четвъртък, 23 януари 2014 г.

ЛЕВИТАЦИЯТА ДАВА ТЛАСЪКА

Това е продължение от статията "Научно за гравитацията и левитацията", която се намира ТУК: - ЦЪК!

Ако информацията която виждате тук стане известна и бъде разбрана поне от малка част от хората, ще имаме шанса да създадем едно изумително бъдеще за човечеството! Всичко добро Ви желая!


Теоретично погледнато, в рамките на пространство - времето атомът бива избутван от гравитацията, но когато премине във времепространството, тласъкът му се дава от левитацията. Това означава, че в рамките на на­шата реалност атомът е обект на това избутване до тогава, докато продължава да бъде обвързан с други атоми, които все още не са  се показали. Следователно, ако искате да накарате определен обект да левитира то единственото, което трябва да сторите е да доведете молекулите му до точката, при която те са наполовина във и наполовина извън нашата собствена триизмерна реалност на пространство-времето. По този начин силата на левитацията може да балансира гравитацията - доста подобно на начина, по който можем да се носим преспокойно под водата, контролирай­ки количеството на въздуха в дробовете си. Ако избутаме даден обект твърде навътре във времепространството, той ще се дематериализира. А после същата сила, която го кара да се издигне нагоре към нашата реалност, ще го принуди да падне надолу в паралелната реалност. Гравитацията побеждава - но в една аб­солютно паралелна реалност. Преходът между реалностите може би сработва подобно на лентата на Мьобиус.
Природата непрекъснато използва тези принципи. Молеку­лата на ДНК съхранява фотони светлина  а става ясно, че същото това прескачане напред-назад около границата на скоростта на светлината е факторът, който позволява на ДНК лесно да обменяенергия и информация между пространство-времето и времепространството - между нашето физическо тяло и нашия енергиен дубликат. По късно ще видим ефектите на гравитационния щит, които се появяват във въздушните водовъртежи (торнадо левитация), водните водовъртежи (пъстърви, издигащи се от вертикални водопади), рас­тителните фибри (тайната съставка, включена в соковете им) и крилете на насекомите (помагат на определени по-големи насекоми да се задържат във въздуха и да предотвратяват сблъсъка им с други насекоми), без да броим потока електромагнитна енергия, която вече получава правилното си обяснение. И това не е всичко.
Следва продължение, че стана дълго за асимилиране……утре може би!

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

1 коментар: