вторник, 17 февруари 2015 г.

ВРЕМЕ И ПРОСТРАНСТВО

Времето е един от най-големите помощници в процеса на еволюцията. Неговите качества да подпомага в промени и развитие създава условия за реализиране на всяка мисъл и за градация на всички възможни надежди.
 Физическите проявления на трето измерения са пряко свързани с времето, защото мисълта тук се случва благодарение на последователност от действия, които обикновено са с различна дължина във времето и нямат моментно проявление.
Във вселената времето се дели на няколко вида времеви-пространствени линии или реалности,за да може времето да е организирано с всяко действие,което се случва и тези действия да градят синхронността на времето, дори когато се осъществяват пътувания в него :
А0-сега (този момент, този час, този ден) и 0-тук (в тази реалност, на тази планета, на този обект). Обикновено в това времево поле стартира пътешествие и преместването във времето. То може да бъде осъществено с помощта на наблюдател (контрольор на мисията), който да е в Ао и да е времева точка за връщане или синхронизация при наличие на усложнения в целенасочеността на пътуването.
B0-минало, за което примерно наблюдател от Ао ще може да се сети или за което ще има знания като част от информационното поле на А0.

C0-бъдеще, което може да се сънува, предсказва, мечтае и знае от А0.

B0 и C0 не са теоретически и практически достъпни в пътуване във времето без да се нарушават някои от основните познати за човечеството закони на физиката.
B1 и C1 са времевите пространства, където пристига пътникът. В повечето случаи B0 и B1 са почти идентични с цел пътешественикът да работи в среда,
в която има последователност в действията и позната времева реалност.

bN (cN в бъдещето) е многоизмерно и разнопосочно времево поле. Прекалено далече е от B0, за да позволи на пътешественика да се ориентира и да осъществи която и да е мисия, но може да бъде използвано за създаване на паралелни вселени. Чрез паралелните вселени може да се осъществи всяка въображаема или случила се реалност и паралелизмът позволява да има различна последователност в действията, което не променя нищо в А0, ако пътуването е в миналото.
Добре усвоените качества на генно заложените чувства за многоизмерност и широка възприемчивост позволяват на хората да организират последователности във времето, които  с прецизност, концентрация , знание и внимание могат да бъдат осъществени така, както са помислени или визуализирани.
 Ако някой знае точно в коя пространствено/времева линия ще попадне и я познава добре, може да реализира, чрез синхронизация и последователност всичко, което е част от мисията, но с липса на целенасочена организация може веднага да промени нещо, което да промени прегресивността на действията.
 Някои хора мислят, че времето е нещо, което оказва непроменливи събития и неговото положение е статично, затова понякога се чувстват ограничени от него. Това може да е така от една гледна точка, но тази гледна точка е само от времево/пространствена линия A0. Ако пътешественик във времето остане в Bn или Cn, той може да повлияе на развитието на A0 и да промени хода на действията там. Животът му ще протече по друг начин в друго време/пространство, но ако е в b1 или c1, може да е сходен на изживяния до момента в А0 живот. Телата могат да се преместват в различни времеви линии без да сменят пространството, също както могат да се преместват в пространството без да сменят времето.
Това става следвайки последователността на действията от две различни реалности и ставайки част от вселенската синхронност в друго време или място.
 Пример: Стоя тук и сега, но искам да бъда тук в момента, който е бил преди 200 години. За да го направя, изграждам последователност от два различни начина на трептене, които са от различно време и място. Един от методите за това е менталното свързване с резонираща времева и пространствена точка от минал или бъдещ момент, която следва след моя сегашен момент на съществуване.
 Движението във времето и пространството, което обикновено е назад, се случва благодарение на резонанса, който се получава между нас и времевата или пространствена линия, с която се свързваме. Не е задължително тя да е позната, но именно затова за един хрононавт е полезно да има развита приспособимост и общи знания за събитията и историята от минал или бъдещ момент, в който иска да бъде.
 Измеренията над трето вибрират на по-висока честота и това понякога създава условия за тяхното по-бързо развитие във времето, което променя нашето времево разположение спрямо тях. Животът протича статично във времето, но понякога положението на две последователни прераждания създава преместване в честотното ниво. Така се случва и еволюцията. Увеличаването на човешкия и планетарен вибрационен интензитет ще позволи след завършването на развитието на планетата съзнанията естествено да преминават във времеви или не зависещи от времето реалности, които са с по-висок интензитет, независимо че не са достигали някои от тези честоти. Именно времето създава последователност от действия, които създават еволюционната прогресия. Така например физическите обекти и тяхното движение образуват последователни сакрални структури и прогресии, които създават определена честота, която действа благоприятно за тяхното и вселенско развитие.
С правилната техническа конфигурация може да се направи машина, известна като машина на времето, и тя да създава условията, нужни за осъществяване на такъв вид пътуване. Това може да стане и единствено с помощта на съзнателна тренировка в насока резониране и опознаване на различните пространствено/времеви честоти.

Всеки съзнателно съществуващ обект има свойството да пътува до всяка времева или пространствена точка във вселената и да създава нови такива, но за определени пространства се изисква даден интензитет на трептене, който не е достигнат от някои съзнания, живеещи в условия с друга честота на трептене.

Всички добродетели, всеобщо подпомагащи мисли и желания, са плюс в осъществяване на пътуване. Знанието също е ключов елемент в мисия и при липса на очаквания и съмнения, то може да е добър помощник във всяка една ситуация, независимо от пространството и времето на реализиране и обкръжаващите условия.
Времето може основно да се раздели на 3 периода, но  те образуват едно цяло, което образува безкрайността на взаимната синхроничност. Живеем в този момент но ментално и физически можем да бъдем навсякъде, ако примерно го правим с цел вселенско развитие. Миналото, сегашното и бъдещето са част от 1 информационно поле на времето.

Точно това позволява на човешката памет да има както спомени от миналото, така и от бъдещето и с такъв вид знание да има повече възможности за времево синхронизирани последователности от събития, които помагат за вселенските развития. Така например може да останем в някой бъдещ момент и по-късно в следваща инкарнация да се върнем в А0, носейки информация от бъдещето. Хипотетично това може да е представено понякога и като възнесени съзнания, които отиват в дадена времево/пространствена линия за да помагат на места, които не са завършили своето развитие, като представят информация от резониращи с различен интензитет пространства и времена.
Така много съзнания пътуват в различни времеви част и пространства, които са на различно времево ниво едни от други.
 Ограниченията в мислите ни понякога влияят на пространството и времето, като ограничават нашите възможности и реалности за реализация в тези две части на вселената. Така например за някой, който вижда и възприема времето или пространството за нещо еднопосочно и статично, пътуването ще е по-трудно осъществимо, заради неговата лична честота на трептене, при която съществуването във вселената е пространствено или времеви ограничено и информационното поле изградено от личните самоограничения, а не от вселенските сакрални безкрайни възможности.
 Всеки неосъзнато или съзнателно поне някога е пътувал във времето или безвремието. Примерно докато спи, часовниците не работят, защото това е реалност, където то не съществува, а там често се случват премествания в пространството, проявяващи се като пътуване в безвремево пространство, което няма последователен физически аспект. По същия начин както събитията в сънищата преминават последователно и неусетно, преливайки едно в друго, така и в трето измерение те се преливат, но това често не се забелязва.
Ако наблюдаваме и учим механизмите, които създават съвършената синхроничност в пространството и времето, ще можем да бъдем част от всеки един негов аспект, пътувайки където пожелаем.
Менталните пътувания под формата на концентрация, медитация, мисъл или желание за знание могат да развият нашите способности да правим контакт с всяка част на вселената и нейните пространствено времеви аспекти,
както и с всеки възможен интензитет на трептене, което да ни помогне в процеса на пътуване.

Паметта пази всички опитности и така, ако сме били някога,някъде или навсякъде във вселената, ако имаме желание, можем да го направим лесно отново.Когато след някакъв времеви период отново достигнем определена честота на трептене, за която не сме се сещали до този момент в нашия сегашен живот или сме мислили, че нямаме възможност за достигането й, ние развиваме факторите, които определят границите на възможностите ни на съзнанието ни. Можем да си представяме много неща, които да си мислим, че няма да се случат, но от друга гледна точка можем да осъзнаем, че всички тези представи имат безкрайни възможни части за реализация във времето и пространството и понякога са още по-лесно осъществими с помощта на физическото ни тяло.

Джорджия Николова

Николай Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар