петък, 24 януари 2014 г.

РИЦАРИТЕ ОТ „ОРДЕНА НА ЛЪЖАТА”

Ще се примири ли новото поколение с избора на мутантите?
Петър Бояджиев*
Всяка стока се търгува. Такъв е животът и такъв ще бъде. Лъжата също е стока и то много ценна. Имало е, има, и ще има търговци на лъжи. В съвременна България, безспорно търговията с лъжи е най-доходната дейност. Знам, че веднага ще скочат срещу това твърдение цели дивизии, но аз няма да остана в сферата на общите фрази, а ще скоча на тепиха поименно.
Един от емблематичните примери за доходност от тази търговия и водещ рицар в „Ордена на лъжата” е Андрей Райчев. Едновременно неговият случай може да бъде видян и като лакмус за това накъде върви българското общество. Колкото повече просперира активността на Райчев, толкова повече обществото затъва в блатото на корупцията и безперспективността. От момента, в който търговията му започне да изпитва кризисни симптоми, българското общество може да си повярва, че е на път да излезе от блатото и пред него се очертават някакви перспективи. Преди няколко години същият този рицар обяви триумфално, че преходът в България е завършил. Но днес става все по-ясно, че докато демокрацията разчита на рицари като него, преходът ще продължава и ще става все по-труден.
Какво имам предвид ? Райчевци не са дошли от нищото. Те идват от перестройката. Днес, 24 години след събитията от 1989 – 1990 година в по-голямата част от Европа перестройката е вече история и то исторически изяснена. Тя ще остане най-мащабната, за миналия век, манипулация – последният опит за спасяване на съветската империя. Операция на бившия елит на КГБ и съветското Политбюро. За наше щастие неуспешна и завършила с разпадането на империята на злото, както я наричаше американският президент Рейгън.
Но както винаги става в живота по периферията на бойните полета остават тъй наречените джобове, някои ги определят и като неизлекувани язви. България и Румъния в случая са тези страни, в които местните обслужващи перестройчици успяха по ред стекли се обстоятелства да забавят процеса на оздравяване на обществото и да го материализират в своя полза.
На 30. 12. 2009 година авторитетният „Фигаро” излезе с текста: „България влезе в Европейския съюз през 2007, но не успя да се отърси от прегръдките на стария голям комунистически брат. Нейният начин на съществуване, на живот, на търговия ни напомня за Русия. Факт който вбесява дипломатите във София”. По-нататък в статията, западният читател вижда картината, в която мнозинството българи са принудени да живеят всеки миг от живота си.
Кой ги принуди и принуждава ?
В едно непубликувано интервю от 1991 година на Румяна Узунова с тогавашният свален комунистически бос Тодор Живков, което преди дни Frognewes.bg пусна, той казва дословно : „Съветският съюз ни освободи от турско робство, Съветският съюз ни освободи от фашистко робство и т.н.” Сякаш неволно Живков пропуска да добави – „Съветският съюз ни освободи и от комунистическо робство” , но по-нататък в същото интервю коригира грешката си. На въпроса на Румяна Узунова: „... и при Горбачов ли беше необходимо да се съгласува всичко със Съветския съюз ? , отговорът е безапелационен: „Toгава да, тогава да, и след като те дойдоха това продължи...„. „Те” Живков нарича новите избраници на Москва - А. Луканов, П. Младенов и сие. Така диктаторът признава може би неосъзнато, че и от комунизма сме спасени от СССР, с идването на „Те” на власт.
Каква е връзката между А. Райчев и гореспоменатото. Той е един от най-ревностните слуги, обслужващи новите освободители. За това няма нужда да правим специално разследване – всичко е публично. Ако България не бе останала зависима в перестройката, а беше въведена истинската правова държава, на Райчев, на А. Луканов и на редица други функционери, според европейските норми щеше да им се наложи да преминат през затворите поради факта, че са се поставили доброволно и съзнателно в услуга на чужда държава – СССР. Е, разбира се, по европейските норми и правила съм далеч от мисълта, че щяха да останат десетки години, както те държаха несъгласните с комунизма, без дори да се потрудят да докажат, че са шпиони на империализма. Тяхното преминаване през затвора щеше да бъде много по-кратко, но щеше да означава изключително много за българското общество и обществено мнение.
Вместо това хората, които са продукт на Андрей Луканов вече 24 години търгуват с лъжата, а последователите му като А. Райчев стигнат до наглостта да говорят, че в България престъпността не била по-голяма в сравнение с другите европейски страни? Изкарват хората от другата географска ширина на континента, че са кривогледи?
Да, може би социологът има право, ако говори за обикновената неконтролирана престъпност. Но в. „Фигаро” няма предвид тази престъпност, защото и с просто око всеки непредубеден посетител от цивилизованата част на континента веднага забелязва в България другата престъпност, покровителствувана от най-високите етажи на Българската държава. За тази престъпност говорят и „Фигаро” и „Експанзион” и др. западни медии. И ако Райчев направи едно социологическо проучване ще се убеди, че в очите на мнозинството българи и той е възприет като част от тази престъпност – висшата, слятата с държавата и политическия елит.

Не е тайна, че А. Райчев, Г. Пирински, Г. Първанов, Желю Желев, Румен Петков и много други без да ги упоменавам са духовни ученици на А. Луканов и дължат до голяма степен своето обществено положение на него. Това не е обвинение, а просто констатация, без осъдителен елемент. А. Луканов е бивш министър-председател на България, убит като куче през 1996 година. Тези хора в продължение на години бяха, а някои и продължават да са по върховете на държавата. Но какво направиха, за да хвърлят светлина върху тази последна страница от живота на учителя си? Винаги съм бил един от противниците на А. Луканов,  но трябва да е ясно, че всеки цивилизован гражданин на Европа,  изпитва органично отвращение от тази култура за раздаване на улично правосъдие. А хората от типа на А. Райчев приемат и защитават тази култура и имат наглостта да твърдят, че тук от западната част на континента хората са заблудени и едва ли не невежи. За извършването на едно престъпление се произнася съдът. Но извършването на едно престъпление и криминалната ценностна система на една личност са две различни неща. За носителите на тази ценностна система не се произнася Темида, а обществото и историята.
Вярно е, че А. Луканов стана жертва на тези посткомунистически нрави, които сам защитаваше и прокарваше в българското общество, но днес всички са убедени, че този път на възмездие и правораздаване трябва да спре.
От години сигналът от Брюксел е ясен - системата е порочна и смяната на караула без смяна на системата е само гаранция за статуквото в България. За това повтарям, когато се почувства кризата при Райчевци, Първановци, Петковци и там подобни това ще е лакмусът , че страната започва да влиза в нова кройка. Но дотогава ще остане с етикета „Най-корумпираната страна в Европа”. Да не забравяме какво се случи с Емил Кюлев и Манол Велев – президентски съветници, с приятеля на премиера Симеон Сакскобурготски – Илия Павлов?
На какво правосъдие може да разчита човек, след като е свидетел ежедневно на тази арогантна наглост. Преди да обвиняват редовия българин, че в стремежа си да просъществува се примирява със повсеместната корупционна култура трябва много глави и то от много високо да паднат, разбира се, в преносен смисъл.
Накрая ще се спра и на едно от последните откровения на А. Райчев. На 14 декември преди пет години на академична дискусия, организирана от Димитър Луджев и Искра Баева за 20-годишнината от прехода, рицарят на лъжата казва: „БКП беше в положение да избира мястото на битката и противника си. Тя избра Клуба за гласност и преустройство като мутант на БКП
Интересно определение, от което става ясно, че съвременната Българска държава е мутант на комунизма, изградена от мутантите на БКП.  Нямам възражения към тази теза, а и до колкото съм запознат, елитната университетска аудитория, пред която Райчев е дал компетентната си оценка, не е възразила сериозно макар, че по-голямата част със съжаление са констатирали, че са били подведени и заблудени по време на бурните години на мутацията. Близкото бъдеще ще покаже дали новото поколение ще се примири с наложения избор на мутантите? Аз дълбоко се съмнявам в широко прокламираната теза, че ще се примири. Имам известно основание да защитавам мнението си, защото и преди 30   години изхождах от принципа, че изградената на гнили основи конструкция е обречена рано или късно на срутване. Е, това се случи с комунистическата империя, оставам убеден, че и съдбата на останалите тук и там мутантчета ще е същата. Koлкото повече хора повярват в тази закономерност – толкова по-бързо ще забравим за рицарите от „Ордена на лъжата”.

* Петър Бояджиев е един от известните български дисиденти - емигрант, работил през последните години от Франция за свалянето на комунистическия режим. Разработван е от тайните служби под името "Демократа".
Роден е на 3 юли 1941 година в град Нови пазар. През 1968 г. завършва математическия факултет на Софийския университет. За действия против народната власт е арестуван на 15 август 1968 г. 10 г. прекарва в Старозагорския затвор като политически затворник. През 1981 г. успява да избяга нелегално през турската граница. Установява се да живее в Марсилия. В България се връща за пръв път през 1991 г., за да участва във втората Национална конференция на СДС.

Николай Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.