КАКВА Е СИЛАТА НА ХИПНОЗАТА - втора част

ТОВА Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТАТИЯТА КОЯТО СЕ НАМИРА ТУК: – ЦЪК!
Още по-фантастична история за хипноза може да се на­мери в епическата творба на Майкъл Толбот   -   „Холографскатавселена“- един от най-добрите образци от сферата на Вселен­ското енергийно поле, излизали някога от печат. В началото на 70-те години на XX век Толбот става свидетел на хипноза, на която е подложен приятелят на баща му Том. Специалистът по хипноза казал на Том, че след като излезе от транса, дъщеря му Лора ще остане невидима за него. После накарал Лора да заста­не точно пред баща си. Когато се събудил, Том очевидно гледал директно пред тялото й и виждал всичко зад нея. Дори не я чул как хихика. След това лекарят извадил от джоба си часовник и много бързо го поставил зад гърба на Лора - но така, че никой от останалите в стаята да не види какво е. После попитал Том дали вижда какво държи.

Том се привел напред, сякаш взирайки се директно през тя­лото на дъщеря си, и казал, че това е часовник. Специалистът по хипноза кимнал и попитал Том дали може да разчете надписите по часовника. Том присвил очи, като че ли се опитвал да разли­чи буквите, и после изрекал на глас както името на собственика на часовника (който се оказва човек, напълно непознат за при­състващите в стаята), така и посланието. След това хипно­тизаторът вдигнал предмета и всички видели, че е часовник, и го подал, така че всички да се уверят, че Том е прочел надпи­сите съвсем правилно. После Том, приз­нава, че наистина не е виждал дъщеря си. Единственото, което виждал, бил хипнотизатора как стои и държи върху дланта си един часовник. Ако хипнотизаторът го беше пуснал да си ходи. без да му каже какво е станало, Том никога нямало да разбере, че не е виждал обичайната, общоприета реалност.

Оказва се, че хипнотизираният ум на low е виждал директно през дъщеря му така, сякаш тя не е съществувала, и е можел да разчете всичко, намиращо се зад нея. Ако това е вярно, значи влиза в огромно противоречие с всичко, което си мислим, че знаем за твърдата материя, и едновременно това подсказва, че част от нашето съзнание има много по - големи възможности, отколкото повечето от нас допускаме. Сле­дователно онова, което си мислим, че виждаме, може да се ока­же нищо друго, освен продукт на колективното ни решение да го виждаме по този начин, нещо като масова хипноза. Да не забравяме, че поставени под хипноза, ние можем да вървим, го­ворим и общуваме със света, да пътуваме извън физическото си тяло, да извършваме точни наблюдения, както и да имаме пан да нямаме съзнателен спомен за онова, което сме правили след като сме били изведени от транс. Освен това можем да получаваме хипнотични наставления за това какво да мислим или какво да правим, след като се събудим. Тези наставления са очевидно достатъчно мощни, за да направят някого напълно невидим за нас, макар иначе да се намираме в съвсем нормално състояние на съзнанието. Когато научим, че обикновените хора могат да се поддават на хипноза по подобен начин, най-често от­писваме случилото се като работа на ,,подсъзнанието“. Но дори и тогава продължаваме да си стоим в неведение относно защо или как става това. Като че ли подсъзнанието ни се подчинява автоматично на хипнотични команди - обикновено без да за­дава въпроси, - като че ли е свикнало да чува заповеди и да ги изпълнява.

След като завършва университета, Клийв Бакстър постъп­ва на работа в контраразузнаването на САЩ, където започва да изнася лекции за потенциалната опасност от това чужди сили да започнат да използват хипноза, за да извличат информация от правителствените служители извън граница. Поема огромен риск, но решава непременно да докаже основателността на те­зи свои твърдения пред един висш офицер. С нейно разрешение Бакстър поставя под хипноза секретарката на генерала, начал­ник на контраразузнаването в онзи момент. В състояние на хип­ноза той нарежда на жената да извади един строго секретен до­кумент от заключеното чекмедже на генерала - и секретарката доброволно се подчинява. После Бакстър й казва, че след като се събуди, тя няма да си спомня какво е направила. И наистина, по-късно момичето няма никаква представа, че е извадило този строго секретен документ от касата.

Следва продължение….може би, едва ли не ;)

 НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

КАКВА Е СИЛАТА НА ХИПНОЗАТА-първа част

По време на първата си студентска година в университета „Ратгърс“ Бакстър с удивление слуша как негов приятел описва някаква техника за хипноза, която съвсем скоро е научил от своя професор. Бакстър решава да хипнотизира с тази техника своя съквартирант, който не след дълго изпада в дълбок транс. После Бакстър изрича: „Сега искам да отвориш очи, но няма да се събудиш. Искам да слезеш във фоайето и да вземеш официално разрешение да държим лампите светнати до късно”. В това общежитие имало закон, съобразно който на студентите било забранено да държат лампите си светнати след десет вечерта, освен със специално разрешение. Поставеният под хипноза съ­квартирант на Бакстър отваря очи, става, тръгва по коридора, слиза във фоайето и получава необходимото разрешение от де­журния преподавател. Подписва се в журнала и се връща в стая­та. Когато Бакстър вади съквартиранта си от хипнозата, момче­то дори не си спомня какво му се е случило. „Виждаш ли? Не се получава.           Тази така наречена хипноза е чиста измама^” – казва момчето. Обаче после Бакстър го води във фоайето при дежурния про­фесор, който моментално потвърждава, че само преди няколко минути съквартирантът е слязъл и е получил разрешение лам­пите в стаята им да светят до късно. Но хипнотизираният все така отказва да повярва, че всичко това е истина. И изживява истински шок, когато вижда собствения си подпис в журнала на общежитието.

От този момент нататък Клив Бакстър се заема с изследвания на хипнозата. Прочита всички книги по темата, които успя­ва да откритие - които в края на 30-те години на XX век не са чак толкова много, след което провежда нови и все така успешни експерименти. След японското нападение над Пърл Харбър през 1941 година Бакстър се присъединява към една военна програма в Тексаския университет, в чиито рамки започва доста често да прави демонстрации с хипноза пред доста по-голяма аудитория. Приблизително всеки трети от публиката му навлиза в някоя от фазите на транса - онези, които изпадат в най -дълбокия транс, той избира, за да продължи работата си на по - интензивни обо­роти. По време на транс един от тези хора получава указания, че в първите тридесет минути след като се събуди, няма да може да вижда Бакстър. И наистина - изведен от хипноза, този субект изобщо не вижда водещия експеримента. За да провери докъде

може да стигне, Бакстър запалва цигара и издишва към човека малко дим, макар че лично той не е пушач. Субектът съзира  цигарата и дима, но ги вижда като левитиращи във въздуха - иначе не е в състояние да зърне онова, което ги държи. Изплашва се дотолкова, че тръгва да бяга от стаята, но бива спрян oт останалите. След уречените тридесет минути фигурата на Бакстър постепенно изкристализира пред очите му. Субектът следва перфектно постхипнотичните команди, като същевременно няма никакъв спомен за онова, което му е казано да направи.

На много от вас запознанство със силата на хипнозата става по малко  по-особен начин, като едно драматично . Когато сте  били около на пет, до седем години, някоя нощ се събуждате и установявате, че се реете на около един метър над тялото си. Момченцето съответно момиченцето в леглото под вас диша равномерно, но щом то е там, то какво сте били вие, мътните го взели? Тази мисъл започна да ви изпълва със страх и в мига, в който окончателно  се паникьосате, се връщате рязко в тялото си. Има и други варианти. – Например аз сънувах, как се отделям от леглото и падам в една рекичка близо до нас /реално съществуваща/,  и тъкмо да падна и пак се връщам в леглото, и леко се пробуждам. Отначало се плашех, после свикнах и накрая това постепенно престана. Първата, книга която съм прочел по този въпрос, бе „Как да накараме екстрасензорните ни възприятия да заработят за нас?“ На Харолд Шърман. Там Шърман пише, че когато хипнотизираш някого, можеш да го накараш да се сблъска с екстрасензорно преживяване от типа, който съм имал аз, при това със зашеметяващи резултати.

Колкото по-дълбоко е състоянието но транс, толкова повече се активизират екстрасензорните умения на субекта.  При тези условия той може да бъде инструктиран да напусне тялото си и да се разходи до определено място или човек,след което да докладва какво е видял или чул

Следва продължение, тъй като Ви обещах да ви въведа плавно в някои неща, за да разберете, че и вие сте минали по този път, който ни се отнема от начина на възпитание въведен от църквата с цел притежаване на знанието от каста „избрани хора. За насока ще Ви визирам „Комитет 300”…….

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ГЛЕДАЙТЕ И СИ ПРАВЕТЕ ИЗВОДИ - ВТОРА ЧАСТ

Гледайте и какво става в Япония и се радвайте, ако можете!

 



Това е втора част от филма от предната статия Той е 1час и 30мин.



Следващият филм не е руски!




Този е руски!