ПСИХОАНАЛИЗА

Фройд е баща на психоанализата. Чрез нея той преоткрива за света удивителната роля на нагоните и сексуалността и доколко живота ни зависи от тях. Цялата философска рамка на теорията му се крепи на идеята за репресията, дори структурата на личността. Деленето на психиката на три топика и тяхното взаимно подчинение създават цялата “житейска игра” в която всички сме включени. Свръх-Азът притиска като преса Аза, който е притискан и отдолу от То (несъзнаваното). Човек е подчинен на несъзнателните си импулси и цял живот играе на криеница със себе си бягайки от тях, сублимирайки половите си нагони в креативна дейност и търсейки баланс. Трудността идва от невъзможността желанията ни да бъдат реализирани напълно, което ни подтиква да търсим обходни пътища, изобретателни подходи и да се задоволяваме със заместители на желаните неща. Всичко което цивилизацията е сътворила е до голяма степен продукт на тази груба и не намерила своя пряк обект сексуална енергия.

По дефиниция в концепцията му не е заложено наличието на баланс, точно обратното – цялото човешко поведение произтича от антагонизма между отделни части на личността. Или както самият той казва: Да бъдеш напълно честен със себе си е хубаво упражнение.

Именно и поради тази причина Юнг, най-добрия му ученик, се дистанцира от него основавайки своя школа в Цюрих.

Не бива да се пропуска и факта, че Фройд е еврейн – Сигизмунд Шломо Фройд и както винаги успява да повлияе епохата си и макар днес немалка част от сексистките му теории да не са напълно коректни, те остават определящи. През Войната трудовете му са били горени от Гестапо, за което той казва: В Средновековието биха ме изгорили на клада, а днес изгарят само моите книги.

Във философията му прозира дълбоката юдейска идея за пълното подчинение на човека – Истината ще ви направи свободни и Повечето хора не желаят истински да бъдат свободни, защото свободата натоварва с отговорност, а повечето хора се плашат от отговорността. Самият той сам определя съдбата си, слагайки край на живота си за което е имал сериозна причина – тежкото му раково заболяване. Има характерен символизъм в това и той посочва доколко тясна е връзката между секса и смъртта, че някъде между тях съществува близка допирна точка в която лесно може да се премине от едното към другото.

Скандалните му за времето си теории са шокирали обществото и няма как казвайки, че сексът започва тогава, когато жената хване мъжа за ръката. Но вместо това той усложнява дотолкова проблемите на човек с подсъзнателните му импулси, създава толкова кошмарни внушения, че поврежда трайно света в който живеем. Защото той не само търси усърдно нещо, но го и създава. Може би е целял да постигне емоционален шок, който да помогне в проглеждането, но се е вкопчил в думата и дотам. Може би е трябвало просто да се насочи към “ще намерите в себе си всичко, което потърсите”, а не във “всичко, което намерите в себе си, сте вие”.Фройд е коминочистачът на модерното общество, именно защото е надникнал в иначе затлачените Фройд е баща на психоанализата. Чрез нея той преоткрива за света удивителната роля на нагоните и сексуалността и доколко живота ни зависи от тях. Цялата философска рамка на теорията му се крепи на идеята за репресията, дори структурата на личността. Деленето на психиката на три топика и тяхното взаимно подчинение създават цялата “житейска игра” в която всички сме включени. Свръх-Азът притиска като преса Аза, който е притискан и отдолу от То (несъзнаваното). Човек е подчинен на несъзнателните си импулси и цял живот играе на криеница със себе си бягайки от тях, сублимирайки половите си нагони в креативна дейност и търсейки баланс. Трудността идва от невъзможността желанията ни да бъдат реализирани напълно, което ни подтиква да търсим обходни пътища, изобретателни подходи и да се задоволяваме със заместители на желаните неща. Всичко което цивилизацията е сътворила е до голяма степен продукт на тази груба и не намерила своя пряк обект сексуална енергия.

По дефиниция в концепцията му не е заложено наличието на баланс, точно обратното – цялото човешко поведение произтича от антагонизма между отделни части на личността. Или както самият той казва: Да бъдеш напълно честен със себе си е хубаво упражнение.

Именно и поради тази причина Юнг, най-добрия му ученик, се дистанцира от него основавайки своя школа в Цюрих.

Не бива да се пропуска и факта, че Фройд е еврейн – Сигизмунд Шломо Фройд и както винаги успява да повлияе епохата си и макар днес немалка част от сексистките му теории да не са напълно коректни, те остават определящи. През Войната трудовете му са били горени от Гестапо, за което той казва: В Средновековието биха ме изгорили на клада, а днес изгарят само моите книги.

Във философията му прозира дълбоката юдейска идея за пълното подчинение на човека – Истината ще ви направи свободни и Повечето хора не желаят истински да бъдат свободни, защото свободата натоварва с отговорност, а повечето хора се плашат от отговорността. Самият той сам определя съдбата си, слагайки край на живота си за което е имал сериозна причина – тежкото му раково заболяване. Има характерен символизъм в това и той посочва доколко тясна е връзката между секса и смъртта, че някъде между тях съществува близка допирна точка в която лесно може да се премине от едното към другото.

Скандалните му за времето си теории са шокирали обществото и няма как казвайки, че сексът започва тогава, когато жената хване мъжа за ръката. Но вместо това той усложнява дотолкова проблемите на човек с подсъзнателните му импулси, създава толкова кошмарни внушения, че поврежда трайно света в който живеем. Защото той не само търси усърдно нещо, но го и създава. Може би е целял да постигне емоционален шок, който да помогне в проглеждането, но се е вкопчил в думата и дотам. Може би е трябвало просто да се насочи към “ще намерите в себе си всичко, което потърсите”, а не във “всичко, което намерите в себе си, сте вие”.Фройд е коминочистачът на модерното общество, именно защото е надникнал в иначе затлачените тематики пълни с табута и символика на психическите дебри. Като такъв той е свършил добра работа осветявайки я в цялата и “прелест” и е стигнал до извода, че в крайна сметка човек е устроен по много прост начин – бяга от болката и се стреми към удоволствието по което ние не се различаваме от всяко, дори просто, същество.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ