четвъртък, 10 декември 2015 г.

КАКВА Е СИЛАТА НА ХИПНОЗАТА-първа част


По време на първата си студентска година в университета „Ратгърс“ Бакстър с удивление слуша как негов приятел описва някаква техника за хипноза, която съвсем скоро е научил от своя професор. Бакстър решава да хипнотизира с тази техника своя съквартирант, който не след дълго изпада в дълбок транс. После Бакстър изрича: „Сега искам да отвориш очи, но няма да се събудиш. Искам да слезеш във фоайето и да вземеш официално разрешение да държим лампите светнати до късно”. В това общежитие имало закон, съобразно който на студентите било забранено да държат лампите си светнати след десет вечерта, освен със специално разрешение. Поставеният под хипноза съ­квартирант на Бакстър отваря очи, става, тръгва по коридора, слиза във фоайето и получава необходимото разрешение от де­журния преподавател. Подписва се в журнала и се връща в стая­та. Когато Бакстър вади съквартиранта си от хипнозата, момче­то дори не си спомня какво му се е случило. „Виждаш ли? Не се получава.           Тази така наречена хипноза е чиста измама– казва момчето. Обаче после Бакстър го води във фоайето при дежурния про­фесор, който моментално потвърждава, че само преди няколко минути съквартирантът е слязъл и е получил разрешение лам­пите в стаята им да светят до късно. Но хипнотизираният все така отказва да повярва, че всичко това е истина. И изживява истински шок, когато вижда собствения си подпис в журнала на общежитието.
От този момент нататък Клив Бакстър се заема с изследвания на хипнозата. Прочита всички книги по темата, които успя­ва да откритие - които в края на 30-те години на XX век не са чак толкова много, след което провежда нови и все така успешни експерименти. След японското нападение над Пърл Харбър през 1941 година Бакстър се присъединява към една военна програма в Тексаския университет, в чиито рамки започва доста често да прави демонстрации с хипноза пред доста по-голяма аудитория. Приблизително всеки трети от публиката му навлиза в някоя от фазите на транса - онези, които изпадат в най -дълбокия транс, той избира, за да продължи работата си на по - интензивни обо­роти. По време на транс един от тези хора получава указания, че в първите тридесет минути след като се събуди, няма да може да вижда Бакстър. И наистина - изведен от хипноза, този субект изобщо не вижда водещия експеримента. За да провери докъде
може да стигне, Бакстър запалва цигара и издишва към човека малко дим, макар че лично той не е пушач. Субектът съзира  цигарата и дима, но ги вижда като левитиращи във въздуха - иначе не е в състояние да зърне онова, което ги държи. Изплашва се дотолкова, че тръгва да бяга от стаята, но бива спрян oт останалите. След уречените тридесет минути фигурата на Бакстър постепенно изкристализира пред очите му. Субектът следва перфектно постхипнотичните команди, като същевременно няма никакъв спомен за онова, което му е казано да направи.

На много от вас запознанство със силата на хипнозата става по малко  по-особен начин, като едно драматично . Когато сте  били около на пет, до седем години, някоя нощ се събуждате и установявате, че се реете на около един метър над тялото си. Момченцето съответно момиченцето в леглото под вас диша равномерно, но щом то е там, то какво сте били вие, мътните го взели? Тази мисъл започна да ви изпълва със страх и в мига, в който окончателно  се паникьосате, се връщате рязко в тялото си. Има и други варианти. – Например аз сънувах, как се отделям от леглото и падам в една рекичка близо до нас /реално съществуваща/,  и тъкмо да падна и пак се връщам в леглото, и леко се пробуждам. Отначало се плашех, после свикнах и накрая това постепенно престана. Първата, книга която съм прочел по този въпрос, бе „Как да накараме екстрасензорните ни възприятия да заработят за нас?“ На Харолд Шърман. Там Шърман пише, че когато хипнотизираш някого, можеш да го накараш да се сблъска с екстрасензорно преживяване от типа, който съм имал аз, при това със зашеметяващи резултати.
Колкото по-дълбоко е състоянието но транс, толкова повече се активизират екстрасензорните умения на субекта.  При тези условия той може да бъде инструктиран да напусне тялото си и да се разходи до определено място или човек,след което да докладва какво е видял или чул
Следва продължение, тъй като Ви обещах да ви въведа плавно в някои неща, за да разберете, че и вие сте минали по този път, който ни се отнема от начина на възпитание въведен от църквата с цел притежаване на знанието от каста „избрани хора. За насока ще Ви визирам „Комитет 300”…….


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар