Заключението, до което се стига неизбежно благодарение на тези забележителни резултати е че, поне що се отнася до произхода на първичния източник на лъчение на разнообразните пространствени сфери, галактиките биха могли да попаднат сред малко по-различен набор фундаментални физични константи... Авторът приема необходимостта да признае съществуването на подобни „пространствени сфери" дори и в нашата местна галактическа система... Подобни сфери оказват огромно влияние върху геологични събития от рода на обръщания на геомагнитното поле които стават, докато Слънчевата система преминава границите, разделящи съседните пространствени сфери.
Това напълно потвърждава очакваното а по-точно, че можем да докажем наличието на пластове енергия в галактиката, които са в състояние напълно да трансформират Земята и Слънчевата система, докато преминават край нас, причинявайки осезаеми промени. Но тук не става въпрос за обръщания на геомагнитните полюси — по-важно е въздействието върху живота, тъй като по-голямата част от еволюционните събития в никакъв случай не са свързани с природни катаклизми.
Самият Тифт има свое виждане относно онова, което създава тези странни ефекти, а на фона на всичко за което говорим, резултатите са забележителни. Уилям Тифт очевидно не е запознат с физичния модел на Дюи Ларсън, но в крайна сметка стига до абсолютно същото заключение в стремежа си да обясни наблюдаваното: „Изводът е, че разглеждаме модел, базиращ се на съвместното съществуване на две триизмерни пространства - едното на времето, второто на пространството." И напълно независимо от Ларсън Тифт също прави подобно откритие. Нека се запознаем с още няколко негови идеи:
Квантовата физика се намира в тау-пространството, а конвенционалната динамика - в сигма-пространството. Макар засега да не съществува никаква формална математическа рамка за свързването на тези две пространства (или най-малкото такава, за която Тифт не е знаел по онова време), емпиричните данни са напълно съвместими с наблюденията. Това включва свойства, вариращи от масите и силите на нивото на фундаменталните частици, през квантирането на червеното изместване, та чак до космологичните ефекти на ниво Вселена. Като триизмерна количествена реалност, времето се оказва обещаващ обект за научни проучвания.
Думата „тау" означава „време", следователно Тифт използва почти същата терминология като „време-пространство", само дето е избрал да използва символиката на гръцките букви. В същия научен доклад той казва: „При определен космически радиус в тау-пространството всяка галактика се намира в специфично временно състояние, което променя на отделни стъпки." Моделът е невероятно елегантен. Като комбинираме изводите на Аспдън и Тифт разбираме, че поне на някакъв етап бихме могли да навлезем в новата пространствена сфера на тау-простраството, където материята и енергията - такива, каквито ги познаваме, „се сключват в малко по-различен набор фундаментални физични константи", а промените във временното състояние стават на отделни стъпки. Нито един от тези двама учени очевидно не си е давал сметка колко добре този модел обяснява циклите от по 26 и 62 милиона години, открити в данните от вкаменелостите които показват, че тези промени в потока на времето влияят не само на „фундаменталните физични константи" на материята и енергията, но и на биологичния живот.
anonymous
anonymous
Николай Николов
