ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ- първа част

Дали алтернативните светове или вселени са наистина възможни? Те са любим способ на холивудските сценарис­ти, както е в случая с епизода от „Стар Трек“, озаглавен „Ог­ледало, огледало“. Капитан Кърк е прехвърлен случайно в странна паралелна вселена, в която Федерацията на Плане­тите е зла империя, която се крепи на бруталните завоева­ния, алчността и грабежите. В тази вселена Спок носи зап­лашителна брада, а капитан Кърк е вожд на банда от нена­ситни пирати, които се издигат, като поробват своите съ­перници и убиват своите шефове.

Алтернативните вселени ни дават възможност да проучим света на „какво ще стане, ако“ и неговите възхитител­ни, интригуващи възможности. В комикса с приключенията на „Супермен“ например има няколко алтернативни свя­та, в които родната планета на Супермен Криптон никога не е взривявана или пък Супермен накрая разкрива своята истинска самоличност като притежаващия скромни маниери Кларк Кент, или се жени за Лоис Лейн и има супердеца от нея. Но дали паралелните вселени са владение само на повторенията на „Зоната на здрача“ или намират потвърж­дение в модерната физика?

През цялата история, ако се върнем мислено в почти всички древни общества, ще установим, че хората са вяр­вали в други нива на съществуване, в селенията на богове­те или духовете. Църквата вярва в рая, ада и чистилище­то. Будистите имат своята нирвана и различни състояния на съзнанието, а индуистите - хиляди равнища на същес­твуване.

Християнските теолози, тъй като им е било трудно да обяснят къде може да се намира раят, често изказвали тео­ретично предположението, че може би Бог живее в равни­щето на по-висшите измерения. Изненадващ е фактът, че ако по-висшите измерения наистина съществуват, много от свойствата, приписвани на боговете, може да станат възможни. Едно същество от по-висше измерение би могло да бъде в състояние да изчезва и да се появява отново, когато му хрумне, или да минава през стени - способности, които обикновено се приписват на божествата.

Неотдавна идеята за паралелните светове стана една от най-разгорещено обсъжданите теми в теоретичната физи­ка. На практика има няколко типа паралелни вселени, кое­то ни принуждава да преразгледаме това, което разбираме под „реално“. Това, което е заложено на карта в дебата за паралелните светове, е ни повече, ни по-малко смисълът на самата реалност.

Има поне три типа паралелни светове, които се обсъждат разпалено в научната литература:

а) хиперпространството или по-висшите измерения;

б) мултивселената;

в) квантовите паралелни вселени.

ХИПЕРПРОСТРАНСТВОТО

Паралелният свят, който е бил тема на най-продължи­телния исторически дебат, е Вселената на по-висшите измерения. Фактът, че живеем в три измерения, (дължина, ши­рина, височина) е характеристика на здравия разум. Неза­висимо от това как местим един обект в пространството, всичките му позиции могат да бъдат описани от тези три координати. На практика с помощта на трите числа можем да определим местонахождението на всеки обект във Вселе­ната, като се започне от върха на нашите носове и се стигне до най-далечната от всички галактики.

Четвъртото пространствено измерение като че ли противоречи на здравия разум. Ако позволим на дима напри­мер да изпълни една стая, няма да видим дима, който из­чезва в друго измерение. Никъде в нашата вселена не виждаме обекти, които изчезват внезапно или се прехвърлят в

друга вселена. Това означава, че всички по-висши измере­ния, ако те изобщо съществуват, трябва да бъдат по-мал­ки от атом.

Трите пространствени измерения изграждат фундамен­талната основа на гръцката геометрия. Аристотел например писал в своя трактат „За небето”: „Линията има големина по един начин, равнината има такава по два начина, а фигурата с три измерения - по три начина, и извън тях няма друга големина, защото тези три са общо всички.” През

150 г. Птолемей Александрийски предложил първото „доказателство“, че по-висшите измерения са „невъзможни“. В своя труд „За разстоянието“ той разсъждавал така. „На­ чертайте три линии, които са взаимно перпендикулярни (подобно на линиите, образуващи ъгъла на една стая). Очевидно  - казва той, четвъртата линия,, която е перпендикулярна на другите три, не може да бъде начертана. Вследствие на това четвъртото измерение е невъзможно.”

(Това което е доказал той в действителност било, че нашите мозъци са неспособни да визуализират четвъртото измерение. Персоналния компютър върху вашето бюро прави изчисления в хиперпространството през цялото време!) От тук вече следват доста по различни  неща…….

Стана дълго! Ще продължа в следващата статия……..

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ