сряда, 18 февруари 2015 г.

ИНТЕРВЮ НА НА ЛОНГ ДЖОН И ОТИС КАР (29 ОКТОМВРИ 1957 Г) ОТ ПРОЕКТА "КАМЕЛОТ"


Хората, които ни гостуват тази вечер са президентът Отис Кар и директора на Инженерни Продажби Норман Колтън.  Те са от O.T.C. Enterprises,  и тази вечер ще говорим с тях,  както и за възможността на кораб да отиде до Венера, Марс, или Луната само за 20 млн. долара. След първия полет, останалите ще струват по-малко - към 4 млн. долара. С нас тази сутрин беше Ben I. и Mel Saloney. Те говореха с много хора които се интересуват от НЛО, и една от следващите вечери трябва да са с нас. 
Г-н Кар,  преди време някои от нашите слушатели ми пратиха брошури,  публикувани от O.T.C. Enterprises.  Много са красиви,  едната особено е много вдъхновяваща.  Като ги видях си казах,  че трябва да ви видя и затова сте тук днес. 
Преди да започнем по същество,  само да ви питам -  вярвате ли,  че нашата планета е
посещавана от други летящи чинии, идващи от други светове? 
OTC (Otis T. Carr):  Вярваме,  че има неидентифицирани електрически обекти в небето.
Даже видяхме три такива в три отделни случая. 
LJ: Мислите, че сте видели 3, г-н Кар? Вие видяхте ли ги във въздуха? Как се движат? 
OTC: Във въздуха те достигат големи скорости,  защото използват електрополе,  самите
ние сме работели над такъв принцип, и лесно разпознаваме това, което виждаме. 
LJ: Като казвате електрически, какви други типове има, сър? 
OTC: Има много принципи, дори и реактивни, но тези които видяхме бяха определено наелектрическа основа! 
LJ: Казахте "Хело" система? 
OTC: Точно. Всяка система на принципа на кръгова ротация може да използва движеща
сила, както реактивният начин на задвижване, който използват самолетите. 
LJ: По какъв начин вашият кораб се различава от НЛО-тата? 
OTC: Не знаем, не сме били в състояние да изследваме обектите, които виждахме поради
високата им скорост,  не можем със сигурност да кажем дали са на същия принцип на
нашия,  но смятам,  че са подобни.  Нашият дизайн използва гравитация,
електромагнетизъм и електродвижещи сили, като кораба се задвижва с полето.
 LJ: Не разбрах нито една дума от предното ви изказване. Може ли с по-прости думи да
обясните? 
OTC:  Използваме това,  както използваме един електропредавател.  В центъра е
захранването.  Това е което сега наричаме акумулация на клетки за съхранение,  които
осигуряват електродвижеща сила по същият начин както го прави една батерия. 
LJ:Това ли държите в ръцете си? 
OTC:Точно така. 
LJ: Може ли да го опишете? 
OTC:  Това е измерен обект.  Проектиран е с измеренията в самото пространство.  Ние
казваме,  че то е наистина геометрично от гледна точка на пространството,  защото е напълно кръгло и напълно квадратно. Доказано е научно, че най-малката единица на маса материя, фотографирана от електронен микроскоп е квадрат по форма.  Това научихме през последните няколко месеца. Знаехме това от години и приложихме тези принципи в електрическо-полевата система,  която е захранването на нашият кораб.  Това,  което го различава от една батерия е,  че се движи и върти.  Нашата батерия е неудушевен предмет, сложен в инерциална точка, и тогава електродвижещата сила е ръководена от жица, започваща от батерията до самият предмет/обект. 
LJ: Нека да ви прекъсна за малко, ще се опитам да го опиша по-нататък. Прилича на два
конусовидни сладоледа,  сложени заедно на широк фон,  но ъгъла е много по-широк от
този на конусовидните сладоледи. Има серии от гребени, които могат да поберат някакъв механизъм. Вярно ли е това? 
OTC: Не, тези са в смисъл на 'турбинен принцип'. Те са 'реагиращи канали'. И където има атмосфера, въздуха помага за ротация. 
LJ: Е , тогава, това е един компонент от двигателя, това е батерия? 
OTC: Това е генералното захранване. 
LJ: Това създава ток? 
OTC: Именно. Това е съхранителна клетка за електричество. Когато действа, създава ток, и в същото време създава електрозадвижваща сила отвън.  Това е централната
захранваща система за нашия кораб 
LJ:  Това мога да кажа,  че се отваря и изглежда кухо отвътре,  изглежда кръгло,  когато
двете части се сложат една върху друга тогава ще пасне, празнината отвътре е кръгла. 
OTC:  Сфера е,  да.  Всяка единица е полукълбо.  Ние наричаме центъра на това,  този
огромен измерен на екватора,  разбира се,  то свързва и разширява до точка на всяка
страна.  То е обединението на две конични секции.  Две секции под прав ъгъл,  и ние
казваме, че е измерно на пространството и има показание как става. 
LJ: Днес сме 29 октомври 1957 г.... Ето го параграфа, чиито копия прати, където е описано всичко за двигателя, който разработи в President Eisenhower. Има ли отговор от тях? 
OTC: Нямаше разпознаване на получения материал. 
LJ: Извън това, че взех някакви решения за това, което направихте? 
OTC: Не, не получихме никакви критики. 
LJ: Не е ли малко странно? 
OTC: Да. 
OTC: Може ли да ми обясните? 
OTC: Имам си мое мнение по случая. Разбира се, няма начин за потвърждаване на тези
мнения.  Според мен имаме наистина безопасно и сигурно превозно средство,  което е
незаменимо, не изгаря енергия за няколко сек., то я носи със себе си, може да напусне
земната атмосфера и да върне човек, също може да се използва и в самата атмосферата.
Може да ни превозва от тук до Луната.  И е евтино,  изобщо не е скъпо за разлика от
ракетите. Поради незнайна причнина, този проект не е желан, въпреки че е доказан, евтин и надежден. 
Ben:  Г-н Кар,  все още се чудя на материала,  който ни предоставихте.  Има някаква
математическа формула,  която ме заинтригува, минус 0 делено на плюс 0. За пръв път бях видял (-0) в работата на Айнщайн. Може ли да ми кажете нещо за нея? 
OTC: Уравнението се отнася за формата на Ютрона (името на централната захранваща система).  Когато работехме и проверявахме експериментите,  трябваше да намерим
формула,  която да пасва на причината за действие и противодействие,  което получавахме. Така че, изучавайки природата и научната дейност на Айнщайн, се спряхме на тази формула за линейна корелация/съотношение.  И когато започнахме да я изучаваме в геометрична форма, трябваше ни стартова точка, и това е тя. И от там тя се разширява,  като пресича през кръга.  И математиката,  единственият начин,  по който можем да го обясним, е символа "0х" и тази формула ни докара до това. Ние твърдим, че това е истинската неказана полева теория за физиката, отнасяще се до частиците. 
Ben:  Това което се чудех...  как стигнахте до това (-0)?  В по-нататъчно изучаване на
работата на Айнщайн, си сътрудничехме с него и получихме голямо наследство, защото
бяхме насочени в правилната посока,  също така научихме,  че всички измервания на
времето и пространството,  доказват,  че двете са свързани,  но нямаше завършено уравнение,  от наблюдателя който опита,  както разбирам,  наблюдателят беше нещо, минус фактора не беше напълно обяснен. Сега във физическа форма,  това е пак нещо различно. Работихме доста време с Тесла и имахме много конференции с него и неговите изчисления на синусовата вълна, и електрическите принципи, всичко дойде от един гений. 
Ben: Намерихте ли тази формула, г-н Кар? 
OTC: Намерих я с помощта на г-н Колтън в изчисленията. Г-н Колтън имаше тежка работа и аз, и нашия екип си сътрудничеше с него. Също г-н Шеа ми помагаше в работата. 
LJ: Г-н Кар, кога беше сформиран O.T.C?  21
OTC: ...1955. 
LJ: И колко време преди 1955 си сътрудничехте с г-н Шеа и г-н Колтън? 
OTC: Не и преди 1955. 
LJ: Бяхте ли заинтерсован от това преди 1955 г? 
OTC: Започнахме, използвам думата "ние" от 1937 г. Нашите изследвания започнаха през 1937 г. Правехме модели през 1938 г. През 1942 бяхме изградили основни принципи! 
LJ: С други думи, 18 г. години преди днес, можехте да строите тези машини и да отидете в космоса с тях? 
OTC: Да. 
LJ: Надявате ли се, ако влезе в производство този кораб, да може да се ходи с него до
планетите? 
OTC: Напускането на земната гравитация и атмосфера ни позволява да се присъединим
към универсалната свободно енергийна система.  Сателитите се движат със скорост 18
000 мили в час, повече или по-малко, без разход на енергия. Ако им се даде енергия, ще
стигнат по-големи височини,  и ще пътуват по-далеч в космоса...  Това е много лесно.
Смятаме, че нашият кораб постепенно ще напусне атмосферата на Земята и тогава ще се движим със скорост, невъобразима докато стигнем гравитационната система на Луната, и това няма да отнеме повече от 5 часа. 
LJ: 5 часа от Baltimore, Maryland до Луната? 
OTC: Да. 
LJ: Колко хора може да побере този кораб? 
OTC: Този, който построихме (45-футовият) може да побере трима души. 
LJ: И с оборудването на кораба? 
OTC:  На този кораб,  дотолкова доколкото хора са концентрирани, може да пътува като самолет. Нямаме проблем с термалния щит. 
LJ: А какво за високите скорости? 
OTC:  Нямаме проблем с термалната бариера заради електро-магнитният щит,  който
обхожда кораба.  И можем много бавно да се издигаме,  и достигнали веднъж извън
атмосферата, можем да достигнем невероятни скорости дори и скоростта на светлината! 
LJ:  Много ме интересува как би кацнал кораба.  Нека да забравим замалко за Луната,
искам да знам как би кацнал, сър? 
OTC: Обратно в Baltimore? 
LJ: Да. 
OTC: Лесно, ще летим с много бавни скорости от порядъка на 100 фута в минута или по-малко и ние ще си седим спокойно докато кораба се присъедини към универсалната
система.  Това е относителна скорост на привличане на инертната маса,  тя остава без
тегло, има си същото тегло отпреди, но като стигне мястото където трябва да спре, тогава става независима система точно като една планета 
LJ: Има ли някакво гравитационно дърпане в тази точка сър? 
OTC: Никакво. 
LJ: какво се случва с пасажерите? 
OTC: те ще са в перфектно състояние 
LJ: Имам в предвид с главите им на тавана? 
OTC: Не. Те ще имат същото усещане, каквото имат когато са на морското равнище. 
LJ: Това е доста сложно за мен, г-н Кар,  така че приемете моите извинения за това, че
задавам глупави въпроси. Останах с впечатлението че съм единствения човек който може да седи на този стол, и това е заради гравитационното действие. 
OTC:  Ние имаме това на 14  фунта на един инч в нашата атмосфера.  Успяхме да се
откъснем от това условие и така изкуствено с атмосферно налягане,  налягането в
кабината е постоянно. Нещо като в подводниците. Същото е и в кораба. 
LJ: С други думи, под водата, където е подводницата, там няма гравитационно дърпане? 
OTC: Има гравитационно дърпане при всички случаи, но говорим за атмосферата вътре в кораба. 
LJ: Това задължително ли е, за да държите пътниците в положението което трябва да са. 
OTC: Напълно, защото във вакуум те са в ръцете на всякаква скорост. 
LJ:  Какво ще се случи,  сър,  ако има някакъв инструмент,  който може да елиминира
гравитационното дърпане в стаята? 
OTC: Ще започнете да хвърчите наоколо. 
LJ: Ще остана ли в това състояние? 
OTC: Можете, но всяко движение ще ви изкара от него. 
LJ: Предмети като микрофона ще останат ли на място? 
OTC: Всяко движение ще ги направи плаващи 
LJ: Имам молив, ако го държа във въздуха и го пусна ще падне, нали 
OTC: Да. 
LJ:  Ако имаме онова състояние което описахте предималко,  молива ще остане във
въздуха, нали 
OTC: Да. 
LJ: Значи това, което казвате се отнася за гравитационното поле вътре в кораба, но това
не се отнася за извън него? 
OTC: Точно. 
LJ: И това е благодарение на батерията, която описа в началото? 
OTC:  Да,  това е началото на отговора на вашия въпрос:  имаме кондензатори и
електромагнити, като част от системата. И сега това е контра-въртене, електромагнитите
се въртят в една посока и акумулатора,  батериите се въртят в друга посока.
Кондензаторите се въртят в съединение с батерията така че да има въртене по
часовниковата стрелка и обратно на нея.  Сега третата система е кабината,  в която се
намира екипажа.  Тя не се върти,  тя се намира между две тела които се въртят по
часовниковата стрелка и обратно.  По тази причина системата спомогва на кораба да
избяга от гравитационното привличане. Корабът чрез тази система все още има инертна
гравитация, защото все още има същото тегло, което е имало в началото 
LJ: Кое зарежда батерията? 
OTC: Това започва с електрохимия,  същата като тази с другите батерии,  но ние имаме
регенерираща система,  която е уникална.  Ние имаме възможността да използваме
атмосферни токове като презареждаща система.  Това е направено като операционен
принцип на кораба. 
LJ:  Казвате,  че можете да използвате атмосферно електричество. А какво става когато
използвате атмосферно, но като няма атмосфера? 
OTC: Имаме електрохимическа система, която да ни осигурява цялата нужна енергия, за да регенерираме системата, по същият начин както генератор захранва акумулатора на колата. 
LJ: Това което направихте е перпетум мобиле. 
OTC: Няма нищо такова в тази машина. Енергиите които захранват кораба са безкрайни.  Не може да се разруши материята, нито пък енергията. Молекулният поток е вечен и е доказан в лаборатория. Доказано е, че електричестовото е безсмъртно. Когато отнемем съпротивлението можем да пуснем искра от ток и ще продължи да работи, от там идва безкрайната ни енергия. Всякаква машина може да е вечна, стига да използва свободна енергия. 

Следва продължение, защото стана дълго......
ОРИГИНАЛЪТ Е ТУК! 

Николай Николов

Няма коментари:

Публикуване на коментар