понеделник, 1 септември 2014 г.

КАКВА Е ТАЙНАТА СКРИТА ОКОЛО ЕГИПЕТСКИТЕ ПИРАМИДИ


Съществува един документ: „Изумрудените таблици на бога Тот”.
За тези таблици е написано много. Ще Ви приведа един цитат: /преводът е мой за което се извинявам/.

Сега ще ти съобщя знамение, по - древно, даже от мисълта на твоята раса. Знай ти, че ние сме Велика раса имала и имаща знания, който са много повече от човешките. Мъдростта ние получихме от раси родени от звездите - мъдрост и знания на много превъзхождащи човешките. Долу при нас са слизали майстори на мъдростта, също много повече превъзхождащи нас, както аз теб. Записвай ти сега докато ти давам мъдрост. Използвай това и ще бъдеш свободен.
Знай ти, че с пирамидите създадох Ключове, които ще ти покажат пътя в живота. Да, рисувай, ти, линия от големия образ създаден от мен, към върха на пирамидата построена като порта. Рисувай ти от другата пирамида но в същото направление и ъгъл. Копай там и търси това, което съм скрил. Там ще намериш подземен вход където има тайни скрити още преди
вие да станете хора
.”



Тука точно ни е показано положението на оставеното ни „наследство”, къде и на каква дълбочина.
И още един важен въпрос.
Ако намерим „наследството”, то трябва ли да го отваряме? Няма ли да отворим приготвената за нас „кутия на Пандора”? Древногръцкият мит звучи за нас като предупреждение। Когато Пандора отворила съда, връчен и от боговете, в който били заключени всички човешки пороци и нещастия, по земята се разпространили болести и бедствия. Само надеждата останала тъй като Пандора затворила капака. Така хората били лишени даже от надежда за по добър живот.

Може всичко да е съобразено с неимоверното любопитство на хората? Трябва да помним, тука ние имаме работа с далеч по развита цивилизация. Затова трябва добре да си отговорим на някои въпроси. Къде са се дянали тези умници? А ние сме оцелели, защо?

Стрелките на часовника в Гиза са спрели в момент на ужасна катастрофа, в момента на гибелта на велика цивилизация.
Николай Николов

ТАЙНАТА НА КИВОТЪТ - ЧАСТ ТРЕТА

ДРЕВНИТЕ ТЪРСАЧИ НА ИЗГУБЕНИЯ КИВОТ



Подобни са съвпаденията и с историческите личности, превърнали в смисъл на живота си търсенето на свещен предмет, символ на божествени сили или наследство. Такива са Аменхотеп ІV /Ахенатон/, Бодуен дьо Бурк /Бодуен ІІ/, Галахад – рицар на Крал Артур, катарският маг Есклармонд дьо Фуа, Иниго Лопес де Лойола /по-познат като основател на Ордена на йезуитете Игнацио Лойола/. Обективно погледнато, главната цел на търсенията им вероятно е един действително съществуващ обект, който има способността да активира хипокампуса в човешкия мозък, областта, свързана с човешкото подсъзнание. Подобно устройство може да е било изобретено хилядолетия преди съвременната наука да стигне до идеята, че това е възможно. Сега няма да се спираме отново на смайващите постижения на Древните – като доказателство, че някои от уменията им не са достигнати и днес. Ала не “кутията”, обкована със злато, а съдържанието й е още по-интересно. Кристал, зареден с високи енергии?

"Възможно е още в древни времена необразованите островитяни /ранните лемурийци?/ да са открили въз основа на наблюдения, че има пряка връзка между активираните кристали и промените в човешкото съзнание, както личи от съществуващите ритуални практики". В планините на Юта и в Колорадо индианците от народността юте от племето ункомпагре все още събират пиезоелектрически кварцови кристали за своите ритуали. Същото са правели лемурийците от Тихия океан, силно земетръсен район, наричан Огнения пръстен, които наблюдавали в продължение на много години отношенията на кристалите с геофизичните сили и човешката духовност. Митичните предания за Те пито те Кура на Великденския остров, Похаку о Кане на Хавай, Пуна Му в Нова Зеландия, японския Канаме иши, перуанския Пайпикала и тибетския Чинтамани, както и сред много други общества от тихоокеанското крайбрежие на Америка през Полинезия и Микронезия до Австралия и Азия, свидетелстват, че древните народи са използвали определени камъни, заради способността им да резонират със земните и психическите вибрации.


Н.Рьорих стига до Чинтамани, няколко къса от него лежат в колекции. Ако приемем, че Кивотът продължава да действа скрит под земята на Лурд, “чудесата” и неговото “умерено проявление” в психотропен аспект не е ли благословия за хилядите вярващи?


КРАДЦИ, А НЕ СТРОИТЕЛИ НА КИВОТА


“Към края на ІV хилядолетие пр.Хр. приближаването на четири комети и метеоритният залп, който се изсипва върху земята, нанася огромни щети на почти всяка съществуваща през този период цивилизация. Макар че жителите на Атлантида събират сили и започват наново да градят своя свят, учените от острова решават на всяка цена да предотвратят или поне да ограничат унищожителните последици от евентуален бъдещ природен катаклизъм. Те изобретяват голям кристал, камъка Туаои, главната част от геодезичен механизъм, който трябвало да преобразува сеизмичната енергия в електрическа. Провеждайки наблюдения върху планетата, атлантите установяват, че абсолютният център на Земята се намира в делтата на Нил и точно там е идеалното местоположение на техния преобразувател. Преместват се там и заедно с местното население осъществяват колосалния проект по строежа на преобразувателя, монтиран в “саркофага” в погребалната камера в Голямата пирамида – съществена инженерна част от уреда. Впрочем, макар също в несигурна от геологическо естество зона, династичното общество на Египет под управлението на фараоните и с помощта на геодезичното съоръжение на атлантите, съществува успешно през следващите 1800 години.” – това е теорията на авторите. Тя се развива още по-шокиращо.


Фараонът Ахенатон премества кристалния кондензатор в новата си столица Хоризонта на Атон, 17 години по-късно бившият военачалник Ейе връща камъка /кристала/ Бенбен в Пирамидата. Някъде ок.1227 г. пр.Хр., възползвайки се от настъпилия хаос при нашествието на морските народи в Египет, бившият съветник на фараона и бивш жрец /т.е. посветен в тайната грамотен човек от върхушката/ Рамозе Хаментеру прониква в пирамидата и открадва камъка. Налага му се, заедно с последователите си, да бяга в пустинята, понесъл със себе си Бенбен: събитие, отразено много векове по-късно в Библията в книга “Изход”. В нея се описва изработването на Ковчега на завета, който на практика е съд, хранилище, в което бил поставен откраднатия камък. Един от еврейските водачи, Исус Навин, превръща кивота в оръжие и го използва с огромен успех срещу различни цели в прехода към Обетованата земя. Кристалният кондензатор обаче проявява непостоянната си природа и убива много хора, евреи и неевреи. Пленен е от филистимците и е върнат. Соломон издига първия храм за Арон ха Берит, както бил известен сред евреите египетският Бенбен. Преди победата на вавилонците, които през 587 г.пр.Хр. завземат и ограбват града, Кивотът е прехвърлен в специално изкопана шахта в тайно помещение под храма, където остава скрит поне 1714 години. Тогава първите девет членове на Ордена на тамплиерите, благодарение на сведенията на един равин, установяват местоположението на ковчега под джамията Ал Акса в Храмовата планина на хълма Мория и го изнасят тайно. Фландрия, катедралата в Шартр и катарската крепост Монсегюр са вероятните му последни пребивавания. През 1244 г., когато кралската армия на кръстоносния поход срещу катарите накрая завзема замъка, артефакта-уред /с вероятно отдавна угаснало действие/ отново е изнесен.


ПО СЛЕДИТЕ НА… ИНДИАНА ДЖОУНС


Последното споменаване в Стария завет, че Ковчегът на завета се пази в Йерусалимския храм е за 622 г.пр.Хр. А Патрик Бърн пише: “Всичките ми проучвания водеха до един и същи извод, а именно, че той все още съществува.”


Греъм Филипс е почти сигурен, че това, което Йеремия укрива нейде из отвесните каньони близо до Петра, е онова, което изтласканите кръстоносци прибират от храма в Едом. Как иначе ще се намерят три от 12-те камъка от нагръдника. Бърн счита, че ударът на френския крал Филип IV Хубави и послушния му папа Климент срещу тамплиерите е продиктуван тъкмо от желанието му да намери и присвои не просто богатствата им – а конкретно кивота. И вероятно тогава той е укрит за последен път във вече не библейската човешка история. Филипс вярва в съхранения Ковчег на завета, Бърн е още по-голям оптимист. Той прогнозира “появата” му най-късно в идните 3-4 години. Дали за да ни спаси от края на света?


В търсенето на изгубения кивот Патрик Бърн отхвърля тезата на Андрюс и Шеленбергер, че тялото на Иисус Христос се намира на определено място /в Карду/, защото “немислимо е толкова много римокатолически църкви да са подравнени с тялото на Христос, само за да отрекат възнесението му. Има само един артефакт, който би накарал хората да строят църквите си обърнати към него, и това е Свещеният кивот.” А той, може би, засега, е някъде измежду църквите в Рен льо Шато, Пеш Карду, Бонферан или “Сент Мадлен” в Троа. Според скицата на Сониер /не всичко в “Шифърът на Леонардо” е измислено!/ и според книгата на Патрик Бърн.


Кивотът като геосеизмичен преобразувател пък е историята на Джоузеф и Бодуан… А проклятията над израилевото потомство се увеличават: не стига, че предали Месията, че той пък може и да не е възкръснал, ами и Бенбен-а на атлантите от Египет откраднали. Покоят и благоденствието, които им е донесъл са силно относителни.

С любезното съдействие на Емил Братанов

Николай николов

ТАЙНАТА НА КИВОТЪТ - ЧАСТ ВТОРА

КИВОТЪТ КАТО КОНДЕНЗАТОР НА СЕИЗМИЧНА ЕНЕРГИЯ



Емил Братанов

Прер.и доп.от публ.в сп.Усури


Възстановената история на Камъка на съдбата от Лемурия и Атлантида /пренасян след големите циклични тектонични катастрофи от един континент на друг, чак до Египет в няколко хиляди години по-близката човешка история/, до изчезването му след падането на Монсегюр е един ясен и недвусмислен разказ за авторите – проследяващи тъкмо такава вероятна хронология. По-нетрадиционна този път е отправната точка – много далеч назад в съществуването на цивилизации, които до днес не са еднозначно признати. Но изглеждат толкова вероятни за неортодоскалната наука, колкото самия Египет или древна Елада. И веднага да отбележим: всичко това превръща Кивотът в нещо различно от библейската “радиостанция” на Бога, поръчана на водача на Израилтянския народ при лутането към Обетованата земя. Всъщност, в изследването на Джоузеф и Бодуан /самата тя - далечен потомък на владетеля, основал Ордена на тамплиерите/, ударението е поставено не изобщо върху “кутията” за скрижалите, а заровено в съдържанието й; един кристал, най-малкото, “работил” хилядолетия в саркофага на Царя в Голямата пирамида /също “кутия” с подобни пропорции и обем, но каменна/ като енергиен кондензатор на геофизични енергии, опазвал долината на Нил от природни бедствия, които унищожили Лемурия и Атлантида.


След превземането на крепостта на катарите, историята на свещения обект поема в няколко различни посоки, много от които напълно възможни, защото на различни места се появяват повече от един кивот или други подобни граали. Ковчегът на завета се оказва и камъкът Туаои, донесен от атлантите, за да възстановят цивилизацията си в делтата на Нил, което го прави най-великия мощен кристал, сътворяван някога. А той е и камъкът Бенбен от Голямата пирамида и сетне свещеният Граал на тамплиерите.

КИВОТЪТ КАТО МИТОВЕТЕ ЗА ЛЕТЯЩИТЕ БОГОВЕ


Зависи наистина от избраната отправна точка на търсенията. Ако се “отървем” от Библията – една съмнителна компилация, обслужваща неприкрити интереси за господство и подчинение; и потърсим “световно” присъствие на божествени магически артефакти, картината ще ни напомни онази с наличните по всяко кътче на планетата ни древни предания за летящите Богове, уменията и обещанията им.

Откриването на почти еднакви устни предания сред народи, отдалечени един от друг на хиляди километри и години, може да означава само едно, твърдят авторите: “…че всички те говорят за един и същ обект, физически артефакт, почитан като най-ценното нещо, което даденият народ можел да притежава. Това бил камък, обикновено скъпоценен, най-често кристал или метаморфна скала с кристални жили, почти винаги асоцииран със земетръсната активност, излъчващ силна светлина, и най-важното – притежаващ способността да осъществява пряка връзка между хората и божествената сила.” Всички имена, които получава този обект от народ в народ и от епоха през епоха, са свързани със светлината и отразяват неговите качества: Камъкът Феникс, Изумрудените скрижали, Съкровището, което изпълнява всички желания, Огненият камък, Сияещият трапецоедър, Пъпът на светлината, Слънчевият камък, лъчистият Граал, искрящият Арон ха Берит, Пъпният камък на митичния японски герой Кашима Даймиоджин. И превръщат местоположението му в “световна ос”, Пъп на света.


Посветил над 20 г. в търсене на Кивота, който е и Граала и още много неща, Франк Джоузеф намира безбройни съвпадения. “Свещеният обект винаги е имал специални пазители: атлантското братство на камъка Туаои, наблюдателите ростхау от платото Гиза, бдящите над Гирон Гагел – кристала на маите У Мамас, свещениците левити, служещи на Кивота на завета, тамплиерите, катарите, рицарите на Граала и Ордена на Гроба Господен, вилмаристите в Канада. Най-често те охранявали свещения си товар в централно ситуирана планинска област или подобна на такава структура или култово средище: Голямата пирамида, Хоризонта на Атон на Ахенатон, Делфийския оракул на върха на Парнас, Синайската долина, оракулът в Делос на планината Кинтос, Храмовата планина в Йерусалим, катедралата в Шартр, крепостта Монреал на Бодуен Първи и другия Монреал – на Анри дьо Вентадур и Жак Картие, катарския Монсегюр, Мунсалваш на Фот Ешенбах, Монсерат на Лойола.”

Със любезното съдействие на Емил Братанов 

Николай Николов 


@ НАСТЪПИ ВРЕМЕТО ДА ОПРАВИМ СТРАНАТА СИ! @


Хайде сега да се повеселим малко! Дойде време да покажа и себе си с прословутата метла на пук на цензурата на „Свежо”! Това е благодарение на моята приятелка от Интер - реклама от Словакия! 



НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

неделя, 31 август 2014 г.

Тайната на Кивотът - част първа


КИВОТЪТ: вероятно оръжие или каквото и да е.

През 1986 г. Франк Джоузеф, търсещ Кивота вече от 5 години, без да предположи, че следващите две десетилетия това издирване ще продължи с още по-упорита страст, се среща с медиум. Пита знае ли какво какво е Най-сакралния предмет от цялата човешка история. Тя отговаря: “Ковчегът на завета е нещо, за което всеки е чувал, но никоий не е сигурен какво точно представлява.”


“Искам да обясня в самото начало – пише много по-късно Джоузеф, - книгата не е резултат от някакви свръхестествени проникновения и търсения. Нищо не ми е било внушено от “Другия свят”, или поне не съзнателно. Споменах срещата с дамата, само защото тя ме наведе на някои мисли, които заслужават внимание. Както тя каза, наистина е “забележително”, че свещеният Ковчег на завета привлича хората масово в продължение на толкова дълго време, макар че за него се знае толкова малко.” Става въпрос за изследването на Джоузеф и Лаура Бодуан „Кивотът: Тайното оръжие на атлантите” /в България – ИК Кръгозор, прев.П.Мичева/.
КИВОТЪТ КАТО КОНВЕЙЕРЕН МОДЕЛ
Зачестиха оповестените книжовни търсения на свещенния сандък, непонятно защо. Но мнозина твърдят, че е дошло времето Кивотът да бъде изваден на показ за днешното Човечество, което го е заслужило, пък и има нужда от него. Лично аз започвам да схващам за кой Кивот става дума. Защото ще се окаже, че съществуват няколко, укрити, но не забравени, на няколко континента. И нито един от тях може да не е оригиналният. “Онова”, което предания, летопис и съвременни уреди укриват и откриват под един – претърпял съвременни катаклизми – хълм в САЩ на левия бряг на река Ембарас в руините на град Стрингтаун, макар и частна собственост, току-виж се оказало годния за разкопаване Кивот. Пак не лесно и не чак толкова бързо, но според Джоузеф и Бодуан, съвсем предстоящо. Отделен въпрос е кой /военните, учените или наистина цялото Човечество/ и кога ще разбере какво биха намерили там, затрупано от взрив, земетресения и наводнения. “Петното”, което дълбочинното сканиране разкрива, по размери и форма покрива лелеяната мечта на съвременните Индианаджоунсовци, пък и отговаря на местните легенди и част от намерена рисунка върху камък. С другите копия на безценния древен уред ще бъде значително по-трудно: в Гластънбъри Тор, в Близкия Изток, в Латинска Америка, из планините на Далечния Изток, в планината Меч в Япония /още едно предполагаемо копие/, под алпийски глетчер, на дъното на шахта край бреговете на Нова Скотия и още къде ли не /защото набелязаните му местонахождения изобщо не са намалели/. Надеждите за етиопския Кивот от Аксум, който, също е копие – ако съществува – ала направено в края на ІV в., са по-обнадеждаващи, но и те отлежават 15 столетия. Никога ли не сте се замисляли, че именно поне половин дузината места, където от векове търсят Кивота, може да подсказват, че “моделите” са повече от един.


С любезното съдействие на Емил Братанов
Прер.и доп.от публ.в сп.Усури
Николай Николв

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ЛУНАТА МОЖЕ БИ СЕ Е ВИЖДАЛА ПРЕДИ ВРЕМЕ?




Преди милиарди години Луната за последен път е гледала към нашата планета с онази своя част, която сме свикнали да наричаме "Тъмната половина", съобщава "Ню сайънтист". От тогава тази нейна страна не може да се наблюдава, тъй като земният спътник се е обърнал и сега извършва пълно завъртане около оста си за една обиколка покрай Земята и остава обърнат към нас с една и съща своя страна. Новото предположение бе подкрепено от анализ на разположението на лунните кратери, които са възникнали поради сблъсъци с по-малки космически тела. Предполага се, че именно удар на астероид е предизвикал обръщането.


Компютърен модел, анализиращ 46 лунни кратера, бе създаден от учените от Института по физика на Земята в Париж. Според предишни проучвания западното полукълбо на Луната, гледано от Земята, е получило с около 30% повече астероидни удари, отколкото източното полукълбо. Това се дължи на факта, че западната част на Луната се оказва предна при движението по орбитата и е значително по-изложена на “бомбардировка” от космоса. По същата причина предницата на автомобил, пътуващ в дъжд, се среща с повече дъждовни капки.
Когато учените сравнили възрастта на кратерите в двете хемисфери (за което използвали данни за последователността, в която изхвърленият при ударите материал се е отлагал на повърхността на Луната), те открили нещо неочаквано. Въпреки че по-скорошните кратери наистина били концентрирани в западната хемисфера, по-старите били съсредоточени в източната. Това води до сериозно подкрепеното предположение, че някога източното полукълбо на Луната е било обърнато напред по посока на движението.
Откритието добре се обяснява с мощен астероиден удар, който е превъртял Луната с около 180 градуса. Вероятно десетки хиляди години след него тя е продължила с отслабваща, видима от нашата планета ротация около оста си, докато се е установила в съвременното си положение. Проучване на образците от скали и парчета от космоса, събрани от кратерите, които са достатъчно големи, за да са кандидати за резултат от обърналия Луната сблъсък, показа, че мащабното събитие се е случило най-вероятно преди 3,9 милиарда години. Азиатските сонди, обикалящи над Луната сега, може да открият допълнителни кратери, които да хвърлят още светлина върху описаната хипотеза.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ