вторник, 22 декември 2015 г.

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ – трета част


В телевизионния сериал „Слайдърс малко момче чете книга и получава от нея вдъхновението да конструира машинна, която ще му позволи да „се плъзга“ между паралелните вселени. (Книгата, която чело малкото момче в действителност е била книгата Хиперпространството").
Но исторически погледнато, четвъртото измерение е смятано за истински куриоз от физиците. Никога не са би­ли откривани доказателства за съществуването на по-висши измерения. Положението започва да се променя през 1919 г., когато физикът Теодор Калуца написва крайно спорна статия, в която се намеква за съществуването на по-висши измерения. Той започва с Айнщайновата теория на общата относителност, но я разполага в пет измерения (едно измерение на времето и четири на пространството, тъй като времето е четвъртото пространствено-времево измерение, днес физиците наричат четвъртото пространс­твено измерение петото измерение). Ако петото измерение стане възможно най-малко, уравненията по някакъв вълшебен начин се разделят на две части. Едната част описва Айнщайновата стандартна теория на относителността, а другата част се превръща в Максуеловата теория на светлината!
Това било смайващо разкритие. Може би тайната на светлината се крие в петото измерение! Самият Айнщайн бил шокиран от това решение, което като че ли осигурявало елегантно обединяване на светлината и гравитацията. (Айнщайн бил толкова разтърсен от предложението на Ка­луца, че мислил върху него в продължение на две години, преди накрая да се съгласи да публикува статия.) Айнщайн писал на Калуца: „Идеята за достигане на (единна теория) посредством петизмерен цилиндров свят никога не ми е хрумвала... От пръв поглед харесах невероятно вашата идея... Формалното единство на вашата теория е поразително.“
Години наред физиците задават въпроса: Ако светлина­та е вълна, то тогава какво представлява вълнението? Свет­лината може да премине през празно пространство с дължина от милиарди светлинни години, но то е вакуум, лишен какъвто и да е материал. В такъв случай какво представл­ява вълнението във вакуума? С появата на теорията на Калуца ние разполагахме с конкретно предложение за разре­шаването на този проблем: светлината представлява въл­нички в петото измерение. Уравненията на Максуел, които описват точно всички свойства на светлината, се очертават просто като уравнения за вълните, които се движат в пето­то измерение.
Представете си риби, които плуват в плитко езеро. Те може никога да не са подозирали, че съществува трето измерение, защото очите им гледат настрани и те могат да плуват само назад-напред, наляво и надясно. Третото измерение за тях може да изглежда невъзможно. Но след това си представете, че върху езерото вали дъжд. Въпреки че не могат да видят третото измерение, те могат да виждат ясно сенките от вълничките на повърхността на езерото. По същия начин теорията на Калуца обяснява светлината като вълнички, които се носят върху петото измерение.
Калуца дава отговор и на въпроса къде се намира то. Тъй като не виждаме доказателства за съществуването на пето измерение, то трябва да „се е свило“ и да е станало толкова малко, че не може да бъде наблюдавано. (Представете си, че вземате двуизмерен лист хартия и го свивате стегнато във формата на цилиндър. От известно разстояние цилиндърът изглежда като едномерна линия. По този начин един двуизмерен обект се е превърнал в едноизмерен обект чрез своето свиване.)
Първоначално статията на Калуца предизвиква сензация. Но през следващите години завладяват възражения срещу теорията му. Каква е големината на това ново пето измерение? Как то се е свило? На тези въпроси не могли да бъдат намерени отговори.
В продължение на десетилетия Айнщайн работил върху тази теория с прекъсвания. След като починал през 1955 г. теорията скоро била забравена, като станала странна бележка под линия, в развитието на физиката.

Следва продължение…… Ще продължим със Струнната теория”…………

 
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар