понеделник, 17 февруари 2014 г.

ПОЛЕЗНА ЛИ Е СОЯТА?


Напредъкът в технологиите позволи да се произвежда изолиран соев протеин от това, което преди е било смятано за отпадъчен продукт - обезмаслените, с високо белтъчно съдържание остатъци от шушулките, които изглеждат и миришат ужасно. Благодарение обаче на множество оцветители, консерванти, обезмирисители, подсладители, емулгатори и синтетични хранителни добавки този отвратителен продукт може да се превърне в приятно ухаеща, вкусна "храна".
Трябва да се отбележи, че доскоро това растение се е смятало за не особено подходящо за ядене дори в родината му - Азия. Китайците не го консумират така, както другите бобови култури, защото според знанията им от векове то съдържа голямо количество антихранителни вещества.
Според многогодишните съвременни проучвания на първо място сред тези вещества са мощните ензимни инхибитори, които блокират действието на трипсина и други ензими, необходими за смилането на белтъците.
Хемаглутининът и ензимните инхибитори на трипсина са фактори, които потискат растежа. Малки плъхове, хранени със соя, спират да се развиват нормално. Тези вещества се деактивират в известна степен при процеса на ферментация, но въпреки всичко не се разграждат напълно. Вредното им действие се намалява, когато се консумират заедно с повече риба, както правят в Азия.
Соята съдържа и вещества, които потискат функцията на щитовидната жлеза. През 1991 г. японски учени съобщават, че консумацията на 30 г соя на ден в продължение на един месец води до значително намаляване на функцията на щитовидната жлеза у здрави индивиди. При някои от участниците в изследването се развила дифузна гуша и хипотиреоидизъм и много се оплаквали от запек, умора и летаргия, независимо че количеството йод, който приемали, било напълно адекватно.
Соята е едно от растенията съдържащо най-висок процент фитинова киселина, която се намира по принцип в триците на зърнените култури или обвивките (шушулките) на всички семена и на бобовите. Фитиновата киселина блокира в храносмилателния тракт усвояването от храните на много важните за организма калций, магнезий, желязо, мед и особено цинк.
Вегетарианците, заместващи със соя месото и млечните продукти и особено ако я консумират често и в по-големи количества, са изложени на сериозен риск от минерален дефицит. Изследванията с животни, хранени със соев белтък, показват повишена нужда от витамините Е, К, В и В12 и съответно развиващ се дефицит на калций, магнезий, манган, цинк и желязо. Цинкът е необходим за правилното функциониране на нервната система. Той играе много важна роля в синтезата на белтъчини и образуването на колаген, в механизмите, участващи в контролирането на Кръвната захар, както и в състава на различни ензими, осигуряващи здрава имунна система. Цинкът е абсолютно необходим за поддържането на оплодителната способност! А за мъжете няма да е зле да знаят, че някои монаси в Азия употребяват соята за ядене, защото са установили, че понижава либидото (т.е. сексуалното желание)!
Изофлавоните (това са фитоестрогени - вещества със структура, подобна на женския хормон естроген), които се намират в соята в големи количества, особено генистен и даидзен, са токсични. При изследвания инвитро е установено, че те потискат синтеза на естрадиол  и други стероидни хормони.
Твърденията за високите изисквания от белтъчини са пресилени. Необходимият дневен порцион от протеини у здрав човек е около 1 г/кг тегло, а за двете важни незаменими аминокиселини - триптофан и лизин - съответно по 1 и 3 г на ден за целия организъм. Това количество спокойно би могло да се осигури от млечни храни, сурови ядки и семена, други бобови растения и плодове и зеленчуци. Западният начин на хранене включва в изобилно количество концентриран протеин в месото, яйцата, млякото, млечните продукти и бобовите - много повече, отколкото има нужда човек. Белтъчните изисквания се повишават само при тежка физическа работа, в периода на израстването или след дълго и изтощително боледуване. Белтъчен глад може да се получи при продължително или системно гладуване или при прием на трудносмилаеми храни. Важно е обаче преди всичко какви аминокиселини се внасят с храната, а не количеството на протеините!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.