петък, 28 февруари 2014 г.

ДРУГИ ВСЕЛЕНИ

Учените винаги са предполагали, че е възможно да съществуват и други вселени освен нашата, но сега изглежда вече имат и доказателство за това.
От години циркулира теорията, с която учените винаги са предполагали, че е възможно да съществуват и други вселени освен нашата, но сега изглежда вече имат и доказателство за това.
От години циркулира теорията, че Вселената ни може да се опише като "мехурче". То вероятно не е едно-единствено, има и други вселени - мехурчета с друг набор от физични закони.
Знаете за така нареченото реликтово излъчване. Това е електромагнитно лъчение идващо от всички посоки на космоса и което се приема, че се е появило при Големия взрив с който започва самото съществуване на Вселената. Група учени водени от Стивън Фийни (Stephen Feeney) твърдят, че са открили нехарактерни области в полето на реликтовото лъчение, които теоретично може да са получени при сблъсък на нашето мехурче-вселена с други мехурчета. Има поне четири такива области, което говори за поне четири сблъсъка с други вселени.
Все още има много научна работа да се свърши докато се потвърди със сигурност това смело предположение, но ако наистина се окаже вярно, това ще е невероятно. Какви физични закони действат в другите вселени, има ли живот в тях, как си взаимодействат вселените при сблъсъците помежду си...


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

НОВАТА БАЛИСТИЧНА РАКЕТА НА РУСИЯ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СПРЯНА


Русия проведе успешни тестове на новата си интерконтинентална балистична ракета (ICBM). Руснаците нарекоха новата си ракета „убиец на противоракетна отбрана“, тъй като не може да бъде спряна от американското и европейско ПРО.
Ние успешно изпитахме междуконтиненталната балистична ракета, която аз наричам „убиец на ПРО”. Нито съвременните, нито бъдещите американски средства за противоракетна отбрана ще могат да спрат тази ракета от точно попадение, заяви вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин.
Макар и САЩ да се отказаха от позиционирането на ПРО в Румъния под натиска на Москва, то ядрената обсада, която са вдигнали срещу Русия си остава факт. Русия и САЩ спорят от години по този въпрос и най-вече ПРО-то на САЩ и НАТО в Източна Европа и може би тази ракета ще се окаже „руския отговор“, тъй като американците отказват да предоставят правна гаранция, че т.нар. „щит“ не е насочен срещу Русия. Те твърдят, че щита е срещу Иран.
Новата балистична ракета на Русия е сериозна заплаха за САЩ и Алианса. Най-вероятно след тестовете с прототипът тя ще бъде въведена на въоръжение между 2014-2015г.
Източник: wordpress.com


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ОТКОГА ЗЕМЯТА Е КРЪГЛА? - римейк

"Тъмните векове" са били тъмни само за Западна Европа. Всъщност за западняците "тъмни" са всички векове допреди 200-300 г.
Простата истина е била известна от дълбока древност из цял свят, знаели са я астролози и учени, пише го в Библията (книга Йов 26:7 - "... Прострял е Той север над празнотата, окачил е земята на нищо."), от край време древните календари на различни народи са прецизни и точни (за най - точен ЮНЕСКО признава древнобългарския).
Галилей и папа Урбан VІІІ доказали максимата, че когато спориш с идиот, всъщност спорят двама идиоти. Самият Галилей твърдял, че слънцето е неподвижно.Само в папския двор и неговите провинции - Западна, /ТОЕСТ ЗАПАДНАЛА/ Европа са направили голямото "откритие" преди няколко века. Затова, според западноевропейците, това било открито за пръв път от Галилей и Коперник и доказано от Магелан. Всъщност навсякъде, с изключение на това особено място - Западна Европа - хората са виждали, че когато един кораб се задава в пристанището, първо се вижда мачтата му - нещо, което няма как да стане, ако земята е равна.
В своя "Шестоднев", Йоан Екзарх аргументирано доказва, че земята е кръгла - нещо, което по негово време е било общоприето от векове. Творбата най вероятно е поръчана от цар Симеон преди 917 г., което ще рече, че по това време в България се е знаело за формата на земята.Още от древност се е знаело, че Земята има сферична форма. Нещо повече! Още 3 век пр. Хр. александрийският учен Ератостен успява да определи размерите на Земята (радиус, параметър на основно сечение и т.н.) по много любопитен метод.
Идеята, че земята била в центъра на вселената папския двор заема от Аристотеловата система, но наред с неговата има други древни астрономически системи, които не твърдят подобни глупости.
Любопитно е, че така стоят нещата с повечето "открития" на западноевропейците (като откриването на Америка, която открай време е известна на викинги и азиатци). Те са специалисти по откриването на неща, които са известни навсякъде другаде по света. Наистина тези неща никой друг преди тях не ги е откривал, по причина, че никъде другаде не се е налагало. И днес, когато прочетем изречение, писано от някой сноб по инерция, като: "Хората през средните векове не знаели...", е уместно да си уточним: кои хора?

Днес Земята отново е плоска, а в нейния център се намира Западна Европа!?   Всеки, които иска да се увери, трябва да чете авторите сноби и да разбере, че не е имало сапун, докато западняците не са започнали да се къпят, канализацията е била забравена, откакто я ползвали шумерите, докато Темза не се задръстила, културата се е появила през Ренесанса, а нациите са се появили, когато са ги измислили Наполеон и Бисмарк. Преди това такива неща е нямало и доказателството е, че западняците са ги открили.........

"СВЯТ ШИРОК - ДИВАНЕТА ВСЯКАКВИ!"

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

четвъртък, 27 февруари 2014 г.

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ. Част втора.


Страната Балхара
Сведения за тази българска държава срещаме в редица исторически извори. Първият книжовен паметник, написан на санскрит “Ведите”, по-точно в “Атхартва веда”, пише, че на север от Индия живеят народите булинги, балхики, врики, хунга и хети. В “Махабхарата” (VII – X в. пр. Хр) балхиките (болхики) болги са сред най-споменаваните имена – над седемдесет пъти. В “Латински анонимен хронограф” пише, че българите произлизат от сина на Ной-Зиези, а в арменската география “Ашхарацуиц” (VII век) българите, заедно с масагетите, са споменати като най-развитите народи в Централна Азия. От описанията, които има в тези и в други писмени източници, става ясно, че тази българска държава е обхващала планината Имеон (Памир, Хиндукуш, Тян Шан), земите на запад от нея, както и Таримската котловина, между северен Тибет и Тян Шан. На запад и югозапад са се намирали и други арийски народи, на североизток – хуните и на изток Китай. Нейната столица е бил град Балх (в днешен северен Афганистан), който е бил наричан “люлката на царете”. Българите оказват огромно културно влияние в тази част на света. През XVII в. пр. Хр. китайците заимстват от българите календара, както и различни строителни умения, познания в областта на военното изкуство. Около 1800 г. пр. Хр. ариите, идващи от Памир и Хиндукуш завладяват северна Индия. В индийските източници, държавата Балхара се е славела с бързоногите си коне и красиви бойни колесници. Отделна прослойка от българите са били духовни учители и пазители на знания (брахмани). След завладяването на северна Индия осъществяват жреческа власт и разделят обществото на три съставни части – жреци, военни, производители.
През IV в. пр. Хр. до Балхара достигат войските на Александър Велики. Въпреки че печели някои битки, на великия пълководец не се отдава да завладее трайно българската държава. В края на краищата, след като една македонска армия е изтребена до крак от българите, той е принуден да сключи мир, а десет хиляди от своите войници жени за местни девойки.
С течение на времето в Централна Азия настъпва постепенно засушаване на климата и плодородната някога Таримска котловина се превръща постепенно в пустиня. Тези климатични промени, както и натиска на засилващия се Китай, предизвикват огромни раздвижвания на човешки маси. Част от хуните се предвижват на юг и запад. Това създава напрежение в района на Балхара. Първи век след Христа, един от царете на Балхара, който бил син на Праипати Кардама предава царството на сина си Саса Бинду, а сам се преселва в Индия. Отишъл със своя народ в Мадхиядеша (дн. Мадхия Прадеш), основава град с името Пратиштам. От този преселил се бактрийски цар произлязла една нова индийска династия, която носела името Кардама. Тя управлявала до XI век, а владетелската титла била “балхара”. Друга част от българите, още през IV – III век пр. Хр. се придвижила към Европа, където в Поволжието и при Урал се срещнали с останалите някога тука арийци.
В Памир обаче, до X век се запазва княжество с име Бургар, за което ни съобщава Ибн Хаукал (X век), Ибн ал Асир – 1024 г. До същото откритие достига и академик Бартолд.
Стара Велика България

В “Именник на българските канове” пише, че българите са имали своя държава в Европа 515 години преди Аспаруховите българи да преминат Дунава (680 г.). Текстът гласи “Тези пет князе управляваха оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.” Тази българска държава възникнала през 165 г. в района на Кавказко-Черноморския басейн.
Арменският историк Мовсес Хоренаци (V век) пише, че още II в. пр. Хр. в Кавказ е имало българска земя.
В “География на Птоломей” (II век) е обозначено, че в земите на север от Черно море живее народ с името “буленсии”.
Подобни сведения откриваме в картата на Евсевий Хиероним (268 г.), а също и в летописите на Егише Вартапет (V век), Захарий Ритор (VI век), Михаил Сирийски (VII век).
Баварският историк Авентиус (XVI век) твърди, че българи и баварци имат общ произход и между V – I в. пр. Хр. са живели заедно в Кавказ. Такива сведения има и в хрониката на манастира Мелк.
В Кавказ и северното Черноморие са открити останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище, както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан. За създател на Стара Велика България се смята Авитохол, а неин последен владетел е Кубрат.
Още през IV век българи се заселват в Панония. По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат до Апенините и територията на днешна Франция. След смъртта на Атила в 453 г., българите започват системни нападения на земите на юг от Дунав, а от началото на VI век датират и първите трайни поселения на Балканския полуостров.
В края на VI век част от българските земи попадат под зависимост от западните тюрки. Тази зависимост е отхвърлена от Кубрат в началото на VII век. Братът на Кубрат Шамбат се отделя от Велика България и през периода 623 г. - 658г. създава държавата Дулоба със столица Киев. Разбит от франките, той се присъединява отново към брат си. След смъртта на Кубрат, в резултат на вътрешни междуособици, както и под натиска на хазарите, Стара Велика България се разпада. Аспарух създава Дунавска България, а брат му Боян (до 690г.) Черна България със столица Киев. Един от неговите потомци Джилки през 858г. премества столицата във Велики Болгар и става основоположник на Волжка България (до XVI в.).
Българските държави оставят дълбока следа в историческия процес с високоразвитата си организация и стройна уредба от норми, овладявайки пространството с добродетели като лоялност, търпимост, справедливост. Българската идея за държавност се оказва изключително жизнена. Въпреки преселенията и дори когато българските държави губят за дълго своята независимост, те отново възкръсват. В Европа българите създават втората след Римската империя държава, но като държавно устройство тя е коренно различна от гръко-римския модел - не е била робовладелска.  България е най-старата европейска държава, просъществувала повече от осемнадесет века под едно и също име. Тя е съхранена и до днес от българския народ. През 2003 г. се навършват 1838 години от създаването на Стара Велика България и 1323 години от основаването на Дунавска България.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

сряда, 26 февруари 2014 г.

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ. Част първа.


Корените на нашия народ трябва да се търсят няколко хиляди години назад след 681 г., която е определена като начало на българската държава. Българите са били духовната движещата сила на историческите събития разиграли се няколко хилядолетия преди Христа, а и след това. В световен мащаб, те са изиграли ролята на мъжкия принцип, който е "оплождал" древните народи с култура, религия и духовност. Нещо подобно се случва по време на събитията, разиграли се на Балканският полуостров през VI-VIII в., когато българите пренасят хилядолетните си културни и държавнически традиции и ги предават на славяните.
За скептиците ще посочим само древнобългарският календар, който е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизния! Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от древнобългарската! Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера!
Все повече назрява необходимостта от написването на истинската история на България.  Ще направим опит да осветлим някои факти от най-древната ни история, както и да разсеем някои от заблудите, които битуват в общественото съзнание.
Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453 г.). В края на шести век то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост?), от която го освобождава кана субиги – Кубрат и създава държава. Според официалната историография тя представлява племенен съюз, просъществувал има-няма, малко повече от тридесет години. От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Стара велика България. В края на седми век император Константин Погонат, едва успял да разбие арабите при Константинопол, потеглил начело на петдесет хилядна армия към делтата на р.Дунав, срещу “неголямата” войска на Аспарух. Там в продължение на няколко дни той не посмял да я нападне и се отправил към Несебър. Армията му пък била преследвана и избивана от “немногобройните” българи, яздещи дребни кончета от устието на р.Дунав до Варна. Не минали век-два и българите изчезнали сред славянското море.
Упоеният от подобни “исторически прозрения” днешен българин, изпада в недоумение, когато чуе твърдения, като това на покойния френски президент Франсоа Митеран, че “българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета” или на американския професор Норман Дейвис, че българите стоят “в ядрото на европейската цивилизация”.

Ако обаче надникнем в историческите извори от древността и средновековието, както и осланяйки се на последните археологични открития, ще видим, че българите са един от най-древните народи на земята. Притежавали са богати познания в областта на астрономията, строителството, земеделието, имали са своя писменост. Едно от най-големите им достойнства е, че навсякъде, където са спирали, са създавали държави със свое специфично устройство, с добре подредена административна и военна структура, и със съответните титли. 
Какво казват летописите на Волжка България!

През последните десетина години стана възможен достъпът до хрониките на волжките българи. Най-интересна информация откриваме в “Книга за хуните”, написана от Кул Гали (XII век) и в историческия сборник “Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши Иман (1680г.).
Според Кул Гали преди 35 хиляди години древните предци на българите населявали Волгоуралския район - наричали го Ара или Ура, а себе си - жители на Ура-ара (арийци). През ледниковата епоха арийците живели в пещерите на Урал. Те се занимавали с лов и се сражавали с “потомци на зли духове” – човекообразни маймуни (неандерталци?). Една такава пещера, използвана за жилище, по стените на която има рисунки на мамути, коне, носорози, се е запазила и до днес на територията на Башкортостан и се нарича Шулгенташ.
Живели през ледниковата епоха, българите се научили и станали най-добрите майстори в обработването на различни видове кожа. Това тяхно умение е било известно и през Средновековието.
Когато климатът се затоплил и ледниците се оттеглили на север, българите започнали да се заселват в равнините около р. Волга. Цялата Волжко-Камска система те наричали РА (Ранга, Раха). Българите запазили това име чак до XIII век, както и понятието Раил, означаващо Волжко-Камска земя, или Волгокамец. И след като напуснали Урал, арийците запазили почитта си към планините и пещерите. Те вярвали също, че Бог (древните българи го наричали Ерсу, Едфу, Тангра, Тара) се появява по планинските върхове. За тях той е създал добрите духове - дивовете.
Първата българска държава

Преди около петнадесет хиляди години седем арийски племена създават съюз, който наричат Идел (иде – седем, ел – племена). Първоначално арийците-иделци се занимавали с лов на мамути, елени (ямал), зубри (атбуга), пещерни мечки. Затова древните предци на българите уважавали силно опитния нощен ловец – вълка. По-късно те опитомили някои животни, между които и кучето, и станали скотовъдци. С течение на времето част от тях започнали да се занимават със земеделие и преминали към уседнал начин на живот. Започнали да строят градове. През лятото скотовъдците живеели във временни селища, грижейки се за животните, а през зимата всички се събирали в родово-племенните центрове – градовете.

Преди около четиринадесет хиляди години съюзът на седемте племена успял да постави под своя власт цялата територия на Ара-Ура и образувал държавата Идел, чийто първи владетел бил Шам (Сам). След създаването на държавата те започнали да се наричат българи (различните фонетични варианти на името са – бул, бал, болгар, българ, балкар, буляр, биляр, бухар, бояр и други), което означава “черноглави” или “вълчи хора”, а също в смисъл на “господар”, на “знаещ”, “мъдър” човек (хора). Те продължили да строят все по-големи градове, научили се да обработват глина, да добиват метали – мед, а по-късно и бронз.
През периода 1965-1998 г. с помощта на спътникови снимки руски учени откриват в района на Южен Урал и Западен Сибир цяла протоцивилизация, която е разположена на площ с размери 150 на 400 км. Досега там са открити 17 града с 21 крепости, както и много неукрепени селища. Най-древните селища са с овална форма - Алданско, Исиней-1, Берсаут, Кизилско, а по-късните са кръгли. Това са Аркаим, Исиней-2, Синташта, Саръм-сакла.

Най-голям интерес от тази “страна на градовете”, която има монументални отбранителни съоръжения с комуникативни системи и изключителна планировка, предизвиква тайнственият град Аркаим. Отговаряйки на официални запитвания от американска страна, руският археолог Г. Б. Зданович отговаря, че това е свещеният град на Тангра и древните българи.

Обектите са засекретени и въпреки че волжките българи знаят за тях, и искат да ги изследват, руските власти и досега не дават разрешение за това.
Създаването на Шумер


Преди около дванадесет хиляди години от изток в Идел започват да навлизат угро-фините. Скоро след това в българското общество избухва междуособна война, като начело на враждуващите групировки застават двама братя – Алмъш и Газан. В края на краищата Газан е победен и с голям брой българи се изселва към централна Азия. Заселват Памиро-Хиндукушкия масив, Таримската котловина и планината Тян Шан. В тази област те развиват земеделието, строят градове, крепости, пирамиди, пътища, усвояват добива на желязо. Тук опитомяват коня и започват да наричат себе си именци. В този район съвременните учени откриха останки от древни градове (Лулан, Ния), много пирамиди, които са по-големи от тези в Египет, голям брой мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. Установено е, че това население е било ирано-езично.
След нови размирици част от българите се оттеглят още по на изток - североизток, начело с Иджик. Покоряват китаите тюрки, които се намират по това време на много по-ниско ниво на развитие. В “Джагфар тарихъ” пише, че те събрали от китаите малки момичета, възпитали ги според българските традиции, а когато пораснали, ги взели за жени. Децата, родени от тези бракове, а също и себе си, те нарекли хони. Хуните запазили българските обичаи, но езикът им в голяма степен се тюркизирал.
В Средна Азия от основната маса на българите се отделят масагетите. Други потеглят на югозапад и завладяват западен Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на двуречието те създават държава, която в чест на добрата дива Самар, наричат Самара (Шумер). Те са били носители на висока култура, която предават на местното население. Строят градове, организират добив на метали, развиват земеделието. Градовете били строени върху хълмове и опасани със стени. Във всеки от тях живеели около четиридесет – петдесет хиляди души. Такива са били Ур, Урук, Лагаш. Владетелят на града носел титлата лугал или енси. С шумерите са свързани и някои от названията на божествения пантеон в Месопотамия: Сирара (храм в Лагаш), Сарбату (магическо дърво, чиято сянка се простира от изгрева до залеза), Шарур (боздуган – оръжието на боговете), Кургарру ( безполово същество, което пази храната на живота).
През 3182 г. пр. Хр. значителна част от междуречието е заляно от водите на невиждан потоп. Загива и главния град на държавата Ат-Алан, а също и голяма част от българите. Някои от тях се спасяват в планината Урарат (Арарат). Потопът унищожава могъществото на българите в Шумер. В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват семитите. Те постепенно изтласкват българите – арийци към устието на Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (посочен за родоначалник на българите в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е.). Той е победен от семитския владетел Саргон Велики, който завзема престола. След смъртта на Зиези голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия.


Николай Николов

понеделник, 24 февруари 2014 г.

НОЩТА НАСТЪПИ ОТНОВО НАД ЛУНАТА, И "ЧАНГ'E 3", И ЛУНОХОДЪТ "НЕФРИТЕН ЗАЕК" СПЯТ ОТНОВО!

Нощта се спусна над Луната и по - точно над мястото, където работят заедно китайският спускаем апарат "Чанг'e 3" и лунохода "Нефритен заек".
Денонощията на Луната продължават 29.5 земни дни. Това означава, че в продължение на земни две седмици Слънцето непрекъснато грее (т.е. имаме ден) и в продължение на две земни седмици Слънцето е залязло (т.е. нощ).
Китайските специалисти не очакваха луноходът "Нефритен заек" да се събуди преди две седмици, когато местният лунен ден тепърва започваше (третия лунен ден от началото на мисията). В края на януари (по време на втория лунен ден от началото на мисията) възникна механичен проблем и всички очакваха през лунната нощ да настъпи критична повреда. За изненада на всички, чудото се случи и луноходът се събуди! Оказа се също, че е и доста запазен и повечето инструменти не са се повредили - със сигурност работят камерите на лунохода, както и неговият радар и екипировка за наблюдения в инфрачервената област.
По време на третия лунен ден специалистите не придвижваха лунохода, той провеждаше само стационарни наблюдения.
Освен това механичните проблеми, които попречиха на лунохода да влезе правилно в състояние на хибернация миналия месец, все още не са разрешени. Това означава, че "Нефритеният заек" отново ще бъде изложен на суровите въздействия на лунната нощ и отново ще очакваме  дали ще се събуди и през месец март.
Стационарният спускаем апарат "Чанг'e 3", който достави лунохода на лунната повърхност, също влезе в състояние на хибернация вчера.
През изминалите две седмици неговите инструменти работеха постоянно.  "Чанг'e 3" има на борда си ултравиолетов телескоп и камера за наблюдения в ултравиолетовата област. Както телескопът, така и ултравиолетовата камера работиха успешно до вчера, когато нощта се спусна и "Чанг'e 3" влезе в хибернация.
Луноходът "Нефритен заек" се очаква по план да работи на Луната в продължение на три месеца, а стационарният спускаем апарат "Чанг'e 3" - в продължение на една година.
Поради механичния проблем не се очакваше луноходът да се събуди февруари. Ако не се беше събудил, той щеше да изпълни само месец и половина работа на повърхността на Луната. Но понеже чудото се случи и той се събуди, "Нефритен заек" вече работи в продължение на повече от два месеца. Ако луноходът "Нефритен заек" отново се събуди след две седмици, т.е. през месец март, на 14 март ще е изпълнил своя експлоатационен срок от три месеца.
При спускаемия апарат "Чанг'e 3" не се наблюдават отклонения и се надяваме, че ще успее да изпълни своята едногодишна работа на Луната.
 Как може да сме сигурни, че китайските медии наистина не лъжат, и че луноходът и спускаемият апарат продължават да работят?
Знае се със сигурност, защото има независимо потвърждение от радиолюбителите, които прихващат сигналите. Макар и да не могат да декодират получените сигнали, със сигурност се знае, че луноходът "Юту" и "Чанг'e 3" са достатъчно работоспособни, за да могат да излъчват радиосигнали.
За повече информация: ChinaNews (на китайски)

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

неделя, 23 февруари 2014 г.

@ НА КОРАБИ ПРИЛИЧАХА ЖЕНИТЕ А ЖИВОТЪТ МИ - НА ХАОТИЧНО ПРАЗНИЧНО ПРИСТАНИЩЕ @


Бях на самия връх , бях на самия връх на моята младост! Бях див, несъразмерен и красив!
На кораби приличаха жените а животът ми - на хаотично празнично пристанище.
Позволи ми да мисля за тебе , да се влюбя в тебе отново да повярвам във тебе, бъди ми и жена и сестра, съществувай, неизвестно къде – съществувай, неизвестно с кого - съществувай, и си спомняй за мене понякога!













Николай Николов

събота, 22 февруари 2014 г.

ОПАСНИТЕ "ЛЕКАРСТВА"


Свидетели сме на невиждан парадокс – световната медицина всеки ден бележи нови и нови постижения в лечението на маса заболявания, а в същото време хората стават по-болни. Инфаркти, рак и диабет вече повалят все по-млади жители на планетата. 
И пълна заблуда е оправданието, че това се случва само заради постоянния стрес, напрегнатия живот, обездвижването, лошото хранене. Истинската причина, която човечеството продължава престъпно да премълчава, са химическите съединения, наричани медикаменти. Това, че лекувайки с тях пациентите, всъщност ги убиваме. Когато си купим в аптеката дори най-обикновените хапчета и разлистим листовката им, ще се ужасим какво може да ни се случи, ако ги изпием. Но махаме с ръка и ги пием – нали джипито ни ги е предписало?
Това е вярно. Личният лекар е отговорен за здравето на доверения си пациент и бърза да го стабилизира с хапчета и ампули – на всеки медикамент му трябват средно 15-20 минути, за да подейства. Само че нека същият този пациент никога не забравя, че:
Хапчетата срещу високо кръвно /те са много видове!/, особено в комбинация, свалят потентността при мъжете.
Резерпинът, също срещу кръвно, предизвиква силна депресия сред възрастните.
Ринитидин и циметидин срещу язва са изключително вредни за човешкия оргънизъм.
Парацетамолът и неговите производни имат много лош ефект върху черния дроб и увреждат бъбреците.
Антибиотиците са най-опасни от всички медикаменти. Да, те възпрепятстват растежа на бактерии и гъбички в тялото ни, но убиват и полезните видове, отслабват и имунната система. При продължителна употреба бактериите стават устойчиви на тях и антибиотиците вече не действат дори при смъртоносни инфекции. Независимо колко е голяма дозата им.
Аналгинът е забранен за продажба в повечето европейски държави, заради сериозни странични ефекти. Най-страшният и коварен е намаляване производството на бели кръвни телца – именно те защищават организма ни от врагове – вируси, бактерии и гъбички. Така честото облекчение на болката с аналгин в последствие може да ни струва прескъпо – поява на инфекции, а в най - тежките случаи заболяване от агранулоцитоза – тежък срив на цялата имунна система.
Аспирин – потиска производството на тестостерон при мъжете, установиха френски учени. Той смущава ендокринната система. Независимо, че някои лекари го предписват за продължителна употреба като предпазно средство срещу сърдечно-съдови заболявания, аспиринът силно разрежда кръвта, пречи на съсирването й, вреден е за стомаха.
Той не бива да се приема от пациенти с бъбречни или чернодробни заболявания, защото активните му вещества се отлагат и натрупват в бъбреците и черния дроб. Проучванията показват, че при болни, пили аспирин в продължение на 7 дни , честотата на увреждания на стомаха е 22%. Дори малки дози от препарата предизвикват раздразнение на стомашната лигавица, киселини, болки и тежест. Специалистите предупреждават, че при язвена болест аспиринът може да причини кръвоизлив. Според учени от Университета в Северна Каролина злоупотребата с препарата може да доведе дори до кръвоизливи в мозъка. 
Фенобарбиталът и нембулатът масовосе предписват при тревожност и безсъние. Те са изключително вредни за организма.На 7 септември 2011 г. руски самолет «Як-42″ падна, набирайки височина при излитането си от пистата. Загинаха 44 души. В официалната експертиза по случая е написано, че вторият пилот е пил фенобарбитал преди старта на самолета.
. Радиоактивен йод - 131, с който лекуват болните от рак на щитовидната жлеза, превръща пациентите в „ходещи бомби”. Част от лечението им включва изпиването на радиоактивна течност, съдържаща йод-131, която отива до тяхната щитовидна жлеза и я изгаря отвътре с радиация. След като тези пациенти обаче напуснат болниците, продължават да облъчват семействата си, бременни жени и приятели. Радиационните нива около тях са толкова високи, че понякога задействат антитерористични аларми за радиация.

. Валидол – илюзия е, че може да предпази от инфаркт, има изключително нисък съдоразширяващ ефект.Валидолът, който много хора от третата възраст смятат едва ли не за панацея, на практика се оказва опасен препарат, пише zdorovieinfo.ru. Той замъглява реалната картина на болестните усещания и се пропуска ценно време за ефективно лечение.

.Димедрол, супрастин – забравете за тях! Това са особено опасни транквиланти. Старите хора, които ги пият, заспиват прави. Падат и чупят краката си.
Диазепамът и елениумът са противопоказни най-вече за организма на възрастните хора. Действието им продължава повече от 94 часа. 
Макар че тялото ни има вроден имунен механизъм, който му позволява да се бори с вредните микроорганизми в околната среда, никой не отрича, че някои лекарства, взимани в разумни дози, са необходими. Защото в много случаи имунната ни система не е достатъчна за запазване на здравето ни и се налага намесата на външна помощ. По-точно – без нея не може. Въпросът е дали в надпреварата да надхитри природата с химикали човечеството не допуска фатални грешки?
„Както военната индустрия има интерес от световни конфликти , за да си продава оръжията, така и световната фармацевтична индустрия има интерес да произвежда неефикасни медикаменти. Които едно лекуват, а друго увреждат, лекарства, които изискват приемане цял живот и поставят пациента в постоянна зависимост...”, казва д-р Атанас Гълъбов, автор на книга по тези проблеми.
Той дори дава примери за десетки лекарства, спрени от производство и внос. Не за друго, а защото наистина са вършили добра работа. Такива са симпраминът, пресичащ всякакви хреми, кодтерпинът – най-добрият лек срещу кашлица, алкозинът – за минути спира бъбречни и жлъчни кризи и други.
Някои по-модерни медици смятат, че ерата на химическите съединения, наречени лекарства, постепенно отминава. На дневен ред излиза безкрайното мнообразие от плодове, зеленчуци, морски дарове и различни лековити растения. Открито е например едно водорасло, което в подходящо количество може да стимулира костния мозък в плоските кости на човека да започне да произвежда стволови клетки.
Мислещите хора по света все повече осъзнават, че позитивната нагласа, фитнесът, пълноценната почивка и някои хранителни добавки могат да ни гарантират здраве и дълголетие. Има една мисъл на Хипократ: „Храната трябва да бъде вашето лекарство, а вашето лекарство - вашата храна”. Казано иначе – трябва просто да осигурим на всяка клетка в нашия организъм това, от което се нуждае. Да извадим от нея натрупаните през годините отрови, лекарства, радиоактивни частици, ензими. И да я заредим отново с енергия. Като заздравим клетъчната мембрана, за да не пропуска вируси. Освободим ли и червата си от гнилостни микроорганизми, като тяхното място заемат полезните киселомлечни бактерии, няма да се налага да пием дори аспирин.

Източник -  http://pik.bg/ 

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ


петък, 21 февруари 2014 г.

ПОЧИНА ВЕЛИКИЯТ АКТЬОР ДЖОКО РОСИЧ


Тази трагична вест  потвърди шефът на “Правителствена болница” Любомир Спасов.
Великият български актьор е издъхнал тази вечер в 21:30 ч.
Състоянието му е било много тежко, последните дни се е влошило още повече.
“Джоко Росич не се е мъчил. До последно не дойде в съзнание. Потъваше все повече и повече, нищо не можеше да се направи. Поднасям съболезнованията си към семейството на този наистина прекрасен човек”, заяви Любомир Спасов.
Състоянието на големия актьор бе влошено в последните месеци. Актьорът бе опериран преди няколко седмици в "Пирогов" от тумор в мозъка.
По желание на близките му той бе транспортиран от "Пирогов" още миналия четвъртък.
Джоко Росич е роден на 29 февруари 1932 година.
Майка му е българка, а баща му сърбин. Роден е в бившата република Югославия, но от 1951 г. живее в България. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан "легендарният каубой".
Носител е на орден "Кирил и Методий" първа степен. Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове.
Джоко Росич е участвал в над 110 филма.
Едни от най-известните филми в които е участвал са "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът" и "Време разделно".








НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

четвъртък, 20 февруари 2014 г.

БЪЛГАРИЯ КОЯТО ИЗГУБИХМЕ


Това е практическият план по който се провежда разорението на България от всички правителства от 1990 г. до днес. Без да се запознае с този фундаментален документ, българинът няма как да разбере света около себе си и епохата в която живее. Той е изработен по поръчка на превратаджиите от 10 ноември 1989 г. от Националната търговска камара на САЩ, в тайна от целия български народ. Още през март-август 1990 г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществения живот у нас. От самото начало новите управници са знаели всичко, което ще последва у нас. Това е най-стриктно спазвания документ в България от 1990 г. до днес.

След избухването на демокрацията правителството на Андрей Луканов кани екип от 22-ма специалисти от Фондацията на националната камара на САЩ, начело с Ричард Ран и Роналд Ът, за да разработят "Проект за прехода към пазарна икономика и демократичен капитализъм". Към тях се присъединява и екип от 29 български специалисти.

Това е практическата програма, по която се измени обществения строй в България. Още през март-август 1990 г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществения живот у нас. В него се залага стопанското, културното и духовното съсипване на страната. От самото начало новите управници са знаели всичко, което ще последва в България. 
Интересно е да се знае, че докладът по “Проекта Ран-Ът” е приет от Народното събрание с ръкопляскания, а по един екземпляр от него е получил всеки от депутатите.
При представянето на проекта в пленарната зала, Андрей Луканов заявява: “Програмата съдържа рационални елементи и от двете платформи – на БСП и СДС, както и съгласуваните между двете основни политически сили идеи в периода преди и след изборите”. И сини, и червени са работели заедно с екипа на националната камара на САЩ в ущърб на България.

Николай Николов



вторник, 18 февруари 2014 г.

ПОВТОРЕНИЕТО Е МАЙКА НА ЗНАНИЕТО

Вече е време да се вземат някакви мерки за спиране на геноцида над европейските страни и затриването на нациите, но това зависи от всички хора - от вас! Гледайте и слушайте ако още не сте разбрали какво се случва......Съжалявам, че субтитрите  са  на руски език но има и английски, но не ми се превежда защото трябва да бръкна доста във филма което е трудно и вие като видите, ще разберете защо. А е и казано - който има желание ще разбере!
Ако трафикът се забави, просто върнете леко плъзгача назад и ще се навакса забавянето.Всичко зависи от интерната ви!





Дейвид Дюк
Николай Николов

Проект Avalon и проект Camеlot


Какво е значението на пирамидите е, че те могат се открият по целия свят и на всеки континент. Кой и кога е построил пирамидите?! Защо много от пирамидите по света си приличат толкова? Друг въпрос е, съществувала ли е глобална цивилизация? Много от проучванията ни казват, че те от много време те съществуват но ние не знаем точно преди  колко хиляди години. Вероятно много от вас знаят за откритата през 1984 година пирамида на 25 метра под водата край японския остров Йонагуни, част от островната група Рюкю. Там има огромна каменна костенурка и огромна каменна птица подобна на орел. Открити са улици и каменен стадион, подобен на римския Колизеум….. останалото ще видите и прочетете във филма, който ви пускам под текста. Всичко добро Ви желая!



НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

понеделник, 17 февруари 2014 г.

ПОЛЕЗНА ЛИ Е СОЯТА?


Напредъкът в технологиите позволи да се произвежда изолиран соев протеин от това, което преди е било смятано за отпадъчен продукт - обезмаслените, с високо белтъчно съдържание остатъци от шушулките, които изглеждат и миришат ужасно. Благодарение обаче на множество оцветители, консерванти, обезмирисители, подсладители, емулгатори и синтетични хранителни добавки този отвратителен продукт може да се превърне в приятно ухаеща, вкусна "храна".
Трябва да се отбележи, че доскоро това растение се е смятало за не особено подходящо за ядене дори в родината му - Азия. Китайците не го консумират така, както другите бобови култури, защото според знанията им от векове то съдържа голямо количество антихранителни вещества.
Според многогодишните съвременни проучвания на първо място сред тези вещества са мощните ензимни инхибитори, които блокират действието на трипсина и други ензими, необходими за смилането на белтъците.
Хемаглутининът и ензимните инхибитори на трипсина са фактори, които потискат растежа. Малки плъхове, хранени със соя, спират да се развиват нормално. Тези вещества се деактивират в известна степен при процеса на ферментация, но въпреки всичко не се разграждат напълно. Вредното им действие се намалява, когато се консумират заедно с повече риба, както правят в Азия.
Соята съдържа и вещества, които потискат функцията на щитовидната жлеза. През 1991 г. японски учени съобщават, че консумацията на 30 г соя на ден в продължение на един месец води до значително намаляване на функцията на щитовидната жлеза у здрави индивиди. При някои от участниците в изследването се развила дифузна гуша и хипотиреоидизъм и много се оплаквали от запек, умора и летаргия, независимо че количеството йод, който приемали, било напълно адекватно.
Соята е едно от растенията съдържащо най-висок процент фитинова киселина, която се намира по принцип в триците на зърнените култури или обвивките (шушулките) на всички семена и на бобовите. Фитиновата киселина блокира в храносмилателния тракт усвояването от храните на много важните за организма калций, магнезий, желязо, мед и особено цинк.
Вегетарианците, заместващи със соя месото и млечните продукти и особено ако я консумират често и в по-големи количества, са изложени на сериозен риск от минерален дефицит. Изследванията с животни, хранени със соев белтък, показват повишена нужда от витамините Е, К, В и В12 и съответно развиващ се дефицит на калций, магнезий, манган, цинк и желязо. Цинкът е необходим за правилното функциониране на нервната система. Той играе много важна роля в синтезата на белтъчини и образуването на колаген, в механизмите, участващи в контролирането на Кръвната захар, както и в състава на различни ензими, осигуряващи здрава имунна система. Цинкът е абсолютно необходим за поддържането на оплодителната способност! А за мъжете няма да е зле да знаят, че някои монаси в Азия употребяват соята за ядене, защото са установили, че понижава либидото (т.е. сексуалното желание)!
Изофлавоните (това са фитоестрогени - вещества със структура, подобна на женския хормон естроген), които се намират в соята в големи количества, особено генистен и даидзен, са токсични. При изследвания инвитро е установено, че те потискат синтеза на естрадиол  и други стероидни хормони.
Твърденията за високите изисквания от белтъчини са пресилени. Необходимият дневен порцион от протеини у здрав човек е около 1 г/кг тегло, а за двете важни незаменими аминокиселини - триптофан и лизин - съответно по 1 и 3 г на ден за целия организъм. Това количество спокойно би могло да се осигури от млечни храни, сурови ядки и семена, други бобови растения и плодове и зеленчуци. Западният начин на хранене включва в изобилно количество концентриран протеин в месото, яйцата, млякото, млечните продукти и бобовите - много повече, отколкото има нужда човек. Белтъчните изисквания се повишават само при тежка физическа работа, в периода на израстването или след дълго и изтощително боледуване. Белтъчен глад може да се получи при продължително или системно гладуване или при прием на трудносмилаеми храни. Важно е обаче преди всичко какви аминокиселини се внасят с храната, а не количеството на протеините!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

неделя, 16 февруари 2014 г.

ПАРАЛЕЛНА ВСЕЛЕНА - КВАНТОВА ТА ТЕОРИЯ - шеста част


Теорията за мултивселената разполага с поне един факт подкрепа. Когато анализираме природните константи ще  установим, че те са „настроени“ много прецизно, за позволят съществуването на живота. Ако увеличим големината на ядрената сила, в такъв случай звездите ще изгорят прекалено бързо, за да породят живот. Ако намалим големината на ядрената сила, в такъв случай звездите никога няма да пламнат изобщо и животът също няма да може да съществува. Ако увеличим силата на гравитацията, нашата вселена ще загине бързо в едно голямо хрускане. Ако намалим силата на гравитацията, Вселената ще се разшири бързо в едно голямо замръзване. На практика има десетки „случайности“, включващи природните константи, които позволяват съществуването на живот. Очевидно нашата вселена живее в „зона на Голдилок“ с много параметри като всички те са „фино настроени“ да допуснат съществуването на живот. Така, че или ни остава да стигнем до заключението, че някакъв Бог е избрал нашата вселена като „подходящаза допускане на съществуването на живот, или има милиарди паралелни вселени, като много от тях са безжизнени. Както казва ФрийманДайсън: „Вселената сякаш е знаела, че ние идваме.“

Сър Мартин Рийс от Кембриджския университет пише, че тази фина настройка на практика е убедително доказателство за съществуването на мултивселената. Има пет физични константи (като големината на различните сили), които са фино настроени да допускат съществува­нето на живот и той вярва, че има и безкрайно много вселени в които природните константи не са съвместими с живота.

Това е т.нар. „антропен принцип“. Според слабата версия просто нашата вселена е фино настроена да допуска съ­ществуването на живот (на първо място, защото сме тук, за да изкажем това твърдение). Според силната версия може би нашето съществуване е било страничен резултат от проект или замисъл. Повечето космолози биха се съгласили със слабата версия на антропния принцип, но се води ожесто­чен спор по въпроса дали антропният принцип е нов научен принцип, който може да доведе до нови открития и резултати, или е само очевидно твърдение.

Освен по-висшите измерения и мултивселената има още един тип паралелна вселена - тип, който е причинявал гла­воболия на Айнщайн и който продължава да обърква физиците днес. Това е квантовата вселена, предсказана от обик­новената квантова механика. Парадоксите в рамките на квантовата физика изглеждат толкова неразрешими, че Но­беловият лауреат Ричард Файнман обича да казва, че никой не разбира наистина квантовата теория.
По ирония на съдбата, въпреки че квантовата теория е най-сполучливата теория, предлагана някога от човешкия разум (като често достига точност от порядъка на едно на 10 милиарда), тя е изградена върху пясък от шанс, късмет и вероятности. За разлика от Нютоновата теория, която да­ва точни и ясни отговори на движението на обектите, кван­товата теория може да посочва само вероятности. Чудесата на модерната епоха като лазерите, интернета, компютри­те, телевизията, клетъчните телефони, радара, микровъл­новите фурни и т.н. - всички те са основани на подвижните пясъци на вероятностите.
Най-яркият пример за тази главоблъсканица е прочутият проблем с „котката на Шрьодингер“ (формулиран от един от създателите на квантовата теория, който, колкото и парадоксално да звучи, предложил проблема, за да опровергае тази вероятностна интерпретация). Шрьодингер се над­смял над интерпретацията на своята теория, като твърдял следното: „Ако човек трябва да се заяде с тези проклети квантови скокове, съжалявам, че изобщо съм се замесил в тази работа.“
Парадоксът с котката на Шрьодингер е следният: Една котка е поставена в запечатана кутия. Вътре в нея към кот­ката е насочено оръжие (а спусъкът е свързан с гайгеров брояч, поставен до парче уран). Обикновено когато урано­вият атом се разпада, той задейства гайгеровия брояч, а пос­ле и оръжието и котката бива убита. Урановият атом може или да се разпадне, или да не се разпадне. Котката е или мър­тва, или жива. Това е само пример за разумно разсъждение.
Но в квантовата теория не знаем със сигурност дали уранът се е разпаднал. Затова трябва да добавим две възможности, като добавим вълновото функция на един разпаднал се атом към вълновата функция на един непокътнат атом. Но това означава, че за да опишем котката, трябва да добавим двете състояния на котката. Затова котката не е нито мъртва, нито жива. Те е представена като сумата от една мъртва и една жива котка!…..
Следва продължение…

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ