петък, 31 януари 2014 г.

ВСЕМИРНИЯТ ПОТОП КАТО ПРЕДЧУСТВИЕ - РИМЕЙК

Събитията които минаха и събитията които идват! Тези които идват са твърде близко! Изкарахме късмет да живеем в такова време, за добро или за зло, ще видим не само нашия край, но и края на нашия свят! Ползвайте пауза. Ще разберете всичко! Филмът е от пет части с високо качество. Много време ще ми отнеме да ги дублирам. Желая Ви приятно гледане и внимателно слушане! КОЙТО РАЗБРАЛ, РАЗБРАЛ ИНАЧЕ.....











Николай Николов

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ - пета част

Но странната особеност на суперструнната теория е, че струните могат да вибрират само в едно специфично изме­рение на континуума пространство-време. Те могат да виб­рират само в десет измерения. Ако човек се опита да създа­де струнна теория в други измерения, тя не издържа в мате­матическо отношение.
Разбира се, нашата вселена е четириизмерна (с три изме­рения в пространството и едно във времето). Това означава, че другите шест измерения трябва да са колапсирали някак и да са се свили, подобно на петото измерение на Калуца.
Неотдавна физиците започнаха да обмислят сериозно как да докажат или да опровергаят съществуването на тези по - висши измерения. Може би най - простият начин за доказване на съществуването на по-висшите измерения би се състоял в това да се открият отклоненията от Нютоновия закон за гравитацията. В гимназията учим, че гравитацията на Земята намалява, докато навлизаме в открития космос. Или по-точно казано, гравитацията намалява заедно с квадрата на разделящото разстояние. Но това е така само защото живеем в триизмерен свят. (Представете си сфера, която обгръща Земята. Гравитацията на Земята прониква равномерно през повърхността на сферата, така че колкото по - голяма е тя, толкова по-слаба е гравитацията. Но тъй като повърхността на сферата се увеличава, подобно на квадрата на нейния радиус, силата на гравитацията, която е проникнала над повърхността на сферата, трябва да намалява подобно на квадрата на радиуса.)
Но ако Вселената имаше четири пространствени измере­ния, гравитацията трябваше да намалява като куба на разделящото разстояние. Ако Вселената имаше n - пространст­вени измерения, гравитацията трябваше да намалява подобно на ˉ1 сила!
Първият експеримент за тестване на обратно-квадратния закон на малки разстояния беше извършен в Колорадския университет през 2003 година, и даде отрицателни резултатиОчевидно няма нито една паралелна вселена, поне не и в Колорадо. Но този отрицателен резултат само изостри апетита на другите физици, които се надяват да извършат повторно този експеримент с по-голяма точност.
Нещо повече!  Големиятадронен колайдер, който започна работа през 2008 г. близо до Женева, Швейцария, търси нов тип частица, наречена с-частица или суперчастица, ко­ято представлява по-висока вибрация на суперструната (всичко, което виждате около себе си, е само най-ниската вибрация на суперструната). Ако бъдат открити            с-частици от LHC, това може да е революция в начина, по който гледаме на Вселената. В тази картина на Вселената стандартни­ят модел е най-ниската вибрация на суперструната.
Кип Торн казва:През 2020 година физиците ще разбират законите на квантовата гравитация, която ще се окаже вариант на струнната теория.“
Освен по-висшите измерения има още една паралелна вселена, която е предсказана от струйната теория и това е мултивселената“.
МУЛТИВСЕЛЕНАТА – ще продължа с нея в следващата статия за да не се объркате в паралелните вселени J

Чао до утре………
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

БЪЛГАРИТЕ НЕ ОСЪЗНАВАТ ТОВА, КОЕТО ИМ СЕ СЛУЧВА


Реална действена демокрация в България не може да има нито сега, нито в бъдеще.

„Пред очите ни се подменят носещите структури на едно доскоро модерно общество, което се вкарва обратно в бъдещето на едно минало – постиндустриално неоварварство“

Какво се случи през 2013 г.?

- Отминалата година поднесе още една съчинена сценка на българския „преход“: наблюдавахме поредната „революция“, наречена борба с олигархията и смяна на системата, в която една част от господстващата върхушка, междувременно загубила властта, впрегна присъдружната си медийна, политическа, икономическа и криминална прислуга за борба с другата олигархическа разцветка, като за целта бяха мобилизирани и хвърлени като площадно пушечно месо жертвите на олигархията, последните искрено убедени, че действително им е дадена думата и шансът за действие. Мнозина изглежда още не са проумели, че във вече установения обществен модел им е отредено да бъдат декори, а не актьори на собствения им живот.
- Каква е равносметката за България и българите след почти четвърт век преход?
- Първо, в страната трайно е установен властови модел, който въпреки фасадната си „демократичност“ по самия си генезис не предполага представителност и демократично управление, като действащата парламентарно-политическа инфраструктура има за задача да прикрива, а не да разкрива реалните субекти и механизми за генериране и упражняване на власт. Този модел обслужва установената през 90-те години социална матрица, нямаща нищо общо с приписваните й характеристики на „европейско“, „модерно“ и прочие папагалстващи клишета общество.
Нещо повече, действена демокрация в България не може да има нито сега, нито в бъдеще, нито в началото на „прехода“. И това не се дължи на нечия зла воля, както наивно се обяснява, а на самата обществена структура, в която пребиваваме. Ако впилите се във властта „елити“ не представляват реалните интереси на тези, които са ги изпратили там – те не биха оцелели и ден. А ако те представляват тези интереси, те не могат да представляват интересите на нещото, известно популярно като „народа“.
От друга страна, ако „народът“, особено в сегашното му насипно социално агрегатно състояние, бъде дори хипотетично допуснат до властта, това ще бъде началото на края на каквото и да е цивилизовано общество, дори в сегашния му уродлив гротесков вид. За да има действен парламентаризъм, трябва да има социална инфраструктура, генерираща обществени групи, които да виждат в парламента и политическите партии реално средство за изява и реализация на свои интереси. Нищо такова няма у нас. Ето защо Народното събрание, „лявото“ и „дясното“ ще продължат да служат само като удобен гръмоотвод за гнева на не особено интелигентната електорална „публика“, която хабер си няма за реалните механизми, генериращи властови и прочие ресурси.
Второ, моделът има за задача да стабилизира, охранява и валидизира резултатите от присвояване на икономическите активи в хода на „Великата криминална революция“ (по думите на Ст. Говорухин). Тази „революция“ стана с цената на деиндустриализация на българската икономика, имплозия на късното социалистическо общество, социална декласация на населението и пресичане на химерата „средна класа“ в зародиш.
За т.нар. „граждани“, лишени от икономически и обществени шансове, не се предвижда никаква друга роля, освен тази на масовка в този процес, участвайки в поредните индуцирани цикли на вътрешновидова олигархическа кланова борба. Социалната матрица, изкристализирала в годините на „прехода“, очертава едно сурово обществено построение с ясен властови връх, концентрирал монопола върху икономическите ресурси, властовите и информационни възможности и влязъл в убийствена осмоза с пауперизираното и вторично варваризирано социално образувание, наречено българско „общество“.
- Преходът не ни ли донесе и други „бонуси“?
- Да, само в първите 5 години са загубени 2 млн. работни места. Приблизително такъв е броят на емигриралите от страната. Ясно защо. Ясно е и защо т.нар. „средна“ класа е закономерно липсващ социологически факт и само досаден демагогски елемент в приказките на дежурните „десни“ плямпала. На практика имаме тесен връх на социална пирамида от латиноамерикански тип с непрекъснато разширяваща се основа.
Пирамидата се снишава непрекъснато, защото средната й част непрекъснато ерозира към основата. Именно поради това твърдя, че към момента в България е невъзможен демократичен политически модел, защото липсват икономически свободни граждани. Те са силно зависими – икономически, властово, информационно, дори силово, от олигархичните босове на деня. Като добавим и непрекъснато въртящите се обороти на медийните машини за изглупяване на и без това не особено интелигентното „население“, ще имаме резултатите, които имаме.
Страната стремително се деиндустриализира, а в структурата на остатъчната българска икономика, с изключение на енергетиката, преобладават предимно т.нар. „услуги“ и сектори със семпло технологично ниво, произвеждащи ниска принадена стойност, съчетана с висока норма на ръчен труд, с ниска стойност и изисквания за квалифициран труд, полаган във все по-примитивни условия. Накратко, това е структура на икономика на страна, плъзгаща се към развиващия се свят.
Профилът на селското стопанство бележи устойчива тенденция към продължаваща концентрация на поземлената собственост и финансовите потоци в ръцете на няколко крупни за нашите мащаби агрогрупировки, водещи до формиране на преобладаващо монокултурно латифундистко земеделие. В международното разделение на труда България бива „специализирана“ в износ на суровини и преработени материали и във внос на технологични стоки, т.е. тя се очертава като държава – суровинен придатък.
Ликвидирането на наследената индустриална структура от времето на „реалния“ социализъм не е явление, имащо единствено икономически последици. То има ефекта на детонатор, отключващ процеса на ускорено социално деление и разпад, водещ до деградиране на цялата социална тъкан. Пред очите ни се подменя матрицата и носещите структури на едно доскоро модерно общество, което бива вкарвано обратно в бъдещето на едно минало – постиндустриално неоварварство. В резултат от повсеместната деиндустриализация, незаменена от друг тип равностойни технологически и организационни структури, култура и развитие, се сменя цивилизационната матрица.
- Резултатът от тези процеси се възприема като тотален разпад на всичко около нас?
- Логическото следствие е, че подобно на картонени кули, една след друга деградират системите на образованието, здравеопазването, социалното осигуряване. Това води до последваща социална декласация, до примитивизация на всички сфери, до разкъсване на социалните връзки и до подмяна на цивилизационния код. С усилие вече може да се говори за интегрирано плътно българско „общество“, доколкото всъщност не знаем как точно да наречем социалното нещо, конвулсиращо на терена.
Двадесет и четири години след падането на Желязната завеса страната се срива до състоянието на периферна територия със затихващи функции. В центъра на полуострова се оформя зона на силов, демографски и цивилизационен вакуум, в който постепенно и постоянно ще се просмукват етнически и цивилизационни елементи със съвършено друг профил. Поставена на ръба на световете, българската територия се очертава като един от порталите, през които вероятно ще се осъществи реваншът на Третия свят след близо 500 години поглъщане от страна на Европа. И ако някой е очаквал, че изчезването на България ще бъде спектакуларно събитие, се лъже. Тя като цивилизационен и етнически субстрат бива подменяна неусетно, изчезвайки буквално всеки ден, бавно, мъчително, но неумолимо.
- Оттук нататък накъде?
- Според мен съществуват три опции. Първата е да продължи гниенето. Смятах, че няма да доживея изчезването на България, но вече мисля, че това ще се случи, поради компресията на историческия процес. Ще стане факт, ако продължаваме така, както я караме, някъде вероятно до 20 – 25 години. Няма друго общество в Източна Европа, в което социалната катастрофа, сателитният и периферен модел да са съчетани с буквално физическото изчезване на държавнотворния народ. В случая българите. Много условни аналогии може да има само с някои страни от Прибалтика. Визирам основно Латвия.
Втората опция е този процес да бъде забавен. Това означава, че управляващите върхушки в страната трябва да имат сетива за случващото се. Боя се, че те нямат такива.
Третият вариант е част от тази олигархична върхушка в България да осъзнае, че дори с ресурсите, които притежава, тя е господин „никой“ оттатък Калотина. Миналата година в световен мащаб бе проведена наказателна операция, наречена „деофшоризация“. Смъртта на Березовски, кипърският случай, за който Путин не си мръдна пръста, показват ясно някои неща. Лесните пари, които бяха натрупани през 90-те години в хода на т.нар. „преход“, в момента се изземват от световния финансов капитал, защото са му необходими.

И първи жертви ще бъдат нашите олигарси и псевдокапиталисти, защото те не са и капиталисти, а финансови рентиета. Така че на тях трябва да им е ясно, че ако искат да оцелеят, интересът им зависи от оцеляването на тази територия, при това не само като територия, а като някакъв вид социална субектност. Следователно може да възникне обективно съвпадение на интересите на част от олигархическата върхушка у нас с интересите на част от българското население, осъзнаващо драмата на процеса, който протича в България. Дали това ще се случи, е въпрос на бъдеще.
- Какво можем ние да направим?
- Вашият въпрос изхожда от презумпцията, че ние сме субект, пред който има опции. Ние не сме субект. Ние сме все още в полуобектно и полусубектно състояние, говоря за обществото като цяло. България е тласкана в момента да продължи да пребивава в това нищо незначещо обектно състояние на периферна буферна територия. Трябва да стане ясно на българите, че тук става въпрос за буквалното им физическо оцеляване.
Отварям една скоба, за да кажа, че слушам напоследък едни патриотарски възторжени приказки, че българите и българското общество са попадали в много по-тежки ситуации и отново са се възраждали като феникс. С малка подробност. Че българите тогава са се опирали на българското село.
Такова нещо в момента няма. Ако погледнете картата на България между София и Бургас – това е особен микс между цигански катуни и старчески домове. Следователно нямаме виталност. Гръбнакът на българите е счупен. Това атомизирано стадоподобно образувание, наречено „общество“, трябва да осъзнае собственото си битие и драмата, че сме изправени пред ръба на пропастта. И когато го направи, да тръгне бавно назад от ръба. Нищо такова не виждам в момента.
Римският клуб казва в един свой доклад преди 40 години нещо, което важи в пълна степен за България, българите и българския „експертен елит“: най-голямата драма на съвременността не е екологичната, демографската, икономическата или друга, а неосъзнаването на това, което се случва.
Българите продължават да не осъзнават това, което им се случва. Те продължават да бъдат вкарвани в този тип оперети, в които пребиваваме всички ние, и ще имаме този резултат, който имаме. Ако не осъзнаем драмата на собственото си битие, заслужено ще отидем там, където ни е мястото – в небитието.

Доц. Христов


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Какво е това нещо ВРЕМЕ?


Какво е това измерение Време? Тази тайна на никому не е съдено да знае, както впрочем и много други неща…. Никой не може да спре времето даже и за секунда…..
Най - голямата власт на Земята принадлежи на ВРЕМЕТО…. Притежаваш ли запас от тази Власт???!

Гледайте и помислете!!!




Николай Николов

И НИЙ СМЕ ДАЛИ НЕЩО НА СВЕТА!


До днес му вярвах. До този 10 ноември.


Господи, докъде я докарахме. Да вярваме на Бойко. А слушахме "Свободна Европа". На "Вефа". Това е радиоапарат - произведен в Рига. А тя бе по-близо до Германия. Оная - Западната. Затова му вярвахме повече на "Вефа".
Там чухме за "брадатите" Тренчев и Собаджиев. И за Жельо. За бай Милан и Стефан Савов....../бог да го прости/!
Помня кои ни говориха на първия митинг - Вагенщайн и Владимир Левчев, Воденичаров и "дисидентът" Жельо. Те ни говореха за "перестройка ".
А ние умирахме от кеф. Радвахме се на плакатите: Тошо с раиран костюм. Викахме с тъмните жени: искаме си имената. Колко сила имаше в тези хора. Чак страх да те хване. Трябва да им признаем - бяха викали свободата преди нас.
А ние се озъртахме на този митинг. Страх ни беше. Че ни будеха. От съня. Оня, 45-годишния. Времето на смърт. За цялата ни интелигенция. Времето на лагерите. На хилядите съсипани животи, на "комсомолски" бригади. "Ние изграждаме прохода - проходът изгражда нас". Хубаво ни изгради - направи ни каменни. Приспа ни.
Тровеше ни "Кремиковци". А те ни пееха за "чиличните ръце" на металурзите. Приспивна песен.
Обгазяваха ни в Русе. С интернационалната помощ на братския румънски народ.
Искаха да сме 13-а република на великия СССР. Подстригваха ни косите, а с това и мислите. Драха ни тесните панталони. А всъщност ни късаха мечтите
И мислехме, че всичко ще свърши на 10 ноември. 

Глупости. Така ни каза наскоро Бойко. Не можел да се мери с Тошо, с построеното от него.
Вярвах му на Бойко. Но рухна, за да... духа обувките на Тошо.
Ще преживеем още един. Щом минахме през Тошо, оживяхме през най-гадната Лукановата зима, през царски обещания... Щом ни управляваха трима наведнъж.
Само че... дъжд или пари ще ваят, но не за нас а за други, за които ще Ви напиша, а нас ни остава бедствената и бедната киша!
Уморих се да почваме отначало. А вие? Продължете! Без борба , ще си останем жалки твари, ами то момичетата правят свирки на разни гъзари!... Помислете!!!...

Николай Николов.

ЗАПОЧНЕТЕ ОТ СЕБЕ СИ - РИМЕЙК



Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ В Криптата на Уестминстърското абатство:

Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света.

Николай Николов

БЪЛГАРСКИЯТ МОДЕЛ


Ако сме да ли нещо на света - това е българският модел. Той е - както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула - нашият принос в съкровищницата на човечеството. Казано сложно - това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност. Казано просто - обратното на всичко това.

Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.
У нас се получи обратното - кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен.
Навсякъде по свата считат лудите за свестни, но болни хора.
У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места.
Там, когато стреляш по някого, той умира.
Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите.
Тук - Народното събрание.
Там от великото до смешното има само една крачка.
Тук няма никаква разлика.
При тях са свободни хората, а при нас - цените.
Това е българския модел.
Българският модел е по-лош и от Бермудския триъгълник.
В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, но не са те.
И не знаеш какво е.

Николай Николов

четвъртък, 30 януари 2014 г.

СПОДЕЛЯНЕ НА ИНТЕРНЕТ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ДВА КОМПЮТЪРА

Този вариант се използва за да споделите интернет връзка, която не можете да настроите по стандартните начини, защото вашият доставчик ви е ограничил по TTL, Mac адрес и IP. Тя върши работа и за всички останали варианти.

Използване на Proxy Server.

Трябва да следвате следните стъпки.
1. Сдобивате се с някакъв Proxy Server (това е програмата която ще ви помогне да споделите връзката си), такива програми са
WinGate , WinRoute , WinProxy, CCProxy INetShaper и много други.
2. Настройвате сървъра с проксито.
3. След това отивате на другото PC и трябва да настроите всяка от програмите, които ще ползват мрежата да ползва Proxy Server.
По надолу подробно ще опишем примера с
CCProxy и Internet Explorer .

Компютър първи

Първо и двата компютъра трябва да са в една мрежа, за да са в една мрежа трябва да направите следното :1. Отваряте Control Panel (Контролен панел), щракнете двукратно върху Network and Internet Connections (Мрежови връзки), в листата с връзките трябва да имате поне две връзки (за всяко физическо устройство по една).

2. Щраквате с десен бутон на мишката върху втората връзката /тази която ви свързва с другия компютър/ и давате Properties (Свойства), след това в листата с протоколи избирате TCP/IP и щраквате два пъти върху него.3. Ще ви се отвори нов прозорец, в който въвеждате следните полета:
IP Address: 192.168.0.1Subnet Mask: 255.255.255.0
След това давате OK (ОК). С това работата по настройването на мрежата на компютър първи приключи.След това си сваляте и инсталирате програмата
CCProxy тя се разпространява безплатно и
можете да си я свалите от този сайт :
http://www.kaldata.com/ След като я свалите и инсталирате, трябва да я стартирате. За да има другия компютър интернет тази програма трябва да бъде стартирана. Когато тя е стартирана нейната икона седи долу в дясно при часовника.

Компютър втори
Първо и двата компютъра трябва да са в една мрежа, за да са в една мрежа трябва да направите следното :1. Отваряте Control Panel (Контролен панел), щракнете двукратно върху Network and Internet Connections (Мрежови връзки).

2. Щраквате с десен бутон на мишката върху връзката и давате Properties (Свойства), след това в листата с протоколи избирате TCP/IP и щраквате два пъти върху него.

3. Ще ви се отвори нов прозорец, в който въвеждате следните полета:IP Address: 192.168.0.2Subnet Mask: 255.255.255.0
Забележка: За трети компютър, четвърти компютър и ... т.н. - ИП адреса който в примера по горе е 192.168.0.2 трябва да бъде 192.168.0.3 , 192.168.0.4 и ..... т.н.След това давате OK (ОК). С това работата по настройването на мрежата на компютър втори приключи.След това следвайте описаните по долу стъпки за да настройвате програмата Internet Explorer да ползва прокси съръвар :

1. Стартирате
Internet Explorer 2. След това гледате най-горе и щраквате върху Tools (Инструменти)3. След това щраквате върху Internet Options (Опции за интернет)4. След това щраквате върху Connections (Връзки)5. След това щраквате върху LAN Settings (LAN Настройки)6. След това слагате отметка пред Use proxy server for your LAN (Използвайте прокси сървър за вашата локална мрежа)7. След това Попълвате:
IP адрес: 192.168.0.1Порт: 808
8. След това щраквате върху ОК (ОК) и сте готови с настройването на програмата
Internet Explorer .
Ако сте направили всичко правилно би трябвало програмата
Internet Explorer да отваря интернет страници.
Аналогично можете да настроите и други програми. Почти всяка програма, която ползва интернет може да се настрои по подобен начин. Обикновено програмата има меню наречено Options (Опции) или Settings (Настройки) и някъде в тези менюта има настройки за прокси, където вие трябва да попълните :
IP адрес: 192.168.0.1Порт: 808


НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

МЪДРОСТИ

— Почти всички политици грешат, когато влязат във връзкa c някой търговец.
— Не мислете, че сте променили мнението на един човек с това, че сте го накарали да мълчи.
— Деспотизма е един умствен проблем, а цензурата е проблем от една ненормална психология.
— Комунизъм — Не само всичко мое е твое, но и всичко твое е мое.
— Колкото една държава е по-корумпирана, толкова по­вече закони съществуват в нея.
— Ние трябва да спрем да говорим за българските мечти и да започнем да слушаме мечтите на българите.
— Дипломация е изкуството да ловиш спокойно риба в мътна вода.
— Опозицията довежда до разногласия, от които произ­лиза най-справедливата хармония.
— Най-голямата мъдрост е да знаеш това, което ти не знаеш.
— Най-евтината отбрана на държавата е образованието.
— След като изборите свършват и робството започва.
— Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири.
— Америка е богата, защото е изяла трагедиите на мили­они имигранти.
— Капиталът е само плодът на труда.
— Работниците са единствените спасители на обществото и расата.Крайни закони са почти винаги крайна несправедли­вост
—винаги се е поддържала с кръвта на патри­оти и тирани.
—Гласът на болшинството не е гаранция за справедли­вост.
—Един човек с кураж е болшинство.
—Оръжието е това, което създава политическата сила.
—Социализъм е един изроден капитализъм на банкрути­рали капиталисти.
— Богатството не е плодът на труда, а е резултат наорганизирано и покровителствано обиране.
—Миналото се разбира само от светлината на сегашното, а сегашното само от светлината на миналото.
—Много е трудно да служиш честно и да се харесаш.
—Никога не се пързаляйте върху тънък лед.
—Държава, която унищожава своята земя, унищожава себе си.
—Когато лошият се преструва на добър, тогава той е най-лош.
—Всички питаме дали е богат, никой — дали е добър.
—Прекалено благородство спрямо безочливия е глупост.
—За честния честта е украшение, за нечестния — петно.
—Истината за един човек не е това, което ви се открива, а това което не казва. Не слушайте това, което казва, а това което не казва.
—— Благополучието на хората е главният закон.
—Лидер е този, който умее да следва хората.
-- Голям певец е този, който може да изрази нашето мълчание.
— Прогресира само тази нация, която може да направи от много — един.

Никола М. Николов

НЕКЪДЪРНИЦИТЕ ЖЪНАТ УСПЕХИ


Стоя и си мисля. Боже мой, защо некъдърниците навсякъде успяват в тази наша пуста държава? Колкото си по-ниско образован, колкото си по млад и без опит, а ако станеш и доносник на шефа то толкова по-голям ти е шанса да останеш на работа! А ако си и жена да бутнеш на някой заместник шеф или шеф – толкова по добре! И извода е: необразовани и свръх комплексирани шефове има на всички нива и те си мислят че са се оженили за работата си. То хората отдавна са нарисували колелото на живота. Не е лошо всеки да го погледне. Пък и всичко в този свят е относително – днеска си горе, утре си долу, ако пък си много горе то падаш много долу направо в гробищата – примери колкото искаш. То пък какви ли шефове са сега? Всички са слуги на западния капитал и утре ще ги срещне същата съдба, затова трябва да се сещат за приказката за стълбата. Ще опрат пак до нас – до обикновения народ, без мания за величие, благодарение на който те са се появили на този свят, и благодарение на който и ще изчезнат! Лошото е това, че това се пренася на всички нива – чак до правителството! Ако доживеем ще видим какво ще стане!

Николай Николов

сряда, 29 януари 2014 г.

ЛЕЧЕНИЕ С ВЪЛНОВА ГЕНЕТИКА - ПЬОТЪР ГАРЯЕВ

Пьотър Гаряев сканира снимката с лазерен лъч. Уредът прочита генетичната информация от слой, който според думите на изследователя се намира над снимката.Член на Руската академия за естествени науки твърди, че с помощта на снимка от детството и обикновен музикален плейър е изправил на крака десетки безнадеждно болни, от които са се отказали всички лекари.
Данните се предават на компютър и се преобразуват в аудио-визуален файл. Пращенето и шумът, които се чуват, са всъщност панацеята срещу всички болести. Гаряев твърди, че в този звук е шифрован генетичният код на здравия организъм – на човека, който е запечатан на снимката. И ако с него се въздейства върху поразеното тяло, то ще си „спомни“ първоначалното си състояние.
Наскоро при Гаряев дошли фенове на Михаел Шумахер да го молят да помогне на кумира им да излезе от комата, в която пилотът се намира от повече от месец.
„Нека се опитаме да излекуваме Шумахер, необходима ми е негова детска снимка. Стопроцентова гаранция не мога да дам, не съм Господ, при него процесът може да е напреднал, но въпреки това“, казва Пьотър Гаряев.
Предложението за спасението на пилота вече е изпратено от поклонниците на Шумахер до екипа на Ферари. Сега почитателите му чакат отговор.



Това обаче не е всичко. Пьотър Гаряев твърди, че може да спре старенеето и да върне младостта. Как става това и какви други „чудеса“ извършва руският биолог, можете да разберете от видеото и сами да прецените дали предлаганият от него метод е реален. 
Докторът на биологичните науки Пьотър Гаряев твърди, че може да направи лекарство срещу СПИН, птичи грип и всъщност срещу всяко заболяване. Но то ще действа само на конкретен човек.
Лекарството, което предлага Гаряев, са вълни кодирана информация. Въздействието на тези вълни може да регенерира всеки орган и да направи човека безсмъртен.
„Ако не сте успели да замените старите си органи с млади – сърце, черен дроб, съдове и т.н., то вие ще стареете. Ако сте успели да ги замените, значи ще бъдете вечно млади и ще живеете дълго, така както преди хиляди години са живели нашите библейски старци.“
Първи пациент на метода „вълнова генетика“ бил самият Пьотър Гаряев. Той записал информация от собствените си космени луковици, прослушал записа и… забавил стареенето. Резултатът, както се казва, е налице. Гаряев е на 68 години.
„Прекрасно си спомням всички свои физически показатели, които имах, на 25 години. И сега ги повтарям, тоест аз правя по 100 лицеви опори, мога повече – рекордът ми е 200. Всеки ден бягам по един час, преплувам 100 метра за по-малко от 1,12 мин. Тоест аз повтарям тези показатели, което е доказателство, че нашите технологии работят.
Ето как работи методът на „вълновата генетика“:
С помощта на квантов компютър се разчита генетичната информация от обекта. След това звукът и видеоизображението  Лекарството е готово. Този запис от време на време трябва да се прослушва.
„Чувате ли какъв интересен звук издават нашите лимфоцити? Уникален звук. Едновременно информацията от тях се подава върху нас. И ако човек е болен от рак на кръвта, вие му подавате здрави клетки. Информацията, разчетена от здрава клетка, подавате на болния човек, който боледува от рак на кръвта, и този спектър говори: „Прави като мен.“ Аз много го опростявам.“
За да се забави стареенето, като обект на запис на информация Пьотър Гаряев предлага да се използва пъпна кръв от новородено.
„Това действа преди всичко на самото дете, когато то започне да старее след 30-ата година – веднъж, а едновременно ще поправи цялата му патология и болести, тоест детето ще бъде напълно здраво. Действа и на таткото и майката, естествено, и на бабите и дядовците от страна на майката и бащата. Тоест близките роднини са сферата на действие на тази матрица.“

Зад гърба на академиците има много експерименти. Резултатите на някои от тях са просто потресаващи. Например през 1991 година той съвместно с група учени от университета на Торонто в Канада регенерирал панкреаса на мишки. Информацията била снета от панкреаса на новородени мишлета. По-късно експерименти започнали да се правят с хора. През 1995 година един от първите пациенти станала 60-годишна жена, страдаща от диабет. Информация била снета от кръвта на 10-годишния ѝ внук. След три месеца тя изведнъж се оплакала, че челюстта ѝ силно се е подула и я боли.
„Подуват се горната и долната ѝ челюст, тя не разбира какво се случва, тя няма зъби, само един-единствен ѝ е останал, и отива да снима на рентген своята челюст, за да разбере каква е причината. И за удивление, за шок за лекарите и за нея самата изведнъж ѝ откриват три зъба.“
Това са рентгенови снимки на жената с трите нови зъба след лечението.
„Причината за регенерацията на зъбите на жената е това, че при нея е имало стволови клетки на зародиши на тези зъби и ние сме ги стимулирали да се развият.“
След този непланиран експеримент забранили на Пьотър Гаряев да работи повече. Но той не е свикнал да спира. Сега Пьотър Петрович с гордост показва снимки на пациентка от Украйна. Тя страда от синдром на Шарко Мари. Ето наложени една върху друга снимки на момичето преди и след началото на лечението. Изкривените крайници значително са се изправили, появили са се мускули.
„Сами не очаквахме. Това е единичен случай. Всичко се прави под контрола на лекарите, за да се избегнат всякакви усложнения.“

С помощта на ЛУСЕСИТА                                         

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

неделя, 26 януари 2014 г.

ХАЙДЕ ДА ПЪТУВАМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО!



До тук ви пуснах доста публикации от поредицата. Това е последната. Останалите  може да прочетете на линковете които ще ви посоча сега: ТУК, ТУК,  ТУКТУК, ТУК и ТУК.!  Освен това има  още няколко статии по въпроса с които може да попълните разбиранията си а те са: ТУК, ТУК , ТУК, ТУК, ТУК, ТУК ,ТУК  И ТУК!!!  Е, разбира се има още доста по въпроса, но иска малко ровене из блога. И БЕЗ ТОВА ВИ ПУСНАХ ТОЛКОВА ИНФОРМАЦИЯ НАВЕДНЪЖ, ЧЕ НЕ ЗНАМ КОЙ ЩЕ ИМА ВРЕМЕ И ТЪРПЕНИЯ ДА Я ПРОЧЕТЕ?! ИНТЕРЕСНО Е, ЗА ТОВА В БЪДЕЩЕ ЩЕ ВИ ПУСНА И ДРУГИ НЕЩА. НАПРИМЕР ЗА ПЪТУВАНЕ В МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО С ОГЛЕДАЛА И ТО ПОДКРЕПЕНО С ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ, КРИТ ДО СЕГА. ОТКРИВАТЕЛЯТ Е   АКАДЕМИК КОЗЕРЕВ.  И ТАКА НАТАТЪК...   ЖЕЛАЯ ВИ ПРИЯТНО ЗАНИМАНИЕ! 

Ако по-някакъв магически начин това бъде направено, ще се върнем в миналото, но тази възможност решително е отхвърлена, защото просто няма как да се получи. Това е "златното правило" на Айнщайн, което прави връщането в миналото абсолютно невъзможно. Някои обаче отказват да приемат това. И търсят невероятни начини да заобиколят това правило. И успяват. Първо обаче те трябва да жертват нещо важно, нещото наречено "здрав разум". Във всекидневието считаме здравия разум за нещо полезно, но физиците са скептично настроени. Оказва се, че Вселената е доста по-екзотична и изчанчена. Тя се състои от звезди, свръхнови и студено празно пространство. Това е Вселената на Айнщайн - със забързващо се и забавящо се време. Ние сме изчанчени, ние сме изключение. Ето защо здравият разум и интуицията ни изневеряват, когато искаме да я разберем. Някои се оплакват, че ние физиците постоянно измисляме все по-странни теории, а всъщност ние се приближаваме все повече до истината. И ако ние физиците излизаме с все по-откачени идеи, това е така, защото и Вселената е такава. Вселената е по-ненормална, отколкото сме очаквали. Въпросът е, дали е достатъчно ненормална, че да ни позволи да пътуваме във времето. Да обори златното правило на Айнщайн за да пътуваме в миналото. Някои смятат, че е. Отдавна се твърди, че ако можем да пътуваме във времето, ще бъдем заобиколени от туристи от бъдещето. Откъде можем да бъдем сигурни, че и ние не сме такива? Много хора в САЩ твърдят, че са пътували във времето, при това съвсем свободно и в двете посоки. Колко хора пътуват във времето ли? Мисля, че са хиляди. Много е вероятно хиляди да го правят. Патриша Рес е издала множество книги за реално съществуващи пътници.

ЕТО ВИ И ЕДНА ОТ  СТАТИИТЕ:

Това са фини нишки енергия, останали след Големия взрив, чието съществуване е предсказано в половината теории от физиката на елементарните частици. Техният диаметър е по-малък от диаметъра на ядрото на атом, те нямат начало и край, следователно са или безкрайни, или образуват гигантски затворени кръгове. Тяхната дължина може да е милиарди светлинни години, но са много тънки. Тези нишки всъщност никога не са били наблюдавани, съществуват само на теория. Те са изобретение на математиците. Толкова са имагинерни, че на никой не можел да даде пълно описание. Гот си спечелил име като разрешил този проблем. Бях много развълнуван когато успях, защото беше много важно това да се направи, тъй като това отваря вратите към космическите струни. Неговото решение показва, че времето и пространството около тези струни са изключително странни, а сега той се чуди какво би станало при едно още по-особено явление - две пресичащи се космически струни. Години по-късно отрих решение на този проблем - ако имаме две движещи се струни, как би изглеждало решението? Математическите уравнения на Гот предричат, че двете космически струни така ще изкривят времето и пространството, че времето би попаднало в затворен кръг, като в цилиндъра на Типлър. Ако космическите струни се движат със скорост по-ниска от тази на светлината, решението е доста усукано, за да може да се тръгне оттук, да се обиколят и двете струни в момента когато се пресичат и да се върнеш в момент от миналото. И ако обяснението не е достатъчно ясно, на помощ идва пицата. Може би се чудите какво общо има пицата с физиката. Ако се чудите как изглежда времето около космическите струни, си представете, че струната минава през средата на пицата и пространството около нея би приличало на пицата. Изненадващото е, че моето решение ще изглежда като пица без едно парче. Затова ще отрежа едно парче и ще го махна - може да го изядете, после ще сгъна пицата във формата на конус и околността на струната става доста по-малка. Ето такава е геометрията около една космическа струна. Ако има втора нишка, махаме още едно парче пица, сгъваме я от двете страни и заприличва на хартиено корабче. Как от това ще се получи машина на времето? Да предположим, че живеете тук, на планета "А", имате космически кораб, с който изпращате светлинен сигнал на приятел на планета "Б". Той преминава точно между двете нишки, но вие можете да се тръгнете с кораба и със скок през липсващото парче пица ще стигнете до планета "Б" по-бързо от светлината. Можете да сте по обяд на планета "Б" и да се върнете на планета "А" по същото време. Всъщност можете да се върнете назад във времето и да стиснете ръката на по-младия си "аз" и да му пожелаете приятно пътуване около космическата струна. Значи това е машина на времето? Да. Решението на Гот е последното от многото, относно това как би работила една машина на времето. Съществуват множество решения, които претендират, че ще позволят на космонавтите да се придвижват в двете посоки на времето. За нещастие всички имат един общ недостатък. Обществото, което би било достатъчно напреднало да създаде такива машини се намира на хиляди години в бъдещето. Цивилизация, която притежава галактическата сила да манипулира звездните системи и черните дупки, която ще бъде господар на времето и пространството. Необходимата енергия за задвижването на машина на времето е далеч отвъд пределите на възможностите на хората от планетата Земя. Машина на времето използваща космическите струни, даваща възможност да се върнем една година назад във времето, ще се нуждае от половината от масата на нашата галактика и толкова голям кръг. Дори някой да успее да изгради такива машини те ще е са ограничено приложение, защото ще се разчита на времеви кръгове, за които става ясно, че важи едно строго правило. Всички обмисляни досега методи, космическите струни на Гот, черните дупки и всички други начини, имат особеността, че не могат да ни връщат във времето преди изграждането им. Затова ако някой построи такава машина в 3000 г., няма да може да се появи при нас и да ни разкаже за нея. Ако я направим днес, не можем да се върнем в миналото за да видим динозаврите, освен ако няма приятелски настроени извънземни някъде в галактиката, направили такава преди стотици милиони години, които да ни я заемат. Унищожавай, унищожавай. Може би сте си помислили, че в такъв случай цялата идея за пътуване във времето води наникъде. Забравяте обаче въображението на физиците. Търсенето на начини за овладяване на времето изглежда довежда до най-мрачния извод. Преди около 5 години група учени и философи, започнали спорове, че може да съществуват и други начини за пътуване във времето. Те обаче не предвиждали машини в космоса и въртене на галактики. Машината ще бъде компютър. Инициатор на този необичаен подход бил пионерът в областта на машините на времето - проф. Франк Типлър. От 70-те години той следи развитието на компютрите. Хората осъзнаха, че скоростта на компютърните процесори се увеличава експоненциално, скоростта им се удвоява за 12 или 18 месеца. Ако тази тенденция се запази, значи компютрите ще стават все по-мощни и бързи. Значи в далечното бъдеще някоя супер цивилизация ще притежава компютри, на фона на които нашите ще бъдат доста жалки. Да си представим, че това стане доста бързо. Ако това стане, ще е възможно да се обработва безкрайно количество информация. Според Типлър именно неограничената компютърна мощ ще позволи на бъдещите цивилизации да пътуват във времето. Те ще го правят с помощта на виртуална реалност. Качеството на компютърните изображения са се подобрили много през последните 30 години. Много физици смятат, че накрая компютрите ще започнат да създават виртуални образи, които ще бъдат толкова реалистични, че няма да се отличават от реалността. Ще бъдат точно копие до най-малката частица на реалността. В бъдещето, симулации на физични системи с много голяма точност, изглеждащи абсолютно истински за потребителя на виртуалната реалност, ще се превърнат в нещо тривиално. Ами ако хората от бъдещето не просто създават измислена реалност? Ако успеят да възстановят образи от миналото? В такъв случай те биха могли да направят точно триизмерно копие на неща и събития от нашия свят. Тези симулации ще включват същества, идентични на нас самите. Ще имат същите чувства и усещания като нас. Дори ще се мислят за нас самите. Потомците ни ще използват тези образи за да научат за миналото си. Ще притежават машина на времето, но няма да се налага да пътуват с нея, просто ще пренесат миналото при тях. Представете си тази цивилизация, която иска да види миналото. Може да се окаже невъзможно да се върнат в миналото, защото физиката не го позволява. В такъв случай ще прибягнат към резервен вариант и ще създадат много подробна и реалистична симулация на миналото. Идеята, че компютрите един ден ще могат да пресъздават точни копия на миналото може да прилича на умствена гимнастика, но ново поколение вярващи в тези пътувания са прегърнали идеята, и умозаключават, че тази супер цивилизация няма да направи само една симулация на миналото. Напредналата цивилизация ще има достатъчно компютърна мощ и ако впрегне само един процент от нея, само за една секунда от хилядолетното си съществувание, ще бъде достатъчно да се създадат милиарди симулации. Всеки път когато науката си помисля, че е намерила начин да контролира времето се сблъсква с тревожно усложнение. Това важи и за последното решение, което също се оказва с горчив край. Продиктувано от математическите закони за вероятностите. Ако компютърът на бъдещето може да реализира милиарди симулации, как ще знаем, че живеем в истинския свят, а не в някоя от многото копия? Всъщност шансът наистина да съществуваме е едно към 1 млрд. срещу нас. Ще има много повече симулирани хора като нас, отколкото първоначално е имало несимулирани. Тогава ще се замислим - добре, щом почти всички хора са симулирани и само една малка част не са, тогава по-скоро и аз съм симулиран, а не част от изключително малкото оригинали. С други думи, почти е сигурно, че живеем в симулиран от наследниците ни свят. Колкото по-добра става симулацията, толкова по-трудно може да се разбере, дали сме истински или живеем в симулация. Дали живеем в истинска или фалшива Вселена, като накрая разликата между реалност и симулация ще изчезне. Щом сме вътре в симулацията не можем да определим разликата между виртуална реалност и реална среда. Всъщност, нашият свят може би е просто симулация. Преди 300 години науката тръгна по пътя на овладяване и контролиране на времето. На хората не им харесвала идеята времето да бъде контролирано от някакво свръхинтелигентно, върховно същество а от самите тях. Но при всеки пробив изниква и пречка. Сега ни казват, че може изобщо да не съществуваме. А сме просто част от компютърна програма, а предполагаемата от Нютон свобода на решения вероятно е илюзия. И за капак на всичко, ние сме контролирани от свръхинтелигентно, висше създание, което властва над времето. От научна гледна точка това е катастрофална идея, защото целта на науката е да обясни реалността. Ако живеем във виртуална реалност никога няма да разберем природата. Въпросът за същността на времето неизменно води към въпроса за същността на реалността и ще бъде много иронично, ако кулминацията на тази величествена научна епопея подкопае самото съществование на начинанието и съществуването на Вселената като цяло.

Вселената не само, че е по-странна отколкото сме предполагали, тя е по-странна отколкото изобщо можем да си представим.
Виждам, че няма интерес, тогава стига съм си ГУБИЛ ВРЕМЕТО.

СТИГА ТОЛКОВА!!!!!

Николай Николов

ПЪТУВАНЕТО ВЪВ ВРЕМЕТО Е ВЪЗМОЖНО


Основният аргумент в полза на възможността за пътуване във времето е швейцарски часовник, открит в Китай в гроб от преди 400 години. Наскоро е открито и още едно доказателство, ЧЕ НАШИТЕ СЪВРЕМЕННИЦИ СА ПЪТУВАЛИ В МИНАЛОТО.

На снимките, направени през 1940 г. при откриването на моста South Fork Bridge в Британска Колумбия (Канада), е открит един човек, който е различен от тълпата толкова, колкото един извънземен може да се различава от 2000. На снимката ясно се вижда, този мистериозен мъж: на ръст е над средното ниво, с различна прическа, слънчеви очила, риза, пуловер с груба плетка, фотоапарат - по-близо до сегашните, отколкото тези от средата на миналия век. Експертите изключиха възможността за фалшифициране на тази стара снимка, тъй като този човек присъства и на другите снимки от това събитие.
Скептиците твърдят, че загадъчния характер на снимката не доказва нищо, освен, цикличният характер на младежката мода. В онова далечно време, осигурените младите хора може също да имат фотоапарат от фирмата Kodak, да има планински слънчеви очила, тениски с логото на университета и грапав ръчно изработени пуловер.

Николай Николов

събота, 25 януари 2014 г.

СВОБОДАТА И ВОЛЯТА – МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ

Свободата е относителна и като такава зависи повече от външният фактор, отколкото волята. Ролята на волята твърде често се изчерпва с това да се примири с логичното. Според физичните закони Земята привлича ябълката към себе си, но и ябълката прави същото с планетата. Второто е толкова по-малко, колкото и масата му е по-скромна и отклонения има евентуално ако си тежиш на мястото.

Да владееш живота си ще рече, че владееш средата си, тоест елиминираш влиянието и върху теб при вземането на решения, начин на поведение и т.н.  Като почнем с това, че имаме часовник, поглеждаме светофара, ходим на училище или работа, не се разхождаме по нощница на улицата и си плащаме в магазина, можем да се замислим що за свобода реално имаме. Излиза, че ежедневието ни е изпълнено в угаждане на чужди интереси и правила. Робството не са окови, това го научих още в училище. Тогава научих и още една мисъл - робството се усеща едва когато оковите станат твърде дебели за да бъдат строшени. По тази причина и докладвах пропагандирането на наркотици като готино и елитно занимание. Мога само да си пожелая, че няма излъгани нови наркоманчета заблудени, че заплахата е като тази да говориш в клас или пресечеш на червено.
Та, ето и моята теория. Човекът е като капка - съвършена форма която бързо се трансформира, разкъсва или просто разлива. Океанът пък е населението на планетата. Когато една капка падне върху повърхността на водата, тя прави грандиозно зрелище изразяващо се в концентрични вълни галещи повърхността. Точно така се разпространяват идеите и мислите. Ефектно и ... краткотрайно. Когато живеем в една локва, влиянието ни ще бъде по осезаемо, когато се намираме в океана... може и да не забележат присъствието ни. А сега си помислете, че навън вали. Да, ние сме част от нещо, но сякаш нашето влияние върху това глобално явление е незабележмо. И както казах, когато говорим за космонавтиката, разстоянията до бленуваното посещение на близки планети от друга галактика не е 20 години строеж, а 20, 50 или 1 000 хиляди светлинни години. Числа които еднодневки като хората няма как да обгърнат в представите си и изчисленията след десетичната запетая могат да развълнуват само математиците.
Ако човек има влияние, то то не е толкова върху собственият му живот, отколкото върху този на околните. По същата причина и неговият живот е повече следствие от средата му, отколкото от личен избор. Ако искаш да разсмееш бог, кажи му, че си имаш планове. Чували ли сте го? Кой от вас не е имал планове които не е осъществил? Кой от вас се не се е отказвал, защото целта му се е сторила твърде висока и недостижима? Всички ние имаме една мнооооооого малка мяра за това какво можем и се равняваме по нея въобразявайки се, че всъщност правим нещо съществено. Колко от вас получават удовлетворение от работата на която ходят? Колко от вас не са се карали с роднини? Колко от вас не са искали да зарежат всичко и да отидат на другия край на света? Колко от вас не са искали да отидат някъде, където никога няма и да отидат? И вие се мислите за свободни?

Дойде ред и на волята. Имаме воля. Че даже и свободна била. Не знам какво е несвободна воля, но и този израз е толкова смислен колкото и предходният. Да имаш воля не значи да свършиш нещо, а да го свършиш ръководейки се от лични съображения. Дали такива съществуват, аз лично съм скептичен. Най-голямото преимущество на човека осигурило му господство над света е и най-големият му недостатък. Не, не говоря за интелекта, а за общественото самосъзнание. Човек мисли твърде много за другите, дотолкова, че забравя и себе си. Грижи се за колата, за децата, за съпругата, за майката, за минувача който е блъснал, за непознатият който му се смее, за колегата, за шефа, за касиера, за този който никога не е виждал, а живее отсреща, за всеки. Всичко което имаме ни връзва в адска бримка на отговорности, като почнем от данъци и свършим с внимание и любов. Извода не е "нямайте", просто констатирам, че основна характеристика на имането на живот е треперенето над него.
Под воля се разбира да вземаме решения самостоятелно и да противоречим на общоприетото или налаганото ни. Всичко това е алогично и неестествено. Като такова е срещано толкова често колкото и 6-цата от тотото. Да, съществува и не, не доказва нищо. Това е просто изключението потвърждаващо правилото.
Човекът е жертва на обществото. Естествено има и други философски течения. Според едни ние сме родени с мисия или пък бъдещето ни вече е предначертано. И в "Престъпление и наказание" Разколников реализира идеята на райха за раса над друга, за "свърхчовека" на Ницше и прочие идеи подкрепящи, че съществуват хора които коват съдбата си и това им право е дадено свише. Дали е така, всеки може да прецени за себе си.

Николай Николов