КАКВА Е СИЛАТА НА ХИПНОЗАТА - втора част

ТОВА Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТАТИЯТА КОЯТО СЕ НАМИРА ТУК: – ЦЪК!
Още по-фантастична история за хипноза може да се на­мери в епическата творба на Майкъл Толбот   -   „Холографскатавселена“- един от най-добрите образци от сферата на Вселен­ското енергийно поле, излизали някога от печат. В началото на 70-те години на XX век Толбот става свидетел на хипноза, на която е подложен приятелят на баща му Том. Специалистът по хипноза казал на Том, че след като излезе от транса, дъщеря му Лора ще остане невидима за него. После накарал Лора да заста­не точно пред баща си. Когато се събудил, Том очевидно гледал директно пред тялото й и виждал всичко зад нея. Дори не я чул как хихика. След това лекарят извадил от джоба си часовник и много бързо го поставил зад гърба на Лора - но така, че никой от останалите в стаята да не види какво е. После попитал Том дали вижда какво държи.

Том се привел напред, сякаш взирайки се директно през тя­лото на дъщеря си, и казал, че това е часовник. Специалистът по хипноза кимнал и попитал Том дали може да разчете надписите по часовника. Том присвил очи, като че ли се опитвал да разли­чи буквите, и после изрекал на глас както името на собственика на часовника (който се оказва човек, напълно непознат за при­състващите в стаята), така и посланието. След това хипно­тизаторът вдигнал предмета и всички видели, че е часовник, и го подал, така че всички да се уверят, че Том е прочел надпи­сите съвсем правилно. После Том, приз­нава, че наистина не е виждал дъщеря си. Единственото, което виждал, бил хипнотизатора как стои и държи върху дланта си един часовник. Ако хипнотизаторът го беше пуснал да си ходи. без да му каже какво е станало, Том никога нямало да разбере, че не е виждал обичайната, общоприета реалност.

Оказва се, че хипнотизираният ум на low е виждал директно през дъщеря му така, сякаш тя не е съществувала, и е можел да разчете всичко, намиращо се зад нея. Ако това е вярно, значи влиза в огромно противоречие с всичко, което си мислим, че знаем за твърдата материя, и едновременно това подсказва, че част от нашето съзнание има много по - големи възможности, отколкото повечето от нас допускаме. Сле­дователно онова, което си мислим, че виждаме, може да се ока­же нищо друго, освен продукт на колективното ни решение да го виждаме по този начин, нещо като масова хипноза. Да не забравяме, че поставени под хипноза, ние можем да вървим, го­ворим и общуваме със света, да пътуваме извън физическото си тяло, да извършваме точни наблюдения, както и да имаме пан да нямаме съзнателен спомен за онова, което сме правили след като сме били изведени от транс. Освен това можем да получаваме хипнотични наставления за това какво да мислим или какво да правим, след като се събудим. Тези наставления са очевидно достатъчно мощни, за да направят някого напълно невидим за нас, макар иначе да се намираме в съвсем нормално състояние на съзнанието. Когато научим, че обикновените хора могат да се поддават на хипноза по подобен начин, най-често от­писваме случилото се като работа на ,,подсъзнанието“. Но дори и тогава продължаваме да си стоим в неведение относно защо или как става това. Като че ли подсъзнанието ни се подчинява автоматично на хипнотични команди - обикновено без да за­дава въпроси, - като че ли е свикнало да чува заповеди и да ги изпълнява.

След като завършва университета, Клийв Бакстър постъп­ва на работа в контраразузнаването на САЩ, където започва да изнася лекции за потенциалната опасност от това чужди сили да започнат да използват хипноза, за да извличат информация от правителствените служители извън граница. Поема огромен риск, но решава непременно да докаже основателността на те­зи свои твърдения пред един висш офицер. С нейно разрешение Бакстър поставя под хипноза секретарката на генерала, начал­ник на контраразузнаването в онзи момент. В състояние на хип­ноза той нарежда на жената да извади един строго секретен до­кумент от заключеното чекмедже на генерала - и секретарката доброволно се подчинява. После Бакстър й казва, че след като се събуди, тя няма да си спомня какво е направила. И наистина, по-късно момичето няма никаква представа, че е извадило този строго секретен документ от касата.

Следва продължение….може би, едва ли не ;)

 НИКОЛАЙ НИКОЛОВ