вторник, 22 декември 2015 г.

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ – трета част


В телевизионния сериал „Слайдърс малко момче чете книга и получава от нея вдъхновението да конструира машинна, която ще му позволи да „се плъзга“ между паралелните вселени. (Книгата, която чело малкото момче в действителност е била книгата Хиперпространството").
Но исторически погледнато, четвъртото измерение е смятано за истински куриоз от физиците. Никога не са би­ли откривани доказателства за съществуването на по-висши измерения. Положението започва да се променя през 1919 г., когато физикът Теодор Калуца написва крайно спорна статия, в която се намеква за съществуването на по-висши измерения. Той започва с Айнщайновата теория на общата относителност, но я разполага в пет измерения (едно измерение на времето и четири на пространството, тъй като времето е четвъртото пространствено-времево измерение, днес физиците наричат четвъртото пространс­твено измерение петото измерение). Ако петото измерение стане възможно най-малко, уравненията по някакъв вълшебен начин се разделят на две части. Едната част описва Айнщайновата стандартна теория на относителността, а другата част се превръща в Максуеловата теория на светлината!
Това било смайващо разкритие. Може би тайната на светлината се крие в петото измерение! Самият Айнщайн бил шокиран от това решение, което като че ли осигурявало елегантно обединяване на светлината и гравитацията. (Айнщайн бил толкова разтърсен от предложението на Ка­луца, че мислил върху него в продължение на две години, преди накрая да се съгласи да публикува статия.) Айнщайн писал на Калуца: „Идеята за достигане на (единна теория) посредством петизмерен цилиндров свят никога не ми е хрумвала... От пръв поглед харесах невероятно вашата идея... Формалното единство на вашата теория е поразително.“
Години наред физиците задават въпроса: Ако светлина­та е вълна, то тогава какво представлява вълнението? Свет­лината може да премине през празно пространство с дължина от милиарди светлинни години, но то е вакуум, лишен какъвто и да е материал. В такъв случай какво представл­ява вълнението във вакуума? С появата на теорията на Калуца ние разполагахме с конкретно предложение за разре­шаването на този проблем: светлината представлява въл­нички в петото измерение. Уравненията на Максуел, които описват точно всички свойства на светлината, се очертават просто като уравнения за вълните, които се движат в пето­то измерение.
Представете си риби, които плуват в плитко езеро. Те може никога да не са подозирали, че съществува трето измерение, защото очите им гледат настрани и те могат да плуват само назад-напред, наляво и надясно. Третото измерение за тях може да изглежда невъзможно. Но след това си представете, че върху езерото вали дъжд. Въпреки че не могат да видят третото измерение, те могат да виждат ясно сенките от вълничките на повърхността на езерото. По същия начин теорията на Калуца обяснява светлината като вълнички, които се носят върху петото измерение.
Калуца дава отговор и на въпроса къде се намира то. Тъй като не виждаме доказателства за съществуването на пето измерение, то трябва да „се е свило“ и да е станало толкова малко, че не може да бъде наблюдавано. (Представете си, че вземате двуизмерен лист хартия и го свивате стегнато във формата на цилиндър. От известно разстояние цилиндърът изглежда като едномерна линия. По този начин един двуизмерен обект се е превърнал в едноизмерен обект чрез своето свиване.)
Първоначално статията на Калуца предизвиква сензация. Но през следващите години завладяват възражения срещу теорията му. Каква е големината на това ново пето измерение? Как то се е свило? На тези въпроси не могли да бъдат намерени отговори.
В продължение на десетилетия Айнщайн работил върху тази теория с прекъсвания. След като починал през 1955 г. теорията скоро била забравена, като станала странна бележка под линия, в развитието на физиката.

Следва продължение…… Ще продължим със Струнната теория”…………

 
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ФИЛМ НА AL JAZEERA: ОСВОБОЖДЕНИЕТО НИ КАТО ГЕНОЦИД НАД ТУРЦИТЕ


Докъде я докарахме? 500 години робство, мъки, безчинства, а накрая арабската телевизия AlJazeera представя Освобождението ни като геноцид над турците.
"Оръжия гърмят във Видин. Джамиите са унищожени по време на сутрешната молитва. Църкви са построени по време на обедната молитва. Неверниците са в църквата. Всяка сутрин невинни деца са отвеждани в църквата и принуждавани да се молят. О, султане мой, спаси ни от странниците. Знай това, няма друга религия освен Исляма.", с тези думи започва скандалният филм на арабската телевизия, озаглавен "България, моя земя".
По информация на Nbox.bg, филмът е създаден от турската документалистка от Истанбул Йелда Йанат!.
Той е публикуван в сайта
dailymotion.com вчера и вече събира десетки гледания, като манипулира стотици.
Но това не е всичко! Телевизията представя и неверни исторически факти, а именно: според Al Jazeera World Българската държава се създава през 19 век, като допреди това е била част от Османската империя от 14 век. Историческа неточност се появява и в твърдението, че страната ни се освобождава от османско владичество по време на балканските войни. Във филма още се разказва, как провокираната от България война предизвиква смъртта на около 70% от турското население.
ДОКЛАДВАЙТЕ ВИДЕО-ТО В YOUTUBE, ИМА ОСНОВАНИЕ НА КОЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ СВАЛЕНО.
Целият филм с английски субтитри можете да изгледате ПОД НАПИСАНОТО!




НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

петък, 18 декември 2015 г.

ИСТИНАТА ЩЕ ВИ НАПРАВИ СВОБОДНИ..........


ЕДИН РАЗКАЗ НА ДЖОУЗЕФ ПРИНС. ГЛЕДАЙТЕ И ЧЕТЕТЕ. КЛИПА Е 13 МИНУТИ И 20 СЕКУНДИ И Е С Е С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ. ПУБЛИКУВАН Е На 17.12.2015 НЯМА НУЖДА ДА ПРАВЯ КОМЕНТАРИ.



БЛАГОДАРЕНИ НА ПОМОЩА НА RENE ANGEL

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

четвъртък, 17 декември 2015 г.

ЧАКАМ БИЗНЕСА ДА ВИ ВДИГНЕ ЗАПЛАТИТЕ!... АКО СЕ СЕТИ....


Ето цялото интервю:
– Г-н Премиер, потърсихме ви за да коментирате, моралната страна на въпроса за поредното увеличение заплатите на депутатите с над сто лева, на фона на продължаващата тенденция за мизерно заплащане на труда на работниците в България.
– Сега сигурно очаквате да изразя възмущение от този факт!
 Ами все пак хората мизерстват, а вие обяснявате колко добре въврви всичко и си вдигате заплатите.
– Сега ще ви обясня и дано това което кажа стигне до повече хора, понеже знам, че вие сте маргинална медия. Всичко, което правим, включително и увеличаването заплатите на депутати, министри, президент и моята се прави именно с тази цел. Също с тази цел вдигаме тока, цената на винетките и скоро билетчето за градския транспорт. Аз, откакто съм премиер, чакам Бизнеса да се сети, че трябва да вдигне заплатите и понеже са ни налазили разни соросоидчета, които само чакат повод за да надуят главите на брюкселските бюрократи със сигнали от всякакъв род, не мога да взема директни мерки в тази насока, защото ще кажат че държавата, сиреч АЗ се намесваме в работите на частния бизнес. А частния бизнес знаете, е почти толкова свещен, колкото всемогъщия долар.
 Нали разбирате, колко абсурдно звучи това?
– Кое звучи абсурдно? Я ми кажете вие, щом сте толкова умен, кой е начина да подсетя бизнеса да вдигне заплатите? Но вие , не си задавате този въпрос. Вие разсъждавате простичко и популистки, сигурно искате да си намалим заплатите за да покажем, че сме съпричастни със съдбата на отрудения народ и споделяме същите трудности, така както направи великия Путин. Но точно това е стъпката, която би гарантирала продължаването мизерията на обикновения човек. Защото виждате ли, ако ние си намалим заплатите, бизнеса ще каже на работниците, виждате ли времената са тежки и дори нашите управници са склонни да получават по-малко пари за труда си и ще намалят още и без това ниските заплати. И тогава ще дойдете да ми плачете на рамото. А и подобна стъпка би означавала, да плюя на всичко което партия ГЕРБ е постигнала по време на своето управление, защото ние сме направили толкова, че дори Тодор Живков, не би могъл да го боядиса и затова заслужаваме по-добро заплащане.
Аз виждам учудения ви поглед и знам, че не ме разбирате, но не е ли логично, когато инфраструктурата на една държава се развива, когато имаме, паркове, велоалеи, метро, магистрали, музеи, театри и да не изброявам още какво, заплатите на управниците на тази страна да се вдигнат. И тогава хората ще си кажат, ето ние живеем при по-добри условия, но нашият работодател не иска да ни вдигне заплатите. А бизнеса, като види как скчат нашите зплати, би трябвало от кумова срама, да вдигне заплатите и на рабтониците си. Но аз не съм сляп и виждам, че това не става. Затова събрах моите министри и ги попитах: „Какво можем още да направим, за да подсетим бизнеса да вдигне заплатите?“. А Лилянчето, каквато ми е умна, веднага предложи да вдигнем винетките. И после, и другите, да вдигнем тока, да вдигнем данъците, да вдигнем това, да вдигнем онова и т.н.
Защото и това е важното, вдигането цената на всички тези неща, ще принуди бизнеса да увеличи заплатите на персонала, ако не иска той да емигрира поради невъзможност да си покрие ежедневните и ежемесечни битови разходи. Нали разбирате поне малко от икономика, когато всички цени растат, е логично да растат и заплатите, колкото и да си правят оглушки нашите бизнесмени. Ние затова вдигаме переодично и пенсиите на пенсионерите, там поне имаме възможност да действаме директно. И надявам се, най накрая българския народ да разбере, че ние действително сме със вързани ръце по отношение увеличението на техните заплати и ако иска да протестира, да протестира не пред Министерски съвет, а пред палатите на своите работодатели в Драгалевци и Бояна. Защото не е признак на особено голям умствен товар, да живееш в една добре уредена държава, която благодарение на своите управници става все по-привлекателна за живеене и да продължаваш да се примиряваш със заплащане на равнището на страни от третия свят. И не е много умно, да протестираш срещу тези които се грижат за развитието на инфраструктурата на държавата ти, а да не смееш да си покажеш носа пред палатите на своите босове, които те третират като роб.

Наистина е особено жалко и бих бил особено щастлив, ако можех да премахна това прословуто българско търпение от характера на българския народ. Защото онзи ден, представяте ли си каква наглост. Идва един от водещите български бизнесмени, да ми търси сметка, защо не съм приел повече бежанци, понеже му трябвала евтина работна ръка, а съм оставил всичките пари да отидат за Турция. А, аз му викам: „Чакай бе аланкоолу, ако продължавате така, няма да останат българи и ще трябва да закрием държавата, аз за кого се трепя?“,  а той ми отговаря: „И ние бизнесмените това се чудим. За какво се пънеш толкова, вземи парите и си гледай живота. Тя България след десет години няма да съществува, а и ние няма да сме вечни, но поне нашите деца да осигурим да живеят добре на запад, а за това трябва евтина работна ръка и големи печалби.“
www.neverojatno.wordpress
NIKOLAI NIKOLOV

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ - втора част




В продължение на две хиляди години всеки математик        който   дръзнел да говори за четвъртото измерение можел да  бъде осмян и подигран. През 1685 г. математикът Уолис полемизирал срещу четвъртото измерение като го нарекъл "Чудовище в природата, което е по-малко възможно от една химера или кентавър". През XX в. „Принцът на математиците Карл Гаус разработил голяма част от математиката на четвъртото измерение, но се страхувал да публикува резултатите си заради бурната реакция които те щели да предизвикат. Но Гаус провел тайно експерименти, за да установи чрез тях дали плоската, триизмерна гръцка геометрия описва реалистично Вселената. По време на един експеримент той наредил на асис­тентите си да застанат на три планински върха. Всеки от тях имал фенер, като по този начин те образували един огромен триъгълник. След това Гаус измерил градусите на всеки ъгъл на триъгълника. За свое разочарование ус­тановил, че общият сбор на вътрешните ъгли възлиза на 180 градуса. Стигнал до заключението, че ако има откло­нения от стандартната гръцка геометрия, те трябва да бъдат толкова малки, че не биха могли да бъдат открити с неговите фенери. Гаус завещал на своя студент Георг Бернхард Риман за­дачата да опише фундаменталната математика на по - вис­шите измерения (която десетилетия     по-късно била вмъкната изцяло в Айнщайновата теория на общата относител­ност). Със силен замах, по време на една прочута лекция, която Риман чел през 1854 г. той преодолял двете хиляди години, през които господствала гръцката геометрия, и по­ложил основите на математиката на по - висшите изкривени измерения, която използваме и до днес.   След като забележителното откритие на Риман било по­популяризирано в Европа в края на XX в. „четвъртото измерение” се превърнало в истинска сензация сред артистите, музикантите, писателите, философите и художниците. На практика кубичният период на Пикасо до известна сте­пен е бил вдъхновен от четвъртото измерение, според историчката по изкуство Линда Далримпъл Хендерсън. (Рисунките на Пикасо, на които са изобразени жени с очи, които изпъкват напред, а носът им е наклонен настрани, са били опит за визуализиране на четвъртоизмерната перспектива, тъй като човек, който гледа от четвъртото измерение, може да види едновременно лицето, носа и тила на главата на една жена.) Хендерсън пише: „Подобно на една черна дуп­ка, "четвъртото измерение" притежаваше мистериозни ха­рактеристики, които не можеха да бъдат разбрани напъл­но дори от самите учени. Обаче въздействието на "четвър­тото измерение" беше много по - всестранно от това на чер­ните дупки или на която и да е друга по - скорошна научна хипотеза, като изключим теорията на относителността след 1919 година.“ И други художници черпят вдъхновение от четвъртото измерение. В картината на Салвадор Дали Хиперкубичният Христос,  Христос е разпънат пред странен, подви­жен триизмерен кръст, който представлява в действител­носттесеракт“ - оголен четириизмерен куб. В своята про­чута рисунка „Упорството на паметта“ той се опитва да представи времето, като четвърто измерение и вследствие на това се появява метафората за разтопените часовници. „Гола жена, която слиза по стълба“ на Марсел Дюшан е опит за представяне на времето като четвърто измерение чрез улавяне на отделните моменти от движението на гола жена, която върви по стълба. Четвъртото измерение из­никва дори в един разказ на Оскар Уайлд - Кентървилскиятпризрак, в който призрак, витаещ в една къща, живее в четвъртото измерение. Четвъртото измерение се появява и в няколко от произведенията на X. Дж. Уелс, като в това число влизат „Невидимия“, „Историята на Платнър“ и „Удивителното посещение“. (В последния разказ, който след това става основа на десетки филми на Холивуд и научнофантастични романи, където нашата вселена се сблъсква по някакъв начин с друга паралелна вселена. Злополучен ангел от другата вселена попада в нашата вселена, след като случайно е бил прострелян от ловец. Ужасен от цялата алчност, дреб­навост и егоизъм присъщи на хората, ангелът накрая се самоубива.)     Идеята за паралелните вселени е изследвана дива ирония от Робърт Хайнлайн вЧислото на звяра“. Хайнлайн си представя група от четирима смелчаци, които лудуват из паралелни вселени в междуизмерната спортна кола на един луд професор……                                                                 Следва продължение……. 



                                                                                         НИКОЛАЙ НИКОЛОВ                                                      

понеделник, 14 декември 2015 г.

ТЕЛЕПОРТАЦИЯ. ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ .


В ТОЗИ ФИЛМ ЩЕ ВИДИТЕ СЪБИТИЯТА В ЕДИНСТВЕНОТО  ИЗВЕСТНО ЗА СЕГА МЯСТО НА ЗЕМЯТА С ПРОСТРАНСТВЕНО - ВРЕМЕВИ ТУНЕЛ И ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ЕДИН СВЯТ В ДРУГ. ТОВА Е БИЛО ИЗВЕСТНО НА ТИБЕТСКИТЕ МОНАСИ,  И В ПОСЛЕДСТВИЕ НА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ  "СС" НА ХИТЛЕРИСТКА ГЕРМАНИЯ. ТИБЕТСКИТЕ МОНАСИ СА РАБОТИЛИ ЗАЕДНО  С ТЕЗИ СЛУЖБИ, И СА ИМ РАЗКРИЛИ НАЧИНА ЗА ТЕЛЕПОРТАЦИЯ.  В ПОСЛЕДСТВИЕ,  С ТОВА СЕ ЗАЕМАТ И РУСКИТЕ УЧЕНИ,  ПО ПРОСТИЯ ФАКТ, ЧЕ ТОВА МЯСТО  СЕ НАМИРА НА ТЕРИТОРИЯТА НА РУСИЯ! ПО ТАЗИ ПРИЧИНА  СТАВАТ ДОСТА НЕЩА ДОСТОЯНИЕ НА ХОРАТА!  ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ВИ РАЗКАЗВАМ.  ГЛЕДАЙТЕ И ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ!




Николай Николов


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ- първа част


Дали алтернативните светове или вселени са наистина възможни? Те са любим способ на холивудските сценарис­ти, както е в случая с епизода от „Стар Трек“, озаглавен „Ог­ледало, огледало“. Капитан Кърк е прехвърлен случайно в странна паралелна вселена, в която Федерацията на Плане­тите е зла империя, която се крепи на бруталните завоева­ния, алчността и грабежите. В тази вселена Спок носи зап­лашителна брада, а капитан Кърк е вожд на банда от нена­ситни пирати, които се издигат, като поробват своите съ­перници и убиват своите шефове.
Алтернативните вселени ни дават възможност да проучим света на „какво ще стане, ако“ и неговите възхитител­ни, интригуващи възможности. В комикса с приключенията на „Супермен“ например има няколко алтернативни свя­та, в които родната планета на Супермен Криптон никога не е взривявана или пък Супермен накрая разкрива своята истинска самоличност като притежаващия скромни маниери Кларк Кент, или се жени за Лоис Лейн и има супердеца от нея. Но дали паралелните вселени са владение само на повторенията на „Зоната на здрача“ или намират потвърж­дение в модерната физика?
През цялата история, ако се върнем мислено в почти всички древни общества, ще установим, че хората са вяр­вали в други нива на съществуване, в селенията на богове­те или духовете. Църквата вярва в рая, ада и чистилище­то. Будистите имат своята нирвана и различни състояния на съзнанието, а индуистите - хиляди равнища на същес­твуване.
Християнските теолози, тъй като им е било трудно да обяснят къде може да се намира раят, често изказвали тео­ретично предположението, че може би Бог живее в равни­щето на по-висшите измерения. Изненадващ е фактът, че ако по-висшите измерения наистина съществуват, много от свойствата, приписвани на боговете, може да станат възможни. Едно същество от по-висше измерение би могло да бъде в състояние да изчезва и да се появява отново, когато му хрумне, или да минава през стени - способности, които обикновено се приписват на божествата.
Неотдавна идеята за паралелните светове стана една от най-разгорещено обсъжданите теми в теоретичната физи­ка. На практика има няколко типа паралелни вселени, кое­то ни принуждава да преразгледаме това, което разбираме под „реално“. Това, което е заложено на карта в дебата за паралелните светове, е ни повече, ни по-малко смисълът на самата реалност.
Има поне три типа паралелни светове, които се обсъждат разпалено в научната литература:
а) хиперпространството или по-висшите измерения;
б) мултивселената;
в) квантовите паралелни вселени.


Паралелният свят, който е бил тема на най-продължи­телния исторически дебат, е Вселената на по-висшите измерения. Фактът, че живеем в три измерения, (дължина, ши­рина, височина) е характеристика на здравия разум. Неза­висимо от това как местим един обект в пространството, всичките му позиции могат да бъдат описани от тези три координати. На практика с помощта на трите числа можем да определим местонахождението на всеки обект във Вселе­ната, като се започне от върха на нашите носове и се стигне до най-далечната от всички галактики.
Четвъртото пространствено измерение като че ли противоречи на здравия разум. Ако позволим на дима напри­мер да изпълни една стая, няма да видим дима, който из­чезва в друго измерение. Никъде в нашата вселена не виждаме обекти, които изчезват внезапно или се прехвърлят в
друга вселена. Това означава, че всички по-висши измере­ния, ако те изобщо съществуват, трябва да бъдат по-мал­ки от атом.
Трите пространствени измерения изграждат фундамен­талната основа на гръцката геометрия. Аристотел например писал в своя трактат „За небето”: „Линията има големина по един начин, равнината има такава по два начина, а фигурата с три измерения - по три начина, и извън тях няма друга големина, защото тези три са общо всички.” През
150 г. Птолемей Александрийски предложил първото „доказателство“, че по-висшите измерения са „невъзможни“. В своя труд „За разстоянието“ той разсъждавал така.На­ чертайте три линии, които са взаимно перпендикулярни (подобно на линиите, образуващи ъгъла на една стая). Очевидно  - казва той, четвъртата линия,, която е перпендикулярна на другите три, не може да бъде начертана. Вследствие на това четвъртото измерение е невъзможно.”
(Това което е доказал той в действителност било, че нашите мозъци са неспособни да визуализират четвъртото измерение. Персоналния компютър върху вашето бюро прави изчисления в хиперпространството през цялото време!) От тук вече следват доста по различни  неща…….
Стана дълго! Ще продължа в следващата статия……..


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

СПОМЕНИ ОТ ЕДНО ЛЯТО В БУРГАС


ЛЯТО, МОРЕ, КРАСИВИ ЖЕНИ, ГЛАРУСИ, БУРГАС И ОЩЕ НЕЩО....... НАРЕЧЕНО........  ИЛИ КАЗАНО С ЕДНА ДУМА:  - СПОМЕНИ ПРИЯТНИ ОТ ЕДНО ЛЯТО ЗА ВСИЧКИ ВАС.



НИКОЛАЙ НИКОЛВ

събота, 12 декември 2015 г.

ЗАПИСКИ НА ЕДИН ЩРАУС, ЗАРОВИЛ ГЛАВАТА СИ В ТАЙНСТВА!


От самото начало Сър Бърнард Ловъл, професор по радиоастрономия от университета в Манчестър, пише за сингулярностите: "При опита да дадем физично описание на началото на времето ние се натъкваме на бариера…" Засега тази бариера не са успели да преодолеят дори най-упоритите привърженици на теорията за Големия взрив. Лауреатът на Нобелова награда, известният физик Стивън Уайнбърг се оплаква: "За съжаление аз не мога да започна филма – колоритното му описание на Големия взрив – в нулева точка от времето и при безкрайно висока температура." Откриваме, че теорията на Големия взрив изобщо не описва произхода на Вселената, защото първоначалната сингулярност не подлежи на описание още по определение. Следователно, в теорията има проблем буквално от самото й начало. Пък ни убеждават, че – прескачайки няколко милиарда години – знаят откъде се е пръкнал човекът. Впрочем, "според Айнщайновата представа за Вселената, човекът не е индивид, който изживява последователност от събития, а 4-измерен "пространствено-времеви червей", към който не може да се прилага концепцията за изминаващото време".
ИЗМЕРЕНИЯТА: КОЛКО СА ИЗМЕРИМИ
Съвременните физици откриха съществуването на различни измерения, или нива на действителността. Но още Ведическите произведения на древна Индия също говорят за различни измерения, както висши-материални, така и висши-духовни.
Хайде да не разисквам тук постулатите, че използваме само малка част от мозъците си, че древните са владеели умения – изгубени при съвременния човек – за духовно, но реално общуване с природата и Космоса, а и със себеподобните си на високи психо-соматични нива. Да: науката изследва глъбините на мозъка, но се препъва в обяснението на феномена съзнание. Отхвърля се идеята, че съзнанието е по някакъв начин реално и се залага на твърдото решение и то да бъде обяснено с езика на точните науки. Стига се до парадокси. Нобелистът-физик Юджийн Уигнър казва: "Има два вида реалност, т.е. съществуване – на моето съзнание и съществуването и реалността на всичко останало. Втората реалност не е абсолютна, а само относителна". И пак няма да се разпростирам върху случаите на преобладаващо заклеймяваните като спекулативни "преживявания извън тялото". Въпреки примерите – да речем – на д-р Майкъл Сейбъм, кардиолог и преподавател от Медицинския факултет на университета в Емъри, който събрал рутинни сърдечноболни и такива със споделяни преживявания извън тялото. Втората група описала доста детайлно "кризата си в близост до смъртта, а 6 описали своето връщане към живота и тези детайли съответствали на отразеното в медицинските доклади". Но измеренията, разбира се, са толкова, колкото можем да измерим. С шивашки метър, примерно.


Следва....
С любезното съдействие на Емил Братанов


Николай Николов

КАКВА Е СИЛАТА НА ХИПНОЗАТА - втора част


ТОВА Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТАТИЯТА КОЯТО СЕ НАМИРА ТУК: ЦЪК!
Още по-фантастична история за хипноза може да се на­мери в епическата творба на Майкъл Толбот   -   Холографскатавселена“- един от най-добрите образци от сферата на Вселен­ското енергийно поле, излизали някога от печат. В началото на 70-те години на XX век Толбот става свидетел на хипноза, на която е подложен приятелят на баща му Том. Специалистът по хипноза казал на Том, че след като излезе от транса, дъщеря му Лора ще остане невидима за него. После накарал Лора да заста­не точно пред баща си. Когато се събудил, Том очевидно гледал директно пред тялото й и виждал всичко зад нея. Дори не я чул как хихика. След това лекарят извадил от джоба си часовник и много бързо го поставил зад гърба на Лора - но така, че никой от останалите в стаята да не види какво е. После попитал Том дали вижда какво държи.
Том се привел напред, сякаш взирайки се директно през тя­лото на дъщеря си, и казал, че това е часовник. Специалистът по хипноза кимнал и попитал Том дали може да разчете надписите по часовника. Том присвил очи, като че ли се опитвал да разли­чи буквите, и после изрекал на глас както името на собственика на часовника (който се оказва човек, напълно непознат за при­състващите в стаята), така и посланието. След това хипно­тизаторът вдигнал предмета и всички видели, че е часовник, и го подал, така че всички да се уверят, че Том е прочел надпи­сите съвсем правилно. После Том, приз­нава, че наистина не е виждал дъщеря си. Единственото, което виждал, бил хипнотизатора как стои и държи върху дланта си един часовник. Ако хипнотизаторът го беше пуснал да си ходи. без да му каже какво е станало, Том никога нямало да разбере, че не е виждал обичайната, общоприета реалност.
Оказва се, че хипнотизираният ум на low е виждал директно през дъщеря му така, сякаш тя не е съществувала, и е можел да разчете всичко, намиращо се зад нея. Ако това е вярно, значи влиза в огромно противоречие с всичко, което си мислим, че знаем за твърдата материя, и едновременно това подсказва, че част от нашето съзнание има много по - големи възможности, отколкото повечето от нас допускаме. Сле­дователно онова, което си мислим, че виждаме, може да се ока­же нищо друго, освен продукт на колективното ни решение да го виждаме по този начин, нещо като масова хипноза. Да не забравяме, че поставени под хипноза, ние можем да вървим, го­ворим и общуваме със света, да пътуваме извън физическото си тяло, да извършваме точни наблюдения, както и да имаме пан да нямаме съзнателен спомен за онова, което сме правили след като сме били изведени от транс. Освен това можем да получаваме хипнотични наставления за това какво да мислим или какво да правим, след като се събудим. Тези наставления са очевидно достатъчно мощни, за да направят някого напълно невидим за нас, макар иначе да се намираме в съвсем нормално състояние на съзнанието. Когато научим, че обикновените хора могат да се поддават на хипноза по подобен начин, най-често от­писваме случилото се като работа на ,,подсъзнанието“. Но дори и тогава продължаваме да си стоим в неведение относно защо или как става това. Като че ли подсъзнанието ни се подчинява автоматично на хипнотични команди - обикновено без да за­дава въпроси, - като че ли е свикнало да чува заповеди и да ги изпълнява.
След като завършва университета, Клийв Бакстър постъп­ва на работа в контраразузнаването на САЩ, където започва да изнася лекции за потенциалната опасност от това чужди сили да започнат да използват хипноза, за да извличат информация от правителствените служители извън граница. Поема огромен риск, но решава непременно да докаже основателността на те­зи свои твърдения пред един висш офицер. С нейно разрешение Бакстър поставя под хипноза секретарката на генерала, начал­ник на контраразузнаването в онзи момент. В състояние на хип­ноза той нарежда на жената да извади един строго секретен до­кумент от заключеното чекмедже на генерала - и секретарката доброволно се подчинява. После Бакстър й казва, че след като се събуди, тя няма да си спомня какво е направила. И наистина, по-късно момичето няма никаква представа, че е извадило този строго секретен документ от касата.
Следва продължение….може би, едва ли не ;)
 НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

четвъртък, 10 декември 2015 г.

КАКВА Е СИЛАТА НА ХИПНОЗАТА-първа част


По време на първата си студентска година в университета „Ратгърс“ Бакстър с удивление слуша как негов приятел описва някаква техника за хипноза, която съвсем скоро е научил от своя професор. Бакстър решава да хипнотизира с тази техника своя съквартирант, който не след дълго изпада в дълбок транс. После Бакстър изрича: „Сега искам да отвориш очи, но няма да се събудиш. Искам да слезеш във фоайето и да вземеш официално разрешение да държим лампите светнати до късно”. В това общежитие имало закон, съобразно който на студентите било забранено да държат лампите си светнати след десет вечерта, освен със специално разрешение. Поставеният под хипноза съ­квартирант на Бакстър отваря очи, става, тръгва по коридора, слиза във фоайето и получава необходимото разрешение от де­журния преподавател. Подписва се в журнала и се връща в стая­та. Когато Бакстър вади съквартиранта си от хипнозата, момче­то дори не си спомня какво му се е случило. „Виждаш ли? Не се получава.           Тази така наречена хипноза е чиста измама– казва момчето. Обаче после Бакстър го води във фоайето при дежурния про­фесор, който моментално потвърждава, че само преди няколко минути съквартирантът е слязъл и е получил разрешение лам­пите в стаята им да светят до късно. Но хипнотизираният все така отказва да повярва, че всичко това е истина. И изживява истински шок, когато вижда собствения си подпис в журнала на общежитието.
От този момент нататък Клив Бакстър се заема с изследвания на хипнозата. Прочита всички книги по темата, които успя­ва да откритие - които в края на 30-те години на XX век не са чак толкова много, след което провежда нови и все така успешни експерименти. След японското нападение над Пърл Харбър през 1941 година Бакстър се присъединява към една военна програма в Тексаския университет, в чиито рамки започва доста често да прави демонстрации с хипноза пред доста по-голяма аудитория. Приблизително всеки трети от публиката му навлиза в някоя от фазите на транса - онези, които изпадат в най -дълбокия транс, той избира, за да продължи работата си на по - интензивни обо­роти. По време на транс един от тези хора получава указания, че в първите тридесет минути след като се събуди, няма да може да вижда Бакстър. И наистина - изведен от хипноза, този субект изобщо не вижда водещия експеримента. За да провери докъде
може да стигне, Бакстър запалва цигара и издишва към човека малко дим, макар че лично той не е пушач. Субектът съзира  цигарата и дима, но ги вижда като левитиращи във въздуха - иначе не е в състояние да зърне онова, което ги държи. Изплашва се дотолкова, че тръгва да бяга от стаята, но бива спрян oт останалите. След уречените тридесет минути фигурата на Бакстър постепенно изкристализира пред очите му. Субектът следва перфектно постхипнотичните команди, като същевременно няма никакъв спомен за онова, което му е казано да направи.

На много от вас запознанство със силата на хипнозата става по малко  по-особен начин, като едно драматично . Когато сте  били около на пет, до седем години, някоя нощ се събуждате и установявате, че се реете на около един метър над тялото си. Момченцето съответно момиченцето в леглото под вас диша равномерно, но щом то е там, то какво сте били вие, мътните го взели? Тази мисъл започна да ви изпълва със страх и в мига, в който окончателно  се паникьосате, се връщате рязко в тялото си. Има и други варианти. – Например аз сънувах, как се отделям от леглото и падам в една рекичка близо до нас /реално съществуваща/,  и тъкмо да падна и пак се връщам в леглото, и леко се пробуждам. Отначало се плашех, после свикнах и накрая това постепенно престана. Първата, книга която съм прочел по този въпрос, бе „Как да накараме екстрасензорните ни възприятия да заработят за нас?“ На Харолд Шърман. Там Шърман пише, че когато хипнотизираш някого, можеш да го накараш да се сблъска с екстрасензорно преживяване от типа, който съм имал аз, при това със зашеметяващи резултати.
Колкото по-дълбоко е състоянието но транс, толкова повече се активизират екстрасензорните умения на субекта.  При тези условия той може да бъде инструктиран да напусне тялото си и да се разходи до определено място или човек,след което да докладва какво е видял или чул
Следва продължение, тъй като Ви обещах да ви въведа плавно в някои неща, за да разберете, че и вие сте минали по този път, който ни се отнема от начина на възпитание въведен от църквата с цел притежаване на знанието от каста „избрани хора. За насока ще Ви визирам „Комитет 300”…….


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ