ЗАПИСКИ НА ЕДИН ЩРАУС, ЗАРОВИЛ ГЛАВАТА СИ В ТАЙНСТВА!

От самото начало Сър Бърнард Ловъл, професор по радиоастрономия от университета в Манчестър, пише за сингулярностите: "При опита да дадем физично описание на началото на времето ние се натъкваме на бариера…" Засега тази бариера не са успели да преодолеят дори най-упоритите привърженици на теорията за Големия взрив. Лауреатът на Нобелова награда, известният физик Стивън Уайнбърг се оплаква: "За съжаление аз не мога да започна филма – колоритното му описание на Големия взрив – в нулева точка от времето и при безкрайно висока температура." Откриваме, че теорията на Големия взрив изобщо не описва произхода на Вселената, защото първоначалната сингулярност не подлежи на описание още по определение. Следователно, в теорията има проблем буквално от самото й начало. Пък ни убеждават, че – прескачайки няколко милиарда години – знаят откъде се е пръкнал човекът. Впрочем, "според Айнщайновата представа за Вселената, човекът не е индивид, който изживява последователност от събития, а 4-измерен "пространствено-времеви червей", към който не може да се прилага концепцията за изминаващото време".
ИЗМЕРЕНИЯТА: КОЛКО СА ИЗМЕРИМИ
Съвременните физици откриха съществуването на различни измерения, или нива на действителността. Но още Ведическите произведения на древна Индия също говорят за различни измерения, както висши-материални, така и висши-духовни.
Хайде да не разисквам тук постулатите, че използваме само малка част от мозъците си, че древните са владеели умения – изгубени при съвременния човек – за духовно, но реално общуване с природата и Космоса, а и със себеподобните си на високи психо-соматични нива. Да: науката изследва глъбините на мозъка, но се препъва в обяснението на феномена съзнание. Отхвърля се идеята, че съзнанието е по някакъв начин реално и се залага на твърдото решение и то да бъде обяснено с езика на точните науки. Стига се до парадокси. Нобелистът-физик Юджийн Уигнър казва: "Има два вида реалност, т.е. съществуване – на моето съзнание и съществуването и реалността на всичко останало. Втората реалност не е абсолютна, а само относителна". И пак няма да се разпростирам върху случаите на преобладаващо заклеймяваните като спекулативни "преживявания извън тялото". Въпреки примерите – да речем – на д-р Майкъл Сейбъм, кардиолог и преподавател от Медицинския факултет на университета в Емъри, който събрал рутинни сърдечноболни и такива със споделяни преживявания извън тялото. Втората група описала доста детайлно "кризата си в близост до смъртта, а 6 описали своето връщане към живота и тези детайли съответствали на отразеното в медицинските доклади". Но измеренията, разбира се, са толкова, колкото можем да измерим. С шивашки метър, примерно.


Следва....
С любезното съдействие на Емил Братанов


Николай Николов