „run” /на английски/. Пишете на реда:  %AppData% , натискате Enter и се отваря една папка в която намирате папката "Skye". Кликвате два пъти с лява мишка върху нея и тя се отваря. Вътре в нея има 14 папки и още 6 файла от типа  Data Base File и един LCK файл от типа  XML документ. Той носи името config, и като го отворите пак с два клика, ще видите всички свои абонати които сте имали до сега!!! Ако искате да добавите някой, то просто копирате името му и го търсите в „добавяне на потребители”. После поисквате оторизация по стандартния начин. Ако искате да не виждат вашето потребителско име и да си скриете цялата хронология от други хора, то изрязвате папката с вашето потребителско име и я поставяте на някое място в компютъра, например в папката Windows, и после в някоя папка в нея, и то която си изберете  /за да не я намерят злонамерени хора/ например в System32, но всъщност няма значение в коя папка в папката Windows. Важно е да я запомните коя е, тоест името и! Това не се отразява на работата на компютъра, защото няма никаква софтуерна връзка с операционната ви система! После, когато искате да я ползвате отново, си я намерете и си я копирайте отново в директорията , по точно папката с име Skyрe от където я извадихте. Толкова, за сега от мен. Някога ще ви кажа как се разбива парола на чужд Скайп, което не е много лесно! Обаче сериозно ще се замисля дали да направя това, защото ми нарушава моралните принципи!

Николай Николов

Пътят на хората...

Ние, хората, с душата си вървим един Път, а с телата си, в живота на тия тела, вървим друг Път, който обаче само изглежда, че е различен.

Душата на човека е тая, която „първо върви”. Тя дава насоката на Пътя и стъпките по него, дори и на тия човеци, които живеят сякаш са я загубили и самите те са се изгубили в мрака на изживяването си. Душата на човека живее и „вижда” различно. Тя също си има „свой свят” в който съществува като душа и където е като „у дома си”. Този неин свят е нещо странно за нас, свикналите да гледаме на света, като твърдина, живот или смърт, страдание или болка. И все пак именно от Света на душата се управлява и живота ни като хора. Това става като душата на всеки човек управлява живота ни тук на земята, какъвто си го представяме и виждаме. Дори в този момент, сега да говорим, да сте точно вие тук, за да съм аз това което съм в този момент… да се случва всичко това, са били нужни много години на особени случвания, на събития, които сякаш изглеждат отделени, случайни, хаотични, умни или глупави, смешни или тъжни, безсмислени или поучителни… Помислете колко неща е трябвало да се случат вие двамата в този момент да сте тук. От колко много подробности и сякаш безкрайни малки неща е зависело вие сега да сте до мен. Тук, на това място, по този начин, с тия очи да ме гледате…
Така душата на човека живее в свят, където живеят всички човешки души. И там те се „разбират” и са взаимно преплетени в особени връзки, по един магичен начин. А тия връзки тук, на земята, в нашия познат живот, се превръщат в познанства, приятелства, омраза или обич, между деца и родители, между напълно непознати и неизвестни хора, или пък такива живеещи заедно… за определено време. Всички промени, развития или западане, всички случки в живота на човека, първо се случват в света на душите ни. И като се случат там, душите се свързват или разделят, или пък между тях остават връзки и чак след това се случват и тук, на Земята, в познатия ни живот.
С всичко това искам да кажа защо нишката на съдбата на всеки човек е онова, което е животът на душата – в нейния си свят на души. И като се говори за Път и Пътуващ, пътуването не е като да отидеш от едно село до друго, или да пътешестваш до непознати земи и народи, а е нещо съвсем различно. Защото където и да отидете, колкото и да вървите, всеки от вас носи душата със себе си и именно тази душа е онова което прави живота му. И ако нещо вътре във вас се бунтува, или пък остава неудовлетворено, дори да се опитате да избягате, няма къде да отидете. Защото където и да отидете, колкото и далече да е това, винаги ще носите душата в себе си. Защото душата ви дава крака и тя ви кара да се движите.
Някои хора са на по-високо духовно ниво, успяват да погледнат по-дълбоко в душата си и да чуят тънкия й глас. Понякога този глас е странен и се чува насън или достига до нас чрез думите на друг човек, чрез вятъра в гората, или пък с нашепването на листата. Когато този вътрешен глас иска да каже нещо, ще намери начин за това. Ако човек не го чува, душата се свързва с друга душа, която има връзка с този човек. Чрез нея той предава посланието си на човека. Ако човекът не е готов, дори по този заобиколен начин да получи това послание, ще се променят „случайности” в живота му, точно такива, от които той е зависим и той ще разбере.
Аз съм човекът, който ще ви каже неща, които всяка зряла душа вече е разбрала. И затова моите думи, независимо дали сте ги разбрали, ще останат във вас. И когато дойде времето, ще се „сътворят” в дела, в мотив да правите или не, да изберете или не. Аз съм само посланик, който се оставя да е използван от вашите души, чувам гласа им, повика им и се отзовавам на тях. Така някой ден и вие самите ще кажете или направите нещо, което да е породено от повика на друга душа.
Искам да ви кажа нещо и за „гласа” на душата във всеки един от вас. Когато егото е заслепило ума и чувствата на човека, когато е разпалило пожара на живот, потънал в изживяване, тогава гласът на душата се губи в толкова „шум”. В главите на всеки човек егото говори с разни гласове, случки, спомени, представи, мечти, рисувайки картини… Всичко това е преплетено с образите на родителите ви, приятели, „важни” хора или просто образи-фантазии. Този шум никога не спира. Егото се стреми да ви обсеби, бори се да бъде център на внимание и затова държи вратата към душата ви затворена, и вие не чувате гласа й.
Понякога се случва его-гласовете в главите ни да затихнат. Това като че ли става само, без ние да го правим. Но всъщност го прави душата ни. Тя прави така, че ние да изживеем нещо много силно, толкова разтърсващо, че умът да се обърка и дори за малко да се изключи. И дори да са само мигове, заедно с ума се изключват и тия гласове, с които той заглушава душата ни. Често в тези моменти, в главата на човек сякаш проблясва светлина и изведнъж той добива усещането, че някаква мъгла се разсейва и започва да вижда ясно и много надалеч. Изведнъж мислите му стават кристално ясни, той започва да вижда толкова много неща и прозира колко е голям светът, разбира скритите тайни, които движат него и вселената. Той сякаш проглежда с очите на Бог – вижда всичко, вижда надалеч в безкрая. Не чувства, не се страхува, не се тревожи за нищо…
Именно така живеят хората, които имат връзка с душата си. Хората които намират начин да накарат гласовете и очите на егото да станат слаби и по този начин да живеят с душата си един живот, сред хората, в тяло на човек. Това са хора, които чрез гласа на душата си различават в себе си Eгото и Aза. Но какво се случва в другите, които са просто „прекъснати”? Понеже тези мигове на тишина са редки или случайни, веднага след тях шумовете на ума се завръщат и прекъсването минава като нещо странно и необяснимо. Усещането е като за сън, който не можем да си спомним, нещо мъгляво, маскирано като мимолетна фантазия. Така хората не могат да разберат какво се е случило.
При някои хора душата им прави по-често такива „прекъсвания”. Те все повече започват да забелязват това прекъсване и то започва да привлича вниманието им. Това ги кара да се самонаблюдават и да опитват да запомнят какво им се случва. Осъзнаването на тези мигове на „прекъсване” започва да става все по-задълбочено и познато. Интересът на човек към тях става все по-значителен. Това се случва постепенно и се натрупва с времето.
Душата на човека не е Духът. Духът е нещо преди Душата. Духът е онова от което произлиза
самата душа, от което е изграден светът на душите, а оттам и човешкият свят. Духът пронизва всичко това. Светът на Душата е по-големия свят и заради това той управлява нашия свят. Именно така светът в който „живеят” душите на всички същества, а не само на хората, прави така, че да управлява и да се отразява в света, в който всички живеем. Каквото е отношението между света на душата и човешкия свят, такова е и на Духа спрямо света на Душата. Духът пронизва всички светове. И ако приемем, че всичко, за което говорихме, стои в една голяма къща с много чардаци, то на най-високия стои Духът, на по-ниския – светът на Душата, а на земята е човешкия свят, където живеят телата ни и който виждаме с очите си на хора. Важното е, че колкото по-висок е етажът, толкова това, което се намира на него, е по-широко и управлява долния етаж. Точно както царят в царството, който е на върха и управлява всички под него. Царските поданици и придворни управляват подчинени си. А най-отдолу, там където са селяните, няма по-ниско ниво и те няма кого да управляват. Тях ги управлява царят, чрез многото си придворни. Всички знаете, че понякога придворните се опитват да правят не това, което им е наредил царят. Те се опитват да бъдат нещо като царе на подчинените си. В света на егото това е възможно, но духът управлява всички светове, дори когато не разбираме това.
Хората, които започват да стават различни и по-задълбочени се замислят за всички тези неща. Независимо къде се намират, всички хора живеят вътре в себе си, по подобен начин и вътрешният свят е изграден от един материал. И хората, които започват да обръщат внимание на начина по който е направен вътрешния им свят, са тези, на които душата им все повече им напомня, че нейният глас е това, което чуват. И колкото човек е по-близо до себе си, толкова по-близо до душата си е. И той вече не само чува гласа й, а може и да гледа през нейните очи. Такива хора изглеждат странни в очите на хората около тях. Те виждат и чуват неща, които другите не могат и прозират през събитията. Често виждат неща преди да са станали, защото в света на душата нещата се случват предварително и едва тогава се случват в нашия свят.
Искам да ви кажа още нещо важно. Има нещо, което всяко дете, за да живее сред хората, за да е част от другите, прави със себе си. Когато то се ражда, вратата към душата му все още е отворена. Но после хората му насаждат един свят в който вратата към душата му все повече се затваря. Но колкото и да е заглушен гласът й тя присъства и го управлява. И това, което се случва, докато затваряме вратата, оставя в нас нишка. Чували ли сте за нишката на Ариадна? Всеки човек има такава нишка и с нейна помощ той може да се измъкне от лабиринта, който представлява неговият живот и да се спаси от Минотавъра, който е част от нас самите. Чрез тези легенди някои странници, са оставили следите на живота си. А „малките хора” ги пренасят като легенди, предания и митове, които пък сред тях са именно потребните. Така културата на груповите хора се използва за „преносител” и поле за следи на съвсем друг тип хора – на Хората-Странници. Тия следи могат да се разчетат после единствено от друг Странник. И да бъдат веднага разпознати – както смисъла, така и дълбочината.
И така - във всяко дете, във всеки човек, душата намира начин да намери пролука в света на Егото и да извести за себе си. Когато човек е „обърнат” към себе си може лесно да се научи да познава гласа на душата си, през вече споменатата ”нишка” която никога не може да се прекъсне. По тази „нишка” протича нещо от Душата, към света на Егото. Именно тогава се появява онова интересно нещо, което ще нарека Честност.
ЧЕСТНОСТТА е най-страшният враг на егото. Именно честността е това, което още от деца затваряме от другата страна на „вратата”. Всички ние живеем в свят, в който хората не са честни към себе си, а от тук и към другите. За да живеем в този свят се налага още от малки да се разделим с честността си. А тя е частица от душата ни. Когато едно дете, принудено от слабостта си, допусне да го възпитават, тогава най-важните за него хора – майка и баща, правят това за него. Това са най-важните неща за всяко дете, но то не може да осъзнае това, лесно се подмамва и оставя честността си в свят в който нея въобще я няма. Свят който съществува именно защото няма честност. Най-лесният начин да разберете това е чрез скритите неща. Вижте колко много пъти в живота ви се налага да криете различни неща от живота си. Мислите си, че го правите в името на едно или на друго нещо, но тайните на всеки човек тръгват от идеите му за света, от самия него. Тайните в човека, тайните между хората, тайните между народите и държавите, всичко е обхванато в тайни. Защото това е царството на лъжата. Няма човек, който тръгвайки по Пътя към себе си, да не е открил колко много лъжи трябва да изрича и да изживява, колко много тайни трябва да пази и да се прикрива. Целият свят при Егото е изграден от лъжа. Дори най-близките хора се лъжат помежду си, често без дори да осъзнават това. Това става, защото преди всичко не сме честни със себе си, защото сме загубили връзката с душата си и от многото лъжи вече преставаме да разбираме кога лъжем.
Още от малки се учим да лъжем, в името на желания, блянове или поради изгода. Лъжа е всяка религия, всеки ритуал, всяка отвлечена идея и приказка. Но ние, хората, имаме нещо в нас, което по някое време казва: „Какво правя? Защо трябва да го правя? В името на какво?” Лъжата на всеки човек се разпространява в целия свят и заедно с останалите лъжи от другите хора се сливат в голямата, световна лъжа. През целия си живот хората биват разкъсвани от лъжата, но не могат да спрат, защото тя е като коварна мрежа, от която не можеш да излезеш, щом веднъж си уловен. Когато излъжеш за пръв път, след това не можеш да си признаеш, после лъжеш, за да скриеш първата лъжа, после пак и пак. Но както се раждаме в света на лъжата, така всеки човек носи в себе си и „убиеца” на всички лъжи – честността. Егото на всеки човек живее най-добре в света на лъжата, защото то я създава.
Най-голямото предизвикателство за всеки човек е да стигне до точка, в която да си даде сметка, че не може повече да понесе безкрайното унищожително бреме на лъжата – най-вече към себе си.
Нито едно геройство, нито една битка, нито едно препятствие не може да бъде преодоляно, ако човек не успее да постави честността пред себе си и да я използва, за да се събуди за света на истината. Няма истина която да не започва с честност. Няма истина, която да не започва след спирането на тайните и криенето. Няма истина, която да не започва от това, че човек се открива, премахва границите си и го прави свободно, надмогвайки страха и ужаса от това. Още от деца на всеки от нас се вменява, че е грешка и е много опасно да си честен, открит и истински. Учени сме, че е ужасно да се разкрием и другите да видят какви сме, защото може да не ни одобрят. Заради това одобрение ние се разделяме на две части и се скриваме в тъмния си, затворен килер. Животът на човека е обречен да остане вечно разкъсан между „двете лица” с които живеем. Върху това е основано всяко страдание, всяка мъка, всеки конфликт. Нашият живот е лъжа, защото като скриваме нещо от нас в тъмния килер на сенките, другата част остава на светло, като лице пред другите хора. И именно това „лице” ние наричаме аз и тази маска живеем живота си. Но там, в скритите и сенчести места, живее друга част от нас, която е затворена и отхвърлена, но е жива. Тя също е наш аз, но макар и разделена от живота, участва в него подмолно и скрито. Всъщност ние го скриваме. Тъжното е, че след като се разделим и го скрием изпитваме болката от това разделяне. Започваме да трупаме живот и социални житейски умения, и постепенно всичко това се покрива с нов измислен свят, сред който да живее само „светлата” част от нас – тази, която е предпочетената от другите хора, ставаща и нашето лице пред света. Лице, което наричаме аз и му даваме силата да живее един разделен и измислен от нас разделен живот.
Това, че във всеки от нас живее едно ядро, което наричаме аз, но то е само разделена част, е основата на разделението на света сред хората.
Капана е още по-хитър – защото това, че сме разделени, прави така, че разделението в един човек, да го прави зависим от разделението при другия човек. Понеже остава за лице само една част, в нея остава следа, че тя не е цялото, остава една „недовършеност”. Остава един зов към възвръщане към цялото, към съединяването пак с предишното цяло. Обаче света предварително е сложил бариерата на страха там, вътре. И човекът преживява това разделение в себе си по два начина.
Първият е, че той остава недовършен. Все нещо му трябва, все усеща една празнота – именно заради липсващата част, което всъщност той самият е изрязал от себе си. Това усещане за празнота преминава в импулс, който да го компенсира. Така празнотата, поражда усещане за непълнота, за липса на нещо важно… и се появява естествения импулс, празното, липсата да се запълни. И човекът започва да запълва. най-простия и велик пример за вечното запълване на усещането за празнота се изразява в познатата на всички АЛЧНОСТ.
Няма нищо в живота на човек, което да не е подвластно на този силен първичен импулс – към запълване на празното. Обаче хитростта е, че това, че сме разделени и че живеем е свят на измислена лъжа, е тази непълнота, която усещаме в себе си, да прави празното винаги да го има – защото ние самите го поддържаме. И импулса, с който да го попълним винаги остава налице – и винаги и него го има. И непълнотата, почваща от разделението и лъжата, вечно е придружена от пораждащия се от нея импулс, да я запълним.
И второто – именно това, че ние хората живеем на групи, дава едно важно друго следствие – всяка част от нас, която наричаме аз, понеже е разделена и е налице импулс към запълване, взаимодейства със същото и у другите хора около нас. Така „частта” на един човек заради стремежа да се попълни, се среща със същото в друг човек, който пък има „различно лице, различна лъжа и се стреми да се допълни с различни неща”. Така хората помежду си образуват взаимодействие чрез своите части, които се стремят да се компенсират една спрямо друга. Ето това е основата на човешките отношения. На това се гради социалното битие между хората. И това го определя. Всички хора живеят заедно, защото ги обединява общите лъжи и разделението, което всеки от тях е принуден да направи, с идеята да оцелее. А всъщност оцеляването е само маска, с което прикрива факта, че заради потребностите си, е зависим от „другите”. И за да му ги дават те, си има цена. И условието е –даваме ти грижа, внимание, милувки, но само ако си угоден, („добър”). Това е първата сделка със себе си, заради която се разделяме. Заради нея, скриваме от себе си „неугодната” (лошата) част и оставяме да е лицето ни исканото от „другите” доброто-угодно на тях. И с това почваме живота ни сред лъжата. За тая „сделка” се говори още от древни времена и е казана със символни образи. Тя е вградена в легендите и митовете точно както горе казах за „нишката” на Ариадна. И защото както вече споменах, хората-деца това най-добре пренасят през поколенията.
По същия начин стои идеята за Сатаната и дявола, както и ангелите или вестителите. Но е много хитро завоалирана и много променена – за целите на Еговия свят. Най-интересното обаче е голямата лъжа за сатаната. Или ангела, който бил най-близкия до Бога. Най-умния, най-светлия от всички божии специални и издигнати синове. Но нещо се случило и той „възстанал”, защото чрез своята изключителност и вътрешна сияйност прозрял единствен една истина… Много важна истина…
И това е историята за човешкия стремеж към истината, за която няма цена, на която единствено можеш да се посветиш – единствено чрез своята честност. Измислиците за Дявола и Сатанаил после са украсени, като им се присвояват всички представи за злини, нещастия, беди, разрушения. И тази лъжа е прераснала като Ангела, който се опълчи срещу бог. Най-хитрото в това е подмяната на ролите на героите в тая история. Защото в основата на тази религиозна измислица стои една друга история, която също е намерила следите си сред легендите и митовете – дори скрита зад религиозните текстове.
„Един ден сред света на лъжата един човек слезнал от небето. Изправил се сред хората и заявил – вие живеете в лъжа, лъжете себе си, после се лъжете помежду си. Направихте целия ви свят от лъжа, и забравихте бог. Така не оставихте бог да слезне сред вас, защото какъв ще е този бог, в свят от лъжа. Така и самия Бог ще стане лъжа. И го направихте лъжа, като написахте и съчинихте истории за лъжовното лице на Бог, дори и на местата на които лъжовно нарекохте "божии" храмове.
За да дойде бог сред вас е нужна истина… Има ли сред вас хора достойни за истината. Хора, достойни да си спомнят как някога оставихте истината за себе си и направихте един свят от лъжа, опитвайки се да живеете именно в него”
Това казал вестителя и зачакал. А хората, влюбени в света на лъжите си, веднага разбрали, че за да се извади истината, за да си припомнят честността, целия им свят ще се разруши. Целия свят изграден от лъжа, ще се срути… И хората живеещи сред този лъжовен свят, също ще се погубят. И не посмяли да изберат истината – за пореден път. И за да забравят това, за да остане света, скрили още по-добре тия думи, зад хиляди образни измислици. Сега разбирате ли чий БОГ е образа за който се говори в света на лъжата? Чий е гласа който слушате, когато ви говори "тоя вашия бог".
Оттогава те нарекли този небесен пратеник „разрушителя на светове” и подменили образа му със образите от своите си страхове. И този избор, тази възможност е непрекъснато вътре в душата на всеки човек – още от зачатието си… а дори и преди него.
Сега разбрахте ли защо ЕДИНСТВЕНИЯ ХРАМ в който може да ДОЙДЕ БОГ, е тоя на храма на душата, изграден от честност и безпощадна откровеност. И да е заживян животк пропит и пронизан именно от ЧЕСТНОСТТА - като копието и стоителя на ЖИВОТ ОТ ИСТИНА.
Това е храма на честния човек - честен пред себе си, и чак тогава достоен да погледне онази своя част, на която другите невиждащи нарекли БОГ.

Николай Николов

КРИТИТЕ ОТ НАС ТАЙНИ. ХИПОФИЗА, МЕЛАТОНИН, ВИТАМИН В-17, ММС, СОДА ЗА ХЛЯБ, ЗЕОЛИТ И…

НАЙ - НАПРЕД ИСКАМ ДА ВИ КАЖА, ЧЕ ЩЕ ИМАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ВИДИТЕ ФИЛМА: "THE 2012 ENIGMA", BY DAVID WILCOCK С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ. АКО СЛУЧАЙНО НЕ ВИ ИЗЛЯЗАТ СУБТИТРИТЕ, ТО НАТИСНЕТЕ НАЙ ЛЯВОТО ПРАВОЪГЪЛНИЧЕ ДОЛУ В ДЯСНАТА СТРАНА НА ЛЕНТАТА ПОД ФИЛМА И ПОД НЕГО ЩЕ СЕ ПОЯВИ ЧЕРВЕНА ЧЕРТИЧКА ВЪПРЕКИ, ЧЕ СЪМ ВИ ГИ ПУСНАЛ, НО СТАВАТ И ГРЕШКИ...
В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ГОДИНА МОЖЕ БИ, ВИ ПОДНАСЯХ БАВНО НЯКОЙ НЕЩА  КОИТО УМИШЛЕНО СЕ КРИЯТ ОТ НАС, И ОСНОВНАТА ПРИЧИНА Е ПЕЧАЛБАТА НА ФАРМАЦЕВТИЧНИТЕ МОНОПОЛИ И ЖЕЛАНИЕТО НА ГРУПА ОТ ОКОЛО 300 „ЧОВЕКА”, ДА СА ГОСПОДАРИ НА ХОРАТА ОТ ЦЯЛАТА ЗЕМЯ И СТРЕМЕЖЪТ ИМ ДА НАМАЛЯТ ПО ВСЯКАКЪВ ВЪЗМОЖЕН НАЧИН НАСЕЛЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА ДО  ОКОЛО 500 МИЛИОНА, ДО ЕДИН МИЛИАРД! ТОЗИ ПЪКЛЕН ПЛАН, ПОТИСКАЙКИ ВСИЧКО ЧОВЕШКО В ТЕЗИ „ХОРА”  ВЪРВИ  ОТ ПРЕДИ ХИЛЯДА И МАЛКО ПОВЕЧЕ ГОДИНИ ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО НА ЦАР ДАВИД. С НАПРЕДВАНЕТО НА ТЕХНОЛОГИИТЕ СТАВА ВСЕ ПО - РЕАЛЕН И ВИЕ ГО ВИЖДАТЕ ВСЕ ПО ЯСНО ВСЕКИ ДЕН! ЗА ТЯХ НИЕ СМЕ РАБОТНИ ЕДИНИЦИ, ГОИ, ЧОВЕШКИ РЕСУРС ИЛИ КАЗАНО С ЕДНА ДУМА – РОБИ!

ЩЕ ВИ ОБЕДИНЯ В ЕДНА СТАТИЯ ТЕМАТА ЗА ХИПОФИЗНАТА ЖЛЕЗА (НАРИЧАНА ОЩЕ „ТРЕТОТО ОКО”) И МЕЛАТОНИНЪТ, КОЙТО СЕ ПРОИЗВЕЖДА ОТ НЕЯ. ТОЙ Е ХОРМОН, НОРМАЛНОТО НАЛИЧИЕ НА КОЙТО ПРЕМАХВА ЗАБОЛЯВАНЕТО  ДЕПРЕСИЯ И НИ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ, ЧАСТ ОТ ХРАНАТА НИ ДА Е СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА. РЕГУЛИРАЙКИ НЕВРОМЕДИАТОРА СЕРОТОНИН, НИ ОСИГУРЯВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ЧЕСТВАМЕ ЩАСТЛИВИ, ДА СПИМ СПОКОЙНО И НОРМАЛНО И ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ВЪЗСТАНОВЕНИ И БОДРИ,  НО ЗА ТОВА МАЛКО ПО-НАДОЛУ В СТАТИЯТА.  ОТНОСНО ВИТАМИН В-17 МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ – ТУК, ЗА  СОДА БИКАРБОНАТ – ТУК, и ТУК, ЗА ММС – ТУК И ТУК,  ЗА ЗЕОЛИТА – ТУК,   ЗА ЙОДА – ТУК, И ТАКА НАТАТЪК, И ТАКА НАТАТЪК...

А СЕГА НЕКА ДА ЗАПОЧНЕМ ТОВА ЗА КОЕТО ВИ ПИСАХ В ПЪРВИТЕ РЕДОВЕ:

Множество древни вярвания и традиции твърдят, че в центъра на човешкия мозък се е стаила една физическа жлеза, чрез която се приемат и предават телепатични мисли и образи. Тази миниатюрна жлеза с формата на шишарка е известна на медицината като епифиза, или епифизна жлеза, и има размерите на грахово зърно. Дори латинското й наименование произлиза от думата „ртеа", което означава „шишарка". Културите на древния свят посвещават голяма част от усилията си на претворяването на изображението на шишарката и систематично ги използват в най-добрите си творби. Питагор, Платон, Ямблих, Декарт и други пишат за тази жлеза с огромно преклонение. Често я определят като седалището на душата. Очевидно е, че това „трето око" приема впечатления директно от Вселенското енергийно поле. Макар и засега да не сме успели да проумеем как точно сработва този механизъм, това в никакъв случай не означава, че древните са грешили.
Епифизата — ендокринна жлеза с размерите на грахово зърно, разположена в геометричния център на мозъка, се превръща в обект на преклонение за много култури.
Обърнете внимание на приликата й с шишарка.
Ако трябва да бъдем точни, епифизната жлеза не е част от мозъка, тоест, тя не е защитена от мозъчната тъкан. Намира се в приблизителния геометричен център на мозъчната маса, притежава кух интериор, пълен с водниста течност, и получава повече кръв, отколкото която и да е друга част на тялото освен бъбреците.
Тъй като епифизата не е защитена от бариерата на мозъчната тъкан, с течение на времето течността във вътрешността й събира все по-голямо количество минерални отлагания, или „мозъчен пясък", с оптичните и химически качества на емайла на зъбите ни. На рентгенова снимка или ядрено-магнитен резонанс това калциране се вижда като подобна на кост маса в центъра на мозъците ни. Лекарите използват това твърдо бяло струпване, за да определят дали имаме мозъчен тумор. Ако бялата точка изглежда на скенера като избутана към някоя от двете части на мозъка, това им подсказва, че туморът е променил формата на мозъка.
Както и в документалния филм „Енигмата 2012", шишарките са едни от най-често Срещаните изображения в свещеното изкуство и архитектурата на народите по целия свят са безсъмнено символи на преклонение пред епифизната жлеза. Това е един изумителен феномен, който досега не е получил адекватното си обяснение. Една християнска статия със заглавие „Езичниците обичат шишарките и ги използват непрекъснато в изкуството си." предоставя редица илюстрации, доказващи основната теза:
*Бронзова скулптура на ръка от мистичния култ към Дионисий в късната Римска империя има шишарка на палеца, както и други странни символи.
*Скулптура на мексикански бог го представя с шишарки и ела в ръката.
*Жезълът на египетския бог на слънцето Озирис в музея в Торино, Италия, има две „змии кундалини", които се преплитат и обръщат глави към шишарка на върха.
*Асирийско-вавилонският крилат бог Тамуз се изобразява с шишарка в ръка.
*Гръцкият бог Дионисий носи жезъл с шишарка на върха,символизираща плодовитостта.
*Бакхус - римският бог на веселието и пиянството, също носи жезъл с шишарка.
*Католическият папа носи жезъл с шишарка, разположена
точно над мястото на ръката му, а от нея нагоре жезълът представлява стилизиран дънер на дърво.
*Множество римокатолически свещници, орнаменти, свещени декорации и архитектурни елементи съдържат шишарка като свой ключов елемент.
*Най-голямата скулптура на шишарка в света се намира на площада пред Ватикана - в Двора на
шишарката.
Папа Бенедикт XVI, държащ папския жезъл с шишарката, очевидно символизираща

способността му да се свързва с по-висш разум чрез епифизната жлеза.
Във филма „Енигмата 2012" изтъква също така, че златната погребална маска на цар Тот представлява уреус, или „змията кундалини", излизаща от челото му точно от точката, зад която се намира епифизната жлеза. Издигнатата кръгла област между веждите на повечето от статуите на Буда символизират съвсем недвусмислено третото око. Косата на Буда също обикновено се представя във формата на стилизирана шишарка. Почти всички индийски богове и богини се изобразяват с бинди, или трето око между веждите. Мнозина индуси носят този символ и до ден днешен. Косата на индийския бог Шива също прилича на стилизирана епифизна жлеза, а около врата му се увиват „змиите кундалини".
След като излезе филмът „Енигмата 2012",





се откри една скулптура на индианския бог Кетцалкоатъл, представяща го като излизащ от устата на змия, а тялото на змията се увива във формата на епифизната жлеза. В същата скулптура Кетцалкоатъл носи огърлица от шишарки. И което е още по-интересното, от долната част на шишарките очевидно излизат енергийни вълни. Устата на змията обгръща лицето на бога по същия начин, по който изглеждат шлемовете на съвременните астронавти. Освен това, ако се загледаме с изображенията в храма на Кетцалкоатъл в Теотихуан, не е трудно да разпознаем множеството шишарки, издълбани до главите на змиите.

Мелатонинът, 5-метокси-N-ацетилтриптамин, е хормон, присъстващ в организмите на всички живи същества от водораслите до човека в нива, променящи се в ежедневен цикъл. При висшите животни мелатонинът се произвежда от пинеалоцитите в епифизата (разположена в мозъка), а също и от ретината и стомашно-чревния тракт. Той се синтезира естествено от аминокиселината триптофан (чрез синтез на серотонин) от ензима 5-хидроксиндол-O-метилтрансфераза.

Много биологически ефекти на мелатонина се осъществяват чрез активиране на мелатониновите рецептори, а други възникват в резултат от ролята му на широко разпространен и много силен антиоксидант със специална роля в предпазването на ядрената и митохондриална ДНК. Мелатонин се синтезира и от различни растениякато ориз, а и за погълнатият мелатонин е показано, че е способен да достигне местата за свързване на мелатонина в мозъците на бозайниците и да се свърже с тях.

Производството на мелатонин от епифизата е под влияние на супрахиазмалното ядро на хипоталамуса, което приема информация от ретината за ежедневната смяна на светлина и мрак. Този сигнал е част от системата, регулираща денонощния цикъл, но супрахиазмалното ядро е това, което управлява дневния цикъл в повечето компоненти на паракринната и ендокринната системи, а не мелатониновият сигнал (както е приемано в миналото). Мелатонинът, произведен в епифизата действа като ендокринен хормон, тъй като се отделя в кръвта, докато мелатонинът, произведен от ретината и стомашно-червния тракт действа като паракринен хормон.

Мелатонинът е медиатор, производен на серотонина. Той се съдържа в епифизата. Мелатонинът предизвиква концентриране на пигментните гранули около ядрото и пигметните клетки на кожата. Неговата секреция е слаба през деня, а се увеличава на тъмно, но значението на мелатонина за пигментацията на кожата при бозайниците е незначително. Мелатонинът е мощен антиоксидант и подпомага за унищожаването на вредните радикали в организма. Това му свойство е довело до названието му "хормон на младостта", тъй като мелатонинът подпомага съня и подобрява неговите качества. А както е известно сънят е този, който помага на организма да се възстанови след уморителен ден и е доказано, че: "Сънят е здраве!".

Николай Николов

АНТАРКТИДА – ТАЙНАТА НА ЛЕДЕНИЯТ КОНТИНЕНТ.

През 2012 г. учени от целия свят станаха свидетели на природен феномен на Антарктида, който трудно може да се обясни. Това е така нареченият "Леден пръст на смъртта", който превръща всичко до което се докосне в лед. Какви други тайни, са скрити от човешкото познание в ледения континент? Портала към вътрешната част на Земята, която отдавна се знае, че е куха с океани и слънце в центъра и?! И още неща….Защо се крият от хората? Това е само началото. Приятно гледане!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ТАЙНИТЕ НА НИКОЛА ТЕСЛА - КЪДЕ СА ТЕ?!

!

Този и останалите документални филми тук са за важни времена и цифри в историята, исторически места и обекти. Археология, наука, и теории на конспирацията. Темите на тези филми са разнообразни и покриват почти всичко, включително древната история на Рим, Елада, природата, планетата Земя, Слънчевата система, вселената, воините, телевизията, илюминантите, Зона 51, серийните убийци, паранормалното, култовете, пространството, извънземните, НЛО, Ануаките, сатанинските ритуали, религия, и други феномени.

ЩЕ ВИ ПУСНА ВАРИАНТ НА ФИЛМА И НА АНГЛИЙСКИ, ЗА ТЕЗИ КОИТО НЕ ЗНАЯТ ДРУГ ЕЗИК!

THIS DOCUMENTARY AND THE REST OF THE DOCUMENTARIES HERE ARE ABOUT IMPORTANT TIMES AND FIGURES IN HISTORY, HISTORIC PLACES AND SITES, ARCHAEOLOGY, SCIENCE, CONSPIRACY THEORIES, AND EDUCATION.

THE TOPICS OF THESE VIDEO DOCUMENTARIES ARE VARIED AND COVER ALMOST EVERYTHING, INCLUDING ANCIENT HISTORY, ROME, GREECE, SCIENCE, TECHNOLOGY, NATURE, PLANET EARTH, THE SOLAR SYSTEM, THE UNIVERSE, WAR, SCIENCE, EDUCATION, TELEVISION, ARCHAEOLOGY, ILLUMINATI, AREA 51, SERIAL KILLERS, PARANORMAL, SUPERNATURAL, CULTS, GOVERNMENT COVER-UPS, CORRUPTION, MARTIAL ARTS, SPACE, ALIENS, UFOS, CONSPIRACY THEORIES, ANNUNAKI, NIBIRU, NEPHILIM, SATANIC RITUALS, RELIGION, STRANGE PHENOMENON

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ТАЙНИТЕ НА ЧЕРНО МОРЕ И НА НЕГОВИТЕ ДЪЛБИНИ

Черно море е обвито от тайни относно своето образуване! То е повишавало нивото си пред погледа на хората в доста кратък период от време. Погълнало е доста от древния свят и в неговите дълбини се крият доста тайни. Някога е достигало доста по-големи размери (побитите камъни) а някога изобщо го е нямало или е било твърде малко! За тайните които то крие под водите си и за разликите си от всички останали морета и по соленост и по съдържание на сероводород може да научите тук.



Николай Николов

"АНЕНЕРБЕ"

Аненербе ("Наследство на предците") била една от най-необикновените официални организации на 3-тия Райх.

Идеологическата основа на Аненербе положил Херман Вирт, издал през 1928 година книгата "Произход начовечеството". Той доказвал, че в корените на човечеството стоят две протораси. Нордическа, духовната раса на Севера, и гондвандическа, притежаваща неизменими инстинкти, Южна раса. Вирт твърдял: потомците на тези две раси са разпръснати из различните съвременни народи.

През 1933 година в Мюнхен се сътояла историчска изложба с името "Ahnenerbe", което означава "наследство на предците". Неин организатор бил Херман Вирт. Сред експонатите имало най-древни рунически и проторуниески текстове. Които били датирани от Вирт на 12 хиляди години. Те били събирани в Палестина, в пещерите на Лабрадор, в Алпите - по целия свят.

Изложбата на Вирт посетил и самия Химлер. Той бил поразен от "нагледността" на доказателствата за произхода на нордическата раса. По това време СС, възникнала от малки охранителни отряди на партията, прераснала в ролята на защитничка на вожда. Тук вече се опитвали да поемат върху себе си защитата на нордическата раса в генетичен, духовен и мистичен план.

За това били необходими специални знания. И те ги търсили в миналото. И на 10 юли 1935 година по инициатива на райхсфюрера на СС Хенрих Химлер, расолога Рихард Валтер Дар, групенфюрера от СС и изследовател на древната германска история Хрман Вирт била основана Аненербе. Първоначално Аненербе била нещо като учебно-изследователско общество за изучаване на германската духовна праистория. Щаб квартирата била разположена в гр.Вайшенфелд, Бавария.

С удоволствие си спомняли легендата за свещенния Граал, даващ власт над целия свят. В СС се отнасяли към това не само като към красива легенда. А и Хитлер допускал, че Граала представлявал камък с рунически надписи. И те носели неизвестна мъдрост от миналото. Забравени познания с извънземен произход. Тези същите познания към които мечтали да се доберат и хората с черни униформи. По-късно есесовците предприели активно търсене на свещенния Граал. Следите ги завели в замъците на катарите. Експедицията ръководил Ото Ран, автор на антикатолическата книга "Кръстоносния поход срещу Граала" - за борбата на папския Рим срещу движението на катарите.

По едно време тръгнали дори слухове, че експедицията завиршила успешно. Но както изглежда не се потвърдили, а щурмбанфюрера от СС Ото Ран изчезнал загадъчно през 1938 година.

Но да се върнем към Аненербе...

Първоначално организацията била оглавявана от Херман Вирт и неговия заместник Фридрих Хилшер. Хилшер играел важна роля в създаването на тайната доктрина, извън която поста на следващия ръководител на Аненербе, ученика на Хилшер - Волфрам Зиверс, както и постовете на много други нацистки слуги и не само те, остава неразбираема.

В края на 1935 година Херман Вирт бил под домашен арест (Той прекарал под ключ цялото време до края на войната) и от 1937 председател на обществото станал Хенрих Химлер, къратором(рус.) на обществото - ректора от мюнхенския университет професор Валтер Вюрст, а генерален секретар - историка Волфрам Зиверс.

Аненербе действала толкова успешно, че през януари 1939 година Химлер я включил в състава на СС, я нейните ръководители влезли в личния щаб на райхсфюрера. В стремежа за по-тесни връзки с военните нужди на райха в Аненербе през 1940 година бил създаден "институт за приложни военни изследвания", за директор на който назначили същия щурмбанфюрер от СС (през 1945 година - щандартенфюрер) Виктор Зиверс.

Института за приложни военни изследвания се слял с отдела по етномология и института по генетика на растенията. Института имал следните организации:

- отделение по математика. Ръководител - Бозек. В работата му помагали 25 асистента от най-известните затворници от концентрационния лагер Ораниенбург. Задачи поставяли ВС, ВМФ, ВВС и Съвета за научни изследвания на райха.

- изследване на пектрина (рус.). Провеждал ги доктор Плетнер, щурбанфюрер от СС и лектор в Лайпцигския университет. Иследванията се съсредоточавали в използването на пектрина на глутаминнатакиселина като клиническо средство за съхранение на кръвта, асистент на Плетнер бил химикът - доктор Роберт Фейкс - еврей, затворник от концентрационния лагер в Дохау, а друг затворник - дипломирания инжинер Бром, отговарял за техническите въпроси. Лабораторията била в Шлахтерс до езерото в Констанца.

- експерименти по изследване на рака. Провеждал ги професор Хирт от университета в Тюрингия, член на любимите СС и член на партията. Смята се, че първи Хирт успял да отдели ракова клетка, използвайки флуорисцентна микроскопия и също успял да я унищожи благодарение на своя метод за лечение.

- изследвания по проблема на химическата война. Провеждали се в сътрудничество с професор Брандтъм (един от личните лекари на Хитлер) и прфесор Бикенбах от университета Натцвайлер в Страсбург. Така било открито, че подлежените на отравяне с газ LOST, се поддавали на лечение с използване на витаминна диета.

- експерименти по влиянието на ниските температури върху човека. Провеждал ги доктор Зигмунд Рашер в болницата Швабингер, Мюнхен. Рашер бил член на войските на СС и щабен лекар на германските ВВС. Според него, опитите по излседването на въздействието на въздушните височини върху летците отдавна било застинало в мъртва точка, било необходимо по-нататъшното им развитие с участието на живи хора. И той ги получил! Рашер бил член на войските СС и щабен лекар на германските ВВС.

За провеждане на височинни експерименти в концлагера Дахау били доставени специални барокамери, откъдето въздухът бил изтеглян така, както в реални условия при отсъствие на кислород и с ниско налягане, характерно за големите височини. Както станало известно на "Лекраския процес", през тези опити преминали около 200 затворници от Дахау. 80 от тях умрели веднага в барокамерите, а оцелелите били убити след това, за да не могат да разкажат за случилото се.

А скоро доктор Рашер започнал своите знаменити "експерименти по замразяване". Сега "изпитвали" затворниците по два начина: спускали ги в резервоар с ледена вода или ги оставяли голи на снега за цяла нощ.

Най-здравия издържал в ледената вода 100 минути, а най-хилавия само 53. Веднага щом била съставена "фаталната таблица", д-р Рашер получил от Химлер нова заповед: да се научи да връща "замразените" към живот. Райхсфюрерът не се съмнявал, че на доблестната немска Луфтвафе скоро ще се наложи да извършва принудителни кацания във водите на Северния Ледовит океан, да се приземяват върху скованите от ледове и жестоки студове брегове на Норвегия, Финландия или Северна Русия.

Общо в експериментите по "замразяване" били използвани 300 затворника от Дахау. 90 от тях умрели по време на опитите, част от "пациентите" полудели, а останалите били унищожени.

По неизвестни причини през 1944 година Рашер бил изпратен в концлагера в Бухенвалд. Официалната версия била че "прибягнали към лъжа в историята за призхода на децата им". Тоест, те просто излъгали фюрера, прекланящ се пред немския род, банално откраднали "своите" деца от детските домове.

В същото време, при каквото и да е сравнение, изявяването на достойнствата на една раса пред друга не може да се осъществи едностранно. Налаганата от нацистите концепция за "свръхчовека", най-напред трябвало да докаже и демонстрира уникалните духовни, физически и интелектуални възможности и особености на "истинските арийци".

А от това вече се подразбира аналогично провеждане по своята същност, на насоки и методики за изследвания над представители от "висшата раса". При това, както във всяка селекция, на експерименти трябва да бъдат подложени най-добрите отбрани "екземпляри".

В днешно време има свички основания да се предполага, че тъй наречената "нова концепция на волята" активно сработила в няколко особено засекретени военно-медицински учреждения, създадени в окупираните територии на Съветския Съюз, където чрез опити се изяснили достойнствата на "свръхчовека". Продължавали да се остсяват идеите за световно господство на арийската раса, най-добрите от най-добрите нейни представители офицери и войници от елитни военни части на Германия и родствените и по кръв държави, попаднали на последния в техния живот полигон.

практикували се нетрадиционни методи за получаване на знания - под действието на халюциногенни наркотици, в състояние на транс или контакт с Висши Неизвестни, или, както ги наричали, "Външни Умове".

За един от водещите специалисти на Аненербе в областа на черната магия бил смятан Карл-Мария Вилигут. Наричали го "Разпутин Химелер", заради голямото влияние на нацистката върхушка. Дори в официалните списъци на ръководителите на СС за 1936 година Вилигут бил под псевдоним. Той бил наричан групенфюрер Вайщорм (едно от имената на древногерманския бог Один).

Вилигут - специалистите го превеждат като "бог на волята". Съгласно терминологията на ариософите, това е синомим на понятието "падащ ангел". Или става дума за някакви "висши същества", демони, пренесли на Земята допълнителни знания.

Корените на родословното дърво на Вилигутите се губят в тъмнината на вековете. Най-напред герба на този род (с две свастики вътре) е запечатан в ръкописи от XIII век. При това, той е идентичен със герба на манджурките средновековни управници. Вилигутите от поколение на поколение предавали загадъчни плочки с древни текстове. Зашифрованата в тях информация съдържала описания на някакви езически ритуали. Зтова и през Средновековието е наложено на семейството папското проклятие.

Всички предложения да се унищожат проклетите текстове на Вилигутите били отхвърлени. Те буквално чакали да дойде дългоочаквания час. Вилигут поразявал Химлер с виденията на своята родова памет. Него го вълнували религиозните практики, системата за военна подготовка и законите на древните германци. Той съставил дори своеобразни мантри за целта.

През 1939-та година Вилигут се оттеглил. Той живял в самота все по-често в своето имение. Вярващите селяни незнайно защо смятали този генерал от СС, както и неговите предци, за таен германски крал. Карл-Мария Вилигут умрял през 1946 година. Той бил последния от прокълнатата фамилия.

Нацистите използвали и намерените с помощта на "Аненербе" старинни окултни "ключове" (формули, заклинания и др.), позволяващи да установяват контакт с "Чуждите". За "сеансите с боговете" били привличани най-опитните медиуми и кантактьори (Мария Оте и др.). За чистота на резултатите, експериментите се провеждали независимо в обществата "Туле" и "Врил". Твърди се, че някои окултни "ключове" сработили и по независими "канали" била получена почти идентична информация от техногенен характер. По-точно чертежи и описания на "летящи дискове", превизхождащи по своите характеристики цялата авиационна техника по онова време.

Особено внимание се отделяло за изучаването на механизмите за управление на човешкото поведение. Интензивни опити в тази област се провеждали в концлагера недалеч от мистичната цитадела на нацистите - замъка Вевелсбург, на който била отредена ролята на бъдещ център на империята на СС. В този замък, между другото, се провеждали мистични ритуали по подготовката за пристигането на земята на накой си "Човекобог". Хитлер, в този смисъл, бил далеч не първия, не най-добрия опит в тази посока. Според някои данни, на изследвания, проведени в рамките на "Аненербе", Германия изразходвала повече средства, отколкото САЩ за създаване на първата атомна бомба. И е трудно да предположим, че това са били наразни опити. Теоретиците на фашизма действително успели да създадат в недрата на германския народ психофизически взрив с небивала сила.

Може да изглежда странно, но нюрнбергския трибунал осъдил последния ръководител на "Аненербе" Волфрам Зиверс на смърт заедно с представители на елита на райха, макар в общия списък на СС щурмбанфюрера (полковник) да стоял на скомното 1082 място.

Разпитът на Зиверс в Нюрнберг бил за опитите на СС над затворници от концлагерите. Зиверс отрича своята връзка с това. Той говорил за Шабмала, Агарти, използвал окултни термини. В залата се разнесъл шум от недоумение. Най-накрая бившия полковник започва да разказва за един от основателите на "Аненербе", доктор Гилшер. Разпитът рязко се обръща...

Гилшер, който никой не е извикал в следствието, сам се явил в Нюрнберг за да свидетелства в полза на Зиверс. Давайки показания, той помолил за разрешение да съпроводи Зиверс до бесилката, и именно с него осъдения прочел молитвата от някакъв култ, за който никога не било споменато в процеса. Охранителите не могли да разберат нищо от странните движения и неразбираеми думи на есесовеца, приличащи на заклинания.

Не случайно философа Ернст Юнгер написал, че Гилшер - ни повече, ни по-малко - основал нова църква с нови обреди. Видимо, един от тях бил използван в камерата на смъртниците. Изучавайки известната книга на Лист "Мистериозния език на индогерманците", може с увереност да кажем, че Зиверс и Гилшер обръщали своите заклинания в стихове, издигайки ръце и произнасяйки древните магически думи "ар-эх-ис-ос-ур". Някаква свещена формула на вечността.

През 1939 година в Ню Йорк излязла книгата "Масонското наследство", авторите на която цитират един от обвинителите на съюзниците. Според неговите думи, от документите на Нюрнбергския процес съзнателно били иззети свидетелствата за ритуалните и окултни аспекти на Третия Райх. Освен всичко друго, вероятно, работата е в това, че през 1946 година Фонд Рокфелер отпуснал на САЩ 139.000 долара за това, да бъде представена на обществеността някаква официална версия за Втората Световна война, напълно скриваща, както окултно-мистическите постижения) на нацизма, така и фактическото установяване на нацисткия режим от американските банкери. Сред основните организации, предоставили пари за това била корпорацията Стандарт Ойл Рокфелер.

След войната част от архивите на "Аненербе" се оказали в САЩ и СССР, където били подложени на детайлно изучаване от сътрудници на специалните служби. Сред изучаващите тези архиви били и хора, работили над проекта "МК-ултра" и други аналогични проекти. Много сътрудници на "Аненербе" били принудени да се скрият от правосъдието в различни страни на света. Част от тях се оказали в Южна Америка. Тук предизвиква интерес следния факт, че в Чили, по време на управлението на Пиночет, спецслужбите провеждали опити със затворници, и мястото за провеждане била една скрита от външни погледи немска колония, където живеели много нацисти както от старото така и от новото поколение.

По-интересно е, че архива на "Аненербе" се оказал в СССР. През 1945 година войниците на Червената Армия, водейки ожесточени боеве в Долна Силезия, превзели старинния замък Алтан. Там били намерени огромно количество книги с някакви особени текстове. Това бил архива на "Аненербе". Изумителен концентрат на технологията на тайната политика - поемане на властта и манипулиране на хората. Документите напълнили 25 жп вагона. По скоро те съставили Особен архив на СССР. Интересно е, че значителна част от него, свързана с мистиката, на практика не била подложена на изучаване. Дори номерацията на много документи била направена чак когато били поискани за анализ през 90-те години.

Николай Николов