вторник, 21 октомври 2014 г.

ФЛУОРИДНАТА ИЗМАМА! ПРОЧЕТЕТЕ И ВИЖТЕ СЛЕД ТОВА! - римейк



Прочетете текста и след това си пуснете филма  който е от три части! Вградил съм го с български субтитри, но ако срещнете проблеми, натеснете бутона СС и той трябва да се оцвети червено! Приятно четене и гледане!

ВИЖТЕ И ТУК:   





Флуора - F,  (Fluere )е деветият пореден  химически елемент от таблицата на Менделеев, с  атомна маса 18,998 403 2, температура на топене - 219,62 °C и температура на кипене - 188,12 °C. Флуорид, това е химично съединение на флуора. Най-често използваните флуориди с цел профилактика от кариес и други зъбни увреди са натриев флуорид, който е най-разпространен в България, и калаен флуорид. Флуорът, под формата на калциев флуорид (CaF2), е открит през 1529 г. от Георгиус Агрикола. Калциевият флуорид е вещество, използвано за подпомагане на топенето на металите и минералите.Флуорът е елемент от халогенната група, и с металите образува соли-халогениди. Той е единственият елемент, който под формата на киселина /HF/, разяжда стъклото.Този елемент не е можел да бъде изолиран много години поради неговата изключителна реактивност. С много трудности е отделян от някои негови компоненти, но веднага след това е атакувал оставащите материали на съединението. Чак през 1886 г., след 74 години на постоянни опити, Анри Муасан успява да изолира химичния елемент флуор. Това му носи през 1906 г. Нобелова награда за химия. Флуорът реагира с почти всички елементи, дори с тежките благородни газове.
Първото комерсиално използване на флуора е проектът „Манхатън“ за създаването на атомна бомба през Втората световна война. За да бъдат разделени двата изотопа на урана — U-235 и U-238 — е използван уранов хексафлуорид (UF6).
Флуороапатитът Ca5(PO4)3F образува кристали, които се включват в емайла на зъбите и му придават по-висока киселинна устойчивост. Флуоридите - натриев, амониев, калаен - се използват в пасти, разтвори или гелове за зъби с цел предпазване от кариес.
В действителност Флуорида е токсичен отпадък, основна съставка на отровата за плъхове и един от най-големите замърсители на околната среда след студената война.  Но според правителствената и корпоративна пропаганда флуорида е много полезен за зъбите и костите на хората, затова ни го слагат във водата и пастите за зъби.
• Флуоридите причиняват артрит.
• Флуоридите са канцерогенни - чрез увреждане на генетичния материал на клетката, в която влизат. Повече от 10 000 души умират всяка година от рак, дължащ се на флуориди.
• Проучванията на учени от различни страни показват, че прилагането на флуориди води до намаляване на интелигентността и подтискане волята на човека. При бебета и деца нарушенията са в развитието на мозъка, увреждане на моторната функция, способността за обучение, спадане коефициентът на интелигентност.
• Високите концентрации флуорид нарушават нормалното протичане на ензимните процеси в тялото, което допринася за нарушения в метаболизма. Това води до риск от редица заболявания (алергии, рак, Алцхаймер).
• През 1993 г. NRC (Националнят съвет за научни изследвания, САЩ) признава, че до 80% от децата в райони с флуорирана вода имат зъбна флуороза - бели, жълти или кафяви петна по зъбите.
При дневен прием над 2,5 mg се развива флуороза на зъбите, и има вероятност за остеосклероза.


Николай Николов

 

СЛЪНЧЕВИ ПЛАТНА - част трета


Продължение от публикацията която се намира - ТУК!

Въпреки че физиката, на която се основава едно слънче­во платно е достатъчно проста напредъкът в действител­ното създаване на слънчево платно, което може да бъде из­пратено в Космоса, е непостоянен. През 2004 г. една японс­ка ракета разгърна успешно две малки прототипни слънче­ви платна в Космоса. През 2005 г. Планетарното общество, Космос Студиос и Руската академия на науките изстреляха космическото платно „Космос 1“ от подводница в Баренцово море, но неговата ракета носител „Волна“ не постигна успех и платното не излезе в орбита. (Един предишен опит със суборбитално платно също се провали през 2001 годи­на.) Но през февруари 2006 г. слънчево платно с дължина 1метра  беше изпратено успешно в орбита от японска ­ракета  М-V, въпреки че платното не се разтвори напълно.
Напредъкът в технологията на слънчевите платна е мъ­чително бавен, но защитниците им имат още една идея, ко­ято може да ги отведе при звездите: изграждането на огромна батарея от лазери на Луната, която да изстрелва интен­зивни лъчи от лазерна светлина към слънчево платно, да­вайки му възможност да се отправи към най-близката звез­да. Физиката на подобно междупланетарно слънчево плат­но е наистина обезсърчаваща. Самото платно би трябвало да има диаметър от стотици мили и да бъде конструирано изцяло в открития космос. Човек ще трябва да изгради хи­ляди мощни лазери на Луната, като всеки от тях трябва да бъде в състояние да изстрелва лъчи в продължение на пери­оди, вариращи от няколко години до десетилетия. (По една експертна оценка ще се наложи да бъдат изстрелвани ла­зерни лъчи, които надминават хиляда пъти сегашната об­ща енергийна мощност на планетата Земя.)
На хартия подобно мамутско светлинно платно би могло да бъде в състояние да се движи със скорост, наполовина по-малка от скоростта на светлината. На такова слънчево плат­но ще му трябват само осем години или горе-долу толкова време, за да стигне до близките звезди. Предимството на та­кава система за задвижване е, че тя може да използва гото­ва технология. Не е необходимо да бъдат откривани нови закони на физиката, за да бъде създадено такова слънчево платно. Но главните проблеми са в областта на икономика­та и техниката. Инженерните проблеми при създаването на платно с диаметър от стотици мили, което се енергизира от хиляди мощни лазери, разположени на Луната, са страш­ни, тъй като изискват технология, която ще бъде разрабо­тена най-рано след век. (Един проблем пред междупланетарното слънчево платно е завръщането. Човек ще трябва Да изгради втора батарея от лазери на далечна луна, за да отправи летателния апарат към Земята. Или може би корабът ще може да се завърти бързо около една звезда, използвайки я като прашка, за да получи достатъчно ускорение за обратното пътуване. Тогава лазерите на Луната ще бъдат използвани, за да намалят скоростта на платното, за да мо­же то да кацне на Земята.)
И тогава идваме до идеята за създаване на постояннотоков реактивен двигател използващ ядрен синтез. За него ще ви разкажа в следващатата публикация.
Следва продължение…….

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

СЛЪНЦЕТО СТОИ САМО НАД БЪЛГАРИЯ!

Уникален кадър на Валя Балканска, докато пее “Излел е Дельо хайдутин” в малката класна стая.

Често си мисля за пътя - за този, който извървяваме всеки ден до работа и за този, за който сме изпратени тук. Мисля си и за знаците от съдбата, за леките повеи на вятъра, които ни насочват в една или друга посока и за това, че е единственото важно нещо, в което трябва да се вслушваме са вътрешните ни гласове. 
Попаднах на филм за пътя на песента „Излел е Делю Хайдутин". Наистина невероятна история за това, че  ако човек е роден за нещо и е готов да го преследва, то нещата просто се случват. Валя Балканска, в чието изпълнение "Излел е Делю хайдутин" лети из космоса е родена в малко селце. При първото си излизане на сцена се плаши и се връща обратно зад  кулисите, но учителят й я хваща за ръка и излизат заедно на сцената.  На 18-годишна възраст, тайно от родителите си отива на прослушване и я взимат в ансамбъл "Родопа". Така Валя става певица.
 През 1988 година, след излъчването на американския филм "Космос" по БНТ тя първо разбира, че песента в нейно изпълнение звучи във филма, а после и че се рее в космоса.  Как се случва ли? Песента е част от плоча с български народни песни, която селекторите на златната плоча случайно откриват в музикален магазин в Ню Йорк. Самата плоча е записана от Мартин Кенинг, който през 1965 година чува Валя Балканска в Копривщица и решава, че трябва да запише песента. Макар и да е бил убеждаван, че друг трябва да я изпълни той решава, че ще звучи точно в нейно изпълнение. Песента е записана, а по-късно влиза в селекцията на две плочи с български народни песни. Когато се разбира, че българската песен е част от Златната плоча, която носи послание от цялата Земя, в България цари всенародна гордост. Има статии с гръмки заглавия, едно от които е "Само слънцето стои над България". 
 Умишлено пропуснах нещо много важно. По паспорт Валя Балканска се казва Фейме Кестебекова. Родена е в семейство с турско самосъзнание. На 18-годишна възраст хвърля забрадката и казва, че е българка, затова и отива тайно на прослушване, а от дома си е изпратена не с благословия, а с клетва. Няма българин, който да не знае коя е тя и да не се гордее с великия и глас. 
 На 13-ти октомври 2014 год. в България набиха бременна жена, чийто мъж й  казва "обичам те" на английски. Тук няма да има фактология.
Това е. 
 Днес се запознах с историята на две послания и на два свята. На този, който с надежда изпраща културното си наследство и позволява да бъде опознат и на този, който отказва. Отказва да приеме, че цветовете обагрят света ни, а различните нюанси ни обогатяват. Запознах се с една история и с една случка, след време и двете ще са фактически събития от миналото. Едното носещо надежда за контакт, а другото ... подклаждащо омраза.
  Това е животът. Случки и история или случки, които се превръщат в история.
lentata.com

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ 

µ ≤ ЕНЕРГИЯТА НА НУЛЕВАТА ТОЧКА ≤ µ

Научете и вижте за съществуването на такава енергия, която променя хода на времето! 

Приятно гледане!


Николай Николов.

понеделник, 20 октомври 2014 г.

ЙОННИ И ПЛАЗМЕННИ ДВИГАТЕЛИ

За разлика от химическите ракети йонните двигатели не предизвикват внезапен драматичен взрив от свръх горещи газове, които задвижват конвенционалните ракети. Всъщност тяхната тяга често се измерва в десетки грамове. Ако бъдат поставени върху маса на Земята, те са прека­лено слаби, за да помръднат. Но това, което им липсва в тя­гата, те наваксват напълно с трайността си, защото могат да действат в течение на години във вакуума на открития космос. Типичният йонен двигател изглежда като вътрешността на телевизионна тръба. Една гореща жичка нагорещявана от електрически ток, който създава лъч от йонизирани атоми от рода на ксеноновите, който изскача от края на ракетата. Вместо да зависят от взрив на горещ експлозивен газ йонните двигатели зависят от тънка, но постоянна струя йони.  Йонният тласкач NSTAR в откри­тия космос на борда на успешната сонда „Дийп Спейс 1“, която бе изстреляна през 1998 година. Двигателят действа общо 678 дни, поставяйки нов рекорд в своя клас. Европейската космическа агенция също тества йонен двигател на своята сонда „Смарт 1“. Японската космическа    сонда „Хаябуса” която прелетя край един астероид, бе захранвана с енергията на четири ксеноновийонни двигателя. Въпреки, че не е ефектен, йонният двигател ще бъде в състояние да изпъл­нява дългосрочни мисии (които не са спешни) между плане­тите. На практика един ден йонните двигател могат да станат коня на междупланетния транспорт. По-мощна версия на йонния двигател е плазменият дви­гател  например VASIMR (Изменяема специфична импулсна   магнитоплазмена ракета), която използва мощна струя от  плазма, за да се задвижи в Космоса. Проектиран от астронавта инженер Франклин Чанг-Диас, двигателят из­ползва радиовълни и магнитни полета, за да нагорещява водороден газ до температура един милион градуса по Целзий. Свръх горещата плазма след това се изхвърля от края на ракетата, придавайки значителна тяга. Прототипи на този двигател вече са били конструирани на Земята, въпре­ки,  че никога в Космоса не е бил изпращан някой от тях. Ин­женерите се надяват плазменият двигател да бъде използ­ван за захранването с енергия на мисия до Марс, което ще намали значително времето за пътуване до тази планета свеждайки го до няколко месеца. Някои устройства използ­ват слънчева енергия, за да енергизират плазмата в двига­теля, а други - делението на атома (което създава безпокойс­тва за безопасността, тъй като включва разполагането на големи количества ядрени материали на кораби, които мо­гат да претърпят инцидент в космоса). Но нито йонният, нито плазменият двигател VASIMR разполагат с достатъчно енергия, за да ни отведат до звез­дите. За тази цел ни трябва съвсем нов тип задвижващи ус­тройства. Сериозна пречка пред проектирането на междуз­везден кораб е изумителното количество гориво, което е не­обходимо за извършването на пътуване дори до най-близ­ката звезда, както и продължителният период от време, пре­ди корабът да стигне до своята далечна дестинация.  Едно предложение, което може да реши тези проблеми, е слънчевото платно. То използва факта, че слънчевата свет­лина упражнява много слабо, но постоянно налягане, кое­то е достатъчно за задвижването на огромно платно през Космоса. Идеята за слънчевото платно е била формулирана за първи път от големия астроном Йохан Кеплер в трак­тата му от 1611 г. Somnium („Сън“)………
Следва продължение…………..
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПРЕДСТОЯЩИ КАТАСТРОФИ

Поетът Робърт Фрост задал въпроса дали Земята ще приключи съществуването си в огън или лед. Използвай­ки законите на физиката, можем да направим едно логично предсказание за това как светът ще приключи същес­твуването си в случай на ката по естествени причини.
В хилядолетен мащаб една опасност за човешката цивилизация е настъпването на нова ледникова епоха. Последната ледникова епоха е завършила преди 10 000 години. Когато настъпи следващата, а това ще стане в рамките на пе­риод, вариращ от 10 000 до 20 000 години, по-голямата частп от Северна Америка може да бъде покрита с лед, дебел половин миля (ок. 900 м). Човешката цивилизация е процъфтявала в рамките на неотдавнашния съвсем малък междледников период, когато Земята е била необичайно топла, но подобен цикъл не може да продължава вечно.
В течение на милиони години големи метеорити или ко­мети, които се сблъскват със Земята биха могли да имат опустошително въздействие. Последният голям сблъсък с небесно тяло е станал преди 65 милиона години, когато обект с диаметър около 11,5 км се блъснал в полуостров Юкатан, днешно Мексико създавайки кратер с диаметър около. 324 км и изтривайки от лицето на планетата динозаврите, които до този момент били доминиращата форма на живот на Земята. Според този времеви мащаб има вероятност да настъпи друг кос­мически сблъсък.
След милиарди години Слънцето постепенно ще се уголе­ми и ще погълне Земята. Слън­цето ще повиши температурата си с приблизително 10 про­цента през следващия милиард години, изгаряйки повърхността на Земята. То ще погълне напълно планетата след 5 милиарда години, когато ще се превърне в гигантска черве­на звезда. Земята наистина ще попадне в атмосферата на Слънцето.
След десетки милиарди години и Слънцето, и Галакти­ката Млечен път ще загинат. Когато нашето Слънце из­черпи своето водородно/хелиево гориво, ще се свие във формата на съвсем малка звезда - бяло джудже, и посте­пенно ще се охлади, докато стане отломък от черни термо­ядрени отпадъци, който ще се носи безцелно в космичес­кия вакуум. Накрая ГалактикатаМлечен път ще се сблъска със съседната галактика Андромеда, която е много по- голяма от нашата. Спиралните ръкави на Млечния път ще се откъснат и е напълно възможно Слънцето да отлети дъл­боко в Космоса. Черните дупки в центъра на двете галактики ще изпълнят танц на смъртта преди окончателния им сблъсък и сливане.
Като се има предвид обстоятелството, че един ден човечес­твото трябва да избяга от Слънчевата система на близките звезди за да оцелее или да загине, въпросът, който стои пред нас е как да стигнем до там. Най-близката звездна система - Алфа от Кентавър се намира на разстояние от надсветлинни години. Конвенционалните ракети с химично задвиж­ване едва достигат скорост 72 000 км/час. При тази скорост на тях ще им бъдат необходими 70 000 години само за да посетят най-близката звезда.
При анализа на днешната космическа програма можем да установим, че има огромна дупка между нашите жалки днешни възможности и изискванията, стоящи пред един истински междузвезден кораб, който би могъл да ни даде възможност да започнем да изследваме Вселената. От изс­ледването на Луната в началото на 70-те години на XX в. нашата космическа програма за полети с екипаж  астронавти в орбита само на 540 км над Земята в Космическата совалка и Международната кос­мическа станция. NASA планира да проправи път за космическия кораб „Орион“, който най-сетне ще върне астронавтите на Луната през 2020 г., след петдесетгодишно прекъсване. Според плана трябва да бъде създадена постоянна база на Луната, обитавана от хора. След това може да бъде предприета мисия с екипаж до Марс.
Очевидно трябва да бъде измислен нов вид ракетно устройство ако се налага да стигнем някога до звездите. Или трябва да повишим радикално тягата на нашите ракети, или трябва да увеличим времето на действието им. Една голяма химическа ракета например може да има тяга от няколко милиона килограма, но тя изгаря само за няколко минути. За разлика от нея други ракетни устройства като йонния двигател могат да имат слаба тяга, но да действат в продължение на години в открития космос. В случая с ракетната техника костенурката печели състезанието със заека.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ……


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ